Десетина момчета на възраст около 8-10 години нагазиха първи в река Тунджа в Калофер и с песента „Залюбила е Василка” поведоха уникалното мъжко хоро на Богоявление. По подобие на своите бащи и братя, и те се бяха прегърнали през раменете, и танцуваха въпреки студените води. По-малките от местната детска градина също бяха в реката, но върху раменете на своите татковци. Според поверието ледената вода на реката по време на мъжкото хоро не разболява, а точно обратното – калява.

Над 500 мъже и тази година изпълниха калоферския обичай на Богоявление. Първи в река Тунджа влязоха към 200 калоферци, начело на които по стара традиция бяха кметът на града Румен Стоянов и гайдарският състав на Народно читалище „Христо Ботев”. Всички бяха облечени в народни носии с типичната за града връхна дреха „гимена фанела”. Калоферци нагазиха в реката около 8 часа, като пееха народната песен „Залюбила е Василка”.

Мъжете се хванаха през раменете и поне 20 минути играха своето мъжко хоро в Тунджа. Местният свещеник отец Димитър хвърли кръста, но за калоферци няма значение кой от мъжете ще хване християнския символ. Традицията в града на Ботев е кръстът да бъде даден на най-малкия участник в хорото.

Тази година мъжът, който хвана кръста в река Тунджа, го подаде на най-близкото до него момченце, което се оказа на 11 години. Драгомир е от Калофер и участва в мъжкото хоро за втора поредна година с по-големия си брат. Чак след като местните мъже изпълниха ритуала, останалите желаещи да играят мъжко хоро в река Тунджа можеха да влязат във водата. Изискването и тази година към тях бе да бъдат облечени и те в народни носии.

Топлото време и почивният съботен ден изпълниха до краен предел града на Ботев. Хора от цялата страна се бяха стекли в Калофер, за да участват или да наблюдават мъжкото хоро. Някои от тях бяха пътували цялата нощ от Варна, Добрич или Велико Търново, за да успеят да се потопят за здраве в река Тунджа. Местните хотели и къщи за гости се пукаха по шевовете от туристи. Повечето гости солидно си бяха пийнали вино, а някои и ракия, за да се стоплят, както самите те обясняваха, въпреки че времето, за разлика от предишни години, изобщо не бе мразовито.

За първи път от много време река Тунджа не бе замръзнала, а по бреговете й нямаше сняг. Затова се наложи специални устройства да създадат изкуствен сняг, който обаче по-скоро пречеше на видимостта от бреговете, отколкото да създаде някаква неповторима атмосфера. Липсата на организация как медиите да отразяват празника и откъде да снимат, доведе до многобройни скандали между зрители и работещи в празничния ден. Бреговете на река Тунджа бяха буквално претъпкани и видимостта към мъжкото хоро бе почти нулева. Стотиците или дори хиляди автомобили бяха задръстили тесните улици на малкото градче. Масово колите бяха паркирани или върху тротоари, или върху тревни площи. „Някакъв ад е и друга година няма да идвам”, се жалваха зрители, които нищо не са успели да видят заради огромната тази година навалица.

Иначе уникалният ритуал буквално е смаял унгарските етнолози, които бяха изпратени от ЮНЕСКО, за да наблюдават мъжкото хоро в Калофер, каза кметът Румен Стоянов. Именно по негова идея ритуалът кандидатства да стане част от нематериалното световно културно наследство. Освен пратениците на ЮНЕСКО в Калофер почти на всяка крачка се чуваше чуждоезична реч. Англичани, французи, руснаци и немско говорящи, със целите си семейства, молеха да бъдат упътени как да стигнат до ритуала.

По-късно на 6 януари в Калофер с митинг поклонение бе отбелязана и 170-тата годишнина от рождението на Ботев. Пред паметника на поета революционер военослужещи положиха „гирлянд на славата”. “Не трябва да се съизмерваме с Ботев. Всеки от нас трябва да носи частица от него в себе си, и то онази частица, която ни кара да бъдем истински свободни. Свободата е и целта, която трябва да преследваме”, това каза днес в Калофер, ген. Константин Попов, председател на парламентарната комисия по отбрана.