09.06.2018 | 11:07
ДПС и Пеевски източили 575 млн. лв. от КТБ, прокуратурата отказва да ги разследва

„В това изложение го няма и г-н Путин, няма го и Обама, няма ги и много други хора“ – с тези думи преди една година наблюдаващият прокурор по делото за КТБ и ръководител на специализираната прокуратура Иван Гешев обясни липсата на депутата от ДПС Делян Пеевски сред обвинените за фалита на банката. „В хода на разследването не сме установили някакви неща, които да са свързани с г-н Пеевски и които да касаят описаната от мен схема, затова не сме го посочили в това изложение.“

Реалността е малко по-различна. В материалите по делото за КТБ, внесени в съда, не само се намират „някакви неща“ за Делян Пеевски, но из документите има десетки, а дори и стотици свидетелства за това, че депутатът от ДПС от години е имал близки бизнес отношения с Цветан Василев. Също така фирми, които в КТБ са приемали за контролирани от Пеевски и неговата майка Ирена Кръстева, са едни от най-големите кредитополучатели на банката, а сумите, получени от банката, са в размер на стотици милиони левове. През май и юни 2014 г. между Цветан Василев и Делян Пеевски се разрази сериозен конфликт, който публиката видя през медийни престрелки и взаимни обвинения в готвени покушения, но той прозира и измежду документацията по делото.

Колко е общата стойност на финансирането от КТБ за Пеевски и колко от това политикът е декларирал са въпроси, които могат да бъдат изследвани лесно от прокуратурата. Това обаче не се случва. От институцията не отговориха на въпросите на „Капитал“ защо. От самия Пеевски също не беше получен коментар. Цветан Василев отказа да говори по темата с аргумент, че не е уместно да коментира материали по делото пред вестника, преди да ги е коментирал в съда. „Смятам, също така, че избирателното вадене на информация и правенето на внушения от Ваша страна е неетично и в пряк разрез с концепцията за справедлив процес. Конкретно защо името Пеевски отсъства в делото Ви съветвам да питате авторите на обвинението“, се казва още в отговорът му, изпратен по мейл.

„Бисер Лазов: Виж и Пеевски…“

Фигурата на депутата от ДПС се прокрадва като едва забележима нишка из материалите, които прокуратурата е внесла в съда по делото за КТБ. Очевидно е обаче старанието на разследващите да не се акцентира на Пеевски и неговата роля в работата, а след това и на фалита на банката. Документите и свидетелските показания, в които се споменава Делян Пеевски или многозначното „групата ДП“, са напълно пренебрегнати. Темата не е повдигната и в нито един от разпитите, като няма нито един прокурорски въпрос за депутата.

Въпреки това той съществува. На места е наричан Пеевски, на други присъства с инициалите си или в една група с майката си „Пеевски/Кръстева“. Среща се в резолюциите на Цветан Василев, които представляват задачи, спуснати към изпълнителните директори на банката. Лети и с неговия частен самолет.

По вече известния начин мейлите до Василев пристигат при неговата секретарка, която ги разпечатва на хартия и носи на „шефа“. Той поставя отгоре своите писмени резолюции, а секретарката сканира листа и праща на този, до когото е предназначена бележката на Василев. През 2011 г. до Василев пристига предложение за участие в проект за удълбочаване на пристанището „Мидия порт“ в румънския град Констанца. Василев поставя на ръка своята резолюция: „Бисер Лазов: Виж и Пеевски (нали ще партнира) и можем да участваме. Онзи ще му дадем някой топгън!“ Сканираният лист е изпратен на Лазов, някогашно доверено лице на банкера, а сега основен свидетел срещу него, с краткото: „ОТ ВАСИЛЕВ!!“.

ДП присъства и във всекидневните справки, които дългогодишната служителка на Василев и сега свидетел по делото Венета Николова е изготвяла за своя шеф. Това представляват таблици с активите и пасивите на Фирмата (както по свидетелствата е наричана мрежата от дружества, изградена около КТБ), чрез които Василев е следял къде какви средства има, какво на кого е раздадено и как. Имената в таблицата често пъти са със съкращения, инициали или кодови думи, разбираеми само за определена група хора. От тези таблици става ясно, че към пролетта на 2014 г. парите, дадени на Делян Пеевски под една или друга форма, се изчисляват на малко над 575 млн. лв. Депутатът присъства в тези справки с ДП1, а източник на „Капитал“ потвърди, че в случая става въпрос именно за Пеевски. Към тези справки има и една резолюция на Василев до Лазов: „ДП защо не го търсиш. Кога ще разпределят табака“, а друга гласи: „Приключвай ТЦ-ИМЕ и кредитите за ДП“. Самият Лазов, който иначе е разпитван многократно по най-различни теми и дава разяснения по същите тези, нито веднъж не е попитан какво стои зад ДП1, въпреки че срещу него стои най-голямата единична сума. Нито пък дали наистина след разпореждането до него е търсил ДП.

Пеевски: Ни КТБ ял, ни КТБ мирисал

През годините групата ДП получава стотици милиони кредити и е един от топ клиентите на банката, както става ясно от кредитните досиета, приложени към делото. Пари се дават за купуване и издръжка на медии, за придобиване на компании, имоти, оборотни средства. Не са малко и случаите, в които кредитът се отпуска с една цел – парите преминават в рамките на 1-2 дни през няколко дружества, за да им се изгубят следите, и стигат до крайната си цел, която няма нищо общо с официалната. За това свидетелстват разследванията на финансовите инспектори по делото след затварянето на банката. Така например през март 2014 г. банката отпуска 6.4 млн. лв. на „Балканска медийна компания“ за оборотни средства. По това време дружеството е собственост на майката на Делян Пеевски – Ирена Кръстева. Няколко дни след това кредитополучателят усвоява част от кредита в размер на близо 1.5 млн. лв., прехвърля сумата през две фирми, за да стигне в крайна сметка до строителната компания „Водстрой 98“, контролирана отново от Делян Пеевски.

Към този момент Пеевски колко пари дължеше на банката?

Пряко сигурно дължеше някъде около 150 – 200 млн. ЕВРО? Това са „Булгартабак“, „Лафка“, „Техноекспортстрой“, Промишлено строителство холдинг, „Водстрой“, а и да не забравяме печатницата му, където той дължеше 80 млн. лв. Тая печатница я финансирахме, за да може той да разплати част от дълговете си, като условието беше Юрий Гагарин да стъпи в дълга по лизинговия договор с печатницата. Това е нещо, което той така и не направи. Отделно той отказа да си поеме дела във финансирането на ТВ7, където трябваше да плати 50% от разходите. За тия години бяха отишли към 300 млн. лв., а той си я ползваше като собствена телевизия.

Цветан Василев в интервю за ktbfiles

В последните месеци преди затварянето на КТБ кредитор и кредитополучател изпадат в тежък конфликт. Това се вижда и от кореспонденцията между директорите и от действията от страна на банката в опит да си събере вземанията и да привлече към себе си бизнесите, контролирани от „групата ДП“. Според справките, подавани ежедневно на Василев, той търси от бившия си вече партньор суми, които надхвърлят 200 млн. лв. Всичко това са факти и събития, които не би трябвало да останат пренебрегнати от едно безпристрастно разследване. Въпреки това Делян Пеевски дори не е сред лицата, привлечени като свидетели от делото.

„Фирмите на фамилията“

Какви точно са били отношенията и договорките между Василев и Пеевски, не е напълно ясно. В интервю за проекта ktbfiles, взето през 2016 г., Василев обясни: „Бил ми е полезен по много линии. Той е един доста енергичен и активен човек. През 2003-2004 г. по някакъв начин пристана на Доган, беше в някаква степен брокерът между мен и ДПС. Това ми е давало комфорт в отношенията с ДПС, защото в крайна сметка е известна ролята на турската партия като корпорация.“ От други негови изказвания след падането на банката той твърди, че дълговете на Пеевски към КТБ варират от „150 – 200 млн. евро до 500 млн. лева“.

Явно и самият Василев не е бил напълно наясно, тъй като бизнес отношенията с „групата ДП“ са били доста оплетени. Те са се базирали до голяма степен на устни уговорки за съвместно управление и контрол, общо поемане на загубите от видимо губещи бизнеси, най-вече в медиите, и само част от съвместната дейност е оформена документално, под формата на кредити и обезпечения. Затова свидетелства и публикуванaта в рамките на ktbfiles кореспонденция между двамата през адвокат Александър Ангелов (също отсъстващ сред свидетелите), чрез която правят последен, оказал се неуспешен, опит да сключат примирие и да разделят тези владения. В тези документи Василев прилага и справка с ежемесечни суми, към която обяснява: „Да не се забравя, че по специална партида са начислени (отделно от лихвите) 6 153 000 евро за партийни нужди. Платените лихви за периода са 2 469 868 евро и 104 852 щ. дол. Тук предоставям справка за движенията по тази партида, от която могат да се видят всички движения. В зелено са оцветени начисляваните (внасяни от мен) суми помесечно, а в червено са платените от мен лихви“, пише в кореспонденцията.

Но дори и да се вземе предвид само официалната част на отпуснатите кредити, тя е за деветцифрени суми и трудно би могло да се подмине от прокурорското разследване. Още повече че от документите по делото става ясно, че в месеците май-юни 2014 между КТБ и „групата ДП“ се заформя истинска война и събирането на вземанията е сред приоритетите на банката. В това начинание са впрегнати служители на всички нива, както става ясно от иззетата кореспонденция помежду им. Затова е абсурдно, че темата дори не е маркирана при разпитите на свидетелите по делото.

„Приключвай кредитите за ДП“

В последните месеци от съществуването на банката, групата на ДП присъства всекидневно във вътрешната кореспонденция на мениджмънта на КТБ. През май и юни 2014 г. изпълнителните директори и шефовете на дирекциите Кредитиране и Правна са следили внимателно промените в имотния и търговския регистър, които засягат „фирмите на фамилията“, и са комуникирали помежду си, дори и да няма нови вписвания. За тези операции се говори просто като за „справката“, но също и се споменават „фирмите на семейството“, „групата на фамилията“ или директно „групата на ДП“.

В началото, през май 2014 г., списъкът за ежедневно следене включва 17 дружества на Пеевски и майка му, впоследствие нараства на 19 дружества, а по-късно и на 23. Справката явно е необходима на широк кръг лица и затова се запазва в папка на сървъра на КТБ с красноречивото наименование \BoxcorpbankiuristiEmilGeorgi ZyapkovCnpaвкинафамилията. Единственият попаднал в делото списък е с първоначалните 17 компании, смятани в банката за част от „групата ДП“. Те са основно в четири групи – производство на цигари, търговия, медии и строителство.

От тази справка става ясно, че дружествата „Инвестмънт проджектс“ и „Риъл естейт проджектс“ са получили през 2011 г. съответно 9.5 и 10 млн. лв. с цел реализация на комплекс на „Цариградско шосе“ (40 дка). „Промишлено строителство – Холдинг“ има кредити за 19.8 млн. лв. за инвестиционни цели. Фирмата „Сиболе сървисис инкорпорейтид България“ има кредит за 50 млн. лв. за придобиване на „Техноекспортстрой“ и още 5.2 млн. лв. за покриване на лихвите по първия заем. Сред другите фирми от групата ДП са „Водстрой 98“, „Техноекспортстрой“, „Юрий Гагарин“, „Трансстрой Бургас“. Само тази справка съдържа кредити към края на май 2014 г. за общо над 160 млн. лв.

Къде са търсените пари

Най-голямо внимание в периода от последните три седмици преди затварянето на банката се обръща на задлъжнялостта на „Булгартабак холдинг“ и дъщерните дружества, за което има изрични справки до Цветан Василев и обратни инструкции от него, повечето обаче заличени в електронното копие. Междувременно юристите на банката обсъждат и позиция и сигнал до КФН във връзка с предстоящото общо събрание – всички знаци говорят за явен и сериозен конфликт на КТБ с управляващите холдинга, т.е. „семейството“. Напрежението между собствениците явно си казва думата и буквално дни преди затварянето се стига до отказ от предварително договорено финансиране за „Благоевград БТ“ на стойност 35 млн. евро.

Кредитите и банковите гаранции (издавани без начисляване на такси, видно от справките) на друг голям длъжник – „Водстрой-98“, са толкова големи, че КТБ блокира сметките на дружеството и изпраща официално писмо с предложение за замяна на половината от тях срещу 50% от акциите. Изпълнителният директор на строителната компания Иван Мирински любезно отклонява това предложение през юни 2014 г. В същото време финансистите му изпращат писма до банката, с които молят за освобождаване на блокирани плащания.

Напрежението между двата лагера е толкова голямо, че юристите на КТБ се готвят за истинска институционална битка. Специална справка носи многозначително заглавие „Регионална подсъдност“ и показва в кои институции ще се водят битките с „групата на ДП“ за събиране на вземанията – ВАС, съдилищата в София, Бургас, Пловдив, частни съдебни изпълнители. „Пращам ти една справка по клиенти за местната подсъдност на групата ДП“, се казва в мейл на служител от правния отдел на банката към шефа на отдел „Кредитиране“ Георги Зяпков.

Хипотезата за силово събиране на средства от „групата на фамилията“ се потвърждават съвсем директно от мейл от служителя в управление „Кредитиране“ Росен Кънев до изпълнителния директор Георги Зяпков. На 27 май 2014 г. той изпраща за одобрение седем писма, в които КТБ уведомява възложители на обществени поръчки, спечелени от „Водстрой 98“ и ПСХ (съответно пет и две поръчки), че има залози върху плащанията по договорите в нейна полза за общо 140 млн. лв. Поръчките са за големи обекти като водния цикъл на Банско, новата база на БФС, „Лувъра“ и няколко големи инфраструктурни проекта. Искането на банката е всички плащания да стават по изрично посочени сметки, разбира се, в КТБ.

Паралелно с това върви и ускорено събиране на просрочените кредити. На 30 май например е изпратена нотариална покана до „Трансстрой Бургас“ в качеството на солидарен длъжник по дълг на „Вили Вист“ АД (собственик на „Трансстрой“) на стойност 10 млн. лв. плюс лихвите. Дни преди фалита КТБ се е снабдила и с изпълнителен лист, както и с друг спрямо „Юрий Гагарин“, като в мейл диалог се обсъжда предприемането на действия през ЧСИ и Централния депозитар. При последвалите събития обаче така и не остава време за това.

Прокуратурата обаче трудно може да се оправдае с липса на време. От затварянето на банката до внасянето на обвинението минаха три години. За толкова време, ако полагаше същото усърдие, както спрямо Василев, тя можеше да стъпи на над 100 мейла със справки, списък със 17 компании, изрични статистики, изисквани от собственика на банката, писма за събиране на дължими суми и залози за десетки и стотици милиони и да изследва какво стои зад мистериозното ДП. По всичко личи обаче, че усилията са били по-скоро в материалите да остане абсолютният минимум данни по тази тема.

бутон за споделяне


3 коментара

  1. Мерило каза:

    Василев да не се оптива да прехвърли вината на някой друг. Раздавал е парите на хората на фирми близки до него, а сега иска да се направи на невинен.

  2. Петър каза:

    Засефа е ясно, че Василев е заграбил над 2 милиарда …

  3. Лили каза:

    Те от прокуратурата не могат с един Василев да се оправят и да го тикнат в затвора камо ли да дълбаят още.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране