Тереза Мей преживя поредния провал в британския парламент. Снощи депутатите отхвърлиха поредния вариант на сделка с ЕС за Брекзит и „развод без сделка“ става все по-вероятен.

Срещу споразумението гласуваха 391 депутати, а подкрепата си дадоха 242-ма. През януари едва 230 гласа бяха в подкрепа на сделката с ЕС.

Малко преди ключовото гласуване, главният преговарящ на ЕС Мишел Барние обяви, че Лондон няма да получи преходен период за евентуален Брекзит без сделка, без ратификация от парламента. Той посъветва Лондон да не прави илюзии, че може да се възползва от преходен период при липсата на споразумение за излизане от ЕС.

След гласуването Тереза Мей обяви, че депутатите ще трябва да избират между Брекзит без сделка или отлагане.

Провал, криза, Тереза Мей хвърли Великобритания в хаос – това са коментарите в британската и европейската преса след снощното гласуване в парламента в Лондон.

Второто поражение на Тереза Мей може да хвърли Великобритания в хаос, пише европейската редакция „Политико“.  За втори път Камарата на общините отхвърли сделката, след гласуването за ратификация през януари. Поражението оставя правителството на Тереза Мей в неизвестност и политиката на Великобритания в криза, с дълбока несигурност относно следващите стъпки за Брекзит.

Веднага след гласуването, Мей, едва чуто заради възпалено гърло, заяви, че „дълбоко“ съжалява за резултата, но тя ще се придържа към обещанието, че Камарата на общините ще гласува в сряда дали желае Великобритания да напусне ЕС без сделка на 29 март, и ако това бъде отхвърлено, да се гласува дали да отложи Брекзит в четвъртък.

Бизнес кръговете реагираха с ужас срещу „цирка“ за Брекзит, пише „Гардиън“. Вестникът изтъква, че бизнесът е разгневен от липсата на яснота по отношение на търговските споразумения на Обединеното кралство с Европейския съюз след 29 март. Паундът възстанови накратко част от загубите си през деня в минутите след гласуването във вторник, преди да се срине отново, след като валутните пазари се притесняват, че Брекзит без споразумение става все по-вероятен.

Парламентът се провали, дайте думата на хората!, е призивът на в. „Индипендънт“. Въпросът се оказа толкова разделящ обществото, толкова труден и скъп, че предизвика засечка в обикновено гладката машина на британския политически живот. Раздели партиите; превърна приятели във врагове; подкопава бизнеса и изяжда работни места; направи работещите европейци във Великобритания да се чувстват нежелани. Конституционният статут на Северна Ирландия, Шотландия и Гибралтар е застрашен. Всичко това не носи никому полза.

Цената на Брекзит не си струва, поне при условията, договорени между министър-председателя и Европейския съюз. Оттук идват и пораженията. Но това е преценка, сега, когато знаем реалностите, които стоят зад лозунгите, правото да решат се пада на британците. С други думи, дори ако парламентът беше одобрил сделката с гръмко мнозинство, тя все пак трябваше да бъде поставена на народа. Ако не, тогава мнозина биха почувствали, че никога не са имали възможност да дадат своето съгласие за това важно, историческо решение.

Сега обаче има една не толкова извисена, макар и напълно валидна причина за провеждането на референдум за окончателното споразумение: парламентът е в застой. Тъй като не може да вземе решение, въпросът трябва да бъде върнат при хората при по-нататъшно гласуване. Общите избори няма да разрешат този въпрос, защото вероятността е да видим друг висящ парламент и аргументите ще останат такива, каквито са. Същото се отнася и за новия премиер на консерваторите – той или тя ще се сблъскат с точно същите реалности като Тереза Мей, макар че може би ще се радват на незначително предимство в компетентността или късмета.

На практика няма алтернатива, освен ново гласуване. Наистина, Тереза Мей лесно би могла да обяви, че след като е постигнала недостатъчен напредък в парламента, сега ще отнесе случая пред народа и ще му даде да избере между споразумението, оставането и напускането без споразумение. Тя дори може да спечели популярност, която досега не и достига. Това би било напълно уважаван начин на действие. Във всеки случай това е единственият, който е останал.

От месеци стана ясно, че депутатите знаят какво не искат; но те се оказаха неспособни да вземат решение за това, което искат. Отчасти това е провал от страна на министър-председателя, чийто упорит отказ да се споразумее с опозицията, за да оформи някакъв вид междупартиен консенсус, стои зад последните й унижения.

Тя е в политиката дълго време, включително като депутат. Тя добре познава естеството на евроскептиците на пейките и в местните асоциации. Като водач на Торите, тя е необичайна в действителност да харесва своите активисти и да произлиза от редиците им, като за известно време е служила в местната власт. Но упоритостта на Европейската изследователска група е неестествена, съчетана само с тази на Демократичните юнионисти и техните „кърваво-червени“ линии. Така се оказа. Мей трябваше да знае по-добре.

Сега също изглежда сигурно, че Брекзит без споразумение ще бъде свален от масата и че Обединеното кралство ще трябва да поиска от ЕС за забавяне на процеса по член 50. Въпросът, който ЕС ще има право да зададе е: за какво е забавянето? Ако просто трябва да прекараме още няколко месеца в същия дебат, това би било безполезно – както повечето са съгласни. Ако британците искат да вдишат дъх и да съберат мислите си, тогава това ще направи нещо добро.

В действителност по-дълъг период от време би бил необходим за провеждането референдум, или за преформулиране на Брекзит, с оглед на това, че накрая британците биха могли да представят ново споразумение. Ако това означава да остане в ЕС за още 21 месеца, както предполагат някои източници от Брюксел, това ще бъде добре изразходвано време. Понастоящем е много по-добро от хаоса, който предстои.
Най-накрая може дори да се намери отговор на главоблъсканицата на ирландския предпазен механизъм и действително да се подготви актуален договор за търговия и сигурност между Великобритания и ЕС. Ако отнеме време, нека отнеме време. Несигурността е много по-добра от „твърдия“ Брекзит. Времето дойде: нека хората да изберат съдбата си, завършва коментарът на „Индипендънт“.