След БСП и парламентарната група на „Воля” взе решение да напусне парламента. Мотивите не са напълно ясни. Въпреки уверенията на управляващите, можем ли да говорим за парламентарна криза и как ще се крепи стабилността? Тези и други въпроси коментираме със социолога Юрий Асланов в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Г-н Асланов, малко изненадващо ни се стори вчера това решение. Можем ли да гадаем какви са мотивите на „Воля“? Чухме някакъв коментар, не особено обоснован. Защо точно сега и каква е причината?
Юрий Асланов: Всъщност, аз не съм особено наясно дали парламентарната група на партия „Воля“ напуска парламента, защото съобщенията им бяха противоречиви. Първото беше казано доста категорично, че те напускат парламента и следват пътя, курса, предприет от БСП преди време. По-късно през деня обаче, след един подозрителен разговор с Цветан Цветанов, лидерът на партията обяви, че те всъщност не напускат, ще се регистрират за кворума, но няма да участват в парламентарни дебати, което ми е трудно да го определя като действие. Тоест, не е ясно.
Водещ: Това не обезсмисля ли все пак физическото присъствие в парламента – отказът от участие в дебати, по-скоро ще участват в дебати, които според тях са важни?
Юрий Асланов: В случая отказът за участие в дебати е полудействие, защото те продължават да легитимират самото съществуване на този парламент. Действието „напускане на парламента“ обикновено се ползва като крайно средство за натиск за предизвикване на извънредни избори. Очевидно не е такава целта на „Воля“. Впрочем, целта не е ясна – вие правилно казахте, че мотивите остават загадка на този етап. Самите аргументи, които бяха изложени в публичното пространство, не са особено убедителни в тази посока. Не е ясно от какво са недоволни, защо предприемат такова действие. И пак подчертавам, не е ясно само действие по характер какво представлява. Но може би предстои да наблюдаваме тази ситуация в развитие и да видим по-нататък до какво ще доведе. Колкото до кризата – да, ние сме в парламентарна криза. Тя на този етап още не прераства в политическа криза и не е сигурно, поне до европейските избори дали това ще се случи. Но факт е, че имаме парламентарна криза, защото опозицията е извън парламента. Няма как да се определи по друг начин ситуацията. Положението е такова, но в близост има насрочени избори, които ще премерят съотношението в национален план на политическите сили, и в зависимост от резултата ще тласнат политическия процес или в нова посока, или ще задържат статуквото. Нещо, което предстои да разберем в близко време. Към този момент може да се квалифицира по всички световни академични стандарти, че преживяваме една парламентарна криза, каквито кризи сме имали преди назад в годините. И към този момент тази криза все още не прераства в политическа криза.
Водещ: Продължаваме да гадаем мотивите за действие или бездействие от вчерашния ден. Любопитни бяха няколко момента. Единият от тях – „Воля“ заявиха, че ще „осветляват лъжи и манипулации“, че ще водят разговори с политически формации, ще правят анализ на управлението. Всичко това ни звучи като една сериозна заявка и отново като че ли намеква за предсрочен вот.
Юрий Асланов: Според мен, да, с уговорката, че и аз гадая като вас. Според мен, истинската причина се корени в друго място: с оглед на приближаващи избори партия „Воля“ опита няколко инициативи за обединяване, в това число международни инициативи, ако помните, за обединяване на различни по идея предизборни формации, тъй като те начело с лидера им са наясно, че самостоятелно не могат да разчитат на успех на предстоящите европейски избори, които инициативи се провалиха. И те в момента като че ли търсят мястото си по някакъв начин в предизборната обстановка. Така да го намерят, че да го налучкат, да вдигнат поизлинелия си рейтинг, за да не се изложат чак толкова много с прекалено нисък резултат и да останат на терена като ключов фактор, какъвто бяха в началото на мандата на този парламент като парламентарно представена партия. Тоест, търсят някак си да си повишат цената предизборно. Според мен, това е истинската причина и затова правят някои, в това число и странни движения. Но назад в годините като се върнем, много пъти в близост до предстоящи избори сме наблюдавали не по-малко странни движения на различни парламентарни фракции и формации, по-малки разбира се, които с наближаването на събитието избори, са ставали по-тревожни и по-нервни в търсенето на техники и начини, на практики и стратегии, които да запазят тежестта им на политическия терен. Според мен, това е истинската причина.
Водещ: Да разбираме ли, че в предизборна обстановка политическото рекетьорство е оправдано до някаква степен? Напомням само на слушателите ни – това е израз на „Воля“, изказан миналата година при една друга заявка за напускане на парламента, която така и не се случи.
Юрий Асланов: Обяснени да, могат да бъдат обяснени. Оправдание за това няма, и никога не е имало, и не може да има.
Водещ: Казвате: „Воля“ бяха фактор в началото. Какво се случи в последствие? Видяхме ги ту в едната, ту в другата крайност – от упреци към едната или другата страна към абсолютна подкрепа. Ясно ли е къде точно се позиционират те?
Юрий Асланов: Видяхме следното: като най-малка парламентарна фракция те се опитаха да играят ключова роля при легитимиране на управляващо мнозинство. В някои решаващи моменти дори осигуриха гласове предвид на периодичните и моментни кризи в отношенията между партиите, съставящи коалицията „Обединени патриоти“, да подават ръка на основната управляваща партия и да я спасяват в отделни моменти, казано на жаргон – от резила. Но в течение на времето се разбра, че тяхната подкрепа не е добре дошла за останалите формации. Тя се оказа нежелан партньор и от страна на „Обединени патриоти“ и на трите партии, съставящи тази коалиция, които направиха всичко възможно да неглижират нейната роля и да я отблъснат настрани от нещата. Нещо, което очевидно не се понрави на партия „Воля“ и особено на нейния емоционален лидер, който си представяше, че образно казано ще държи златния пръст на мнозинството на този парламент – това не се случи. И естествено, вече в прогнозните социологически проучвания на всички агенции подкрепата за партия „Воля“ започна да спада и се сведе до символични нано стойности – нещо, което тази партия не беше преживявала от президентските избори насам, когато направи впечатление с двойния си успех: и успешното представяне на президентските избори, по-късно, и на парламентарните избори. Сега вече е ясно, всички прогнози са за това, че ако сега се стигне до извънредни избори за Народно събрание, тази партия няма да бъде претендент за разпределение на депутатски места, и това няма как да не тревожи нейните лидери, които трескаво да търсят някакво решение да се върнат на по-успешен терен.
Водещ: Този опит обаче предизборно да се покачи цената, може ли да излезе скъпо в крайна сметка на „Воля“?
Юрий Асланов: Може, разбира се. Може да излезе скъпо, ако не се увенчае с някакъв успех и не намерят някакви съдружни партньори, които да увеличат нейната сила чрез някакъв формат на неочаквана предизборна коалиция, която да се представи по-успешно. Тоест, някак си да скрият самостоятелността си зад някакъв по-широк формат, който да покаже по-висок резултат, и да скрие неуспеха от тяхното евентуално самостоятелно представяне. Те няма как да не участват в избори, след като са парламентарно представена партия, защото това вече допълнително ще им навреди, тъй като хората ще спрат да ги възприемат и в по-сериозно качество. Има такава опасност. Аз очаквам, че с наближаването на изборите ще виждаме и други странни ходове, и други по-резки или по-плавни движения напред-назад и в страни, от страна и на други формации. Очевидно е, че европейските избори са предизвикателство за малките партии предвид и на високата бариера и на традиционно очакваната по-ниска избирателна активност, която превръща тези избори в битка предимно на твърдите ядра. Малките партии са с понижени шансове на тези избори. Имаме някакъв опит от досегашно провеждане на европейски избори. Впрочем, това не е български феномен – в цяла Европа избирателната активност на европейските избори е сравнително много по-ниска, отколкото на национални избори.
Водещ: Добре. В крайна сметка обаче българските избиратели ще видим ли някакъв съдържателен дебат в парламента, имайки предвид всички тези напускания, оставания и всякакви заявки?
Юрий Асланов: Аз не го очаквам този дебат в парламента, особено в сегашния парламент. Мисля, че този парламент като съдържание е изчерпан, като потенциал също. Той е с пословично нисък рейтинг на доверие от страна на българските граждани и добри новини по линия на парламента едва ли могат да се очакват. Колкото се отнася до съдържателния дебат, аз го очаквам, разбира се желая го, не казвам, че ще се случи, все пак преди изборите да се случи този дебат по темата „Каква Европа ще защитаваме ние в следващия Европейски парламент?“ и нашите депутати които и да са те, и от които и партии да произлязат от България – какви национални каузи и общоевропейски каузи ще защитават там, солидарно с общоевропейските семейства, към които принадлежат. Такъв дебат не започна, защото всички теми се затиснати от нашите национални интриги на този етап и случващото се тук. Ние все по-малко говорим за Европа предвид на особените предизвикателства, които се задават пред общоевропейския проект и неясното бъдеще на този проект. Така че тези европейски избори ще имат и ключова роля, решаваща роля за посока, в която ще се развие Европейския съюз. Това засяга и интереса на българските граждани, макар и не особено осъзнат. Но такъв дебат, който се води разгорещено в почти всички европейски държави, в България все още не е започнал. И според мен, това е един минус, един недостатък на сегашната предизборна кампания, която продължава да се развива на база на националните, местните интриги.
Водещ: Да се надяваме, че този недостатък ще бъде поправен. Може би все още има време за това. Предстои да видим.
Юрий Асланов: Да, аз също се надявам, аз го желае да започне този дебат в българското общество, защото много български граждани, особено по-активното поколение, свързват бъдещето си в една или друга степен с успеха или неуспеха на общоевропейския проект.