„Родител 1“ и „Родител 2“ сякаш поставя началото. Отдавна са тръгнали надолу, но това е много силна стъпка към предварително сигурния край. Остава ни надеждата, че първо имаме доста време, докато стигнем и надминем техния масраф, че и тук да започнем тежки и нетърпящи възражение разсъждения кой ще се обиди, ако го наречеш „жена“, „мъж“, „дете“, „гражданин“, „циганин“, „българин“, „арабин“, „европеец“, „азиатец“….

Тази надежда е доста тесен лъч, като се огледаме как и при нас, които се хвалехме, че неграмотни хора допреди трийсетина години е нямало, се завръщат болести от 18 и 19 век. Понеже все повече у нас книгите са предмет на презрение за сметка на свободолюбивия и независим интернет дух. Защото книги уважават само задръстените и старомодните, а съвременните и модерно мислещи псуват ваксините, ненавиждат националните флагове и злобно се присмиват на глупаците, твърдящи, че има два човешки пола, три граматически рода, объркани хромозоми, някой си Бог или господин Чарлз Дарвин.

Именно задръстените и старомодни копелета позволиха на съвременните и модерно мислещи да говорят, че от майка си не излизаш с Марсово копие или Венерино огледало между краката, а „някакъв друг“ и е напълно в реда на нещата да осъдиш родителите си, че са ти дали живот без твое разрешение, като онзи индиец, ревностен радетел на „антинатализма“.

Задръстените и старомодни тъпаци дадоха светлина на модерните си и свръхсъвременни наследници да измислят учението „антинатализъм“ – философска и етична позиция, според която раждането на човек без негово съгласие е неправилно от морална гледна точка.

Веганизъм. Волунтаризъм. Антинатализъм. Тридесет и един пола. Полово неутрално образование. Джендър, не секс. Родител 1. Родител 2. Почти човек. Получовек. Нечовек. Античовек.

По-старите, всъщност най-старите и най-задръстени имат една приказка по въпроса: Добър е Господ, че ни търпи.

Няма да е още дълго.

Автор: Веселин Максимов