14.08.2019 | 1:00
Кристалина няма нищо общо с България
Тя безспорно е ловък апаратен играч. В противен случай не би се издигнала толкова

Фактът, че ЕС номинира Кристалина Георгиева за шеф на МВФ, изобщо не ме изпълва с патриотичен възторг. Никак не успявам да разбера и радостните възгласи на някои сънародници, изпаднали в инфантилно умиление от тази новина. Според тях, ако Кристалина Георгиева наистина оглави МВФ, България щяла да се сдобие с невероятен авторитет, а едва ли не всички служители на тази финансова институция вече започнали да учат български. От респект към кандидатката на ЕС и нейната родина.

Фактът, че Кристалина Георгиева успя да се пребори за тази номинация, наистина е успех. Само чe той няма нищо общо с България. Както и самата г-жа Георгиева отдавна няма нищо общо с България. Независимо от сълзливите ѝ статуси в „Туитър“ за баба и дядо, както и от смехотворния ѝ навик да се показва пред камерите, пременена в народна носия. Кристалина Георгиева е част от един глобален политико-икономически елит, чиито членове отдавна са забравили къде са родени. За тези хора понятия като „родина“ и „патриотизъм“ са изпразнени от всякакво съдържание. Те се сещат за родните си държави само ако по някакво стечение на обстоятелствата произходът би им помогнал да изкачат още едно стъпало в йерархичната стълбица. Например големите наднационални шефове решават, че е време някой важен пост да бъде предоставен на човек, роден в Източна Европа или в Индия, или в Южна Корея. Тогава въпросният кандидат, който отдавна говори родния си език с акцент, ако изобщо го говори, изведнъж се присеща за отечеството си и се отдава на мелодраматични спомени от детството. След като кандидатът бъде избран, тези разкази изчезват също толкова бързо, както са се и появили. Защото са фалшиви от първата до последната дума. Както е фалшива и внезапно появилата се любов към родината.

За да има човек успех по висшите етажи на наднационалните институции, първото нещо, което трябва да забрави, е родната си страна. Той трябва да убеди всички останали, че за него интересите на глобалния елит и мегакорпорациите са несравнимо по-важни от всякакви родови връзки. Нещо повече, ако желаещият да се впише сто процента в някоя транснационална структура, волно или неволно, прояви симпатии към държавата, от която произлиза, това веднага ще бъде изтълкувано като назадничавост или, не дай боже, национализъм. От тук насетне шансовете на въпросния човек да направи бляскава кариера отиват по дяволите. Вярно, навличането на народна носия се толерира, защото е в рамките на допустимото различие. На позволената и дори насърчавана ексцентричност. Не се толерират обаче никакви опити да бъде осигурено по-справедливо отношение към родната държава. Това се тълкува като предателство спрямо интересите на наднационалния елит.

Всъщност Кристалина Георгиева трудно би могла да бъде заподозряна, че някога е поставяла интересите на България над личните си. Най-ярко тя демонстрира, че не ѝ пука за родината, когато преди три години прие да замени Ирина Бокова като официален кандидат на България за шеф на ООН. Не е ясно дали ако не се беше появила г-жа Георгиева, г-жа Бокова би могла да оглави световната организация. Само че на всички, дори и на тези, които не са запознати с механизмите на международната политика, стана ясно, че при две кандидатури България губи дори и минимална възможност неин гражданин да стане генерален секретар на ООН. Фактът, че Кристалина Георгиева влезе с такова желание в интригата срещу Бокова, показва две неща. Първо, що за човек е настоящият кандидат-шеф на МВФ. И второ, че не ѝ пука изобщо за България, след като е готова да погребе шансовете на страната си в името на удовлетворяването на личното его и/или на нечии други сметки.

Не знам дали ви направи впечатление, но когато тези дни медиите припомняха биографията на г-жа Георгиева, дори и не споменаха злополучната ѝ кандидатура за шеф на ООН. Може би и техните автори, въпреки че демонстрират любов към кандидатката, тайничко се срамуват от това, което тя направи преди три години. Има и още един повод за срам около тази история. На изслушването в ООН прехвалената кандидатка се представи очевадно зле и съвсем заслужено се класира едва седма от девет кандидати след окончателното гласуване. А лишената от официална българска подкрепа Бокова беше четвърта… Тази случка трябва да бъде припомняна всеки път, когато някой от феновете на г-жа Георгиева обяви на всеослушание какво признание щяло да бъде за България поредното ѝ кариерно израстване. Глупостта на подобна радост може да бъде сравнена единствено с глупостта на въодушевлението, с което някои „интелектуалци“ приемат поредния опаковъчен проект на „българина“ Кристо. Да наричаш българин човек, който от десетилетия не говори родния си език, включително и със сънародници, е малоумно. Да определяш един ловък опаковчик като „гениален творец“, също е малоумно.

Кристалина Георгиева безспорно е ловък апаратен играч. В противен случай не би се издигнала толкова. Така че спокойно би могла да оглави МВФ. Изобщо не е необходимо да си гений, за да застанеш начело на подобна институция. Съвсем други качества се изискват за това – приспособимост към сигналите, които дават силните на деня, и хамелеонски действия. Ако се абстрахираме от традиционния си комплекс за малоценност, ще видим, че не е чак толкова престижно да си шеф на МВФ. През последните десетилетия тази организация се прочу с това, че предписваше едни и същи рецепти на държави, изпаднали в икономическа криза по най-различни причини. Рецептите включваха тотална приватизация, орязване прерогативите на държавата във всички сфери, замразяване на заплати, пенсии и социални разходи. Милиони хора по всички континенти още страдат от въпросното „лечение“. Така че да оглавиш подобна структура, е „чест“ и „върховно признание“ само в представите на българските либерали, чието интелектуално развитие е спряло някъде в началото на 90-те години на миналия век. Нормалните хора по цял свят отдавна са разбрали, че институции като МВФ и Световната банка са просто инструменти в ръцете на глобалния елит за налагането на политики, защитаващи единствено неговия интерес.

Така че евентуалният началнически пост на Кристалина Георгиева в МВФ няма да направи България нито по-харесвана, нито по-уважавана. Позитивите ще бъдат единствено за кандидатката. Е, и за френския президент Макрон, който направи всичко възможно, за да пробута Кристалина напред и да покаже, най-вече на Германия, кой командва днес в Европа. За нас, българите, полза никаква няма да има. Ето защо няма никакъв смисъл да се терзаем от въпроса ще стане ли Кристалина Георгиева шеф на МВФ, или не.

Петър Волгин, „Ретро“

Loading...

1 коментар

  1. Анонимен каза:

    Кристалина работи за С.Банка или МВФ, ако работи за Българеска банка или Българска институция то заплатата и от 500 000 долара трабва да и бъде заплатена от България. Тогава тя ще провежда политика за благосъстоянието на България. И понеже България никога не я е оценила поради това че в България способности не се ценят а се цени към към кой принадлежиш , тя там където е. Това че тя е на такава позиция е все пак е винаги това е една положителна и добра реклама за България.А ако някой си мисли че щом тя е от Бълагрия трябва да дава заеми на Бълагрия които да не се връщат, те много грешът и за това България е в това положение. Който е станал Български държавен служител с позиция да разрешава ползването на държавни пари, си мисли че държавните и европейските пари са негови и съответно ги усвоявява без никава отчетност,контрол,отговорност и наказание;липса на държавност и върховенство на законноста. Бокова е възпитаник на Московския Институт по Международни Отношения и комунистически апаратчик нямаше никъкъв шанс да бъде избрана в ООН САЩ и ОК не я подкрепят. Кристалина е хвърлена в последния момент без да бъде готова за тази номинация.А на Бокова съпруга Калин Митев взема подкуп от 425 000Е от Азербейджанска Компания.Бокова е кандидат на

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране