До края на тази годината България ще излезе на международните пазари с емисия дълг. Това обяви в интервю за БТА финансовият министър Асен Василев. По думите му това се налага във връзка със Закона за бюджета, но той не уточни какви ще са параметрите на планираните дългови емисии.

Василев подчерта, че за тази и следващата година са планирани дефицити в размер до 3 на сто. Василев опроверга тезата на премиера акад. Николай Денков, който вече изрази съмнения, че България ще успее да влезе в Еврозоната от 1 януари 2025 г. Според финансовия министър това е възможно и страната ни може да покрие инфлационния критерий. Василев изрази оптимизъм за членството ни в еврозоната в кулоарите на провеждащата се Годишна среща на Световната банка и Международния валутен фонд в мароканския град Маракеш.

Ето какво каза той пред БТА:

– Г-н Василев, какво означава за България процедурата за промяна на квотите и увеличаване на дяловото участие в Международния валутен фонд (МВФ)?

– Това дава допълнителна възможност на МВФ да подпомага държави, които имат нужда. За България специално въпросът е ние да запазим позициите, които имаме във фонда, което е директно свързано с това каква част от увеличените квоти ние ще придобием.

Друго важно нещо, което трябва да се отбележи, е, че фондът остава в основните си приоритети да се грижи за финансовата система по света, защото българската финансова система живее в европейската, а тя от своя страна – в световната. Така че, ако има сериозни сътресения (по света – бел. реп.), това неминуемо ще се отрази и върху българския бизнес и граждани.

– Изпълнението на бюджета през август изостава с 3,5 процентни пункта спрямо същия период на миналата година, особено по отношение на ДДС. Какъв е вашият коментар?

– Ако погледнете структурата на приходите в бюджета, ние имаме доста приходи, които трябва да дойдат по линия на ЕС, свързани с второто плащане (по Плана за възстановяване и устойчивост – бел. реп.), които ще дойдат през декември, тъй като вече изпратихме искането за това плащане.

Всъщност, ако се погледне откъде идва изоставането, то идва основно от приходите, които са свързани с еврофондовете, където към септември сме на изпълнение от 31 на сто при нормални стойности от 75 на сто и нагоре. Очакваме и приходи по линия на европейските програми за периода 2014-2020 г., които също да постъпят през декември. Що се отнася до данъчните приходи, те се движат, както са разчетени във времето. Ние заварихме едно много дълбоко изоставане в ДДС, особено при митниците, т.е. ДДС при вноса. Там имаше прогноза, че ще е с 1,5 млрд. лв. по-малко спрямо миналата година, което в момента се наваксва, резултатите се виждат и в числата. ДДС, което е събирано от НАП, спрямо миналата година е напред с около 16-17 процента, така че това отразява инфлацията плюс растежа (на икономиката – бел. реп.). Дефицитът се движи по програма, сега сме на 0,4 на сто от БВП, а в бюджета е предвидено той да бъде 3 процента до края на годината.

– Как Министерството на финансите планира да финансира дефицита до края на годината – чрез фискалния резерв или чрез емитиране на дълг?

– В момента имаме достатъчно средства във фискалния резерв. Той е над 11 млрд. лв. Така че можем спокойно да финансираме дефицита през фискалния резерв. Има доста сериозен падеж догодина, когато трябва да върнем стар дълг. Имайки предвид, че тенденцията да се запазват или увеличават основните лихвени проценти в ЕС и САЩ продължава, тъй като инфлацията остава доста висока и в двата региона, по-добре е да емитираме по-рано, отколкото по-късно. Така че в оставащата част от годината ще си изпълним това, което е по бюджет заложено по отношение на емисиите на дълг.

– Емисията дълг, за която говорите, на вътрешния пазар ли ще бъде или на международния?

– По-скоро на международния.

– Какъв ще е обемът на търсените от пазарите средства?

– Обичайно Министерството на финансите не коментира детайли по емисиите, които са планирани.

– Какви са Вашите очаквания за икономиката до края на годината?

– Международният валутен фонд вдигна прогнозата си за растежа за България за тази година, както и очаква малко по-висока инфлация в рамките на това, което бяхме прогнозирали.

Това, което виждаме, е, че растежът тази година е по-добър, отколкото МВФ очакваше, и то значително по-добър. Това, което ние заложихме, беше за ръст от 1,8 на сто, ще бъде изпълнено и даже може да сме близо до 2-та процента. Другото, което очаквам да видим, е когато излязат окончателните данни от Националния статистически институт за миналата година, те да покажат това, което и Евростат прогнозира, за един ръст от 3,8-3,9 на сто – т.е. по-висок от това, коeто е обявено до момента (3,4 на сто – бел. реп.).

– Предвид повишените прогнози на МВФ и Световната банка за инфлацията у нас през тази и следващата година остава ли 2025 г. целева за влизане на България в еврозоната?

– Абсолютно. Това представляваше една голяма част от разговорите, които имахме тук – че от гледна точна на дълг към БВП България е на второ място в ЕС и само Естония има по-добро съотношение. Това отношение беше 22,5 на сто, но в края на септември вече то е около 20 на сто. От гледна точна на дефицита се вижда, че последните години въпреки кризите успяхме да влезем в 3-те процента. Той се очаква да е от 2,9 до 3 тази година, като за следващата година той също ще е 3 процента, така че се вижда една устойчивост на публичните финанси.

– А по отношение на инфлацията като критерий за членство в еврозоната?

– За инфлацията разговорът е доста интересен. У нас голямата част от нея е „внос“. Тя идва основно по две линии – храни и енергия, и там нашата възможност за въздействие е доста ограничена, защото ние монетарна независима политика не можем да водим. Що се отнася до фискалната политика, бюджетът завърши 2022 г. на 0,8 на сто дефицит на касова основа. По-„тясна“ фискална политика е невъзможно да се направи – тя е една от най-рестриктивните в целия Европейски съюз с може би едно или две изключения.

Реално инфлацията при нас идва от това, че има покачване на цените в целия Европейски съюз. При нас нейната стойност е по-голяма, защото храните и енергията са много по-голяма част от (потребителската – бел. реп.) кошница. Това се вижда и в анализ на МВФ, който те направиха конкретно за България.

От тази гледна точка ние инфлационния критерий има шанс да го покрием, но трябва да отбележим, че той не е изцяло под контрола на страната ни. Мисля, че това се разбира от нашите европейски колеги. Ще видим дали реално, ако нашата инфлация продължи да пада, този ефект на кошницата в момента, в който цените на храните започнат да падат, ще започне да работи в наша полза, тъй като в по-голяма степен ще се отрази на спада на цените в България. Имаме време до април (конвергентните доклади за готовността на страните за членство в еврозоната на ЕЦБ се очакват през пролетните месеци – бел. реп.) да видим как ще се придвижи инфлационният критерий. Но така или иначе аз съм оптимист, че на 1 януари 2025 г. България ще влезе в еврозоната.

– Кога се очаква получилият одобрение от Европейската централна банка законопроект за Българската народна банка да влезе в Народното събрани за обсъждане?

– Очакваме това да се случи през ноември и преди Нова година да бъде приет.

– А законопроектът за еврото?

– Той е готов, но трябва да имаме потвърждение за влизането ни в еврозоната на 1 януари 2025 г., за да има смисъл да го придвижим. Той е чисто технически – в него се казва, че се сменят един числа по всичките закони от левове в евро. Така беше направено и в Хърватска, и това е моментът, в който се приема окончателният законопроект, който въвежда еврото в страната.