02.09.2015 | 0:01
Четири манипулации на Хампарцумян и тяхното разобличаване
Булбанк прибра лъвския пай от парите на КТБ, умишлено държи ниски лихвите по депозити
Любомир Йосифов

За пореден път Левон Хампарцумян се появи по телевизията, за да ни убеждава, че банковият картел, чийто говорител е той, не съществува. Това твърди и Комисията за защита на конкуренцията, която в последните години се утвърди като комисия за защита ОТ конкуренцията, но да се върна на г-н Хампарцумян. В какво се опита да ни убеди той?

Първо: ниските лихви са закономерни.

Така е, но само по депозитите. За кредитите няма такава закономерност. Неслучайно българските банки реализират рекордна печалба през миналата година – 380 млн. евро, а румънските – 1 милиард евро ЗАГУБА, при три пъти по-голямо население в северната ни съседка (7 млн. – в България, и 20 млн. – в Румъния) и при по-добре работеща икономика (9000 долара брутен вътрешен продукт на човек в Румъния през 2013 г., при 7000 долара у нас, като разликата продължава да се увеличава).

За сравнение, румънските банки имат два пъти повече активи от българските, а качеството на раздадените от тях кредити е доста по-добро (процентът на лошите кредити от общото количество раздадени кредити към края на 2014 г. при румънските банки е под 14% и продължава да намалява, а при българските е близо 19% и продължава да се увеличава).

Въпреки това едва тази година румънската банкова система започва да излиза на печалба. Вярно е, че печалбите и на румънските банки изтичат в чужбина, но населението на север от Дунава явно е по-добре защитено от произвола на чуждестранните банки. Интересен е фактът, че при намаляващ брой заети в банковата ни система административните разходи на нашите банки постоянно нарастват, което говори или за укриване и изнасяне на доход, или за банков картел, или за доста лошо управление, или и за трите заедно.

Второ: нямало смисъл да се залагат ограничения по отношение собствеността на капитала, защото чистотата на произхода на средства, които се влагат в институции – елемент на национална сигурност, била въпрос на морал. 

Моралът и тройните стандарти на г-н Хампарцумян са публична тайна, която може би е убягнала само на зрителите на кулинарни предавания. Питаме се   дали доста сериозното участие на Кадафи и компания в „Уникредит” е било разглеждано навремето в морален аспект, при условие че той беше официално набеден за финансов стълб на световния тероризъм. Явно някои офшорки са „морални”, а други – „неморални”. За съжаление Търговският регистър все още не публикува такава информация.

Трето, стрес-тестовете в българските банки щели да бъдат успешни и банковата система е стабилна.

Същото твърдеше и Иван Искров, чийто гуру е Левон Хампарцумян. Точно преди да се случи кризата с КТБ, а след това – и с ПИБ. Веднага след тези твърдения за малко щяхме да се озовем в банкова ваканция. Вярно е, че не трябва да се създава паника в обществото, но това се постига с истината, само с истината и нищо друго освен истината. Обществото трябва да е информирано и подготвено от имащите властта и информацията.

Неизвестността и противоречивите сигнали неминуемо пораждат паника, хаос и нестабилност, което е едно от най-вредните състояния за същото това общество. Praemonitus – praemunitus (от латински: „Предупреденият е въоръжен”). Неслучайно резултатите от стрес-тестовете на големите европейски банки бяха направени обществено достояние и публикуването беше съпроводено от разяснителна кампания на език, достъпен за повечето им клиенти.

Всъщност това му изказване е продължение на други негови публични изяви. В други интервюта видният банкер и кулинар обясняваше как целият банков бизнес е регулиран, а само КТБ е успяла да се „изплъзне” от всички регулатори. Не било също така важно дали регулаторните органи „мерят с различен аршин”.

Култово е твърдението, че „Икономедия” е свършила работата на БНБ, ДАНС, НАП и цялата държава („2–3 момченца и момиченца под 30 години успяват да свършат повече работа, отколкото банковият надзор, ДАНС, финансовото разузнаване, данъчните и всички други останали…”). Убеждението на г-н Хампарцумян, че именно „Икономедия” и творящите за нея журналисти заместват останалите три власти, предвид петгодишната им кампания срещу КТБ, навежда на мисълта за принадлежността му към кръговете, подготвили и провели атаката срещу банката.

Изпълнявайки поръчката да хвърля кал върху КТБ, г-н Хампарцумян е един от тези публични ментори, които не си дават сметка, че компрометирането на държавните институции нанася щети на страната. Намаляването на кредитния рейтинг на държавата до рекордно ниски нива е резултат и от това говорене.

Четвърто, в КТБ са „харчени безогледно едни огромни пари”, „раздавани са на хора, които са около нас”, цитираме дословно, каквото и да значи това.

Около къщата на г-н Хампарцумян в Бояна е целият елит на нацията, а около сградата на „Булбанк” са Министерският съвет, Президентството и Парламентът. Също и Министерството на здравеопазването, Министерството на културата, Министерството на образованието и науката… Какво ли има предвид?

Във всеки случай е странно, че поверената му банка е финансирала една от фирмите на Цветан Василев срещу ипотеката на сграда в строеж. Половината от тази сграда стана собственост на „Булбанк” веднага след поставянето на КТБ под специален надзор, а продава в момента друга част от сградата чрез частен съдия-изпълнител.

До прехвърлянето на собствеността г-н Хампарцумян твърдеше, че КТБ трябва да се спаси.   Облагите за „Булбанк” от кризата с КТБ, които неминуемо са се отразили и върху размера на шестцифрения бонус на г-н Хампарцумян, не спират дотук.  Според данните на централната банка за 3-те месеца на миналата година – между април и края на юни,  най-много са привлечените средства в „Уникредит Булбанк” – над 500 милиона лева.

Почти 262 милиона от тях са на граждани и домакинства. Така към края на юни привлечените средства в банката са над 10,82 милиарда лева, или с 4,85% повече, отколкото 3 месеца по-рано. Така че предизвиканата от медиите и институциите банкова паника е довела до очакваното от авторите на този сценарий преразпределение.

Не е за пренебрегване и методът за разпределение на гарантираните депозити, приложен от Фонда за гарантиране на влоговете.

Естествено, ръстът на привлечените по този начин средства означава и ръст на таксите и комисионите, а намаляването на лихвите по депозитите довършва картинката на ограбването на депозантите.

Вместо да ни облъчва с поредните поръчкови мантри, г-н Хампарцумян е редно да отговори на няколко въпроса:

Какво би се случило с „устойчивия” модел на „Булбанк”, ако за една седмица депозантите изтеглят 20% (или иначе казано – над 2 милиарда лева) от влоговете – толкова, колкото беше процентно делът на парите, изтеглени от КТБ?

Като говори за свръхликвидност, защо не обясни какъв проблем е тя за банките и защо банковите депозити нямат алтернатива? Нямало проекти за финансиране. Ама наистина ли?! Няма, защото предприемачите са жертва на модела #КОЙ – рекетирани, мачкани от държавната администрация, без визия за бъдещето. Моделът, част от който е и банкерът алхимик, няма да позволи стопанска инициатива и изграждането на средна класа. Тя е вредна за този модел.

Затова лихвите ще падат и парите в банките ще се обезценяват, а родната статистика ще ни убеждава, че в страната трайно се е настанила дефлацията и гражданите трябва да си плащат за това, че имат спестявания.

За целите на легитимирането на модела #КОЙ е нужен и „говорител” на предприемачите. Това е казионната структура КРИБ, в която алхимикът също играе съществена роля – да „подпира” поредния удобен за модела председател. По ирония днешния е също алхимик…

Друг съществен въпрос, който със сигурност ще остане без отговор, засяга мястото и ролята на г-н Хампарцумян за банковата криза през м. юни 2014 г., в качеството му на председател на Асоциацията на банките в България. Подобно на мястото и ролята на Великата октомврийска социалистическа революция в световната история, мястото на г-н Хампарцумян по отношение на банковата криза е значително, а ролята му е огромна и зловеща. Но това ще стане ясно след време. Нека поне отговори на въпроса защо Асоциацията на банките в България запази мълчание, докато се извършваха всички незаконни действия срещу КТБ?

И последно, но не и по значение: дали ръководството на „Уникредит” следи медийните изяви на Левон Хампарцумян и дали прави анализи на многобройните му поръчкови интервюта, в които и дума не става за „Уникредит”? В какво си качество тогава той се подвизава по всички национални медии? Бидейки местното „лице” на една от най-големите европейски банки, всяка негова публична изява на банкова или кулинарна тематика не може да не намери отражение върху имиджа на работодателя му.

1 коментар

  1. Хаминян каза:

    Жив арменски дявол,който живее в охолство, осигурено му от мнозина български балъци.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране