На 26 Октомври се празнува Димитровден. На този ден имен ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.

Традиции и обреди за Димитровден

Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър ‐ зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по‐голям брат на св. Георги. Той язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. “Дойде ли Димитровден, идва и снегът” ‐ казват българите. Затова на този ден стопаните прибират ралата си на сухо под стрехите и подреждат дървата си за огрев.

От Димитровден започва подготовката за т.нар. “миши празници” на следващия ден. През това време жените не трябва да подхващат женска работа ‐ да шият, да тъкат, да предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината. И за мъжете има някои забрани през тези дни ‐ да не загребат жито от хамбара, да не ронят дори едно зърно от събраната царевица. Те трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.

Обредна трапеза: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква. По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именника, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави именниците цяла година.

На Димитровден на трапезата се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле ‐ с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

Димитър е роден в Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града.

Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница . Преди още да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие по време на молитва.

Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.