Posts Tagged ‘ЧЕЗ’

Дневният ток поскъпва с 31%, а нощният със 150%

Posted on: юни 7th, 2023 by МИГ No Comments

Дневната тарифа на тока за бита ще нарасне средно с 31% от 1 юли, а нощният ток ще поскъпне със 150%. Това стана ясно по време на обществено обсъждане на предложените от КЕВР по-високи цени на парно, топла вода и ток, пише „Труд“.

Дневната тарифа на “Еврохолд Продажби”, което доставя електроенергия на домакинствата в Западна България, ще нарасне със 120,9%, а нощната тарифа ще бъде повишена с 31,1%. Повишението на дневната и нощната тарифа на “Енерго-Про Продажби” ще бъде съответно с 30,8% и 154,7%, а на “ЕВН България Електроснабдяване” с 32% и 151,4%.

Наред това обаче ще бъдат намалени другите компоненти, които влизат в крайната цена на тока за бита. Освен самата цена на тока домакинствата плащат цена за пренос и достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос през електроразпределителна мрежа на ниско напрежение и цена за достъп до електроразпределителна мрежа. Почти всички от тези цени ще бъдат намалени. В резултат крайната цена на тока за домакинствата, абонати на “Еврохолд Продажби”, да нарасне с 3,44%, предлага КЕВР. За абонатите на “Енерго-Про Продажби” поскъпването ще бъде с 4,24%, а за “ЕВН България Електроснабдяване” – 3,41%.

Не е ясно защо са направени тези съществени промени в цените на тока за бита, коментираха участници на общественото обсъждане. Изходните данни за дружествата в обосновките са заличени, въпреки че не са търговска тайна. Още по странна е промяната, като се има предвид, че електроразпределителните дружества искат да бъдат направени инвестиции в мрежата, което е необходимо заради увеличението на ВЕИ централите. А с промяната се намаляват цените именно за достъп до мрежата.

Няма отклонения от целевите стойности за качеството на тока, пише в доклада на КЕВР, а до омбудсмана през 2022 г. има над 1000 жалби на граждани за прекъсвания на тока, каза Цветанка Илиева, експертът към омбудсмана Диана Ковачева. Заради всичко това омбудсманът поиска да бъде пререзгледано предложението за поскъпване на тока за бита.

Цената на парното от 1 юли ще нарасне с между 0,05% и 0,48% за различните топлофикации в страната, стана ясно при обсъждането в КЕВР. Но заради вдигането на ДДС от сегашните 9% до нормалната ставка от 20%, парното ще поскъпне с около 11%. И то при положение, че определената от КЕВР прогнозна цена на газа за периода от 1 юли 2023 г. до 30 юни 2024 г. е намалена с 25% спрямо миналия ценови период до 88,12 лв. за мегаватчас.

Парното няма да поевтинее от 1 юли заради недовзет приход от топлофикациите в размер на близо 300 млн. лв., тоест защото цената на газа през изминалата зима е била по-висока от прогнозната. Така две години поред хората ще плащат рекордни цени за парно, заради високите цени на газа в края на миналата година.

Компенсации за топлофикациите за високите цени на газа имаше до края на май 2022 г. и бяха прекратени преждевременно, каза експертът Весела Ванева от името на омбудсмана. При поскъпването на газа през есента на миналата година компенсациите не бяха възстановени, въпреки че това беше разрешено от ЕС. КЕВР трябва да уведоми управляващите, за необходимостта от компенсации, за да не се налага потребителите да плащат втора година заради енергийната криза, каза Весела Ванева.

От отговора на работната група в КЕВР стана ясно, че даването на компенсации е възможно, но няма достатъчно пари във Фонд “Сигурност на Електроенергийната Система”, а една от причините за това е ниската цена на тока и необходимостта да бъдат изплащани компенсации за изградените ВЕИ-инсталации в страната.

Вече няма ЧЕЗ в България

Posted on: март 10th, 2022 by МИГ No Comments

„Електрохолд“ ще е новото име на дружествата на ЧЕЗ в България от края на април 2022 г. Операторът на електроразпределителната мрежа в Западна България – ЧЕЗ Разпределение, ще се нарича „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (ЕРМ Запад АД).

Освен смяна на имената дружествата от групата ще представят нова корпоративна идентичност и нов брандинг.

„Електрохолд България“ ЕООД ще е правоприемник на ЧЕЗ България ЕООД, „Електрохолд Продажби“ АД – на ЧЕЗ Електро България АД, „Електрохолд Трейд“ ЕАД ще е името на ЧЕЗ Трейд България ЕАД, а дружеството за осигуряване на ИКТ услуги ще се нарича „Електрохолд ИКТ“ ЕАД.

Съгласно нормативните изисквания акционерите на двете дружества – ЧЕЗ Разпределение България АД и ЧЕЗ Електро България АД, ще гласуват новите имена и лога на общи събрания в края на април.

Ребрандирането на компаниите ще стартира след одобрение от акционерите.

Това е поредна стъпка в стратегията на „Еврохолд България“ АД след придобиването на седем компании на чешката ЧЕЗ Груп в България през юли 2021 г.

Новата идентичност отразява приемствеността в историята на дружествата, като същевременно подчертава корпоративната им принадлежност. Тя е изработена в съответствие със съвременното разбиране за динамично развиваща се компания, която осигурява енергия, дигитализира мрежата си, инвестира устойчиво и работи за подобряване качеството на живот.

Брандингът отразява основните ценности на дружествата на „Електрохолд“ – професионализъм, отговорност, ефективност, стабилност, доверие и иновативност.

Новият имидж на компаниите от групата ще се гради не само на промени в корпоративния визуален стил, но и в още по-усилена работа за повишаване на клиентската удовлетвореност и изграждане на доверие, широко навлизане на електронното обслужване, модернизация и дигитализация на мрежата, стратегия за въвеждане на иновации в крак с промените в сектора, устойчиво развитие и инвестиции.

Смяната на имената и логата не налага клиентите да предприемат никакви допълнителни действия.

Гинка Върбакова осъди КЗК за ЧЕЗ

Posted on: февруари 1st, 2022 by МИГ No Comments

Компанията на Гинка Върбакова „Инерком България“ окончателно осъди Комисията за защита на конкуренцията за незаконно блокиране на сделката ѝ за придобиването на българските активи на ЧЕЗ, съобщи Mediapool. Решението на петчленния състав на Върховния административен съд е, че антимонополната комисия е използвала незаконни мотиви и връща казуса за ново произнасяне.

През юли 2018 г. КЗК спря сделката за придобиването на електроразпределителното и електроснабдителното дружество в Западна България с мотива, че така придобиващата го пазарджишка компания „Инерком“ ще получи господстващо положение на пазара на електроенергия. Препъникамък се оказа притежаваният от фирмата на Гинка Върбакова бизнес с производство на слънчева електроенергия. Макар делът на соларните централи на „Инерком“ да бе нищожен, компанията предложи да прехвърли тяхната собственост, но антимонополният орган не взе предвид това. Така срокът за финализиране на сделката, договорен между „Инерком“ и ЧЕЗ изтече и чешката компания се отказа от сделката. След това бе сключена такава със застрахователния холдинг „Еврохолд“. Тя също бе забранена от КЗК – този път с мотива, че новият собственик можел хипотетично да дава гаранции на енергийните дружества при търговия на борсата за ток. Това бе оспорено пред ВАС и в крайна сметка сделката получи одобрението на регулатора.

В този случай върховният съд се оказа от ключово значение, защото делото на „Еврохолд“ срещу КЗК се разви много по-бързо от това на „Инерком“, въпреки че започна по-късно. Така компанията получи предимство и успя да купи активите на ЧЕЗ.

Сегашното решение на петчленен състав на ВАС е окончателно. Това означава, че КЗК трябва да признае гафа си, но няма как да разреши сделката на Върбакова за ЧЕЗ, защото тя вече е невъзможна.

След това Гинка Върбакова ще получи възможност да осъди безпроблемно държавата за поне 5 милиона евро неустойки по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Именно 5 млн. евро бе капарото, което „Инерком“ загуби поради пропадналата сделка с ЧЕЗ. Отделно Върбакова може да претендира за милиони за пропуснати ползи, административни разходи и похарченото за адвокати. Това има потенциала да се превърне в най-голямото дело, заведено срещу държавата по реда на ЗОДОВ.

ВАС окончателно се произнася, че КЗК е блокирала сделката за активите на ЧЕЗ, без да изпълни първия задължителен етап от процедурата – оценка на концентрацията чрез ускорено проучване. Това нарушение е съществено, защото законът не позволява забрана на концентрацията без преди това да има проведено ускорено проучване.

Методиката, по която работи КЗК, определя, че когато общият пазарен не надхвърля 15% на съответния пазар, концентрацията не би възпрепятствала съществено конкуренцията.

По делото на „Инерком“ срещу КЗК са назначени и изслушани две експертизи. Те показват, че делът на общите фотоволтаични мощности на ЧЕЗ и „Инерком“ представляват дял от 2.5%. Те произвеждат 2.7% от соларната енергия в страната. Това е далеч по-малък дял от въпросните 15%., но КЗК просто не е направила проучване преди да вземе решение.

„Като се е произнесла направо с решение, с което е забранила концентрацията между предприятия, КЗК е нарушила предвидената в закона процедура“, се казва в решението на съда.

Решението на антимонополната комисия за сделката на Върбакова бе взето в условия на силен политически натиск и неясни задкулисни машинации, включително от страна на чешкия енергиен концерн ЧЕЗ. Опозицията обвини правителството на Бойко Борисов в скрито придобиване на ЧЕЗ, след което Борисов определи сделката на „Инерком“ като „планирана операция“ за сваляне на правителството, с участие на руско-грузински офшорки и български банки. Тогавашните управляващи опитаха различни начини да попречат на Върбакова да получи българския бизнес на ЧЕЗ. Последвалото решение на КЗК изглеждаше като изпълнение на политическа поръчка от страна на уж независимия регулатор.

ЧЕЗ дере с нови такси

Posted on: юли 30th, 2021 by МИГ No Comments

Абонатите на енергоразпределителното дружество ЧЕЗ в Западна България ще плащат допълнителна такса към сметките си. Това идеята на дружеството „Еврохолд”, което придоби ЧЕЗ.

Идеята е всеки месец към сметките на домакинствата допълнително да бъдат начислявани по 50 ст. или левче. А със сумата да бъде направена застрахова за електроуредите в дома, така че ако гръмнат, собствениците им да бъдат обезщетени. Реализацията на тази идея ще повиши сметките за ток на абонатите на компанията с между 6 лв. и 12 лв. на година. Засега таксата ще е доброволна.

Макар предложението да изглежда в интерес на потребителите, това не е съвсем така. По закон и сега електроразпределителните дружества са задължени да компенсират домакинствата, ако електроуред – например компютър, телевизор или печка, гръмне заради токов удар.

„ЧEЗ нe мoжe дa пpeдвиди cвeткaвицитe, тoкoвитe yдapи и вcичкo ocтaнaлo, нo aкo имa eднa мaлкa тaкaвa кoмпoнeнтa, тoвa мoжe дa ce нaпpaви”, обяснява новият собственик Асен Христов идеята. Но реално новата такса ще защити интересите не на абонатите, а на доставчика на ток, който ще застрахова услугата си. При това вероятно в собственото застрахователно дружество на холдинга „Еврохолд”. Той вече е обявил зa пpoдaжбa чacт oт cвoя бизнec в cфepaтa нa aвтoмoбилитe и лизингa, така че да запази caмo зacтpaxoвaтeлния и eнepгийния.

С други думи, идеята е абонатите да плащат за нещо, което е задължение на електроразпределителнто дружество, а парите да влизат в компания от същия холдинг.

Официално: „Еврохолд“ взе ЧЕЗ

Posted on: юли 27th, 2021 by МИГ No Comments

„Еврохолд“ официално финализира придобиването на седем дъщерни дружества на чешката енергийна компания ЧЕЗ Груп в България. Сделката е на стойност 335 млн. евро и се реализира чрез Eastern European Electric Company (EEEC), която е 100% собственост на „Еврохолд“.

В резултат на транзакцията, която вече беше одобрена от всички компетентни местни регулатори, Еврохолд ще придобие 67% от най-големия дистрибутор на електроенергия в България – ЧЕЗ Разпределение България (с 40% пазарен дял) и най-големия доставчик на електроенергия – ЧЕЗ Електро България, както и 100% от капитала на най-големия лицензиран търговец на електроенергия – ЧЕЗ Трейд България.

Холдингът също така придобива компанията за IT услуги ЧЕЗ ИКТ България, фотоволтаичния парк Фри енерджи проджект Орешец, дружеството за производство на електричество от биомаса – Бара груп, както и ЧЕЗ България, която координира и управлява дейността на всички дружества на ЧЕЗ в България.

С придобиването и интегрирането на активите на ЧЕЗ Груп „Еврохолд“ ще доставя услуги на повече от 7 милиона потребители и ще има над 6000 служители в 11 държави в Централна, Източна и Югоизточна Европа (ЦИЮИЕ), както и от бившия СССР. Дъщерните дружества на ЧЕЗ Груп в България имат над 3000 служители и обслужват близо 3 млн. потребители, включително в най-населената югозападна част на страната и столицата София.

Преди сделката Еврохолд имаше повече от 3000 служители и предоставяше услуги на около 4 млн. клиенти в 11 страни в ЦИЮИЕ и бившия СССР, основно чрез застрахователния си подхолдинг Евроинс Иншурънс Груп АД (ЕИГ). До края на 2021 г. и с консолидацията на резултатите на подразделенията на ЧЕЗ Груп, общите активи и годишни приходи на застрахователно-енергийния холдинг се очаква да надхвърлят 1.5 млрд. евро, а неговата оперативна печалба (EBITDA) за годината ще достигне около 120 млн. евро. Според стратегията за развитие до 2025 г. „Еврохолд“ предвижда да генерира приходи от близо 2 млрд. евро годишно и оперативна печалба (EBITDA) в размер на почти 200 млн. евро.

“Еврохолд ще фокусира бъдещото си развитие в два основни сектора – застраховане и енергетика. Вече изградихме водеща застрахователна група, която развива дейност на пазарите в ЦИЮИЕ и бившия СССР. Дългосрочната ни цел е да превърнем Eastern European Electric Company в един от най-големите доставчици на ютилити услуги в региона”, добавя Асен Христов.

„Еврохолд“ ще запази голяма част от мениджърския екип на ЧЕЗ България, за да съхрани натрупания опит през годините, но в същото време ще покани в борда и външни експерти, всеки от които има над 25 години опит в сектора на водещи позиции в енергийни компании от Източна Европа.

„Еврохолд“, с подкрепата на своето подразделение Евро-Финанс АД, финансира придобиването на подразделенията на ЧЕЗ Груп в България чрез комбинация от собствени средства, набрани чрез увеличение на капитала и публично предлагане на нови акции на Българската фондова борса (БФБ), както и чрез комплексно по своята структура външно финансиране, включващо стратегическа инвестиция и синдикиран заем с участието на търговски банки и международни финансови институции.

Стратегическата инвестиция е на Metric Capital Partners и в нея инвестиционната банка J.P. Morgan AG участва като ексклузивен финансов консултант и ексклузивен мениджър и посредник. В синдикирания заем J.P. Morgan AG участва като водещ и ексклузивен мениджър, поемател и организатор. Останалите участници в синдиката са: Bank of China Luxembourg, Райфайзенбанк Интернешънъл, Райфайзенбанк България и Уникредит Булбанк – поематели и упълномощени водещи мениджъри; Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР), банка ДСК, Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР) и банка ОТП – упълномощени водещи мениджъри; Юробанк България, Международната инвестиционна банка (МИБ) и Обединена българска банка – водещи мениджъри.

Плащаме тока предварително

Posted on: март 29th, 2021 by МИГ No Comments

Поредна измишльотина с тока – предварително плащане, а не след получаване на сметката, предлагат вече от енергото в Западна България ЧЕЗ, установи проверка на „Телеграф“ в общите условия на дружеството.

Така потребителите могат да заявят, че искат да внасят пари авансово за тока, който ползват, а като се изчерпат сумите, автоматично от електромера се прекъсва захранването.

Практиката за предварително заплащане на определено количество електроенергия до изчерпване на сумата и многократно въвеждане на различни суми според количеството енергия, която има намерение да използва, се използва от гражданите във Великобритания и други държави, членки на общността.

Условия

В общите условия на компанията е записано, че потребителят има право „Да поиска продавачът да осигури монтирането от електроразпределителното предприятие за своя сметка в срок до 30 дни измервателно средство, позволяващо автоматизирано предварително заплащане на определено количество електрическа енергия по избор на потребителя“.

Включването на такава услуга в Общите условия означава, че при изразходване на предварително заредената в устройството сума и спиране подаването на енергия, електроснабдяването ще се възстановява автоматично при зареждането и с пари за определено количество киловатчаса. Потребителят пък няма да плаща, както е в момента такса за включване на захранването след спиране заради неплатена сметка.

Във връзка със сигнали от потребители за това, че не могат да следят показанията на електромера си, тъй като уредите се намират зад непрозрачни табла във входовете на блоковете, от неправителствени организации предлагат по примера на Германия доставчикът да удостоверява верността на отчетената енергия със снимка на съответното показание на електромера. За деня и часа на отчет на уреда битовите клиенти на енергото предлагат то да поставя съобщения във входа на жилищните сгради по примера на „Софийска вода“ и „Топлофикация“.

Освен това при смяната на електромерите заради изтекъл срок, от енергото информират за това с информация на сайта. Много от потребителите обаче разбират за смяната едва след монтажа на новия уред, когато получат сметките си за ток. Има сигнали и че след смяната има необичайно висока сума за плащане.

ЧЕЗ скъси срока за плащане на сметките за ток

Posted on: март 17th, 2021 by МИГ No Comments

От няколко месеца електроразпределителното дружество ЧЕЗ е съкратило наполовина срока за плащане на сметките за ток на битовите потребители. Столични абонати на компанията алармираха, че от октомври 2020 г. периодът за плащане на консумираната електроенергия без неустойки за забавяне е само 10 дни, докато преди компанията даваше 20 дни толеранс. Скъсяването на времето за плащане на сметките за ток изглежда странно на фона на гласуваните през 2020 г. заради пандемията отсрочки за редица комунални услуги, данъци и местни такси. Промяната е станала тихомълком, без ЧЕЗ да уведоми предварително своите абонати, заради което много от тях все още не са забелязали новите срокове във фактурите си, съобщава segabg.com. Това обаче носи риск хората да се превърнат в нарушители и да бъдат санкционирани с лихва за просрочието.

Най-големи затруднения изпитват абонатите, които са организирали плащането на сметките по банков път на определена дата, която сега се оказва извън периода за безлихвено разплащане. Притеснени са и клиентите на ЧЕЗ, които получават фактурите си за консумираната енергия в средата на месеца, при което падежът за плащане става 24-25 число, т.е. преди получаването на трудовото възнаграждение. Досега те са имали 20-ина дни да покрият задължението си, т.е. до края на месец или началото на следващия. При липса на все още преведена заплата тези потребители сега са принудени да забавят плащането, заради което им се начислява лихва за всеки ден просрочие (дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от 10% годишна лихва). Ако плащането не се случи и след още 10 дни, следва прекъсване на електрозахранването.

От изданието са отправили запитване към ЧЕЗ кое налага това драстично съкращаване на срока за плащане на сметките на ток. От „ЧЕЗ Електро България“ са отговорили, че още от 2007 г. в одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия определената продължителност на периода за плащане е 10 дни. Компанията обаче е посочвала във фактурите на своите абонати двойно по-дълъг срок – 20 дни, който е останал такъв и по време на извънредното положение миналата година заради пандемията. От септември 2020 г. обаче „ЧЕЗ Електро България“ решава да скъси периода за събиране парите от своите клиенти до този, определен в Общите условия. От дружеството уверяват, че при забавяне на плащането винаги първо уведомяват клиентите си по телефон, по електронна поща или с писмо на хартиен носител. „ЧЕЗ Електро“ информира и със есемес клиенти, пропуснали стандартния срок за плащане на сметката.

Фонд от Люксембург става съсобственик на ЧЕЗ

Posted on: март 8th, 2021 by МИГ No Comments

GЕМ Glоbаl Yіеld LLС ЅСЅ щe инвecтиpa €26 млн. в бългapcĸaтa група „Eвpoxoлд“. Двeтe компании вeчe ca пoдпиcaли cпopaзyмeниe зa aнгaжимeнт, съобщава Money.bg .  GЕМ щe пoлyчи aĸции в бългapcĸия xoлдинг, който ще използва свежия капитал за  пpидoбивaнe нa дpyжecтвaтa нa ЧEЗ в Бългapия и зa paзвитиe нa зacтpaxoвaтeлния cи бизнec.

Ocнoвaният пpeз 1991 г. глoбaлeн фoнд GЕМ yпpaвлявa aĸтиви зa зa 3.4 млpд. евро. Упpaвлява инвecтициoнни инcтpyмeнти c фoĸyc въpxy paзвивaщитe ce пaзapи пo cвeтa. Фoндът e peaлизиpaл дo мoмeнтa нaд 400 тpaнcaĸции в 70 дъpжaви нa пeт ĸoнтинeнтa.

Πpeди ceдмицa „Eвpoxoлд“ cъoбщи, чe плaниpa дa нaбepe дo €100 млн. oт Бългapcĸaтa фoндoвa бopca, c ĸoитo дa финaнcиpa cдeлĸaтa. Πpeдcтoи пpeдлoжeниeтo нa бopдa дa бъдe глacyвaнo oт oт aĸциoнepитe нa извънpeднo зaceдaниe нa 10 aпpил. Koмиcиятa зa финaнcoв нaдзop cъщo тpябвa cъщo дa дaдe paзpeшeниe.

„Eвpoxoлд“ обяви също, че плaниpa дa предложи на инвеститори 79 млн. нoви aĸции c eмиcиoннa cтoйнocт 2,50 лв. вcяĸa. Eмиcиятa щe ce cчитa зa ycпeшнa, aĸo бъдaт зaпиcaни минимyм 40% oт нoвитe aĸции (31,6 млн. aĸции). Ocнoвнитe aĸциoнepи в „Eвpoxoлд“, в тoвa чиcлo мaжopитapният – „Cтapĸoм Xoлдинг“ AД, пoтвъpждaвaт yчacтиeтo cи в пpeдcтoящoтo yвeличeниe нa ĸaпитaлa, пocoчвaт oт ĸoмпaниятa.

„Eвpoxoлд“ ocтaнa eдинcтвeн ĸaндидaт зa aĸтивитe нa ЧEЗ в Бългapия пpeз пpoлeттa нa 2019 г.  Пъpвoнaчaлнo Koмиcиятa зa зaщитa нa ĸoнĸypeнциятa (KЗK) отказа да одобри сделката, но след съдебно решение размисли и даде съгласието си.  B ĸpaйнa cмeтĸa нa 19 янyapи т. г. „Eвpoxoлд“ пoлyчи вcичĸи изискващи се paзpeшeния да придобие електроенергийния бизнес на чешката ЧЕЗ у нас, вĸлючитeлнo и „да“ от Koмиcиятa зa вoднo и eнepгийнo peгyлиpaнe.

Експерт: Позицията на ЧЕЗ е размазваща, Фандъкова да подаде оставка заради шахтата – убиец

Posted on: февруари 18th, 2021 by МИГ No Comments
Позицията, с която ЧЕЗ отговаря на Йорданка Фандъкова и архитект Здравков, е направо размазваща! В нея ЧЕЗ казва, че служебната бележка, издадена от район Триадица от 2011 г., удостоверява, че павилионът е бил поставен и е съществувал преди датата на издаване на бележката като е уточнено, че същата е издадена, за да послужи пред ЧЕЗ.

Това коментира във „Фейсбук“ Еленко Божков.

Това означава или че за павилиона има удостоверение за въвеждане в експлоатация, или че лицето, което е подписало служебната бележка, е съставило и подписало документ с невярно съдържание. Съществува и хипотеза, при която ако от района е поискана такава бележка и се е установило че обекта няма удостоверение за въвеждане в експлоатация, се пристъпва веднага към премахване на обекта, но очевидно такова нещо не се е случило.

Оттук нататък вниманието и на разследващите и на гражданството трябва да се насочи към отдел „Общински експертен съвет и деловодно обслужване“ и Дирекция „Общински строителен контрол“ към Направление „Архитектура и градоустройство“, които са подчинени на главният архитект Здравков и на кмета Фандъкова.

Гражданите и техните представители в общината трябва да поискат и да получат оставките на кмета и на главния архитект, а прокуратурата трябва да им повдигне обвинение и започни следствено процесуални действия, казва още Еленко Божков.

„Еврохолд“ най-накрая може да вземе ЧЕЗ

Posted on: януари 19th, 2021 by МИГ No Comments

„Еврохолд“ вече може да финализира сделката за придобиването на енергийния бизнес на чешката група ЧЕЗ в България, след като във вторник Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) я одобри. С това падна и последната пречка пред приключването на проточилото си с години оттегляне на ЧЕЗ от България.

КЕВР обяви, че е приела решение за даване на разрешение на „ЧЕЗ“ а.с. да се разпореди с притежаваните от него 67% от акциите от капитала на „ЧЕЗ Разпределение България“, като ги продаде и прехвърли на дружеството „Ийстърн Юропиън Електрик Къмпъни, което е част от групата „Еврохолд България“.

Одобрението на енергийния регулатор бе необходимо след вменено му законово задължение да се произнася при разпореждане с дялове и акции, представляващи повече от 20 на сто от капитала на търговски дружества, които осъществяват лицензионна дейност по пренос и разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ.

До това изискване се стигна след скандала с първата сделка на ЧЕЗ за продажбата на българските ѝ активи на пазарджишката фирма „Инерком“ на Гинка Върбакова. Тя бе напълно непозната за широката общественост до началото на февруари 2018 г., когато бе обявено, че малката ѝ фирма ще купи солидния бизнес на ЧЕЗ у нас. Последваха политически препирни и съмнения, че Върбакова е подставено лице. Стана ясно, че държавната Българска банка за развитие е щяла да гарантира сделката, както и още три български банки. Обявено бе намерение на държавата да замести Върбакова в сделката, но до това не се стигна.

Комисията за защита на конкуренцията забрани придобивката, последваха обжалвания, но самата ЧЕЗ се отказа от сделката с „Инерком“ и през пролетта на 2019 г. станаха ясни преговорите с „Еврохолд“. Още докато течаха те обаче Комисията за финансов надзор започна проверки в застрахователния холдинг дали има финансова мощ да придобие дружеството. Резултатите от тях така и не станаха факт, но бяха изпратени от КФН на прокуратурата, данъчните и ДАНС. Така и не стана ясно какво се е случило след това.

В изтекли в началото на юни 2019 г. записи с глас като на премиера Бойко Борисов се дават инструкции: „Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по „Еврохолд“ на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене“. Така е не се разбра кой е „оня“, но в енергийните среди се твърди, че и ЧЕЗ, и „Еврохолд“ са били разубеждавани от „правителствени емисари“ да се откажат от сделката. Софийската градска прокуратура образува проверка как е направен и дали е манипулиран този запис. Междувременно, две международни експертизи – поръчани от сайта „Биволъ“ и от евродепутата от социалистите Елена Йончева, установиха, че записът на премиера Бойко Борисов е автентичен.

ЧУДО! КЗК разреши на „Еврохолд“ да купи ЧЕЗ

Posted on: октомври 29th, 2020 by МИГ No Comments

КЗК е разрешила на застрахователния холдинг „Еврохолд“ да придобие дружествата на чешката енергийна група ЧЕЗ в България, съобщиха от купувача пред Българската фондова борса в четвъртък.

Решението на КЗК не е публикувано на сайта ѝ, но „Еврохолд“ е бил уведомен за позволението, което точно преди година бе отказано и сделката бе забранена. След обжалване, Административния съд София област откри куп нарушения в произнасянето на КЗ и върна производството за ново разглеждане, което сега приключва положително за застрахователния холдинг.

Зелената светлина от КЗК ще позволи приключването на сделката за 350 млн. евро, при която специално създаденото от „Еврохолд“ в Холандия дъщерно дружество „Ийстърн Юропиън Електрик къмпани“ ще придобие контрол над шест от дружествата на ЧЕЗ в България. Реално „Еврохолд“ ще придобие 63 на сто от акциите в мрежовия оператор в Западна България и също толкова от снабдителя с ток в този регион, както и ще вземе изцяло търговец на ток, два ВЕИ проекта и дружество за информационни технологии.

„Придобиването на дружествата на ЧЕЗ Груп е част от стратегията на „Еврохолд“ за навлизане на нови регулирани пазари в Югоизточна Европа и за създаване на водеща регионална ютилити компания“, пише в съобщението на холдинга до борсата, където той е листнат.

„Интеграцията на дружествата на ЧЕЗ Груп в България в структурата на Еврохолдще бъде подпомогната от енергиен борд от български и международни експерти с повече от 25 години опит в енергетиката и заемали ръководни позиции в големи енергийни предприятия в Източна Европа – Гари Левсли, Дан Каталин Станку и Георги Миков“, припомнят от „Еврохолд“.

Бъдещият собственик уверява, че сегашният висш мениджмънт на ЧЕЗ България ще запази позициите си, за да се гарантира приемственост в управлението.

„Разглеждаме сделката за ЧЕЗ като стъпка към навлизането ни в енергийния бизнес и възможност за диверсификацияна портфолиото ни. „Еврохолд“ има солиден опит на регулирани пазари и в придобиването и интеграцията на нови дружества в различни сектори. През изминалите 20 години сме реализирали около 30 придобивания и сме натрупали значителна експертиза“, коментира Васил Стефанов, ръководител „Придобивания и Сливания“ в „Еврохолд България“.

Одобрението на КЗК е пълнен обрат на решението от миналия октомври за забрана на сделката. Предстои да се види с какви мотиви сега тя е позволена и антимонополният орган вече не вижда проблеми пред нея.

За интереса на „Еврохолд“ към активите на ЧЕЗ в България стана ясно още през март 2019 г., а месец по-късно – още докато течаха преговорите между двете страни, Комисията за финансов надзор започна проверки в застрахователния холдинг дали има финансова мощ да придобие дружеството. Резултатите от тях така и не станаха факт, но бяха изпратени от КФН на прокуратурата, данъчните и ДАНС. Не е ясно какво се е случило след това от страна на тези органи.

В изтекли в началото на юни 2019 г. записи с глас като на премиера Бойко Борисов се дават инструкции: „Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по „Еврохолд“ на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене“.

Не става ясно кой е „оня“, но в енергийните среди се твърди, че и ЧЕЗ, и „Еврохолд“ са били разубеждавани от „правителствени емисари“ да се откажат от сделката.

Софийската градска прокуратура образува проверка как е направен и дали е манипулиран този запис. Междувременно, две международни експертизи – поръчани от сайта „Биволъ“ и от евродепутата от социалистите Елена Йончева, установиха, че записът на премиера Бойко Борисов е автентичен.

„Размазаната“ Еврохолд продължава битката с държавата за ЧЕЗ

Posted on: юли 9th, 2020 by МИГ No Comments

Компанията „Еврохолд“ продължава битката си за придобиването на активите на ЧЕЗ в България. Това стана ясно по време на заседанието в сряда на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм, председателствана от бургаския депутат от „БСП за България“ Петър Кънев.

На него бе обсъден Годишен доклад за дейността на Комисията за защита на конкуренцията за 2019 г.

Докладът не предизвика голям дебат и бе одобрен с 11 „за“ срещу 8 „въздържал се“.Единствено Румен Гечев от „БСП за България“ постави въпроса за забраната на сделката между „Еврохолд“ и ЧЕЗ. Тя бе осуетена с решение от 24 октомври 2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), водена от Юлия Ненкова, която е близка до премиера Бойко Борисов и майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков.

Освен Ненкова в парламентарната комисия в сряда бе и заместникът й Димитър Кюмюрджиев.

„Знаете, че последните дни се развиха анализи на записи, които аз не коментирам – така ли са или не, свързани с „Еврохолд“ и това, че е оказван натиск на определени държавни инстутиции“, заяви Румен Гечев пред ръководителите на КЗК.  Той явно имаше предвид тайния запис, който излезе преди близо месец с гласа на премиера Бойко Борисов. От него се чува, че той праща на проверка в „Еврохолд“ друг независим регулатор – Комисията за финансов надзор (КФН).

„Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по „Еврохолд”, на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене, това е много важно…“, заръчва вероятно на някого по телефона гласът от записа.

Румен Гечев изрази съмнения, че и КЗК е действала преднамерено.  Той коментира: „Аз се интересувам от КЗК – моля писмено да ми предоставите вашите анализи за концентрацията на пазара по вертикала, както казвате, защото тука няма никакви числа. Аз разбирам, че решението е обжалвано и не е влязло в сила, но ние не се намесваме в съдебните процедури. Така че ще ми е много интересно икономически и политически да видя вашия професионален анализ точно каква е концентрацията…“

Депутатът добави: „Не ми звучи много убедително това, че една фирма, придобивайки електроразпределително дружество, си подобрявала конкурентоспособността поради мащаба на производството и други, което е напълно естествено. Но ако наистина вашите сметки показват, че те нарушават пазарната конкуренция с конкретни пазарни дялове и начини, не би имало никакъв проблем.“

Юлия Ненкова предостави думата за коментар на заместника си Димитър Кюмюрджиев. „Това е действително интересен въпрос. Свързан е с оценка на конкурентната среда от регулатора и наличието на т.нар. вертикални ефекти“, обясни той.

„Решението е публикувано на сайта на КЗК в цялост, с изключение на заличените данни по искане на страните. Решението е обект на съдебен контрол в Административен съд–София област“, добави зам.-председателят на КЗК.  В случая очевидно нямало проблеми с концентрация по хоризонталата, защото „Еврохолд“ към този момент не разполага с бизнес в сектор енергетика.

„Става въпрос за силен пазарен дял и възможност на предприятието за лесен достъп до кредити и за участие на друг пазар, свързан с т.нар. дълбок джоб или възможност на предприятието лесно да навлезе на друг пазар посредством икономическата сила, която има“, аргументира Кюмюрджиев решението на КЗК да спре придобиването на ЧЕЗ от „Еврохолд“

Самото решение било аргументирано добре. Било константна практика на регулатора да оценя ефектите не само по хоризонтала, но и страничните ефекти на т. нар. свързани пазари.

„Ние считаме, че решението е правилно. Очакваме решението на съда. Знаете, че има съдебен контрол върху актовете на администрацията. Ако съдът констатира липси или пък по някакъв начин установи, че Комисията неправилно е приложила материалния закон, тогава ще обсъдим отново и ще преценим дали е налице основание за забрана на тази концентрация“, добави Димитър Кюмюрджиев.

Румен Гечев пък отвърна: „Не става дума за предубеждение, но сами разбирате – ние сме представители на опозицията и сме длъжни да питаме, тъй като се оказва, че е възможно някои институции да са ги накарали да правят такива анализи и такива изводи, защото аз не искам да дискутирам, но все пак ЧЕЗ владее и управлява активи, които са естествен монопол така или иначе. Второ, съвсем естествено е не като дискусия, но който и да го купи, той ще притежава тези предимства, за които Вие говорите. То няма как да придобиеш тези активи и да нямаш по-големи възможности да теглиш кредити при ограниченията за залагането на активите съгласно българското законодателство, тъй като това е особен вид бизнес и собственост, свързана с националната сигурност. На трето място, разбира се, този, който ще взима активите, при други равни условия, аз бих предпочел да е българска фирма, а не чужда.“

От КЗК обещаха на Румен Гечев да му предоставят допълнителни данни, свързани с анализа, след който е била забранена сделката между „Еврохолд“ и ЧЕЗ.

„Флагман“

С над 30% по-скъпа нощна тарифа иска ЧЕЗ

Posted on: април 1st, 2020 by МИГ 1 Comment

ЧЕЗ отново настоява за сериозно увеличение на цената на нощния ток след миналогодишното. Компанията е внесла в КЕВР заявление за тарифите от 1 юли, с което иска нощната тарифа да нарасне с над 30%, става ясно от съобщение на чешката компания, обслужваща Западна Бългалрия.

При одобрение на предложените тарифи от двете дружества на ЧЕЗ – Електро и Разпределение, битовите потребители биха плащали 0,19152 лв. за кВтч. без ДДС за дневната тарифа, а за нощната – 0,15037 лв. за кВтч. без ДДС. Сегашните цени за домакинствата са 0,18565 лв. за кВтч за дневната енергия и 0,10703 лв за кВтч за нощния ток, с включени мрежови такси и към държавния електропреносен оператор, и към електроразпределителното дружество, но без ДДС и акцизи.

Другите две фирми също обявиха предложенията си. Обслужващата Югоизточна България компания ЕВН поиска символично намаляване на цената на тока за нейните клиенти, но повишаване на цената на топлинната енергия за пловдивчани, независимо от това, че от 1 април значително намалява цената на газа. Дружеството Енерго-Про, работещо в Североизточна България, пък поиска среден ръст на цената на тока за домакинствата и стопанските потребители в неговата мрежа от 0,26 на сто. От съобщението става ясно, че за бита увеличението ще е малко по-голямо от усреднената стойност.

Сметките на ЧЕЗ, както и на останалите двама снабдители, са правени при сега действащите цени на електроцентралите, на Електроенергийния системен оператор и без да се имат предвид плановете на правителството за частична либерализация на пазара и освобождаването на цените на домакинствата, присъединени на мощност над 50 МВ. Възможно е обаче в сегашната кризисна ситуация това да се отложи. Подобен анонс направи миналата седмица председателят на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов от ГЕРБ.

ЧЕЗ Разпределение предлага на практика изравняване на нощната енергия за стопанските и битовите потребители. Дружеството е поискало нощната тарифа за стопанските потребители да се плаща по 96,27 лв. за МВтч, а в битовия сегмент цената да е 96,23 лв. за МВтч. По този начин ще се преодолее и наблюдаваната тенденция за утвърждаване на цени за нощна енергия под нейната себестойност, аргументира се мрежовият оператор.

И двете дружества на ЧЕЗ обясняват, че са изчислили цените си според реалните си разходи за извършване на своята дейност, подобряване на качеството на услугата, гарантиране на сигурността на доставките, развитие и разширяване на мрежата. Окончателните цени ще бъдат определени от КЕВР.

Патилата на ЧЕЗ в царството на КОЙ

Posted on: ноември 6th, 2019 by МИГ No Comments

Когато през 2004 г. ЧЕЗ стъпиха в България, едва ли са подозирали какво ги чака. Днес са в капан, от който не могат да се откопчат. Вече трета година чешката компания безуспешно пробва да се отърве от активите си у нас. Само преди дни катастрофира и новият им опит да намерят купувач. Трудно е в държавата на Кой, в която политици – и зад кадър, и съвсем явно –  нареждат на „независимите“ институции кой бизнес трябва да бъде ухажван и улесняван и кой мачкан.

През годините ЧЕЗ отнесе много критики

– за високите сметки и големите разходи, за изнасянето на услуги към други фирми и за бавната модернизация на мрежата. Политиците грубиянски се месеха в делата на чуждестранния инвеститор и само допълнително влошаваха нещата. Докато държеше 33% от акциите в електромрежата на Западна България, държавата спускаше в ръководните органи на ЧЕЗ странни назначения – като червения депутат Антон Кутев, изкуствовед по образование, и като Димитър Стефанов, по прякор Каратиста, съдружник на Румен Николов (известен и като Пашата), някогашен съдружник на бъдещия тогава премиер Бойко Борисов. През 2013 г. стана фалът с натрупването на високи зимни сметки, а последвалите бунтове принудиха премиера Борисов панически да хвърли оставка, обвинявайки ЧЕЗ в завера срещу властта.  И преди, и след това се редуваха одити, проверки, прокурорски набези с тършуване в офиси и компютри, заплахи за отнемане на лицензи (в интерес на истината обекти на специален държавен интерес бяха и другите две ЕРП-та). Спорът с КЕВР за цените на тока с годините ставаше все по-мъчителен.

Но когато чуждестранният инвеститор поиска да си тръгне, удари на камък

В първия си опит да се  отърве от активите си у нас пражката CEZ хареса енергийния търговец „Фючър Енерджи“. Но кандидат-купувачът изведнъж се оказа във фалит. Чехите продължиха сгледата и най-неочаквано харесаха Гинка Върбакова от Пазарджик. Новината, че дребосъкът „Инерком“ е избраният, взриви България, а въпросът „Кой стои зад Гинка“ упорито се закотви в медиите. Покровителите на Върбакова не очакваха такъв отпор. Острите критики и

„витаещите“ съмнения паникьосаха властта

Премиерът Борисов първо обяви, че няма нищо общо със сделката и не може да се бърка на ЧЕЗ, после заговори за национализация. Министър Теменужка Петкова патетично метна оставка (защото се разбра, че се познавала с Върбакова). Премиерът не я прие. Сделката заседна в Комисията за защита на конкуренцията, която застина в очакване на директиви. Докато покровителите на Гинка се чудеха какво да правят, мнозинството в Народното събрание услужливо им спечели време – създаде анкетна комисия, която уж да разследва откъде е „зестрата“ на „Инерком“. Депутатите така и не намериха отговор на въпроса „Кой назначи Гинка за купувач“. Нито един държавен орган, включително ДАНС и финансовият надзор, не показа притеснение, че „цаца“ с неясни капитали е зинала да погълне енергиен „кит“. А тъй като от Прага все долитаха тревожни новини за мътни финансови схеми зад сделката и обществените вълнения у нас не стихваха, КЗК получи задача да „отсвири“ любезно г-жа Върбакова. Така комисията роди смехотворното обяснение, че ще се роди опасна пазарна хала, ако „Инерком“ добави няколко дребни фотоволтаика към мощта на ЧЕЗ.

„Инерком“ затъна в съдебни битки, Върбакова май се оказа употребена и изоставена от покровителите си, а чехите решиха да не губят повече време и пари и да потърсят друг купувач. През юни се спряха на „Еврохолд“ –  финансов гигант с дълга история, който показа сериозен подход към сделката, назначи си плеяда енергийни експерти за съветници, разработи и сподели с публиката плановете си за бъдещето, обяви как ще финансира придобивката. Този път обществото бе готово да преглътне кандидата, но политико-икономическите кръгове около ДПС – не.

„Ние смятаме, че тази сделка се осъществява в тежка корупционна тишина“, обвини депутатът Йордан Цонев. Медиите на Делян Пеевски също нападнаха  и „разобличиха“ боса на „Еврохолд“ Асен Христов, че е близък с бившия втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов, като пуснаха снимка на двамата от някакъв маратон.

„Продажбата на най-големия електроенергиен разпределител, от което зависи цената на тока за българските граждани и бизнеса, а също и националната сигурност, не може да се осъществява по такъв начин“, разясни Йордан Цонев, като посочи „компетентните органи“, които трябва да се задействат немедленно – КЕВР, КФН и КЗК.

И отговорните органи се задействаха

КЗК откри теле под вола и забрани на „Еврохолд“ да купи ЧЕЗ-ките активи – щяло да навреди на пазара на енергийни застраховки. За разлика от „мекия отказ“ на „Инерком“ сега в решението бяха цитирани становища на ДАНС и КФН, сеещи съмнения във финансовата стабилност на кандидат-купувача и в способността му да управлява електроенергийна инфраструктура.

Още след изказването за „корупционната тишина“ шефът на „Еврохолд“ Асен Христов помоли политиците да си мерят приказките и подсети КФН, че трябва да санкционира всеки, който си позволява „черни“ коментари по адрес на компания с над 8000 акционери и търгувана на борсата. КФН пропусна това покрай ушите си.

След като КЗК даде първи сигнали, че може да сложи прът в колелата на „Еврохолд“, Христов направи „недипломатични“ коментари, показвайки, че знае доста за задкулисието. Сили отвън пречат, провалът на покупко-продажбата би бил предателство на националните интереси, каза той, когато регулаторът обяви, че започва задълбочен анализ. Обикновено такива проучвания отнемат до 4 месеца, но КЗК изведнъж форсира работата и вдигна „червен картон“ на сделката.

„Еврохолд“ отвърна със сарказъм на отказа – благодари на комисията, че така високо оценява финансовата мощ на холдинга. Чехите пък съобщиха, че ще обжалват решението на КЗК и че обмислят да си защитят правата в международен арбитраж. ЧЕЗ вече води подобно дело срещу България – за враждебно отношение към чуждестранен инвеститор. Искът е за стотици милиони евро.

Всички събития дотук пораждат черни мисли и тревоги. Изглежда, сякаш някакви зли сили се боричкат в тъмното за власт в енергетиката, а „независимите“ институции се снишават. Подобен сблъсък на интереси доведе преди години до сгромолясването на КТБ. В битката за бизнеса на ЧЕЗ засега победители няма.

Още преди отказа на КЗК чехите обявиха, че ако и този път „без видима причина българските власти блокират сделката“, няма да трошат повече време и пари и ще си запазят активите. Това прозвуча като: „Писна ни да ни разиграват и да ни извиват ръцете“.

Но дали патилата на ЧЕЗ ще спрат дотук? Няма ли да последват атаки срещу чехите, за да бъдат убедени да прехвърлят активите си на „правилния“ кандидат и на „правилна“ цена? Четата на прокурора Иван Гешев може да връхлети и да извади изобличаващи записи. КЕВР може да вгорчи битието на ЧЕЗ дружествата у нас – и с ценова преса, и с енергийни проверки. Държавните ревизори от агенцията за финансов контрол могат да се заровят в счетоводството и отчетите на ЧЕЗ групата. А както е известно, „който търси, ще намери“. НАП и ДАНС също могат да се втренчат…

Дали пък Асен Христов няма да се окаже прав, че провалът на сделката е равносилен на национално предателство?

Представете си следния сценарий: ЧЕЗ остават в България. Понеже имат да избиват разходи, започват да искат от КЕВР вдигане на цените. КЕВР им разрешава, токът за Западна България поскъпва значително, потребителите се изнервят и излизат на улицата… Има и друг възможен сценарий – КЕВР не позволява драстично вдигане на цените, ЧЕЗ обявява, че това я затруднява финансово и че изпада в несъстоятелност. Досега в България не се е случвало собственик на електрическа мрежа да фалира. Но може да стане и би било с ефекта на енергийно КТБ.

Патилата на ЧЕЗ обясняват защо у нас няма опашка от чуждестранни инвеститори. Ниските данъци и евтиният труд не могат да компенсират неуважението към закона и двойната политупотреба на държавните органи като бухалки в едни случаи и като прислуга на „обръчите“ в други ситуации.

Юлиана Бончева, „Сега“

ЧЕЗ съди България заради решенията на КЗК

Posted on: октомври 25th, 2019 by МИГ No Comments

„ЧЕЗ Груп“, собственик на „ЧЕЗ България“, обмисля възможността да заведе иск срещу България в международен арбитраж, заради поредния отказ на Комисията за защита на конкуренцията да позволи придобиването на българските активи на дружеството.

Вчера следобяд антиномонополната комисия обяви, че забранява сделката по прадажбата на ЧЕЗ на застрахователния гигант „Еврохолд“. Основният аргумент на КЗК е, че купувачът, който е собственик на „Евроинс“, предлага застраховки на „ЧЕЗ Трейд“, който търгува на енергийната борса. Това е вторият опит за продажба на ЧЕЗ, който КЗК спира – преди това същото се случи и с кандидат-купувачите от „Инерком“ на Гинка Върбакова.

Последвалата позиция на чешкото дружество, изпратена до Нова, е доста остра и обвинителна.

„Еврохолд“ е призната международна компания с рейтинг на Fitch. Това е най-голямата българска публично търгувана компания, акциите й се търгуват на Софийската и Варшавската фондова борси, емитира облигации на Ирландската фондова борса в Дъблин и подлежи на редовен контрол от страна на надзорниците на финансовите пазари. Въпреки това българската държава блокира продажбата на българските активи на ЧЕЗ за втори път, въпреки факта, че „Еврохолд“ е уважаван международен инвеститор и все още не е активен в енергийния сектор. Завършването на продажбата на български активи в такава непредсказуема среда е голямо предизвикателство“, пишат от ЧЕЗ в Прага.

Компанията-майка на българското ЕРП е категорична, че е готова да използва всички законни средства за защита и прилагане на правата си. „Ще планираме следващите си стъпки, когато се запознаем напълно с обосновката на решението на Българското антимонополно ведомство. Ще разгледаме възможността да използваме правни средства срещу решението на антитръстовия орган или да подадем иск в международен инвестиционен арбитраж.“

От компанията допълват, че процесът по продажбата на българските активи остава отворен за широк кръг заинтересовани страни и обещават, че той ще продължи да се води прозрачно, рофесионално и в съответствие със съответното законодателство.

Остра позиция дойде за решението на КЗК дойде и от компанията-купувач.. В силно ирочнино съобщение „Еврохолд“ благодарят на комисията за „усилията на КЗК да извърши задълбочено проучване на придобиването за рекордно кратък срок – 10 работни дни“.

„Решението на КЗК несъмнено допринася за това всеки настоящ или бъдещ инвеститор в българската икономика (купувач или продавач) да има необходимото доверие в българския регулатор и по този начин да има пълна прогнозируемост на инвестиционните си планове“, допълват от там.

Бързането на КЗК

Решението за забрана на сделката, съобщено вчера, беше взето изключително бързо – само за 10-на дни – на фона на обявеното от самата КЗК задълбочено проучване на сливането. Според Закона за защита на конкуренцията антимонополният орган има цели 4 месеца, в които да извърши своите проверки. Още повече, че от „Еврохолд“ изпратиха допълнителни документи в комисията, за да покажат, че имат право на придобиването.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок. По същество може да се приеме, че решението на КЗК има шанс да падне в съда, защото бързото производство на антимонополния орган може и да е нарушило буквата на закона. В закона за защита на конкуренцията е записано, че когато КЗК предприеме задълбочен анализ на конкретна сделка, всяко заинтересовано лице може да представи информация или становище относно ефекта на концентрация върху конкуренцията на съответния пазар в 30 дневен срок. Очевидно – този срок още не е изтекъл.

КЗК не даде ЧЕЗ и на „Еврохолд”

Posted on: октомври 24th, 2019 by МИГ No Comments

Вторият опит на чешката енергийна група ЧЕЗ да продаде активите си в България също пропада, след като вчера Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) забрани сделката. Това тя направи и преди година, когато не разреши на пазарджишката компания „Инерком“, собственост на Гинка Върбакова, да придобие бизнеса на чешкото дружество у нас.

Мотивът на антимонополната комисия е, че придобиването на енергиен бизнес от страна на застрахователния холдинг може да наруши пазара. Още преди КЗК да обяви, че ще прави задълбочен анализ на сделката, собственикът на „Еврохолд“ Асен Христов коментира, че има структури и извън България, които се стремят да попречат на сделката.

„Предвид вертикално интегрираната придобивана група ЧЕЗ, обединяването на опита, на икономическия ресурс и пазарните позиции на концентриращите се предприятия в електроенергийния и застрахователния сектор създават предпоставки нотифицираната сделка да доведе до установяване или засилване на господстващото положение на обединената група“, пише в решението на КЗК. Според нея „наличието на съществени конгломератни ефекти ще доведе до значително предимство на участниците в концентрацията пред техните конкуренти, което от своя страна би възпрепятствало ефективната конкуренция на анализираните пазари“. Решението на КЗК може да се обжалва в 14-дневен срок.

Забраната идва само две седмици, след като комисията реши, че трябва да се извърши задълбочен анализ на сделката, който по закон може да продължи 4 месеца. Тогава антимонополният орган прецени, че застрахователят може да злоупотребява с положението си и да удари конкурентите на ЧЕЗ на енергийния пазар, тъй като, за да играе на борсата за ток, търговецът „ЧЕЗ Трейд“, а и „ЧЕЗ Електро“ имат нужда от застраховки и гаранции по сделките. Отделно възобновяемите енергийни централи трябва да предоставят обезпечения в държавния Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, тъй като той покрива разликата между постиганите от тях цени на борсата, където са длъжни да продават тока си, и преференциалните, определени от енергийния регулатор. Макар от „Еврохолд“ да внесоха разяснение в КЗК, че в момента не предлагат такъв тип застраховки обезпечения и не възнамеряват да издават такива за своите дружества, тъй като процедурата е тежка за свързани лица, от комисията продължават да виждат проблеми.

Съгласно становището на Министерството на енергетиката, дружества от придобиваната група имат съществена роля за качественото и сигурно задоволяване на потребностите на обществото от електрическа енергия, респективно за енергийната сигурност на страната. В тази насока е и изразеното становище на ДАНС, в което се посочва, че в Групата на придобиваните дружества има активи, представляващи стратегически обекти, важни за националната сигурност и за стабилността на енергийната система, която е от изключително значение за функциониране на икономиката и обществото“, пишат в решението си от КЗК. Тя прави „безспорен извод, че планираната сделка ще доведе до съществено увеличаване пазарната мощ на концентриращите се предприятия, които ще имат възможност да действат в значителна степен независимо от своите конкуренти“. Още преди КЗК да обяви, че ще прави задълбочен анализ на сделката с „Еврохолд“, един от основните акционери в холдинга Асен Христов коментира, че „има структури и извън България, които се стремят да попречат на сделката“.

ЧЕЗ заплаши кабинета на Борисов, ако блокира сделката с „Еврохолд“

Posted on: октомври 8th, 2019 by МИГ No Comments

Чешката енергийна група ЧЕЗ ще запази активите си в България, ако българските власти блокират поредния опит за тяхната продажба. Това стана ясно от изказване на заместник-председателя на съвета на директорите Томаш Плескач пред чешката телевизия ČTK.

„Ако без видима причина българските власти блокират нашия втори опит да продадем български активи, тогава логично няма да продължим да продаваме и да харчим ненужни ресурси. В този случай ще запазим активите и ще продължим да ги управляваме правилно, както досега. В близко бъдеще определено не бихме се занимавали с продажбата на българските си активи“, заяви Плескач.

Плескач добавя, че не иска да се меси в решенията на КЗК, но не вижда пречки за одобряването на сделката от гледна точка на законодателството в областта на конкуренцията. По думите му понастоящем „Еврохолд“ няма собствени енергийни активи в България, така че ситуацията на българския енергиен пазар не би се променила по никакъв начин, при подобно придобиване.

Новата стратегия на ЧЕЗ, одобрена този юни, предвижда постепенна продажба на активи в България, Румъния, Турция и отчасти и в Полша.

Преди дни Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) откри производство по придобиването на енергокомпаниите на чешката ЧЕЗ Груп в България от страна на Еврохолд България АД.

Еврохолд ще придобие компаниите на ЧЕЗ Груп в България чрез новосформираното и базирано в Холандия дружество Eastern European Electric Company B.V., което е 100% собственост на Еврохолд България АД и е специално създадено за целите на сделката с ЧЕЗ Груп. Eastern European Electric Company B.V. ще оперира като подхолдинг на Еврохолд и ще концентрира дейността на всички дружества на ЧЕЗ Груп в България след получаване на необходимото одобрение от регулаторните органи.

Застрахователният холдинг внесе необходимите документи за придобиването на активите на ЧЕЗ в КЗК на 13 август. Близо два месеца по-рано двете страни по сделката сключиха договор на стойност 335 млн. евро. Структурата на чехите у нас включва електроразпределителното дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, фирмата за обществено снабдяване с електроенергия и лицензиран търговец „ЧЕЗ Електро България“ АД, лицензирания търговец на електроенергия“ ЧЕЗ Трейд България“ ЕАД, фирмата за IT услуги „ЧЕЗ ИКТ България“ ЕАД, фотоволтаичния парк „Фри Енерджи Проджект Орешец“, дружеството за производство на електричество от биомаса „Бара Груп“ и ЧЕЗ България ЕАД, която координира и управлява дейността на всички изброени.

През април ЧЕЗ се отказа официално от сделката с „Инерком“ на Гинка Върбакова за продажбата на българския си бизнес. Като причина бе посочена невъзможността на компанията на Гинка Върбакова да изпълни условията по договора, подписан преди година. Също така КЗК блокира сделката между ЧЕЗ и „Инерком“, защото прецени, че опри евентуално придобиване на чешките активи от страна на „Инерком“ има възможност за засилване на господстващото положение на обединената група.

„Еврохолд“ внесе сделката за ЧЕЗ в КЗК

Posted on: август 13th, 2019 by МИГ No Comments

Купувачът на българските активи на чешката енергийна компания ЧЕЗ „Еврохолд“ е внесъл миналата седмица документите за одобрение на сделката в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), съобщиха от българския застрахователен холдинг във вторник. Той обяви и финансовите си резултати за първото шестмесечие на 2019 г., които сочат ръст на общите приходи с 31 процента спрямо същия период на миналата година и увеличаване на оперативната печалба преди данъци с 4 на сто.

ЧЕЗ и „Еврохолд“ подписаха на 20 юни 2019 г. договор за закупуването на 67 на сто от електроразпределителното и електроснабдителното дружество в Западна България, на търговец на ток, два възобновяеми проекта и дружество за информационните технологии. За финализирането на сделката на стойност 335 млн. еври трябва одобрението на КЗК и Комисията за енергийно и водно регулиране, която в момента разработва критериите за оценка на подобни сделки.

От „Еврохолд“ са обявявали, че плановете са до края на годината да получат зелена светлина за приключването на сделката и да получат акциите от шестте дружества на ЧЕЗ. Холдингът смята да финансира транзакцията със синдикиран заем за 300 млн. евро от германската „Дойче банк“ и японската „Номура“. Купувачът все още не е получил одобрението на Комисията за финансов надзор за проспекта за увеличение на капитала му на Българската фондова борса с 80 млн. евро, към който вече имало заявен интерес. От холдинга обаче преди време обявиха, не са притеснени ако се забави листването на новите акции, защото разполага със 120 млн. евро от листна преди три години на фондовата борса в Дъблин облигационна емисия за 200 млн. евро, от която към момента били записани само 80 млн. евро.

Купувачът на активите на ЧЕЗ у нас продължава да работи по структурирането на бъдещия си енергиен бизнес, който ще е нов за групата на „Еврохолд“. В Средата на юли застрахователят създаде обещания енергийният консултативен съвет за подпомагане на процеса за придобиване на бизнеса на чушката група у нас и интеграцията на придобиваните дружества в структурата на холдинга. В него влезе, както бе обявено, англичанинът Гари Левсли, който има огромен опит в италианската енергийна компания „Енел“ и в американската компания „КонтурГлобал“, закупила мажоритарния дял на италианците в българската ТЕЦ „Марица Изток 3“. Очаквано член на съвета и Георги Миков, румънецът Дан Каталин Станку и българинът Георги Миков, който е работил за ЧЕЗ у нас, а преди това оглавяваше придобитото от тях „Електроразпределение Столично“. За кратко бе и шеф на „Националната електрическа компания в първия кабинет на Бойко Борисов. Непознатото за българската публика лице е на румънеца Дан Станку, който е бил в ръководството на три ЕРП-та на компанията „Електрика Енергетика“ в Румъния, бил е в борда на румънското дружество на немската Е.ОН, както и на такова на чешката ЧЕЗ в северната ни съседка. Очаква се консултативният енергиен съвет на „Еврохолд“ да бъде запълнен с още двама експерти.

В края на юни председателят на надзора на „Еврохолд“ и съакционер в холдинга Асен Христов заяви пред журналисти, че „Еврохолд“ няма да фалира без тази сделка, 80 процента от бизнеса ни е в чужбина, но се надяваме тя да се случи“.

Обявените във вторник финансови резултати на групата сочат, че общите приходи на „Еврохолд България“ надхвърлят 786 млн. лв. за първите шест месеца на 2019 г. г., което е 31% ръст на годишна база. Оперативната печалба (EBITDA) на компанията се увеличава с 4% спрямо първите шест месеца на 2018 г. до 20.1 млн. лв. Активите на дружеството към юни 2019 г. достигат почти 1.5 млрд. лв., около 5% повече спрямо края на миналата година.

Добрите резултати се дължат основно на застрахователния бизнес на „Еврохолд“ в Югоизточна Европа, който е концентриран в дружеството „Евроинс Иншурънс Груп“ АД (ЕИГ). Приходите от застрахователна дейност на Еврохолд се увеличават с над 43% за година до почти 657 млн. лв. Приходите от застрахователни премии на самата ЕИГ се повишават с над 37% спрямо първите шест месеца на 2018 г. до 410.8 млн. лв. Почти всички ключови дъщерни дружества на ЕИГ регистрират солиден годишен ръст на премийния си приход, в това число специализираните в общото застраховане поделения на компанията в България (47%), Русия (11%) и Северна Македония (29%). Силен годишен ръст на приходите си от застрахователни премии реализират и най-новите компании, придобити от българския застрахователен холдинг (през 2018 г.) – украинската ЕТI, специализирана в туристически застраховки (75%) и Eвроинс Грузия (35%).

Лизинговият бизнес на „Еврохолд“, опериращ под бранда „Евролийз Груп“ ЕАД, също подобрява резултатите си. Оперативната печалба от този сегмент расте с 25% за година до 3.4 млн. лв. при 5% годишен ръст на приходите до 12.9 млн. лв. Нетната печалба на холдинга от сегмента нараства повече от 4 пъти до 468 хил. лв.

Автомобилният бизнес на „Авто Юнион“ АД, регистрира 10% по-ниски приходи спрямо предходния период до 118.4 млн. лв., съпътствано от 8% спад на оперативната печалба в сегмента до 2.8 млн. лв.

Преди време от холдинга казаха, че планират да се освободят от автомобилния и лизинговия си бизнес.

„Добрите оперативни резултати през първото полугодие ни дават още по-стабилна основа за разширяване на бизнеса и навлизане на нови пазари“, коментира в съобщението на финансовите резултати Кирил Бошов, председател на УС на „Еврохолд“.

ЧЕЗ иска 1 млрд. от България

Posted on: юли 14th, 2019 by МИГ No Comments

Фалшива новина се оказа обявеното от българското правителство оттегляне на претенциите на чешката група ЧЕЗ към България с иск за стотици милиони евро – над милиард в български лева. Това са заявили пред депутатите в своята страна ръководителите на компанията.

Искът е заведен през 2016 г. и ще се развие като аналогичен, който вече фирмата е спечелила срещу Албания. ЧЕЗ не коментира конкретната сума, но според публикации в български медии става дума за 600 000 000 евро.

Неотдавна приключи със споразумение, което не ни е известно като сума, делото за 500 млн. евро на друго от ЕРП-тата – ЕВН, против родното правителство, на което ние плащаме сметката от джобовете си.

Босът на „Еврохолд“: Не съм втората Гинка!

Posted on: юни 25th, 2019 by МИГ No Comments

Цената на тока не зависи от нас да я качваме или сваляме. Когато български актив остане в българска компания, това е плюс за страната. Това заяви пред Би Ти Ви Асен Христов – председател на Надзорния съвет на „Еврохолд“, който купи електроразпределителното дружество за югозападна България ЧЕЗ.

Припомняме, цената на тока се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране на база предложенията и от трите енергоразпределителни дружества. От „Еврохолд“ се надяват до края на годината да получат всички регулаторни разрешения, за да придобият българските активи на ЧЕЗ, заяви Христов, цитиран от БНР.

Малко по-рано днес Христов заяви пред журналисти, че след приключване на сделката за българските активи на ЧЕЗ, от „Еврохолд“ ще се концентрират върху намаляването на загубите по преносната мрежа. Затова няма да се наложи сериозно увеличение на цената на тока, увери Асен Христов.

„Мисля, че нито един от моите колеги няма да бъде против да предложим място в Борда на директорите на „Разпределение енерго“ в бъдеще на един държавен представител“, каза той.

За цената на покупката на енергоразпределителното дружество Христов обясни, че ще заплатят на ЧЕЗ 335 млн. евро от два източника. Единият е от увеличение на капитала с 80 млн. евро, останалите – от две големи инвестиционни банки, с които имат подписан мандат и те са готови да им предоставят тези средства.

Няколко часа преди това, в понеделник късно вечерта пред журналисти Христов заяви, че дружеството „Еврохолд“ се надява до края на годината да получи всички регулаторни разрешения, за да придобие българските активи на ЧЕЗ.

За покупката на чешкото дружество Асен Христов обясни, цитиран от money.bg, че първоначално са били изпратени запитвания до 5 международни банки – Deutsche Bank, Mitsubishi Bank, Unicredit, Nomura Bank и JP Morgan.

Две от банките вече са направили дю дилиджънс (б.р. процес на проучване на компания преди сделка) и са осигурили писма за финансова подкрепа. Заради клауза за конфендициалност Христов отказа да посочи кои са те, но по информация на Money.bg това са германската Deutsche Bank и люксембургската Nomura Bank, които заедно и наведнъж ще осигурят необходимата сума.

Очакваната лихва по кредита е между 3 и 4 %. Христов се надява да върнат кредита в рамките на 4-5 години.

„Чрез тази сделка в България ще влезе чуждестранен капитал в размер на около 400 милиона евро“, коментира председателят на Управителния съвет на „Еврохолд“ Кирил Бошов. Тук той визира и увеличението на капитала, към което има интерес и от чуждестранни компании.

На въпрос от водещия тази сутрин: „Ще бъде ли проверяван произхода на парите“, Асен Христов каза, че холдинга, който представлява, е публично дружество. Над 15 г. са инвестирали в автомобилен бизнес, в управление на активи. Холдингът има към 1,3 млрд. приходи и отделно активи. КФН нас непрекъснато ни проверява, ние се отчитаме на повече от 3 месеца, регулаторите са много важни.

Покупката на ЧЕЗ е подписан договор, коментира още Христов. Сделката трябва да мине през Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). При тяхно разрешение да се плати сделката и да се прехвърлят акциите.

Повече от 8 месеца се интересуваме от сделката, преговорите започнаха през февруари, уточни Христов. Той не отрече, че до този момент компанията няма опит в енергетиката, но даде пример със световноизвестна цигарена компания, която се насочва към сферата за бързо хранене.

„По-голямата част от сегашното ръководство да остане, привлекли сме чужди експерти допълнително. Създаваме екип. Създаването на екип доставя опит“, каза Христов.  Запитан защо са предпочетени пред останалите компании, той отговори, че от чешкото дружество са решили, че ще направят втори търг. „Поканиха различни компании, нашата оферта се оказа по-добра от индийската оферта, които дадоха предложение за разсрочено плащане“.

На въпрос: „Защо пропадна сделката с „Инерком“, Христов каза, че това е малка компания, която се е опитала да надскочи себе си. В отговор на думите на лидера на БСП Корнелия Нинова, която в парламента каза, че това била „втората Гинка“, Христов коментира, че това е метафора. „Най-малко аз се казвам Асен. Не се приемам като втората Гинка, това беше една метафора. Мисля, че не беше по отношение на сделката или на Еврохолд“.