Posts Tagged ‘Евгений Дайнов’
Дайнов обяви софиянци за ужасяващи селяци и убийствени цървули
Пощадете Дайнов!
Евгени Дайнов се препъна о собственото си тщеславие, падна и сега всички го ритат, както си е на земята. И вкочаненият му труп подскача по-високо или по-ниско според силата на ритниците. Печална гледка. Не искам и аз да съм от тях – ритащите.
Споменавам Дайнов, само за да взема повод. Какво всъщност се случи? Всички знаете. По повод на протестите във връзка със съдбата на въглищните ни електроцентрали – протести, които аз не следя, но от общественото мнение научавам, че в тях участват стотици, може би хиляди руски агенти, рубладжии и съратници на Владимир Путин – Евгени Дайнов отприщи емоционалната си душа и под въздействието на добрия стар алкохол или на други активни вещества, които в случая нямат никакво значение, избълва грозни ругатни по адрес на протестиращите. Случва се. Вечерно време в социалните мрежи се появяват твърде особени изказвания. Нарича се битов алкохолизъм. Един приятел казваше: „Снощи се напих пред компютъра и тая сутрин като станах, първата ми работа беше да видя какво съм писал“. Но да не се отплесваме.
По адрес на протестиращите Дайнов каза, че са „диви орди“, „блатни твари“, „кръвосмесени джуджета“, „подгизнали и плесенясали блатни диваци“, които „мразят да са в Европа и искат да са в Мухонасранск“. Дали се е опивал Дайнов от своя дар слово, докато ги е редил тези? Сигурно. Те са джуджета, а той е великан и словото е негов меч! С две думи – с вещества или без вещества – е излял цялата си душа, с което, трябва да му се признае, се прочу много повече, отколкото с проникновените си, но на места несвързани статии в либералния печат.
Прочу се и всички скочиха да го тъпчат с подковани обуща. Припомниха, че баща му е бил кореспондент (и резидент) на „Работническо дело“ в Москва и Лондон, че майка му е дъщеря на активни борци против фашизма и капитализма, че е работил с Първанов в Института по история на БКП, че е работил и в „Отворено общество“. Припомниха, че научната му кариера започва с решение №216 на Секретариата на ЦК на БКП от 11 март 1982 година, по силата на което става аспирант по специалността „История на комунистическото и работническото движение, на националноосвободителните движения в Западна Европа след 1945 г.“, а темата на дисертацията, с която става кандидат на историческите науки е „Френската комунистическа партия и проблемът за политическите науки“. Защо? Защо му трябваше да си причини всичко това?
Знае се, че в повечето случаи в медиите той отстоява позиции, изгражда тези и разписва опорки срещу заплащане. Присъствал съм на преговорите му с Кунева, когато тя изгряваше, а той беше дошъл на „Бенковска“ да предложи услугите си. Има и други като него, не е чудо невиждано. По-интересно ми е защо неговото мнение все още трябва да е важно за някого – политическите му анализи са сбъркани, прогнозите му не се сбъдват. Дори умнокрасивитетът, комуто Дайнов самоотвержено служи в момента, посреща много от изблиците му с озадачено повдигнати вежди. Вероятно около него все още блещукат смътни отблясъци от стария му ореол на „син шаман“ на Иван Костов.
Все едно. Нас нито необузданите изказвания, нито комунистическата биография на Дайнов, която по принцип не е тайна за никого, са чак толкова важни. За нас по-важно е да отбележим, че всичко онова, което е излял (и после гузно изтрил, доколкото разбрах – няма как да проверя, защото отдавна ме е блокирал), през цялото време си е било и все още си е в душата му. Не, той не е сбъркал, не е изпаднал в умопомрачение. Не е казал нещо, което не мисли. Цялата надменност, цялото презрение към работническата класа, към унтерменшите, които безцелно пъплят в нозете на неговата грандиозност, си е денонощно там – главата и сърцето му. И поради това той не е някакъв изолиран урод, не – цялото му съсловие е такова. Презрението към простолюдието е денонощно и в умовете на всички като него, на елита на „градската десница“, винаги, дори и когато извива предизборно хоро с подуенските баби, та да го види народът, да му каже „браво!“ и послушно да гласува за него. Същият този народ на „блатни твари“, „кръвосмесени джуджета“ и „подгизнали и плесенясали блатни диваци“.
Евгени Дайнов не е изключение, а правило. Споменаваме неговото име донякъде случайно, без нищо лично. Можеше да е всеки друг, просто Дайнов даде конкретния повод в първата седмица от кампанията преди местните избори. Той е един от многото, които се чувстват родени господари и са бесни, задето нещо не им се получава. Бесни са, задето го няма член 1 на Димитровската конституция.
Кои са тези хора? Те са продукт на времената, когато техните бащи и дядовци се ползваха с официални, държавно санкционирани привилегии. Тези бащи и дядовци раждаха своите деца с усещането, че полагат основите на династии. Децата и внуците по силата на въпросните привилегии бяха обезпечени със съответното образование и възпитание. И най-вече със съответното самочувствие и себеусещане, което включва на първо място хищния апетит към властта и доминацията и веднага след това – презрението към простия народ, който не представлява нищо повече от инертен материал, чакъл за запълване на коловозите по пътя към осъществяването на Свръхчовека. Да, хората от породата на Евгени Дайнов – наследници в династичния смисъл на отговорни фактори от Комунистическата партия и Държавна сигурност – имат себе си ни повече, ни по-малко за Свръхчовеци в ницшеанския смисъл на думата. Свръхчовеци, които са над закона. Свръхчовеци, които сами по себе си са законът, защото законът произтича от тях. Все още не са достатъчно силни да говорят това открито, но от време на време го изпускат, когато са пийнали или напушени. И тогава са най-искрени, тогава ги виждаме такива, каквито са в действителност, а не скрити зад нескопосани сиромахомилски маски.
