С оправданието си, че не може да хвърли държавата в хаос, Борисов сякаш повтаря думите си от февруари 2013 г., когато също се заричаше, че няма да остави страната си тъкмо по време на протестите срещу високата цена на тока. Само че ден-два по-късно направи точно това и така дойде краят на първото му правителство.

Неговото малодушие означава признание колко е уязвим. Думите му показват, че Валери Симеонов го държи в ръцете си и така се опиянява да върши и говори каквото си пожелае. Същото беше и положението на Орешарски, който се крепеше върху „златния пръст“ на Сидеров. По онова време Волен си позволяваше волности, каквито на обикновените граждани биха стрували бързи присъди.

Майките на деца с увреждания протестират срещу политиците с увреждания. Отдавна трябваше да повишат тон на глухите във властта, които се оказаха и с разнебитена нервна система. Най-лабилният сред тях вицепремиерът Валери Симеонов се изпусна да ги нарече „кресливи жени, които спекулират с децата си, манипулират обществото, изкарвайки на пек и дъжд тези уж болни деца“. Впрочем децата наистина са болни, а майките са длъжни да крещят.

Колко месеца се точи техният търпелив протест? А преди това колко години са се надявали нещо да се промени? Изкарали са децата си на показ, защото ситият и доволният отказват да вярват на гладния и болния. За три десетилетия преход България не помръдна нито крачка към по-висока политическа култура.

Помните ли как през 1992 г. вестник „Демокрация“ описа протеста на пенсионери: „Алчни старци изпълзяха на припек“? Авторът на това незабравимо заглавие по-късно стана депутат от „Атака“, издигнат от лидера си Волен Сидеров, който му е бил по-рано и вдъхновител в журналистиката като първи главен редактор на „Демокрация“. Минаха много години и щафетата от Волен Сидеров, изглежда, вече е поета от Валери Симеонов, който се изказва гнусливо за изкарани „на пек и дъжд уж болни деца“.

Културата на човека личи най-видимо по отношението му към старците, децата и беззащитните животни. Ако това е вярно и за политиците, властта е попаднала в ръцете на изключително некултурни хора. Крамолите между Сидеров и Симеонов могат да бъдат отнесени към лично съперничество, а не към закъсняло разминаване в политическата култура.

Цялото правителство на Бойко Борисов, съчетано с т.нар. обединени патриоти, може да бъде подозирано в безкултурие, защото с какъвто се събереш, такъв ставаш.

Премиерът имаше много поводи да се раздели с Валери Симеонов, но не го направи. Обяви, че няма намерение и след новия скандал. Тази година той се извини два пъти от негово име, но вицепремиерът не се покая нито веднъж за думите си и продължи да се чувства недосегаем. Първия път Борисов се дистанцира от хулите, които Симеонов изсипа през януари срещу зелената евродепутатка Ска Келер. Сега пак побърза да поднесе извинения, знаейки, че хлевоустието по адрес на майките на деца с увреждания ще увреди и неговия образ.

Симеонов обаче не вижда у Борисов възпитател, който може да го учи на добри маниери. „Политическо решение за оставката на вицепремиера може да се вземе само от политическия съвет на коалиция ГЕРБ – „Обединени патриоти“. Това са тези, които са ме задължили да бъда вицепремиер. Аз съм на тази длъжност не по свое желание, такова беше решението на коалиционния съвет на коалиция ГЕРБ – „Обединени патриоти“ през май миналата година“, заяви той. Или казано по-просто – аз съм такъв, какъвто ме харесват останалите във властта.

Затова Валери Симеонов е спокоен, че няма риск да подаде оставка по политически причини. Опозицията не се брои сред рисковите фактори, защото на нея това й е работата – да иска оставки на управляващите, както направи миналата седмица с дебата по вота на недоверие заради здравеопазването. А щом няма убедителни политически причини да се оттегли, Симеонов не намира и лични: „Човек не подава оставка, защото казва истината. Боли, не боли – това е истината. Аз категорично стоя зад своите думи“.

И така истината според него е, че децата с увреждания са симуланти, защото думата „уж“ означава, че са мними болни. Майките им са ги изкарали на припек, защото са алчни за държавни помощи, т.е. за пари. Старци, майки, деца – все алчни и все на припек. Това са хора от същото общество, което избира такива политици и им дава самочувствие да се държат нагло. Много важно е каква ще бъде неговата реакция, защото всеки народ има такова правителство, каквото заслужава. Освен в София протести има във Варна, Враца, Стара Загора, Силистра, Пловдив и Плевен. Възмущение изразяват и българи в Лондон. Натискът за отстраняване на Валери Симеонов ще покаже доколко обществото е претръпнало да понася гаврите на властта.

През 2013 г. хората излязоха масово на протести срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, защото не можеха да приемат точно такъв човек да контролира тайните служби. Укротиха се чак когато падна правителството на Пламен Орешарски, което така или иначе бе заплашено, че ще падне, ако не назначи Пеевски. И какво последва? Щом не искате Пеевски да ви подслушва, сега вие ще го слушате, защото придоби медийна империя да ви мъти мозъците.

Проблемът не е в отделни лица, колкото и арогантни да са. Проблемът е в системата, която трепери да не се срути. Каза го Борисов, който по ирония на съдбата изпадна в положението на Орешарски: „Ако поискам силово оставката на Валери Симеонов, това ще счупи цялата конструкция, с подобен акт правителството ще падне.“ Пред журналисти в Дубай, където бе на посещение, той бе пределно откровен: “Какво искате да направя, да си подам аз оставката вместо Валери Симеонов и да хвърля страната в тежка катастрофа?! Няма да стане! Затова стискам зъби и си върша работата и мисля, че си я върша добре, като имаме предвид какви са показателите на страната и как ни приемат навън. Дезертьорството не решава проблемите. Моралния акт (извинението – б. р.) аз го изразих“.

С оправданието си, че не може да хвърли държавата в хаос, Борисов сякаш повтаря думите си от февруари 2013 г., когато също се заричаше, че няма да остави страната си тъкмо по време на протестите срещу високата цена на тока. Само че ден-два по-късно направи точно това и така дойде краят на първото му правителство. Неговото малодушие означава признание колко е уязвим. Думите му показват, че Валери Симеонов го държи в ръцете си и така се опиянява да върши и говори каквото си пожелае. Същото беше и положението на Орешарски, който се крепеше върху „златния пръст“ на Сидеров. По онова време Волен си позволяваше волности, каквито на обикновените граждани биха стрували бързи присъди.

Кризата на властта е прекалено видима поради липсата на елементарен политически и човешки морал. За три десетилетия подобие на демокрация българските политици не се научиха да си отиват достойно. През последните десет години поне членството в ЕС трябваше да ги възпита за по-прилично поведение, защото можеха да гледат отблизо как постъпват министрите и премиерите в други държави, щом се посрамят публично. Нашите обаче продължават да стигат до европейска култура само по сценария на „Криворазбраната цивилизация“.

Светослав Терзиев