Posts Tagged ‘филм’

Максим Генчев иска от народа живо стадо, пастърма не стига

Posted on: март 9th, 2023 by МИГ No Comments

„Стада добитък с над 1000 глави – кози, овце, говеда“ търси за следващия си филм „Караджата“ режисьорът Максим Генчев. Призивът е отправен от профила му във Фейсбук.

След като БНТ отказа да финансира проекта му за Иван Александър „1349“, Генчев е започнал активна работа по друг филм за национален герой, който ще снима с народни дарения. Част от него ще бъде заснета в жанр „уестърн”, обещава той. Така ще бъдат представени ранните години на Караджата като пазач на стадо на планински егрек (лятна кошара за добитък).

За да заснеме епизода, Генчев се обръща към „чорбаджии-животновъди“, притежаващи „изчезващи български богатства“ като „планински егреци, с лесен достъп до река, с прашни горски пътища и основното – стада добитък с над 1000 глави – кози, овце, говеда…”

Ето целия му призив (без редакторска намеса):

Караджата, преди да стане националреволюционер, е работел на егрек като пазвантин: на кон, с оръжия в силяха и каракачански кучета за помощници. В биографията му има само няколко сухи изречения от този период, така че няма да бъда исторически коректен… и там ще се случи нещо съдбоносно за изграждане на твърдия му характер…
Ще снимам този “темелен” епизод в жанр “уестърн”. За целта ми трябват планински егреци, с лесен достъп до река, с прашни горски пътища и основното – стада добитък с над 1000 глави – кози, овце, говеда…
Моля, чорбаджии-животновъди, притежаващи тези изчезващи български богатства да ми се обадят!
Амин.

БНТ се отказва от новия филм на Максим Генчев

Posted on: март 7th, 2023 by МИГ No Comments

Българската национална телевизия няма да снима новия филм на режисьора Максим Генчев, заяви генералният директор Емил Кошлуков на извънредно заседание на СЕМ, на което представи отчет за работата на обществената телевизия от юни до декември 2022 г.

Миналата година на редовна сесия за финансиране на кино и телевизия бе одобрена за екранизация повестта на Иван Вазов „Иван Александър“ с планирана субсидия в размер 285 хиляди лева без ДДС.  Сега обаче Кошлуков обяви, че проектът със заглавие „1349“ е бил приет от филмовата комисия, но не са спазени конкретни изисквания и най-вероятно бюджетната комисия няма да му предостави средства.

На заседанието стана ясно още, че сериалът „Войната на буквите“, към който също има немалко критики, е върнат на продуцентите за преозвучаване. Причината е, че според Кошлуков няма как царят да говори със съвременни думи като „Смешник“ и „Изчезни“ и езикът не трябва да звучи като анахронизъм.

Повдигнат е и въпрос относно рубриката в „Денят започва с Георги Любенов“ на проф. Петър Стоянович. Габриела Наплатанова, член на СЕМ, назначена от президента Румен Радев, визира една конкретна реплика на професора, която е станала повод за противоречие.

„Предвиждам сериозни промени и преразглеждане на тази рубрика, в която и друг път е ставало дума, че има недостоен език. Сутрин рано явно професорът не внимава с езика. Ще бъде преразгледана, ако изобщо остане“, заяви още Кошлуков.

За пореден стана дума и за оставката на генералния директор на БНТ, който продължава да заема текущата позиция близо 9 месеца след изтичането на мандата си заради дело в съда, блокиращо процедурата за назначаване на нов конкурс за позицията.

Пролет Велкова от СЕМ поиска Кошлуков да подаде оставка, тъй като не се знае кога ще продължи делото, а той отвърна, че искането няма общо с повода на заседанието.

докладът му за дейността на БНТ бе приет с три гласа „за“ и двама въздържали се.

Всички членове на регулатора поздравиха по-голямата част от работата на националната телевизия – по-специално отразяването на годишнината от началото на руската инвазия в Украйна, новото младежко предаване, студията за световното първенство по футбол. Все пак имаше и немалко критики най-вече по отношение на рубриката на Стоянович, „Войната на буквите“ и филма „Ботев“ на Максим Генчев, който самият Кошлуков определи като „грешка“ и „посредствен“.

Махнаха казармата и гледай какво става по филмите

Posted on: януари 9th, 2023 by МИГ 1 Comment

Трябва много да мразиш народа си, за да направиш такъв филм за Ботев

Posted on: януари 4th, 2023 by МИГ No Comments

Максим Генчев за филма си „Ботев“: Огромни комплиментите получавам непрекъснато от цяла България

Posted on: януари 4th, 2023 by МИГ 1 Comment

Огромни комплименти получаваме непрекъснато, хората са много доволни, от цяла България ми се обаждат. Това написа режисьорът Максим Генчев след като БНТ излъчи филма му „Ботев“. Това се превърна в тема номер 1 за коментари в социалната мрежа.

Генчев посочва, че критиките, че филмът не е коректен исторически, не са сериозни, защото продукцията е работила с исторически консултант – проф. д-р Пламен Павлов. Той наблюдавал сценария, който е писан по публицистиката на Ботев, от стиховете и писмата.

„Ние изцяло се опираме на исторически факти, без амбиции да правим документален филм, защото това е игрален филм за Ботев“, коментира Генчев.

„Иначе критика не съм прочел досега, освен един сценарист – г-н Жечев. Той написа много красива статия за филма. Но няма никакви сериозни отзиви, които да представляват интерес. Иначе съм срещал подмятания, че някой гледал 2 мин, пък спрял, а после половин час пише във фейсбук. Едни и същи са, 50-60 хейтъри, които имат по 10 фалшиви профила и от един офис, да кажем на “Да, България”, се дава рецептата срещу национален филм и те почват едно и също да пишат без никакви аргументи“, казва още Генчев.

„Аз съм подложен на завист от страна на моите колеги кинаджии. Завистта е форма на обожание. Дълбоко в себе си те ми завиждат, понеже нямат куража да излязат на улицата, да съберат пари и да си заснемат един филм за герой, когото хората ще обичат.

Филмът ще мине през известни одумвания, препятствия. В него няма чернокож герой, няма гей двойка, модата е такава сега. Ние се държим в структурата на желаното – да видят хората родолюбие, да видят Ботев такъв, какъвто си го представят.

Такива филми малко се правят, защото тенденциите са такива. Фондовете, които финансират филми, са обвързани с европейската ценностна система. Скоро четох една програма, отпуска 40 млн. за филми от ЕС. Там пише, че изрично се забраняват етнически филми, които са на национална тема. Искат да направим глобално общество, в което няма история, няма самобитност, да бъдем клиенти на телефони, на банки“, коментира още режисьорът.

Още за Максим Генчев и филма „Ботев“ и ролята на сина му Матей

Posted on: януари 3rd, 2023 by МИГ No Comments

Имам претенции, не без покритие, да познавам българското кино, както и европейското, да разбирам от кино и литература. Имам също така и уважение към себе си и към изкуството на големия екран.

Да обидя филма е най-лесно, думи колкото щеш, но ми се иска да потърся причината за този пореден позор в новото българско кино. Да, направих усилие да изгледам „Ботев” докрай. Трагедия е дори меко да се каже.

Едно инертно униние се е настанило във всичко около нас. В киното ни също. И то иде от факта, че бездарните трябва и те хляб да ядат, но вместо да хванат гегата и смирено да пасат някое стадо, искат да добият звездна слава, да станат видни граждани сиреч.

Потресаващо бездарна игра на хора, които е срамно да се нарекат актьори. Нито един, нито един образ не е съвършен и вълнуващ. Един безкраен и тягостен рецитал на бездарници, събрани около благовонието на едничкия хонорар. Тези хора не съпреживяват образите, те не ни донасят послания, не ни обръщат в сълзи, не ни внушават гордост, не ни въвеждат в неспокойствие, устрем или афект, те просто си заработват парите. И толкоз…

И най-бездарен сред бездарните образи е този на Никола Обретенов, изигран от сина на режисьора Максим Генчев – Матей Генчев. Матей Генчев не бива да се мъчи с актьорството. Както и баща му не бива да се самооскърбява като творец и режисьор.

Но ако има нещо положително в снощната ми мъка, то е, че цялото това хонорувано унило бездарие извика у мен спомени за онова българско кино, което и до днес ни държи будни и гладни за още изкуство.

Помните ли филма „Под игото” на режисьора Дако Даковски? За него Мирослав Миндов, пресъздал образа на Бойчо Огнянов, споделя, че по време на снимките актьорите органично са влизали в ролите си, че Константин Кисимов не си е събличал дрехите за ролята и не си е махал мустака, за да се слее напълно с образа на Колчо слепеца, и че целият актьорски състав се е движел из Копривщица с филмовите си костюми.

Помните ли Григор Вачков в образа на Банко в „Мъжки времена”? Той също не се е разделял с екранните си дрехи, седял е с тях дори в хотелската си стая, а след снимките е подарил онзи груб ръчноплетен пуловер от ролята си на Никола Анастасов.

А за „Хан Аспарух” Антоний Генов, който изигра Велизарий, споделя, че този филм за него е бил съдба и че със Стойко Пеев (Аспарух) са били обсебени от ролите си.

Ето така, драги зрители, някога се е правела киноистория. С душа, със себеотдаване, с ясното съзнание, че образите остават, а хонорарите отлитат.

„Ботев” на Максим Генчев няма душа, актьорите не са актьори и филмът няма да остане за поколенията, освен като пример за бездарие. Посредствеността се е възцарила във всичкото ни, драги зрители. Тя повече от 30 години ни се предлага от малкия и големия екран под формата на „Умирай трудно” и подобни бълвочи.

Не знам коя куха чиновническа тиква е разрешила финансирането на тази трагична бездарност. А дали им се услаждат хонорарите, как мислите?

Лидия Делирадева

Вече е ясно кой уби Ботев – Максим Генчев

Posted on: януари 3rd, 2023 by МИГ No Comments

На 2 януари от 20.30 БНТ излъчи филма на Максим Генчев „Ботев“.

Генчев е режисьор, завършил ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) в класа на Крикор Азарян. Въпреки работата си в редица български театри Генчев влезе в общественото полезрение с филма „Дякон Левски“ от 2015 г. и с реакцията срещу критиците на патриотичната продукция.

Особено запомнящ се момент във филма за Левски беше, когато заптиетата водеха Дякона с каруца към бесилото и едно от тях му каза: “Ако не издържиш до там, дерета по пътя много”, след което тогава дякон Игнатий (в ролята Веселин Плачков) му отвърна “Да ти **** майката“!.

Псуващият Левски озадачи публиката, а негативните реакции Генчев тогава коментира така: „Дреме ми, че не са ми харесали филма! Народът го гледа и го харесва, всичко е шест.“

7 години по-късно режисьорът е готов и с друг свой прочит на национален герой – поета и революционер Христо Ботев.

Премиерата на филма за Ботев се състоя още на 3 март 2022 г., но едва снощи получи широк отзвук, след като беше излъчен по БНТ. Сценарият му е написан от Генчев и Десислава Ковачева и е по мотиви от романа „Опит за биография на Христо Ботев“ от Захари Стоянов.

Филмът вече е прожектиран в Германия и в Италия, където беше представен пред българската общност от кмета на Калофер Румен Стоянов, който е патрон на лентата и участва в него. Лятото е имало премиера и в Лондон.

През декември миналата година Генчев заплаши, че ще съди служебния министър на културата Велислав Минеков, тъй като последният „го е пратил за зелен хайвер“. Причината: служебният министър е отказал на режисьора средства за прожекционна техника, необходима за да се излъчва филма за Ботев в малките населени места.

От март досега „Ботев“ е прожектиран нееднократно пред детска публика. Още през април – на ученици в Плевен. През декември филмът бе излъчен в подкрепа на децата от наводнените през лятото карловски села. Част от билетите се купуват от „родолюбиви българи“ – бизнесмени, научаваме от Фейсбук страницата на продукцията.

Според Генчев „Ботев“ е най-добрият му филм.

Снощната прожекция на обществената телевизия раздели мненията по оста колко точно е лош филмът и трябва ли да се съди строго, след като няма държавно финансиране.

Мартин Маринов пише:

„ПОРЕДНИЯТ УДАР НА МАКСИМ ГЕНЧЕВ,

/Комикът споделя, че има още мечти…/

Колосът на българското революционно кино, Максим Генчев, показа тази вечер по БНТ последната си комедия с елементи на фентъзи – Ботев. След окарикатуряването на Васил Левски в предишното му скечово изцепване, реда си дочака и Ботев – другия нещастен герой на нашия Фелини.

До средата на „творбата“ се канех да пиша сериозно за филма, но освен че е невъзможно, е и абсолютно излишно. Само ще отбележа, че попаднали в ръчичките на този зловещ шегаджия, загазиха не само Ботев и Левски, но и Захари Стоянов, по чийто „Записки…“ уж били правени филмите.

За хора, незапознати с нашата история и участието на най-големите ни националреволюционери в нея, и двата филма ще бъдат фейлетонни, комедийни фарсове, фриволно интерпретиращи налудничавите прищевки на Генчев. За хората, които познават обаче историята ни, това е просто гавра и позорен срам.“

***

„Гледах филма на Максим Генчев за Ботев. Не ми хареса. За пореден път си зададох въпроса защо, когато се пише или снима за българското освободително движение, героите задължително трябва да бъдат простовати, екзалтирани, крещящи, псуващи, неспособни да изразят обикновени човешки чувства? Откривам и в този филм схематизъм, театралничене, неестественост, неубедителност, позьорство и някакво дълбоко неуважение към личността на Ботев. Това е личното ми мнение и не ангажирам никого с него.

Обратно на споделеното до момента, ще призная, че бях възхитен от начина, по който в София беше отбелязана годишнината от рождението на Алеко Константинов.

Видях естествено желание за общност, без парадност, без фанфари, без излишни декларации и празнодумия. Просто част от интелектуалния елит се беше събрал пред паметника на Щастливеца, за да го почете смирено и по човешки. Не е ли именно това меката сила на истинския патриотизъм?“, написа Петър Краевски.

„Вече е ясно кой уби Ботев – Максим Генчев.“, беше коментарът на журналистката Веселина Седларска.

***

“По БНТ1 дават някаква българска комедия, наречена “Ботев“. Много е забавно. Мисля, че е продукция на ч-ще “Булгарче” от село Максимово.”, Любомир Бенковски Бенджи.

***

“Успях да изгледам “Ботев“… Определям го като първото си предизвикателство за 2023!”, каза Светлин Велинов.

***

„Абоминацията “Ботев” на Максим Генчев върви по БНТ1 и да – толкова лошо е, колкото може да си представите!“, Джефри Лебовски от „Операция кино“.

„От Нова година съм решил да съм по-позитивен и да намирам нещо хубаво навсякъде. Затова държа да отбележа, че актьорът в ролята на Ботев има страхотна брада.“, пошегува се водещият от Дарик радио Драгомир Симеонов.

***

„Ботев“ е срам. Позор за българското кино. Гротеска. Водевил. Толкова е зле, че ти се иска да „гушнеш“ режисьора, а той да си поплаче на рамото ти. Ама аз няма да го „гушна“. Аре.“, Мариан Бозуков.

***

„Кариерата на Максим Генчев едва започва.

БНТ показа филма „Ботев“, за което предполагам трябва да благодарим на Емил Кошлуков и ОС на БНТ. И веднага социалните мрежи закипяха възмутено. Все едно някои е очаквал нещо друго от Максим Генчев. Това обаче е само началото.

След като се разправи с Левски и Ботев, МГ ще е луд, ако не посегне и на Хаджи Димитър („Жив е той, жив е“), Бенковски („Хвърковатия войвода“,) „Кой уши байряка“ (с главна роля като за президентска дъщеря) и разбира се за Баташкото клане („Песен за огън и кръв“). Стамболов може и да го пропусне, заради лошата му репутация сред приятелите на Русия. Но пък току-виж направил и филм (слашър) по народната песен за Балканджи Йово и хубавата Яна.

Още преди да приключил с турското робство, може да се върне и към по-стари времена. МГ вече работи по „1349“ (с Дарина Р. Радева в една от главните роли), съобщи „Площад Славейков“.

Мисля, че можем да очакваме дълга епична поредица: Аспарух („Бащата на нацията“), Тервел („Спасителят на Европа“), Крум („Чашата на хана”), Самуил („Българският цар“), Симеон („На три морета“)… и така чак до Румен Радев („Миротворецът“). Защо пък не?“, написа дългогодишният журналист с ресор „Кино и култура“ Емил Георгиев (Emil L. Georgiev).

„Днес живеем в свободна държава и всеки според интелекта, таланта и амбицията си има възможност да твори какво си пожелае.

Проблемът е, когато бездарието вземе връх и започва да се припознава и толерира на високо институционално ниво в лицето на държавната власт или обществените медии (като БНТ). Така постепенно и неусетно се превръща в норма и пример.

Критиката има своя вина, но тя през годините остана без съпротивителни сили следствие на нейното перманентно сатанизиране именно от посредствени автори и маргинализиране от медиите за сметка на ПР и лайфстайл ревюта.

Единствения изход е всекидневно да се противопоставяме на набезите на тази посредственост и да не мълчим, а ясно да изразяваме позиция – лична, творческа, критическа.

Чест прави на Hristo Hristozov, че не програмира филма „Ботев“ в Дом на киното / Dom na kinoto. Както и Кино „Влайкова“ – официална страница. Така се възпитава вкус и създава имидж на кино.

П.П.: По времето на социалистическа България, важните исторически, поръчкови и пропагандни филми ги възлагаха на талантливи автори. #КОЙ знае защо.“, Деян Статулов

„Бедний ми, бедний Ботев, добре че те целнаха овреме, та не се наложи да гледаш филма за теб, който Максим Генчев и компания сътвориха по повод твоята годишнина.

Не просто слаб, а тотално некадърен филм за Ботев: схематизъм, театралничене, неестественост, неубедителност, позьорство и някакво дълбоко неуважение към личността на Ботев. Явно само с пари, претенции и елементарно хайляшко, гръмогласно, тъпо патриотарство не става.

Та се присетих за една рецензия за друг български филм на историческа тематика, която като удобна ръкавица пасва и за това, което гледахме снощи по бенетето. „Положението е арт… В най-общ план: никой не може да играе.

Никой от участниците, мисля, никога не е чувал за нещо, наречено актьорска игра. Или както се казва в един стар виц, вероятно братът на някой от участниците някога е виждал актьор да играе, но връзката е до там. Исках да видя един от великите мъже на България.

Вместо това видях нещо, което ме накара да стисна очи и да си поискам от все сърце: Никой повече да не пипа нищо. Никой да не прави филм за никого в България. Никога.

Ако иска, да направи филм за себе си. Може пък да има някой желание да го гледа.

Но просто оставете хората да почиват в мир. Забравени, незабравими. Нека живеят във фантазиите, книгите и историята.

Просто оставете ги на мира. Оставете ги, правете порно. Ама и това не можете.“, Данаил П. Парнаров.

***

„Не гледам често БГ телевизия, но когато гледам, попадам на постановка, посветена на Ботев, изиграна от любителската театрална трупа на читалището в с. Долно Нанагорнище и заснета от прекъснал студент, специалност филмово операторско майсторство в НАТФИЗ.“, Ben Jammin Kovski.

***

„Убиха го. Тази вечер убиха Ботев за втори път! Не познавам Максим Генчев. Може да е човек с добра репутация в това, което прави, но аз съм отвратен!“

***

„Във филма Ботев беше на около 40 години и говореше изключително с цитати от своите статии и стихотворения. “

…

Ето и официалния синопсис на филма, в случай че коментарите дотук не са ви убедили да го гледате:

Игралният филм „Ботев“ проследява събитията от 1876 г.

След пет робски столетия българите са изправени пред съдбоносен избор – свобода или смърт. Шепа млади революционери се събират на свободна румънска земя и съставят план за освобождението на поробена България чрез въстание, подготвено от вътрешните комитети и подпомогнато от емиграцията. Христо Ботев – поет, вестникар и учител, захвърля перото и повежда двеста юнаци на помощ на своите въстанали братя.

В главните роли зрителите ще видят актьорите Деян Жеков, Ники Илиев, Неда Спасова, Матей Генчев. Режисьор на филма „Ботев“ е Максим Генчев, сценаристи са Максим Генчев и Десислава Ковачева, оператор е Христо Генков, художник е Димитър Воденичаров, композитор е Добромир Кисьов. Продуцент на лентата е Десислава Ковачева и „Дема филм“, а копродуцент – Българската национална телевизия.

БНТ е най-големият продуцент на телевизионно кино в България, а филмът „Ботев“ е част филмопроизводството на обществената телевизия.

Джамбазки: Гейове, прекалихте! Пускат филм в прослава на педофилията

Posted on: юни 3rd, 2021 by МИГ No Comments

Филм, пропагандиращ педофилия, е част от официалната програма на „София Прайд Филм Фест“ и ще се излъчи на 6 юни в столицата. За това сигнализира днес медиите евродепутата Ангел Джамбазки. Според него филма „Змията“, включен във феста, открито пропагандира по-интимните отношения между мъж и дете.

Става въпрос за 20-минутен документален филм от Македония. Той е включен в програмата на феста и третира „приятелските отношения между едно смело дете – 9-годишния Марко, и един гей мъж, ексцентричния Борче, застрашено от предразсъдъците и омразата на родителите в малко македонско градче“.

„Шокиращото в него е перверзният му сюжет, в който се разглежда педофилията като нещо нормално. В основата му е „приятелство“ между 9-годишно дете и мъж гей. В резюмето на въпросния филм тази история е описана като „сладко-горчива“, пише Джамбазки в сигнала си и допълва: „Педофилията е болест, научно доказано сексуално разстройство. А действията за задоволяване на тези страсти трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона, а не да се представят като нещо нормално“.

Джамбазки също така призовава Държавната агенция за закрила на детето да спре излъчването „на този напълно недопустим и откровено противоречащ на българските нрави и традиционните християнски ценности филм“.

20-минутния късометражен македонски филм „Змия“ е включен в програмата на „София Филм Прайд Фест“

„Нека ние от ВМРО попитаме и още нещо Държавната агенция за закрила на детето. В централата си получихме от Вас „Бяла книга за детето“, в която прокламирате детското здравеопазване, правата на детето, запазване на психическото здраве, благосъстояние и социално включване – все теми, които са откровен контрапункт на рекламирането и излъчването на педофилски филми и узаконяването на скандални сцени на голи жени и мъже, демонстриращи своята извратеност, какъвто е гей парадът.

Питаме Ви – какво ще направите? Ще спрете ли педофилския филм и ще се противопоставите ли на гей парада на 12 юни в София или тези луксозни книги, които носите по централите на партиите са също толкова лицемерни, колкото и цялата Ви политика, насочена уж в защита на децата и семейството, но всъщност доста умело обслужваща интересите на различни НПО, които рушат всичко, залегнало в името и първопричината за Вашето съществуване“, пише Джамбазки. И допълва, че „тази провокация на ЛГБТ общността е вече прекалена“.

Нови правила на Оскарите: Няма да награждават филми без участие на цветнокожи и гейове

Posted on: септември 11th, 2020 by МИГ No Comments

Филмите, които се надяват да се състезават за Оскар за най-добра продукция, ще трябва да отговарят на определени критерии за разнообразие, реши Академията за филмови изкуства и науки.

Академията излага четири „стандарта“, с прилагането на които се надява да засили представителството и включването на участници с техните постижения както пред, така и зад камерата.

За 96-те Оскари през 2025 г. само филми, които са изпълнили поне два от стандартите, ще се класират за наградата.  До възможността за награда за най-добър филм ще се допускат „недостатъчно представените групи“ – които включват жени, расови и етнически групи, ЛГБТ+ и хора с увреждания.

Посочени са и следните области, в които трябва да бъдат включени такива групи:

  • Екранна актьорска игра и сюжетни линии, „като поне един от главните или поддържащи актьори е от недостатъчно представена расова или етническа група“
  • Творчески ръководни позиции, ръководители на отдели и на екипи
  • Платени стажове и обучение
  • Публично разпространение и маркетинг

Тези изисквания ще се прилагат само за филми, направени през 2024 г. за церемонията по награждаването през 2025 г. и след това. Дотогава филмите от 2021 г. ще трябва да представят формуляр по стандартите на Академията за включване.

Оскарите са критикувани за липсата на многообразие. Отсъствието на чернокожи актьори или такива от малцинства срлед номинираните през 2016 г. доведе до яростна реакция, като филмови звезди бойкотираха церемонията и се засили движението #OscarsSoWhite. Това доведе до обещание от Академията да удвои жените и представителите на чернокожите и малцинствата сред своите членове до 2020 г.

Неотдавна Академията покани 819 нови членове да гласуват за тазгодишните Оскари, от които 45% са жени и 36% не са бели, и казва, че сега е удвоила броя на жените членове и е утроила броя на хората от слабо представени досега етнически и расови общности.

„Паразит“ е големият победител на Оскарите

Posted on: февруари 10th, 2020 by МИГ No Comments

Южнокорейският „Паразит“ на режисьора Пон Джун Хо е големият победител на тазгодишните “Оскар”-и. Филмът грабна двете най-престижни статуетки – за най-добър филм и най-добра режисура. По-рано той спечели награда и в категорията с променено име – международен филм и най-добър оригинален сценарий.

„След като спечелих най-добрия чуждоезичен игрален филм, мислех, че съм свършил за деня и бях готов да се отпусна“, каза развълнуван Хо при получаването на Оскар за най-добър режисьор. Той победи имена като Сам Мендес, Мартин Скорсезе, Куентин Тарантино и Тод Филипс. “Куентин, обичам те”, каза той на английски, като по-късно добави, че би искал да раздели трофея на пет с всички номинирани.

„Паразит“ беше удостоен с „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий. Лентата разказва за млад мъж от бедно семейство, който случайно получава възможността да стане възпитател в богат дом.

Хоакин Финикс получи първия Оскар в кариерата си за „Жокер“, като спечели в конкуренцията на Антонио Бандерас, Леонардо Ди Каприо, Адам Драйвър и Джонатан Прайс. Първата му награда на Академията е след месеци спорове около историята за произхода на Жокера, която разпали опасения от подстрекателство към насилие.

Рене Зелуегер е най-добра актриса за тази година. Тя заслужи отличието с ролята си на американската икона Джуди Гарланд в “Джуди” – втората награда Оскар в кариерата й. Зелеуегър бе номинирана заедно със Синтия Ериво – за ролята на Хариет Тъбман в „Хариет“, Скарлет Йохансон – за ролята на Никол Барбър в „Брачна история“, Сърша Ронан – за ролята на Джозефин „Джо“ Марч в „Малки жени“, Чарлийз Терон – за ролята на Мегин Кели в „Бомба със закъснител“.

Брад Пит спечели първия си “Оскар” за поддържащата си роля на уволнен каскадьор в хита на Куентин Тарантино “Имало едно време … в Холивуд”. Пит пребори конкунернияцата на Джо Пеши, Ал Пачино, Антъни Хопкинс и Том Ханкс.

„Оскар“ за поддържаща роля спечели Лора Дърн във филма “Брачна история”. Скарлет Йохансон, Флорънс Пю , Марго Роби, и Кати Бейтс също се състезаваха за победата в категорията за най-добра поддържаща женска роля.

“Играта на играчките 4” получи “Оскар” за най-добър анимационен филм.

Носителят на “Оскар” за най-добър адаптиран сценарий е филмът „Jojo Rabit“, режисиран от Тайка Уайтити по романа на Кристина Лененс. Филмът разказва за 10-годишно немско момче, което губи баща си и се опитва да намери своето място в света. Номинираните в тази категория бяха „Двамата папи“ „Ирландецът“, „Жокера“, „Малки жени“.

„The Neigbor’s Window“ спечели “Оскар” за най-добър късометражен игрален филм. Автор на сценария и режисьор е Маршъл Къри. Лентата разказва за домакиня и майка на три деца, чийто живот се променя, когато млада двойка се настанява в къщата отсреща.

“Имало едно време в Холивуд” спечели и в категорията най-добра постановка.

Филмът „Малки жени“ бе отличен за най-добри костюми. Най-добър документален филм е „Американска фабрика“.

В категорията „най-добър кратък документален филм“ отличието отиде при „Да се учиш да караш скейтборд във военна зона (ако си момиче)”“.

Филмът “Форд срещу Ферари“ и “1917” бяха наградени с “Оскар” в категориите за звук и звукови ефекти. Американско-френската драма „Форд срещу Ферари“, режисирана от Джеймс Манголд, беше отличена с наградата за най-добър звуков монтаж. Филмът разказва за връзката на автомобилния дизайнер Карол Шелби от САЩ и британския състезател Кен Майлс. Те решават да създадат нов спортен автомобил за Световната купа във Франция през 60-те години. Номинирани в тази категория бяха “1917”, “Жокера”, “Имало едно време … в Холивуд” и “Междузвездни войни: Възходът на Скайуокър“.

Филмът “1917” спечели “Оскар” за най-добър звук. Той е режисиран от Сам Мендес и разказва за Първата световна война и двама млади британски войници. Номинирани в тази категория бяха „1917”, „Жокера”, „Имало едно време в Холивуд”, „Форд срещу Ферари” и „Ad Astra“.

Певецът Елтън Джон и авторът на текста на песента (I’m gonna) love me again” Бърни Топин получиха “Оскар” за най-добра песен във филма “Rocketman” За Елтън Джон това е вторият Оскар. Той получава първата си златна статуетка през 1995 г. за песента „Can you feel the love tonight“ за пълнометражния анимационен филм „Цар лъв“.

Скандални и антибългарски послания във филма за Сюлейманоглу (видео)

Posted on: декември 1st, 2019 by МИГ 2 Comments

Дипломатически скандал зрее между България и Турция, след като тръгна новия филм за световния шампион по щанги Наим Сюлейманоглу. „Джобният Херкулес” от с. Птичар, Кърджалийско издъхна на 18 ноември 2017-а в турска болница след чернодробна трансплантация.

След кончината на считания за един от най- великите щангисти в историята, заслужил 3 олимпийски титли, 7 световни (две за България) и две европейски, дойде новината, че Турция ще заснеме игрален филм за неговия живот. Този филм вече се прожектира в Турция, радва се на широка популярност, но възпроизвежда скандали.

Лентата лъха на антибългарско и внушава, че Наум Шаламанов (българското му име), е лежал в затвора в Белене по времето на комунизма. Показват се провокативни репресивни действия на тогавашната власт срещу турската общност, включително военна техника и побоища. Едностранно се показва защо се е стигнало до т. нар. Възродителен процес.

Остава без отговор въпросът защо единствените кадри от родината на Наум Шаламанов, видимо са от пандиза в Белене и какво общо има световният шампион по щанги с изправителната институция, след като в действителност нито той, нито негови близки са лежали в затвора.

„Как е възможно?! Аз съм против това. Помня Наим още като малък, когато започна да тренира. Никога не е лежал в Белене. Вижте какви политики се прокарват чрез този филм. Външно министерство може да се заеме със случая и да излезе с официална нота до турската страна”, каза неотдавна шефът на щангите Неделчо Колев.

Във филма ролята на Наим се играе от 20- годишният Хаят Ван Ек. Роден е в Амстердам, баща му е холандец, майка му е туркиня, а от шестгодишен живее в Турция.

Младежът се подготвя за ролята на Наим като тренира щанги под ръководството на брата на Наим– Мухаррем Сюлейманоглу. Във филма играе със синьото трико на Наим, с което го помнят милиони почитатели и зрители по света.

Продуцент е Мустафа Услу, чийто последен филм за една от звездите на турската музика Мюслюм Гюрсес бе гледан от рекорден брой зрители. Режисьор на филма е Йозер Фейзиоглу, а консултант е братът на Наим Мухаррем Сюлейманоглу, също щангист и треньор, пръв помощник на брат си приживе.

В продукцията са ангажирани известни турски актьори. Ролята на бащата на Наим е поверена на актьора Йеткин Дикинджилер, известен изпълнител и в турските сериали. В ролята на майката на Наим се превъплъщава Селен Йозтюрк. Ролята на първия треньор на Наим, роденият в България щангист Енвер Тюркилери, който се изселва в Турция през 1989 г., е поверена на Гюркан Уйгун.

Исмаил Хаджъоглу, Угур Гюнеш, Ренан Билек и други известни турски изпълнители са включени в изпълнителския състав. Те пресъздават личности, свързани с живота и кариерата на Наим на подиума, в дейността му в турските и международните спортни институции. Филмът е сниман в България, Турция и Азербайджан.

Бягството от България, спортната кариера в Турция, срещи и събития, личности, белязали живота на Наим Сюлейманоглу са пресъздадени на екрана, друг е въпроса как и срещу какво. Долното не е целия филм, а трейлър от него.

 

В Русия отговарят на „Чернобил“ със сапунен сериал и юношески екшън под същите заглавия

Posted on: август 18th, 2019 by МИГ No Comments

Украинският отдел на съветския КГБ е сигнализиран, че чужда спецслужба души със зли намерения около Чернобилската АЕЦ. За да установи къде в близкия град Припят се крие опитният агент на ЦРУ Алберт Ленц, в града пристига полковникът от военната контраразведка Андрей Николаев. Следват напрегнати схватки между добрите и лошите и луда гонитба, при която в един момент преследваният американски шпионин дърпа аварийната спирачка във влак. С такъв патриотичен екшън от 12 епизода Русия отвръща на хитовия сериал на HBO “Чернобил”, чийто шумен успех би рекордите на зрителския интерес, съобщава 24 часа.

При всички забележки за неточности и стереотипи за СССР, дори и в Русия американско-британската продукция бе призната за покъртителна и описваща с уважение ликвидаторите на последствията от аварията, отровила света. Руската лента е със същото заглавие – “Чернобил”, и се очаква на екран до месеци, а фабулата се пази в тайна. Но 3-минутен трейлър, пуснат незаконно и за кратко в YouTube от актьора Игор Петренко (в ролята на полковника), даде представа за какъв филм става дума. В Русия за качествата му се разрази бурна дискусия и родната творба бе безмилостно оплюта. Трейлърът за минути събра 11 000 “нехаресвания” и само 400 одобрения.

На 10 октомври на руски екран излиза още един филм – “Чернобил. Зоната на отчуждение”. Това е мистичен трилър с детективски характер за подрастващи – продължение на тв сериал от 2014 г. 5-има младежи гонят крадец, връщат се във времето и опитват да предотвратят взрива на АЕЦ през 1986 г. Успяват да изменят бъдещето и попадат в 2013 г., където СССР не се е разпаднал, а в Съединените щати е станала атомна катастрофа, която ги е превърнала в Разединени щати (РАЩ) и се води гражданска война. Продължението слага край на историята, групата младежи освобождава приятел от терористи и предотвратява нова катастрофа от световен мащаб.

“Когато сериалът на HBO стана хит, дощя ми се и Русия или друга от непосредствено пострадалите държави – Украйна и Беларус, да направят такъв честен опит да припомнят катастрофата. Но Руската федерация не е способна на това: до днес страната се справя с ядрените аварии, както СССР през 1986 г.”, коментира руският журналист и наблюдател на агенция “Блумбърг” Леонид Бершидски. Той припомня радиационния облак, плъзнал над Европа през 2017 г. след инцидент в ядрения комплекс “Маяк” край Челябинск. Оттам отрекоха въпреки безспорните доказателства на световни експерти и синоптици. “Това, както и сериалът на НBO, трябва да напомнят на чуждестранните и особено на европейските учени, че именно те трябва да следят за катастрофи в руския ядрен отрасъл. Русия няма да съобщи за тях първа”, предупреждава Бершидски

Смях пауза. Преглед на телевизионния миш-маш

Posted on: юли 18th, 2019 by МИГ No Comments

Реших да пусна телевизора:

БНТ – 25 605-ти епизод на „Дързост и красота“. Рич е вече на 143 години и е заплодил всичко възможно. Майка му Стефани Форестър е на 142.

Бтв – новини: катастрофи, убийства, грабежи, някакъв депутат крал пари и всички изненадани викат: аууу… ц-ц-ц…

Диема – филм. Бандит стреля от два метра по Лоренцо Ламас. Не улучва и яде бой.

Бтв синема – реклама. Красиво момиче се срамува да пръдне в асансьор – душа бере завалийката, но държи. Сетне отива на изискано парти, окапва се с имамбаялдъ, обаче си носи една туба с перилен препарат, който показва на всички.

Ринг – стар мач.

Нова – новини. После ще дават „Съдби на кръстопът“ – млада жена (Галя) открива, че съпругът ѝ (Милен) върти любов с автобусен шофьор (чичо Димо).

СКАТ – някакъв човек говори, докато спи.

Кино Нова – реклами: вагинални секрети, храчки, сопол, потни мишници, косми, гъбички, хемороиди, простати, бацили, дебели черва, тънки миризми, мръсни зъби, чисти пъпки, семейство мие с наслада нужник…

Диема Спорт – стар мач.

Европа – предаване за боядисването на шахти в западен Хондурас (феноменално интересно).

АгроТв – репортаж за отглеждането на пуйки в южен Казахстан (изключително вълнуващо).

Канал 3 – наколенки, очила за отслабване, космодиск, нож режещ хляб (изумително… как е възможно?!).

Нова спорт – стар мач.

Евроспорт – Световно първенство по търкаляне на камък. Осминафинал: Ингоулвур.

Бтв Екшън – повторение на филм (за 431-ви път).

Евроком – професор Вучков разказва за сексуалния си живот преди Освобождението.

ХобиТВ – двама пияни за риба.

Дискавъри – мъж яде киликандзер.

Нешънъл Джиографик – предаването „Брейн геймс“ логическа загадка, от която чрез творческо мислене и приложна математика да разберете колко от затворниците имат въшки.

Планета – мултиплатинени кючеци топ хиляда.

ТЛС – предаването „Попаднах в болница заради секс“. За по-голяма възбуда мъж излива върху легналото тяло на жена си тава с грах яхния. Манджата обаче се оказва твърде гореща и съпругата получава изгаряния трета степен.

Ще включа телевизора пак догодина…

Текстът се разпространява във Фейсбук

Български филм спечели голямата награда на Карлови Вари

Posted on: юли 7th, 2019 by МИГ No Comments

Режисьорският тандем Кристина Грозева и Петър Вълчанов спечели ново престижно отличие на международен фестивал.

Те получиха голямата награда – „Кристален глобус“, на чешкия фестивал в Карлови Вари за филма си „Бащата“, съобщи Асошиейтед прес. За отличието българо-гръцката продукция е надвила 177 селектирани филма.

„Бащата“ разказва историята на мъж, който се опитва да се справи със загубата на починалата си съпруга, като се опитва да се свърже с нея с помощта на медиум, въпреки несъгласието на сина си.

Това е поредно признание за Грозева и Вълчанов, които станаха известни сред публиката у нас и в чужбина през 2014-та година с „Урок“, последван две години по-късно и от филма „Слава“, коментира националното радио.

Американските актриси Джулиан Мур и Патриша Кларксън бяха отличени за „изключителните си заслуги към световното кино“ на 54-ото издание на фестивала в Карлови Вари. Той се провежда ежегодно през юли и утвърди позициите си на най-значимия кинофестивал в Централна и Източна Европа. Тази година в конкурса се включиха 177 филма, а за прожекциите бяха продадени над 139 000 билета.

„Версай“ се завръща по EPIC DRAMA с втори сезон

Posted on: април 8th, 2019 by МИГ No Comments

„Версай“, станалият международно известен пищен драматичен сериал, чието действие се развива в 17-ти век, се завръща с втория си сезон. Дебютът му е в 22:00 часа на 5 май, неделя, по Epic Drama – домът на най-обичаните исторически сериали от цял свят.

Само няколко месеца след смъртта на Хенриете, Луи изглежда е приключил със скръбта и е преодолял болката си, но все пак ще му е нужно време, за да стъпи отново на краката си.

В този сезон, Луи XIV е завършил първия етап от амбициозния си план. Точно като Цар Мидас, обаче, който научава урока си по трудния начин, той ще разбере, че трябва да внимаваш какво си пожелаваш. Абсолютната власт води със себе си и огромни отговорности… особено за толкова млад човек. Понякога властта е тежко бреме. Да станеш капитан е едно, да управляваш кораба – съвсем друго.

Вътре в затвора от злато, в какъвто се е превърнал Версай, нещата вървят добре. С новите фигури в двора, нови съюзи се създават, но и нови заплахи избояват… а дамите вдъхват свежест на двореца. Мадам де Монтеспан е новата фаворитка на краля. Изкачвайки се уверено по стълбицата, сега тя има значителна позиция в двора. Ексцентричната и огнена Палатин, бъдеща съпруга на Филип; виртуозната, но темпераментна Мадам Скарон; и кралица Мария-Тереза, готова да контраатакува като свика поддръжниците на каузата си.

В очите на кралицата (а и на някои други), дворът е в стремглав упадък, а нещата само се влошават. Гангрената на аморалността се разпространява с всеки изминал ден. Фабиен Маршал вижда надвисналата заплаха над краля и двореца му; защото ако Версай се огъне под тежестта, цяла Франция ще бъде пометена при този срив.

Фабиен се бие на всички фронтове и задачата му съвсем не е лесна. Придворни се стичат във Версай. Точно тогава избухва скандалът. Отравянията стават разменна монета в двора: решение, което все повече и повече хора избират, за да разчистят съперниците от пътя си. Това част от упадака, който разяжда Версай, ли е или има по-сложна коспирация зад дворцовите стени?

Прокудени от краля, Филип и Шевалие де Лорен (завърнал се от изгнание) с удоволствие отсъстват от двора. Но те скоро пак са въвлечени в интригите. Тъй като не могат да се измъкнат, те поне си поставят цел: ако Луи ще грее като слънцето, тогава Филип ще блещука като луната. Ще бъде звездата в тъмнината.

Дали мечтата на един монарх няма да се окаже неговата гибел?

Майки срещу насилието: При заснемането и излъчването на „Денят на бащата” има драстични нарушения на Закона за закрила на детето, както и на Закона за радиото и телевизията!

Posted on: март 15th, 2019 by МИГ No Comments

Държавната агенция за закрила на детето /ДАЗД/ и Съветът за електронни медии /СЕМ/ за съжаление проспаха многобройните сцени на жестокост, насилие и агресия в излъчения по обществената телевизия сериал „Денят на бащата”, които създават сериозна опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и социалното развитие на децата, категорични са в Сдружение „Майки срещу насилието в Студентски град“.

Настояваме експертите в Държавна агенция за закрила на детето и в Съвета за електронни медии да излязат от зимната летаргия и да санкционират съобразно разпоредбите на законодателството ни продуцентите на 6-серийния филм „Денят на бащата”, показан в праймтайма на БНТ1 само преди броени дни, заявяват от гражданското сдружение на майките.

Включените в сериала брутални сцени на насилие, при които героинята на Весела Бабинова удря силен шамар на малкия Патрик Шон Хесън и му крещи най-грозно и го обижда, както и стряскащото „хрумване” на режисьора Павел Веснаков да накара малчугана да наръга с всичка сила свой съученик в корема с нож в двора на столично училище /!/, са само малка част от недомислията и закононарушения в „Денят на бащата”, проследяващ битката между двама родители за попечителство над невръстния им син , констатират от родителската организация. Не по-малко опасни и създаващи риск за здравето и за крехката психика на децата и подрастващите телевизионни зрители, /в това число и за самото дете – актьор, разбира се!/, са и изключително плашещите и травмиращи сцени в сериала, при които режисьорът на продукцията караше малкия Патрик Шон Хесън да се катери по первазите на прозорците в училищната сграда и да надзърта оттам в бездната с реален риск за живота си, допълват от сдружението на майките срещу насилието.

Ще чакаме и становището на Регионално управление на образованието – София-град, инспекторите на което следва да извършат спешна проверка кой директор и на какво основание е разрешил да се заснемат скандалните и опасни сцени на територията на въпросното училище /и по-специално – на епизодите с промушването с ножа на ученика, както и тези с опасното висене на первазите на прозорците на малолетния Шон Хесън/, заявяват от сдружението на майките. От неправителствената организация напомнят, че Чл. 11. (1) от Закона за закрилата на детето изрично гласи, че „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в дейности, неблагоприятни за неговото физическо, психическо, нравствено и образователно развитие”. Майките отбелязват, че в административнонаказателните разпоредби на Закона за Закрила на детето са разписани глобите за нарушителите – от 500 до 1000 лв. за първо нарушение и от 1000 до 2000 лв. – при повторно нарушение, ако лицата не подлежат на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление.

Законът за радиото и телевизията на свой ред също задължава доставчиците на медийни услуги да спазват стриктно правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и в други нормативни актове, и да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие, изтъкват от Сдружение „Майки срещу насилието в Студентски град“.

Поради своята неопитност и естествен стремеж към подражание на възрастните, децата са изключително уязвима аудитория и затова съществуват международно признати стандарти за тяхната допълнителна защита от неподходящо или вредно медийно съдържание, подчертават от гражданското сдружение. В тази връзка Държавна агенция за закрила на детето съвместно със Съвета за електронни медии разписаха и приеха специални Критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравствено и/или социално развитие на децата, но уви, продуцентите на сериала едва ли са ги чели внимателно, уточняват от сдружението на майките.

В чл. 34 от тези Критерии например е записано, че „създаващи опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/ или социалното развитие на децата са части от програмното съдържание или от предавания, които подтикват към престъпно и/или противообществено поведение”. В чл. 27 от същите тези Критерии, приети от ДАЗД съвместно със СЕМ, е фиксирано важно изискване, че „елементи от програмното съдържание на доставчиците на медийни услуги, които могат да въздействат неблагоприятно или да създадат опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, следва да бъдат разполагани в програмни пояси, които се предполага, че не привличат детската аудитория”, припомнят от родителското сдружение.

За съжаление стряскащите и отблъскващи сцени с насилие и жестокост в „Денят на бащата”, влизащи в разрез със законодателството за закрила на децата, бяха излъчени в ефира на обществената БНТ, която издържаме с нашите данъци, именно в най-гледаното време, когато пред екрана са и най-малките зрители с тяхната все още неизградена структура на личността и неукрепналата им психика, констатират от организацията на майките срещу насилието.

Ани Стоянова

Вижте филма на Елена Йончева за оградата на границата

Posted on: ноември 15th, 2017 by МИГ No Comments

 

Филмът „Слава“ е българската кандидатура за „Оскар“

Posted on: септември 14th, 2017 by МИГ 1 Comment

Филмът „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов е българското предложение за „Оскар” за чуждоезичeн филм, съобщи на сайта си Националният филмов център. Изборът е направен от седемчленна комисия с председател проф. Александър Грозев измежду десет филма, които отговарят на условията на Академията и са заявени от продуцентите си за участие. „Слава“ е класиран на първо място с 14 точки, а на следващо място с 10 точки е „Безбог“. В надпреварата за „Оскар“ за чуждоезичен филм тази година има и друг филм с българско участие – копродукцията „Реквием за г-жа Й.“ (Сърбия, България, Македония), предложен от Сърбия.

Ето краткото представяне на НФЦ на българската кандидатура:
СЛАВА / GLORY България, Гърция, 2016, 101 мин / Bulgaria, Greece, 2016, 101 min
Сценарий: Кристина Грозева, Петър Вълчанов, Дечо Таралежков
Режисьори: Петър Вълчанов, Кристина Грозева
Оператор: Крум Родригес
Музика: Христо Намлиев

С участието на: Стефан Денолюбов, Маргита Гошева, Китодар Тодоров, Милко Лазаров, д-р Георги Стаменов, Иван Савов, Христофор Недков, Мира Искърова и др.

Продукция: Абраксас филм – Кристина Грозева
Копродукция: Граал филмс, Скрийнинг имоушънс, Апория филмуъркс, Ред карпет
С подкрепата на: НФЦ, БНТ, Гръцки Филмов Център, ЦКС

Кантонер открива милиони на релсите и ги предава в полицията. Държавата го възнаграждава с нов часовник, който обаче се оказва менте. ПР-ката на Министерство на транспорта загубва стария му часовник модел „Слава“, който е семейна реликва. Кантонерът се впуска в отчаяна битка да си върне старата „Слава“ и достойнството си.

КРИСТИНА ГРОЗЕВА и ПЕТЪР ВЪЛЧАНОВ са завършили НАТФИЗ и са членове на Европейската филмова академия. В съавторство двамата създават филмите „Аварийно кацане“, „Реки без мостове“, „Скок“ (номиниран за Европейските филмови награди 2013), „Урок“ (носител на повече от 33 международни филмови награди).

Най-дългият филм се гледа 30 дни

Posted on: април 19th, 2016 by МИГ No Comments

Пълната версия на най-дългия филм в света, който продължава 720 часа или 30 дни, ще излезе на екран през 2020 г. Първият официален 72-минутен тийзър на „Ambiance“ („Атмосфера“) бе пуснат през 2014 г. Наскоро стана готов и трейлърът към черно-бялата творба на шведския режисьор Андерс Веберг, който е с продължителност 7 ч. и 20 мин. Очаква се през 2018 г. да се появи 72-часовата версия на поредния рекламен клип към филма, пише британският в. „Индипендънт“.

Официално прожекцията на целия „Ambiance“ ще започне на 31 декември 2020 г. едновременно на всички континенти, а после ще бъде унищожен, уточнява авторът му. Създателят на необичайната кинотворба, от която засега и заснета една трета от планираното, отбелязва, че винаги е бил привлечен от темата за времето. Всъщност сюжетът на филма се свежда до сюрреалистично пътешествие между различни места. Веберг описва проекта си като „абстрактен нелинеен разказ за това как един художник взаимодейства с движещи се образи“. В „Ambiance“ режисьорът обещава да покаже как „пространството и времето се преливат в приличащо на сън пътуване“.

За 20-годишната си кариера в киното Веберг заснема над 300 късометражни филма. Сегашният проект ще е последната творба на режисьора. Работата над това произведение е била предприета с цел Андерс Веберг да не мисли за смъртта на сина му. Авторът признава, че по време на творческия процес не се е вторачвал в пътя, който са изминали заедно. Напротив, бил е съсредоточен върху пейзажите на онези локации, където така и не са успяли да отидат като баща и син.

В самия филм участват двама пърформанс-артисти, а действието се развива на плаж в южната част на Швеция. Цялата лента е заснета в един кадър, без прекъсвания. Досегашните коментари на експерти и почитатели на Седмото изкуство се свеждат до твърденията, че кинотворбата е необичайна и не прилича на нищо, правено досега.  240-часовият „Modern Times Forever“ (2011) вече 5 години държи рекорда за най-дълъг филм.

Турски филм шокира: Не е имало България, само Турция!

Posted on: декември 25th, 2015 by МИГ 1 Comment

„България, моята земя“, документален филм на туркинята Йелда Янат Багджи, предизвика остри реакции в мрежата. Скандалният филм е сниман от 2012 до 2014 г. Излъчен е по телевизия „Ал Джазира“ на 16 декември 2015 г.

Излъчването е било планирано, за да съвпадне с официалното посещение на турския премиер Ахмет Давутоглу в България. Въпреки подадената информация от нашите служби за разпространения филм, в София никой от управляващите – премиерът Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев не поставиха въпроса пред госта за огромната провокация.

По извратеност новият филм е сравним единствено с Soykirim Orijinal Turk Film 1985 (Bulgar Zulumu) – „Холокоста“ – (Българското преследване), заяви за Фрог нюз историкът Азис Саян, един от изселниците, заминал от България за Турция през 1988 г. Според него документалната лента на Багджи е поръчана от Министерството по вероизповеданията на Турция и е част от проповядваната през последните години идеология за възстановяване на Османската империя. Саян живее в Швейцария и Холандия от години. Той е напуснал Турция, защото не е съгласен с ислямизирането на страната и загърбването на заветите на Кемал Ататюрк.

Според източници в Турция за филма авторката е получила минимум 500 000 долара хонорар, защото такива политически послания се радват на подкрепата на властта в Анкара.  Те припомнят също, че филмът от 1985 г. показвал „зверствата на българската милиция и армия по села и градове, където българските турци били разстрелвани по улиците, а децата бити с камшици в училищата“.

„България, моята земя“ не остава по-назад в пропагандните послания – повечето от които напълно измислени.

„Щом чуеха, че съм от Турция хората, с които говорих ме прегръщаха и плачеха. Всички плачеха. Разказваха за репресиите, как са преследвани и плачеха„, разказва във филма авторката.

Само за няколко дни видеото предизвика бурни реакции в мрежата. Хиляди се възмущават от откровените лъжи и спекулации с родната история. Целта обаче е постигната: предизвикан е скандал, а филмът се тегли и гледа от все повече хора.

Във филма не се споенава нито веднъж, че България е била самостоятелна държава до 1393 г. Напротив, твърди се, че до Балканската и Първата световна война страната ни е турска територия, взета насила от християните, които изтребили и прогонили хиляди турци от техните земи. Въобще турците били болшинство на Балканите, но Русия провокирала тяхното прокуждане, за да създеди свои съюзници в региона. Всъщност османците били нашите освободители, а руснаците окупатори. Турците са представени като мъченици за своята вяра и култура.

„Балканите са били много турско място преди Балканските войни от 1912-1913 г. Малко над половината от населението на Балканите е било мюсюлманско. В Западните Балкани е имало албанци, а в Източните – турци. Те са били мнозинство. До края на войната, която създава България през 1877-78 г., около 17% от турците са избити. По време на Балканските войни е дори по-страшно, тогава 27% от турците са убити или умират от глад и болести. Това, което се случва на турците на Балканите, е едно от най-лошите неща, случвали се на човешки същества в цялата история. Това е една от най-големите катастрофи, за които никой не знае“, казва във филма Джъстин Макарти, историк от университета в Луизвил, САЩ.

Според гласа зад кадър по време на Балканските войни умират 2,5 милиона мюсюлмани, а още 1 милион емигрират. „Въпреки това мястото с най-голяма концентрация на турско население е държавата, която днес наричаме България„.

Друг цитиран е историкът от университета в Уисконсин Кемал Карпат:

„През 19 век по-голямата част от населението на България е било от турци мюсюлмани. Така наречените българи са били малцинство. За да стане България зависима от Русия и да подкрепя политиката ѝ, е трябвало българите да станат мнозинство. Така руската армия и български банди избиват и изселват турци от Видин към Тракия и Анадола. Когато не могли да постигнат това, те се опитали да асимилират турците“.

Филмът посочва, че през комунизма се провежда целенасочена политика на асимилация на турското малцинство, а противниците на това са пращани в лагери, по затвори и са били потискани по всякакви начини.

След това дават историята на Кадир Ахмед Осман, роден през 1937 г. в България и представен като учител по турски, френски и физика. Той разказва как комунистическата партия е затворила турските училища, забранила е турският език и е заменила техните мюсюлмански традиции с християнски. „Аз съм български гражданин, не турски, но съм турчин. Да си смениш името от Айше на Фатма е зле, но да го смениш на Ангелина от Фатма е много по-лошо“, казва той.

Друг герой от филма твърди, че българския режим забранил обрязването, защото уж било вредно за децата.

Според Кадир Ахмет Осман през 1989 г. интелектуалците и учителите на турците били изгонени от България, „за да няма кой да ги води“. Разказът продължава с идването на демокрацията и създаването на „Движението за права и свободи“ през януари 1990 г., водено от Ахмед Доган.

Бахри Юмер, който от 20 години е кмет на Джебел и е един от основателите на ДПС, заявява пред камерата, че на Балканите винаги е имало жестокост спрямо турците, но потисничеството в България е било най-голямо – „Сто пъти повече от другаде“.

Според мюфтията на Кърджали Бейхан Мехмет в България има над 2 млн турци, но тази цифра не се обявява официално. Във филма се посочва, че на българите им пречи викането от джамиите за молитва, тъй като им било силно. На много места даже било забранено.

Отец Петър Гарена, свещеник на Кърджали и преподавател по история в Пловдивския университет, казва, че проблемът не е в религиите, но властимащите постоянно искат да ни разделят. Той изтъква, че църквите бият камбаните, а от джамиите викат, което е същото и не пречи никому.

Филмът на Йелда Багджи завършва с емоционална реч на Лютви Местан на турски език, където той се жалва от лошото отношение на българската държава към турското малцинство и език. Политикът заявява пред множеството, че ще настоява в училище да се изучава 4 часа седмично турски език.

„През по-голямата част от времето на интервютата ми с българските турци не можех да спра да плача и се опитвах да гледам встрани, за да спра, но тогава виждах, че операторът и звуковият оператор също плачат. Мисля, че това беше една от най-искрените, емоционални и тъжни истории, които съм снимала. И по-важното – беше скрита история, която се е случила толкова близо до нас. Като разказват, аз се чувствам горда, че представих този безценен разказ, който ми бе доверен„, споделя Йелда Янат Багджи.

Всъщност режисьорката трябва да бъде поздравена за професионално свършената работа. Твърдения, дори и да не са верни, когато са покрепени със сълзи и емоционални възклицания, въздействат силно. Освен това фактите са представени като истинската история, крита от различни режими в България. Нямаме отговор на тези предизвикателства, защото винаги сме се движили след събитията и винаги в режим на обяснение. Прав е поетът Стефан Цанев, който заяви тези дни, че ислямизма може да бъде победен с думи, а не с бомби. Това обаче зависи и от политиците, а нашите са духомно и морално скопени. Ско-пе-ни!

Целта е постигната: на големия християнски празник Рождество българите да обсъждат евентуалното завръщане на Доган в играта и филмът-провокация. Външно министерство и посолството ни в Анкара очевидно са празнично настроение, защото не се чува да са реагирали на жестокото изопачаване на българската история.