Posts Tagged ‘България’

Как спокойната Швеция заприлича на България през 90-те

Posted on: март 18th, 2024 by МИГ No Comments

Тъй като насилието от страна на бандите в Швеция излиза извън контрол, правителството стартира нова стратегия за справяне с проблема, информира „Юронюз“. Един от най-важните приоритети е на първо място да се предотврати набирането на млади хора в престъпни банди – училищата и социалните служби трябва да предприемат по-решителни действия срещу това.

Причината е, че както извършителите, така и жертвите са все по-често млади хора, като 14-годишни деца биват набирани да извършват поръчкови убийства. През есента на миналата година правителството дори призова армията за помощ срещу организираните престъпни групи.

През 2023 г. в Швеция са били убити общо 53 души. Според в. „Уолстрийт джърнъл“  броят на убийствата с огнестрелно оръжие на глава от населението в Стокхолм  е 30 пъти по-висок, отколкото в Лондон. Експерти на място оценяват броя на членовете на бандите в Швеция на около 30 000 души.

Голяма част от насилието се случва в по-големите градове: Стокхолм, Гьотеборг, Малмьо и Упсала, обобщава „Гардиън“. Престъпността обаче се разпространява и в по-малките градове, допълва „Гардиън“.

Вестникът посочва, че според най-новите данни на Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН) в Швеция смъртността от огнестрелни оръжия на глава от населението е една от най-високите сред всички европейски държави, за които има данни.

През последните години страната изпреварва Босна и Херцеговина, Хърватия и Сърбия по брой смъртни случаи на 100 000 души население. В момента тя е на второ място след Албания в сравнение с други европейски държави с население от поне един милион души, като през 2010 г. беше на 14-то място, отбелязва „Гардиън“.

В Швеция войната между съперничещите си банди все повече излиза извън контрол, обобщава „Юронюз“. Престрелки и дори бомбени атентати почти ежедневно за част от живота в скандинавската страна.

Към края на септември 2023 г. Швеция вече беше станала свидетел на 261 престрелки и 36 смъртни случая, свързани с организираната престъпност през тази година. Това накара властите в Стокхолм да използват и военните в търсене решение на проблема.

„Добре дошли!“ в Швеция; Скокът в насилието върви ръка за ръка с имиграцията 

Като средство в борбата срещу свързаното с банди ескалиращо насилие в Швеция, премиерът Улф Кристершон обяви в края на миналата година строги ответни действия на властите и депортации.

Кристершон обвини имиграцията за нарастването на свързаните с банди престъпления в страната. За драматичната ситуация са виновни години на политическа наивност. „Безотговорната имиграционна политика и неуспешната интеграция ни доведоха до това положение“, каза премиерът.

„Ние ще преследваме бандите и ще победим бандите. Ще ги изправим пред правосъдието. Ако са шведски граждани, ще бъдат затворени с много дълги присъди. Ако са чужди граждани, те освен това ще бъдат депортирани.“

Понастоящем шведската полиция не изготвя карта на националността на членовете на бандите, но проучване на Националния съвет за превенция на престъпността през 2021 г. показва, че младите хора, родени в Швеция от двама родители от чужбина, са свръхпредставени като заподозрени в случаи на убийства и грабежи.

Дясното коалиционно правителство, избрано през септември 2022 г., смята, че нарастването на насилието от страна на бандите през последните години е пряко свързано с по-ранната имиграционна политика на Швеция. До 2016 г. тя имаше един от най-щедрите закони за предоставяне на убежище в Европа, припомня Би Би Си.

Убийците нямат почивен ден

В началото на месеца, на 2-ри март, в Стокхолм беше застрелян мъж при поредния случай на свързано с организираната престъпност насилие, съобщи Ройтерс.

Спасителите не успяха да съживят мъжа на възраст между 20 и 30 години, който беше  прострелян в квартал „Скерхолмен“ в южната част на Стокхолм, съобщи вестник „Афтонбладет“.

Един човек е бил задържан по подозрение в убийство, съобщи полицията.

Ройтерс отбеляза, че инцидентът вероятно е свързан с войната между бандите, която отдавна тормози Швеция.

Швеция, чието население е около 11 милиона души, от няколко години се бори с банди, занимаващи се с наркотици и измами, посочва Ройтерс. По оценки на полицията повече от 60 000 души са свързани с престъпни банди, а от тях около 14 000 са активни членове на престъпни мрежи.

Има многобройни смъртоносни престрелки и нападения с експлозиви в рамките на войната между съперничещи си банди. По време на тези конфликти са били убивани и невинни минувачи.

Насилието излиза извън границите на „бедните“ райони

От няколко години Швеция е гореща точка в Европа поради стрелбите и бомбените атентати, свързани с банди. Напоследък обаче насилието се е преместило извън уязвимите градски райони, където живеят хора с по-ниски доходи, и според полицията една от причините е, че членовете на бандите все по-често се насочват към роднини на съперниците си, констатира Би Би Си.

При това детективите подозират, че някои от последните прояви на насилие са организирани от престъпни лидери, базирани в други държави, включително Турция и Сърбия, отбелязва британската медия.

„Това, което започна като насилие с огнестрелно оръжие между банди от млади хора, стремящи се да защитят територията си, се превърна в порочен кръг от трафик на огнестрелни оръжия и насилие с огнестрелно оръжие“, обяснява пред Би Би Си Нилс Дуке, изследовател на огнестрелните оръжия във Фламандския институт за мир в Брюксел.

„Бандите също така узряха и вече не са само улични престъпници, а често са свързани и с престъпници от по-високо ниво.“

Сред загиналите има и невинни минувачи.

През септември 2023 г. 70-годишен мъж и друг мъж на 20 години бяха убити при стрелба в кръчма в Сандвикен в Централна Швеция, а току-що дипломирал се учител, на 24 години, загина при експлозия край университетския град Упсала.

Евин Четин, авторка и адвокатка, която е представлявала жертви и заподозрени в стрелба тийнейджъри, казва, че момчета на 13-14 години биват вербувани от бандите, често чрез обещания в социалните мрежи за пари и дизайнерски дрехи.

„Децата използват собствените си чанти не за да носят книги, а носят на раменете си  пазара на наркотици в Швеция“, казва тя пред Би Би Си.

Бедността е основният двигател на престъпността

Шведската полиция е идентифицирала редица уязвими зони в цялата страна, наречени „utsatta“. В тях живее едва 5 % от населението на страната, но те са свързани с най-сериозното насилие, посочва „Гардиън“.

Макар че в тези райони има голям дял жители, родени извън Европа, и второ и трето поколение имигранти, те са формирани от социално-икономически обстоятелства в продължение на дълъг период от време – фактор, който според експертите е от много по-голямо значение за настоящата ситуация.

Повече от 80 % от основните статистически райони, които съставляват тези „utsatta“, се определят като райони със социално-икономически предизвикателства, като половината от тях се класифицират като райони с „големи“ предизвикателства.

„Социално-икономическите фактори, а не етническата принадлежност, са основните фактори, които създават рискове за попадане в престъпна среда“, цитира вестникът Фелипе Естрада Дьорнер, професор по криминология в Стокхолмския университет, чиито изследвания са посветени на престъпността и сегрегацията на непълнолетните.

През последните десетилетия разликата в доходите в Швеция се е увеличила: според последните статистически данни доходите не са били разпределяни толкова неравномерно от повече от 40 години.

Тази разлика е допринесла за сегашното положение в страната, казва  Дьорнер.

„Нарастващото неравенство в доходите, здравеопазването и образованието през последните десетилетия води до факта, че шансовете за живот на децата и младите хора от различни области ще се различават все повече и повече“, казва той.

ЦРУ: България изчезва, към 2050 година населението ще е едва 4,5 милиона

Posted on: януари 27th, 2024 by МИГ No Comments

Доклад на ЦРУ за световните тенденции определят България като 11-ата най-бързо изчезваща нация в света. Според анализаторите живеем в 25-ата най-застаряваща страна. Данните от изминалата година анализират и от ООН, проследявайки общия коефициент на плодовитост или средния брой деца, родени от една жена. Те достигат до заключението, че Старият континент е под заплаха.

Средно този показател за Европа е 1,5 при необходими стойности от 2,1 пункта, за да не се стопява дадено население. България е една стъпка по-високо от средното за Европа. Преди две години в семейството на Невена и нейния съпруг Иван се появява чудо номер едно – Симеон взел първата буква от името на единия си дядо. Още тогава са категорични. Семейството им трябва да продължи да расте. Така се появява тяхното чудо номер две – Валери, кръстена на другия си дядо. Семейства като това подреждат България на ниво над средното за Европа, що се касае до коефициента на плодовитост.

„Той достига най-ниски стойности през 1997 г. в отговор на тежката икономическа криза, в която изпада страната. Тогава този коефициент пада до 1,1. След това вече постепенно се покачва“, казва проф. Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

Но прогнозата е, че населението у нас ще намалее с около 30% в следващите 20 години. Експертът добавя, че към 2050 година България ще бъде около 4,5 милиона. Според специалистите, проблемът у нас не е толкова с раждаемостта, колкото с застаряването на населението и високата смъртност. Въпреки това, с надежда да са част от промяната на тези тенденции, но и с отговорност да осигурят достойно бъдеще на децата си, Невена и съпругът ти за втори път си тръгват от майчин дом с бебе на ръце.

Новородените в „Майчин дом“ от началото на годината са повече от 200. Д-р Юрий Хранов казва, че все повече жени предпочитат нормалното раждане. По негови думи през миналата година е имало по 8 раждания на ден, а сега са по 10.

Ако тенденцията се запази, тази година „Майчин дом“ може да надмине рекорда, който постави през 2023-та. Рекорд, който за акушер-гинеколога доктор Юрий Хранов е резултат от ежедневни чудеса, предаде Нова.

Ще разположат ли САЩ ядрени оръжия в България?

Posted on: януари 17th, 2024 by МИГ No Comments

Става дума за намерението на САЩ да прехвърлят на Европа отговорността за оцеляването на Зеленски. “ Оправяйте се с него, ние имаме избори. Оставете ни да се готвим, защото ако загубим и Тръмп дойде на власт, на вас ще ви се стъжни. “

Така би трябвало да изглежда посланието, което Вашингтон е изпратил до европейските столици. По този начин западните уверения “ Ще бъдем с вас докато трябва “ няма да се окажат празна приказка и Киев няма да се оплаква, че е изоставен.

За Англия и Япония е лесно – ще дават пари, оръжия и системи. От нас, понеже нямаме пари, ще се иска друго – пряко и ентусиазирано ангажиране с войната. Затова и военният министър Тагарев бе привикан във Вашингтон. Там получи ясни заповеди. Една от тях е : приемате нови американски военни контингенти. Че това ни превръща от недружеска във враждебна, дори вражеска за Русия страна, за Америка няма значение. Няма и за управниците.

За България има – тя става цел на руските ракети. Но това не е най-голямата беда. Не е изключено настаняването на значителни американски военни съединения да бъде последвано от разполагане на американски атомни бомби или ракети на наша територия. Не си правете илюзии, ДЗ, че някой ще пита дали сме съгласни. Най-вероятно ние няма въобще да разберем за станалото. Руснаците обаче ще са наясно. А има ли атомни бомби на наша територия, ние ставаме първостепенна цел при ядрен конфликт и ще бъдем изпепелени още в първите му минути.

Васил Василев, Евроком

Половината от местата в университетите са свободни

Posted on: януари 16th, 2024 by МИГ No Comments

Студентите намаляват и ще продължат да намаляват. Капацитетът на университетите е празен наполовина, а свободните места по някои важни за икономиката направления достигат до 80%. В цели региони в страната дадени специалности липсват, в други има струпване на всякакви направления, дори нетипични за даденото висше училище. Тези дисбаланси разкрива за поредна година актуализираната национална карта на висшето образование в България за 2023 г., която всяка година се обновява, за да покаже в кой регион от какви специалности има нужда, пише вестник Сега.

57% празен капацитет

Действащите студенти през 2022/23 г. са 179 000. Спрямо 200-те хиляди младежи през 2021/22 г. това прави 21 000 студенти по-малко. На този фон се оказва, че общият капацитет, определен от Агенцията по акредитация за всички професионални направления във всички висши училища, продължава да нараства и достига 419 000 студенти спрямо 415 000 през 2022 г. Това е над 2 пъти повече от броя на действащите студенти, които запълват едва 42.9% от общия капацитет, или 5 процентни пункта повече от м.г., когато този процент бе 48 на сто.

Свободният капацитет също така продължава да е неравномерно разпределен по направления. Най-малко се запълват местата по математика – едва 18.8% от тях се заемат от студенти, т.е. 81.2% от възможните места за математици във висшите училища, от които икономиката ни изпитва остра нужда, остават празни. През 2021 г. процентът им бе 19.1 на сто. Няма достатъчно желаещи да учат още теория на изкуствата – едва 19.2% запълнен капацитет, както и животновъдство – едва 20.1%, социология – 24.9%, проучване и обработка на полезни изкопаеми – 25.5%, химически науки – 26%, политически науки – 26.5% и науки за земята – 26.9%.

В общо 14 направления и 5 специалности от регулираните професии се използва под 30% от наличния капацитет. От тях 11 са приоритетни, а три са сред направленията с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. В общо 40 направления броят на действащите студенти е под 50% от определения капацитет, като от тях 30 са приоритетни. „Нещо повече, сред тези 40 направления са 7 от 8-те професионални направления с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда. В осем специалности от регулираните професии също се използват под 50% от капацитета, вкл. електрообзавеждане на кораба с едва 8% използване на капацитета, транспортно строителство – с 16.4% и корабни машини и механизми – с 20.8%“, се посочва в картата.

Няма математици и машинни инженери

През 2022/23 г. държавата е утвърдила 41 хил. места за студенти спрямо 40 хил. през 2021 г. и 38 хил. през 2020 г. Приети обаче са 36 хил. спрямо 37 хил. през 2021 и 37 хил. през 2020, т.е. запълняемостта на местата в рамките на държавната поръчка средно за всички направления е около 87% през последната приключила учебна година спрямо 93% през предходната година и 96% преди 2 г.

В няколко направления план-приемът през 2022/23 г. е увеличен спрямо година по-рано – най-вече в здравни грижи – основно в специалност медицинска сестра, но и в комуникационна и компютърна техника, общо инженерство, информатика и компютърни науки и машинно инженерство. В някои от тях расте и реализираният прием – в медицинска сестра например план-приемът расте със 177 бройки, а реализираният прием – със 73. Не може да се каже същото за други приоритетни направления – в математика план-приемът расте с 53 бройки, а реализираният прием – с 28 бройки. Увеличеният план-прием обаче не играе роля, тъй като традиционно в математика има голям процент незапълнени места по държавна поръчка, т.е. увеличеният план-прием просто увеличава незаетите места. „В направления като „Математика“ вероятно са необходими други мерки за увеличение на интереса на кандидат-студентите“, смятат експертите. Особено ниска запълняемост има още в биотехнологии, химически науки, военно дело, материали и материалознание и машинно инженерство, при които се запълват под 67% от утвърдените бройки.

Медицина – в 7 университета, администрация и управление – в 25 

Най-много студенти у нас се обучават в 8 направления – икономика, педагогика, медицина, администрация и управление, педагогика на обучението по, комуникационна и компютърна техника, информатика и компютърни науки и право. В тези осем направления учат над 50% от действащите студенти. Като цяло по-масовите направления се преподават в повече висши училища. Има обаче и съществени различия. В медицина и администрация и управления броят на действащите студенти е сходен, но медицина се предлага в 7 висши училища, докато администрация и управления – в 25. При по-малките направления също има значителни вариации – 16 направления с под 1000 студенти се предлагат в между 1 и 8 висши училища, 13 направления с между 1000 и 2000 студенти – в между 2 и 11 висши училища.

Един професор на 25 педагози.. и на 2-ма математици

Университетските преподаватели на трудов договор през 2022/23 г. са 14 200. Най-много са те в медицина – 2505, педагогика на обучението по – 1765, икономика – 1373 и здравни грижи – 1267, а най-малко – по теория на изкуствата (13), теория и управление на образованието (48), металургия (64), религия и теология (93). По райони най-малко преподаватели има в Югоизточния район – 887, а най-много в Югозападния – 7458. Най-много студенти на един преподавател са отчетени в педагогика – над 25, психология – почти 20, икономика – над 18 и право – почти 16, а най-малко – в биотехнологии и в математика – под 2.

Различното съотношение на броя на преподавателите спрямо броя на студентите може да се дължи на различни причини – особеностите на обучението в различните направления, натовареността на преподавателите с изследователска дейност и др. Като фактор обаче не може да се изключи и съотношението на броя на студентите към определения от НАОА капацитет. „Доколкото съществена част от финансирането на висшите училища се формира от броя на обучаваните студенти, съществува риск от недостатъчно финансиране на част от направленията с малък брой студенти на един преподавател, което или трябва да бъде компенсирано с финансиране по други линии, вкл. със средства за обучението на студенти в други направления на съответния университет, или може да доведе до свиване на преподавателите и оттам до намаляване на капацитета в съответното направление, вкл. и до намаляване на броя на висшите училища, предлагащи обучение в съответното направление“, предупреждава Картата.

Спорт и театър няма в Северозападна България

Картата регистрира и сериозни регионални дисбаланси в териториалната структура на висшето образование. Най-много висши училища – 27 – има в Югозападния район (вкл. София), а най-малко – в Северозападния район, където са базирани само 2 висши училища, а други четири действат чрез филиали. Най-много професионални направления са достъпни в Югозападния район – 50, в други четири района са представени между 33 и 44 направления, докато най-малко професионални направления са достъпни в Северозападния район – едва 14. Редица направления въобще не са представени в Северна България, сред тях – спорт, театрално и филмово изкуство и ветеринарна медицина.

Неравномерно са разпределени и студентите. В Северозападния район те са под 4 хиляди, а най-много са в Югозападния – близо 75 хиляди, т.е. разликата между двата района е около 20 пъти. Съвсем различно е съотношението между студентите, завършили средно образование в двата района – разликата там е по-малко от три пъти (близо 43 хиляди студенти, завършили средно образование в Югозападния район, спрямо 15 хиляди студенти, завършили средно образование в Северозападния район). Данните показват, че огромното мнозинство от студентите от Северозападния район са принудени да следват висше образование в други райони на страната и го правят. Две от най-популярните направления за тях – икономика и администрация и управление – не се предлагат в Северозапада, т.е. са недостъпни за тях. Няма друг район с такова разминаване между търсене и предлагане на висше образование като Северозападния.

Започва ли консолидация на университетите?

През 2009 г. в България имаше 50 акредитирани висши училища, но десетилетие по-късно броят им се увеличи до 52 заради откриването на Европейския политехнически университет – Перник (2010 г.) и Висшето военновъздушно училище (2019 г.). През май 2022 г. изтече акредитацията на Европейското висше училище по икономика и мениджмънт – Пловдив, с което университетите станаха 51. Авторите на Картата посочва, че процесът на фрагментация се е пречупил и е започнал такъв на консолидация, която тече плавно през последното десетилетие. „През 2014/15 в най-големите пет университета се обучават 32.9% от всички студенти, като този процент расте всяка година и достига 38.1% през 2022/23 г. Подобна тенденция се наблюдава и при най-големите десет висши училища, макар и с по-бавен темп (увеличение от 53.2% през 2014/15 до 55.9% през 2022/23). Очакваното намаление на броя на студентите и демографските тенденции през следващото десетилетие вероятно ще подкрепят плавна тенденция към консолидация на висшето образование“, пише в документа.

Половината студенти – в неперспективни направления

Картата разделя направленията (на групи от 1 до 4) и университетите (на групи от А до Г) на 4 категории според търсенето им от студентите и реализацията на завършилите. През 2023 г. в най-силната група 1 попадат 10 направления, в които се обучават 28% от действащите студенти в страната (м.г. бяха 7 направления, в които учат 18% от студентите). Най-много професионални направления – 17 на брой – обаче попадат в група 4, където има ниско търсене на висше образование и ниска реализация на студентите – тук се обучават 21% от студентите. „56% от действащите студенти се обучават в направления, при които се наблюдава ниска степен на реализация на завършилите, а 30 от общо 52 направления попадат в групи, при които се наблюдава ниска степен на търсене на висше образование от кандидат-студентите“, заключава Картата.

Тя показва и че дори в направления, които са в група 1, т.е. при които като цяло се наблюдава висока степен на реализация на завършилите и висока степен на търсене на висше образование, съществуват и университети от последната група Г, т.е. с ниска степен на реализация и ниско търсене. Пример за подобни направления са информатика и компютърни науки и комуникационна и компютърна техника. От 16 университета в информатика и компютърни науки 8 попадат в първата група А, едно – в група Б, едно – в група В, и две – в група Г. От 17 висши училища в комуникационна и компютърна техника четири попадат в група А, четири – в група Б, две – в група В, и пет – в група Г.

В 14 направления над 50% от студентите се обучават в университети от група А, в които има висока реализация на завършилите и високо търсене. В същото време в 8 направления над 50% от студентите се обучават във висши училища от група Г, т.е. в такива, при които се наблюдава ниско търсене и ниска реализация.

Ново условие 

Картата дава препоръки при какви условия може да се разкрива нов университет, филиал или направление у нас на база на редица критерии. Досега висшите училища можеха да разкриват нови направления при няколко условия – да са от група 1, т.е. с високо търсене и предлагане, да се намират в райони от тип А, Б, и В и броят на обучаваните студенти в съответното направление на национално ниво е над 70% от капацитета им. Занапред се определя нова минималната граница за използваемост на капацитета – 60%. „Целта е да не се ограничават значително висшите училища при желанието им да откриват нови професионални направления и структури. При запазване на границата от предходното издание на Картата, само три професионални направления имат използваемост на капацитета над 70%, докато при намаляване на посочената граница съотношението спрямо миналата година ще бъде запазено“, се посочва в мотивите.

Опасност 

Според Асоциацията на индустриалния капитал Картата не изпълнява целите, за които е въведена – да сложи ред в профилната и териториалната структура на висшето образование в съответствие с потребностите на пазара на труда.

„В момента картата дава моментна картина на работни места, заети от висшисти, но не дава яснота дали те реално са заети по специалността си, нито какви са изискванията за заемане на тези работни места. Следва да се добавят критерии, които представят броя студенти по специалности и броя и вида на работните места, които са заети в момента и изискват конкретна специалност. Тази съпоставка ще даде възможност да се направи оценка на работните места, които в следващите години ще се освободят (поради пенсиониране) и на необходимия брой студенти от съответната специалност, които могат да ги заемат“, казват оттам.

Бизнесът посочва, че близо 130 000 работни места, изискващи средно образование, се заемат от висшисти по различни причини, а в същото време има незадоволено търсене на инженери. Това според тях се дължи основно на липсата на работни места, изискващи определени специалности, за сметка на други, които остават свободни поради липсата на дипломирани студенти по определени специалности. „Липсата на предлагания критерий само би задълбочила описания проблем. Същевременно има специалности, които са уникални за едно висше училище, но съгласно настоящата методика не се предвижда увеличаването на план-приема по тях, а може да се стигне и до намаляване. Това засяга някои от техническите висши училища, които попадат в район от тип Г“, посочват работодателите.

Според тях проблем в методиката е и средното изчисляване на осигурителния доход на работещите в различните населени места. „Избраният критерий деформира получените резултати, тъй като например по търсени специалности, по които повечето от завършилите студенти се реализират в малки населени места, полученият по-нисък доход определя по-лошо класиране на съответната специалност. Необходимо е поставянето на коефициент, чрез който да се постигне адекватно сравнение. Такъв критерий може да бъде „коефициент на покупателната способност“ или чрез съотнасяне на осигурителния доход към средния за региона“, предлагат те.

Иде сибирски студ, температурите падат до минус 15 градуса

Posted on: януари 5th, 2024 by МИГ No Comments

Ледена вълна връхлита Европа. В следващите дни студеният въздух, който обхвана северните страни от континента, постепенно ще се спусне към централна Европа и към нашата страна. -15 градуса може да бъдат измерени през следващата седмица, прогнозира климатологът Анастасия Стойчева.

От 9 до 14 януари времето ще е най-студено, добави тя.

„В момента в северните части от континента имаме екстремно ниски температури, а в южните части времето е топло. Тази разлика в температурите ще се запази и през следващата седмица, въпреки че постепенно студеният въздух ще се спусне към централните части на Европа“, обясни климатологът.

„Температурите ще паднат. Ще имаме максимални температури, които ще са под нулата. Дори и по Черноморието дневните ще са -3 до -2 градуса. Минималните ще достигнат до -15 градуса. Те ще бъдат измерени във вторник-четвъртък във високите котловинни полета за Западна България – Драгоман, Кюстендил, Перник“, добави тя.

„Този студ ще се задържи по-дълго, въпреки че очакваме затопляне от средата на следващата седмица“, прогнозира Стойчева.

„Ще има значителни валежи. В началото ще са в Южна България, но заради застудяването дъждът ще преминава в сняг“, каза още тя.

23-годишният Селим Селимов, който от няколко месеца живее в Швеция, пък сподели, че дори миглите му са замръзнали от студ.

„Бях навън не повече от 10 минути, преди да се случи това. Наложи ми се да отида до магазина. Навън не може да се стои повече от 5-10 минути, колкото и добре да сте облечен“, каза мъжът в интервю за „Здравей, България“.

В момента градусите в Швеция са около минус 40, а според синоптиците се усещат като -45.

Инфлацията в България двойна на тази в еврозоната

Posted on: декември 20th, 2023 by МИГ No Comments

Инфлацията ни е над два пъти по-висока от тази в еврозоната. Инфлацията в България е 5,5% за година, а средно за страните от еврозоната е 2,4%, показват данни на Евростат към края на ноември. Повишението на цените в страната ни продължава да е доста по-голямо отколкото в икономически по-развитите страни от ЕС, въпреки че управляващите твърдят, че инфлацията е вносна, тоест, че се дължи на външни фактори.

Инфлацията в Хърватия, която последна влезе в еврозоната, е точно колкото в България – 5,5 на сто. През предходните пет месеца инфлацията в Хърватия беше по-висока отколкото при нас, но към края на ноември ситуацията в двете страни се изравнява. Има само пет държави от ЕС, в които инфлацията е по-висока, отколкото в България и Хърватия. Това са Полша (6,3%), Румъния (6,9%), Словакия (6,9%), Унгария (7,7%) и Чехия (8%).

В близо половината от страните от ЕС инфлацията е под 3%. А в Белгия дори е отрицателна – минус 0,8%. Оказва се, че в Белгия като цяло цените на стоките и услугите са по-ниски спрямо миналата година, а при нас цените продължават да нарастват. Изключително ниска е и инфлацията в Дания (0,3%), Италия (0,6%) и Финландия (0,7%).

В България е по-скъпо от Франция и Германия

Posted on: декември 16th, 2023 by МИГ No Comments

Основни храни в България са по-скъпи отколкото в Германия и Франция, където доходите на хората са значително по-високи. Цените на млякото, сиренето и яйцата в България са с 23,1% по-високи от средното ниво за страните от ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Това нарежда страната ни на едно от първите места сред държавите от ЕС по най-високи цени на тези храни.

Млякото, сиренето и яйцата в Германия са само с 2,1% по-скъпи от средното ниво за ЕС, а във Франция дори са с близо 10% по-евтини от средното ниво.

Оказва се, че в България тези основни храни са с над 20 на сто по-скъпи отколкото в Германия и с 36% по-скъпи отколкото във Франция. Същевременно средната нетна заплата в България е 701 евро при 2870 евро в Германия и 2504 евро във Франция, показват последните данни на Евростат.

Млякото, сиренето и яйцата при нас са с близо 26% по-висока цена отколкото в Австрия и Нидерландия и са по-скъпи дори от Люксембург, където доходите на хората са няколко пъти по-високи от нашите. Тези храни са по-скъпи отколкото при нас само в Гърция, Кипър, Дания, Литва и Малта.

По отношение на маслото и олиото България също е сред най-скъпите страни от ЕС, показват данните на Евростат за 2022 г., които бяха обявени в четвъртък. При нас цените на маслото и олиото са с 34% по-високи от средното ниво за страните от ЕС. Само в Малта маслото и олиото са минимално по-скъпи отколкото при нас – цените им са с 34,1% по-високи от средното ниво. Маслото и олиото в България са с над 30% по-скъпи отколкото в Германия, с 35% над нивото във Франция и с 26% по-скъпи отколкото в Люксембург, където заплатите са много по-високи от нашите.

България е с най-ниските доходи сред страните от ЕС. А храната като цяло в България е с над 15% по-евтина от средното ниво за страните от ЕС. Но в Румъния и Полша храната е още по-евтина. Храната в България е с над 18% по-скъпа отколкото в Румъния и Полша. Близо до нас по цени на храните е Малта, където нетната средна заплата е 1553 евро.

Цените на алкохола в България са само с 3,5% по-ниски от средните за страните от ЕС. Алкохолът в България е по-скъп отколкото в Германия, Италия, Унгария, Австрия, Полша и Румъния. Но цигарите ни са най-евтините в ЕС. Дрехите и обувките при нас също са най-евтините в ЕС.

Стандартът на живот в България остава най-ниският спрямо другите държави от ЕС. Действителното индивидуално потребление в България е с 31% под средното за ЕС. Като тук влиза не само потреблението на храни, а и покупката на коли, жилища, екскурзии, здравни услуги, посещения на кино и театър и т. н. Най-близо до нас е Унгария, където реалното потребление е с 29% под средното за ЕС. След това са Хърватия и Латвия (и двете с 24% под средното ниво) и Словакия (23%). Румъния вече е далеч пред нас, като по жизнен стандарт изпреварва и Естония, Чехия, Гърция и Малта, а индивидуалното потребление там е точно колкото в Испания.

България класира Унгария за Евро 2024 в мач под обсада с батални сцени и вой на сирени

Posted on: ноември 16th, 2023 by МИГ No Comments

България не успя да спечели първа победа за календарната година след 2:2 срещу Унгария в предпоследния си двубой от квалификациите за Евро 2024.

В мач, който мина изцяло под сянката на баталните сцени пред стадиона.

Места в ложите заеха Йордан Лечков, Емил Костадинов и Атанас Караиванов, а Борислав Михайлов отсъстваше. Под вой от сирени на линейки и полицейски автомобили, гърмежи от бомбички и скандирания „Оставка“, двубоят все пак започна навреме.

И завърши наравно – за нашите се разписаха Спас Делев и Кирил Десподов, а гостите стигнаха до точката с попадение в последната минута след автогол на Алекс Петков.

А напрежението отвън се пренесе и на терена, където съдията показа два червени картона – за Антов и Керкез.

С това равенство националите вече имат 3 точки, но остават все така на последното място в групата. До края на квалификациите има само още един мач – след 3 дни гостуваме в Сърбия.

С точката пък Унгария се класира на Евро 2024 и в крайна сметка маджарите си тръгват щастливи от София.

ГОЛ ЗА УНГАРИЯ: Гостите поведоха преди да са минали и 10 минути футбол, след като Мартин Адам засече безпощадно центриране на Доминик Собослоай от фаул от дясната страна на българското наказателно поле.

ГОЛ ЗА БЪЛГАРИЯ: Спас Делев изравни резултата в 24-ата минута със силен удар от около границата на наказателното поле.

И нещо любопитно – въпреки че трибуните са затворени за фенове, има скромна унгарска агитка от десетина човека, които някак са намерили начин да влязат покрай баталните сцени пред стадиона.

ЧЕРВЕН КАРТОН ЗА БЪЛГАРИЯ: В 37 минута България остана с човек по-малко на терена. Валентин Антов си изкара втори жълт картон с грубо нарушение и заслужено бе изгонен от съдията.

Отменен втори червен картон: Само 2 минути по-късно и Илия Груев получи червен картон. След преглед с VAR обаче съдията промени мнението си и отмени изгонването, като вместо това показа жълт картон на унгарския играч за симулация.

Край на първата част в мач, който минава под сянката на баталните сцени в София.

Още с началото на втората част унгарците сериозно натиснаха домакините и направиха няколко огромни пропуска.

Червен картон за Унгария: В 57 минута Унгария също остана с 10 души на терена след червен картон за Керкез.

ГОЛ ЗА БЪЛГАРИЯ: В 79 минута Кирил Десподов изработи дузпа след нарушение в наказателното поле и сам застана зад топката. Ударът му беше безкомпромисен – 2:1 за България.

АВТОГОЛ: Алекс Петков вкарва топката в мрежата в последната секунда – 2:2.

Потоп в България! Оранжев код за опасно време в цялата страна

Posted on: ноември 4th, 2023 by МИГ No Comments

„Оранжев“ код за опасно време е обявен за територията на почти цялата страна в събота заради очаквани интензивни валежи и силен вятър. На много места в Западна България вали силен дъжд, очакваните количества са около 40-70 литра на кв.м. на отделни места и дори повече.

В Източна България духа силен южен вятър с пориви около 25-28 м/с.  Над Западна и Централна България ще е предимно облачно, с валежи от дъжд, на места значителни, с гръмотевици, очакват се и градушки. Над Източна България преди обяд ще има разкъсана облачност, след обяд ще се вплътни и на места също ще има валежи.

Вечерта от югозапад валежите ще започнат да спират и облачността ще се разкъсва и намалява, най-късно, през нощта срещу неделя, в Североизточна България.

Падналият през нощта дъжд е в Западна България е бил близо до обичайните количества за цял месец, каза климатологът Симеон Матев предНова тв. Той също предупреждава, че има риск от локални наводнения.

„Най-големи валежни количества има в крайните югозападни райони и в централните части на Западна България, като тези количества са в стойности между 30 и 50 литра на квадратен метър, което е приблизително равно на месечната норма. Благодарение на тези валежи, именно в Западна България до обяд, заради продължаващите валежи, е възможно на места да има повишаване на речните нива, което може да предизвика локални наводнения“, отбеляза Матев.

Според климатолога валежите ще имат по-скоро полезен ефект заради сушата през последните месеци.

„Сериозни валежи не сме имали и положението със земеделските култури не е добро. Сега тези валежи ще подобрят значително влагозапасите в почвата. Ще позволят на есенниците да се развият и да встъпят в зимен покой с един запас от влага“, каза Матев.

Според него е много малко вероятно да падне сняг преди 20 ноември в равнинните части на страната, а ноември ще е по-топъл от обичайното.

Падналият през нощта дъжд превърна част от улиците на Перник в езера. Наводнени участъци е имало както в центъра на града, така и в кв. „Църква“, в района на Автогарата и „Шахтьор“, по външно-градската магистрала, предава Нова тв. Към момента в повечето от критичните участъци водата се е оттекла, съобщава от общината.

През нощта екипите на Столичната община са реагирали на 8 сигнала за завирявания и две паднали дървета на пътните платна. Сигналите са предимно от районите „Красна поляна“ и „Витоша“.

Във връзка с прогнозата за интензивни валежи днес се извършват наблюдения на нивата на реките и общинските язовирите, които към момента са в норма.

България попадна в периферията на бурята Киърън, която предизвика смъртта на 15 души в Западна Европа.

Ядем на германски цени, а заплатите 5 пъти по-ниски

Posted on: октомври 20th, 2023 by МИГ No Comments

Цените на основните храни в България доближиха тези в Германия, но заплатите ни са пет пъти по-ниски. Това показва изследване на КНСБ за цените на 20 жизнено важни стоки и минималните заплати в някои страни от ЕС.

Брашното и прясното мляко в България са най-скъпи в сравнение с шест страни от ЕС, за които от КНСБ са събрали данни – Испания, Франция, Хърватия, Нидерландия, Германия и Румъния. Килограм пшеничено брашно тип 500 в България струва 0,92 евро. Най-близо след нас са Нидерландия, където брашното струва 0,89 евро, и Румъния с 0,80 евро. При прясното мляко също сме на първо място по цени. В България литър прясно мляко струва 1,73 евро, а най-близо до нас е Франция с 1,55 евро.

При яйцата, олиото, картофите и захарта сме на второ място по най-високи цени. 10 яйца у нас струват 2,96 евро. По-скъпи са само яйцата в Нидерландия. Средната цена на олиото в страната е 2,30 евро, като отново само в Нидерландия то е по-скъпо. Средната цена на картофите у нас е 1,02 евро и само в Испания те са по-скъпи. Само във Франция захарта е по-скъпа отколкото при нас.

За една година наблюдаваните от КНСБ 20 основни стоки (19 храни плюс бензин) са поскъпнали с 15,2%. А една кошница от тези основни стоки в България струва 56,09 евро, показват изчисленията на КНСБ. При минимална заплата от 780 лв. (398,81 евро) човек може да купи 7,1 такива кошници на месец. В същото време в Германия цената на тази кошница с основни храни плюс бензин е 59,01 евро, което е почти колкото са цените в България. Но в Германия минималната заплата е 1997 евро. Така човек на минимална заплата в Германия може да купи 34 кошници с основните храни. Оказва се, че човек на минимална заплата в Германия може да купи близо пет пъти повече храна, отколкото човек на минимална заплата в България.

Цените на основните храни в държави от ЕС с много по-високи доходи са по-ниски отколкото в България. В Испания кошницата от 20 основни стоки струва 50,33 евро, а в Румъния само 45,95 евро. В същото време в Испания минималната заплата е 1260 евро, а в Румъния е 604,41 евро. Оказва се, че румънците могат да купят близо два пъти повече храна с минималната си заплата, а испанците – близо четири пъти повече.

Във Франция и Нидерландия храните са по-скъпи отколкото при нас. Но минималната заплата във Франция е 1747,2 евро, а в Нидерландия е 1995 евро. Така във Франция хората на минимална заплата могат да купят 28 кошници с основни храни, а в Нидерландия – 29 кошници. Това е четири пъти повече от покупателната способност на минималната заплата в България.

Ние сме не само най-бедни сред жителите на ЕС, но и разликата между нас и по-развитите страни става по-голяма. Преди година с минималната заплата в Германия хората са можели да купят 31,2 кошници с основните храни, а сега вече могат да купят 34 кошници. В Испания броят на кошниците, които могат да купят, за година нараства от 19 на 25. Това означава, че заплатите нарастват по-бързо от цените. А при нас има спад. Преди година човек на минимална заплата е можел да купи 7,5 кошници с основни храни, а сега само 7,1 кошници.

Планираното увеличение на минималната заплата на 933 лв. от 1 януари 2024 г. само ще компенсира изоставането на покупателната способност на минималната заплата през последните две години, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров. От синдикалната организация настояват през 2024 г. да има поне 15% ръст на средната заплата. Така при очаквана инфлация от около 5% догодина, реалният ръст на заплатите ще бъде с 10 на сто.

Заявка за 2024 г. – Искат минимална заплата по браншове

Работата по въвеждане на директивата на ЕС за адекватни минимални заплати в българското законодателство да продължи, настояват от КНСБ. През последните месеци не е имало срещи на работната група, която беше направена, за да работи по механизма за определяне на минималната заплата. Според Пламен Димитров, само базовата минимална заплата в страната трябва да бъде 50 на сто от средната. А по различни браншове да се договарят по-високи нива за минимално заплащане. Крайната цел на КНСБ е минималната заплата да достигне необходимата сума за издръжка на домакинствата.

Правят опит с промоции да свалят инфлацията

Министърът на икономиката Богдан Богданов продължава да лъже как ще свалят цените на някои основни храни. Първо той лансира идеята, че ще слагат таван на цените или таван на надценките на търговските вериги за 15 основни храни. Само няколко дни по-късно заяви, че това няма да стане, но обясни, че иска търговските вериги сами да свалят цените.

Дори стартира инициатива на Министерство на икономиката “Достъпно за вас”. Идеята е всяка седмица веригите, които решат да се включат, да предлагат храни на възможно най-ниската за тях цена от няколко основни групи. “Идеята е търговските вериги да поставят своеобразно информационно табло с най-добрата за потребителите цена, на която могат да се предложат някои от продуктите от дадена стокова група”, обясни министърът.

Няма лошо търговските вериги да правят промоции, но по-притеснително е, че ще трябва да подават ниските цени всяка седмица на Националния статистически институт, който изчислява инфлацията. Има европейски стандарт за изчисляване на инфлацията – за да се определи с колко е поскъпнало сиренето се взимат действителни цени на няколко марки сирена от няколко търговски вериги в различни населени места. Това, че в една верига една седмица има сирене на промоция с 25% намаление не означава, че сиренето в страната е поевтиняло с 25 на сто, защото следващата седмица то е на по-високата стандартна цена. Идеята веригите да слагат табелки с най-добра цена е подвеждаща. Има вериги, при които дори когато сиренето е с 25% намаление, човек може да купи по-евтино сирене от кварталната млекарница. Така че слагането на табелки, че това е най-ниската възможна цена, може да се окаже търговски трик.

1839 лв. на месец са необходими за издръжка. Над 1 млн. души са със заплата под 1000 лв, а двама от трима са под прага за издръжка.

В България 1,07 млн. души, или 41,3% от хората на заплата, получават трудови възнаграждения под 1000 лв. на месец, обявиха от КНСБ. Същевременно необходимите средства за издръжка на домакинствата нарастват и вече са значително над 1000 лв.
Необходимият нетен доход за издръжка на живота на човек, който живее сам, е 1427 лв., показват изчисления на КНСБ. За тричленно семейство от двама работещи и едно дете до 14 години са необходими 2568 лв. на месец след плащане на данъци и осигуровки.

Необходимият доход за издръжка нараства с 8,1% за година. За живеещ сам човек необходимата сума на месец е нараснала за година със 107 лв., а за тричленно семейство – със 192 лв. За да получат реално необходимите пари за издръжка след плащане на налози, живеещ сам човек трябва да има брутна заплата от 1839 лв., а двама работещи с дете трябва да имат заплати по 1655 лв.

Над 1,76 млн. души, или 68,1% от работещите на заплата хора, имат възнаграждения под необходимия праг за издръжка на сам човек. Хората, които получават по-малко от необходимото, за да покриват основните си разходи, намаляват спрямо миналата година. Сред причините за това са предвидените допълнително 1,1 млрд. лв. за повишаване на заплатите в бюджетната сфера през 2023 г. Но въпреки това две-трети от хората продължават да работят за по-малко от необходимите средства за издръжка.

България вдига таксите, иска да откаже Сърбия и Унгария от руския газ

Posted on: октомври 18th, 2023 by МИГ 1 Comment

Новата такса за пренос на руски газ през България ще намали печалбите на „Газпром“, а така и средствата, които Русия използва, за да финансира агресията срещу Украйна, обясни премиерът Николай Денков, съобщава БНР.

„Когато беше въведена тази възможност за внос на руски газ, някои от държавите получиха разрешение да внасят руски газ въз основа на това, че нямаха други възможности. Нали, Унгария беше такава, Сърбия. Сега в момента вече се появиха други възможности, има интерконектори, така че има възможност за алтернативи и съответно руският газ не би трябвало да се ползва с някакви специални преференции“, коментира Николай Денков.

Като цитира „лице, запознато с решението на София“, вестник „Файненшъл таймс“ твърди, че драстичното увеличаване на транзитната такса за „Газпром“ цели „да бъдат принудени Сърбия и Унгария да погледнат в друга посока“, т.е., към други вносители на газ. Засега двете страни получават необходимите им количества през „Турски поток“, който в България се нарича „Балкански“.

Вестникът цитира острата реакция на унгарския външен министър.

„Новата транзитна такса, въведена от българските власти, е „неприемлива“ и е „още един опит да бъдат подкопани енергийната сигурност на Унгария и енергийното сътрудничество между Унгария и Русия“, е казал Петер Сиярто според „Файненшъл Таймс“.

Пред британския вестник министърът на финансите Асен Василев споделя, че засиленият натиск на правителството върху руските компании е накарал „Лукойл“ да вкара в ход процедура за продажба на бургаската рафинерия и че вече „има признаци за интерес“ от потенциален купувач. Едва след приключване на сделката данъкът върху печалбата ще бъде намален от 60 на 15 процента. Междувременно рафинерията трябва да бъде усъвършенствана, така че да може да работи с неруски петрол, което ще струва повече от 500 милиона евро.

На брифинг след Съвета по национална сигурност премиерът Николай Денков заяви, че към момента „няма конкретика за истински намерения“ за закупуване на бургаската рафинерия.

Агенция „Фокус“ представя материала на британското издание „Файненшъл таймс“ без редакторска намеса:

България наложи наказателни данъци върху притежаваните от Русия петролни и газови операции, в опит да ги направи по-малко рентабилни и да принуди тях и техните европейски купувачи да търсят други възможности, разкриват правителствени служители.

София въведе в петък акциз от 20 лева (10 евро) за мегаватчас транзитен руски газ, дни след като удари притежаваната от Русия рафинерия Лукойл на брега на Черно море с 60% данък върху печалбата. Основната цел и на двете мерки е да се изгонят руснаците от европейския пазар, казват служители.

Член на ЕС и НАТО, България направи драстичен обрат, откакто проевропейското правителство дойде на власт през май. До съвсем скоро страната беше тясно свързана с Москва и не желаеше да се отърси от зависимостта си от руските въглеводороди.

Новата транзитна такса възлиза на около една пета от текущата TTF референтна цена на газа (€50p/MWh). Транзитните такси обикновено са ниски едноцифрени проценти от действителните разходи за газ.

„Изчислението е, че въпреки че не консумираме повече руски газ, ние все още сме основно виновни [за други страни] в Европа, които продължават да консумират руски газ“, казва човек, запознат с решението на София. „Цялата цел беше да направим това малко по-малко печелившо и да принудим Сърбия и Унгария да търсят другаде“.

България беше отрязана от доставките на Газпром скоро след началото на пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, но тя позволи използването на своята газопроводна мрежа за снабдяване на Сърбия и Унгария, две от най-проруските правителства в Европа, с критични газови доставки.

Унгарският външен министър Петер Сиярто разкритикува увеличението на таксата за транзит на газ като „неприемливо . . . закон с неясна предистория“. Във видео от енергиен форум в Русия, където той беше единственият министър на ЕС, той го нарече „пореден опит да се подкопае енергийната сигурност на Унгария и енергийното сътрудничество между Унгария и Русия“.

Българският финансов министър Асен Василев заяви, че целта не е газът да стане по-скъп за потребителите в Унгария и Сърбия, а да се направи по-малко изгодно за „Газпром“ да доставя газ през България.

„Новият данък е . . . напълно в съответствие с целите на ЕС за намаляване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива. Тъй като повечето договори на Газпром се определят на мястото на доставка в дадена страна, данъкът най-вероятно няма да окаже влияние върху цените на газа надолу по веригата“, заяви той. „Това само ще намали печалбите на „Газпром“.

Той заяви, че неговото правителство е уведомило Брюксел за промените. Представител на ЕС заяви, че Европейската комисия „разглежда“ въпроса.

По думите на Василев, натискът на правителството върху руските компании също е накарал Лукойл да започне процеса на продажба на най-голямата си петролна рафинерия в Югоизточна Европа, която се намира близо до Бургас, български град на брега на Черно море.

„Вероятно има икономическа полза от смяната на собствеността върху рафинерията“, заяви той пред Financial Times. „Имаме индикации за интерес.“

Правителството не участва в продажбата на рафинерията, която доставя на международни клиенти повече от половината от продукцията си – включително важни доставки на дизел за Украйна в началото на руската инвазия.

Но министърът заяви, че София ще запази поредица от наказателни мерки, докато не се включат нови собственици.

Наскоро наложеният 60-процентов данък печалба върху печалбите на рафинерията ще бъде намален само до 15 процента след продажбата – а междувременно имаше задължителна модернизация, за да се подготви рафинерията за ефективна преработка на по-лек неруски суров петрол на цена над 500 милиона евро.

Василев, който е и съпредседател на партията „Продължаваме промяната“, една от двете големи коалиционни сили, заяви, че сигналът за събуждане на София е дошъл, след като Газпром спря да доставя газ след руската инвазия в Украйна. Първо, едно технократско правителство, последвано от новото правителство тази пролет, промени позицията на София в прозападна посока и ускори реформите, включително в енергийния сектор, който беше в задънена улица от години, заяви той.

„През последните три месеца въведохме реформи, които бяха блокирани от 10-15 години“, отбеляза той.

България страдаше от прекъсвания на доставките на газ в миналото, особено през зимата на 2008-2009 г., когато Русия затвори крановете заради спор с Украйна. Последното спиране на газа също хвана София без много запаси, като през пролетта на 2022 г. нейните хранилища бяха запълнени до по-малко от 20 процента.

Оттогава, каза Василев, България е добавила реверсивни възможности към тръбопроводна мрежа от комунистическата ера, предназначена за транспортиране на газ към Гърция и Турция. Освен това се свърза с Гърция чрез нова връзка и изгражда повече трансгранични капацитети към Сърбия и Румъния.

„Доста добре се справяме“, отбеляза Василев. „Когато Русия спря газа, в рамките на 24 часа имахме план, избегнахме прекъсвания и скокове на цените и преминахме към по-дългосрочни решения.“

Трагедия за България срещу Литва

Posted on: октомври 14th, 2023 by МИГ No Comments

В истинска трагедия за България се превръща мача с Литва.

Феновете на трибуните скандират „Оставка“.

Коментаторът на БНТ не издържа и каза: „Едва ли България ще осъмне с този треньор. Да не си на мястото на тези момчета с бели фанелки. Толкова са обезсърчени. Във всяко действие им личи“

България и Литва играят при 0:2 в двубой от европейските квалификации. Пиюс Сирвис откри резултата с удар отблизо в 45-ата минута.

Малко преди това Андриан Краев получи втори жълт картон и нашият отбор остана в намален състав. В 55-ата минута отново Пиюс Сирвис наказа нашите, този път с плонж с глава, предаде Спортал.

Гостите вкараха и трети гол, но бе отменен заради засада. „Въпрос на време е Кръстаич да си тръгне“, заяви коментаторът на БНТ.

България с нова цел за еврото – 1 януари 2025 г.

Posted on: септември 24th, 2023 by МИГ No Comments

България ще впише 1 януари 2025 година като целева дата за приемане на еврото в официален документ, съобщи БНР, позовавайки се на публикувания проект на правителствения сайт strategy.bg.

Промените се правят в постановлението на Министерския съвет за създаване на координационен съвет за подготовка на ни за членство в еврозоната, а срокът за изпращане на становища изтече снощи.

Страната ни изпусна предишната целева дата за въвеждането на еврото у нас – 1 януари 2024 година, след като служебното правителство не подаде доклад за изпълнението на критериите за членство в еврозоната през февруари.

Официалният довод бе, че не са изпълнени необходимите законови промени, което бе продиктувано от политическата криза тогава. Въпреки че голяма част от необходимите текстове бяха внесени в парламента, липсата на съгласие между политическите сили доведе до забавянето им и разпускането на предишното Народно събрание без краен резултат по тези текстове.

Настоящият парламент обаче ударно приема ключови закони, които трябва да бъдат готови до въвеждането на еврото. През седмицата Европейската централна банка даде позитивна оценка и на новия закон за БНБ с технически препоръки, които ще бъдат обсъдени с Министерството на финансите преди финалните текстове да бъдат предложени за гласуване от правителството и след това от депутатите. Законът трябва да влезе в сила в момента, когато станем страна – членка на еврозоната.

Датата 1 януари 2025 година е посочена като целева за присъединяването ни към еврозоната в програмата за управление на правителството за периода юни 2023 – декември 2024 година.

Митрофанова: Български политици изпълняват поръчка на Запада

Posted on: август 29th, 2023 by МИГ 1 Comment

Българските политици изпълняват поръчка на Запада, като се опитват да пренапишат историята и да отменят всичко, свързано с Русия, заяви в интервю за ТАСС руският посланик в България Елеонора Митрофанова.

По нейни думи в София се опитват да преразгледат събитията от Руско-турската война от 1877-1878 г., след която България се връща на политическата карта на света, като отменят статута на национален празник на Деня на освобождението на страна от османско иго, който се отбелязва на 3 март.

„Опитът за внасяне на изменения в конституцията, за смяна на националния празник, е свързан със сегашната конюнктура, с опита да бъде отменена Русия и всичко, свързано с нея. България сега се опитва да следва модата на съвременния Запад. Мисля, че случващото се е поръчков ентусиазъм, опит да бъде преформатирано българското общество, да му бъде помогнато да забрави историята си и заедно с това да бъдат отклонени от обсъждане на насъщните проблеми, проблемите, свързани с построяването на бъдещето“, казва Митрофанова.

Митрофанова заяви, че през 90-те години на миналия век както Русия, така и други страни от бившия социалистически лагер са се опитали да преразгледат собствената си история. Въпреки това, по думите ѝ, Руско-турската война има особено място в историята както на Русия, така и на България, което дава възможност за продължаване на сътрудничеството, без оглед на политическата конюнктура.

В интервюто Митрофанова коментира и плановете за демонтаж на паметника на Съветската армия в София.

Българските политици, които се стремят към разрушаване на паметниците на съветските воини, искат да нанесат на Русия душевна травма и да пренапишат историята, каза Митрофанова.

Руският посланик отбеляза, че този паметник изразява „признателността на българския народ към руските воини, освободили Европа от фашизма“ и че опитите за демонтажа му говорят за желание да бъде пренаписана историята.

„Ако говорим за политическото измерение на този въпрос, то това е акт, който представлява пренаписване на историята. Стремежът да се махне от историята всичко, свързано с Русия и Съветския съюз, а също така и да ни бъде нанесена сериозна душевна травма“.

Отношенията между България и Русия са на най-ниското равнище за целия постсоциалистически период, заяви още руският посланик.

„Днес нивото на нашите двустранни отношения е най-ниското за целия постсоциалистически период. Официалните контакти са чисто ситуативни, българските колеги звънят, ако им е нужно нещо, а нашите най-често ги игнорират. Няма даже обмен на мнения по текущите въпроси на международния дневен ред. Голям брой политици и медии се опитват да свържат всичко негативно, което се случва в България, с Русия, като обясняват възникващите проблеми със „силното руско влияние“, а в криминалните случаи търсят „руска следа“. Всичко това обаче са измислици, стремеж да бъде наложен на българските граждани един крайно негативен образ на Русия. Струва ми се, че това все още не е постигнато, социологическите проучвания показват, че 65% от гражданите се отнасят положително към нашата страна. Най-силната ваксина срещу негативното отношение е нашата обща история – тя все още действа, но времето ще покаже дали тя ще продължи да действа със смяната на поколенията“, каза Митрофанова.

Освен политически въпроси, Митрофанова коментира и въпроси, свързани с икономиката.

Във връзка с работата на компанията „Лукойл“ руският посланик каза, че вижда желание на политици да изгонят Русия от сферите на взаимни интереси. „В това число е и въпросът за бъдещата работа на „Лукойл“ в страната, въпреки че тази тема е много сложна. (. . .) Делът на „Лукойл“ на дизелния пазар в България е над 70%, в завода работят около 1500 души, още повече българи работят в свързани компании. Това („Лукойл Нефтохим Бургас“) е най-съвременното ефективно структуроопределящо предприятие в България, сега изпитва определени трудности. Сложно ми е да съдя за истинските намерения на българските власти, но е ясно, че те всячески се опитват да затруднят работата му, макар че това е недалновидно“, каза Митрофанова.

Историята на българския бензин започва през 1963 година. Митрофанова отбеляза, че венецът на този процес през 1999 година става предприятието „Лукойл Нефтохим Бургас“, което произвежда десетки видове горива, нефтохимически и полимерни продукти. Направените от 1999 г. насам инвестиции на „Лукойл“ в българската икономика възлизат на 4,5 милиарда долара. Това е най-големият завод не само в България, но и на Балканите.

Според Митрофанова към момента няма перспективи за възобновяването на пълноценния туристически обмен между Русия и България.

„От руска страна няма никакви проблеми с визите – издаваме ги по обичайния ред, предвиден от нашето законодателство. Българските колеги също официално не са въвеждали ограничения. Друг е въпросът, че по силата на логистичните трудности взаимният туристически поток кардинално се съкрати. Миналата година с цел отдих в България са пристигнали около 90 хиляди души, а във времената преди коронавируса броят на тези хора е бил около 500 хиляди. Мисля, че е невъзможно да има масов поток на туристи без директни полети. Живеем обаче в епоха на неопределеност и на бърза смяна на събития и заради това е трудно да правим прогнози. Разбираме, че България е член на ЕС и НАТО и че тя ще се придържа към позицията на тези политически обединения. В глобален план решаващо ще се окаже развитието на геополитическата ситуация“, заключи Митрофанова.

Припомняме, че на 8 август руският президент Владимир Путин подписа указ, с който се прекратяват части от споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане със страни, които Русия определя като „неприятелски“. Указът беше публикуван в руския официален онлайн портал за правна информация.

Управляващите в Москва определят като „неприятелски“ държавите, които са наложили санкции на Русия поради военната ѝ инвазия в Украйна, припомня Ройтерс. Сред страните, посочени в документа, е и България.

Макрон сравни България със страна от Третия свят и бивша френска колония

Posted on: август 28th, 2023 by МИГ 1 Comment

Френският президент сравни България и Румъния с Нигер по време на днешната си реч в Париж на годишната конференция на френските посланици. Отговаряйки на критиките, че Париж твърде много се ангажира с подкрепата си за сваления президент на африканската държава Мохамед Базум, Еманюел Макрон реторично попита какво ще направи Западът, ако такъв държавен преврат бъде извършен в България или Румъния.

“Това е държавен преврат срещу демократично избран президент, който произлиза от малцинствена етническа група, който проведе смели реформи – икономически, политически, на всички нива в родината си – които избистрят почти всички области и който е ангажиран с целия международен дневен ред – който е нашият международен ред и на ООН, и който е взет за заложник в президентския дворец от превратаджиите от един месец насам. Казаха, че Франция е прекалено много ангажирана в подкрепа на президента Базум. Имам предвид вестниците, чета понякога коментарите на другите столици. Но какво щяхме да правим, ако в България или Румъния се случи такъв преврат? Биха казали, че не трябва да се ангажираме твърде много… че не е нужно да сме екстремисти, че не сме си у дома. Това ли искат да направим другите столици? И искат да кажем, че демокрацията е добра идея за Африка и нямаме двоен стандарт? Това е неприемливо. Имаме почтен човек, смел, демократично избран! Смел, защото за първи път в такава ситуация той не подаде оставка с риск за живота си и своето семейство и ни обясняват, че правилната политика днес е да го изоставим, защото това стана мода!… И от Вашингтон, минавайки през другите европейски столици, чух гласове, прочетох във вестниците: „Не прекалявайте, става опасно!“. Не, трябва да бъдем ясни, последователни! Последователни! Иначе кой ще ни послуша?!“, патетично попита Еманюел Макрон.

Превод от френски: Галя Дачкова

Скандални изявления на висш руски политик за България

Posted on: юли 22nd, 2023 by МИГ 3 Comments

Зам.-председателят на руската Дума и дясна ръка на Путин – Пьотр Толстой, официално си признава в тв предаване, че готвят на България украински сценарий. Той казва, че в България е пълно с руски граждани, които по сигнал ще започнат да правят мизерии. Това написа в своя блог Дани Иванов.

С пропагандистката Скабеева обсъждат и удари по България. Единствено ги спира, че не могат да се справят с Украйна. Затова държавата трябва спешно да преразгледа статута на пребиваващите у нас. Държавното обвинение да започне да прилага НК в частта за държавна измяна спрямо българите, които обслужват руските интереси у нас.

„Първо трябва да приключим с Украйна. С Турция ние няма да воюване. Що се отнася до България и Румъния, тези държави са само бази на НАТО. Специално в България цялото черноморско крайбрежие е наше. Там няма да имаме никакви проблеми, казва депутатът от руската Дума Пьотр Толстой.

Предаването явно е предизвикало сериозен интерес у нас. Така Hipparchus пише в Туитър:

„Може ли това да го пуснат по БНТ/бТВ/Нова? Пьотр Толстой обяснява как в България цялото крайбрежие е заето от руски граждани, които чакат знак да започнат да се бунтуват, а Скабеева настоява все пак да ни отстрелят с ракети, предполагам ядрени“.

Македонците ни посочиха за враг №1

Posted on: юли 14th, 2023 by МИГ No Comments

Две трети от македонците поставят България начело в списък с най-големите противници на евроинтеграцията на страната им. Това сочи проучване на Международния републикански институт, според което далите този отговор (66%) са далеч пред 29 на сто, посочили Гърция, и Франция (16%) – други държави, блокирали преди това македонски европреговори.

Гърция блокираше Северна Македония много повече години, отколкото България, заради спора за името, но 4% я смятат сега за водещ поддръжник. Ще се отнася до нас, тук на сме в топ 9.

Проучването е проведено за организацията Center for Insights in Survey Research (CISR) между 8 април и 4 май 2023 г. с 1204 респонденти. Базираният във Вашингтон Републикански институт (основан през 1983 г. по времето на президента Роналд Рейгън и официално не е свързан с Републиканската партия – бел.ред.) описва и политическия контекст на тази анкета.

Посочва, че тя е осъществена в момент на напрегнати отношения между София и Скопие заради българските клубове с имената на спорни в страната исторически личности. Но също така на политическо напрежение в самата Северна Македония заради процедурата за вписване на българите в конституцията, редом с напомнянето от европейски представители, че без тази стъпка няма начало на преговори за членство, предава lupa.bg.

Вписването на българите в конституцията

Данните сочат, че няма сериозно разминаване между това проучване и други от миналата есен насам за нагласите на македонците към вписването на българите в конституцията.

Под една трета е спаднал делът на македонците, одобряващи включването на българите в конституцията на страната с цел започване на преговори с Европейския съюз. Напълно или частично приемат това 30% от попитаните през май 2023 г. (при 35% през октомври 2022 г.).

Частично или напълно отхвърлят подобна стъпка две трети от респондентите, като към октомври 2022 г. делът им е бил 56 на сто. Намалял е делът на нежелаещите да отговорят или далите отговор „Не зная“ – от 10% на 6%.

Две трети бяха отхвърлящите конституционните поправки към март 2023 г. според изследване на македонска агенция. Проучването, съвместно с фондация „Конрад Аденауер“, показа, че делът при етническите македонци е още по-голям, но в настоящото изследване на Медждународния републикански институт няма разбивка по етническа принадлежност.

Разбивката по възраст сочи, че в нито една възрастова група поддръжниците на конституционните поправки не са повече от противнците. И сред най-младите – между 18 и 35 г. – те са 38% (при 58% частично или напълно против). Подкрепата за промените намалява в следващите две групи, като е едва 23% при хората над 56-годишна възраст.

Няма сериозна промяна в нагласите по въпроса дали македонският език е защитен или застрашен от преговорите с Европейския съюз. И през октомври, и седем месеца по-късно, 42% отговарят, че е частично или напълно защитен. Обратното смятат 52% или с 1 пункт повече, отколкото през октомври 2022 г.

Различни представители на Европейския съюз опитват да убедят политиците в Скопие и македонците, че няма да има промяна за македонския език, напротив, той ще стане един от официалните езици на Европейския съюз. Фактическото вето, наложено от България и повдигнало въпроса за статута на македонския език, бе сред факторите, събудили отново страха от загуба на идентичност. Преди месец, в защита на македонския език, идентичност и култура, Бундестагът прие специална резолюция.

Все пак възрастовата разбивка за последния въпрос сочи, че почти половината (47%) от хората между 18 и 35 години виждат частична или пълна защита за македонския език в преговорите с ЕС. В следващите възрастови групи този дял намалява.

Адски жеги в цяла Европа, иде…

Posted on: юли 13th, 2023 by МИГ No Comments

Жегата в Южна Европа вече взе жертви. Мъж на средна възраст е починал от топлинен удар в Италия, докато e пресичал улицата. Поне в пет държави – Испания, Франция, Хърватия, Гърция и Турция, в сряда бяха регистрирани температури над 40 градуса.

Италия вече обяви най-високия „червен“ код за опасно време. Той е в сила и за туристически дестинации, като Рим и Флоренция. Няколко туристи вече колабираха от жегата в страната през последните дни. Според някои прогнози сочат температури дори над 40 градуса, предаде Нова тв.

Експертите предупреждават, че само през 2022 г. жегите са отнели живота на 60 хиляди души на континента.

Зеленски пристига в България

Posted on: юли 6th, 2023 by МИГ No Comments

Украинският президент Володимир Зеленски ще пристигне в България, в крайна сметка. Това потвърди премиерът Николай Денков, докато отговаряше на въпроси във Фейсбук тази сутрин.

Държавният глава пътува от Молдова с български правителствен самолет. Очаква се да кацне в София около 10 часа и да посети Министерския съвет. Предвидена е среща между него и българския му колега Румен Радев, по информация на Денков. Засега е неясно дали ще отиде до Народното събрание. В парламента раздорите около Украйна започнаха още от сутринта – обсъжда се решение за обновяване на военновременните запаси, свързано с изпращането на досегашните ни наличности от боеприпаси на украинската армия.

Визитата на президента Зеленски в България би била 17-ото му поред пътуване в чужбина от нахлуването на Русия в Украйна насам, информира БНТ. От началото на войната украинският президент е посетил 13 държави на 3 континента. Първото му посещение зад граница е във военно време е в Съединените щати. Всяко посещение зад граница на Володимир Зеленски има елемент, който носи силна символика, често в рамките на тези визити са постигани ключови договорености в подкрепа на Украйна за войната, а самият факт, че украинският държавен глава стъпва на територията на дадена държава е символ за доверие и силна връзка.

Зеленски идва в България

Posted on: юли 4th, 2023 by МИГ 1 Comment

Президентът на Украйна Володимир Зеленски ще посети България този четвъртък, съобщи bTV, позовавайки се на свои източници. Зеленски пристига в четвъртък 7 юли.

До момента от началото на войната Зеленски посети няколко европейски държави, сред които Италия, Великобритания и Германия. Както и Съединените щати.

От украинските политици в София досега е бил само външният министър Дмитро Кулеба. Той дойде 2 месеца след началото на войната, както стана ясно неофициално, пристигна да настоява за оръжие. Имаше желание да направи обръщение към парламента, но БСП, която беше в управляващата коалиция, не позволи. Същото се случи и когато беше предложено Зеленски да направи обръщение с видеовръзка. Днес парламентарната външна комисия одобри декларацията в подкрепа на членството на Украйна в НАТО, подписана от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС и „Има такъв народ“