И действително те са господарите на този свят. Затова толкова лесно им се получава всичко. Но ние не бива да им завиждаме, нито да се отчайваме. И то не само защото завистта и отчаянието са грях, но и защото този свят и всичко, което му принадлежи е само временно. Временно означава във времето и с времето. А времето ще свърши внезапно, може да свърши дори преди да съм сложил точка на това изречение. И тогава ще дойде вечността. Тогава ще видим ново небе и нова земя и на тази нова земя Картаген със сигурност ще бъде разрушен, разоран и посипан със сол.
Иван Стамболов-Сула
Дайнов: Миньорите искат да смучат нашите пари!
Миньорите и зърнарите са добре организирани групи, които искат да постигнат общите си интереси за сметка на общото благо. Това са типични картели и монополи, характерни за Средновековието. Това е онази феодална България, свързана с Бойко Борисов.
Това заяви в предаването “Денят с В. Дремджиев” проф. Евгений Дайнов.
“Нещата се нормализират – те отиват на пазара и ще трябва да се конкурират. Тези хора искат да спрат времето и историята за наша сметка. Готови са да ни извадят от ЕС, само и само да продължават да смучат пари, които ние не им дължим. Хем ни вземат парите, хем здравето”, допълни той.
По думите му именно протестиращите енергетици “натискат държава, пълна с потенциал, в тинята”.
“Ние отдавна трябваше да сме излезли от тази тиня”, категоричен беше проф. Дайнов.
Той прогнозира още протести – на тираджии, ресторантьори. Този модел на поведение обаче ще отстлабва и ефективността на действията им ще бъде сведена до нула.
Пост на Дайнов взриви мрежата
Пост на университетския преподавател Евгений Дайнов срещу протестиращите миньори нажежи до червено страстите в обществото. Съвсем официално публични личности се заканиха да алармират всички български институции и да искат оставката или уволнението на скандалния преподавател, който си е позволил недопустим език на омразата срещу български граждани, данъкоплатци, работници.
Припомням, че миньорите и енергетиците от районите на Стара Загора, Перник и Кюстендил излязоха на протести в петък миналата седмица, когато правителството паралелно и без предварителни разговори с тях изпрати в ЕС своите планове с искане за оползотворяване на мащабна евросубсидия. Част от условията затова, са въглищните мини у нас да бъдат закрити. Дни наред обществото ни се раздира от политически скандали между онези, които са солидарни с протестиращите, и онези, които не са. Люти постове в социалните мрежи разпалват страстите, а един от тях, този на Евгений Дайнов, направо ги взриви.
Също така, че преподавателите в цялост и в частност този дължат на гражданите, които ги издържат, приличие и възпитание в поведението си.
Сигурна съм, че хората, към които той е политкоректен все ще му намерят някаква синекурна длъжност някъде, където може на воля да си псува и попържа когото си иска. Може по някакви евро програми примерно да му осигурят тлъсти пачки, за да продължи да организира певачески или инструментални фестове в село Миндя. И т.н. и т.н.
Този човек не бива да има достъп до деца, за да не излива отровата си върху тях. Надявам се МОН и лично ротационният премиер да излязат с позиция по този скандал и да направят необходимото. Затова им плащаме тлъсти заплати и те са длъжни да полагат грижи за менталното здраве на подрастващите. Може също така да си припомнят думите на един класик, ако са го чели ще се сетят, че:
„Ако накарате истината да замълчи и я погребете дълбоко под земята, тя ще поникне, набрала такава експлозивна сила, че ще помете всичко по пътя си”.
Дайнов към Борисов: Селянино! Измий си яйцата, сядай си на дирника и прави, каквото ти се каже!
Борисов никога не е бил нито умен, нито интелигентен. Беше – беше – хитър. Селски хитрец от типа на бай Тошо, но в онези условия това му вършеше работа дори пред чужденците.
Вече не е дори хитър. Зъл и уплашен е. Злината, обаче, ще му изиграе лош номер, ако го добута до това, да прави правителство с мандат на ГЕРБ. Това правителство от първата си секунда ще изпадне в свирепа международна изолация, заедно с България. Никой вече няма намерение да търпи хитреци като Бойко.
Затова: да му се каже строго, още днес: „Селянино! Измий си яйцата, сядай си на дирника и прави, каквото ти се каже!“. Ако не ще – да се оправя с мандатите.
Аман от галоши.
Дайнов: Борисов в момента е като една счупена играчка, работи за личното си бъдеще
Нещата се променят всеки ден, защото различни подразделения на тъмните сили контратакуват по фланговете. Това зави проф. Евгений Дайнов в ефира на “Евроком“.
“Бойко Борисов е уплашен и разбира, че неговото бъдеще и бъдещето на ГЕРБ са две различни неща. Той избра да работи за личното си бъдеще“, поясни още той.
“Трябва да минат 100 дни от реалното функциониране на правителство и тогава ще разберем кой е надхитрил другия“, добави Дайнов.
По думите му българите са меланхолично племе, които не вярват, че може да има постижения.
“Този Бойко Борисов, който имаме в момента е една счупена играчка. Той не е онази ламя, която шеташе из нашите земи толкова дълго време. Борисов няма силите и капацитета да обладава по-малките си съюзници“, категоричен беше професорът.
Дайнов: Коалиция ГЕРБ и ПП? Представяте ли си министър на финансите Асен Василев и на икономиката Делян Добрев?
По думите му сред партиите има всеобщо разбиране, че трябва да се направи правителство. „Тук идва тестът за зрелостта на ПП и ДБ, които очевидно ще бъдат първи, да намерят начин да убедят Бойко Борисов и да му обяснят, че трябва да подкрепи реформаторско правителство, без да иска достъп до изпълнителната власт. Представяте ли си министър на финансите Асен Василев и на икономиката Делян Добрев? това ще взриви всички“, смята той.
Той е категоричен, че трябва да има договорка на ПП с голяма политическа група – ГЕРБ и ДПС, а така да има подкрепа за евентуален кабинет. „Видеонаблюдението би отказало някои хора, които по принцип гласуват срещу пари, да ги откажат, за да не бъдат хванати. 45% ще бъде реалният вот“, отбеляза Дайнов.
Социологът Кольо Колев определи предизборната кампания като вяла игра в центъра на терена. „Всички обещания са направени и думите започват да се изпразват от съдържание след толкова много предизборни кампании. Очаквам много ниска избирателна активност. Това ще бъдат поредните избори с най-ниската избирателна активност. Единствено купеният вот може да повиши изборната активност. Едно правителство няма да бъде особено долюбвано, но е необходимо, дори с цената на саможертва от някои формации. Около 2,5 млн. души ще застанат пред урните, със 100 000 по-малко, отколкото на предишните избори, което е 39-40% от реалните избира“, коментира той.
По думите му седем партии ще влязат в парламента. „Вероятно както БСП, така и „Български възход“ ще намерят място в парламента. Това дава възможност и за различни конфигурации. Няма възможност за коалиция в чист вид между ГЕРБ и ПП-ДБ. Това ще бъде самоубийствено. И двете в момента се гърчат, защото вземат за основна на предизборната си борба отрицанието на другия. На хората ще им писне да слушат, че няма как да се състави правителство“, смята Колев
Дайнов: ГЕРБ днес се обесиха
Народното събрание отхвърли кандидатурата на проф. Николай Габровски за премиер, издигната с първия мандат на ГЕРБ-СДС. Своята подкрепа дадоха депутатите от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ДПС, „Български възход“. Против бяха БСП, „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и „Възраждане“.
Евгений Дайнов, който е политолог и преподавател в НБУ, каза пред БНР, че с интерес е наблюдавал как върви подготовката за подкрепа на този кабинет, която определи като „артилерийска“: „Мобилизирани бяха социологически агенции и експерти, които да тръбят, че кабинетът трябва да мине в този състав. На този фон бяха странни някои изказвания в зала, като тези на Делян Добрев и Николай Павлов. Всичко прерасна в едно ясно съобщение, че това правителство се прави, за да се вкара Петков в затвора. Така рязко се намалиха шансовете на този кабинет“.
ГЕРБ се самозатваря в изолация, посочи още Дайнов: „Едно е да се залепи за третия мандат и да има образа на разумна и национално отговорна партия, друго е да твърди, че който не е съгласен с тях, ще лежи в затвора. ГЕРБ днес се обесиха“.
Политологът обясни, че винаги е бил против персонификацията в българската политика. Представените кандидати за министри пък определи като „политици втора употреба от близкото минало“.
Дайнов смята, че правителството на ПП е успяло да направи така, че кризите да не избухнат: „В момента те отшумяват в България и в цяла Европа. Няма същински кризи, очевидно няма да се умира от студ през зимата“.
Той посочи, че официалната идеология на ГЕРБ е, че за последните две години българите са разбрали, че те са стабилните: „Но поведението им говори точно обратното – те викат и заплашат в пленарната зала. ГЕРБ и ДПС вътрешно са изключително неуверени, че владеят ситуацията и че могат да се ориентират в нея. Затова нападат“.
ПП и ДБ трябва поемат втория мандат и да кажат на ГЕРБ, че ако искат да бъдат възприемани като европейски политици, трябва да го подкрепят без да искат нищо, посъветва той.
Трябва да се представи добър състав на правителство и добри политики. Ситуацията е тежко променяща се, включително и заради огромния натиск, който войната в Украйна упражнява и върху България. Главният проблем е, че България се опитва да се измъкне от модела на Бойко Борисов, както се измъкна от модела на Тодор Живков. Онова отне десетина година, това също няма да стане за десет дни. Достатъчно българи им казват да се махат, но те твърдят, че имат достатъчно ресурси да останат“.
Имам подозрения ,че акушираното влизането на „Български възход“ в парламента беше с цел да получат третия мандат, заяви той: „Залагам, че ще е за тях. Около партията на Стефан Янев ще се направи мнозинство с ГЕРБ и ДПС“.
Дайнов не очаква всички планове за третия мандат да се изпълнят: „Днес имаше такова сътресение, че ще се тресат дотогава“.
Озлобената орда от епохата „преди Кирил и Асен“ идва отново
Около година време всички тук в България живяхме с усещането за смяна на епохите. На власт не бяха герои от 90-те години, доносници, милиционери, бандити и простаци. Изобщо цялата унизителна бойкоборисовщина изчезна от сцената. Страната се управляваше от ново поколение, което изглеждаше, говореше и действаше по съвършено нов начин – всъщност като нормалния, отдавна познат маниер на цивилизовано управление.
Старите „герои“ се готвят за реванш
Какво обаче се случваше с гореописаните „герои“ от предходното поколение? Отначало не повярваха, че епохата се сменя. После притихнаха. После започнаха да търсят цаката на новата власт – и я намериха тази цака чрез деведесетарските карикатури около Слави Трифонов. А сега се готвят за реванш, когато отново вземат властта.
Само за последната седмица видяхме чутовно раздвижване в емблематични среди, свързани с епохата „преди Кирил и Асен“. Кметът на Царево, посветил живота си на унищожаване на природата в поверената му община, скочи на Министерство на околната среда и водите заради обявяването на Корал за защитена местност. Зърнарите, отгледани от бойкоборисовщината, обявиха бунт. Същото направиха строителните фирми, също отгледани от нея. А АПИ внезапно спря всички обществени поръчки поради причината, че този път, в новата епоха, те бяха организирани според правилата и там едва ли щяха да се класират обичайните бойкоборисови заподозрени.
Организираха се и идват. Вече се чуват бойните им викове, вече се виждат озъбените им физиономии и размахваните над главите им бухалки. Ако се върнат, предишното тяхно властване ще ни се стори песен. Този път имат да си отмъщават на всички нас, за да не ги плашим вече никога така, както ги плашим от 2020 година.
Пропагандната атака е яростна
Тази наближаваща към нас озлобена орда е проблем. Нейното настъпление обаче е свързано с един още по-голям проблем. Организирането на ордата за контранастъпление съвпадна с масивна пропагандна атака в интерес на Кремъл.
Сайтове и сайтчета бълват несъществуващи лекции, интервюта и статии на несъществуващи „западни професори“, работещи в несъществуващи институти и изявяващи се в несъществуващи издания. Всички те, разбира се, „признават“, че за войната е виновен Западът, а Русия е жертва.
Тези медийни упражнения очевидно играят ролята на артилерийска подготовка: да унищожават мозъците на населението така, щото на изборите то да върне ордите на власт. После, разбира се, организаторите на тази медийна канонада ще искат от тях да си платят за подкрепата: договорче с Газпром, неспазване на санкциите срещу Русия, саботаж на ЕС и НАТО отвътре. Не само се готвят да ни дерат, но и да продават кожите ни на Москва.
Гласувайте умно, моля.
Дайнов: Залагам, че довечера коалиция Ориент-експрес ще остави правителството на власт
Своята позиция за предстоящото гласуване на вота на недоверие на кабинета „Петков“ изрази в социалната мрежа и политологът Евгений Дайнов.
„Аз пък залагам, че след сутрешното показване на мускули („Вижте колко сме силни!“), довечера коалиция Ориент-експрес ще остави правителството на власт с посланието: „Знаете, че можехме да ви свалим, айде сега да се договаряме“.
Ако все пак го свалят, това пак ще е подготовка да тръгнат да се договарят при връчването на първия мандат на ПП. Ама докато се стигне дотам – я камилата, я камиларя…“, написа той.
Дайнов за Константинова: Махнете я тази чорлавата! Разжалвайте я пред строя!
Прибирам се малко преди 22.00 часа от поредния доста добър концерт в Нов български университет в подкрепа на Украйна. Пускам късните новини. На ТВ екрана изгрява някаква чорлава жена, която ме гледа лошо. Освен, че ме гледа лошо, нещо ми се кара.
Избеснях на секундата: Коя си ти, чорлава и лошо гледаща жена, че ще ми се караш? Обаче се вслушах и разбрах, че (за разлика от Бойко Борисов и присъдружните му фашисти) не се кара на мен. Кара се на украинските бежанци.
Казвала се била Константинова. Била началник на бежанците. И им съобщава, че са боклуци, към които тя вече няма да има милост: „Закрилата е право, а не задължение!“ – съскаше тази рошава чиновничка от екрана, фиксирайки ме са безмилостен поглед, който помня от едно време от представителите на Народната милиция. Ако беше от НМ, да й простим: дошла от село, не може да работи нищо, станала милиционерша. Но – не. Тя не е от НМ. Което не й пречи да не разбира елементарното: щом на някой човек някакво нещо му се полага по право, то това означава, че някакви други хора имат задължението да му спазват това право.
Дотук – грандиозно невежество по елементарни неща, изяснени в Европа някъде около 17-ти век.
Следва очакваното: „Развитието на ситуацията от този момент нататък е в ръцете на украинската общност в България“. Това е любимият похват на българските чиновници от четвърт век насам – да прехвърлят собствената си неспособност да се справят със служебните си задължения върху гражданите и техните организации.
Защо, пита се в задачата, Полша успя да приюти 4 милиона бежанци без драми? Поляците били по-богати от клетите българчета? Тогава какво да кажем са сиромашка Молдова, 17 на сто от чието население в момента са украински бежанци? Да са се оплаквали молдовците? Да са се карали на украинците?
Сещате се, драги читатели, какво следва, нали? След като тази свирепа жена обеща да вкарва украинците в лагери, защото били много претенциозни, тя нямаше как да не стигне до основна опорна точка на сегашния български фашизъм: че държавата харчи за украинците, а българите гинат от глад. Да я чуем: „Да, сигурно е имало и такива, които не са успели да запишат децата си на детска градина. Но нима това не се случва всеки ден с българите?“.
Щеше да бъде по-честно направо да обяви украинските майки и деца за унтерменшен – за „недокрай човеци“, в сравнение с висшата раса на българите…
И това се случва в държава, която по време на най-голямата си, днес невъобразима бедност, подслонява без истерии стотици хиляди македонски, тракийски и арменски бежанци. И нейните поети съчиняват песни и стихове за тяхната драма.
Позор.
По време на 12-годишния режим на ГЕРБ не съм си позволил нито веднъж да ги питам, как не ги е срам. Защото бях наясно: тези хора нямат нито срам от хората, нито страх от Бога. Те съществуват единствено, за да плячкосват. Сега обаче питам управляващите: Как не ви е срам? Как не ви е срам да имате вицепремиер с менталното устройство на фатмак от Народната милиция? Как не ви е срам да се позиционирате като модерни европейски хора, а да развъждате такива ретроградни екземпляри, все едно изкарани от нафталина на бай-тошовия социализъм?
Тази жена разполага със съзнание, което е изцяло бай-тошово и, в крайна сметка, руско. Няма начин някой да й обясни, колко не е права. Тя не разполага със софтуера да разбере такива обяснения, камо ли да подчини своето поведение на тях.
В продължение на няколко поколения българските чиновници култивираха у себе си омраза към гражданите – докато стигнаха до онзи момент, в който омразата се оказа единствената им емоция. Накрая започнаха да мразят себе си.
Махнете я тази. Разжалвайте я пред строя.
Паркирайте я някъде, където няма да вреди. Секретар на селско кметство би било добра идея, докато не я изгонят местните баби заради злия й нрав.
И се извинете, че тя ни опозори от ваше име.
Не е далеч времето, когато ще бъдете питани, какво точно правихте по време на войната. Какво ще отговорите? „Заключвахме в лагери украински жени и деца, докато техните мъже бранеха не само родината си, но и нас от руските орди.“
Засрамете се.
Путин поглъща Запада
Публикувах две книги, в които Владимир Путин е главно действащо лице – едната през 2008 г., другата през 2020 г. Проучвах го обстойно и вече месец се чудя защо този внимателен и хитър човек допусна толкова огромна стратегическа грешка, като започна войната в Украйна. Ако беше продължил както преди, търпеливо и хитро, щеше да продължи да трупа реална власт и влияние на геополитическата сцена. Вместо това той заложи всичко на един стремглав устрем и катастрофира зрелищно.
Това пише политологът проф. Евгений Дайнов в анализ за euroactiv.bg.
Гледали ли сте как змия поглъща жаба? Първоначално змията, след като се е шмугнала зад жабата, я захапва и я задържа. Жабата се поклаща за кратко и след това спира. И нападателят, и жертвата лежат там като че са замръзнали от години. Жабата очевидно се опитва да се приспособи към тази нова ситуация. След това, в рамките на част от секундата, змията внезапно се придвижва нагоре с още един сантиметър и след това следва още един период на пълно бездействие. След още няколко подобни маневри, жабата най-накрая изчезва в устата на змията.
ова правеше Путин с нас – „Запада“, в продължение на две десетилетия.
Той се шмугна зад нас в края на 20-ти век, уверявайки ни в своята либерална и модерна принадлежност, докато взривяваше жилищни сгради в Русия, за да обвини чеченците за експлозиите и да отприщи втората чеченска война. Западът, по собствените му думи, „се развълнува за малко и след това се успокои“. Тогава той се зае да задушава всяка опозиция и свободомислие у дома. Западът се „разбуди за малко“, но беше оборен с твърдението, че Русия е някаква друга по-висша цивилизация, която не трябва да бъде съдена по западните стандарти за демокрация и права на човека.
След като уби няколко журналисти, а икономиката вече не беше в най-добро си състояние, през 2008 г. Путин проведе светкавична война в Грузия, за да натрупа подкрепа у дома. Западът се развълнува за малко, пропускайки много по-важна част от стратегическата картина – подготовката на Путин да проникне в Европа чрез това, което тогава той смяташе за „православния полумесец“. Идеята беше да се подчинят православните и бъдещите членове на ЕС и НАТО, като накрая се озове на унгарската граница.
Евгений Дайнов: Истерията на ДПС показва, че властта се отдалечава от тях
Политическите процеси в България и по света са все така динамични и за тях е необходим компетентен коментар от информирани и задълбочени анализатори.
По този повод от ФАКТИ се свързахме с политолога проф. Евгений Дайнов, с когото коментирахме теми и от българския политически живот, и от заобикалящия България свят.
– Проф. Дайнов, зная, че мога да Ви задам въпрос не само като на политолог, но и като на гражданин, подкрепял протестите в годините назад. Случва ли се най-после Промяната и поприключва ли респективно от нея Преходът?
– Преди 30 години си представяхме, че преходът – това е просто да махнем онова, което пречи и от ненормално положение да влезнем в нормалното, тоест западното. В този смисъл някъде към 2005 година онзи преход свърши. Бяхме по-скоро незабележима западна страна, отколкото някаква източна екзотика. И там се промениха условията на играта, по две причини: 1. Нормалността на Западния свят, постигната след войната, започна да се дезинтегрира и променя; онзи свят, изглеждащ стабилен, самият той навлезе в някакъв преход, който ни повлече и нас; 2. В нашата част на Европа се оказа, че демократичните корени са доста плитки и се появиха – отново – авторитарни режими, от които този на Борисов беше пръв.
Така че в момента се намираме в два нови прехода: общият, западният, вървящ към нов тип икономика, енергетика и преодоляване на несправедливото разпределение на благата; нашият, източният, чиято цел е да възстанови демокрацията и нейните механизми след режима на Борисов. От тази гледна точка не си представям по-обещаващо правителство от онова, което имаме. То е съставено от западни хора, които са наясно и за двата прехода.
– Няколко месеца по-късно след един Ваш коментар, както и след няколко месеца ново управление, все още ли то, новото в българската политика Ви се струва „възпитано, приветливо и уравновесено”?
– Да. И други колеги вече писаха по въпроса, по-добре от мен. Мисля, че Калин Янакиев беше един от тях.
– Увеличат ли се шансовете на правителството ни дa издържи повече от няколко месеца с наближаването на по-топлите месеци от годината?
В политиката, стабилността не зависи от сезоните, а от това дали се постигат бързи и добри резултати. Ако да – създава се устрем напред, който увлича всички и неутрализира центробежните тенденции. Ако резултатите се забавят, центробежните тенденции се засилват. В момента в публичното пространство „виси” чувството, че резултатите закъсняват. Докато такива не се появят, центробежните тенденции ще са обезпокоителни.
– Относно опозицията. Забелязвате ли единомислие и единодействие между ГЕРБ, ДПС и „Възраждане” в Народното събрание?
– Мисля, че те вече договарят бъдещо свое мнозинство в този си състав.
– Финансов ли е според Вас мотивът зад истерията, която се наблюдава у представителите на Движението за права и свободи през последните седмици?
– ДПС е класическа пост-социалистическа олигархия, която прави пари от това, че има власт. Днешната истерия показва, че властта се отдалечава от тях, а заедно с нея – парите.
– Васко Кръпката пее една песен – „Няма връщане назад”. В друг контекст – има ли връщане към ГЕРБ и още повече не дай Боже към Борисов?
– По принцип в тази разбъркана ситуация всичко е възможно. Ако обаче правителството просъществува още месец-два и резултати се появят, ерозията в ГЕРБ ще набере сила и тази партия ще се превърне в обичайната за новата наша действителност, тоест с тежест от десетина процента и неспособна да възстанови „модела Борисов” дори в коалиционен формат.
– По външнополитическите въпроси. Русия декларира, че прави някакво оттегляне от границите с Украйна, с което някак в евроатлантическата зона настъпи успокоение. Може ли да се има каквото и да е било доверие в това, което казва Кремъл?
– Путин отново излъга. Той вече направи това през 2014 година. След като отричаше в Крим „зелените човечета” да са негови, накрая с широка усмивка съобщи, че да, негови са и освен това ще ги покани в Кремъл да им раздаде награди за добре свършена работа.
Тази тактика има цел: ако никой никому няма доверие, защото всички лъжат, то единственият регулатор на отношенията остава голата сила. У дома Путин вече постигна това положение. Очевидно смята, че и на международната арена е най-силният и може да лъже и напада когото си иска. В случая е в дълбока грешка.
– Всички знаем и многократно сме говорили, че Русия е икономическо джудже спрямо цивилизования свят. Не е имало дори тенденция това да тръгне да се променя в рамките на управлението на „Единна Русия”. Защо целокупният руски народ търпи това развитие на историята, осигурявано му от администрацията на Владимир Путин, от самия него и елитния кръг около него?
– След като наложи силата като единствен фактор в политиката, Путин успя да убеди населението си, че по-важно от благополучието е целият свят да се страхува от Русия. Тази ситуация в Русия се повтаря на всеки 3-4 поколения и населението изпада в готовност да яде супа от брезова кора, но Русия да е страшилището на света.
– Споделяте ли прогнозите на някои анализатори, че Русия буквално може да се загуби в прегръдката на Китай?
– Цялата икономика на Русия е съвсем малко по-голяма от икономиката на китайския град Шанхай. Решението на Путин да се прегърне с Китай е гибелно за него, защото китайците не уважават по-слабите икономически страни. И те му го демонстрираха на Олимпиадата, когато: 1. Го накараха да подпише документ, че признава Тайван за китайски, но без да успее да накара китайците да се подпишат, че Крим е руски; 2. Го сложиха на трибуната на откриването демонстративно сам. Путин е в процес да бъде изяден от китайците и може да обвинява единствено собствената си глупост.
– Разклатена ли е сериозно ролята на САЩ като световен политически и икономически лидер – политически от Русия, а икономически от Китай, включително и може би най-вече заради оттеглянето от Афганистан?
– След Афганистан, ролята на САЩ в света пострада удивително малко, в сравнение с времето след Виетнам. А в последните седмици, под натиска на Путин както САЩ, така и НАТО – че и целият Запад – възстановиха своята световна роля точно в момента, в който Путин започна да бъде изяждан от Китай като жаба, бавно поглъщана от смок.
Дайнов: Очаквам Кирил Петков съвсем скоро да „вкара в пътя“ министрите от ИТН и БСП
„Очаквам Кирил Петков съвсем скоро да „вкара в пътя“ министрите от ИТН и БСП, които са част от предишния модел и или не искат, или не могат да разберат промяната“.
Това каза проф. Евгений Дайнов в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ по TV+.
„Старите от бившето управление усещат, че губят порциите пари, с които са свикнали и си мислят, че ще могат да уплашат Кирил Петков и новото управление“, посочи още той.
„Хората обаче виждат в младите своите деца и им дават кредит и надежда. Това обаче може много бързо да се промени при серия от проблеми“, коментира той.
Целия разговор можете да гледате във видеото:
ГЕРБ и ДПС ще отмират бавно и грозно, заедно с модела, който изградиха
– Проф. Дайнов, изпращаме нетипична политическа година. За първи път служебни правителства управляваха толкова дълго – седем месеца. Как оценявате двата кабинета на Стефан Янев?
– Съвършено неочакван успех. Обикновено тези правителства са не само временни по закон, но и по съзнание – не се захващат с големи неща. Единственото изключение досега беше служебното правителство на Софиянски, което спря хиперинфлацията. Кабинетите на Янев успяха да вдигнат завесата, дотогава скриваща титаничните кражби на предишната власт, както и да внушат на обществото, че е възможно да се управлява по приличен и отговорен начин – че не е задължително на власт да са гангстери и присъдружните им милиционери.
– Очакванията са големи като за у нас, но нормални като за цивилизована страна: да се управлява за общото благо, да се създават условия за развитие, законът да е еднакъв за всички и ефективно да чисти общественото тяло от паразити.
– Какви са рисковете пред новото управление? Каква е вероятността за нови парламентарни избори през 2022 г.?
– Рисковете са три вида. Първо – неопитност. Това се преодолява лесно с трупането на опит. Второ – прекалена разнородност на коалицията. Тук ситуацията е по-рискова, но пък ИТН, ДБ и БСП едва ли ще клатят лодката прекалено, тъй като миналия път след клатенето се издави половината им електорат. Трето и най-сериозно: устойчивост на натиск. Отстъпващият гангстерски режим (определението е на западни колеги, не е мое) ще пробва непрестанно да „пробива” новата власт. Очаквах това да става в парламента, чрез шантажиране на депутати от мнозинството. Но тия дни видяхме, че гангстерски пробив е възможен на ниво изпълнителна власт – скандалът с „Петимата от ДС” в МВнР.
Вероятност за избори има. Тя ще намалява с всеки резултат, постигнат от правителството. И ще се увеличава с всеки неуспех.
– Има сериозен натиск към главния прокурор Иван Гешев. Виждате ли реален шанс той да бъде отстранен през 2022 г.? Как?
– Докато в страната работят основните механизми на демокрацията, няма как запъването на когото и да е да продължи твърде дълго. Щом едно общество не иска да гледа Гешев като главен прокурор, то най-вероятно доста бързо ще намери начина да го премахне. Справка: дори Борисов и бандата му не успяха да удържат на общественото отхвърляне, въпреки огромните си ресурси.
– През януари започва вторият мандат на преизбрания президент Румен Радев. Каква очаквате да е неговата роля при новата политическа ситуация?
– В началото си Радев изглеждаше като някаква не особено полезна гарнитура на фасадата. През 2020 година той стана най-важният фактор в държавата, тъй като бе единствената непревзета от гангстерския режим институция. И се оформи като силен президент в момента, в който започна да изпълнява конституционния си дълг да олицетворява единството на нацията, отхвърляща „модела Борисов”. Оттук насетне ролята му би трябвало да бъде двояка: да продължава да функционира като стабилна и предсказуема институция, работеща за общото благо; както и от време на време да потушава конфликти и размирици в четворната коалиция, каквито са неизбежни.
– Очаквате ли сериозни вътрешни промени в опозиционните сили ГЕРБ и ДПС?
– Дори и да искат, те не могат да се променят. Изградиха такъв модел на властване, който вече няма да могат да напуснат. Ще отмират, бавно и грозно, заедно с модела.
Тези дни в България се случва чудо
Коментар от проф. Евгений Дайнов в DW.
Бях на около 10, когато си дадох сметка, че чудеса се случват. Наближавах 30, когато разбрах, че в плановете си – особено политическите – човек задължително трябва да включва фактора „чудо”. Защото, макар да са непредсказуеми, чудесата все пак се случват. И когато чудото внезапно се стовари от нищото, ще си готов да влезеш във вратата, която то ти отваря.
Добре дошли в 21 век
Тия дни наблюдавахме „на живо” именно случването на чудо. Иде реч, разбира се, за преговорите на „Продължаваме промяната“ за съставяне на правителство. Тези преговори отварят врата към едно бъдеще, желано от три десетилетия, но изглеждало недостижимо: „България да стане нормална западна страна” – фраза, която за пръв път е произнесена още на Кръглата маса от 1990 година.
В последните над три десетилетия в българската политика наблюдаваме няколко основни, базисни типажи. Имаме тарикати, тоже простаци, които се отнасят към политиката така, както Остап Бендер се отнася към чуждата собственост. Имаме предводители на крепостни селяни, имаме клоуни, които искат да са известни, за да ги разпознават на улицата. Имаме и безкористни революционери, които се борят срещу всички горепосочени. Но сравнително рано прегарят и така стават безполезни за общото благо. А в крайна сметка основният режим на взаимодействие между всички тях е скандалът.
Сегашните преговори, с малки изключения, разкриват наличието на един друг типаж, различен от изброените. Повечето участници, макар някои от тях да познаваме от години, нямат поведението, очаквано от обитателите на тези земи. Те изглеждат така, сякаш са пристигнали от другаде, от някаква по-добра версия на света.
Последните избори показаха, че на българския народ са му писнали обичайните политически типажи. Дори след сериозен флирт с революционерите народът отсъди, че и от тях му е писнало. И сложи на челното място други хора – именно онези, които изглеждат като пристигнали от по-добрата версия на света: възпитани, уважителни, уравновесени. И може би най-важното – хора, олицетворяващи приветливостта. Онази добродетел, която Джейн Остин поставя на върха на добродетелите.
Гласувайки за приветливи хора, българите най-сетне дадоха сигнал, че искат да напуснат 19 век (в момента олицетворяван от БСП и „Възраждане“), в който традиционното семейство отрежда на жената живот в кухнята, а мъжът задължително трябва да е намръщен, за да бъде взиман насериозно. Българите очевидно искат да напуснат и онзи 20 век (в момента олицетворяван от ГЕРБ и ДПС), в който силните мачкат слабите. Накратко: българите ни съобщиха, че вече искат да живеят в 21 век.
Дори само следенето в интернет на експертните преговори за правителство илюстрира това случващо се в момента чудо. Къде са обичайните крясъци, подскоци и плезене? Къде са идиотските „червени линии”? Къде е опитът да унизиш другарчето или да го обявиш за предател? Тези неща останаха затворени във вътрешнопартийните разправии. Навън, на голямата арена, виждаме някакви прилично изглеждащи хора да обсъждат общото благо с приличен тон и разумни аргументи – тоест, да правят онази истинска политика, която е описана още от Аристотел преди около 2300 години. Не минаха и две хилядолетия и половина – и влязохме в крак с времето…
Случващото се чудо има две страни. Едната е, че се намери група българи, която да приложи на родна почва онзи тип организация на преговорите, който отдавна се прилага в „нормалните западни страни”. Не си казаха като мнозина преди тях: „Тия неща работят ТАМ. Тук, в родината на Бай Ганьо, Андрешко и Големанов – тука е друго”. Те демонстрират онова устойчиво („западно”) поведение, което по принцип липсва по нашите земи и което изисквам (с променлив успех) и от моите студенти: научил си нещо – прилагай го, не се повличай по другите около теб, които не са го учили.
Втората част от чудото е, че този подход засега сработва. Родната почва не се оказа чак толкова негостоприемна за семена, донесени от по-цивилизовани земи. В масата си събраните за преговори експерти, макар излъчени от партии, поеха топката, вдигната от Кирил Петков и Асен Василев и заиграха с нея по правилата.
Пророкуванията за бърз провал пред камерите не се сбъднаха, тъй като участниците в тази игра се отказаха от обичайното за тези земи поведение. Експертите се оказаха устойчиви. Не се преродиха в обичайните политически типажи, а удържаха поведението си: да спорят по проблем, за да стигнат до неговото решение, както са свикнали на стотици конференции, кръгли маси и семинари.
За да бъде чудото пълно
За да бъде пълно обаче, чудото трябва да има и трета част: когато дойде фазата на политически разговори между партийни лидери, те да продължат да следват вече зададения стил и начин на работа. Ако някой реши да превърне в „червена линия” някой свой варварски блян – борба с „джендъра”, да речем, или съкращаване на народните представители наполовина – чудото може да се разсърди и да си тръгне. Да тръшне вратата след себе си и като се огледаме, да видим, че не сме на кон, а на магаре. И че не се носим с лекота напред, а сме затънали в калта.
Съвет към всички преговарящи: чудеса се случват, но не често. Ако пропуснеш едно, после не се знае кога ще дойде друго. Радвайте се, драги, на случващото се чудо, докато е тук. Ползвайте го. То пари не иска.
Въпреки заученото си черногледство, в последните три десетилетия българите няколко пъти са влизали във врата, отваряна от някое чудо. И винаги са печелили. Именно това приемане на чудото е основната причина в момента България да не е Беларус или Молдова.
Дайнов: Трябва да се счупи „модела Борисов“
„Има почти непреодолим устрем към правителство – и то реформаторски, което да счупи модела „Борисов“. Той идва както от страна на народа, така и от страна на участниците в преговорите. Не виждам кое би попречило да се състави кабинет, като се има предвид, че три от участващите партии, участваха и в неуспешния опит да се състави правителство през лятото и би трябвало да са си посвили малко претенциите и червените линии“.
Тази констатация направи пред БНР политологът проф. Евгений Дайнов и уточни, че участващите в устрема започват да виждат повече нещата, които ги обединяват, отколкото тези, които ги разделят.
По думите му, ако ще е класическа коалицията, която ще състави редовен кабинет, би трябвало да има разписани представителства, на ниво изпълнителна власт, на всички участващи:
„Очаквам в коалиционното правителство да има представители не само на победителите – ПП, но и на другите участници. Зависи как ще се разберат“.
Според проф. Дайнов времето, с което политическите формации разполагат, е за споразумение от 18 или 28 страници, като са разписани основните политики, „така че да бият в една цел“, а след това да се намерят хората, които да я вършат тази работа:
„Ако това правителство тръгне устремно, както първото служебно правителство, ще избегне търкания, а и ако постигне резултати, може да се окаже едно стабилно правителство. А и поне на хартия могат да имат такова мнозинство в парламента, каквото не сме виждали отдавна“.
Политологът препоръча на БСП да не праща лидера си Корнелия Нинова, която е в оставка, на преговорите, защото „тя би могла да играе разрушителна роля“.
Той подчерта, че е необходимо обновяване на ръководството на социалистическата партия:
„За 4 години там 4 пъти им падна вотът, затова са толкова тежки вътре драмите. Изцяло сгрешен курс на партията, изцяло сгрешено говорене и сгрешени политики доведоха до това“.
В „Демократична България“ няма вътрешни конфликти и по-лесно ще се решат нещата след оставките на лидерите, смята политологът и заяви:
„Нинова трябва да изпадне от политиката, защото само пречи. Христо Иванов има още какво да свърши“.
Заявената подкрепа от ИТН за правителство с мандата на ПП проф. Дайнов коментира с думата „засега“ и изказа надежда това конструктивно поведение да продължи.
Герджиков ще се издъни като Цецка Цачева
Очаквам кампанията на проф. Анастас Герджиков да се издъни по същия начин по който се издъни кампанията на Цецка Цачева. Дори по-лошо, защото Герджиков не е представителен за ГЕРБ. Те се опитват да се скрият зад него, а той не е изправен, няма достатъчно широк гръб зад който да се скрият. Той е наведен и плах човек. Това коментира политологът Евгений Дайнов.
Очаквам Герджиков да има много лош резултат, очаквам да му се разпадне кампанията по някое време и очаквам Панов да вземе по-добър резултат, отколкото би изглеждало към днешна дата“, добави той пред OFFNews .
Според него Панов може да вземе поне колкото Герджиков и резултатите им да са еднакви.
По думите му Лозан Панов е чудесна кандидатура, защото е в полето на публичността от много години и повдига правилни въпроси непрекъснато – за правото, за справедливостта и т.н.
„Освен това е чудесна, защото може да се окаже обединител на по-прогресивните хора в България, част от които биха гласували за Радев, защото застана срещу системата, но мисля, че Лозан Панов ще завърне част от тях. Много сериозна кандидатура и много навременна“, добави Дайнов.