Общо към 15 млн. души по света говорят български език. В САЩ сънародниците ни са около 300 000, а в Канада – 180 000. Най-активна асимилация на българи тече в Австралия и Нова Зеландия. В последните десет години страната ни е била напусната общо от около 560 000 души. Тези и други любопитни данни изнесе през настоящата седмица Институтът по български език при БАН. „Българският се говори по света в зависимост от това дали преселническото население е по-многобройно и компактно и е признато за национално малцинство, или става въпрос само за група със свой език в чужда държава.
За запазването на езика ни в чужбина съществена роля играят изградените институции в страните, приели наши имигранти – обществените организации, сдруженията, клубовете на българите, българските училища, църковните общини, културните заведения, медиите и пр.”, констатира изследването на нашите учени. То акцентира върху новите места, където се говори родният език.
Изрично се уточнява, че български употребяват не само хора с наши паспорти, или такива, преселени от България, но и българоезични чужди граждани (примерно македонци). Освобождението през 1878 г. заварва нашата нация като най-голяма на Балканите, припомнят българистите. Страната ни тогава е с над 5 милиона население, гръцката и сръбската държава са с над 2 милиона, албанската – под 1 милион.
Само допреди половин век представителите на нашата народност са били 9 милиона. Успоредно с това обаче, следствие на войни, политически гонения и икономическа емиграция българската нация се стопява на територията на собствената си държава докъм 6-7 млн. Толкова е и днес. Около 3 милиона българи остават в съседните страни. В САЩ броят на българските преселници след четвъртата емигрантска вълна, започнала през 1989 г., е нараснал на 300 000, констатира екипът на БАН. От 2005 г. българският е официален език на американска територия, след като е признат за такъв в щата Илинойс. Там например на него се дават разяснения от данъчната администрация.
На територия на другия колос – Русия, а и в други страни от бившия СССР, също има много нашенци.
Историческите рани са големи. И във времето на руската империя, и в годините от съществуването на СССР, много българи са били принудени да се изселват в Приазовието, Средна Азия, Сибир, Далечния изток… На големи страдания са подложени сънародниците ни в Бесарабия, които дълги години са ту в територията на СССР, ту в Румъния. И все пак именно те днес поддържат основното огнище на българщината в чужбина. В Канада също сме представени с мощна колония. Преселението на нашите сънародници там става на няколко вълни , като най-стара е тази, понесла икономическата емиграция през 1912 г., а най-новата тръгва след промените. Любопитен факт е, че почти 10% от българските учени, напуснали БАН, се установяват тъкмо в страната на кленовия лист.
Изчисления сочат, че българите там сега са около 180 000 души, а македонските граждани, говорещи български език – към 150 000. В Мексико след 1990 г. се установяват над 5000 наши сънародници, работили преди това в Куба. Днес те поддържат активен обществен живот. Историята на преселението ни в Аржентина е дълга – след Първата световна война за латиноамериканската страна заминават около 3300 души, предимно градинари от Великотърновско. През 1922 г. има втора вълна от по-големи групи (на хората им е обещана земя за обработване). След Втората световна война в Аржентина пристигат повече от 30 000 наши имигранти, други идват след 1989 г. Днес във втората по големина страна в Южна Америка те са общо 80 000 души, а говорещите български преселници от Македония са още около 30 000 души.
Мощните колонии от българи оставят трайни следи и по на юг от Аржентина – досегашният президент на Бразилия Дилма Русеф е с български произход, а един от най-успешните уругвайски футболни клубове е основан от българи и носи името „Дунабио” (Дунав). Бесарабски българи също са се преселвали в Южна Америка. В Израел има около 50000 българоговорящи евреи, макар езикът ни да не им е роден. Те са съсредоточени основно в град Яфа. Най-тревожно стоят нещата в Австралия и Нова Зеландия. „Там се задълбочават процесите на отродяване”, констатират учените. Това става най-вече заради наличието на огромен брой македонци, емигрирали навремето с гръцки паспорти, които в течение на годините са престанали да се смятат за българи. Неофициалните данни сочат, че броят на австралийските граждани с български произход и език е някъде към 220 000 души.
Изследването на БАН съдържа и няколко предупреждаващи извода. Така например е констатирано, че използването на българския език по света, особено там, където отсъства компактно и по-многочислено малцинство, има подчертано поколенчески характер. „Докато у първото преселено поколение в новата страна употребата му е редовна, то у втората генерация тя вече е стеснена, за да премине у третото поколение само в семеен спомен…
Новите преселвания, започнали през 1989 г., продължават и до днес, за разлика от старите, които имат по-организиран и доста по-компактен характер. Те се дължат на икономически причини” – се посочва в доклада на БАН. Така че българската държава не трябва да се оставя на течението, а да формира активна политика по запазване на езика, гражданите си и хората с български корен и самосъзнание навсякъде по света. Но в основата на всичко трябва да е икономиката – без нейното съживяване сме загубени.
