01.01.2020 | 15:29
Кой открадна водата на Перник?
Към пернишката сметка трябва да се прибавят милиарди лева. Ще се разследва ли отговорността на един олигарх, излизащ винаги сух от водата – дори и сега при стотици хиляди засегнати хора? Аферата „Студена” като част от други афери

Автор: Григор Лилов*

На 14 ноември написах следното във връзка с водната криза в Перник:

„На първи поглед частни интереси надали играят в източването на язовира. Да, ама само на първи поглед. Той е собственост на държавата и обслужва 124 000 души в Перник и редица общини.

Въпросът е защо язовирът е източен?

Според редица експерти – заради производството на ток. Според мен това е умишлена дезинформация, за да скрие истината. А в какво е тя? Тя е в рехабилитацията на язовира. Тя започна миналата година и ще трае две години, ремонтните дейности се финансират по „Проект за развитие на общинската инфраструктура“ от Световната банка и държавния бюджет и са на стойност 32 млн.

„Студена“ е първият язовир в страната, където по план ремонтните дейности трябваше да се извършват под водата – 90 на сто от тях, без източване. Това обаче е скъпо упражнение. Далеч по-евтиното е източването и точно това се случи, независимо от онова, което пише в проекта.”

А сега давам нови факти от разследването, което направих.

На една от снимките, които помествам (вж след текста), може да се видят „водолазните дейности” – на сухо са с кранове, с които се полага мембраната, която трябва да намали или да спре пропускането на вода през язовирната стена. Давам и др. такива снимки с „водолазите”.

За да си върже гащите, едно от отговорните министерства за драмата в Перник (общо са три + правителството) отговаря така как са извършвани „водолазните работи” – т.е. как е работено под водата:

Цитат: „В участъците от съоръженията, които към момента на извършване на строителните дейности са били над водното ниво, същите са извършени „на сухо“. Отговорът е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Разни министри – еднаква безотговорност

Първият ремонт на тази стена беше обявен през 2012 г. със срок на приключване 2014 г. Две години по-късно министър Лиляна Павлова обяви стената за ремонт по най-съвременни технологии и без източване на язовира. Това се случи на 9 ноември 2016: ВИДЕО

Срокът беше от лятото на 2017 до януари тази година, после го удължиха до ноември, а сега е до края на декември (бел.: когато и основите на стената станаха достъпни поради липсата на вода).

Една задължителна бележка – по този проект 4 млн. лева бяха заделени за реконструкция и модернизация на пречиствателната станция. Вчера обаче се разбра, че тази пречиствателна станция отново ще се модернизира и реконструира.

Първо е ремонтирана външната стена на язовира (онази откъм страната на водоизпускането). През това време, както виждате от поредната снимка, която давам, язовирът се източва, за да може да се започнат „водолазните дейности” и от другата страна.

Това източване стартира от лятото на 2018 година – от юни 2018 г. На поредна снимка може да видите как е изглеждал язовирът в средата на май – пълен почти догоре с над 21 млн. кубически метри. В края на май и началото на юни започват дъждове и последното снеготопене от високите части на планините.

Да, ама през юли в язовира вече има само 13 милиона кубически метра! Дори като се отчете със завишение потреблението, се оказва, че над 7 милиона кубометра (7 милиарда литри вода) са се „изпарили” неизвестно къде.

МОСВ е утвърдило приблизително едно и също количество вода, което да се използва за питейно-битово и за промишлено водоснабдяване, когато язовир „Студена“ е бил пълен и когато степента му на запълване е била едва 24,6% през октомври 2019 г.

Такива са документите, подписани от министъра на околната среда и водите Нено Димов. Те са публични, намират се на сайта на ресорното министерство и съдържат информация за управлението на водите. Публични са и графиците за използване на язовирите, отново утвърждавани с подписа на министър Димов. През октомври при наличен обем в началото на месеца 8,43 млн. куб м, от които полезен – 6 млн., отново е разрешено да се използват 2,32 млн. куб. м.

Бел. авт.: След като започнах разследването си, достъпът чрез компютъра ми до сайта на това Министерство, като и Министерството на регионалното развитие и благоустройство беше блокиран. Но достъпът чрез телефоните и другите ми компютри с друг IP от този, за който знаят, не е блокиран. Защо блокираха достъпа? Блокираха го в момента, в който потърсих разрешените от ведомството графици и количества за ползване на водата, както и данни за действията на министър Петя Аврамова във връзка с кризата.

Пиша това не защото успяха (давам таблици за източването). Пиша го, защото актът на министерствата (и на ДПС, което ги управлява зад кулисите) е абсолютно незаконен и 100 на 100% гнусна тоталитарна практика. Това не се случва за първи път и не само с тези министерства (в синхрон с информационни сайтове, които също са ме блокирали) и явно след Нова година ще трябва да информирам за тази дискриминация европейските органи и общественост.

Но министрите са безкрайно нагли хора – толкова нагли, колкото българите са страхливи да си потърсят правата.

Ето я безочливостта на министър Петя Аврамова, която незабавно трябва да бъде прогонена от поста й.

(цитат):
Народно събрание на Република България
Отговор на министъра на регионалното развитие и благоустройство Петя Аврамова
София, петък, 20 септември 2019 г.
„Ниските нива на водата в язовирното езеро не са свързани със строително-монтажните работи по съоръженията, а са в резултат на продължителното засушаване и липсата на валежи на територията на водосборната област през това лято.

В момента котата на водното ниво е 828 метра, при кота преливен ръб 840 метра. Общият обем на язовира е 25 милиона кубически метра, а наличният обем към момента е 10 милиона кубически метра.
Поради продължилата суша и образувалите се сериозни пукнатини в почвата наистина има нарушаване на връзките на водопроводите, увеличаване с над 150 на авариите спрямо предходния период. Технологичното време за отстраняване на повредите и напълване на системата е причина и за зачестилите спирания на водоподаването към някои квартали на населените места.
Водите от комплексните и значими язовири се използват на база утвърден от министъра на околната среда и водите график. В графика за месец септември е отчетено за цялата страна, че наличните завирени обеми в язовирите през месец август са намалели чувствително спрямо предходния месец, но е посочено също така, че всички язовири за питейно-битово водоснабдяване са с обеми, достатъчни да обезпечат нуждите на водоползвателите през месец септември.

Искам да Ви уверя, че проблемът с нивата на язовирите – не само на язовир „Студена“ в Перник, е в почти цяла България и че такъв проблем със зачестили аварии по повод намалени водни количества съществува и на други места.

Всеки инженер – топлотехник или ВиК инженер, може да Ви каже, че при всяка авария, която се е получила по водопровод или топлопровод, тъй като те работят под налягане, всяко пускане и спиране, когато имаме стара и амортизирана мрежа, води до своеобразни хидравлични удари и това увеличава броя на авариите.
Искам да подчертая, че проблемът с намаляване на водните количества наистина е проблем за цяла България поради трайното засушаване.
Ако Вие имате конкретни данни за недобро управление на язовира, с каквито аз не разполагам, моля да ми бъдат предоставени – ще направя проверка по този Ваш сигнал. Към момента причината е трайното засушаване и зачестилите аварии, които са във връзка с това.”
(край на цитата) 

Публикувам таблици, от които може да видите как кореспондират данните с намаляването на обема на водата в язовира от този момент. Сушата не е причина, защото съседните язовии са пълни. И загубите по мрежата не са причина – те не само са такива, но дори и по-високи и през предишните години (давам картинка на част от одобрения от Комисията по енергийно и водно регулиране бизнесплан на „В и К – Перник”, приет на закрито нейно заседание с решение № БП-Ц-13 от 09.08.2017 г. )

И въобще не е вярно, че „В и К” нямало как да измерва разхода на вода за различни потребители. И никакви багери не са били необходими да копат, за да откриват евентуални течове – предприятието си има специализирана апаратура за целта. Но багерите са докарани там, за да ахка и пъшка населението от „грижите“ към него – от една страна, а от друга – да заличат всякакви следи кой и какви количества вода е крал.

А данни има от системата SCADA, която работи в пернишкото „В и К”. Затова е ясно, че няма престъпно нехайство и бездействие, както твърдят премиерът и министрите му, а СЪУЧАСТИЕ (давам картинка от официална информация за системата в ДКЕВР).

Няколко думи и за изпълнителите на този ремонт и тази модернизация – една от причините община Перник да е на сухо.

