08.01.2015 | 16:47
Бивши шефове на КТБ: Г-н Борисов, заблуждават ви
Банката бе умишлено съборена от предишното правителство

Господин премиер, заблуждават ви. Това заявяват в ново писмо до премиера Бойко Борисов, свързано с Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ), изпълнителните директори на КТБ АД. Те се аргументират с конкретни примери, които изброяват в текста.

Ето и пълният текст на писмото:

Г-н Борисов, заблуждават Ви! Умишлено или не, но го правят! По закон средствата за изплащане на гарантираните депозити и влогове се осигуряват не от държавния бюджет, а от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Фондът е създаден през м. април 1998 г. с цел да служи за буфер при евентуална нова криза в банковата система след удара, който тя понесе през 1997 г.

Сумите, акумулирани от Фонда, са набрани с вноски на търговските банки, а не на бюджета! Част от тези средства са изплатени от самата Корпоративна търговска банка АД – 89 милиона лева са вноските на банката във Фонда.

Свободните средства във Фонда за гарантиране на влоговете към 03.12.2014 г. (датата преди да започне изплащането на сумите към вложителите в КТБ АД) бяха не повече от 1 млрд. лева парични средства по сметки и още толкова – инвестирани в български държавни ценни книжа (т.е., чрез инвестициите в ценни книжа Фондът до момента е кредитирал бюджета с половината от набраните в него средства).

Останалите 2,7 милиарда, необходими за изплащането на гарантираните депозити в КТБ АД през следващите пет години, ще бъдат предоставени на Фонда под формата на ЗАЕМ от правителството. Цената, която ще плати правителството, е 1,3% годишно. Цената, която ще плати фондът на правителството, е 2,95%. Разликата от 180 млн. лв. е за сметка на фонда, т. е. – на търговските банки.

За посредници при изплащането на гарантираните влогове на депозантите в КТБ АД, Фондът за гарантиране на влоговете в банките избра девет банки.

Г-н Борисов, дали са Ви уведомили как Фондът избра тези банки, защото единственият публично оповестен критерий е наличие на клонове в населените места, където КТБ АД има клонове. Само че се оказа, че не всички клонове в съответните населени места ще се включат в изплащанията. Интересно дали Фондът е бил уведомен предварително за намеренията на въпросните банки да ограничат пунктовете на изплащане на депозитите? Останалите критерии са дълбоко неясни, което води до резонни въпроси и съмнения за прилагане на порочни практики при избора.

Защо е редно да се зададат тези въпроси, или иначе казано, какво печелят тези девет банки от привилегията да бъдат избраници на Фонда.

Първо, деветте банки, натоварени с „тежката“ задача да изплащат депозитите, получават за целта безплатен ресурс. Второ, те инвестират неизплатената част от този безплатен ресурс и изплатената част, но депозирана отново при тях. Същевременно цената на този ресурс (останал като депозит във всяка от 9-те банки) за тях е доста ниска поради намалението на лихвените равнища и очертаващата се тенденция за още по-голям спад. Така те печелят доста добре от тази операция. Всъщност, тъй като преобладаващата част от тези 9 банки са чуждестранни и акумулират свободните си средства при „майките“, печалбата се излива навън, а не се инвестира в българската икономика. Трето, те използват ситуацията да съберат от „доведените“ клиенти колкото може повече такси и комисиони, понякога и в разрез с обявените предварително условия от Фонда. Четвърто, тези от тях, които финансират бюджета за цялата тази операция, имат гарантирана сигурност за инвестициите си, за разлика от търговските кредити, които се дават доста неохотно напоследък, и инвестиционните кредити, които след затварянето на КТБ АД няма кой друг да предоставя. Пето, някои банки, чието ръководство надаваше див вой за „циреи в банковата система“, „порочни практики“, „финансови пирамиди“ и други подобни определения, първи прегърнаха идеята да кредитират клиенти на КТБ АД. Нищо че фирмите, които КТБ АД е финансирала, според техните изказвания бяха характеризирани като кухи, шофьорски, секретарски и какви ли още не. Оказва се, че не е съвсем така или по-точно казано, съвсем не е така.

Една от тези девет банки печели и по доста повече линии. Уникредит Булбанк е предоставила на държавата ресурс при цена чувствително по-висока от пазарната, като една от четирите банки, предоставили заем на правителството, за да се попълни със средства Фондът за гарантиране на влоговете.

Тя ще получи и най-много безплатен ресурс (над 650 милиона лева). Булбанк е посочена и като единствена банка, чрез която може да бъдат правени погашения по кредити в КТБ АД. Интересно по какви критерии беше избрана точно тази банка за тази цел? Чия е всъщност собствеността на Булбанк и къде ще заминат печалбите от тази „манна небесна“, наречена КТБ АД? Г-н Хампарцумян заяви неотдавна, че „човек трябва да си избира банката така, както си избира гадже“. Какви са точно отношенията между него и квесторите на КТБ АД, за да го изберат като единствен посредник между кредитополучателите и банката? Всички тези „екстри“, упорито и постоянно предоставяни от държавата на въпросната банка, не може да са случайни.

Друга „избраница“ на властта е Първа инвестиционна банка. Тя е рекордьор по отношение на спасителни операции с държавно участие. Само на нея (за клиенти с ЕГН или БУЛСТАТ, завършващи на 9, и чуждестранните лица, които никак не са малко), както и (отново) на Булбанк (за клиенти с ЕГН или БУЛСТАТ, завършващи на 5 и 6) беше дадена привилегията да изплаща депозитите на две групи вложители, вместо на една – както при другите банки. Така Първа инвестиционна банка получава от Фонда 460 милиона лева. Явно нуждата от безлихвен ресурс при нея е по-голяма, отколкото при Райфайзен Банк, която се влачи на опашката на „деветте“ по общата сума на депозитите от КТБ АД, които трябва да изплаща. А Райфайзен Банк е банка от първа група. И клоновата й мрежа никак не е малка.

Интересно е дали експертите от Министерство на финансите са направили анализ на движението на кредитните портфейли на Булбанк и ПИБ за последните месеци. Така например кредитният портфейл на Булбанк се е увеличил с близо 1 милиард само за едно тримесечие (30 юни – 30 септември 2014 г.). Очевидно една част от това увеличение е от „покъщнината“ на „съседа-алкохолик“ (още едно блестящо изказване на г-н Хампарцумян по отношение на КТБ АД), прибрана неизвестно защо – нали кредитите на КТБ АД бяха необезпечени и бъкаха от порочни практики? Разбира се, голямата част от това увеличение се дължи и на нарасналите средства, предоставени на финансови институции. Българските банки са свръхликвидни към момента и нямат нужда от краткосрочно финансиране. Вероятно средствата на българските граждани и фирми и на българското правителство, вложени в Уникредит Булбанк, се изнасят на минимални лихвени равнища към Уникредито – Милано. Така опосканата ни икономика скрито финансира италианските производители на печки, перални, автомобили, трактори, ябълки, круши и праскови, чиято продукция се връща на българска територия като вносни стоки.

Първа инвестиционна банка също показва съществено увеличение на кредитния си портфейл – 188 милиона лева за трето тримесечие на 2014 г. Огромната част от тях се дължи на рефинансирането на кредитите на фирми, с които известен български депутат документално няма нищо общо. Публично е известно, че те са негова собственост. Явно предоставеният на банката държавен ресурс за стабилизиране на ликвидността е използван отново за финансова подкрепа на определени политико-икономически „обръчи“ от фирми.

В интервю за „Стандарт“ от 28.11.2014 г. подуправителят на БНБ г-н Димитър Костов твърди, че на КТБ АД не е предоставена държавна помощ, защото тя, за разлика от Първа инвестиционна банка, не е отговаряла на условията за това. Случайно или не, г-н Костов не дава повече информация. Логично възниква въпросът кои са тези условия.

Длъжни сме да поясним, че изискванията за предоставяне на държавна помощ са регламентирани в „Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза“. По силата на т. 56 от този документ, „Комисията може да приеме, преди да бъде одобрен план за преструктуриране, държавите-членки да уведомят за гаранции и помощи за осигуряване на ликвидност, които да бъдат отпуснати след временното им одобрение като помощ за оздравяване“, а в т.60 а) е записано, че „схемата трябва да бъде ограничена до банки без недостиг на капитал, което е удостоверено от компетентния надзорен орган“. Данните показват, че към 31.05.2014 г. капиталовата адекватност на КТБ АД е 12,51%, седмица преди затварянето на банката – на 13.06.2014 г. – 12,19%, а към момента на затварянето й е 11,73% (при минимална 8,00% според правилата за капиталови изисквания Базел III). Това означава, че към този момент КТБ АД не е изпитвала недостиг на капитал, т.е. тя е отговаряла на изискването по т.60 а).

Добре би било г-н Костов да обясни кои точно изисквания има предвид, за да твърди, че не са изпълнени. УС на БНБ разглеждало ли е този въпрос в седмицата, в която КТБ АД се бореше сама с ликвидната криза, в която беше въвлечена от външни фактори? Има ли взети решения по този въпрос, защото през цялата тази седмица в централното управление на КТБ АД се намираше специално изпратен от БНБ представител на Управление „Банков надзор“, който следеше текущата информация за състоянието на ликвидността, входящите и изходящите парични потоци? Въпреки изключително добрата информираност на ръководството на БНБ за състоянието на КТБ АД, Централната банка не предприе никакви мерки за спасяването й.

В същото интервю Димитър Костов твърди, че в КТБ АД не е имало планове за действие при ликвидна криза. Отново БНБ се опитва да прехвърля проблемите от болната глава на здравата. Планове за действие при ликвидна криза в КТБ АД винаги е имало и те са отговаряли на законовите изисквания. Това е потвърдено и при надзорните инспекции на БНБ. Тези планове са разработени в съответствие с изискванията на Наредба №11 на БНБ за управлението и надзора върху ликвидността на банките и са неразделна част от Политиката и правилата на КТБ АД за управление на ликвидността. Нещо повече, изготвен е и План за извънредни обстоятелства, предвиждащ една добре организирана и контролирана продажба на активи, която осигурява обслужването на изходящите парични потоци в близко бъдеще, породени от ускореното теглене на депозити и други очаквани плащания. Това позволи на КТБ АД да издържи цяла седмица на атаките.

Само че плановете за действие на една банка при ликвидна криза по никакъв начин не могат да включват такъв сюрреалистичен сценарий, при който основните удари идват от органите и институциите, призвани по закон да защитават и подпомагат същата тази банка. В продължение на една седмица КТБ АД изплати около един милиард лева, което представлява 20% от привлечения й ресурс. Няма банка в света, която може да издържи подобна атака. И това е известно на всички!

Ключовата роля на ръководството на Централната банка при разгрома на КТБ АД кара участниците в тези процеси да хвърлят полуистини и отявлени лъжи в публичното пространство, в опит да се оневинят.

Защо в нито един момент БНБ не обясни на обществеността как точно е следяла какво се случва в КТБ АД във въпросната седмица и какво е предприела, за да защити банката? Как за цяла седмица БНБ не можа да вземе решение за подпомагане на КТБ АД, а за ПИБ реагира светкавично и тя получи подкрепа още в деня, в който изпадна в затруднение, а впоследствие срокът за връщане на държавната помощ беше удължен?

Явно настоящото ръководство на БНБ няма да даде отговор на тези въпроси. Единствено в отчета за първо полугодие на 2014 г. на Централната банка пред Народното събрание се споменава, че КТБ АД е поставена под специален надзор „поради значително изчерпване на ликвидността“, а не поради влошено качество на активите или влошена капиталова адекватност.

Господин Борисов, Както вече публично оповестихте, „КТБ беше умишлено съборена от предишното правителство. Орешарски, Чобанов и Искров са хората, които предизвикаха и допуснаха фалита на банката“.

Това е поредното ни писмо до Вас. Разчитаме на последователната Ви политика и действия при търсенето на отговорност от длъжностните лица, атакували по този начин националната сигурност на България и създали допълнителни препятствия пред реализацията на политиката и целите на ръководеното от Вас правителство.

Пожелаваме Ви успешна Нова година!“

Под писмото са се подписали Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов, Александър Панталеев.

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране