Обръщаме в текст главното от репортаж на TV7 по най-горещата тема на летния курортен сезон по Черноморието. Краят на репортажа е особено поучителен, звучи като сура 19:35 от Корана: „Щом реши нещо, Той само му казва: „Бъди!“ И то става“.

***

Репортерка, TV7: Добро утро от най-големия и най-елитния ни курорт Слънчев бряг. За съжаление ще изпратим сезона явно с пореден негативен проблем. С антиреклама и както искате, така си го представете, но тук вонята наистина се усеща и тя е много неприятна… Вижте ТОВА, което плува (в шахтата) на сантиметри от повърхността. С ТОВА, с което се борят хората и хотелиерите, те явно са принудени да си направят собствено частно ВиК, за да не стигне ТОВА и до хотелите, тоест да не влезе в хотелите им, за да опазят туристите. Ето един от хотелиерите… Разбрах, че мълчите цял месец и се борите с този проблем. Защо не го оповестихте по-рано?

Хотелиер: Мълчим години. Разкъсан съм от противоречия. Аз съм в ръководството на Съюза на собствениците. Да не направя лош имидж на нашия курорт. Но ако продължаваме така да си мълчим, ще продължи така с години… В момента съм създал частно ВиК дружество, за да не допусна тези фекални води да влезнат вътре. Хората се оплакват. Вони. И искам да ви кажа, че освен всичко останало, търпя и финансови загуби…

Репортерка: Искам да попитам и човека, който най-вероятно той вече е с оплаквания, защото не се чувства добре, тъй като се налага последния месец да работи с фекални води – да ги изпомпва. Как се чувстваш? Разбрах, че ти работиш с голи ръце буквално…

Работник: Е, не с голи ръце. Работим с ръкавици и всичко останало там каквото си му трябва. Обаче просто то това ний го дишаме и т.н. И просто… еми разболях се. Не знам дали точно от ТОВА съм се разболял, не е доказано. Но в момента имам някакво чревно разстройство.

Репортерка: Тука има и домакин на хотел. Как се справяте? Вероятно има оплаквания от туристите.

Домакинка: Ами стараем се да го предотвратим това оплакване. Колегите дежурят денонощно, за да не допуснем да пострадат туристите ни от ТОВА нещо. Но виждате вий – смрадта се носи навсякъде и не ми се мисли, ако завали един дъжд, за какво става въпрос. Всичко излиза навън. Тези хора вече изнемогват. Стараем се сами да се справяме с всичко, за да не допуснем да пострадат туристите ни и тези фекални води да влязат навътре.

Репортерка: Пак към хотелиера. То е комично, но казахте ми, че вече се налага да купувате противогази.

Хотелиер: Наистина, казвам ви съвсем сериозно. Не е комично. Аз не мога да оставя тези хора да се разболеят. Сега отивам да търся… Не съм специалист по химическа защита. Ще търся дрехи химични. Естествено, ще ги наградя с една голяма почивка – като свърши сезонът. За пръв път очаквам с голямо нетърпение да свърши сезонът, за да мога да ги отърва от тази мръсотия… Искам да ви кажа, че най-много съм потресен от това, че няма към кого да се обърна. Обърнах се към министърката, нашата министърка.

Тя също, няколко месеца е министър, не може да вземе решение. Проблемът е генерален. И не искам да фаворизирам човека, който стои на върха на държавата, но ние сме убедени, че той е човекът, който трябва да погледне с широко отворени очи към този комплекс. Бизнесът иска среща с г-н Премиера. ЗАЩОТО ВИЖДАМЕ, ЧЕ КОГАТО ТОЙ КАЖЕ, НЕЩАТА СТАВАТ. И за да види тука какви безобразия се вършат. И смея да твърдя, че се вършат безобразия от хората, на които той вярва. Г-н Премиер, не вярвайте на всички! Вярвайте на бизнеса. Ние искаме да направим хубав курорта. Но някой лъже.