08.03.2018 | 0:01
Сидеров и Каракачанов – “ювелирните гадове”
Борисов вече цяла седмица ги търси, а те двамата оглавиха протестите през 2013 г., които доведоха до падането на първия кабинет на ГЕРБ. „Бойко, ти си обикновен крадец", пишеше на плакатите тогава
Сега

27 февруари 2018 г. бе добър ден за българската демокрация. Премиерът Борисов дойде в парламента и хвърли светлина върху мистериозни процеси, разтърсили България. Обществото бе потресено как тъй никому неизвестната Гинка Върбакова купува компания като ЧЕЗ, а до този момент отговор нямаше. Борисов осветли сънародниците си, а именно – всичко това е конспирация той да падне от власт, както през 2013 г. Той каза: „Някой иска да повтори февруарските събития. Само че по друг сценарий, но със същите изпълнители – пак ЧЕЗ, пак ток, пак популистки изказвания (…). Този път оставки няма да има. И им обещавам тези хора да ги разнищя докрай. Толкова ювелирна хубава операция пак ни спретнаха, че използваха времето, когато няколко дни поред знаят, че сме в чужбина (…). Целият скандал, който сега ни спретват, е в един момент същите тези хора, когато вече в публиката се е натрупало усещането, че аз или правителството стоим зад тази сделка, да загасят тока (…). Това е сценарият на тези гадове и затова ще ги гоня този път докрай.“

Докато говори всичко това, вляво от Борисов е заместникът му в ГЕРБ Цветан Цветанов, по-нататък в редичката от сподвижници е строен Делян Добрев. Вдясно на Борисов е коалиционният му партньор Волен Сидеров. Лидерът на „Атака“ стои на около половин метър разстояние и това е добре, защото разпаленият премиер, обяснявайки в яда си за мистериозната конспирация, може да го закачи неволно, ръкомахайки. А закачи ли го, всъщност Борисов ще се натъкне на поне един от „ювелирните гадове“, които обещава свирепо да гони докрай. Именно Сидеров организира серия протести през зимата на 2013 г., засилвайки ГЕРБ в опозиция. Добра новина е и че Делян Добрев стои далеч от Сидеров. Чучело на Добрев бе публично горено на митинги в размирната тогавашна зима. Митингите бяха организирани от „Атака“ и още една партия. Сещате ли се коя е? ВМРО, разбира се – с лидер Красимир Каракачанов, днес вице на Борисов.

Докато премиерът разправя всички тези работи в НС на 27 февруари, Сидеров кима одобрително. До него са депутати от ВМРО, които с отговорен поглед също се съгласяват. Репортери записват ценните разсъждения. Десет дни по-късно в морето от информация, бълвано от всевъзможни сайтове, телевизии, нови и стари медии, го няма най-любопитния въпрос: „Г-н Борисов, спипахте ли Сидеров и Каракачанов?“

Но да върнем лентата назад. Годината е 2012-а. Почти през всичките 12 месеца „Атака“ и ВМРО организират протести срещу скъпия ток. Недоволството е облечено в по-мащабна политическа теза: „Не на монополите, те ни ограбват!“. Тъй като в енергийния сектор монополистите са чужди фирми, тезата е оцветена с „Чужденци източват България“. Иска се национализация. Лятото на 2012-а е горещо. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране вдига цените на тока, поскъпват и други услуги, пред офиса й се провежда митинг. Той е под надслов „Цените скачат, властта пада!“. На плакатите пише: „Бойко, ти си милиардер, народът – не!“,

„Бойко, ти си обикновен крадец“…

Речи държат Каракачанов и Сидеров. Има ли смисъл да се цитира какво точно казват? През януари 2013 г. българите наистина са „зарадвани“ със солидни сметки за ток. Живее се трудно. Медиите са пълни с репортажи за мизерстващи хора, които едва оцеляват в студените дни. В края на януари в Благоевград и Сандански са организирани първите протести срещу скъпия ток, за кратко вълната на недоволство обхваща цяла България. Спорно е дали политици организират протестите, но че наливат огън в тях и се мъчат да ги яхнат – безспорно е. Вестник „Атака“, печатен орган на едноименната партия, е досущ като военен журнал в броевете си през февруари – след хода на протестната революция и с въодушевление констатира, че не друг, а Сидеров събудил народа и народът Сидеров последвал! „Българите зад „Атака“: Вън ЕРП-тата от страната“, пише на 8 февруари. Седмица по-късно четем, че „Атака“ е „събудила Сливен“, после посяла бунтовното семе и в други градове. На 12 февруари министрите Делян Добрев (енергиен) и Симеон Дянков (финансов) са „почетени“ чрез изгаряне на собствените им чучела. „Бойко, ако ЧЕЗ не изЧЕЗне от България, изЧЕЗваш ти“, е мотото на демонстрацията, проведена пак пред сградата на ДКЕВР.

Много енергичен в множеството е зам.-председателят на ВМРО и столичен общински съветник Ангел Джамбазки – съревновава се със Сидеров да изрече по-люти клетви срещу ГЕРБ, замалко лично да драсне клечката на министерските чучела. Незначителна подробност е, че общинската кариера на Джамбазки години преди това е стартирала чрез листата на ГЕРБ. Партийният му шеф Каракачанов пък е с буца в гърлото. „Докато управляващите не разберат, че този народ не е стадо овце, които могат да бутат с тоягата наляво-надясно и да го лъжат, няма да се промени нищо“, казва той сподавено, омерзен от толкова много лъжи през годините, срещу които безутешно се е борил.

На 17 февруари са проведени протести в десетки градове, „Атака“ и ВМРО ги подкрепят. Страната се готви за редовни парламентарни избори, защото в края на пролетта мандатът на правителството свършва. Лека-полека гневът срещу властта започва да превишава този срещу ЕРП-тата. На 19 февруари Борисов хвърля оставка и изненадва „гадовете“ с предсрочен вот.

Третият днешен „обединен патриот“, управленски партньор на Борисов – Валери Симеонов, в началото на 2013 г. е крехък политически. Партията му НФСБ не е набрала скорост, пък е и в много тежки отношения с кумеца си Сидеров. Симеонов не е политически фактор, телевизията му СКАТ обаче подкрепя протестите.

А ето още малки „гадни“ подробности около това недалечно минало. Десетина дни преди старта на протестната вълна е извършен неуспешен атентат срещу Ахмед Доган. Това е събитието, което не на шега показва, че положението в българската политика е извънредно. За „Атака“ всичко това е бутафория. Партийният вестник пише, че в НДК на конгреса на ДПС се е състояло активно мероприятие, чиято цел е да подготви идването на БСП и Движението на власт. „Атака“, естествено, е твърдо против. След предсрочните избори се оказва, че БСП и ДПС наистина са във властта, а „Атака“… няма против.

Разпределението на парламентарните мандати е било кофтитото, при което на БСП и ДПС им липсва един глас за мнозинство. Осигурен е от „златния пръст“ на Сидеров.

По-нататък той ще качи маса върху главата си, пазейки се от народния гняв, кумът му ще прати момчета и момичета, които да викат „У-у-у“ срещу него, Борисов ще се върне втори път на власт. После и трети, прибирайки при себе си сдобрените кум, кумец и баш воеводата Каракачанов. Всичко това, разбира се, няма никакво значение. Обичат се, карат се, разделят се, гонят се, намират се… – тъй до безкрай.

оставете коментар

МИГNews.info не носи отговорност за коментарите на потребителите.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране