Днес бях на делото в специализирания съд. Заседанието беше от 13:30 до 18ч. Стоях почти до края, като в 18ч. трябваше да се върна в кабинета си. Мисля, че си излязох в подходящ момент – като реакция на почти невменяемата, по мое мнение, мотивировка от страна на съда защо няма да промени мярката за неотклонение.

Нямам енергия и ми е трудно да избера какво от всички неща, които се чуха в залата, да напиша..
Първо, да ви кажа, че следващото заседание ще е на 8 октомври. Ваклин ще бъде разпитван именно на него.
На 2 ноември ще е последното. Ако това бяха румънците, хиляди щяха да са пред съда.

При нас, имаше хора , които бяха пътували от друг град, дори, за да са там, да дадат знак, както и да подкрепят Десислава (Иванчева) и Биляна (Петрова). Чест им прави на тези хора! Но не могат да компенсират пасивността на българското гражданство.

И така, адвокатите предявиха мотивирано искане за прекъсване на производството и връщане на делото на прокуратурата, която да отговори на възражения, отправени от адвокатите, на които прокуратурата изобщо не си е направила труда да отговори.
Един от мотивите беше, че обвинителният акт нарушава стандарта за ясно, конкретно и отчетливо посочване на обвинителните факти.
До такава степен, че адвокатът на Биляна Петрова заяви: След като аз не съм в състояние да разбера обвиненията, като човек с 30 годишен съдебен стаж, няма как подзащитничката ми да е наясно в какво точно е обвинена.
А това, разбира се, има пряко отношение към нарушаване правото на обвиняемите да се защитят от отправените обвинения.
Впрочем нещата, които се чуха от самия обвинителен акт направиха трудно за присъстващите да не избухнат в смях. Специфични селски думи, употребени като че ли са съвсем нормални, изречения, несъгласувани по род и число, недовършени изречения, правописни грешки във всяка втора дума – огледало на невменяемостта на българската прокуратура. И, разбира се, една особено сладка „фройдистка“ грешка – споменат главния архитект на София, но – може да не ви се вярва, но факт – споменат като ГЛАДНИЯ архитект.
Тъй че всичко си дошло на мястото.

Страх ме е, че бездънната паст на гладния прокурор ще погълне тези две жени. В чието поведение няма нито един от признаците за виновност. Това го казвам като психолог.
Впрочем, нещо което безмълвно беше отминато – защо ли присъстващите в залата психиатър и психолог бяха единствените вещи лица, на които не им беше дадена думата?
Вероятно защото тяхната експертиза е абсолютно категорична, че Десислава Иванчева е наложително да бъде поставена при домашни условия.
Категорични заключения имаше и в други медицински експертизи, при Биляна пълната невъзможност за спазване на изискуемата диета, рискува да доведе до наистина фатални последствия.
Както вече споменах – неуважени от съда, при който надделя мотивът да не би пък като бивши кмет и зам-кмет да въздействали върху свидетелите, работещи в общината. Това, че през това време прокуратурата въздейства, та пушек се вдига – не, не въздейства, а оказва натиск – не притеснява съда на Цацаров, естествено.
Има изискване за равнопоставеност на страните от момента на стартиране на делото, но то е напълно пернебрегнато.
Нещо напълно нечувано и немислимо в съдопроизводството – което е сред тези неща, за които адвокатите са подали възражения, оставени без всякакъв отговор от прокуратурата : Вещественото доказателство – парите не се предоставени на адвокатите да проверят банкнотите съответстват ли на описаните, а са само частично „предявени“ – т.е. показани са им на „случаен“ принцип само няколко банкноти!

Единственото искане на обвиняемите, което съдът уважи беше да се махнат назначените от прокуратурата „резервен“ адвокат към всеки от тях, което също е било някакво абсолютно невменяемо процесуално нарушение.
Искането за отмяна на мярката за неотклонение и/или промяната и с по-лека такава, беше толкова добре мотивирано, че много хора от присъстващите си казаха: Ще ги пуснат под домашен арест, или подписка – няма как.
Е, бях сигурна, че няма да ги пуснат, въпреки че аргументацията на прокуратурата беше под всякаква критика… Но съдът си е неин. В България е така.
Мисля, че съдът беше стреснат, обаче, от изтъкнатата от Биляна дискриминация – вкл. и по пол, тъй като обвиняемият мъж си е в София, а двете жени могат единствено да бъдат в Сливенския затвор, което прави многократно по-трудно запознаването им с материалите по делото, контакта им с адвокатите и съответно нарушава дръстично възможността им да се защитят.
Измъкването на съда беше, че ще разпореди да бъдат отново преместени от Сливен в софийския следствен арест.

В ареста 24 часа в денонощието през всичките тези месеци, двете жени са подложени на наблюдение (шпионка) САМО от мъже.
Подлагани са най-редовно на обиски на голо.
В огледало са се виждали 3 пъти за шест месеца. Третият път – сега, преди делото. Когато, обаче, е отказана писмената молба за… допускане до баня.

Инквизиция чрез всякакви възможни способи. Всъщност, това е, от което чувствам енергията си пропаднала някъде… И спирам до тук.

Женя Георгиева, адвокат