Персоналният състав на кабинета е ясен, остава да се гласува, мнозинството е стабилно, подкрепата на Марешки не е любовница или обществена поръчка, че да избяга при друг – работата е опечена.  Започваме да излагаме безразборни, крайно неизчерпателни и тенденциозни мисли за членове от състава на третия кабинет „Борисов“.

***

Лиляна Павлова – вицепремиер по европредседателството.

По това назначение избухнаха спорове – понижение ли е, или повишение? От Повелителка на магистралите и благоустройването – към Гара разпределителна по европейското началстване. Европа – това звучи гордо. Но всъщност мащабите се свиват. По европейското председателство пак има обществени поръчки, но колко са те?! Цялото председателство е съизмеримо с тунела „Железница“ примерно. Не е едното нищо, но в сравнение с досегашната позиция – слабичко. А като свърши председателството?

Изглежда, офанзивата срещу нея даде резултат – пряко или косвено, по реални или измислени поводи, Павлова напоследък беше измъчвана по най-различни теми като „падащи лампади“, „санирай блудно“ и последния хит – „чантата ми замириса на пари“.

Това последното беше доста примитивно – пиарката на Корнелия Нинова обруга Лилето, че носи приказно скъпарски чанти, а народът гладува.

Пиарката на Лилето отвърна на удара – не били толкова скъпи чантите, а в поста на пиарката врагиня било вярно само това каква марка е личният автомобил на Павлова. Разрази се „Фейсбук“ баталия между пиарките и техни сподвижници – не прекомерно съдържателен спор, каквито биват като цяло дискусиите в социалните мрежи. Въпросът се върти основно около това унизила ли е Павлова бедните люде, демонстрирайки лукс, или напротив – не ги е унизила, защото чантите й не били толкова скъпи, колкото се твърди. Сякаш бедният човек може да различи чанта за 200 лв. от такава за 2000 лв. Без да се включваме в милуването на клети сюрмаси и без да знаем дали в момента дискретно се закупуват по-скромни реплики на скъпи чанти за нечий гардероб, можем да кажем със сигурност, че Павлова далеч не е единствената или най-фрапиращата чантаджийка в политическото пространство. Да се сочат хора и да се слагат етикети с цени по облеклото им е възглупаво. И не твърде почтено. Във всички партии има поклонници на лукса и чантите са малка част от панаира на суетата – ами автомобилите, костюмите, ризите с монограм, екскурзиите, секретарките… Секретарките и дори пиарките също могат да са средство за демонстрация на лукс.

Бедните хора в момента са по-унизени, отколкото преди Чантагейт – унизително и грубо е да им се набива специално в очите реален или мним белег на социално превъзходство. И не е твърде почтено.

Но г-жа Павлова в лично и политическо качество също е подложена на унижение.

Професионално бе понижена – това го изяснихме.

Освен това стана отрицателен герой на принципната публицистика. Принципна – колкото са принципни пръстите, шетащи в чужда чанта. Хора, които дават мило и драго да притежават такива аксесоари, в момента се кокорят по телевизорите и възклицават отчаяно на почва наскърбен морал.

Чанта впрочем е също вулгарен синоним на жена – ако някой употреби тази дума по адрес на Лиляна, да се счита поканен на дуел.