Парламентът не призна арменския геноцид, а „масовото изтребление“ на арменци. Това стана след настояване на Бойко Борисов, защото „няма друг вариант“.По време на продължилите три часа ожесточени дебати ГЕРБ предложи да бъде направена редакция във внесената от „Атака“ декларация и вместо „геноцид“, да бъде запасано „масово изтребление“ на арменците (1915-1922 г.) в Османската империя.След гласуване на общо 158 депутати предложението за редакцията бе прието със 142 гласа „за“, 12 „против“ и 4-ма въздържали се. От декларацията отпадна и позоваването на няколко международни конвенции на ООН, в които е записан „геноцидът“ над арменците. След това бе гласувано и самото решение, в подкрепа на което се обявиха 157 депутати. а против бяха 36. С него 24-и април беше определен за Ден на възпоменание на жертвите.   Преди дни Европейският ден прие тази дата да бъде „Ден в памет на жертвите  на арменския геноцид“ и призова Анкара да признае този акт.

Тази година се навършват 100 години от трагичните събития. След гласуването депутатите станаха в минута мълчание в памет на жертвите. ДПС, които бяха категорично против решението, напуснаха пленарната зала.  До това решение се стигна, след като в парламента дойде премиерът Бойко Борисов, за да се срещне с ръководството на парламентарните групи на своята партия и РБ. Той коментира пред журналисти, че няма друг вариант освен България да признае масовото изтребление на арменци, но с изричното уточнение, че трябва да се прави разлика между Османска империя и Турция.

„Това, което говорихме с колегите, че историята си е история, жертвите са си жертви и този ден трябва да бъде възпоменат в тяхна памет и не само в техните, но и на българските такива. Казах много ясно – масовото изтребление на арменците, това е българската дума или българският ни речник“, каза още той.Борисов подчерта, че винаги от ГЕРБ са отчитали, това че на границата ни с Турция има проблеми. От Анкара направили жестове към нас с износа на месо, където контрасанкциите от Русия ни ударили много в селското стопанство.

„Надявам се, че ясното разграничение между Османска империя и сегашна Турция и безспорният исторически факт, че са изтребени или убити хора ще се отчете от турското правителство“, заяви още премиерът и подчерта, че се надява на консенсус с другите партии.  Цветан Цветанов пък коментира, че някои може би ще изтълкуват поведението на ГЕРБ като политическо отстъпление, но всъщност то било национално отговорно.

Лидерът на ДПС Лютви Местан обаче подчерта, че във всички държави, които са взели отношение по темата, са изразени политически оценки под формата на декларации, а българският парламент е единственият, който обсъжда проект за решение – акт, който бил със силата на закон.  Местан допълни, че и американският президент Барак Обама се въздържа да използва думата геноцид.  ДПС ще гласува против, защото България не може да бъде първата страна, която с решение ще оцени тези събития, това ще доведе несъмнено до трайно влошаване на отношенията с една стратегически важна страна, категоричен бе Местан.  „Днес всички дължим състрадание и съчувствие към евреите. Съвременната политика следва да се въздържи. Защо е тази избирателност? При това от политическа сила, чийто лидер в редица свои книги отрича най-мащабното престъпление срещу човечеството – Холокост“, заяви още той.

В отговор депутатът от „Атака“ Илиян Тодоров заяви:  „Г-н Местан, ще ви предоставим всички копия от книгите на нашия лидер Волен Сидеров, но, разбира се, без автограф“.Съпредседателят на ПФ Валери Симеонов коментира, че днес, във връзка с преговорите на Турция за членство в ЕС, въпросът за признаването от турската страна на арменския геноцид е актуален. Той цитира писателя Орхан Памук пред турския печат:  „Никой не смее да го каже, но аз го казвам – турците са избили един милион арменци и 30 000 кюрди“.

Това е един от дните, в които България трябва да покаже честност към историята, коментира пък Радан Кънев от РБ. Много се радвам, че премиерът оцени важността на темата и дойде, каза лидерът на ДСБ и добави:  „Нали виждате, че въпросът беше дали да се отложи днешният дебат процедурен начин, което е много срамна страница от историята на българския парламентаризъм“.

В отговор на въпрос ще повлияе ли на гласуването присъствието на турския посланик на балкона на пленарна зала, той отговори, че на РБ никой посланик не може да повлияе.  Вчера в залата се стигна до напрежение, след като ГЕРБ и РБ внесоха други две точки и така изместиха от първо на трето място предложението на „Атака“.  Заради традиционния петъчен парламентарен контрол, който по принцип започва в 11 часа, имаше опасения, че няма да остане време за точката за арменския геноцид. От „Атака“ дори обвиниха ДПС, че са въздействали на председателя Цецка Цачева да измести обсъждането.Тази сутрин, пак по предложение на „Атака“, бе прието точката отново да стане първа, след като вчера бе изместена трета.  31% от българите смятат, че НС трябва да признае арменския геноцид, 10 са против, а 60% не знаят или не могат да преценят. 61% от хората у нас пък не са чували за арменския геноцид. Това показват данните от проучване на „Галъп“, направено по поръчка на арменското посолство преди дни.