19.09.2018 | 21:32
Борисов вече трайно е свикнал с идеята, че ерата „Борисов“ си е отишла
„Пилотът излезе от кабината", монополът на управляващите върху действията се загуби

-Г-н Симеонов, в края на лятото прогнозирахте сгъстяване на облаците над управлението. Сбъдва ли се прогнозата ви, имайки предвид и вчерашния протест пред парламента?
Мисля, че меко казано се сбъдва. Това, което наблюдаваме в момента може да се окаже началото на края на Борисов. Като казвам това, нямам предвид, че задължително ще има предсрочни избори или че пък Борисов не може да направи четвърти мандат. Казвам, че ако не си свърши добре работата този път и след години се обърнем назад към днешния момент, ще видим, че именно днешният момент е бил една точка на пречупване, едно стъпало надолу за Борисов по една много проста причина.

В последните две седмици се изгуби усещането за единоначалие в страната. Ние в последната една година бяхме свикнали да има такива колебания, чудене, подаване на оставка, пък връщане, или пък Борисов каже едно, а пък парламентарната група мисли и вземе да направи друго и т.н., и т.н. Но във всеки случай тези две седмици, в които те не могат да излязат от това тресавище, и колкото повече мърдат, толкова повече затъват, оставят хората с убеждението, че пилотът в самолета временно е излязъл от кабината. Монополът върху действията се загуби.

Някак си бяхме свикнали Борисов да казва, а пък като каже нещо, то да се случва. А сега, в конкретния случай, в партията зазвучаха два гласа – един на Борисов и другия на партията, която често се олицетворява от г-н Цветанов. И много колеги казват „Това е тактически прийом“, но в последните две седмици изречението се обърна и звучи така: „Има два гласа и това е тактически прийом, но гласовете все пак са два“. И аз, и вие можем да знаем, че това е тактически прийом, макар вече да започна да се чудя, но за непредубедения слушател, който не се занимава с политика ежедневно, както за съжаление трябва да правим ние, какво остава?

Ами, остава следното: Борисов каза нещо, партията му поиска друго, после стана нещо трето, междувременно някой се отказа, а пък на друг му намериха неприятни неща в биографията. На всичкото отгоре, президентът много лошо ги издебна и сложи пръст в раната също. И вече две седмици нещо не се случва. Ето това разбират българите в този момент, в който, както казахте и вие, на всичкото отгоре облаците се сгъстяват. Всичките протести, стачки и скандали от лятото като че ли сега зазвучават в единен глас, не и без помощта на различните типове опозиции. С две думи, ситуацията за държавата е нова и единственият шанс на Борисов да излезе от това, както често го е правил, с една нова офанзива. Дали ще хваща лошите, дали ще увеличава заплатите – струва ми се, че той се мъчи да прави и двете. И може би това ще е новата приказка, която Борисов ще разказва – вдигаме доходите. Разбира се, тази приказка трябва внимателно да се разказва.

-Споменахте единен глас. Единен ли беше обаче той на вчерашния протест? Очакванията бяха това мащабно обществено недоволство да изиграе особено важна роля в бъдещите политически събития. Може ли то действително да се окаже такова или по-скоро ще подкрепи вече започнали процеси, за които споменахте вие?

-Вчерашният протест се разви по една класическа схема. Първо, в страната има много широка прослойка от хора, които така и не разбраха, че огромна част от тези искания за смяна на системата, нови модели, преки демокрации, отзовавания на всички, са за съжаление, са наивни. И продължаваме година след година, избори след избори да вярваме в тези неща, след като толкова много пъти се опарихме. Но ето, че и този път се появяват тези хора и започват да повтарят едни и също фрази. От друга страна, обаче, за съжаление, срещу този протест видяхме доста неприятни, даже леко ченгеджийски похвати.

Първо беше направено всичко възможно хората да бъдат уплашени. Пишеше се за някакви кървави ексцесии, а всъщност за всички беше ясно, че нищо подобно няма. Даже сериозни вестници, които са проправителствено за добро или лошо, писаха, че „МВР засякло сигнали“. Как се засичат тези сигнали? Те, сигналите, нали са сигнали, за да се подават и да се чуват. Те не се засичат. Имаше и други неща в този дух, които направиха така, че да уплашат хората – едно. Второ – да се опитат да набъркат президента в цялата тая работа и да го дискредитират, което разбира се, беше нелепо.

Отделно от това, направи се всичко възможно да се снимат всичките възможни хора с тениски „Русия“ и тъй нататък, за да може да се отцепят и по никакъв начин да не припарват до протеста може би от по-опасните за властта десни протестъри, т.е. либералната общност в България, тези, които наистина могат креативно и шумно да направят нещо, ако и да не са толкова многобройни. С две думи, срещу протеста се действаше класически. Даже бих казал, че малко се поуплаши властта, защото започна от много далече да обяснява как тоя протест ще е нещо голямо.

Всеки, който се занимава с политически анализ, особено след опита на 6 септември, защото и тогава имаше нещо подобно, беше ясно, че то протест поне в началото си няма да е кой знае колко голямо събитие. Всъщност протестът идва да ни каже нещо много по-важно и то е, че в страната вече има три типа опозиция. Едната е червената – това са хората, които в общи линии подкрепят БСП и гледат с надежда повече на Изток и с упование повече в миналото. Другият тип опозиция, това са либералите, демократична България и т.н. И трети тип се формира – това са точно онези хора, които казват „Абе всичките тия да си ходят, нито ГЕРБ, нито БСП, нито костовистите. Да идва някой нов или да сменяме системата“. Това са хора, които гледат с упование я към Слави Трифонов, който се чуди какво да прави, я към Мая Манолова, която вероятно също ще има свои планове някога, я към самия президент Румен Радев.

И големият шанс за ГЕРБ засега е, че тези хора са разделени. Тези хора еднакво не могат да понасят ГЕРБ, но не могат да се понасят и помежду си, тия три типа хора. Затова ГЕРБ се опасява най-много от ситуации, в които ето тези три типа хора зазвучават на един глас. Такива ситуации може да има или по време на някой протест, или около някоя трагедия, или на някой балотаж на местните избори, които предстоят. На някой балотаж може да се окаже, че има кандидати, които на втори тур побеждават кандидатите на ГЕРБ, защото успяват да съберат всичките опозиционни гласове. Това ще се опитва да прави властта в момента – да ги разделя, разбира се, не без тяхната собствена помощ.

-Кризисните моменти, кризисният PR като че ли съпътстват кабинетите „Борисов“. Колко успешно обаче е овладяването им в тази конкретна ситуация, имайки предвид действията или бездействията, които безспорно промениха плановете на правителството от страна на президента, оттегленото предложение на г-н Манолев, информацията, която се появи за него. Можем ли да говорим за едни пропуски и може би невъзможност за овладяване на този кризисен момент?

Показателно е. Това е износване на материала. Ние сме го говорили много пъти. Те са вече 10 години на власт. Нормално е, в един момент нито картите са толкова много, нито вече предизвикват такова въодушевление. Това е нормално. И все пак онова, което ги спасява, е икономическият ръст в страната, който се наблюдава, който не позволява някакви революционни желания за промяна. Всичките тези протести и напрежение ще имат много по-остър характер, ако има рязко повишаване на цените. И вероятно сега властта ще се опитва да ограничава различните очаквани ръстове на цените, защото знаем, че те именно могат да са онази искра, която запалва иначе сгъстеното напрежение.

Корнелия Нинова, между другото, доста правилно усеща ситуацията и затова я разгаря допълнително, защото знае, че на практика навлизаме в предизборна кампания. Корнелия Нинова слага още сол в раната. Президентът също успява да сложи сол в раната, при това доста успешно. Президентът има една много голяма победа в последните седмици. Не знам дали се усеща, но този, който се кара с него, вече е самият Борисов. А преди се караха „беквокалите“, както се казваше – партията, г-н Цветанов. Сега на ринга излиза самият Борисов. Може би си изтърва нервите, може би не съзнава какво прави, но на няколко пъти той лично влезе в задочно пререкание с Румен Радев.

А както се вижда, пререкание тече по всякакви линии, включително институционални. Ако трябва да бъдем докрай чести в политическия анализ, това е добре по-скоро за Румен Радев, защото оформя в главите на българите един много ясен образ – има два мъжкари, двама генерали със сходен профил. Единият току-що дойде на мода, а другият беше на мода вчера. Ето това се получава и по-скоро за Борисов би била успешна старата тактика, в която партията ГЕРБ се сражаваше с Румен Радев и така някак си освобождаваше за Борисов възможността да бъде над нещата, да бъде арбитър. Сега той не изглежда над нещата и това ми се струва ,че е изгодно за неговия опонент Румен Радев. Вие правилно казахте, че като че ли се усеща една невъзможност те да овладеят много-много нещата. Аз съдя по един много прост индикатор.

Спомнете си преди какво беше преди месеци. Борисов сменя вътрешен министър, слага Румяна Бъчварова и всички казват – „ей, колко хитро се е сетил, колко хитър ход, как моментално всичко се затапи, идеално“. Или сменя буквално мигновено проф. Николай Петров от поста здравен министър и слага Ананиев и пак става много хитро. Всички си казват: „ей, как сега сложи финансист, то крайно време беше именно такъв човек“. На всичкото отгоре, на професора Петров му е запазено достойнството и стана от дефект ефект, рестарт. Сега не стана така. Сега, вместо развръзка, получихме завръзка. Вместо да направим рестарт, отворихме кутията на Пандора и по всичко личи, че вътре в самата партия се дебнат един друг и това вече става все по-видимо.

Мисля, че във вашия ефир го беше казал проф. Дайнов много добре: така Борисов губи най-важното си качество в очите на българите – да бъде силен. Д-р Николай Михайлов го нарече нещо като „уморен монарх“. Но истината е, че наистина прозира, отвъд цялата комбинативност и игри на доброто и лошото ченге, прозира една нерешителност и един лек управленски хаос, който руши авторитета на това управление. Пак казвам – виждали сме го много пъти. Управлението може да излезе от това, но във всеки случай, ако Борисов позволи българите трайно да свикнат, че има други началници, освен него, това е точката на пречупване.

-В тази връзка, да приемем ли, че отиването на евентуални предсрочни избори би се оказало по-скоро риск в този момент за управляващите, по-конкретно за ГЕРБ?

-Те много обичат и благодарение на различни внушения и анализи, и числа обичат да внушават, че всичко ще бъде същото при едни нови избори. Това, разбира се, е много трудно да се каже, защото така обясняваха и така изглеждаше и когато идваха президентските избори през 2016 г. ГЕРБ обясняваше как води 2 към 1. И изведнъж се оказа, че ситуацията е толкова взривоопасна, че самите социологически инструменти като че ли не могат да уловят толкова бърза промяна в масовото съзнание. Обществото чака нов и това се вижда с просто око. Много хора казват: „тя, БСП, не може да настигне ГЕРБ“.

Тя, БСП, е ясно, че трудно ще настигне ГЕРБ, но факт е, че БСП е пределно мобилизирана. БСП е такава партия, че тя кой знае колко повече няма какво да събере. Проблемът е, че ГЕРБ има накъде да пада и ако ГЕРБ продължава по този начин, в един момент може да изравни резултата си с този на БСП, а това ще бъде нова, съвсем нова политическа ситуация в страната. Разбира се, БСП действа като код „Червено“ на привържениците на ГЕРБ и те сега вероятно ще се стегнат пак под видимата угроза. Това са нормални процеси, но във всеки случай, ако ГЕРБ, блъскан от хората от площада, от либералите в социалните мрежи и от самата БСП. Ако ГЕРБ продължава да ерозира, можем скоро да стигнем до ситуация, в която наистина и социологически данните да започнат да изглеждат изравнени, което ще изнерви допълнително ситуацията.

В този смисъл, предсрочните избори са скок в неизвестното, защото масовото съзнание навсякъде в западния свят вече става все по-трудно предвидимо. Ние го мерим социологически, обаче аз се уморих буквално във вашия ефир да казвам: социологията тук не е важна. Важно е, че отдолу клокочи, събира се недоволството, събира се скърцане със зъби и то може да избие дори при най-неочаквания повод. И така и стана – баба Дора или пък, съжалявам, че го казвам, но трагедията в Своге. Когато се трупа отдолу и си търси отдушник, то може да намери своя отдушник къде ли не, включително в случайни фактори. Затова едни избори сега наистина ще бъдат трудно предвидими. По-важното е обаче какво ще прави ГЕРБ. ГЕРБ спешно трябва да се опита да си изработи някакъв нов съюзник, някаква нова „патерица“, ако иска да мисли перспективно за четвърти мандат. Дали за изпусне контролирано напрежението през някой нов играч, който после да вземе за съюзник, дали на базата на Патриотите да формира нещо, защото в Патриотите има хора с много висок рейтинг, какъвто е Красимир Каракачанов. Там, между другото, ВМРО стои доста стабилно, за разлика от караниците между Валери Симеонов и Волен Сидеров. Т.е. възможно е в един момент някаква по-стабилна и системна част от патриотите да продължи да е полезна на ГЕРБ по някакъв начин. Във всеки случай ГЕРБ трябва нещо да инженерства в момента, за да си осигури възможността и за четвърти път евентуално да се събере с някого, защото в противен случай не виждам какво ще правят.

-Ако са трудно прогнозируеми обществените нагласи и поведение, можем ли да направим прогноза за конкретното поведение на управляващите в тази ситуация? Ще има ли повече изненади или напротив, тази ерозия, за която споменахте, ще накара управляващите да не предприемат рискови действия, включително и нови рокади?

-Ще се опитват да крепят най-вероятно, както винаги са го правили, както казвахме и както си личи, че правят. Всъщност за всеки един сериозен анализатор в страната е много трудно напоследък да говори, защото те, нещата, са очевидни и всички анализатори правят доста верни прогнози, които след 10 дни например се потвърждават и анализаторите нямат нещо ново за казване. Та и аз в този смисъл нямам какво ново да кажа, всичко съм го казал. Казах – те ще крепят, ще им се струпа на главата през есента, ще се опитат да измислят нов сюжет.

Те всичко това правят. Големият въпрос тук е- моят колега Страхил Делийски наскоро го формулира брилянтно –какво е това управление, чиято свръхзадача е да оцелее и това може ли да е ефективно управление? Отговорът е очевиден. И затова това, което според мен те трябва да правят, е моментално да задействат, каквото могат да задействат, защото всичко това, освен всичко друго, нанася и психологическа травма върху българите. Ние, българите, трайно, въпреки редица икономически и всякакви други успехи, оставаме едни от най-киселите, най-мрачните народи по света. Това някак си настоящото управление не може да промени, не успя да измисли оня сюжет, който едни унгарци имат или едни румънци имаха, или едни ирландци, естонци имат на времето – онзи сюжет, че в нещо сме добри. Нещо трябва да измислим, защото обратното означава, че България трайно е поела надолу, демографски и социално-психологически.

Драмите на настоящото управление и на настоящата опозиция не са особено важни в този смисъл. Важна е националната драма, която ни предстои. Между другото, Борисов вече трайно е свикнал с идеята, че ерата „Борисов“ си е отишла. Това моите колеги Андрей Райчев и Кънчо Стойчев още на президентските избори отбелязаха. Тогава някак си стана ясно, че Борисов губи монопола върху приказването, т.е. освен него, ще приказва поне още един – това е Румен Радев.

Разбира се, Борисов ще остане силен фактор, ще определя, ще побеждава. Но тогава именно беше нанесен онзи удар, който като че ли промени нещата. Сега да не стане така, че Борисов, освен монопола върху приказването, да загуби и монопола върху случването на нещата. Това е най-важното за него. Моментално той трябва да покаже, колкото и да не му се връща на вътрешния терен – то му личи – той моментално трябва да покаже на вътрешния терен, че продължава да държи юздите, защото в противен случай… ами, в противен случай, съжалявам за грозното сравнение, но представете си едно ранено животно. Изстрелът, който го ранява, е точно загубата на президентските избори. И знаете, животното в такъв момент напряга всички сили, хуква по-бързо, обаче идва една точка на пречупване, в която започва агонията. Да не би да сме в тази точка? Час по-скоро властта трябва да покаже решителност. Но пък и да не покаже решителност, това са нормални политически цикли. Нищо чак толкова страшно не се случва все пак.

„Фокус“

сподели бутон


оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране