НАТО поставя България твърдо в лагера на консуматорите, а не на източниците на сигурност. Това се казва в доклад на Алианса за състоянието на българската отбрана, който е обсъждан на 10 и 11 септември в София на двустранните консултации за преглед на националните отбранителни планове и тяхното финансиране между НАТО и България.

В доклад на НАТО неколкократно е обърнато особено внимание на факта, че разходите за армията ни непрекъснато спадат, което намалява качествата на войската ни.

В началото на документа е констатирано, че през 2014 г. средата на сигурността на България се промени драматично. Украинската криза има дестабилизиращ ефект за българската сигурност и използването на хибридна война от страна на Русия буди дълбока загриженост. Анексирането на Крим от Русия значително промени баланса на силите в Черно море, поради което създаването на Интеграционен център на натовските сили като елемент от Плана за готовност за действие на НАТО е приоритет за България. В допълнение България развила мерки за противопоставяне на заплахата от Русия. Бързото завземане на територии и влиянието на „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия (ИДИС) в Близкия изток е друг риск за националната сигурност. Свързаното с това увеличаване броя на бежанците от Близкия изток и проникването на терористи и престъпни елементи също буди загриженост, констатира докладът.

В документа е отбелязано и съкращаването на личния състав на българската армия от 44 100 души през 2010 г. на 37 100 през 2014 г.(на практика става дума за 29 000 бойци, 8100 цивилни служители и 3400 запасняци). Проблемът е, че военният бюджет е намаляван в съответствие със съкращаването на личния състав, поради което не са били освободени средства за реинвестиране в отбраната.

Шефовете на НАТО въобще не вярват на приказките от българска страна, че България – въпреки големия недостиг на инвестиране в отбраната – ще е способна да посреща рисковете и опасностите и ще допринася за колективните отбранителни способности на НАТО и на ЕС.