Представители на неправителствени организации (НПО) са искали специален фонд с 1 млн. лв., финансиран от бюджета, стана ясно вчера по време на пресконференция за отчитане Индекса на устойчивост на гражданския сектор за 2014 г.

Очакванията им бяха попарени от съветника в политическия кабинет на министъра на правосъдието Атанас Славов. „Очевидно 1 млн. лв. е твърде голяма част за държавния бюджет“, каза той и разясни, че дискутираните вече почти година промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) няма да влязат за обсъждане в Министерския съвет в първоначалния им вид. Отстъплението се налага, за да минат други промени, които ще спестят време на НПО при регистрирането им, което да бъде прехвърлено от съдилищата към Агенцията по вписванията. Представителите на гражданския сектор не скриха разочарованието си и по време на дискусията заявиха, че ще продължават да настояват промените в ЗЮЛНЦ да влязат в целия им обем, в т.ч. и тези за Фонда.

Вицепремиерът Румяна Бъчварова, която присъства на пресконференцията, заяви, че през 2013 г. гражданското общество е показало, че е живо в България и може да бъде политически фактор. Тя отбеляза, че диалогът с НПО е важен, но не по-малко важни са „идентифицирането, прозрачността, яснотата за основните фигури, които стоят зад отделните граждански организации“. Всичко това в контекста на намерението за прехвърляне на част от функциите на държавата към нестопанския сектор. Вицепремиерът коментира, че в момента държавата изпълнява много и понякога несвойствени функции.

Индексът за устойчивост на НПО в България за 2014 г. показва застой в развитието на гражданския сектор, отчетоха от Българския център за нестопанско право. Стойността му остава непроменена от 2012 г. и е 3.3, което нарежда страната в категорията „Развиваща се устойчивост“. Изследването се провежда от 1997 г. в 29 страни от Централна и Източна Европа и Русия. Методологията е разработена от Американската агенция за международно развитие. Изследването протича в два етапа – на място с фокус групи от НПО и редакционен съвет във Вашингтон, който дава окончателните стойности на показателите.

Според данните от изследването за 2014 г. най-стабилно е гражданското общество в Естония и Чехия, които попадат в категория „Стабилна устойчивост“. В нея също са и Полша, Словакия, Литва и Латвия. В групата „Развиваща се устойчивост“ освен България са и Румъния, Албания, Босна, Хърватска, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора. Според наблюдаваните показатели България бележи подобрение по отношение на организационен капацитет, инфраструктура и финансова устойчивост. Влошават се показателите за правна среда, застъпничество и обществен престиж.