– Г-н Симов, как гледате на предложението на ГЕРБ за промяна на Конституцията?
– Ще разделя отговора на няколко нива, тъй като той не може да бъде напълно еднозначен. На първо място е ясно, че приватизацията в България трябва да бъде разследвана; трябва да бъде разнищена, тъй като аз мисля, че 98% от българите биха одобрили нещо подобно. Всички знаем, че коренът на несправедливостта, коренът на това, което сме днес, е именно в този процес, когато олигархията получи собственост на безценица. Обаче ми е трудно да приема нещо друго – когато говорим, че ще разследваме приватизацията днес, трябва да отговорим на въпроса защо не е била разследвана досега. Преди да правим каквато и да е промяна, трябва да отговорим какво пречеше през тези години всички лоши сделки, които и до днес са пример за тоталното мракобесие на българския преход, да не бъдат ревизирани тогава. Тъй като виждаме едно крайно дясно мнение, че приватизацията не целяла да донесе печалба, а да смени формата на собственост, което за мен е пълно безумие. Виждаме, че в десните среди това продължават да го повтарят като мантра – че едва ли не разследването на приватизацията било опит да се ревизират резултатите от прехода…

– Важно е дали сега е възможно да бъде разследвана приватизацията отпреди 20 години.
– Не, според мен това е много трудно. И второ, те казват, че като разследваме приватизацията, няма да има разваляне на сделки. Тогава как ще постигнем справедливост? Ето затова дълбоко не вярвам, че истинската цел на това предложение е да се разследва наистина приватизацията, защото убеден съм, гарантирам ви, подписвам се – че като почнат дебатите, изведнъж ще се окаже, че цялата приватизация се олицетворява единствено от приватизацията на „Техноимпекс”. Убеден съм, че тази идея се прави именно заради това.

– И на „Каолин” може би.
– За „Каолин”, да кажем, там наистина има проблеми. Аз не съм против да разследваме „Каолин”, тъй като сектата на Прокопиев заслужава да бъде разнищена. Но тук (в парламента – б.а.) ще си говорим основно за „Техноимпекс”, все едно друга приватизация не е имало. Щях да съм много повече „за”, ако бях чул „разваляме сделки, постигаме някакъв реванш”. Ама така, само да си правим антология на Бойко Борисов – съжалявам, не вярвам!

– А решението на Националния съвет (пленума) на БСП подкрепихте ли го, както беше взето?
– Решението на пленума дойде след 5 часа дебати. Аз го подкрепих, защото ние като левица няма от какво да се срамуваме. Ако отворите вестниците на прехода – единствената политическа сила, която е говорила срещу приватизацията, срещу тоталната приватизация като идея и срещу големите сделки, е БСП. А днес се опитват да ни закачат цялата приватизация. Е, не, няма да стане. Разбира се, далеч съм от мисълта, че няма представители на БСП, които да са се облагодетелствали…

– Но Вие сте гласували да не се разследва приватизацията – то така излиза, популистки погледнато. Това е решението на пленума.
– Решението на пленума е Корнелия Нинова да се подпише като съвносител на поправката в Конституцията, но ние ще гласуваме в зала „против”, водени от дълбокото недоверие, че нещо, направено от ГЕРБ, може да стигне до истината. Защото, вижте – това разследване няма да идва от някакви независими експерти. Основни говорители ще бъдат Бойко Борисов и Антон Тодоров – Мумията. Оттук нататък мислите ли, че това може да бъде изпълнено с реален политически смисъл? Ако вие го вярвате, сте много по-голям оптимист от мен.

– Въпросът е на прокуратурата дали вярваме.
– Ако видим социологическите проучвания, нивата на доверие в прокуратурата са почти отрицателни.

– В тази връзка, една от критиките на евродоклада за правосъдието беше за избора на членовете на Висшия съдебен съвет. Защо БСП отново влезе в играта на задкулисието?
– А защо си мислите, че БСП е влязла в играта на задкулисието?! Ние предложихме пълен брой кандидати, за да покажем, че не участваме в сделки. В крайна сметка, за съжаление, в обществото остана ясното усещане, а и БСП не направи нищо, за да го развенчае – че някаква договорка е постигната. И такава най-вероятно беше постигната. Не съм участвал в нея и заради това не мога да ви кажа открито дали е имало.

– Вас лично не Ви ли е срам как гласувахте? Как гласувахте всъщност за тези членове на ВСС?
– Аз гласувах „за” с изключение на един – Стефан Гроздев. За него отказах да гласувам.

– Той бе предложен от ДПС. И защо решихте така?
– Защото много мои приятели – адвокати, юристи – ми казаха: „Не! Недей, не го прави! Не си слагай този грях на душата.”

– В тази връзка наскоро Румен Овчаров каза, че Корнелия Нинова има проблем с обкръжението си в лицето на Кирил Добрев и Драгомир Стойнев. Съгласен ли сте?
– Няма да давам съвети на Корнелия Нинова – кои да взима в своето в обкръжение. Тя е тази, която преценява. Аз смятам, че не обкръжението на Корнелия Нинова е проблемът на БСП. БСП в момента страда от едно единствено нещо, което смятам, че не е маловажно – силата на Корнелия Нинова е нейната реактивност. В това, че тя винаги успява да отговори на всяко подхвърлено изречение към БСП и това даде една енергия на партията. И по черна ирония това е и най-голямата ни слабост в момента. И ще ви кажа защо. Казвам го съвсем откровено. В Кърджали, откъдето съм народен представител, дори вече и в по-затънтените села наши избиратели ми казват: „А бе, другарю Симов (както се обръщат към мен), прави ни впечатление нещо – БСП в понеделник казва едно, във вторник – друго, в сряда – трето, в четвъртък – четвърто. И в петък, като се замислим докарахме ли докрай това, което казахме в понеделник, виждаме, че не сме.“ Т.е. трябва ни много по-голяма политическа последователност. Само реактивност не ни върши работа. Поне според мен, ако този стил на Корнелия Нинова не бъде трансформиран в последователни действия по 3-4 големи теми, той постепенно ще се обръща срещу нас.

– В БСП говорите за шуробаджанащини по места, но за грандкорупцията, както я наричат, не споменавате нищо. Не говорите за порочни връзки, примерно, около триото Борисов-Пеевски-Цацаров. Защо БСП мълчи по тези теми?
– Не съм съгласен. Какво ще рече „мълчи”?!

– Ръководството на БСП и Корнелия Нинова не говорят. Правят го много малко хора като Румен Овчаров и Георги Пирински.
– Първо, аз не съм убеден, че най-големите проблеми на България произтичат от фигурата на Сотир Цацаров. Защото ако човек чете едни медии, свързани с приватизацията на „Каолин”, ще остане с впечатление, че Цацаров е изворът на всичко лошо. Добре, ама България имаше проблеми и преди Цацаров, очевидно ще ги има и след него същите. Т.е. не прокуратурата е основният източник на беди. Далеч съм от мисълта да пиша житие на Сотир Цацаров. Напротив – той дължи отговори и трябва да бъде разтърсван и с политически, и с юридически критики, тъй като много има такива. Колкото до Пеевски, аз мисля, че ние вече не се срамуваме да говорим за него. Доскоро – да, всеки социалист трябваше да потъва в земята от срам. Дори и такива като мене, които на 14 юни (2013 г.) излязоха на площада да протестират срещу избирането му за шеф на ДАНС. Но е факт, че БСП се сдоби с тази историческа вина и ние си платихме за нея. Две години всякакви анализатори ни казваха, че БСП умира. Бяхме в кома. По-лоши резултати от тези на местните избори през 2015 г. не сме регистрирали през политическата си история. И смятам, че хората след това ни повярваха, че ние не сме партия, свързана с Пеевски. И заради това не смятам, че всеки социалист вече може да се срамува. За Пеевски трябва да отговаря Бойко Борисов, тъй като коалицията, която управлява България днес, е Борисов-Пеевски и всички го виждаме. И доказателства за това – колкото искате. Смятам, че БСП вече няма причина да се срамува в това отношение.

– А защо Корнелия Нинова не говори за това?
– Напротив, тя говори много често за него. Ако не си спомняте, преди 5-6 месеца тя самата си и каза как навремето Пеевски я е смазал като заместник-министър.

– Да – и дотам.
– Няма значение, аз не смятам, че тя може да бъде свързвана с Пеевски. Поне аз не смятам, че тя е човек на Пеевски. Напротив – чувам я да говори. Това, че не превръща разговора за него в основна тема – може би е права донякъде, тъй като в момента Пеевски е проблем, но по-големият проблем е този, който дава властта на Пеевски да ръководи процесите и това е Бойко Борисов.

– Като че ли започна някаква промяна в БСП. Докъде обаче трябва да стигне тя в бъдеще, Вие как го виждате?
– Съгласен съм, че това е само започнала промяна. БСП в продължение на 15 години не обичаше да се променя, в резултат на което днес сме стигнали до ситуация, в която или правим радикални действия, или БСП няма да я има на политическата сцена. Харесва ми започнатото от Корнелия Нинова подмладяване на партията, на парламентарната група. Но трябва да се каже, че това е само техническата страна на промяната. На нас ни трябва и политическа промяна. Днес БСП е изпаднала в парадоксална ситуация по израза на Валентин Вацев, когото няма как човек да не уважава – намираме се във време, когато около БСП има повече социалисти, отколкото в БСП. Т.е. вече в България се забелязват много леви хора, ама наистина леви, които обаче не искат да чуват за БСП поради много причини – можем за тях да направим отделно интервю. БСП трябва да се промени по такъв начин, че да накара тези хора да повярват, че тя може да изрази техните идеи. Защото иначе този разпилян ляв вот в момента не отива никъде. Той е протестен, той е гневен, но ние не можем да го привлечем, защото на нас не ни вярват. На нас често ни казват – „ето, ако има модерна дясна партия в България, това е БСП“. Т.е. ние трябва да дадем доказателства на тези хора, че вече сме се променили. Оттук нататък, в средносрочна перспектива – 5-6 години, нашата цел е тези социалисти около БСП да станат част от БСП или поне 1-2 пъти да гласуват за нас, за да видят дали ще може да изпълним техните политически идеи.

– Трябва ли да олевее повече БСП?
– БСП трябва да олевее в истинския, в реалния смисъл на думата. А под „олевяване“ разбирам не само като икономическа програма, а и като политически послания. Олевяване и в този смисъл – левите хора да повярват, че БСП няма да ги предаде, тъй като няколко пъти БСП ги е предавала. И това е нашият проблем, който ни тежи и който трябва да преодоляваме.

Флагман, Лъчезар Лисицов