Основателят на Национална партия „Свобода и достойнство“ (НПСД) и бивш зам.-председател на ДПС Касим Дал е осъдил МВР за незаконно подслушване, съобщи Mediapool. Обезщетението, присъдено му от Софийския районен съд, е 3500 лв. Това обаче не е най-важното. Фактите по делото показват нагледно как след анонимка властите могат лесно да започнат активно мероприятие, което да доведе до четиримесечно подслушване и следене на опозиционен политик, а покрай него и цялата реформаторска коалиция по това време. И всичко това да се случи със санкцията на съда.

На 2 октомври 2013 г., когато управлява кабинетът „Орешарски“, в МВР постъпва анонимен сигнал срещу Касим Дал. В него се твърди, че на проведена в Турция среща е обсъдено и решено физическото ликвидиране на тогавашния лидер на ДПС Лютви Местан и депутата от партията Делян Пеевски. Към онзи момент Местан и Пеевски официално участват в управлението на държавата в коалиция с БСП. В анонимката срещу Касим Дал се казва, че срещата в Турция е организирана от лице, което е негов много верен човек.

Тогавашният министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев веднага разпорежда проверка. Сигналът е изпратен за сведение и на Национална служба „Охрана“ (НСО). Главна дирекция „Национална полиция“ образува преписка и започват оперативно – издирвателни мероприятия, които не водят до нищо. Така се стига до прилагането на специални разузнавателни средства (СРС) срещу Дал. Те са разрешени от Софийския градски съд на 21 ноември 2013 г. По това време шефка на съда е скандалната Владимира Янева, която бе осъдена за разрешаване на незаконни СРС-та по казуса „Червей“.

Подслушването и следенето на Касим Дал е разрешено за срок от 60 дни. За резултатите от него са изготвяни ежемесечни аналитични справки, в които липсва информация, потвърждаваща анонимката. Докато тече цялото това слухтене, партията на Касим Дал НПСД става съучредител на Реформаторския блок. Коалицията официално се учредява на 20 декември – в разгара на подслушването. Така през телефона на Дал властите са можели да следят в реално време цялата активност на опозиционната коалиция.

Разрешението на съда за подслушването на Касим Дал изтича на 21 януари 2014 година. Въпреки липсата на каквито и да е данни, които дори косвено да потвърждават информацията за готвено покушение срещу Местан и Пеевски, полицията решава да не спира подслушването на Дал, а оттам и на опозицията. Партиите от Реформаторският блок най-силно подкрепяха протестите срещу кабинета „Орешарски“ и модела „КОЙ“. По това време дясната коалиция се опитваше да състави листите си за изборите за Европейски парламент.

На 21 януари с резолюция на началника на отдел „Криминална полиция“ е разпоредено да се използват останалите оперативни способи по Закона за СРС (следене, бръмбари и пр.) с цел установяване на допълнителни телефони, ползвани от Касим Дал. До Софийския градски съд е пуснато ново искане за използване на СРС срещу основателя на НПСД. В него не е написано, че той вече е бил подслушван безрезултатно. Заради липсата на регистър на СРС (или друга причина) съдът дава ново разрешение за още 60 дни. Така цялата опозиционна коалиция е била подложена на телефонен контрол за общо четири месеца през Касим Дал.

По ирония, три години по-късно Касим Дал участва на парламентарни избори заедно с човека, когото е искал „да убие“ – Лютви Местан, който след изгонването му от ДПС учреди своя партия и се съюзи с НПСД, която пък междувременно напусна Реформаторския блок. В решението на Софийския районен съд за обезщетението от 3500 лв се казва, че през първите 60 дни Касим Дал е подслушван законно. Съдия Георги Чехларов пише, че МВР е нямало как да знае, че анонимният сигнал е неверен преди да се приложат СРС-тата. Той обаче посочва, че второто разрешение за подслушване е било напълно незаконно.

Другите случаи

Б.В.П. се събужда една сутрин от полицейска сценка, която включва разиграване на фалшива сцена на пожар пред блока и специално докарана за случая пожарна с включена сирена. На врата на Б.В.П се звъни, той отваря и вместо спасителите си вижда 6-7 полицаи. Той незабавно се оказва с опрян в слепоочието пистолет. Полицаите му обясняват, че „търсят кюлче злато“. Всичко това се случва пред 18-годишната му дъщеря. Същия ден човекът е арестуван и привлечен като обвиняем за извършване на банкова дейност без лиценз. Няколко години по-късно, когато обвиняемият е оправдан, Б.В.П изпраща молба до Бюрото за СРС да бъде проверено дали е бил подслушван. Оказва, че това е точно така. Той обаче не е подслушван за нелицензирана банкова дейност, а за пране на пари. Покрай това съдът е издал разрешение за подслушване и на майка му.

Резултатът от подслушването оневинява Б.В.П., но материалите не са приложени към внесеното в съда наказателно дело срещу него. Пловдивският окръжен съд осъжда прокуратурата да заплати на потърпевшия 12 000 лева заради подслушването и незаконно повдигнатото му обвинение.

Третият случай е на подслушвано по искане на полицията пернишко семейство. Целта на МВР е да издири сина им, който трябва да бъде вкаран в затвора за изпълнение на присъда. Така родителите са подслушвани в продължение на 120 дни заедно с цялата приятелска компания на сина им. Тя включва общо 21 телефона. Проблемът в случая е, че законът позволява употребата на СРС за разкриване на тежки умишлени престъпления. Укриването на избягал престъпник не попада в тази хипотеза и семейството е било подложено на тежък тормоз. За това двамата родители са обезщетени с общо 4000 лв.

Националното бюро за контрол на СРС е установило до този момент 20 случая на незаконно подслушвани граждани, сочи справката на институцията. Едва 8 от тях са завели дела по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Повечето от тези дела са от последните две години, защото разкриването на незаконното подслушване започна отскоро със създаването на Бюрото за СРС. Едва три от тези осем дела са приключили на първа инстанция. Само пред Софийския градски съд висят искове за 200 000 лв от потърпевши от незаконно подслушване.