06.12.2019 | 20:57
ГЕРБ посяга на съдебната независимост
Венецианската комисия посече идеите на Данаил Кирилов за разследване на главния прокурор и председателите на двете върховни съдилища

Механизмът за разследване и отстраняване на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища, предложени от ГЕРБ, няма да е ефективен за прокуратурата и е проблем за независимостта на съда, прие Венецианската комисия, съобщиха от там. Становището на органа на конституционните експерти на Съвета на Европа е по законопроекта на правосъдния министър Данаил Кирилов. Експертите критикуват и предвидената процедура за разследване на главния прокурор, която според Кирилов, най-сетне ще премахне недосегаемостта на началника на държавното обвинение. Според Венецианската комисия това не е така. Комисията предлага властите да се откажат от намеренията си и председателите на върховните съдилища да се разследват и отстраняват по модела на главния прокурор.

Позволението за разследване и отстраняването на двамата върховни съдии от Висшия съдебен съвет, в който съдиите са в нетно малцинство, противоречи на европейските стандарти и не се изисква от текста или логиката на българската конституция, обясняват от Венецианската комисия и призовават властите да се откажат от тази идея. Експертите припомнят на Кирилов, че това не се изисква и от Европейския съд за правата на човека. Само шестима от 25-членния ВСС са съдии, избрани от съдии.

Кирилов представи спорните си идеи за законови промени през юни. Към настояването на Съда в Страсбург и Европейската комисия за ефективен механизъм за разследване на главния прокурор, той приши и председателите на двете върховни съдилища. Нещо, което никога не е посочвано като порок в законодателството за разлика от безконтролността на първия обвинител. От Съвета на Европа веднага обявиха, че предлаганият от правосъдния министър общ механизъм „не отстранява рисковете за независимостта и ефективността на разследване срещу главния прокурор на досъдебната фаза на производството и би могъл да направи по-трудно започването на разследване“.

Според законопроекта разследванията срещу тримата големи за извършено умишлено престъпление могат да започнат по предложение на трима членове на съответната колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) или на министъра на правосъдието. Разрешение ще дава Пленумът на ВСС с минимум 17 гласа „за“. Разследването ще бъде водено от Специализираната прокуратура или от Софийската градска прокуратура. При даване на разрешение за започване на дело, ВСС постановява и временно отстраняване от длъжност на тримата големи. Срокът за това не може да надвишава година и половина при тежки престъпления и 8 месеца в останалите случаи. Решението на Пленума може да бъде обжалвано пред 5-членен състав на Върховния административен съд.

„Аз наричам тези изменения промените „Панов“, защото те изкуствено добавят двамата председатели на върховните съдилища към главния прокурор заради възможността той да бъде разследван“, обяви председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов, който е разпознат като основен враг от съдебното статукво.

Според Венецианската комисия предложеният механизъм може да не успее да постигне целите си.

Проблемът главният прокурор да не може да бъде обект на независимо разследване на престъпление, беше идентифициран през ноември 2009 г. от Европейския съд на правата на човека в решението по делото „Колеви срещу България“.

Макар че процедурата за главния прокурор да изглежда разумно решение на теория, то може да не се получи на практика заради позицията му в държавното обвинение и важното му влияние във Висшия съдебен съвет, смятат експертите. И обясняват, че решението на съдебния съвет за разследване и отстраняване на главния прокурор би трябвало да се основава по същество на информацията, получена от следователи и прокурори, които са подчинени на главния прокурор. Освен това ще бъде трудно да се намерят трима членове на Прокурорската колегия на ВСС, които да внесат предложението, както и 17 членове от пленума, които да гласуват за него.

Венецианската комисия предлага няколко начина да се направи този механизъм по-ефективен. Например законът може да предвижда задължение на главния прокурор да се въздържа от даване на инструкции в такива случаи на разследване, което го засяга, да бъдат дадени правомощия и на членове на ВСС от Съдийската колегия да внасят предложение за разследване, да бъде намален кворумът за отстраняване на главния прокурор, както и да бъде въведен съдебен контрол върху постановленията за отказ да се образува наказателно разследване. Друго предложение на комисията е да има „независим прокурор“, който да се занимава с тези казуси. Експертите настояват и за генерални промени в начина на сформиране на Висшия съдебен съвет.

Венецианската комисия подчертава, че проблемът с недосегаемостта на главния прокурор не може да бъде решен с едно единствено изменение. Той изисква комбинация от институционални промени, нови процедури и еволюция на професионалния манталитет и политическата култура. Пълният текст на позицията на експертите ще бъда огласен в понеделник на сайта на комисията.

В сряда премиерът Бойко Борисов се разбра, че Венецианската комисия настоява „да има абсолютно независими прокурор, звено, да бъде избрано с 2/3 от прокурорската колегия“ и което да може да разследва главния прокурор, без да се отчита на никого. „Звучи странно назначаването на независим прокурор, разследващ главния прокурор, който да се избира от 2/3 от прокурорската колегия. Доколко независим ще бъде той, след като изборът ще бъде осъществен от бивши и бъдещи подчинени на главния прокурор?“, коментира председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Избраният за главен прокурор Иван Гешев изобщо отрича началникът на държавното обвинение да е недосегаема фигура.

Самият Кирилов също твърди, че и преди, и сега нямало никакъв проблем главният прокурор да бъде разследван, обвиняван и съден. Той дори твърди, че такова е било и положението, когато Европейският съд в Страсбург осъди страната по делото „Колеви“. „Нямало е никаква пречка прокурор, по-надолу в йерархията, да проведе качествено и обективно разследване и тогава“, смята министърът. „България е осъдена, защото, грубо казано, чиновници ги е мързяло да представят доказателство от действащото българско право. Затова! Не искам да коментирам и други подробности, но така или иначе, там имаме и, как да кажа, много по-засилена защита на индивидуалния интерес и много по-занижена защита на държавния интерес“, обвини той.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране