Posts Tagged ‘Цеко Минев’

“Гъливер” ще лети от Скопие през София за Канада и САЩ

Posted on: януари 20th, 2022 by МИГ No Comments

Директните полети между София и Скопие, за които се договориха премиерите на България и Северна Македония във вторник, ще бъдат възстановени от родния стартъп “Гъливер” (GullivAir), пише „Сега“.

Маршрутът, който два пъти бе закриван заради това, че е нерентабилен, всъщност е част от по-големи планове на компанията. Още през март миналата година GullivAir получи официално разрешение от Департамента по транспорта на САЩ за изпълнение на чартърни и редовни полети от ЕС до САЩ. През март или април тази година компанията ще започне да лети по директна линия – София-Ню Йорк.  “Гъливер” има разрешение за директни полети до международното летище “Пиърсън” в Торонто, Канада.

В същото време компанията смята да пусне довеждащи полети не само от Скопие, а и от други летища на Балканите – Тирана и Солун за да гарантира заетостта на 335-те места на трите си самолета Airbus A330-200, които ще летят до „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк първоначално два пъти седмично – в сряда и петък. Така дори и да са полупразни самолетите по късите маршрути на Балканите ще бъде гарантирана заетостта на презокеанските директни полети. За да има икономически смисъл в кратките полети, те ще бъдат изпълнявани от малки самолети – „Гъливер“ има с двумоторния европейски ATR-72, а цената ще бъде до 50 евро.

В момента няма авиокомпания, която да предлага директни полети от София до САЩ. Последният директен полет на “Балкан”, която летеше до Ню Йорк, бе през 1999 г. Тогава Федералната агенция по авиацията (FAA) забрани на наши превозвачи да летят до щатски летища, но през 2008 г. тази забрана бе отменена.

В момента GullivAir изпълнява само една редовна линия – до Бургас и  няколко директни чартърни полети от България до далечни дестинации като Малдивите и Доминиканската република, например.

Зад компанията стои банкерът Цеко Минев.  49,1% от капитала на фирмата са собственост на туроператора „Болкан холидейз сървисис“, 28,9% – на фирмата от Лихтенщайн „БХЦ анщалт“, а 22% притежава лично Янко Иванов, който е и управител на авиокомпанията. Управител на „Болкан холидейз сървисис“ пък е Радка Минева, която е член на надзорния съвет на Първа инвестиционна банка и съпруга на един от основните й собственици – Цеко Минев.

Наши 140 милиона се натикват в джобовете на редник Цеко

Posted on: юни 14th, 2020 by МИГ No Comments

Управлението на Борисов в цялата му красота: дори когато се случват правилните неща (като влизането в ERM II), те се правят по начин и доколкото запазват цялата гнилоч в държавата.

Винаги сме подкрепяли влизането в банковия съюз с надеждата да доведе до реален банков надзор и изчистване на токсичната прослойка от „банкстери“, произведени в задкулисието на ДС и обслужващи мафиотизацията на икономиката и държавното управление. И в същото време изпълнението на изискванията за влизането в чакалнята се превръща в акция по спасяването на редник Цеко (Цеко Минев, б.р.) с бюджетни пари и с широко затворените очи на БНБ.

Трябва да е ясно, че сме изправени пред поредния провал за БНБ и свързаните с финансовата сигурност институции като ДАНС.

БНБ няма никакво, ама никакво оправдание за слабото състояние на ПИБ, след като едно: й влиза в текущите задълженията да наблюдава, и две: през 2014 г., след опашките, отпуснаха заедно с Министерството на финансите специална ликвидна помощ, което значи, че банката трябва да е под особено специален надзор.

Шест години са предостатъчно време банката да се оздрави, преструктурира и изобщо всичко да си дойде на мястото. Вместо това стрес тестовете на ЕЦБ показват, че ситуацията продължава да е недостатъчно стабилна, което е на практика лоша оценка и за тези, които са назначавали регулаторните мерки. И се налага наши 140 милиона от ББР вместо за подкрепа на средни и малки предприемачи в тази криза да се натикват в джобовете на Цеко с надеждата, че щял да си „изкупи акциите с лихвите“ съгласно умотворенията на премиера.

И този провал не е някакво изключение. Само да напомня и казуса с Общинска банка. И това важи за всички регулатори.

Вместо да имаме истински независими контролни институции, мнозинствата на ГЕРБ и ДПС и всякаквите им присъдружни парламентарни котерийки назначават всякакви калинки и безгръбначни, на които им се спускат „ценни указания“ и те ги изпълняват безпрекословно.

Истината е, че няма да стане с някакви измъчени „отделни“ „правилни“ стъпки, както мнозина се надяват. Докато няма истинска политическа промяна, всичко ще си остава поредната „пунта мара“ и мимикрия. И винаги за наша сметка и в полза на приятелите на Борисов и агентурата на Сараите.

Идват избори…

Правителството отпусна 1.2 млн. лв. за световната купа по ски в Банско

Posted on: януари 8th, 2020 by МИГ No Comments

В навечерието на новата 2020 година правителството е отпуснало 1.2 млн. лева за провеждането на Световната купа по ски в Банско в края на януари. Това става ясно от публикуваното правителствено постановление.

Сумата е с 200 000 лв. повече спрямо отпуснатия 1 млн. лв. за провеждането на стартовете през 2019 г.

Състезанията са на 24, 25 и 26 януари в Банско. Това е юбилеен 10-ти старт на състезания от Световната купа по ски алпийски дисциплини в зимния ни курорт, като този път сме домакини на надпревара при жените.

Цялостната организация на състезанията ще струва на Българската федерация по ски над 4 млн. лв. Това обяви в края на ноември шефът на федерацията Цеко Минев преди да стане ясно, че към Банско се пренасочва и отложеният старт от спускането за жени във Вал д’Изер. Той ще се проведе на 24 януари, на следващия ден ще има още едно спускане, а на 26 януари е супергигантският слалом.

Допълнителните разходи от 1.2 млн. лв. са отпуснати по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2019 г. за подпомагане на организирането и провеждането на Световната купа по ски алпийски дисциплини за жени на 25 и 26 януари 2020 г. в Банско, е посочено в правителственото постановление.

Не е ясно дали държавата ще отпусне още средства заради допълнителния старт.

Община Банско също беше обещала подпомагане, но към момента не е обявила официално дали ще отпусне пари и колко. Вместо това новото ръководство на общината изпрати писмо до министъра на туризма Николина Ангелкова с искане за подпомагане на стартовете.

По думите на председателя на ски федерацията по ски Цеко Минев организацията на двата старта в Банско ще струва между 4 и 4.2 млн. лева.

„Човек, като чуе такава цифра, и си казва: „Ау, колко много пари.“ Да ви кажа ли – това нещо на ден в Европа струва същото, ама в евро. Разликата е в това, че трудът на хората, който се използва, от една страна, е доброволен, а от друга страна, е нещо, което в Австрия или Швейцария е по три или по четири. Това, което правим ние като федерация, е признато от международната федерация като еталон“, каза Цеко Минев в края на ноември.

Голям обем от бюджета за организирането на старта отива за наемането на два спасителни хеликоптера и екипи, с каквито България не разполага.

Отделно от това се очакват 36 тира с техника и оборудване за изграждане на трасето за спускането и супергигантския слалом, стадион за зрители с 5000 места и т.н. Телевизионното покритие ще се осъществява от чужд екип, а на трасето ще има разположени 28 камери.

В подготовката на трасето ще се включат екипи на концесионера „Юлен“, доброволци, части от българската армия, студенти от НСА, както и опитни чужденци от Германия и Швейцария, които идват да помагат и да опознаят обстановката преди световното първенство за юноши в Банско през 2021 г.

По думите на Цеко Минев печалбата от провеждането на стартовете за Световната купа по ски алпийски дисциплини е, че няколко дни ще се говори за България в цял свят.

Цеко Минев управлява ски федерацията от 2003 г. Той е сред собствениците на Първа инвестиционна банка и според премиера Бойко Борисов е собственик на концесионера на ски зоната в Банско – „Юлен“. Самият Цеко Минев отрича да има общо с концесионера. В края на 2018 г. като собственик на „Юлен“ се заяви Марк Жирардели, който отказа да каже от кого е купил дружеството.

Сидеров спасявал „редник Киро“, а Симеонов – „редник Цеко“

Posted on: юли 25th, 2018 by МИГ 2 Comments

Внасям искане до главния секретар на Министерския съвет да представи информация кой и по каква процедура е позволил проверките по Черноморието, участвала ли е полиция в тях и защо. Това заяви лидерът на „Атака“ и председател на парламентарната група на „Обединени патриоти“ Волен Сидеров.

Това е умиротворяване, не е война, защото вицепремиерът Валери Симеонов вкара закони, които убиват българския туристически бизнес. Не съм пратил Симеонов във властта, за да убива бизнеса, а да вдига доходите и пенсиите – не да „утрепва“ фирми и стотици и стотици предприемачи, каза Сидеров пред Нова телевизия. Ако той не може да се справи с това (бел. ред. – вдигането на доходите), да признае и ще търсим друг човек, добави лидерът на „Атака“.

Сидеров обяви и, че директорът на ОДМВР-Бургас Калоян Калоянов излъгал, че нямало полицаи със Симеонов, който ходи на проверки и трябвало да си подаде оставката, като не пропусна да каже, че полицейският началник бил човек на Румяна Бъчварова, която съсипала МВР. Доста хора са впрегнати да притискат българския бизнес, чуждият не се закача, добави лидерът на „Атака“, минавайки на любимата си тема за концесиите, които били над 560. Този петък, 27 юли, идва въпросът ми за златните концесии към г-н Симеонов в парламентарния контрол – да покаже договорите и анексите към тях за златните концесии. Ако бях премиер, щях да разваля тези концесии, каза Сидеров, а Виктор Николаев му напомни, че не е премиер, но пък има „само“ двама вицепремиери в правителството.

Не знам кой е редник Киро и ние не сме го спасявали, но много добре си спомням операцията по спасяването на редник Цеко, когато вицепремиерът Симеонов изнуди правителството за концесията в Банско в навечерието на Нова година, продължи Сидеров, според когото случаят с Национален парк „Пирин“ е пример за лобизъм.

Лидерът на „Атака“ посочи и, че Симеонов си е позволил да свърже „премиера Бойко Борисов“ с Кирил Домусчиев. Ако не получим извинения заедно с колегата Николай Александров (бел. ред. – човекът, внесъл текста в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, с който се намали на 5 години срока, в който приватизатор трябва да спазва конкретен ангажимент по приватизационен договор), ще заведем съдебни дела за обида и ще окуражим премиера Борисов и Данаил Кирилов (бел. ред. – председателят на правната комисия в парламента, който обедини текстовете за 5 години ангажимент по приватизационен договор и това да важи със задна дата) да направят същото. Призовавам премиера Борисов да покаже кой е премиерът и кой е вицепремиерът, да не се объркват хората, заяви Сидеров.

Същевременно Сидеров обяви за „слабост“ и „политическа грешка“ да се отстъпва за Закона за приватизацията и следприватизационен контрол. Той пресметна, че заради това щяло да има 300 млн. лева загуба за държавата – защото държавата имала дял за толкова в Българския морски флот (БМФ) и като фалирала компанията, а натам вървяло, такава загуба щяла да бъде нанесена на бюджета. Сигурно иска някой да сложи ръка на БМФ на безценица, предположи Сидеров.

Той добави, че държавата щяла да загуби 200 млн. лева, ако не бил приет новият Закон за горивата – Законът за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и нефтопродукти. Симеонов заяви публично, че ще се обърне към ЕК, защото този закон убива по-малките търговци на горива и позволява налагане на тотален монопол – заради завишените изисквания към търговците, за да могат работят на българския пазар. За финал Сидеров обяви, че сам се е явявал четири пъти на избори и четири пъти влизал в парламента, нямало проблем да стане и за пети път. НФСБ и ВМРО да му мислят, излезе от думите на лидера на „Атака“, който видя бъдеща коалиция между Валери Симеонов и „Демократична България“.

БНБ скри кой е истинският собственик на „Юлен“

Posted on: март 19th, 2018 by МИГ No Comments

Властта продължава да бяга от отговора на въпроса кой е истинският собственик на „Юлен“, фирмата концесионер на ски зоната в Банско. В понеделник министърът на екологията Нено Димов съобщи пред БиТи Ви, че е поискал информация от БНБ, но получил отказ – обяснили му, че това не е в правомощията на централната банка.

В тв интервюто си министърът сам се вкара в абсурдна ситуация, като каза, че всъщност държавата знае кой е реалният собственик на дружеството. И копирайки примера на поведение на БНБ, Димов обясни, че не можел да назове името, защото не било негова работа – ръководеното от него екоминистерство контролирало само изпълнението на концесионния договор.

По документи „Юлен“ е офшорна собственост, а като краен номинален собственик се сочи социалнослабият кипърски гражданин Георгиус Георгиу. Преди време адвокатът на дружеството Петър Петров заяви, че управляващите знаят кой е реалният собственик на компанията, но той не може да го назове. От години обаче се твърди, че Георгиу е подставено лице, а истинският играч зад „Юлен“ е Цеко Минев, съсобственик на Първа инвестиционна банка. Миналия месец премиерът Бойко Борисов каза, че всеки е наясно, че „Юлен“ е на Цеко Минев или поне на свързани с него хора. От ПИБ веднага реагираха на думите на Борисов, като отрекоха връзки на Минев с фирмата концесионер на ски зоната в Банско.

Министърът на околната среда заяви в понеделник, че очаква резултата от проверката на прокуратурата за „Юлен“, която трябва да приключи през май. Прокуратурата се зае със случая през март по искане на политическа партия „Зелените“, откъдето изпратиха сигнал за множество нарушения на действащото законодателство при сключването и изпълнението на концесионния договор за ски зоната в Банско. Според „Зелените“ концесинерът значително е надвишил позволената по договор площ.

Не стана ясно защо министърът на околната среда се е обърнал към БНБ по въпроса за крайния собственик на „Юлен“ . Възможно обяснение е, че управлението „Банков надзор“ има правомощията да проследява при какви условия търговските банки отпускат кредити към свързани лица. С изменения в Закона за кредитните институции от края на миналата година самите банки също са задължени да проверяват действителните собственици на свързаните дружества, ако те имат кредити от нея, както и да дават отчет за това на всеки три месеца в БНБ.

ПИБ: Цеко Минев не е собственик на „Юлен“

Posted on: февруари 18th, 2018 by МИГ 7 Comments

Цеко Минев не е собственик на „Юлен“ АД. Това заявиха за „Капитал“ от Първа инвестиционна банка, в която Минев е един от основните акционери заедно с Ивайло Мутафчиев. За коментар беше потърсен и Цеко Минев, но той не отговаряше на мобилния си телефон. От банката уточниха, че той е запознат с отговора към „Капитал“.

Дума срещу дума

В сряда в интервю пред бТВ премиерът Бойко Борисов посочи, че „реалният собственик на „Юлен“ е Цеко Минев. Той притежава 42.5% от капитала на ПИБ. Банката финансира концесионера на лифта в Пирин. Номинално „Юлен“ е собственост на офшорна компания на кипърския гражданин Георгиус Георгиу. Борисов всъщност изрече онова, което се знае неформално от години, но никой не произнася. Причината е, че с фиктивен собственик се заобикаля проблемът с кредитирането на свързано лице.

Така възникналата вече и на официално равнище колизия по въпроса кой е собственикът на концесионера на ски зоната в Банско праща топката и в полето на БНБ, която би следвало да провери има ли нарушение на правилата.

Банско – 1% от бизнеса на ПИБ

На въпрос на „Капитал“ какъв е размерът на експозицията на ПИБ към „Юлен“ към момента от банката отговориха, че не може да коментират публично отношенията със свои клиенти, тъй като „клиентите на банките в България са защитени с банкова тайна“.

Оттам посочиха още, че общият размер на кредитите на банката „към домакинства и за всякакви бизнес начинания в Банско и съседните общини към края на 2017 г. е под 1% от целия кредитен портфейл на банката, като по-голямата част от тези вземания са към граждани и към малки и средни предприятия от Банско и региона. При това процентът на просрочия по тези вземания на банката е под средния за страната“. Като „спекулативни и злонамерени“ определиха от ПИБ „опитите за обвързването на определени проекти в Банско с цялостния бизнес на банката“.

Борисов: Цеко Минев е собственик на „Юлен“. Да сложи картите на масата

Posted on: февруари 14th, 2018 by МИГ 2 Comments

След като Цеко Минев (съсобственик на Първа инвестиционна банка – бел. ред.) движи всичко на Банско, най-вероятно той е собственикът, или е близък до собственика. Това каза министър-председателят Бойко Борисов по време на интервю пред bTV. Той отговори така на въпрос дали кабинетът не притеснява, че собственикът на „Юлен“, който е концесионер на Банско, е офшорна фирма, регистрирана в Кипър на името на безработен гражданин.

Борисов каза, че ще препоръча на екологичния министър Нено Димов да разсекрети договора за концесията на Банско и да каже кой е реалният собственик. Преди месец Нено Димов заяви публично, че не знае кой е концесионерът на Банско и не му е работа да знае. Пред Nova тогава той каза, че вероятно има институции, които знаят, но това не влиза в неговите задължения.

В началото на януари, отново в телевизионно интервю, адвокатът на „Юлен“ Петър Петров каза, че кипърецът Георгиус Георгиу, който излиза като крайно физическо лице, притежаващо фирмите зад „Юлен“, е „номиналния собственик“ на акциите, а „институциите знаят кой е действителният собственик“. „Това е декларирано, но аз не мога да го разкрия“, обяви тогава Петров.

„Препоръчвам да направи необходимото и да разсекрети кой е собственикът. Според мен собственикът трябва да се разкрие, да сложи картите на масата. Банско е в десетката на световните ски курорти. 15.7% е ръста на зимния туризъм тази година“, коментира Борисов.

Цеко Минев и Мутафчиев в схема за грабеж на еврофондове, ударена от румънски прокурори

Posted on: октомври 11th, 2015 by МИГ No Comments

На 5 октомври румънската антикорупционна прокуратура DNA, подпомогната от OLAF и румънското разузнаване e обискирала офиси на румънската агенция APIA и е арестувала бивши шефове на агенцията, която се занимава с разплащанията в земеделието. Спецпрокурорите търсят как и къде са изчезнали 26 млн. евро от европейската програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се.

Парите са взети от българска фирма, която изчезва без да достави олио и брашно за бедните в Румъния. Разследване се води и в България, където обаче стои на трупчета, защото следите водят към „свещената крава“ на властта – ПИБ.  Биволъ и румънският партньор Rice Project проведоха многомесечно разследване, което категорично доказва свързаност на мошениците; откраднали европарите и собствениците на банката – Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

СДЕЛКАТА

Сделка от програмата за хранителни помощи за нуждаещи се е приключила зле за Румъния, след като държавна агенция сключва два договора с българска фирма. През 2012 г. румънската Агенция за плащания и интервенция в земеделието възлага няколко поръчки на „Ви Ем Корпорейшън“ ЕООД, регистрирана в София, България.

Според първия договор на стойност близо 20 милиона евро, румънската държавна агенция трябвало да получи олио от българската компания. Вторият договор е за замяна на брашно с ечемик. Сделката е на стойност над 6 милиона евро, но българите взели парите и ечемика, и така и не доставили брашното. Сега румънската държавна агенция се опитва да си върне парите чрез банковите гаранции, които българската фирма е представила заедно с кандидатурата си. Гарантираната сума е в размер на 31.5 милиона евро.

Въпреки това възниква ново препятствие. Българската Първа инвестиционна банка (ПИБ), която е издала банковите гаранции, отказва да плати казвайки, че румънската агенция е извършила плащания към банкова сметка различна от тази, която е била договорена. Българска банка твърди, че държавната агенция не е превела парите в сметката, която компанията е открила в ПИБ, а някъде другаде. RISE Project и Биволъ установиха че тези пари са отишли в сметка в Кипър.

КОЙ ВЪРТИ ПАРИТЕ

На хартия, българската компания се притежава и управлява от Валери Петров, малоимотен от София. На хартия той върти фирма, декларирала за 2011 г. 1,7 млн лева нетни приходи от продажби. Когато идва да подписва банковите документи в ПИБ предизвиква фурор докато паркира каруцата си пред офисите на банката, разказват свидетели.

Апартаментът в българската столица, който служи за официална регистрация на „Ви Ем Корпорейшън“, е официален адрес и на други свързани една с друга фирми. Някои от тези фирми са свързани с румънски бизнесмени и с управлението на Първа инвестиционна банка, която отказва да върне парите на румънската държава.

Други компании, регистрирани на едни и същи адреси, са свързани с Иван Танев, син на бивш български министър на земеделието. Танев е издирван чрез Интерпол за укриване на данъци и пране на пари. Всички компании, които са регистрирани на тези адреси, се разследват от българската прокуратура за икономически престъпления. Уж.

Бившият сътрудник на Танев, Мила Георгиева, също е с обвинения и е била търсена от Интерпол, преди да бъде арестувана в Сърбия, а Танев е изчезнал. Всъщност тя е обвинена от българската прокуратура не само за финансови престъпления, но и като лидер на организираната престъпна група „Килърите“, които според прокурорите са извършители на опити за убийства, трафик на наркотици и рекет. Георгиева очаква процеса си под домашен арест.

В Румъния договорите сключени от румънската държавна агенция се разследват от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), която следи разходването на европейските фондове и от Националния отдел за борба с корупцията. Парите за двата договора са били платени от румънското Министерство на икономиката по социалната програма за подпомагане на нуждаещи се, и е трябвало да бъдат възстановени от Европейската комисия.

ИЗНЕНАДВАЩИ ВРЪЗКИ

Апартаментът в българската столица на улица „Лъвски рид“, номер 6 ап. 18, който служи за официална регистрация на „Ви Ем Корпорейшън“, е официален адрес и на други свързани една с друга фирми. Всички те посочват като адрес за кореспонденция ул. „Златишки проход“ бл. 4 ет. 2 ап. 6. Тези други фирми свързват „Ви Ем Корпорейшън“ с хора от най-висшето ръководство на Първа инвестиционна банка чрез група бизнесмени от Търговище, Румъния.

„Еликс“ ЕООД и „Ви Ем Пи“ ЕООД, и двете регистрирани на улица „Лъвски рид“, номер 6 ап. 18, са гарантирали заем от Първа инвестиционна банка в размер на 16.5 милиона евро за „Вейлмес“ ЕООД. Един милион евро са отишли в „Брандъл Сент“ 2000 ЕООД, друга българска фирма.

По-късно „Брандъл Сент“ 2000 ЕООД прехвърля 2 милиона евро на „Santa Fe Trading“, офшорка регистрирана на Сейшелските острови, чието управление е поверено на Богдан Раду Югулеску. Богдан Раду и Николета Югулеску имат бизнес в Румъния. Те са от Търговище, окръг Дъмбовица, където имат малка фабрика за гуми, детска градина, предлагат консултантски бизнес услуги, както и няколко други компании, които държат заедно с група италианци занимаващи се с бизнес с плодове и зеленчуци. В България, бизнесът на Богдан Раду и Николета Югулеску е свързан чрез група от подземния свят, чиито членове са търсени от Интерпол и с един от най-влиятелните българи, съсобственик на Първа инвестиционна банка – Ивайло Мутафчиев.

Zorgane Asia“ Ltd. е контрагент на „Santa Fe Trading“ по фиктивни договори за месо. Офшорката притежава 100% от „Genesis Laboratory“, компания, която е взела заем в размер на 1,3 милиона евро от Първа инвестиционна банка. „Genesis“ също е свързана с компаниите регистрирани на улица „Лъвски рид“, номер 6 ап. 18 и на ул. „Златишки проход“ бл. 4 ет. 2 ап. 6. Един от управителите й, Ралица Василева, е и управител на „Никстом“ ЕООД, чийто адрес е на „Златишки проход“. Ралица Василева е в борда на директорите на „Genesis“ заедно с Мила Георгиева, бос на престъпната група „Килърите“ и важна фигура в клана на „Универсалния“. Името на последния идва от прякора на Иван Танев, бос на клана, издирван от Интерпол за укриване на данъци и пране на пари. Иван Танев, известен още като „Универсалния“ е бизнес партньор в „Сампир Компания“ ЕООД с Петър Скендеров, които от своя страна притежава „Вейлмес“ ЕООД.

Друга връзка се проследява и покрай заемите опуснати от ПИБ на „Еликс“ и „Зитера“. Те са цедирани и обезпечени по специална ескроу сметка на свързаната с ПИБ фирма „Ски Инженеринг“. Сметката на „Ски Инженеринг“ с номер 26FINV9150…044 е захранена на 30.09.2013 с превод от Кипър за 32,956 млн евро. Преводът идва от сметката CY721160150…3720001 на офшорката Zalma Trading, която също се управлява от Югулеску.

„Santa Fe Trading“ Ltd, чието управител е Богдан Раду Югулеску, е 100% собственост на Евдокия Макламузи. Същата Макламузи притежава „Mantovaco Limited“ заедно с Георгиос Георгиу. Георгиос Георгиу е директен бизнес партньор на двете лица, Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев, съсобственици на Първа инвестиционна банка, с дял от 47% всеки. Същите двама притежават заедно и „Legnano Enterprises“ Ltd, дружество, чийто управител е Георгиос Георгиу. Фирми, притежавани номинално от Георгиус Георгиу и Евдокия Макламузи, са взели заеми от ПИБ за общо над 1,2 милиарда лева, показа мащабно разследване на Биволъ.

Радка Минева, съпругата на Цеко Минев, е управител на друго дружество, „Balkan Holidays Services“, което се притежава  изцяло от „Mantovaco“ Ltd. на Макламузи. Радка Минева е управител и на „Balkan Holidays“ Ltd, регистрирана в Обединеното кралство, като бордът на директорите на компанията включва Георги Мутафчиев, брат на акционера на Първа инвестиционна банка, Ивайло Мутафчиев. До 2007 г. компанията е управлявана от самите Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. „Balkan Holidays“ Ltd (Обединено кралство) е получила 300,000 евро от „Брандъл Сент“ 2000 ЕООД, компанията, която е получила 1 милион евро от заема от 16.5 милиона евро взет от „Вейлмес“ ЕООД от Първа инвестиционна банка. Така собствениците на банката използват финансова инфраструктура силно свързана с подземния свят в България, страна често разтърсвана през последните десетилетия от ожесточени сблъсъци между местни престъпни групи, на които станаха жертва няколко банкери.

ХРАНИТЕЛНИ ПОМОЩИ ЗА НАЙ-НУЖДАЕЩИТЕ СЕ

Олиото, което румънската Агенция за плащания и интервенция в земеделието е платила, и което така и не е доставено, е трябвало да достигне най-нуждаещите се семейства от цялата страна. Румънското правителство е платило, а Европейския съюз е трябвало да възстанови парите. Румъния е платила общо 20 милиона евро за 17 милиона литра олио, което не е било доставено. Крайната цена е била 5.2 леи за литър олио, докато цената на дребно на литър олио е около 3 леи.

БРАШНО. Това не е първият договор на „Ви Ем Корпорейшън“ с румънската Агенция за плащания и интервенция в земеделието . Компанията е спечелила търг за 6,6 милиона евро през лятото на 2012 г. По това време държавната агенция се нуждаела от брашно за програмата за хранителни помощи и дава за него ечемик. Ечемикът е дошъл от разплащателните агенции по земеделие в Швеция и Германия.

На „Ви Ем“ са платени само транспортни разходи и тя е трябвало да получи ечемик в зависимост от качеството на брашното, което е доставила.
Властите в Берлин отказаха да кажат дали „Ви Ем“ си е взела ечемика, позовавайки се на текущите разследвания провеждани от Службата за борба с измамите OLAF и антикорупционните прокурори, но шведските им колеги информираха, че са предали ечемика на земеделско сдружение в Швеция след като са платили на „Ви Ем Корпорейшън“.

Съгласно договора, българската фирма е имала право да продаде 70% от ечемика от Швеция и Германия, без да достави брашно за Румъния. Това са почти 45 хиляди тона зърнени култури. Всъщност, „Ви Ем“ е получила пари за транспорт, въпреки че никога не е доставила брашно в Румъния и пари за ечемика, който е взела от складовете на шведската Агенция за селското стопанство.

СЕНЧЕСТИ ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

Българската компания е спечелила двата търга, въпреки че подадените за тях документи не отговарят на изискванията. Сделката вече се разследва от антикорупционните прокурори и Европейската служба за борба с измамите.

* Нито един от представените за обществената поръчка документи не е оригинал, имало е само факсове и фотокопия, въпреки че правилата на процедурата изискват оригинални документи или заверени копия и нотариално заверени преводи;

* Българската компания не е имала опит в бизнеса с олио, само в търговия на дребно;

* Оборотът на компанията за последните три години, така както е деклариран пред българските данъчни органи, е 1 милион евро, вместо 10-те милиона евро изисквани от списъка с изискванията наложени от ЕС.

Представители на румънската държавна агенция отказаха коментар като се обосноваха с текущите прокурорски разследвания.

ОФШОРНА СМЕТКА

В края на краищата, парите от договорите се оказват в сметка в Кипър. Според договорите и банковите гаранции в документацията на обществената поръчка, плащането е трябвало да се направи по сметка открита от „Ви Ем Корпорейшън“ в Първа инвестиционна банка в София. Но парите са отишли другаде.

След като „Ви Ем Корпорейшън“ печели втория търг, румънската държавна агенция получава набор от документи, изпратени от името на компанията от Стефка Красимирова Стоева, български гражданин, чието име не се споменава никъде другаде в отношенията между „Ви Ем“ и агенцията. Това са документите които променят начина на плащане установен в договора. Стоева е познато лице по отношение на бизнес сделки с Румъния. Тя притежава две строителни фирми в България в сътрудничество с румънски граждани, които отказаха да я коментират.

В документите, които изпраща, Стефка Стоева е вписана като оправомощена от „Ви Ем Корпорейшън“ да информира румънската държавна агенция, че парите не трябва да се прехвърлят в сметката на дружеството в Първа инвестиционна банка, а в офшорна сметка на“Ви Ем Корпорейшън“ в Кипър.

Екип на Биволъ се опита да се свърже със Стоева и дори посети дома й. Роднината, който отвори вратата, каза, че тя е в командировка. Оставихме и съобщение, на което тя така и не отговори. Документите изпратени от Стоева са с печати различни от тези, които българската компания е представила в документацията за обществената поръчка и се озовават в друг отдел на румънската държавна агенция, който няма връзка с обществените поръчки.

Месец по-късно, на 11 октомври, 86-те милиона леи (приблизително 20 милиона евро) за олио напускат касата на румънската държавна агенция и отиват в частна сметка на агенцията в Румънска търговска банка (Banca Comerciala Română, BCR). На следващия ден, 12 октомври, парите напускат тази сметка и отиват в друга сметка на агенцията в BCR. Държавната агенция отваря двете сметки в един и същи ден. В тази втора сметка, 87.2 милиона леи се преобразуват в 19 милиона евро и за по-малко от три часа се прехвърлят в офшорна сметка в Кипър на името на „Ви Ем Корпорейшън“.

Възстановяване на парите В началото на 2013 г., когато „Ви Ем Корпорейшън“ не успява да достави брашното и олиото, румънската държавна агенция се опитва да си върне парите от Първа инвестиционна банка, която е дала гаранция за българското дружество при подаването на офертите.
Гаранциите, издадени от банката, са за по-голяма сума от офертата на фирмата. Банката обещава 9,5 милиона евро за търга за брашно и 22 милиона евро за търга за олио. Румънската държавна агенция търси само 28 милиона евро от общо 31,5 милиона.

Българска банка не се съгласява да покрие сумата, за която е гарантирала, на основание, че сметките са сменени от Стефка Стоева няколко дни преди Румъния да извърши плащане към „Ви Ем Корпорейшън“. „Отбелязваме, че този документ […] изглежда подписан от Стефка Красимирова Стоева от името на“Ви Ем Корпорейшън“ ЕООД. Банката изобщо не е информирана от своя клиент по отношение на правото на г-жа Стоева да представлява или да подписва документи от името на „Ви Ем Корпорейшън“,“ твърди банката в кореспонденция с румънската държавна агенция.

Нещо повече, според същата кореспонденция изглежда, че самата румънската държавна агенция е нарушила задълженията си по договора, „чрез извършване на плащания по друга банкова сметка, не по тази отворена в нашата банка, пренебрегвайки банкова сметка IBAN BG83FINV …….. 569, предвидена в първа страница на договора“. „От управителен орган, отговарящ за финансиране отпуснато от бюджета на Европейския съюз се очаква предпазливо и усърдно поведение“, заключават юридическите консултанти на българската банка. По това време действията за изпълнение на банковите гаранции вече са били започнати както в Румъния и България, но досега не е постигнат резултат.

Има ли гаранция и от „Универсалния“?

В публикация на Медияпул за същата афера се твърди, че гаранцията отпусната от ПИБ на фирмата „Ви Ем Корпорейшън“ е била авалирана със запис на заповед от Иван Танев и това е било „дебело подчертано в доклад на БНБ“ за същите заеми. Те са били отпуснати в безпрецедентно погазване на всякакви банкови изисквания за кредитиране, както и в нарушение на ЗКИ. Освен това не са били докладвани от банката на БНБ! Защо ли?

Ето какво се казва в одита на БНБ по проверка на тези изчезнали кредити: „Експертите откриват редица нарушения и при отпускането на заема на другата фирма, фигурираща в сигнала – „Ви Ем Корпорейшън“ ЕООД, най-фрапиращото, от които е, че не е била уведомена БНБ за експозицията по кредита и така е бил нарушен Законът за кредитните институции (ЗКИ).

„Проверяващите са отчели редица нарушения в процедурите по одобряване и отпускане на кредити в такива размери. За тези експозиции не е уведомена БНБ, като е нарушен ЗКИ, нарушена е и Наредба №7. Отново няма логично обяснение защо е привлечен Иван Танев като авалист. Съгласно чл.57 ал.1 от Вътрешните правила на банката има предвидено изискване за извършване на оценка на приетите обезпечения, което не се е отнесло и в този случай за авалиста Иван Танев. И в този случай, както в гореописания, на проверяващите не е била предоставена (поради липса на такава) икономическа обосновка или бизнес-план от страна на кредитоискателя.

Проверяващите са констатирали отново, че има разминаване между датите на постъпилото искане от клиента, изготвените становища от кредитен кредите експерт, решенията на компетентните органи за разрешаване и самите договори за издаване. Тези констатации недвусмислено навеждат на извод, че този клиент (по-скоро авалиста) е бил привилегирован за банката, ползвал се е с нейното доверие, в резултат на което е нарушена последователността в целия кредитен процес, регламентиран във вътрешните правила за кредитиране„, заключва докладът на БНБ по казуса.

Разследването на българските прокурори тъпче на място, докато в Румъния вече има арестувани.

Биволъ разкри в свое предно разследване преди 4 месеца, обвързаностите на групата на Универсалния и Мила Георгиева с ПИБ. Подписът на Танев под записите за заповеди обаче може да се окаже фалшификат. Независимо от факта, че не се намира в България, Танев вече е успял да спечели съдебно дело срещу ПИБ и да докаже, че подписът му върху банкови документи по друга гаранция отпусната от банката е бил фалшифициран. Публикацията ни „ПИБ е съучаствала в ДДС схемите на Иван Танев – Универсалния“ тогава остана с анонс за продължение. Сегашното развитие на нещата и действията на OLAF и румънските власти са всъщност очакваният резултат, който предрекохме още в началото на м. юни.

„Банката се опитва да прехвърли всичко върху Танев и използва фалшиви документи,“ каза източник запознат с аферата при условие да остане анонимен. „Самата банка откри другата сметка на „Ви Eм“ в Кипър.“ Според източника, цялата операция с румънската държавна агенция е пилотирана от Мила Георгиева и Димитър Костов, изпълнителен директор на Първа инвестиционна банка.

В България остава неразкрита тежка корупция, свързана със огромни финансови злоупотреби и закононарушения. Прокуратурата тук не разследва тези престъпления. Точно обратното – подчинената на Сотир Цацаров институция замита следите от действителните виновници и съдейства за прикриване на колосалните кражби, част от които са пари на европейските данъкоплатци.