От години ГЕРБ развива мощна пропаганда с една задача – да вкара българите в измисления свят на партията, в който всичко добро произтича от нейния лидер Бойко Борисов, а всичко лошо е резултат от заговор на неговите врагове. Затова близките до управляващите медии бълват еднотипни, черно-бели информации, в които „добрият цар” Борисов денем и нощем се труди за народното благо, докато противниците му заговорничат да разбунят улицата, да свалят правителството и да похитят властта.

Вижте само в каква посока пое политическото говорене на управляващите, след като се разрази водната криза в Перник и отчаяните местни жители се изляха по улиците на града. Вместо да признаят, че ВиК системите из цялата страна са в окаяно състояние и да се захванат за работа, Борисов и свитата му превантивно подхванаха медийна кампания, с която да представят кризата като атака срещу правителството. „Това е един план – да вдигнат в различни градове, че е водна криза, и за февруари те се готвят за подобна работа”, обяви Борисов. Излезе, че едва ли не опозицията щяла да използва проблемите с водоснабдяването, за да повтори протестите от февруари 2013 г., които свалиха първия кабинет на ГЕРБ. Като че ли хората се нуждаят политиците да ги подканят, за да протестират, когато една от най-базисните им нужди е поставена на карта!

Обкръжението на Борисов доразви конспиративната му хипотеза по начин, който при други обстоятелства би докарал публиката до неистов смях. Оказа се, че вождът на ГЕРБ бил жертва на подобни тъмни сценарии, откакто навлязъл в политиката – например кризата с боклука в София по време на неговото кметуване не била нищо повече от задкулисен план да се възпре бесният му напор към върховете на държавата. „След това 2013 г., когато премиерът подаде оставка, всичко беше инсценирано със сметките за тока. Същото беше направено и с цената на горивата. Сега подобен сценарий се гласи и в момента”, обясни членът на ръководството на ГЕРБ Красимир Велчев.

Какви могъщи сили воювали срещу Борисов само! Манипулират всичко – и отпадъци, и ток, и горива, и вода. Цялата държава въртят на шиш повече от 10 години само и само да го свалят от власт! Де да ги знаехме кои са тези вездесъщи играчи, с които герберският лидер бил вкопчен в люта битка толкова време. Ама откъде, като самите гербери отказват да ги разкрият. „Ще ме накарате да вляза във функциите на главен прокурор” – с тази куха реплика Велчев отклоняваше журналистическите въпроси кой клател правителството.

С басни за анонимни съзаклятия управляващите реагират не само при подобни кризи, но и когато усетят, че изборите не са им в кърпа вързани. Пример са заплахите, че предстои повторение на Костинбродския скандал от 2013 г., когато ГЕРБ понесе тежък политически удар заради обвинения, че се опитва да опорочи изборите. Оттогава насам Борисов и приближените му най-редовно „страхуват” своите редови съпартийци и избиратели с подобни сценарии.

„Имаме данни за по-сериозни предстоящи опити за компрометиране на изборния процес на втори тур в аванс – че ще има опити той да бъде представен като подменен, корумпиран, купен, особено тук в София. Това е категорично скверна политическа технология и напомня нещо, случило се преди 5-6 години около Костинброд“, алармира вицепремиерът Томислав Дончев преди напрегнатия балотаж в столицата на кметските избори миналата година. Иронията в случая е, че кандидатът на ГЕРБ Йорданка Фандъкова спечели с минимална преднина (около 20 хиляди гласа), а съдът още умува дали да не касира вота заради твърденията на загубилата Мая Манолова, че всъщност управляващите са опорочили вота.

Същата атмосфера управляващите насаждаха и преди евроизборите през 2019 г.

Тогава Борисов предупреждаваше хората си: „Ще ни правят Костинброд! Вариант някакъв такъв ще има!” Е, нямаше. Нищо че лидерът на ГЕРБ уверено цитираше „учебниците на КГБ” (откъде ли знае какво пише вътре!), от които опозицията се била научила „как се прави компромат”. В последно време обаче герберите зарязаха кагебистките алюзии – Красимир Велчев наскоро каза, че „вече се изтърка този лаф за бившата Държавна сигурност, но има такива структури, които работят по поръчка”.

Така теорията на конспирацията зае „достойно” място в политическия арсенал на Борисов и неговата партия. И се употребява винаги, когато управляващите почувстват, че хватката им върху властта може да отслабне. Това е типичен тоталитарен похват, който на пръв поглед изглежда остарял. Но може да се окаже крайно опасен в страна като нашата, в която медийната среда е почти напълно подчинена от управляващите и техните съюзници.

Людмил Илиев, „Сега“