Правната комисия реши да обезсмисли преференциите при изборите за депутати, евродепутати и общински съветници, както искаха от ДПС. Предложението беше прието с гласовете на ГЕРБ, „Обединените патриоти“, „Воля“ и ДПС. Само БСП бяха против.

Текстът предвижда, че за да може кандидат от листата на по-задна позиция да измести друг, той трябва да събере толкова преференции, които са необходими са вкарването на един депутат, евродепутат или общински съветник. Така например за пренареждане на листата за евродепутати един кандидат трябва да събере над 100 000 гласа.

Според действащия закон прагът за преференцията на евроизбори остава 5% от гласове за дадената листа, а за парламентарни -7%. „Хората ще оценят, че им отнемате правото да гласуват за личности. Така никой няма да може да размести листата“, възрази депутатът от БСП Явор Божанков. „А защо трябва да я размества“, отговори Хамид Хамид от ДПС.

В сряда вечерта по време на продължаващото 8 часа заседание комисията ударно приема на второ четене поправките в Изборния кодекс, които в четвъртък сутринта влизат в пленарната зала след 3 месеца отлежаване между двете четения.

Комисията прие и настояването на ДПС за запазване на номерата на партиите в бюлетините. Председателят на комисията и депутат от ГЕРБ Данаил Кирилов спази обещанието си и предложи партиите да са с номера до 100, а преференциите да започват от 101 и така да се избегне феноменът „15/15“ – когато избиратели погрешно гласуват с преференция за кандидата от листата, чийто номер съвпада с номера на партията в бюлетината. Текстът беше подкрепен от ГЕРБ и ДПС, БСП бяха против и настояваха бюлетината да не се променя, а ОП се въздържаха.

Само с гласовете на ГЕРБ и „Воля“ правната комисия прие да отпадне забраната за публикуване на резултати от социологически проучвания в деня на размисъл и в изборния ден. Очаква се обаче този текст да не бъде приет при окончателното гласуване в пленарната зала. За такъв развой намекна и Кирилов, който след гласуването в комисията обяви, че текстът е приет „засега“.

С известни корекции бяха одобрени и спорните предложения на депутата от ГЕРБ Анна Александрова, за които по-рано Данаил Кирилов призна, че са подкрепени от партията. Поправките значително ограничават решенията на ЦИК, които могат да се обжалват пред Върховния административен съд (ВАС). Мотивът – съдът имал много работа, а някои от решенията не били от негова компетенция. Социалистите критикуваха промяната, но в крайна сметка решението бе допълнено и ще се жалят всички важни решения, включително и жалбите за нарушения в изборния ден.

Ако ВАС отмени решение на ЦИК, изборната комисия е задължена да вземе ново, но не с мнозинство от две трети, а с гласовете на половината плюс един от членовете ѝ. Същото ще важи и за обжалвани решения на районните избирателни комисии. Първоначалната идея беше решенията да се взимат с гласовете на повече от половината от присъстващите, но тя отпадна.

Почти всички предложения на БСП за промени в Изборния кодекс бяха отхвърлени. Приета беше единствено идеята им да няма две „белови“ на изборните протоколи. Очаквано мнозинството в комисията отхвърли предложението на ДПС въобще да няма ограничение на броя на секциите в чужбина. „Обединени патриоти“ са твърдо против подобен ход заради вота в Турция, макар че въведените ограничения затрудняват вота на българските граждани и в други страни. Не беше решен и проблемът с гласуването на българите във Великобритания след Брекзит. Там ще могат да бъдат открити само до 35 секции, както предвижда изборният закон за страните извън ЕС.

Отхвърлено беше и предложението на ДПС да падне забраната за предизборна агитация на майчин език – нещо, което движението предлага при всяко отваряне на Изборния кодекс.