Авторският надзор е от „Свеко Енергопроект“ АД (много едър играч в тази област), изпълнителят е на първи поглед чуждестранен консорциум „S.C. HIDROCONSTRUCTIA S.A. – HBM Kft – CARPI Association” („Ейч Си Си“ – HCC). Първият партньор в него е румънската компания „Хидроконструкция“. Другите двама участници са италианската „Капри“ и унгарската „Ейч Би Ем“. Строителният надзор и функцията на инженер по ФИДИК поема ДЗЗД „ММЛ-ТК“. Обектът трябва да бъде изпълнен и въведен в експлоатация през януари 2019 г. За управлението му и строителния контрол отговаря ДЗЗД „ММЛ – ТК“ – обединение на британската „Мот Макдоналд“ и българската „Трансконсулт БГ“.

А зад тях на верижката са накачени най-големите олигарси в енергетиката и въобще – например Угърчински, навремето тясно свързан с „Мултигруп” и Доган, политико-бизнес кръга „Велграф” и т.н. Големият реален подизпълнител е фирма „Хелпик” на Володя Лозанов, който е масон и дори е бил Велик майстор на Великата ложа на Старите свободни и приети зидари. Той е и основен фактор в акционерното дружество „Първа частна ловна дружинка” АД.

Споменавам го, понеже в историята накрая ще изплува и един от първите ловци в страната ни – сега е виден политически и държавен фактор зад кулисите, а преди е бил политически и държавен фактор на голямата сцена на България.

Два завода пият на поразия – безплатно

Ревизия установи (давам страница от нея), че по клон 2 от водопроводната мрежа в Перник се губят по 90 литра в секунда питейна вода. „Загубата“ е на територията на металургичния завод „Стомана“ в Перник.

Това количество на секунда прави по 324 кубика на час – т.е. напълнен на малко повече от метър басейн с полуолимпийски размери. За по-малко от два часа „загубата“ е равна на изцяло напълнен такъв басейн с 2-метрова дълбочина.

За едно денонощие се пълнят 13 такива полуолимпийски басейни. За година време вече говорим за близо 2 милиарда 838 милиона и 240 хиляди литра питейна вода. Или ако образно го представим – тези 90 литра в секунда за година са напълнили 4541 полуолимпийски басейни. Или пак образно казано, си представете езеро, дълго почти километър и половина и цял километър широко, в което може да се издави целият Перник, ако не умее да плува.

Напомням, че източването на язовир „Студена“ е стартирало през лятото на миналата година – т.е. изминала е година и половина време. През него „езерото“ е набъбнало до 2 километра и 129 метра дължина и километър ширина.

Обаче и тази сметки са неточни.

Защото „загубата” на вода не е в оповестените официално 90 литра на секунда. Тя е над 1.5 пъти повече – 140 литра в секунда. Тези 140 литра са разликата между поисканите, платените и обявените от металургичната фирма „Стомана индустри” АД количества вода – 150 литра на секунда за работата й, и реално консумираните 290 литра.

От ревизията се вижда какво е ставало с водопроводната мрежа на територията на фирмата и какви неразрешени отклонения от магистралния водопровод е имало. Сега ще се смени цялата тръба, с което всякакви веществени доказателства за престъплението срещу националната сигурност ще бъдат окончателно погребани.

И трасето на новата тръба ще се измести извън територията на комбината. Вече е ясно защо. За такива действие народът ни казва „след дъжд – качулка!”

Ето заради такива „течове” „езерото”, за което говорим, набъбна до 3 километра и 312 метра дължина при ширина 1 километър.

Става дума за „загуби” от близо 7 милиарда литра вода. По действащите цени в Перник това са почти 12 милиона лева (в изчисленията не са включени дължими допълнително такси за водоползването).

Горе-долу толкова печалба, но без да посочва разбивка по източниците й, сочи и финансовият отчет на акционерното дружество „Стомана“ за работата му през миналата година.

Няма как да не отбележа, че в играта е и КЕВР. Най-малкото, защото с новите цени на водата тази за това индустриално предприятие е почти 10.5 пъти по-евтина от онази за гражданите!

Според отчетите, подавани към Министерството на околната среда и водите, за нуждите на гражданите на Перник отиват месечно 1.55 милиона литра вода, като 75% от тях се „губят” по водопроводната мрежа. Т.е. от всеки четири кубика 3 кубика са се изпарявали незнайно как, но както сега се вижда – в частни джобове. Ще отбележа, че само от този водопроводен клон № 2 и ей, на – неизправния му кран, който едва сега забелязали (не се смейте – такова е официалното обяснение) в завод „Стомана” е отклонена и ползвана безплатно вода колкото за нуждите на Перник и цялата му община за цяла година време!

Да се замаже истината

Не може да се твърди, че става въпрос за кражба! Това заяви кметът на Перник Станислав Владимиров пред ТВ камери. Заедно с него беше и областният управител на Перник Емил Костадинов, според чийто думи, проблемът е основно в остарялата водоснабдителна инфраструктура, която не е подменяна от 1954 година.

„Знаеш ли колко градове си завършиха водните проекти? На 60-70 години е тази мрежа“, заяви премиерът. „Само за 15 дни имаше 150 аварии повече“, запознаха премиера от местното ВиК. „На практика правим нова водопроводна система“, коментира Борисов. „Такава безогледна безотговорност, десетилетия наред. Караниколов остава тук, да кажат защо няма измервателни уреди на язовира и какво са взели“, възмути се Бойко Борисов.

Безподобни наглеци! Пак ще повторя – те са толкова нагли, колкото българите са страхливи да си потърсят правата.
Ето защо!
Наглеци са, защото те и самото правителство носят отговорност.
Не само чрез някои министри, а вкупом начело с премиера.

Национална сигурност ли? Национална афера!

Заключителни разпоредби
КЪМ ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 254 ОТ 10 ОКТОМВРИ 2019 Г. ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 181 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 2009 Г. ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ОБЕКТИ И ДЕЙНОСТИ, КОИТО СА ОТ ЗНАЧЕНИЕ ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
III. Сектор „Водни ресурси“
2. Стратегически обекти:
2.1. Язовири с национално значение за питейното водоснабдяване, в т.ч.:
……
в) язовир „Студена“;
…..
(край на цитата от този документ) 

Е, след като язовир „Студена” е част от националната сигурност на държавата, защо не си мръднахте пръста дори тогава, когато в началото на септември бяхте информирани за ситуацията? И защо набързо си измихте ръцете с едни заключителни разпоредби към едно Постановление от октомври т.г., в което включихте и този изпразнен още тогава язовир?!

Металургичното предприятие си има източник на водозахранване, специално изграден за него – язовир „Пчелина”. За разлика от „Студена”, той е пълен догоре. Пълен е, защото „Стомана индустри” не желае да го използва. Като негов основен клиент ще трябва да плаща ползваната вода – да се бърка за милиони, вместо да ги прибира в джоба си.

Е, сега от немай къде ще го ползва, макар че гражданите на пернишката община ще са без вода. Но те са по-маловажни, за да се насочи вода към тях от този язовир, вместо за частните интереси.

Най-сетне се установи, че е подавана вода и към Радомир.

Но се премълчава за кого. Ами за друг завод – заводът за тежко машиностроене. И тази вода не е отчитана като онази за „Стомана”.

А източената вода от язовир „Студена” заради „ремонта и реконструкцията” (повтарям – за 32 млн.) къде отиде?

Ами пак там – в „Стомана”… Тя се изля в приток на Струма и накрая преля в язовир „Лобош”, който е утайник на фирма „Стомана индустри” АД, но си има частен ВЕЦ. И този ВЕЦ почва да бълва киловатчаси като ВЕИ (възобновяем енергиен източник), съответно купувани по свръхвисоките цени за такива източници от НЕК.

Олигарх като лакомият воден змей

И зад двете предприятия – пернишкото и радомирското, и цялата операция за едни пари наднича една много мастита фигура.
На един олигарх. Той владее радомирския „Комбинат за тежко машиностроене” – официално го владее. И се разпорежда с пернишкия комбинат „Стомана индустри” – но неофициално.
А защо пиша „неофициално”? Пиша го, защото навремето, след като го беше закупил, няколко години по-късно го продаде. Затова в новите времена той не се води собственикът на „Стомана индустри” АД, макар че запази дял от 14% в нея.

Като друг основен собственик се води гръцкият (моя бел.: а от няколко години регистриран в Белгия) металургичен холдинг Viomichania Chalkou kai Alouminiou Company, ако се доверите на родната информация. Той е собственост на двама братя – Никос и Евангелос Стасинопулос и борсовата му капитализация до онзи ден се измерваше на 3 милиарда и 605 милиона.

Ако предпочете данните от чужбина, собственикът на лакомия за вода пернишки металургичен змей не е самият холдинг, а негово поделение – белгийското „Сиденор АД”.

Ако вземете моите данни, намирате това:
Беше извършена корпоративната трансформация (сливане), което приключи на 16 ноември 2013 г. с придобиването на Biohalco от белгийската компания Viohalco (която в нашия Търговски регистър е собственикът на пернишкия воден змей) и със съставянето на нотариален акт от 15 ноември 2013 г. от нотариуса в Брюксел Софи Макет.
Според този акт акциите на VIOHALCO SA в SIDENOR, ELVAL, ETEM, HALCOR, Hellenic Cables, SIDMA и Corinth Pipelines бяха отменени след сливането му от VIOHALCO SA / NV. Нотариусът записа, че акционерното участие на VIOHALCO SA, пряко и косвено, в SIDENOR беше нулирано на 74.61% (71.810.557 права на глас), следвайки универсалното му правоприемство от VIOHALCO SA / NV.

Ако проверите и тази информация, ще се окаже, че това белгийско дружество има свое едноименно дъщерно поделение, което вече е фирма с ограничена отговорност. И понеже веригата от компании е дълга и те преминават през различни трансформации, ще завърша с края на връвчицата, върху която е закачена българската индустриална металургична собственост.

Там се кандилка един гръцки „Просал”, който до 2017 е собственост на гръцка компания – чуждестранно юридическо лице, после на гръцката „Сиденор”, която владее „Стомана” и която през 2019 се влива в родната българска компания. Т.е „Стомана” започва да владее формалният си собственик – т.е. самата себе си.

И с тази врътка реално олигархът владее „Стомана”!

Кой е той?

Людмил Стойков!

Да напомня какво съм писал за него в книгите си:

  • завършил ВИФ;
  • бивш неуспешен спортист и успешен барман в „Балкантурист” при социализма;
  • в смутните времена на прехода – човек от мутрите, започнал кариерата си с магазинче за сирене, после с късане на пропуските на камионите със скрап на входа на „Стомана”, по-после – като регионален представител на мутренската охранително-застрахователна (рекетьорска) „ВИС”, както твърдят някои медии;
  • през 2007 г. регистрира модна агенция „Ивет Фешън” и започва да забогатява стремително, като става олигарх;
  • член на ловната дружинка на експрезидента Георги Първанов, негов финансов спонсор в политиката и първи негов приятел.

Как се крадат и перат европейски пари?

Стайков се прочу и чрез европейската програма „Сапард”, която безвъзмездно финансираше България. Прочу се заедно с партньора си Марио Николов, заради операции, с които от нея бяха отклонени много милиони.

„Група за пране на пари от програма САПАРД, създадена от Людмил Стойков и ръководена от Марио Николов, няма!”.
Това е окончателното решение на Върховния касационен съд (ВКС), който в края на 2016 г. сложи точка на десетгодишните напъни на МВР и прокуратурата да доведат до осъдителна присъда многомилионните схеми, чрез които Стойков и Николов са изпирали милиони от еврофондове.

В Германия обаче контрагентите им по тези сделки бяха осъдени, издириха им и им конфискуваха всичко и ги вкараха в затвора със същите обвинения и получени присъди – за кражба на еврофондове и пране на пари. И двама от тях вече си излежаха присъдите и наскоро напуснаха килиите.

Но не винете само родния съд – прокуратурата напълно съзнателно, умишлено и уж „ахмашки” раздели делото на две части. Да обясня популярно – раздели престъплението на две части, късайки логическата връзка между тях и така направи много спорни и недоказуеми обвиненията си.

Името на Стайков наскоро изплува и покрай загиналите двама работници и двама ранени на строежа на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци. Водещ в проекта за 140 млн. (парите са от международен фонд „Козлодуй”) е немската „NUKEM Technologies” (тя всъщност е руска – на „Росатом”, като я закупи неговото поделение „Атомстройекспорт”) и четири български фирми.
Сред тях е „Евробилд” на този, хм, виден роден „бизнесмен”.

Бел.автора: В целия процес се усеща влиянието на Валентин Шайдер, етнически руснак от Латвия, който от 10 години е ръководител на Международния фонд „Козлодуй” и департамент „Ядрена безопасност” на ЕБВР (Европейска банка за възстановяване и развитие). Според експерти в енергетиката, за този период, в който са сключени договори за 380 милиона евро, голямата част от парите са отишли в компании, които поддържат проруски енергийни проекти у нас и които не се церемонят в отклоняването на огромни средства в собствените си джобове.

Е, това е!
Всички си мълчат, в целия огромен скандал нито един път не се мерна името на Людмил Стайков – точно както не се мерна и в други скандали с други пари.
Кабинетът вече го оневини, говорейки за загубите и „безстопанствеността на ръководителите на местното „В и К” (защитено от цял министър, както видяхте по-нагоре в отговора му, както и от премиера чрез неотдавнашните му изявления.).

Бъдете сигурни, че и представеният ни като принципен до самото дъно на душата си нов главен прокурор Гешев няма да потърси отговори за отговорност от олигарха. Бъдете сигурни, че никой няма да спомене, че наред с водата „Стомана индъстри” се уреди и с тока. Тя закупи огромни количества електроенергия от АЕЦ „Козлодуй” – без официален търг и съответно на безумно евтина цена. Тази цена е по-ниска дори и от абсолютния минимум: референтната пазарна цена на КЕВР за периода от 1 юли 2019 до 30 юни 2020 г. – 89 лв./мВтч. Само да напомня – борсовата, реалната цена е над 100 лева. Загубите за атомната ни електроцентрала от сделката се изчисляват на около 54 милиона.

Но бъдете сигурни, всички ще си мълчат! Защото олигархът работи с руснаците. Най-важните! Онези в енергетиката. И в газопровода към Сърбия („Стомана индъстри“ АД е с доставки за него на своя продукция). И затова никой не смее дори да спомене името му, камо ли пък да го пипне с пръст! И затова излиза – винаги и напълно сух от всякакви афери, дори и обилно мокри като цял язовир!

И едни 100 милиона, и един половин милиард 

С цел подобряване на водоснабдителните и канализационни услуги на 28 август 2019 г. „Водоснабдяване и канализация“ – Перник подписа договор за изграждане на ВиК инфраструктура по Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ на стойност 106 млн. лв. Близо 40 млн. лв. от тези средства са за обекти, с които ще се направи подмяна на водопроводи и като резултат ще се намалят и прекъсванията на водоподаването от зачестилите аварии.

Всяка драма изисква пари. Борисов ги обеща.

Всъщност Европа ни ги даде, както виждате от този Договор. Даде ги далеч преди изпразването на язовира. А сега премиерът си ги писа като своя заслуга. Затова пиша, че властниците са особено нагли! Но освен тези 106 млн., от които поне част ще отидат по предназначението си, става дума и за един половин милиард, които се топят в неизвестността.

Откъс от „Черна книга на правителственото разхищение в България (за 2018 г. на немската фондация „Фридрих Науман)”:

„Една от най-непрозрачните фирми в България се казва Държавна консолидационна компания (ДКК). Тя не обявява търгове по Закона за обществените поръчки. Но за сметка на това правителството й даде едни 500 млн. лв. за… ремонт на язовири. Досегашната липса на прозрачност не дава достатъчно основания на данъкоплатците да бъдат спокойни.

Знаете ли що е то ДКК? Ако попитате Google, е твърде вероятно да не успее да ви отговори убедително, въпреки че абревиатурата съществува от близо десетилетие, а към края на 2018 г. дружеството, което се крие зад нея – „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, е с капитал над 888 млн. лв. – приближавайки се по обем до мастодонт като Националната електрическа компания (НЕК).
ДКК притежава десетки държавни фирми и имоти, а от времето на втория кабинет „Борисов“ трупа все повече и повече. Едноличен собственик е Министерството на икономиката, а разпоредител с имуществото – министърът на икономиката.

Въпросната държавна компания няма сайт. Историята не помни някога да е давала публичен отчет, въпреки че в Търговския регистър се намира подобен документ за 2016 и 2017 г. В интернет страницата на собственика пък е истинско предизвикателство да се открие информация за гигантското дружество – каквато и да било. Ако има обявени търгове, то извън самите обявления друга информация липсва. Регистърът на обществените поръчки към едноименната агенция не подозира за съществуването на компанията. Тя просто не е обявявала обществени поръчки досега.

Държавната фирма стана отново актуална през 2018 г., благодарение на Решение No 495 на Министерския съвет от 13 юли. С акта си правителството отпусна половин милиард лева към бюджета на Министерството на икономиката. Уж за язовирите. За сравнение – целият бюджет на министерството за същата година е 80 365 000 лв., т.е. над шест пъти по-малко. Целта на решението на правителството е така да се увеличи капиталът на ДКК.

Първоначално от съобщението на пресслужбата на Министерския съвет нямаше обяснение какво налага трансфера на 500 млн. лв.
Впоследствие бе обяснено, че парите ще са за… ремонт на язовири.
Как ще се избира изпълнител на ремонтите за половин милиард лева? Въпросът е с повишена трудност.

В мотивите към промените на Закона за водите пише:
„Редът и условията за разходването на публичните средства ще бъде подробно регламентиран в актове на Министерския съвет в съответствие на Закона за държавния бюджет. Търговското дружество ще възлага изготвянето и изпълнението на съответните обекти (…) по реда на Закона за обществените поръчки.“
ДКК обаче, която е натоварена с дейността, не само никога не е обявявала поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП), ами и не е съвсем ясно дали има такова задължение.

Ето какво пише в отговора от АОП по темата:
„Преценката дали конкретно юридическо лице е възложител по чл. 5, ал. 2-4 от ЗОП и отговорността за нея е на самото лице. Съгласно чл. 2 от Правилника за прилагане на ЗОП то трябва да съобрази относими ли са за него изискванията на закона и в седемдневен срок от настъпване на съответното обстоятелство да уведоми АОП за придобиване или изгубване на това качество.“
От публичните документи и информация до момента не е ясно нито за какъв период от време ще се харчи отпуснатият половин милиард лева за ремонт на язовири, нито как. Съвсем отделна подробност е, че в държавата съществуват и други структури, които имат ангажименти към язовирите – като се за започне от „Напоителни системи“ и „Язовири и каскади“ и се стигне до чисто новото Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, създадено с цел уж да се изчистят неяснотите със собственост и най-вече със задълженията по поддръжката. Половината общини в България вече се отказаха от свои язовири в полза на новото предприятие, защото не могат да ги стопанисват.
Тогава защо точно ДКК ще ремонтира язовири, освен за да се заобиколят правила за прозрачност? Вероятно отговорите ще започнат да идват, когато започнат ремонтите. Неяснотите около решения, свързани с ДКК обаче, съвсем не са изненада и досега.
(край на откъса)

Съдбата на този половин милиард?

Дъщерните дружества на ДКК са 21, от които седем в несъстоятелност или ликвидация.

Най-големият дял от този половин милиард (над една трета) е пренасочен към “Монтажи” ЕАД – дружество, което се занимава с индустриални и енергийни обекти. Ако не сте разбрали – с парите за вашата недостигаща вода се финансира строителството на газопровод за доставките на синьо гориво на „Газпром” за поделението му в Сърбия. Доскоро наричан у нас „Турски” или „Балкански поток” и газов хъб, а след наложените американски санкции – с още по-евфемистичното „разширение на националната ни транзитна газова мрежа”.

Няма да оплаквам перничани, а и жителите на др. градове с водни кризи. Ако бяха граждани, щяха да са на улиците, ако се наложи и месеци наред, докато отговорните държавници си подадат оставките, а отговорните „бизнесмени” бъдат засъдени. И осъдени. А там, където всички са поданици – няма държава! Има само необявени роби на мафията, която ги управлява и граби.

бел.: строителните снимки са „водолазните дейности“. Снимката на пълния язовир е от средата на май.

* източник: фейсбук профила на Григор Лилов, материалът отразява личното мнение на автора

Loading...
оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране