Борис Джонсън планира да похарчи 100 милиона паунда за светкавична рекламна кампания, с която да подготви Великобритания за Брекзит без сделка, пише в.“Телеграф“. Според изданието това ще е най-голямата рекламна кампания от Втората световна война насам. Средствата ще бъдат похарчени за билбордове, реклама по радиото и телевизията през следващите три месеца.

В неделя новият британски премиер е наредил на министрите да работят ударно по подготовката на Брекзит без сделка. Предвидени са всекидневни брифинги за напредъка в подготовката, които ще се провеждат в правителствената зала Cobra briefing room – място, което обикновено се ползва за координирани реакции при извънредни ситуации.
Към момента правителството работи по хипотезата, че страната ще напусне Европейския съюз без споразумение.

Планира се по време на кампанията да бъдат разпратени брошури на 27 милиона домакинства, ще има и множество клипове по телевизиите и в интернет.
Още преди окончателно да бъде одобрен за нов премиер, Джонсън обяви, че ще извади Великобритания от ЕС на 31 октомври, дори и без сделка.

23 май е датата, на която британците, които иначе се готвят да напуснат ЕС, ще гласуват за новите си пратеници в Брюксел и Страсбург. Новината дойде от говорител на правителството.

Той допълни, че Обединеното кралство изразява надежда, че няма да се наложи да организира действително този вот. „Намерението на британското правителство продължава да е страната да напусне Европейския съюз със споразумение и да приеме необходимото законодателство за това преди 22 май, за да не се налага да участваме в изборите, които тогава ще бъдат анулирани“, каза говорителят.

Важно уточнение е, че предприетата стъпка за определяне на дата се изисква от закона, но това не правело изборите неизбежни. Ако Кралството разтрогне брака си с ЕС преди 23 май, секции няма да се разкрият и вот за нов Европарламент няма да има.

Британският парламент прие предложението на правителството на Тереза Мей да поиска от Европейския съюз отлагане на датата на Брекзит. Предложението бе подкрепено от 412 депутати, а 202 гласуваха против. Решението идва дни преди крайния срок 29 март, но отново не дава ясен хоризонт.

На 20 март министър-председателят Тереза Мей отново ще се изправи пред британските депутати. Тя съобщи, че може да предложи отлагането на Брекзит да се удължи с три месеца – за 30 юни. Но това може да стане само, ако депутатите, които вече три пъти гласуваха против, този път одобрят сделката. Поредният вот ще бъде точно преди преди Европейския съвет на 21-22 март..

Ако има удължаване след 30 юни това означава, че Великобритания трябва да се включи и в предстоящите избори за Европейски парламент през май. Това е позицията на кабинета на Мей. В сряда мнозинството в британския парламент се противопостави на Брекзит без сделка, т.е не е съгласно страната да бъде изведена от ЕС без споразумение за това.

Брюксел: Отлагането иска единодушно одобрение

Великобритания ще трябва да оправдае всяко свое искане за отлагане на „Брекзит“ след края на този месец, а приоритет на лидерите на ЕС ще бъде да избегнат подкопаването на институциите на Съюза при обсъждането му. Това заяви говорител на Еврокомисията, цитиран от Ройтерс. „Молба за удължаване на срока на член 50 изисква единодушното одобрение на всички 27 страни членки“, изтъкна той.

Говорителят увери, че Европейският съвет ще обсъди такава молба, но тя трябва да бъде съобразена с гарантиране на функционирането на европейските институции, както и мотивите, и продължителността на възможното отлагане. Главният преговарящ от страна на ЕС Мишел Барние също коментира вота от снощи.

„Консултациите с 27-те страни от ЕС продължават в Букурещ с премиерката Виорика Дънчила и министъра за ЕС Джордже Чамба. Ние сме спокойни и уважаваме британските парламентарни процедури. Решени сме да защитаваме интересите на ЕС и да изградим амбициозни бъдещи отношения ЕС-Великобритания колкото се може по-скоро“, написа той в туитър.

Барние се намира в Румъния, която в момента е председател на ЕС.

Британският парламент отхвърли предложеното от премиера Тереза Мей споразумение за Брекзит, предаде Ройтерс. 432 бяха гласовете „против“, а 202 – „за“ споразумението. Лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин обяви след гласуването, че подава вот на недоверие срещу правителството.

Припомняме, че вотът беше отложен от Мей през декември заради липсата на подкрепа. Министър-председателят няма необходимото мнозинство в парламента.

В речта си преди гласуването британският премиер Тереза Мей призова депутатите да гласуват в полза на сделката по Brexit, която тя постигна с ЕС, като им каза, че имат това задължение заради резултата от референдума през 2016 г.”

„Вярвам, че имаме задължението да изпълняваме демократичното решение на британския народ“, каза тя, предупреждавайки депутатите, че ЕС няма да предложи никаква „алтернативна сделка“.

Австрийският канцлер Себастиан Курц каза, че няма да има предоговаряне на сделката за Брекзит.
„Съжалявам за изхода от вота за Брекзит в долната камара на британския парламент. Във всеки случай няма да има предоговаряне на споразумението за излизането от ЕС“, заяви Курц, чиято страна беше през втората половина на миналата година ротационен председател на ЕС.

С наближаването на 29 март – датата, на която Обединеното кралство е предвидено да напусне ЕС, страната изпада в най-дълбоката политическа криза за последния половин век. Сега не е ясно как или дори кога тя ще излезе от европейския проект, към който се присъедини през 1973 година.
Днешното гласуване сложи край на градената от Мей от две години стратегия да уреди приятелски развод с тесни връзки между Обединеното кралство и ЕС след Брекзита.
„Ясно е, че камарата не подкрепя тази сделка, но тазвечершният вот не ни казва нищо за това какво подкрепя“, каза Мей пред парламента малко след обявяването на резултата.
„Трябва да потвърдим дали това правителство все още разполага с доверие в тази камара“, заяви Мей.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер призова британското правителство да изясни какви стъпки смята да предприеме оттук нататък. Той добавя, че при тези обстоятелства продължава и подготовката за раздяла без договор, макар ЕС да се надява да не се стигне до подобно развитие. „ЕС ще инициира подготовката си за сценарий, в който Великобритания ще напусне блока без споразумение”, каза Юнкер.

Председателят на Европейския съвет Доналд Туск призова за намиране на „положително решение“, след като британските депутати отхвърлиха споразумението за Брекзит, предаде Франс прес.“Ако споразумението е невъзможно, а никой не желае /Брекзит/ без споразумение, тогава кой в крайна сметка ще има куража да каже кое е единственото позитивно решение?“, написа Туск в Туитър.

На извънредна среща в Брюксел лидерите на страните-членки в Европейския съюз одобриха споразумението за Брекзит. 

Това съобщи председателят на Европейския съвет Доналд Туск в социалната мрежа Туитър.

До решението за сделката се стигна след по-малко от час дискусия. Предстои споразумението да бъде одобрено от Европейския парламент и от парламента на Обединеното кралство. „Денят е исторически, но в негативен план, защото една държава, и то не каква да е, а като Великобритания, напуска Европейския съюз“, заяви Бойко Борисов след срещата на върха.

Той допълни, че това далеч не е краят на целия този процес. „Тепърва две плюс две години, ако не се разберем за първите две за бъдещите отношения“, посочи той.

Днес британският премиер Тереза Мей призова нацията в отворено писмо да подкрепи идеята ѝ за проекта за Брекзит. В него тя посочва, че ще защити правата на гражданите от ЕС, които са изградили своя живот в Обединеното кралство, а Островът ще си върне контрола върху границите, като веднъж завинаги сложи край на свободното движение на хора.

Ханс ван дер Буркхард, Politico

Безсмислено е Великобритания да трансформира търговските споразумения на ЕС, ако не може да докаже, че износът й е произведен у дома. Амбицията на Великобритания да прокара собствения си курс като търговски шампион извън ЕС е изправена пред брутална проверка на реалността: Не е достатъчен нейният износ да е обозначен с „Произведено във Великобритания“.

Надежди на заблудата

След „Брекзит“ голямата надежда на Великобритания е, че може просто да „преобърне“ търговските споразумения между нея и ЕС с други страни като Южна Корея, Япония и Виетнам. Това би означавало, че текстът на споразумението Брюксел-Отава, например, просто ще бъде копиран и залепен като нова сделка между Великобритания и Канада. Има обаче проблем. Тези сделки поставят строги изисквания за това къде се произвеждат стоки, за да се пласират за ниски тарифи. Тези „правила за произход“ имат за цел да спрат примерно Виетнам просто да реекспортира евтини китайски стоки в ЕС. Правилата са концентрирани върху това колко от стойността на продукта трябва да се създаде у дома, като се добавят всички компоненти, суровини и ноу-хау.

Автомобилите са класически пример проблемите, които има Великобритания. Британските превозни средства съдържат само 44% британски елементи, сочи Дружеството на производителите и търговците на автомобили. В същото време, докато средните нива на правилата за произход в търговските сделки на ЕС са 55% за автомобилите. Това означава, че автомобили, произведени във Великобритания, не биха се класирали при преобърнатите търговски сделки и ще се изправят срещу високи тарифи. „Тук имаме основен проблем“, каза Питър Холмс, член на Организацията за търговската политика на Великобритания. „Правителството едва сега започва да разбира, че не можем просто да пренебрегнем тези търговски сделки“, добави той, малко след като информира Министерството на международната търговия по този въпрос.

Като временна мярка правителството на Великобритания се готви да приеме идеята да остане в търговските споразумения на ЕС по време на преходен период, който може да продължи до 2021 г. или по-дълго. Една от причините за тази промяна на целта е предизвикателството, произтичащо от правилата за произход.

Говорител на Министерството на търговията заяви, че е „в дискусии с нашите търговски партньори относно прехода към тези търговски споразумения…, за да се гарантира, че фирмите продължават да работят чрез установената стойност и вериги за доставки“. „Не е изненадващо, когато трети страни казват на Обединеното кралство, че са щастливи да копират и вмъкнат търговски споразумения на ЕС“, заяви европейски дипломат, близък до преговорите за „Брекзит“. „Защото си запазват достъпа до пазара … (докато) компаниите в Обединеното кралство биха се борили да изпълнят изискванията за правилата за произход за техния износ“.

Едностранна търговия

Това е проблем за тясно свързаните вериги за доставки, които много британски компании – от производителите на автомобили до космическия сектор – имат с други страни от ЕС, които досега са се възползвали от безработицата в рамките на единния пазар. „Ние сме загрижени, че компании, които вече са стъпили в ЕС и Великобритания, ще се изправят пред повече трудности да продават продуктите си на световните пазари“, каза Глен Воън, главен изпълнителен директор на Британската търговска камара в Брюксел. Вследствие на това британските производители биха могли да бъдат принудени да внасят по-малко части от чужбина, въпреки че чуждестранните компоненти често биха били по-евтини и с по-високо качество.

Това рискува да повлияе върху чуждестранните инвестиции, ако износителите от Обединеното кралство се сблъскат със стена поради правилата за произход. За японските инвеститори това създава особена загриженост, понеже големите производители Honda и Nissan използват Великобритания като основен европейски производствен център. „Ако няма печалба от продължителни операции в Обединеното кралство – не само японски – никоя частна компания няма да може да продължи дейността си. Това е токова просто“, заяви японският посланик в Обединеното кралство Коджи Цуруока, отправяйки силно предупреждение миналия четвъртък

Кумулативно решение

В този контекст най-голямата надежда на Великобритания е, че тя може да се договори със своите търговски партньори (и Брюксел) за система, наречена „кумулативни правила за произход“, заяви Самуел Лоу, търговски експерт в Центъра за европейска реформа. Съгласно този модел европейското съдържание също ще се счита за произхождащо от Великобритания – и обратното. Просто казано, немските компоненти в британска кола все още ще се броят за европейски.

Този вид схема за взаимно признаване обаче се нуждае от споразумението между три страни. Ако ЕС и Великобритания се договорят за кумулация, всяка трета страна, която търси търговско споразумение с Брюксел, ще трябва да се съгласи с тези разпоредби поотделно във всяка сделка. Досега много малко търговски сделки предвиждат ефективно кумулиране на правилата за произход. Споразумението между ЕС и Япония е един от малкото примери, но има големи ограничения. Колите например, които са изработени от много различни компоненти, не могат да се възползват от кумулацията, обясни служител на ЕС. Други търговски партньори като блока Меркосур, който вече се опитва да наложи строги правила за произход към ЕС, за да попречат на европейските производители на автомобили да зареждат южноамериканския пазар, нямат особен интерес да приемат подобна кумулация в ключови промишлени сектори.

Това означава, че Великобритания е изправена пред трудна битка за привличането на трети страни. „За да позволим кумулирани правила за произход, например с Южна Корея, не само Великобритания, но и ЕС трябва да преговарят със Сеул“, каза Лоу. Всяко предоговаряне идва с цена, като контраискания от другата страна, предупреди той. Отварянето на многобройните търговски споразумения на ЕС би било продължително и скъпо. „Няма голям стимул за ЕС да помогне на Великобритания за това“, каза Лоу.

Броят на противниците на излизането на Великобритания от ЕС надхвърля с 10% броя на привържениците на „Брекзит“. Проучване на общественото мнение, проведено от социологическата агенция BMG Research и поръчано от вестник „Индипендънт“, сочи, че британците са променили мнението си.

В това проучване участниците са отговорили на същия въпрос, който се съдържаше в бюлетината на националния референдум през 2016 г.: „Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз, или да напусне Европейския съюз?“. Проучването показва, че 51% от анкетираните подкрепят идеята за запазване на членството в ЕС, а 41% подкрепят оттеглянето от общността. Седем процента от анкетираните отговарят „Не знам“, 1% отказват да отговорят на този въпрос.

За периода след провеждането на референдума това е най-големият регистриран превес на гласовете за оставане в ЕС. Директорът на BMG обаче посочва, че това се дължи на промяна на нагласите на тези, които не са гласували миналата година, а 9 от 10 гласували не са променили възгледите си.

Междувременно миналия петък последният за годината Европейски съвет официално одобри началото на разговорите за прехода и търговията след „Брекзит“. На втория ден от срещата на върха в Брюксел лидерите заявиха, че е постигнат „достатъчен напредък“ по въпросите за правата на гражданите, финансовите задължения на Великобритания и границата с Ирландия, с което дадоха на преговарящите мандат да преминат към основната фаза на разговорите.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и италианският премиер Паоло Джентилони обаче предупредиха, че най-трудните решения предстоят, тъй като Великобритания се опитва да се отскубне от правилата, договаряни с години в блока.
Австрийският канцлер Кристиан Керн заяви, че дори и ученик може да види, че сделката за ирландската граница от „първата фаза“ ще попречи на разговорите в бъдеще, защото е невъзможно Великобритания да напусне единния пазар, избягвайки „твърдата граница“ на остров Ирландия.

„Не може да има граничен контрол между Северна и Южна Ирландия, не може да им граничен контрол между Северна Ирландия и Великобритания, но може да има между Великобритания и ЕС“, посочи той. „Така че нашите ученици могат да видят, че има загадка, която трябва да се реши“, допълни канцлерът.

ЕС иска да започне разговори следващия месец за предстоящия двегодишен преходен период, но помоли Лондон за повече подробности за това какво иска преди да започне търговските преговори от март следващата година. Ирландският премиер Лео Варадкар предупреди, че има „доста различни мнения“ за това как ще изглеждат новите отношения и преходът. В ЕС има разделение по въпроса дали Великобритания трябва да продължи да получава в пълен размер и безпрепятствено икономическите облаги от еврочленството по време на преходния период, след като напусне съюза, дори и да изгуби политическото си представителство в Брюксел. Премиерът Тереза Мей отбеляза, че Великобритания работи, за да осигури най-добрата търговска сделка с ЕС, връщайки си контрола върху въпроси като имиграцията.

Такава възможност рядко се случва. Електоратът рядко има шанс да наблюдава как избраните от него политици в реално време се сблъскват с неизпълнимостта на дадените от тях лъжливи обещания.

Обикновено предизборните обещания са толкова неясни, че трудно могат да бъдат свързани с реалността (“Да направим Америка отново велика”), друг път реализацията им е определена за толкова дълъг срок, че когато „гарантираният ръст“ най-сетне настъпи или не настъпи, този, който го е обещал, както често се случва, отдавна не заема своя пост.

Само че във Великобритания сега се стигна до съвсем различна ситуация. В периода на подготовката на миналогодишния референдум политиците, които се застъпваха за излизането на страната им от Евросъюза, дадоха напълно конкретни обещания. Някои от тях бяха резултат на невежество: както стана ясно, едва малка част от тях въобще са разбирали как работят механизмите на Евросъюза. Други обещания бяха откровени лъжи и политиците знаеха, че това са лъжи.

Тъй като не очакваха, че ще им се удаде да победят при гласуването, те не очакваха и тяхното невежество и лъжа да бъдат разкрити. Но победиха и сега лъжите им изплуват на повърхността.

Най-наглата лъжа засягаше парите. В периода на подготовка за референдума водещите привърженици на излизането на Обединеното кралство от ЕС обикаляха страната с големи червени автобуси, на които имаше лозунг: „Всяка седмица изпращаме на ЕС 350 млн. лири, хайде вместо това да финансираме нашата система за здравеопазване“.Това се оказа много убедителен аргумент, както признаха привържениците на Брекзит. Само че това число беше измислица: Великобритания не изпраща на Евросъюза по 350 млн. лири седмично, показаха проверки на достоверността на информацията. Някои представители на победната кампания впоследствие признаха това.

При това сега, вместо да се икономисват по 350 млн. лири седмично, участниците в преговорите се оказаха въвлечени в спорове за това колко пари дължи Великобритания на Европа – за неизпълнение на бюджетните обещания, за подписани споразумения, чиито условия така и не са били изпълнени.

Освен това британското правителство постепенно осъзнава, че излизането от единния пазар, който не е обикновена зона за свободна търговия, също ще му излезе много скъпо. Възможно е създадените със съвместни усилия европейски агенции и структури отново да бъдат изграждани от нулата, което също ще повлече след себе си огромни разходи – например регулиращи органи в сферата на фармацевтиката и ядрената енергетика.

Напълно е възможно на страната да се наложи да създава нова мащабна митническа служба – с множество места за паркиране на границата, компютърни системи и митнически служители – за да премине на нов режим, след като Великобритания напусне Европейския митнически съюз. В дългосрочна перспектива бюрократичният апарат ще се разрасне и на страната ще й останат твърде малко средства, които да може да харчи за здравната система.

Втората лъжа, често повтаряна в периода на кампанията, беше за това, че излизането от единния пазар ще бъде лесно и бързо. По думите на Лиъм Фокс, който сега е главен представител на Великобритания на преговорите, засягащи търговията, новото търговско споразумение с Европа ще бъде „най-простото в човешката история“.Министър Дейвид Дейвис, който отговаря за целия процес, казваше, че „ние можем да сключваме сделки… и умеем да ги сключваме бързо“. С потресаващо спокойствие и невероятна разсеяност привържениците на Брекзит казваха, че всякакви търговски отношения, с които и да било страни по света, могат да бъдат сключени за броени месеци.

На практика от момента на огласяването на резултатите от референдума измина цяла година, и още половин година измина от момента на започването на процедурата по излизането на Великобритания от ЕС. И за това време не беше постигнат никакъв напредък. Досега британското правителство не успя да определи своята позиция, което съществено затруднява процеса на преговорите с Брюксел. Миналата седмица Дейвис каза, обръщайки се към Камарата на представителите – съпътстван от гръмък смях – че „никой не очакваше, че процесът Брекзит ще бъде лек“. Все едно той не помни, че лично убеждаваше хората в това.

Не е ясно какво ще се случи оттук нататък. Знаем, че обещанията на привържениците на Брекздит бяха празни. Техните оценки бяха погрешни. Дори и ако това правителство се е ползвало с някакъв авторитет, той отдавна се е изпарил. Още повече, изборите са сложна работа, предаността към партията остава достатъчно силна и на нас ни се налага да имаме работа още с много други фактори.В периода на подготовката за референдума избирателите не се вълнуваха от фактите. По време на неотдавнашните извънредни избори те изглежда вече вярваха по-малко на управляващата партия, поради което й отказаха достатъчно места за абсолютно мнозинство. Дали ще понесат привържениците на Брекзит ново наказание при поредни избори? Скоро ще стане известно.

Отговорът на този въпрос има значение, защото подобна ситуация скоро може да възникне и в САЩ. Като кандидат за президентския пост Доналд Тръмп също даде няколко конкретни предизборни обещания, включително обещанието да построи стена по границата с Мексико, за която трябва да платят мексиканците.

Няма значение колко мексикански политици отхвърлиха такава възможност. Тръмп продължава да повтаря своето обещание.Сега, когато се разгарят бюджетните битки, Мексико, което не е учудващо, няма да плати за стената по границата точно така, както Брекзит няма да помогне да се икономисат 350 млн. лири за Великобритания. Ще накажат ли избирателите Тръмп за това, че той не изпълни своите обещания? Скоро ще стане ясно.

Ан Епълбаум, в. Вашингтон пост