БНР: Сега можем ли да изясним какъв беше този казус, тази мистификация с присъединяването на страната ни като подписала едно писмо на европейски държави срещу „Северен поток“ 2 – един газов хъб, който Русия и Германия смятаха да изградят, и за който Европейският съюз трябваше да получи коментари от други страни? Как така се получи, че България не е подписала това писмо, което е срещу „Северен поток“ 2, а пък се оказа разписано?

Теменужка Петкова, министър на енергетиката: България – аз вече имах възможност да споделя с обществеността…

БНР: Да, това беше въпрос в Народното събрание.

ТП: Да. Но така или иначе, България не е подписвала никакво писмо, свързано с преразглеждане и свързано с неодобрение по отношение на „Северен поток“ 2. Имаше подобна инициатива от моя словашки колега, министъра на енергетиката на Словакия, да се инициира пред ЕК един подробен анализ във връзка с това налице ли са противоречия с европейското законодателство по повод този проект. Но България, за да изрази подобна позиция и да се присъедини към такова едно писмо, за нас е необходимо ние да сме запознати с цялата фактическа обстановка. Това много ясно е заявено от наша страна. Наред с това, за да изрази България такава позиция, трябва да се произнесат всички компетентни органи и трябва да спазим нашите вътрешни правила. Това е въпрос, който касае ЕС, това е въпрос, който е пряко свързан с нашите ангажименти като страна-членка на Европейския съюз, поради което такъв тип въпроси задължително се обсъждат от Съвета по европейски въпроси към МС, както и Съвета по енергийна сигурност към МС. Така че България, пак казвам, не е подписвала такова писмо. България не е изразявала позиция по отношение на този наистина важен въпрос. И за да се произнесем по този въпрос, е необходимо да познаваме цялата фактическа обстановка. До този момент ние не разполагаме с такава информация, така че България не е подписвала подобно писмо и смятам, че няма и как да подпише, без да познава цялата фактическа обстановка и без тези органи в нашата страна да са се произнесли по този въпрос.

БНР: Добре, но вас не ви ли безпокои факта, че някак си сме фалшифицирани тогава в този документ, с който разполага Брюксел? И кой си е позволил да ни присъедини?

ТП: Такъв документ няма подписан. Аз не знам как до медиите е стигнала подобна информация, но аз ви гарантирам, че от българска страна такъв документ и такова писмо не е подписвано.

БНР: От агенция „Ройтерс“ достигна до нас тази информация.

ТП: Да, макар агенция „Ройтерс“…

БНР: …Да е авторитетна.

ТП: Но аз ви гарантирам че такова писмо не е подписано!

Водещ: Добре… Да говорим тогава за нашите вътрешни енергийни проблеми. (…)

…Сигурно много ще го разберат като мен – либерализирането на пазара и за битовите потребители неминуемо е свързано с увеличаване на крайната цена на електроенергията, която те ще плащат. Така ли е?

ТП: Вижте, каква ще бъде цената на електрическата енергия след пълната либерализация на електроенергийния пазар, едва ли има някой, който може да се наеме с категорична прогноза. Но това, което показва международната практика, е, че в първите месеци след въвеждането на пълна либерализация на електроенергийния пазар се забелязва тенденция на леко повишаване на цената на електрическата енергия, след което обаче настъпва спад на цената на електрическата енергия и тя пада на нива под тези преди либерализацията. Каква ще бъде цената ще определи единствено и само пазарът, който е най-обективният критерий. Никога не трябва да забравяме, че електрическата енергия все пак е стока и като всяка стока нейната цена е нормално да се определя от пазара, който е най-обективния критерий.

БНР: Хубавото на тази стока е, че не може да се държи в складове.

ТП: Не може да се държи в склада, да. Точно така е.

БНР: И да се чака благоприятен момент за продажбата й.

ТП: Да, да.