10.01.2019 | 0:01
ДПС изпадна в депресия по ерата „Орешарски”
Движението е забило нос във формулата „програмен кабинет”, защото остана без други варианти за действие

Също като хората, и политическите партии могат да изпаднат в депресия. Особено ако до неотдавна са достигали зенита на своята мощ, а сега се намират в положение, в което прякото участие в изпълнителната власт изглежда по-скоро като мираж, отколкото като реално постижима възможност. В такива ситуации партиите проявяват склонност да гледат назад в миналото в търсене на рецептата, която ги е правила силни.

В такова положение се намира ДПС в момента. То не може да намери място по високите етажи на изпълнителната власт вече над четири години. Няма видима перспектива това да се промени. И партията носталгично обърна поглед към времето, когато за последно влезе триумфално на „Дондуков” 1 – при управлението на Пламен Орешарски през 2013-2014 г. И се опитва отново да пробута измамата, с която навремето рекламираше неговото правителство – схемата „програмен кабинет”.

В началото на 2013 г. първото правителство на Бойко Борисов подаде оставката, след като се сблъска с масово гражданско недоволство и протести из цялата страна. На проведените предсрочни парламентарни избори ГЕРБ беше първа политическа сила, но не спечели достатъчно депутатски места, за да излъчи собствен кабинет. Мандат да състави правителство получи БСП. Заедно с ДПС социалистите се обявиха за програмно правителство. „Избирателят подкрепи един концепт, продуциран от ДПС, за широко политическо и гражданско съгласие, при което експертно-политическото да вземе връх над тяснопартийното начало”, обясняваше тогавашният лидер на партията Лютви Местан. Пригласяше му Сергей Станишев, по това време все още водач на БСП, според когото беше необходима „програма за извеждане на България от кризата”. За премиер социалистите посочиха Пламен Орешарски – бивш финансов министър при тройната коалиция, чиито здрави връзки с ДПС преди, а и след това не бяха тайна за никого в държавата (през 2016 г. движението дори застана зад кандидатпрезидентската му кандидатура). Разбира се, накрая се оказа, че политическото надделява над експертното в кабинета „Орешарски”.

От ДПС и не криеха, че така им харесва повече. „Политически стерилното лице е неестествено явление”, коментираше Местан. Всички помним и скоропостижната смърт на т.нар. план „Орешарски”. Първа точка в него беше „да възстановим нормалната функционалност на ДАНС”. Всъщност ставаше въпрос да бъде преподчинена агенцията на новите силни на деня, като за неин шеф бъде избран депутатът от ДПС Делян Пеевски. Последва спонтанно гражданско недоволство, от което се възползва ГЕРБ. Кабинетът „Орешарски” трябваше да действа в условията на обсада и рухна след малко повече от година. При това беше подкопан от самото ДПС, което се преориентира към нови предсрочни избори. Сметката на Доган беше да се хване с ГЕРБ, но Борисов реши друго – да заложи на традиционната десница, обединена тогава в Реформаторския блок, и на набиращите сила националисти от Патриотичния фронт. ДПС беше принудено да гледа отстрани. И макар че задкулисното сътрудничество с ГЕРБ продължи да се развива през годините, ДПС постоянно се проваляше в естествената задача на всяка политическа сила – да влезе официално в изпълнителната власт.

Причината е проста – никой не иска ДПС близо до себе си. И това е съвсем нормално. Стигмата, която носят Догановите сараи, обръчи от фирми и летящи чинии, действа корозиращо на политическия имидж Затова и движението е принудено да търси политически схеми, при които хем да е във властта, хем това да не е съвсем очебийно, за да не се дразни широката общественост. Така след предсрочните избори през 2014 г., когато ГЕРБ отново нямаше достатъчно депутати, за да управлява самостоятелно, Местан предложи на Борисов да състави правителство на малцинството, което да разполага с парламентарната подкрепа на

движението. Борисов обаче показа достатъчно благоразумие да отхвърли офертата.

Затова Доган от немай-къде се обърна отново към формулата за програмното правителство. Аргументът му е, че изоставането на България от останалите европейски държави изисква „промяна на модела за управление на страната: Програмен кабинет за ускорено догонващо развитие на България”. „Нито една партия няма необходимия политически и експертен капацитет за постигането на тази стратегическа цел. Но българският парламент като цяло има този ресурс. Защото „обединението прави силата”!”, гръмко обоснова тезата си почетният председател на ДПС. Очевидно е, че практически няма разлика между тази формулировка и програмния кабинет, основан на широко политическо съгласие, за който се говореше при съставянето на правителството на Орешарски.

Разтягането на идейни локуми в сарая е едно, а политическите реалности – съвсем друго. Просто няма кой да се закачи на протегнатата от ДПС въдица. Първоначално всички обърнаха поглед към БСП – единствената партия, която има едновременно потенциала да влезе във властта и хипотетично би могла да се съюзи с ДПС. Соцлидерът Корнелия Нинова обаче се пази да не нагази в дълбоки води „Безпринципно е правителство, подкрепено от всички партии. Няма как да стане“, обяви тя. И посочи, че при фундаментални програмни различия с ДПС като данъците и здравеопазването няма как да направят програмно правителство, тъй като обратното би било „размиване на отговорност”.

От ГЕРБ дадоха да се разбере, че друга политическа схема не им трябва,защото си имат мнозинство в парламента. И си позволиха да се порадват на думите на Доган, че няма нужда от предсрочни избори. „За пореден път Ахмед Доган залага повече на стабилността на държавата, а не на тесните политически интереси”, даже го похвали зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов.

Движението се провали дори и в една от непосредствените си политически задачи – да асимилира отцепниците от ДОСТ и НПСД Лютви Местан, който сега оглавява ДОСТ, обяви миналата година, че обединение с ДПС е невъзможно, тъй като Доган служи на олигархията, защитава руските интереси, меси се във вътрешните работи на Турция и „отправя обидни квалификации” по адрес на турския президент. От НПСД пък заявиха, че ще търсят съюзници сред „всички доказали се демократични партии в дясно и център-дясното политическо пространство”, с което деликатно заобикалят (формално) либералното и центристко ДПС.

Така ДПС почти остана без възможности за ефективни политически ходове. Затова и движението е забило нос във формулата „програмно правителство”. Номерът му обаче може да мине само ако направи драстични отстъпки пред БСП – единствената партия, която би се съгласила да си сътрудничи официално с него. Иначе Корнелия Нинова трудно би могла да си позволи да рискува политическото си бъдеще в името на поредната безпринципна коалиция с Доган. Дали социалистите въобще ще обмислят този вариант, зависи от резултатите на местните и европейските избори, които ще покажат съотношението на силите на родната политическа арена. Дотогава ДПС ще чака и ще кротува.

В. „Сега“


оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране