Българското правителство разглежда Русия като една от основните външнополитически заплахи, става ясно от доклада за състоянието на националната сигурност за 2016 г. Той бе приет от правителството и е изпратен за гласуване в Народното събрание. За първи път в правителствен документ има толкова остри обвинения и квалификации срещу Москва.

„Действията на Русия са източник на регионална нестабилност и заплашват нашата основна цел за единна, свободна и мирна Европа. Нарастват предизвикателствата пред сигурността най-вече в региона на Балтийско и Черно море, както и в източната част на Средиземно море, където Русия засилва своите военни способности и увеличава военните си дейности. Към това се добавят и продължаващите конфликти в периферията на Европейския континент и съседните региони, които се превръщат в източници на трайна нестабилност и сигурност“, посочва документът, подписан от министрите и лично от премиера Бойко Борисов.

Авторите отделят много място на Русия, и то основно в негативен план. В рубриката „Външна среда за сигурност“ е записано, че „интензивното усилване и модернизация на руските военни способности на територията на незаконно анексирания Кримски полуостров, продължаващите действия за неговото интегриране в икономиката, социалния и политическия живот на Русия, както и разширеният излаз на тази страна от акваторията на Черно море, вкл. до енергийните залежи в него, продължиха да водят до трайно нарушаване на геостратегическия и военния баланс в Черноморския регион“.

Като проблем се отбелязва и влошаването на отношенията на Руската федерация с НАТО и ЕС. Това поставя пред сериозни изпитания изградената европейска архитектура за сигурност. „Неизпълнението и избирателното прилагане от Русия на фундаментални международни договори в областта на контрола и конвенционалните оръжия, незачитането на териториалната цялост на независими държави, информационната война и масовото използване на хибридни стратегии подкопават доверието и значително затрудняват връщането към диалога и намирането на трайни политически решения, свързани със сигурността в Европа“, пише в правителствения документ.

Пак там се твърди, че за задълбочаване на кризата в отношенията спомагали интензивните опити на Русия за възстановяване и разширяване на сферите на влияние. Това ставало дори чрез „действия във военната, икономическата и културната сфера, представяни в някои от случаите като равноправно и взаимноизгодно сътрудничество и дори помощ за защита на националната идентичност и суверенитет“.

Все пак правителството посочва, че с Русия не се изчерпват всички рискове за националната сигурност. В доклада например изрично е отбелязано, че такъв риск през 2016 г. са представлявали и продължаващите и нововъзникващи претенции на съседни държави за наличие на несъществуващи в България малцинства. Това противоречало както на международните норми, така и на националните интереси. „В същото време се констатира засилване на процеса на асимилация и изолация на българските общности в региона, както и нарушаване на основни права на българите, останали извън пределите на страната ни по силата на мирните договори след Първата и Втората световна война“.

Като опасност се сочат продължаващите бойни действия в Сирия, както и предизвиканите от нея, Афганистан и някои страни от Африка бежански и миграционен натиск към ЕС. Според доклада „най-същественият риск е възможността за инфилтрация на екстремистки клетки, за което свидетелстват атентатите във Франция, Германия, Белгия и други европейски държави през 2016 г.“.

Като друга опасност е посочен Брекзит. Той създавал атмосфера на несигурност както в краткосрочен, така и в средносрочен план. Съществувала несигурност относно запазването и защитата на правата на българските граждани и условията за бизнес.

Според авторите тенденциите в развитието на международната среда очертавали преобладаващо хибриден характер на бъдещите рискове и заплахи. Предизвикателствата, породени от хибридните заплахи, оказвали влияние върху вътрешнополитическата обстановка в отделни държави не само в Европа, но и отвъд Атлантическия океан. Веднага след това в доклада пише: „Безпокойство предизвикват опитите на чужди държави за формиране на обществено мнение чрез дезинформация, пропагандни кампании, медийна манипулация, използване на социалните мрежи за лансиране на подвеждаща информация, финансиране на партии и популистки организации, инициативи на популистки партийни лидери за манипулиране на групи избиратели и за предизвикване на объркване сред населението и др.“