13.09.2017 | 8:36
България губи 60% от питейната вода заради течове
Средното ниво за ЕС е 34 на сто, водата поскъпва, за да не я пилеем

България губи 60 процента от питейната си вода заради течове в системата и неправилно фактуриране, съобщава Европейската сметна палата в публикуван днес мониторингов доклад за изразходването на еврофоондовете в сектора, който обхваща също Румъния и Унгария.

Средното ниво на загуби в ЕС е 34 на сто, докато в Румъния и Унгария то е съответно 40 и 24 процента, посочва документът. Данните са от 2012 г.  „В България загубите на вода от 60 процента са много високи в сравнение с други държави от ЕС“, пише в доклада.

Той отбелязва, че за всеки ВиК оператор у нас са определени индивидуални цели по отношение на загубите на вода, които да бъдат постигнати до 2021 г. Националната цел, която трябва да постигнем до 2026 г. е да намалим загубите до 49 на сто, а до 2039 г. – на 30 на сто.

За да постигне България тези цели в периода 2014-2013 г. й трябват инвестиции около 2,5 млрд. евро (5 млрд. лева). Отпуснатото финансиране от ЕС за целта в програмния период 2014—2020 г.е 145 млн. евро, а недостигът – 1,6 млрд. евро.

Европейските одитори подчертават, че за модернизацията на сектора по европейските стандарти страната ни не бива да разчита преимуществено на еврофинансирането, което идва от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд.

Цената на водата у нас се е увеличила с 16 на сто от 2008 г. до 2011 г. (от 1,19 лв. на кубически метър на 1,38 лв. на кубически метър. Националната стратегия в сектора за 2014—2023 г. предвижда, че в голям брой водоснабдителни дружества оперативните разходи няма да се покриват от генерираните приходи от цената на водата, посочва докладът. „Всъщност съгласно всички сценарии, разработени в стратегията, до 2024 г. средните комбинирани цени за водоснабдяване и отпадъчни води ще трябва да се увеличат почти двойно спрямо действащите цени през 2011 г., за да се постигне целта за съответствие и устойчивост“, пише в него.

В България разходите за вода са 2,5 на сто от месечния доход на домакинство, т.е. под 4-процентовия праг на социална поносимост, определен от европейската директива за питейната вода.

Не знаем какво пием

Що се отнася до качеството на питейната вода Европейската сметна палата цитира българското Министерство на здравеопазването, че в страната има няколко района на страната, където то на съответства на нормите определени от директивата.

Най- сериозните проблеми от този род са свързани с нитрати и нитрити и обхващат около 300 малки водоснабнителни зони. За около половината от тях „несъответствието е с продължителен характер и е свързано със селскостопанските практики“, се казва в доклада. Това значи, че около 124 000 души, т.е. 1,7 на сто от цялото население, използват питейна вода, която не отговаря напълно на изискванията на директивата.

Тя предвижда задължително наблюдение за качеството на питейната вода по строго определен набор от показатели и оповестяване на данните от него за големите водоснабдителни зони (тези, които осигуряват повече от 1 000 кубически метра вода на ден и обслужват повече от 5 000 души) и доброволно – за малките зони, които осигуряват вода в по-малки от посоченото количества за по-малко хора.

Европейската сметна палата е констатирала, че и в трите посетени държави не всички параметри са били проверявани във всички големи зони за водоснабдяване. В някои големи зони в България например мониторинг е извърван за 81 на сто от посочените в директивата микроелементи, а в Унгария – за 40 на сто от тях, без да има основание за това или обяснения за евентуалните изключения. Желязото, хромът и ентерококите в питейната вода у нас се проверяват в 66 на сто от големите зони за водоснабдяване.

„Според българските органи липсва достатъчен лабораторен капацитет: пълни изследвания на пробите могат да се извършват само в шест от лабораториите на 28-те регионални здравни инспекции, а броматите могат да се изследват само в две от тях. Понастоящем се провежда процедура, свързана с подобряване на капацитета за , това означава, че около 340 000 души получават вода от малки зони за водснабдяване, които не се проверяват за ентерококи“, пише сметната палата..

Според българските органи липсва достатъчен лабораторен капацитет: пълни изследвания на пробите могат да се извършват само в шест от лабораториите на 28-те регионални здравни инспекции, а броматите могат да се изследват само в две от тях. За проверените проекти по Европейския фонд за регионално развитие и по Кохезионния фонд палатата е установила, че потребителите невинаги разполагат с лесен достъп до такава информация за качеството на питейната вода, освен ако тя не бъде поискана от самите граждани или в случай на аварии във водоснабдителната мрежа.

Европейското финансиране

Проверката на палатата обхваща периода от присъединяването на държавите членки към ЕС до края на 2016 г. Тя стига до извода, че достъпът и снабдяването са се подобрили – главно поради значителните инвестиции на ЕС през последните години.

От до 2007 г. до 2020 г. финансовата помощ от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, отделена за управлението и снабдяването с питейна вода в България, Унгария и Румъния, е 3,7 млрд. евро.

share button


loading...

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране