Радио „Фокус“: Парламентът прие декларация, с която призна „масовото изтребление“ над арменците в Османската империя в периода 1915-1922. Езиков ли е спорът, госпожо Караянчева? Какво се случи? Защо трябваше да бъде масово изтребление, а не геноцид?

Цвета Караянчева, ГЕРБ: По решение на колегите – мисля, че това е добрият израз за това, което се е случило с тези хора. Трябва да се отдаде почит, трябва да се отдаде значение на тази дата, за да може историята наистина да извлече своите поуки. Едно такова решение показва, че понякога е важно да бъдем заедно, за да покажем съпричастност, да вложим повече разум и аз мисля, че днес повечето от политическите сили наистина проявиха този разум, видяхте и с едноминутно мълчание почетохме паметта на загиналите арменци.

РФ: Остана обаче горчив привкус от тази замяна на думата „геноцид“ и затова е важно тя да бъде обяснена.

ЦК: Знаете ли, има неща, които трябва да бъдат издържани в чисто национален план и от гледна точка на национална и регионална политика. Когато човек подхожда емоционално, трябва да внимава, защото наистина ние като членове на Европейския съюз имаме национална политика, имаме своите съседи, имаме и своята европейска политика, отворени сме към Европа и към НАТО. В крайна сметка това е акт, който трябва да бъде наистина отразен по този начин. Мисля, че решението, което взехме с точно тази терминология, е правилно, и това наистина дава нов смисъл на парламентарния живот.

РФ: Какъв е този нов смисъл?

ЦК: В смисъл, че наистина показахме една нова политика, нова визия и отношение, когато трябва да се обединим зад дадено решение. Не всичко е политика, защото много от хората, много от политиците искат да си направят евтин PR за определени неща, когато обаче се касае за отговорна национална политика, трябва да гледаме в една и съща точка и да вземаме верните решения.

РФ: Сама казахте „евтин PR“ – нали сте наясно, че вносителите на предложението е възможно да направят точно това въз основа на промяната?

ЦК: Всеки има право да тълкува и да извлича съответните дивиденти, бих казала. Не бива да го прави това нещо обаче вносителят. Аз мисля, че и партия „Атака“ трябва да приеме това, което приеха останалите парламентарни групи.

РФ: А защо отпадна позоваването на няколко международни конвенции на ООН?

ЦК: Това е важно, защото като цяло постигнахме решение на парламентарните групи, че този текст наистина отговаря на това, което очакват българските граждани. Той наистина дава точно този прочит за арменския народ и мисля, че наистина това беше прецизирано от нашите юристи на парламентарните групи.

РФ: Представители на арменската общност са коментирали, че днешното решение е сериозен пробив. Приемате ли го и вие като такъв?

ЦК: Пробив – в смисъл?

РФ: Пробив по отношение на тезата, която те защитават.

ЦК: Да, разбира се, в това решение ние обявяваме и 24 април като дата, на която трябва да се покланяме, като ден на почитане на жертвите на арменския народ, така че наистина е пробив, така е. Но вие знаете, че и в Европейския съюз има такива решения, така че изхождайки от това, което се случва в Европа, ние като член на Европейския съюз и като хора, които защитават националната си политика, мисля, че взехме адекватно решение.

РФ: Как разчитате данните на проучване на „Галъп Интернешънъл“ по поръчка на посолството на Армения в България? Резултатите са, че 61% от българите не са чували за арменския геноцид.

ЦК: Не знам как да ги разчета. Може би с липсата на повече информация по тази тема, защото тази тема касае връщане в историята и е нещо, което изисква малко по-задълбочени познания и по-задълбочена информация. Може би не се чете история толкова, колкото трябва, а историята е ценна наука, защото тя пък ни дава съответните поуки от историята, за да не ги повтаряме в бъдещето.