Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост е български официален празник, отбелязван на 24 май. На този ден в България се отдава почит на българската просвета, култура и създаването на глаголицата от Солунските братя Кирил и Методий.

Първите преводи на свещените писания Кирил и Методий записват на глаголица. Първите известни свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на светите братя на 22 май 1803 г. в Шумен. За първи път на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата.

Според църковния календар Денят на Св. Св. Кирил и Методий, създали първообраза – Глаголицата – на българската писменост, която е и славянска писменост, се чества на 11 май. Глаголицата претърпява своеобразни промени, докато се оформи в сегашния си вид – Кирилица, на която се пише на български, руски, украински, македонски, сръбски и други езици.

Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до 19 в. се е ползвала и в Румъния.

Свързването на датата 24 май с Деня на Славянската писменост и българската култура произлиза от това, че след 1916 г., когато в България е установен Григорианския календар като държавен, граждански календар, денят на Св.Св. Кирил и Методий, отбелязван от Българската православна Църква на датата 11 май по църковния литургичен календар, се пада на 24 май по държавния, и така тази дата добива по-голяма популярност.

След 1968 г. църквата чества Св. Св. Кирил и Методий на 11 май, а на 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост.