Posts Tagged ‘„Галъп“’

„Галъп“ с първи резултати: ГЕРБ-СДС – 26.4%, ПП – 18.9%, ДПС – 14.8%, БСП – 10.9%. Възраждане -10.1%

Posted on: октомври 2nd, 2022 by МИГ No Comments

Без мнозинство, но с първи резултат след днешния парламентарен вот, е ГЕРБ-СДС. За обединението между партиите на Бойко Борисов и Румен Христов вота си са дали 24,6% от гласоподавателите.

Втори са „Продължаваме Промяната” с резултат 18,9 на сто. Третото място е за ДПС. Те взимат 14,8% от гласовете.

Четвъртата позиция е за БСП. Те се радват на подкрепата на 10,9% от отишлите до урните.

Останалите партии, които според първоначалните данни ще влязат в следващия парламент, са „Възраждане” (10,1%), „Демократична България” (7,4%) и „Има такъв народ” (4,6%) и партията на Стефан Янев „Български възход” (4,0%).

Под чертата остават, „Изправи се България” (1,2%) и ВМРО (0,9%).

С „Не подкрепям никого” днес са гласували 3,3 на сто от избирателите.

Избирателната активност към 19.00 ч. е 35,3%.

Последните данни на ”Галъп” чертаят кабинет ”Борисов 4”, но в кошмарна версия

Posted on: септември 14th, 2022 by МИГ 3 Comments
Знам, че на предишните избори Галъп даваха победа на ГЕРБ с около 8% преднина пред ПП. А всички видяхме какво стана… Но това е друга тема. Нека за момент да приемем, че това е точна снимка на моментното състояние. Да го приемем на принципа – ”Надявай се на най-доброто, но бъди готов за най-лошото”.

Тогава от тази снимка може да извадим няколко тенденции:

– влизат малки вождистки псевдо-патриотични партийки, предимно известни с хейта си срещу ЕС;

– Възраждане получава тъжно висок резултат;

– ПП много изостават;

– ДБ са стабилни, но назад;

– ГЕРБ с всичките псевдо-патриоти имат близо 46% и с няколко случайни гласа може да направят стабилно правителство и да си управляват пълен мандат.

Представяте ли си правителство на ГЕРБ+СДС+Възраждане+ИТН+Възхода+няколко гласа от ДПС? Т.е. Борисов 4, което ще е Борисов 3, но в кошмарна версия. Как ви се струва? Хорошо, а?

Има обаче една важна подробност. Много важна. Това са данни от твърдо решилите да гласуват. Които са около 49%, според получените отговори. Тъй като става дума за реални хора, реални избиратели, а не по списъци, това в абсолютно число е около 2,6 милиона човека.

Две важни следствия:

1. ГЕРБ имат само 25.9% от тези 2,6 милиона гласа. Т.е. само 674 000 гласа. (да, всички други имат още по-малко). ГЕРБ не могат да съберат даже 700 000 гласа.

2. Над 50% от реалните избиратели казват, че няма да гласуват. т.е. 2,6 милиона гласа са някъде там и не се се определили. И към тях трябва да са насочени усилията на демократичните партии.

Ако само половината от тези негласуващи бъдат убедени, че техният глас има значение, и те не искат Борисов-версия 4, то ГЕРБ може да загубят с много.

Две седмици и половина кампания. 1.3 милиона гласа като таргет. Интересна задача.

Но напълно възможна. Никой не вярваше, че Украйна може да устои срещу наглия агресор. Сега виждаме как се обръща войната. Всичко е възможно, ако има правилна стратегия, привличане на много хора и пълна отдаденост за нормално бъдеще.

Две седмици и половина. Които може да определят бъдещето ни.

Мислете. Гласувайте за нормално бъдеще, не за кошмарно минало.

Любомир Аламанов, Facebook

Галъп: Поредицата избори през 2021 г. не са оставили българите с усещане за повече демокрация

Posted on: юни 6th, 2022 by МИГ No Comments

Българите традиционно са скептични към своите управления. В равносметка за отминалия наскоро бурен период на политическа нестабилност 17% изказват съгласие с твърдението „Страната ми се управлява според волята на народа“, а 77% отговарят отрицателно. Това показват данните за България от глобално изследване на „Галъп“.

Изборите по света са възприемани като по-скоро свободни и честни. Властта по света обаче не е докрай припозната като отговаряща на волята на народа.

Двама от всеки петима запитани по света се съгласяват в една или друга степен с мнението, че страната им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не се съгласяват. Малцина пък са тези, които не могат да формират мнение. Когато става дума за избори резултатите са малко по-оптимистични – около половината от участниците в изследването по света по-скоро се съгласяват или даже съвсем се съгласяват, че като цяло изборите в тяхната страна са свободни и честни, а малко над 40% не се съгласяват. Отново делът на колебаещите се е минимален (5%). Данните отразяват принципни настроения и макар да се влияят от конкретността на момента и от спецификите на всяка страна, позволяват да се прецени къде народите са най-благосклонни към процедурите и съдържанието на демокрацията.

Това са някои от резултатите от последното глобално изследване „Гласът на хората“. Проведено е от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ в навечерието на 2022 г.

Изследването за демокрацията покрива 45 държави по света и около 42 000 пълнолетни граждани – които представляват около две трети от световното население. Данните са от времето, преди войната в Украйна, но са принципно актуални – доколкото засягат фундаментални въпроси. А и доколкото в много страни, особено в Украйна и Русия, войната означава и извънредно състояние на масовото съзнание, то меродавни за традиционните обществени нагласи в тези страни са именно данните от времената преди военните действия.

Множеството избори през миналата година не са оставили българите с впечатлението за повече демокрация

Българите традиционно са скептични към своите управления. В равносметка за отминалия наскоро бурен период на политическа нестабилност 17% изказват съгласие с твърдението „Страната ми се управлява според волята на народа“, а 77% отговарят отрицателно.

Населението ни е по традиция сред най-критичните по отношение на демократичната природа на управлението си като цяло. В сравнение с предишната вълна на изследване нагласите по този показател по-скоро се запазват и изглеждат дори по-критични. Следващото издание на изследването – след няколко месеца – ще покаже дали 2022 г. досега е донесла промяна в тези принципни нагласи.

Що се отнася до усещането за свободни и честни избори оценката на българите изглежда е по-благосклонна, макар и отново обществото ни да е сред най-критичните. 22% от запитаните смятат, че изборите у нас са свободни и честни, а 65% са на обратното мнение.

Така и по двата индикатора страната ни се оказва по-скоро в дъното на класацията, изразявайки неудовлетворение както от основния механизъм на представителство в демокрациите (изборите), така и от самия принципен характер на упражняването на властта у нас.

Изглежда, че недоволството от управление, което не се ръководи в достатъчна степен от волята на народа, е сравнително по-силно изразено в източните страни от ЕС, с които страната ни показва сходни резултати. Отношението към начина на провеждане на избори у нас обаче е видимо по негативно на фона на ЕС като цяло, а и на държавите от източната част на Съюза, които обикновено са с близки до нашите нагласи.

Следва все пак да се добави, че проведените три поредни парламентарни избори в нашата страна миналата година, съпроводени от неколкократни промени в изборния кодекс вероятно са оказали допълнително влияние за негативните нагласи у нас.

Но и без политическата нестабилност в страната ни през 2021 г., Индексът на демокрацията на световната асоциация „Галъп интернешънъл“ традиционно отрежда позиция на страната ни в по-скоро негативния край на скалата. Тази година 13% от българите смятат, че живеем в условия на силна демокрация, за 12% страната ни не отговаря на едно от условията за демократичност, а близо две трети намират нивото на демокрацията у нас за слабо.

Методология:

През последните седем десетилетия световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ редовно проследява възприятията на хората по света отношение на управлението и честността на изборите.

Демократичност в управлението по света

42% от изследваните в световен мащаб са по-скоро съгласни или силно съгласни, че държавата им се управлява според волята на народа. Повече от половината от респондентите по света обаче не считат управлението си за достатъчно демократично. Делът на тези, които не могат да преценят дали държавата им се управлява демократично, е минимален.
Нагласите по този въпрос по света изглежда са се запазили в сравнение с предишната вълна на изследването година по-рано. Индия и Азия (особено източните части на континента) изпъкват сред регионите и големите държави с най-голяма увереност, че управлението им е според волята на хората. 64% от респондентите в Индия и малко над половината от изследваните в Източна Азия са съгласни или даже силно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа.

Най-изразено недоволство от демократичността на управлението на регионално ниво и ниво големи нации изразяват хората в Русия, но и в Европа, САЩ и Латинска Америка.
Както е споменавано и преди в анализите на изследванията „Гласът на хората“ на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“, открива се значителна разлика в обществените очаквания за демокрацията, в праговете на поносимост, в степента на лоялност на отговорите към властта и т.н. Разликите между обществата са огромни – те се определят от различни културни особености, политическата система, историята, текущата политическа ситуация и др. Тези условия биха могли да повлияят на степента, в която различните общества са склонни да критикуват своите управления.

Хората във Виетнам (84% там са съгласни или силно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа), Гана (81%), Азербайджан (77%), Албания (76%) и Косово (73%) са най-ентусиазирано свидетелстват за демократична природа на управлението в държавите си.

Обратно, гражданите на Босна и Херцеговина (92% там са несъгласни или силно несъгласни, когато стана дума, че страната им се управлява според народната воля), Румъния (80%), България (77%), Колумбия и Нигерия (и в двете държави 76%) и Украйна (73%) са най-критични към демократичността на управлението в своите държави. Данните, разбира се, са от времето преди войната.

Свободни и честни избори

Малко над половината от изследваните по света смятат, че изборите в тяхната държава са свободни и честни. 43% са на обратното мнение, а 5% не могат да формират мнение.
Сред големите нации и региони отново хората в Индия са най-уверени в свободата и честността на изборите в тяхната държава с дял от 73% утвърдителни отговори. Следват ЕС и САЩ. Най-много съмнения относно честността на изборите има в Русия (59%), Близкия Изток (51%) и европейските държави извън ЕС (52%).

Интересно е, че докато европейските граждани (както тези от страните в ЕС, така и тези извън него) изразяват силна загриженост относно демократичността на управлението си, те не споделят същите притеснителни нагласи относно честността на изборите. В ЕС, например, две трети от респондентите вярват, че изборите са свободни и честни. Увереността в демократичността на избраното управление обаче не е толкова широка – 38% и дори намалява в сравнение с миналата година.

Най-удовлетворени от свободата и честността на изборите в държавата си са хората в Гана (85% там са съгласни или твърдо съгласни, че изборите са свободни и честни), Азербайджан (78%), Индонезия и Виетнам (77% и на двете места), Косово (76%) и Чехия (75%).

Хората в Босна и Херцеговина (90% са несъгласни или твърдо несъгласни с твърдението, че изборите са свободни и честни), Нигерия (82%), Албания (70%), Колумбия (67%), България, Ирак и Румъния (65% във всяка от страните) изразяват в най-голяма степен загриженост относно изборите в своята държава.

Индексът „Гласът на хората“ (1&2)

Индексът „Гласът на хората“, разработен от световната Асоциация „Галъп интернешънъл“ комбинира обществените нагласи към двете твърдения „Държавата ми се управлява според волята на народа“ и „Като цяло, изборите в моята страна са свободни и честни“ и така отразява обществените възприятия по ключови демократични ценности.
Според Индекса, 34% от изследваните по света намират, че живеят в условия на силна демокрация – гласът на хората там се самовъзприема като силен. т.е. мнозина са едновременно съгласни, че страната им се управлява по волята на народа и че изборите са свободни и честни. 35% от изследваните по света живеят в условия на слаба демокрация – където, според обществените възприятия, нито изборите са честни, нито управлението се възприема като демократично, т.е. гласът на хората е слаб. Една четвърт от запитаните живеят в държава, в която поне едно от условията за силна демокрация не е осъществено, т.е. статусът е смесен.

Кънчо Стойчев, президент на световната Асоциация „Галъп интернешънъл“: „Имайки предвид първо, че сред повече от една четвърт от населението на света (Китай, много държави от Близкия изток и някои в Африка) изследователите не могат да проведат свободни и независими изследвания на обществените нагласи, и второ – че повече от една трета от гласоподавателите в страни, приемани за демократични, вярва, че всъщност демокрацията не функционира правилно, то можем да заключим, че живеем в свят, в който демокрацията не преобладава. Глобализацията, която върви ръка за ръка с демокрацията, очевидно е прекратена и вече е започнал противоположен процес. Изглежда, че глобализацията не може да бъде рестартирана в свят, който е политически толкова нехомогенен и дори се връща към т.нар. блокова система“.

Къде сме ние?

Данните са част от традиционното ежегодно изследване „В края на годината“ на Асоциацията „Галъп интернешънъл“ по инициатива и дизайн на председателя на Асоциацията д-р Джордж Галъп от 1977 г. Изследването се провежда всяка година от тогава. Тази година то бе проведено в 45 държави по света.

Общо 42 212 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода октомври-декември 2021 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефона или онлайн.

„Галъп”: ГЕРБ и ПП с изравнена подкрепа, рязък спад в доверието към правителството

Posted on: май 18th, 2022 by МИГ No Comments

Ако парламентарните избори бяха днес, подкрепата на ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ сред всички имащи право на глас запазва паритет, макар че сред твърдо настроените към гласуване електорати картината е различна и ножицата се отваря в полза на ГЕРБ, при ръст на „Възраждане“, както и при добър старт на новата партия на Стефан Янев. Няма структурни размествания в доверието към основните институционални и партийни лидери в страната, макар че има признаци на общ спад. Спадът в правителственото доверие донякъде среща спирачка в известно нежелание за оставка и особено за предсрочни избори. Декларираната подкрепа за действията на Владимир Путин в Украйна остава ниска. Твърда остава обществената нагласа срещу компромиси със Северна Македония.

Наблюденията са от месечното издание на Политическия и икономически индекс – независимото ежемесечно изследване с 31-годишна традиция, което следи десетки индикатори на „Галъп интернешънл“. Изследването е независимо. Интервюирани са 805 пълнолетни българи, между 29 април и 6 май 2022 г. – чрез пряко интервю „лице в лице“ с таблети сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната.

Сред общите нагласи на всички имащи право на глас символична е разликата между ГЕРБ (13,9%) и „Продължаваме промяната“ (13,4%). ДПС (7,4%) и „Възраждане“ (5,4%) са следващите в класацията, а БСП е с 4,9%, „на кантар“ с „Има такъв народ“ (4,8%). „На кантар“ сред всички имащи право на глас са и новата партия на Стефан Янев (3,8%) и „Демократична България“ (3,7%). Партията на Янев обаче все още е частично непозната – особено към времето на терена на изследването в първата част на май. ДБ пък е формация, която традиционно се мобилизира в самата изборна ситуация. Резултатите на тези две формации личат по-добре на база твърдо решили да гласуват. След тях идват ВМРО, „Изправи се, България“ и други, както и „Не подкрепям никого“. 35% казват, че не биха гласували.

А каква е картината сред онези, които са направили своя избор да гласуват (където се изчислява бариера от 4% и се вижда кои са формациите с изгледи за влизане в парламента)? ГЕРБ води с 24,9% срещу 18,2% за „Продължаваме промяната“. ДПС и „Възраждане“ са изравнени, съответно с 11,1% и 10,5%. При „Възраждане“ обаче може да се очаква и известен „скрит вот“ в реална изборна ситуация. При ДПС пък следва да се има предвид потенциалният вот от Турция. БСП има 9,7% от „твърдите“ гласоподаватели. Тук ясно проличава високият старт на формацията на Стефан Янев – с 5,6% тя е своеобразен водач в пакета с ДБ (5,5%) и ИТН (5,4%). ВМРО е с 1,5%, а „Изправи се, България“ – с 1,1%. Така, ако изборите бяха днес, формациите, влизащи в парламента, биха били осем. Новият участник е партията на Стефан Янев, чийто потенциал тепърва ще се развива.

По традиция, агенцията следи всеки месец и личното доверие на основните фигури. Най-харесвана фигура сред лидерите в политическата власт е Румен Радев (46,4% заявено доверие), следван от Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%). По традиция у нас голямата част от дяловете до сто са недоверие, а също и известни дялове колебание и незапознатост. Радев е и единствената фигура с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев пък още не е в достатъчна степен познат на българите и данните за него тепърва ще показват каква е реалната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия елит, породена и от задълбочаващата се поляризация, като че ли създава предизвикателство за доверието в повечето политически фигури.

Устойчивостта в правителството. Традиционният стартов кредит на доверие на правителството също традиционно свършва. Идните месеци ще докажат дали става дума за стремителен спад или за обичайната ерозия. Пред перспективата оставка обаче общественото мнение е по-скоро неохотно. Още по-неохотно остава то, когато се постави въпросът за нови избори. Към началото на май доверието в правителството е 26%, а недоверието 62,4%. Оставка искат 35%, но други 41,1% не искат. Останалите се колебаят. Новите избори пък продължават да отблъскват. 24,3% ги искат, но 44,1% не искат. Очевидно, ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива, както и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, го запазва от още по-сериозни изпитания. И по показателя „оставка“, и по показателя „предсрочни избори“ обаче, „ножиците“ се свиват с времето в негативна за властта посока.

По най-важната текуща тема – войната в Украйна: 47,1% казват, че не са съгласни с действията на Владимир Путин в Украйна. На обратното мнение са 28,6%. Останалите се колебаят. Въпреки немалката зона на колебание отчетливото становище на хората с декларирано активно мнение е против. Следва да се има предвид, че част от отговорите може да съдържат елемента на „желателния отговор“.

По темата „Северна Македония“ не се наблюдава промяна. Общественото мнение у нас за пореден месец през настоящата година показва условно съотношение 10 към 1 (61,8% срещу 6,1%), че Скопие трябва да е в ЕС, но само при изпълнение от страна на Скопие на договора между двете ни страни, срещу мнението, че Скопие трябва да получи нашата подкрепа без условия. По традиция, има и осезаем дял (10,7%), които дори биха се съгласили България въобще да не допуска Македония – при никакви условия.

На директен въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Македония или първо уреждането на двустранните ни отношения, съотношението е 6,4% срещу 69,7%. И по двата цитирани индикатора позициите в последните месеци са по-твърди, в сравнение с времето преди две години, която за пръв път бяха приложени – когато темата отново беше ескалирала.

„Галъп“: ПП с 19,6% подкрепа, ГЕРБ – 14,2%

Posted on: февруари 22nd, 2022 by МИГ No Comments

Ако парламентарните избори бяха сега, „Продължаваме промяната“ щеше да получи 19,6% подкрепа, на втората позиция са ГЕРБ – с 14,2%, става ясно от проучване на „Галъп интернешънъл“.

7,9% от анкетираните посочват ДПС, 6,1% – ИТН.

БСП биха подкрепили 5,5%, ДБ щеше да получи 3,4%, „Възраждане“ – 2,5%, ВМРО – с 1,1% и „Изправи се.БГ“ – 1% от всички имащи право на глас.

„Галъп интернешънъл“ представи данните от редовното месечно независимо изследване по метода „лице в лице“, представително за пълнолетното население на страната. Агенцията следи този показател всеки месец в три десетилетия.

Най-голямото натрупване, по традиция, е при онези, които заявяват, че няма да гласуват или не биха подкрепили никого – общо 35,2%.

Трендовете в последните месеци показват постепенно излизане от политизацията, която обикновено характеризира околоизборни периоди, и установяване на определени нива на подкрепа за партиите. „Продължаваме промяната“ запазва преднината, „ножицата“ с ГЕРБ от над 5 пункта укрепва в този месец.

Индикаторите, които агенцията ползва обаче, показват различна степен на твърдост на различните електорати. Например, този на ПП е още по-скоро мрежа, отколкото твърд електорат. Подкрепата за друга още изграждаща се формация като „Възраждане“ вероятно пък остава донякъде скрита и би проявила своята мобилизация в конкретно положение на избори. Нишата на „Възраждане“, отчетена в нивата на общо доверие към партията, се е увеличила три пъти в последната година.

Следва да се има предвид, че 66% у нас са срещу зеления сертификат, а в негова подкрепа се обявяват 23,6%, докато останалите се колебаят. Това означава, че анонсът на правителството за срочно отпадане на сертификата e в съзвучие с обществените настроения и е дошъл навреме.

Като че ли в последните месеци има известна ерозия на подкрепата при ИТН, както и известна загуба на авторитет при БСП и ДБ – като резултат и от изборния резултат през ноември.

ДПС пък се колебае в традиционните си нива. Всички тези формации са в състезанието за следващ парламент, ако изборите бяха сега, като ДБ и „Възраждане“ остават по-близо до потенциалната бариера.

Разбира се, конкретната изборна бариера се изчислява на база гласуващи, а тук са представени данни сред всички имащи право на глас. Под тази бариера сега успяват да се отличат единствено ВМРО и формацията на Мая Манолова.

Перспективата за нови предсрочни избори обаче се отхвърля категорично. 55,6% от запитаните са против нови избори, 17,5% приемат подобна перспектива. Останалите се затрудняват да формират мнение. Това означава и умора от отминалата година на избори, и липса на жизнена политическа алтернатива в масовите очи

„Галъп“: Българите масово са срещу отстъпки за Северна Македония

Posted on: декември 9th, 2021 by МИГ 1 Comment

Българите масово са срещу допускането на отстъпки към Северна Македония. Над 70% от тях смятат за приоритет уреждането на отношенията на Скопие със София, а не е толкова важно дали Северна Македония ще стане член на ЕС. На обратното мнение са 7.5%, а 21.4% се колебаят, показва социологическо проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено между 25 ноември и 3 декември сред 803 пълнолетни граждани.

Малко по-склонни да пренебрегнат проблемите в отношенията със Северна Македония по-младите и хората с по-ниско образование. Но и при тях делът на подкрепящите опцията Северна Македония да стане член на ЕС, независимо от проблемите отношения с България, не надвишава една десета.

Най-твърди в позицията, че най-важно е да бъдат уредени отношенията между двете страни, а не толкова дали Северна Македония ще се присъедини към ЕС са висшистите, възрастовите групи над 45 години и жителите на столицата.

Най-голям е делът на колебаещите се отново при по-младите анкетирани, хората с основно или по-ниско образование, както и анкетираните, определящите се като турци и роми.

В София, където са концентрирани групи с по-високи доходи и образование, в по-активните икономически възрасти – онези, които дават приоритет на членството на Северна Македония в ЕС, са само 2%, а на обратното становище са близо 80%.

Сред електоратите на партиите има единодушие, че уреждането на отношенията е приоритет, а пътят на Скопие към ЕС идва след това. Малко по-големи са дяловете на колебание при ДПС, но и там най-сериозното натрупване е в опцията „уреждането на отношенията е най-важно“.

Малко по-осезаем дял колебание в сравнение с общата картина има и при привържениците на БСП.

Съпоставката с ноември миналата година, когато този въпрос отново е бил зададен, показва, че е спаднал делът на колебаещите се. Година по-рано на същия въпрос 5,8% отговарят, че е най-важно Северна Македония да стане член на ЕС дори и отношенията ѝ с България да не са съвсем уредени, а 57.9% смятат, че уреждането на отношенията между двете държави е от първостепенно значение. Повече от една трета от запитаните (36,3%) обаче се колебаят между двете опции.

Сега делът на колебаещите се е много по-нисък.

На този фон служебният премиер Стефан Янев потвърди, че няма промяна в българската позиция за Северна Македония.

„Няма нещо, което обществеността да не знае“, заяви служебният премиер в отговор на парламентарен въпрос на „Има такъв народ“ във връзка с преговорите на Република Северна Македония /РСМ/ за членство в Европейския съюз по време на блицконтрола в Народното събрание.

„Това, което наблюдаваме, – медийният ентусиазъм, демонстриран от ръководители на чужда държава или демонстриран от чужди медии, не мисля, че трябва да го коментираме в дълбочина в българския парламент, защото от тази трибуна ние не можем да кажем на нашите колеги от съответните правителства какво и как да правят“, коментира Стефан Янев.

Той посочи, че позицията на България по отношение на РСМ и на целия регион на Западните Балкани е постоянна и неизменна. Нашата позиция е, че не само Република Северна Македония, но и Западните Балкани, като регион, заслужават своето европейско бъдеще, и България целенасочено през годините не само е декларирала, но и е давала своя принос в подготовката на тези държави в техния път към европейското бъдеще, посочи Янев.

По отношение на РСМ е факт, че имаме един подписан договор за добросъседство и сътрудничество през 2017 г. Нашите претенции като държава са, че РСМ не си изпълнява задълженията, отбеляза той.

Премиерът Стефан Янев посочи, че българската позиция е известна, публична, с т.нар. пет плюс една точки.

Това е схемата, по която могат да продължат разговорите, и се надяваме на добронамерено отношение от нашите колеги от РСМ, така че да се получи този необходим диалог, да се преодолеят различията, за да може да се даде дата за първата конференция и, съответно, да започнат преговорите на тази държава с ЕС, допълни той.

„Галъп“: Радев има шанс за победа в първия тур

Posted on: ноември 12th, 2021 by МИГ No Comments

Основна битка в изборите на нов парламент на 14 ноември ще е за второто място, Румен Радев запазва шанс за победа на първия тур от вота за президент, макар това да изглежда по-трудно в сравнение с периода преди няколко седмици и да остава по-малко вероятната опция. Това са част от изводите от проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, направено по поръчка на БНР.

Ако изборите за Народно събрание бяха в края на първата десетдневка на ноември, ГЕРБ биха получили 23,5% от вота, „Продължаваме промяната“ и БСП са с равни шансове, съответно с 15,5% и 15,2%. „Има такъв народ“ се ползва с 11,4% електорална готовност, ДПС – 11,3%, „Демократична България“ – 9,6%. 3,5% от възнамеряващите да гласуват посочват „Възраждане“, 3,4% – „Изправи се, България! Ние идваме“, ВМРО – 2,1%. 4,5% ще предпочетат други опции.

Данните са от национално представително изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за БНР, проведено между 1 и 9 ноември сред 1006 пълнолетни българи, по метода лице в лице.

Оказва се, че основна битка ще е за второто място, т.е. за евентуално ключовия втори мандат за съставяне на правителство – между по-твърдата БСП и партията с по-голям резерв – ПП. За момента изходът от тази борба е непредвидим.

По всичко личи, че първото място остава при ГЕРБ. Интересно ще е и в борбата за следващите места, както и за преминаване на бариерата. Дистанциите са малки и структурата на вота ще зависи от активността и степените на мобилизация на различните електорати. По традиция петнадесетина до двадесетина процента от вота се решава в последните няколко дни и в самия изборен ден, затова и данните от изследвания като това са моментни снимки преди финалната права, а не прогнози за изборен резултат, подчертават от социологическата агенция.

58,4% заявяват, че ще гласуват със сигурност в парламентарните избори. Това се равнява условно на около 3,2 милиона души. Спрямо формалния списък това означава близо 48%.

В условията на Covid и машинен вот обаче част от гласоподавателите биха се въздържали, макар да декларират готовност за гласуване. Заради изборите две в едно – от друга страна пък – има и повече стимул за гласуване. Затова и не би била изненадваща широка вариация в активността – под и над регистрираните сега ориентировъчни стойности.

Ако президентските избори бяха в края на първата десетдневка на ноември, 48,6% биха гласували за Румен Радев, 25,3% – за Анастас Герджиков, 9,1% – за Мустафа Карадайъ, 5,2% – за Лозан Панов, 3% – за Костадин Костадинов, 1,5% за Милен Михов. 1,1% казват, че ще гласуват за Луна Йорданова. 2,1% казват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого“. 4,1% ще предпочетат други опции.

58,2% казват, че със сигурност биха гласували на президентските избори, което също условно се равнява на около 3,2 милиона души, т.е. близо 48% от формалния списък. Бариерата за избягване на втори тур е около 3,35 милиона души. Дистанцията не е голяма и зависи от степента на мобилизация на гласуващите.

В крайна сметка данните сочат, че и като възможна активност, и като дял от гласовете, Румен Радев запазва шанс за победа още на първи тур, макар това да изглежда по-трудно в сравнение с периода преди няколко седмици и остава по-малко вероятната опция. Евентуална победа още от първи тур ще зависи от способностите на Радев да активизира вот във финалните дни.

На евентуален втори тур биха се изправили Румен Радев и Анастас Герджиков.

„Галъп“: Седмица преди изборите ГЕРБ води на БСП с почти 9%

Posted on: ноември 6th, 2021 by МИГ No Comments

ГЕРБ води с отчетлива разлика в парламентарните избори, „Продължаваме промяната“ има най-голям резерв, защото е пръв избор на хората, които са решили да гласуват, но все още се колебаят за кого.

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за OFFNews.bg, проведено лице в лице, сред 1081 пълнолетни българи, в периода 23-31 октомври.

Ако парламентарните избори бяха в края на октомври, електоралните нагласи щяха да изглеждат така: за ГЕРБ-СДС биха пуснали бюлетина 24,2% от гласуващите, за БСП – 15,7%, за „Продължаваме промяната“ – 13,7%, за „Има такъв народ“ – 11,3%, за ДПС – 11,1%, за „Демократична България“ – 9,8%.

Следват „Възраждане“ с 3,3%, „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ – 3,1% и ВМРО с 2,3%. За други политически формации биха гласували 5,5%.

ГЕРБ продължава да е водач, а интересна битка има и за второто място – между БСП и „Продължаваме промяната“. БСП засега води, но не е ясно как ситуацията с ковид и машинното гласуване ще повлияе на по-възрастния електорат.

Колебаещите се

„Продължаваме промяната“ пък са най-добре представени сред колебаещите се и перспективите им зависят от степента на мобилизация.

58,2% казват, че ще гласуват със сигурност за Народно събрание, още 20% заявяват, че по-скоро ще гласуват. От тези 78%, които заявяват желание за гласуване, около една пета все още не са избрали за коя партия биха дали гласа си.

Разбивката на Галъп за колебаещите се е доста интересна. „Продължаваме промяната“ води с голяма разлика пред „Демократична България“ – 24,1 срещу 15,6 процента. „Има такъв народ“ и ГЕРБ си оспорват третото място място с 13,5 и 13,4%. ДПС са четвърти, а БСП е едва пети избор на колебаещите се с 5,7 процента.

Ще имаме ли президент от първи тур?

Ако изборите за президент и вицепрезидент бяха в последната седмица на октомври, за Румен Радев биха гласували 47,6% от гласуващите, за Анастас Герджиков – 25,1%, за Мустафа Карадайъ – 8,5%, за Лозан Панов – 5,7%, за Костадин Костадинов – 3,3%. Сред останалите кандидати личат имената на Милен Михов – 1,4% и на Луна Йорданова – 1,1%. С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,5%, а за други кандидати – 4,8%.

Румен Радев запазва видима дистанция пред останалите кандидати. По всичко личи, че ситуацията около зелените сертификати и други проблеми би могла да прати изборите и във втори тур, където, според моментна снимка, Радев би срещнал Анастас Герджиков. От последната седмица на кампанията зависи дали подкрепата за Радев ще е под или над ръба за евентуална победа от първи тур.

Активността на президентските избори ще бъде много близка до парламентарните. Твърдо решилите, че ще гласуват за президент – 57,1% (срещу 58,2% за парламент). Около една пета се, колебаят, но по-скоро биха гласували.

Разбира се, това са дялове не на база на формалния избирателен списък, а на база реално пребиваващите в България хора с избирателни права – които едва ли са повече от 5.5 милиона, уточняват от Галъп. В данните за активността, разбира се, има и декларативност, но, с всички уговорки, те показват потенциално гласуване около 3,2 милиона души. Дали то ще приближи и към прага от около 3,4 милиона (който е едно от условията да няма балотаж според формалния избирателен списък), зависи от последната седмица на кампанията. Зависи и от актуалната ситуация с ковид към 14 ноември.

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено между 23 и 31 октомври, сред 1081 души по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,0% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

“Галъп”: Радев печели изборите още на първи тур

Posted on: октомври 21st, 2021 by МИГ No Comments

Ако парламентарните избори бяха в средата на октомври, ето как биха гласували българите, които смятат да отидат до машините и урните:

За ГЕРБ-СДС биха дали вота си 22,5% от гласуващите, за БСП – 15,1%, за „Продължаваме промяната“ – 13,4%, за „Има такъв народ“ – 12,2%, за „Демократична България“ – 11,2%, за ДПС – 10,8%. Това са и сигурните от днешна гледна точка формации в следващия парламент. Близо до бариерата е и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ – с 3,7%. Под заветните 4% остават и „Възраждане“ и ВМРО, съответно с 2,9% и 2,3%. Останалите гласове биха отишли при други формации.

Това показва ново проучване на „Галъп“, проведено по поръчка на БНР.  „Класацията“ на кандидат-президентите според моментните нагласи на избирателите изглежда така:

За Румен Радев биха гласували 51,2%, за Анастас Герджиков – 22,5%, за Мустафа Карадайъ – 7,9%, за Лозан Панов – 6,2%. Следват  Костадин Костадинов с 3,1%, Милен Михов – 1,6%, Веселин Марешки – 1,1%. С „Не подкрепям никого“ биха гласували 2,7%. Останалите се разпределят сред други кандидати. Сред тях личат Волен Сидеров, Валери Симеонов и др.

Данните за структурата на нагласите и потенциалната активност показват възможност президентските избори да завършат и в единствен тур. С оглед на последните събития обаче тази възможност не е доминираща. И все пак има цели четири седмици отстояние от края на терена на изследването до изборите на 14 ноември, посочват от „Галъп“.

Заявената активност за предстоящия вот „2 в 1“  показва малко по-голям интерес към състезанието за държавен глава. 56,4% от анкетираните казват, че ще гласуват със сигурност на президентските избори. 54,2% казват, че ще гласуват със сигурност на парламентарните избори. По над 20% са и онези, които казват, че вероятно биха гласували, но не са сигурни.

Потенциален проблем ще е уплахата от вируса, боязън от машинното гласуване и т.н. Всичко това, заедно с кризисната политическа и икономическа ситуация, прави изборите и за президент, и за парламент трудни за прогнозиране – по отношение на активността и на самия вот.

Данните са от изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ за Българското национално радио, проведено лице в лице с таблети, сред 1009 пълнолетни българи, в периода 10-17октомври. То не отчита събитията от последните дни.Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено с таблети, между 10 и17 октомври, сред 1009 души, по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

ИТН вече е четвърта политическа сила

Posted on: септември 17th, 2021 by МИГ No Comments
Ако изборите за Народно събрание се провеждаха в първата половина на септември, резултатите биха били следните: ГЕРБ-СДС с електорална готовност при 22,5% от пълнолетните българи, БСП – при 16,1%. „Демократична България“ – 15,8%, „Има такъв народ“ – 15,5%, ДПС – 11,9%. Близо над бариерата изглежда „Изправи се, България! Ние идваме!“ с 4,8%.
Под бариерата личат най-вече две формации: „Възраждане“ – с 3,1% и ВМРО – с 2,4%. Това показват данните от независимото редовно, национално представително изследване на общественото мнение на „Галъп интернешънъл“.

Изследването няма как да установи недвусмислено подкрепата за тепърва създаващата се формация на Кирил Петков и Асен Василев – тъй като теренът на изследването е преди обявата на намеренията им.

Двамата са сред политическите фигури у нас с най-бързо растящ личен рейтинг. При цялата условност на отчитането на лично доверие, при Борисов, например, то е 15,1% (което е исторически минимум за него), докато при Кирил Петков през този месец е 33,8%, което го нарежда сред първите в класацията на най-харесваните политици, оглавявана от Румен Радев (с лично доверие от 65,5% през този месец).

47,1% казват, че със сигурност възнамеряват да гласуват на парламентарните избори. Други 23,8% вероятно биха гласували, но още не могат да кажат със сигурност. Това означава, че вероятно ще гласуват повече от 3 милиона българи, като изследването не отчита гласове в чужбина. Тепърва ще се отчете какво ще е влиянието на провеждането на парламентарни и президентски избори в един и същи ден.

*Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Изследването е проведено между 2 и 10 септември сред 1007 души по метода „лице в лице“. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

„Галъп“: 60% от българите одобряват служебното правителство

Posted on: юли 25th, 2021 by МИГ No Comments

Близо 60% от българите одобряват работата на служебното правителство. Това показва изследване на социологическа агенция „Галъп“, представено в неделя.

58.9% го одобряват, а 28.8% не го одобряват. Останалите се колебаят. Одобрението преобладава при всички изследвани обществени слоеве, с изключение на привържениците на ГЕРБ. Равносметката от дистанцията на времето тепърва ще става важна, посочват социолозите и допълват, че обикновено, за масовото съзнание са необходими и повече месеци, за да се достигне достатъчна разпознаваемост и запознатост.

На практика тази оценка е реципрочна на оценката на предходния кабинет и показва обществено успокояване. То личи и в отговорите на традиционния за “Галъп интернешънъл болкан” въпрос, като цяло, накъде върви България.

В този въпрос от десетилетия преобладават негативни отговори, но в последните месеци техните дялове спадат и започват да се връщат на нивата преди коронавируса и политическата криза в страната. Сега 26,3% казват, че страната върви към по-добро, при 52%, които намират, че върви към по-лошо.

Само преди месеци обаче – през отминалата есен – дяловете на позитивно настроените бяха слезли до нива около 16%, а на негативно настроените – се бяха повишили дори и до 67%.

Румен Радев с доверие от 64.3%

Междувременно, личното доверие в Румен Радев е 64.3%, а недоверието е 22.2%. 12,5% се колебаят, а само 1% не са чували за Румен Радев. Основните (и почти единствени) опоненти на Радев са привържениците на ГЕРБ.

Доверието в Радев в последните месеци на практика расте – вероятно причината са именно действията на служебния кабинет. Така Радев запазва мястото си на най-харесвана фигура в българския политически процес и на единствена фигура с положителен рейтинг, т.е. доверие, надвишаващо недоверието.

Няма да се ваксинират 41.8%

Ваксиниран/а съм с една доза от ваксина срещу коронавирус, казват 4,2% от българите. Ваксиниран/а съм с две дози от ваксина срещу коронавирус, твърдят 16,7%, или общо тъкмо около 900 хиляди души от общо около 5.5 милиона трайно живеещи у нас пълнолетни – както сочи и официалната статистика.

Не съм ваксиниран/а, но ще се ваксинирам срещу коронавирус, твърдят 27%. Не съм ваксиниран/а и няма да се ваксинирам срещу коронавирус, споделят 41,8%. Около една десета се затрудняват да отговорят. Данните, разбира се, са декларативни, но – както се вижда – практически се покриват с официалната информация.

Сравнително високо число на откази от ваксинация се дължи на комплексни фактори, като не на последно място вероятно идва и високият дял на преболедувалите у нас. Делът на отказващите ваксинация преди предходната вълна на вируса беше 48%, т.е. малко по-висок в сравнение с юли, сочи изследването на социологическата агенция.

Партията на Слави Трифонов вече е първа политическа сила

Posted on: май 19th, 2021 by МИГ No Comments

Ако изборите са днес, ГЕРБ получават 22,8% от гласовете, като тепърва ще се види дали и доколко влияе евентуална нова коалиция със СДС (с десети от процента). „Има такъв народ“ би разчитала на 20,1%, БСП – на 16,1%, „Демократична България“ – 11,6%, ДПС – 11,2% и „Изправи се! Мутри, вън!“ – 5,6%, ВМРО – 3,1%, партията на Васил Божков с 2,8%, „Възраждане“ – с 2,6%, „Воля“ – 1,4% от заявилите, че ще гласуват на вота.

Това показват данните от редовното независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ „лице в лице“ с таблети, проведено между 7 и 14 май сред 812 пълнолетни българи.

Общо, 2,7% са за други партии, които имат под процент заявена електорална подкрепа – сред тях с отличими стойности са „Атака“, НФСБ, „Републиканци за България“, АБВ, формацията на Минчо Христов, КОД и др.

Водещите преговори формации като ВМРО, „Воля“, НФСБ, „Атака“ и т.н., явно имат възможност за сумарен резултат от близо 5% – макар автоматичното сумиране да не е винаги най-удачен подход в политическите изследвания.

Това е картината на електоралните нагласи към този момент. Тя е „моментна снимка“ и няма как да е прогноза за изборен резултат. Снимката няма как дословно да отчете потенциални коалиции, като например ГЕРБ-СДС, обединение на националистически формации, други обединения и т.н. Минимален процент биха гласували с „Не подкрепям никого“.

57,9% от всички запитани казват, че със сигурност биха гласували в изборите на 11 юли. 16,7% казват, че вероятно ще гласуват, 8,3% – че вероятно няма да гласуват. 13,7% казват, че със сигурност няма да гласуват. Има и малък дял, които не успяват да отговорят. Тепърва ще става ясно каква активност за изборите се очертава – при излизането на официалните избирателни списъци.

Ситуацията, като цяло, остава непредвидима. Затова, на този етап не е съвсем коректно да се конкретизира формула за брой потенциално влизащи в парламента формации. Текат и коалиционни преговори.

–––––––––––––––––

Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,5% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 55 хиляди души.

Към 15 часа избирателната активност е над 30%

Posted on: април 4th, 2021 by МИГ No Comments

Малко над 30 процента е избирателната активност на парламентарните избори към 15.00 часа, изчисляват „Галъп“, съобщи БНР.  В ефира на „Хоризонт“ социологът Светлин Тачев уточни: „Това, което сме наблюдавали до момента – по-възрастните хора излизат сутрин, по-младите след обяд и късния следобед, в столицата започва да се гласува обикновено от обяд нататък, докато примерно в по-малките населени места хората излизат да гласуват сутрин. Това е един празник за хората да излязат и да упражнят своя граждански дълг“.

Около 22% е била избирателната активност към 13 часа по данни от екзитпол на социологическа агенция „Галъп“. За сравнение – към този час на изборите през 2017 година активността е била  25,77%, съобщи пред БНР Яница Петкова от „Галъп“, предаде БГнес.

Петкова уточни, че засега гласуват повече хора в активна възраст, най-вече тези над 30 години. „Между 30 и 60 години в най-голяма степен са гласували“. Младите гласуват по-скоро следобед, допълни тя.

Петкова призова хората да са активни при екзитпола, защото това е „единственият шанс да се получат резултати от изборите още тази вечер“. „Знаем, че ЦИК ще брои бавно. Този път протоколите са доста усложнени.“ Известен процент от хората са плахи да повторят своя вот пред анкетьорите, отбеляза Петкова. „Няма причина да се притесняват. Това е информация, която ще бъде полезна за всички нас.

„Галъп“: ГЕРБ – 28,2%, БСП – 20,8%

Posted on: април 2nd, 2021 by МИГ No Comments
Седем партии влизат в новия парламент, ако изборите бяха днес – това показва проучване на „Галъп интернешънъл“ по поръчка на БНР.
На базата на резултатите могат да се очакват гласоподаватели в широк диапазон около интервала между 2,6 и 2,9 милиона души. Декларативната активност на база реално пребиваващи в страната гласоподаватели е 50%, но според официалните списъци тя се очаква да е чувствително по-ниска – например, в диапазон по-близък до 40%.

Прогнозите за активност обаче са изключително трудни и не са изключени сериозни колебания извън тези граници. Минимален дял от гласувалите се очаква да отбележат „Не подкрепям никого“.

Гласовете, подадени за партии, коалиции и кандидати, ако изборите бяха днес, показват следната картина в последните дни на кампанията.

За ГЕРБ и СДС биха гласували 28,2%, за БСП – 20,8%. Това са първите две формации.

За „Има такъв народ“ се очакват 12,9%, а за ДПС – 12,7%. На този етап е практически невъзможно да се определи коя от двете партии ще завърши на третото място – всичко зависи от различните типове мобилизация при двете партии.

„Демократична България“ с 6,1%, формацията „Изправи се! Мутри, вън!“ с 5,2% и ВМРО с 4,4% са близо помежду си, а не са и далеч от потенциалния ръб. Изгледите на тези формации зависят изцяло от последните дни и даже последните часове, както и от величината на бариерата и степента на „твърдост“ не електоратите.

Това се седемте формации, които биха влязли в парламента. Последните дни и часове обаче могат да нанесат промени. Например, коалицията Воля-НФСБ е с 3% и ще се надява на евентуално по-ниска бариера и предвидим вот.

С 1,6% е „Възраждане“, с 1,4% – АБВ, с 1,3% е формацията на Цветан Цветанов, с 0,6% е „Атака“ и т.н. За други партии вероятно ще гласуват 1,8%.

Изследването, проведено за Българското национално радио в периода 24-31 март, е сред 1013 пълнолетни българи и показва структурата на електоралните нагласи.

Големият въпрос е каква обществена поръчка ще даде българският народ на своя политически елит, заяви в интервю за БНР изпълнителният директор на „Галъп“ Първан Симеонов.

„Дали поръчка за предвидимост или поръчка за промяна, дали поръчка после да се състави някакво правителство, криво-ляво, или поръчка да се ходи на нови избори.“

Следизборната кампания ще е по-интересна от предизборната, прогнозира Симеонов. Той не изключва напрежение в самия изборен ден, включително протести, заради изнервената обстановка.

Кампанията ни се струва вяла, защото не можем да я отличим от общия изборен фон, в който живеем от лятото насам, смята Първан Симеонов.

Не ми се вярва тези избори да са грандиозно по-различни на тема честност от всякакви други избори, подчерта той.

„Национални избори по този начин трудно се крадат и обръщат. На местни избори е друго, защото там по-малки масиви гласове могат да повлияят.“

„Коронавирусът направи така, че в началото на кампанията имаше дори по-бодри очаквания за активност. Сега изборите попадат в най-високите точки или в платото, както говорят от Щаба, на случаите. Няма как да преценим точно каква ще е активността. Тя може да варира в много нестабилни параметри, много стабилно да варира“, коментира социологът.

„Галъп“: 7 партии влизат в парламента

Posted on: февруари 19th, 2021 by МИГ No Comments

Aкo избoритe бяхa днec, 7 пoлитичecки фoрмaции бихa пoпaднaли в пaрлaмeнтa. Тoвa coчaт дaннитe нa изcлeдвaнe нa coциoлoгичecкaтa aгeнция „Гaлъп интeрнeшънъл“. Прoучвaнeтo e нaпрaвeнo cрeд 1011 пълнoлeтни бългaри мeжду 4 и 12 фeвруaри.

Някoлкo фoрмaции ce нaдявaт дa дoближaт или дoри прeминaт бaриeрaтa (ocoбeнo aкo тя e ниcкa зaрaди oчaквaнaтa пo-ниcкa aктивнocт) или пък дa ce бoрят зa cубcидия.

C 25,8% oт oнeзи, зa кoитo мoжe дa ce oчaквa дa глacувaт и ca рeшили зa кoгo, ГEРБ и CДC ca нa първo мяcтo, cлeдвaни oт БCП c 21,9%. „Имa тaкъв нaрoд“ e c 13,1%, a ДПC e близo – c 12,4%. „Дeмoкрaтичнa Бългaрия“ e c 6,8%, фoрмaциятa oкoлo Мaя Мaнoлoвa c 4,7%, a ВМРO e c 4,2%.

При пocлeднитe двe фoрмaции кaмпaниятa щe e рeшaвaщa зa шaнcoвeтe дa пoпaднaт в Нaрoднoтo cъбрaниe. Тaкивa шaнcoвe мoжe дa пoлучи и кoaлициятa мeжду „Вoля“ и НФCБ.

C нaд прoцeнт в бoрбaтa влизa „Възрaждaнe“, близo oкoлo eдин прoцeнт ce движaт и фoрмaции кaтo AБВ, „Aтaкa“ и пaртиятa нa Цвeтaн Цвeтaнoв.

Cпoрeд дaннитe oкoлo 2,9 милиoнa души бихa глacувaли, aкo избoритe ca ceгa. Нa фoнa нa уcлoвния прeдвaритeлeн избирaтeлeн cпиcък тoвa e oкoлo 43%oт oбщия брoй нa рeгиcтрирaнитe в cпиcъцитe грaждaни.

„Галъп“: Разликата между ГЕРБ и БСП е едва 3%

Posted on: януари 21st, 2021 by МИГ No Comments

Електоралната подкрепа за ГЕРБ и БСП е почти изравнена, в рамките на статистическата грешка. 22,9 срещу 19,2 на сто биха получили двете най-големи партии, ако изборите бяха сега. Изводът е на социолозите от „Галъп“ от проучване между 7 и 15 януари.

Специалистите обясняват, че ГЕРБ явно преодоляват проблемите от лятото, а и властта вероятно получава бонус от намаляването на случаите на коронавирус у нас. Засега ниският темп при ваксинирането явно все още не оказва влияние върху имиджа на управлението.

Няма как обаче да се знае реалният потенциал на формацията „Републиканци за България“, която се повява в проучванията в рамките на десети от процента, но вероятно има организационен и кадрови ресурс за атакуване на дялове, които биха осигурили субсидия.

В изборния ден ще се разбере дали част от подкрепата, заявявана за ГЕРБ, всъщност ще се окаже скрит вот за „Републиканци за България“. Изгледите за последното засега са, разбира се, малки. От друга страна пък, властта вероятно има шансове да мобилизира и сериозен предвидим вот, допълват от агенцията.

БСП (19,2%) би била втора сила, ако изборите бяха сега. Заедно с ГЕРБ, БСП загуби подкрепа през лятото (макар и не колкото ГЕРБ). Спадът на подкрепата на БСП през лятото се дължи и на това, че като моментни алтернативи протестите припознаха по-скоро други партии. Именно те в момента донякъде пречат на БСП да монополизира потенциалния протестен и наказателен вот срещу управляващите. До (и в) изборния ден обаче може да има и друга тенденция – това зависи от кампанията. Зависи и от развитието на вътрешните процеси в БСП, които могат да доведат и до проблеми със структури, и до прочистване на имиджа. И тук тепърва ще се оценява влиянието на отцепилата се формация „Българска прогресивна линия“, която за момента има десети от процента, влиянието нa „Изправи се.бг“ и др.

12,4% са очакваните гласове за „Има такъв народ“. Партията на Слави Трифонов като че ли засега спира своя ръст и времето ще покаже дали това е стъпало нагоре или плато. Така Трифонов, след няколко поредни месеца ръст, всъщност е заел „парцел“ от изборното пространство у нас, който би могъл да развие с кампания. Любопитно ще е отражението на очакваните лица на партията по места.

При ДПС резултатът от 10.9% сега от потенциалните гласуващи може да се окаже и долна граница, ако се има предвид наблюдаваната в последните месеци и очакваната мобилизация на партията. Важен въпрос занапред в кампанията ще бъде колко гласове от чужбина би получило движението и колко гласове у нас би консолидирало – при новите си отношения с политическия връх в Турция. Конкурентите му засега не изпъкват и остават с десети от процента, но и при тях важи правилото за потенциалния скрит вот.

Макар и вече да не увеличава подкрепата си, „Демократична България“ също зае трайно свое място сред партиите с изгледи да са в парламента. През този месец – с 6,2%. Голяма обаче е разликата между тези твърдо заявяващи, че ще гласуват и общия масив потенциални гласове за тази партия, което означава възможни колебания в подкрепата. „Демократична България“ са силни във „финалните спринтове“. От съществена важност ще са вътрешните баланси между по-компактната, но организирана, ДСБ и партията с много по-широка моментна подкрепа, но и с доста по-флуидни структури – „Да, България“.

При ВМРО с НФСБ (4,6%) също ще са важни вътрешните разпределения. Сериозната относителна тежест на ВМРО там се фиксира от поредица изследвания в последните месеци и вече почти се покрива с обобщения образ на Обединените патриоти. Вероятно, за „втвърдяването“ на подкрепата сега личи влиянието на твърдата позиция на македонския казус. При „Обединени патриоти“ влияние ще окаже конкретната формула на явяване и тонът на кампанията – най-вече дали и доколко ще могат да се опазят от скандали. Важен ще бъде и още един фактор: каква ще е изборната бариера – ниската активност снижава и бариерата, но това обикновено е „нож с две остриета“. Така, ОП могат да си гарантират влизане само със силна кампания.

Същото важи и за мрежата на Мая Манолова, която е сега с изравнени шансове с „Обединени патриоти“ – „Изправи се.бг“, заедно с „Отровното трио“ и редица други формации. С 4.5% този микс се утвърждава като потенциален участник в следващия парламент. При Манолова вероятно е сработила и символната подкрепа от „Отровното трио“, която дава и известна дясна легитимност, заедно с формации като „България на гражданите“, „Волт“, среди от НДСВ и т.н. Важен фактор при Манолова обаче ще е и лявата легитимност, която идва не само от партията на Татяна Дончева, която обикновено има своя автентична подкрепа, но и от традиционно твърдо гласуващите хора от левия спектър, които този път биха отказали да подкрепят БСП. В този смисъл, тепърва следва да се изчакат процесите на отцепване и прегрупиране в лявото, а резултатът от тези процеси, и дали те са помогнали на Манолова, трудно може да се улови със социологически методи. Трудно може да се улови, например, и важната в такива случаи подкрепа на формации като ЗНС, за които практиката е показала, че имат важен в такива моменти електорален корпус, отбелязват социолозите.

Под линията за вход в следващия парламент остава ВОЛЯ и Възраждане. „Атака“ и АБВ също вероятно отиват под 4-те процента бариера. Място там от „Галъп“ също отреждат на партията на Васил Божков.

Една десета от общо възнамеряващите да гласуват признават, че вирусът би ги отказал. А една пета се затрудняват да отговорят в директен подобен въпрос. Така, общо на около 2,8 милиона, могат да се оценят сега онези, които по различните критерии в изследването заявяват, че биха гласували твърдо и не биха се поколебали заради коронавируса. Това е може би около половината от трайно живеещите у нас. Тепърва ще стане ясно каква част от избирателния списък ще е това. Около една десета са тези, които твърдят, че ще гласуват, но още не могат да кажат за кого.

Параметрите на активност са непредвидими на този етап и споменатите числа са само индикативни. Около 2% са онези, за които може да се очаква да гласуват с „не подкрепям никого“. Те не се включват в останалите резултати.

Всеки втори смята КОВИД за тежък грип

Posted on: ноември 16th, 2020 by МИГ No Comments

Българите продължават да смятат, че ковид инфекцията не е по-опасна от тежък грип. Повече от половината българи го определяте като силен грип, а една пета го пренебрегват и описват кризата като „шумотевица и паника“. Това показват данни от поредното експресно проучване на „Галъп интернешънъл“, свързано с ковид кризата и мерките на властта.

От допитването става ясно още, че в обществото все още има кредит на доверие към мерките, спускани от управляващите. Българите по-скоро ги определят като добри в сравнение с по-големите ограничения в други европейски държави.

Според социолозите в нашето общество има усещане, че паниката се натрапва излишно. В същото време българите отбелязват хаоса и проблемите в здравеопазването, по-умерени са в оценките си за състоянието на икономиката.

В средата на ноември 53,2 процента избират по-спокойното твърдение: „Коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип“.

23,8 на сто посочват опцията „Коронавирусът е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, което хората са преживявали“.

21,1 на сто приемат най-спокойното: „Коронавирусът не е сериозна опасност и напрежението около него е по-скоро шумотевица и паника“.

По традиция надделява умерено-тревожната реакция, отбелязват от „Галъп“, като припомнят, че преди седмици обаче имаше и белези на поляризация – двете крайни опции като че ли увеличиха тежестта си. Сега личи малък ръст на тревогата – пренебрежителната крайност като че ли губи позиции, а крайно тревожната реакция като че ли расте, отчитат анализаторите и допълват, че следващи вълни на сондаж ще покажат евентуално дали ще има задълбочаване на тревогата.

В средата на ноември няма съществена промяна спрямо предходната вълна на сондаж – общо 44,4 на сто са напълно съгласни (15,5 процента) или по-скоро съгласни (26,9 процента), че правителството се справя добре със ситуацията с коронавируса. Общо 54 на сто са по-скоро несъгласни (29,5 на сто) или напълно несъгласни (24,5 на сто).

Оценката е чувствително по-ниска от началото на мерките през март – когато навсякъде по света имаше рекорден ръст в доверието към властите, свързан и с високите страхове.

53,8 на сто се съгласяват, че България се справя сравнително успешно на фона на много други страни, а не се съгласяват 37,5 на сто. Фактът, че това мнение и сега се споделя в мнозинство, е показателен, че обществото у нас възприема толерантно мерките, които се вземат, смятат анализаторите, като допускат, че това вероятно се дължи и на известната толерантност на самите мерки.

Според данните 6,9 на сто казват, че вече са загубили работата си вследствие на кризата, а други 4,3 процента намират непосредствена опасност за загуба на работа. Има 18,6 на сто, които не са без работа, но доходите им са силно намалели, а 15,6 процента очакват намаляване на доходите, макар и да остават на работа.

При 45,1 на сто пандемията не е повлияла и няма очаквания да повлияе. Има и 7,4 на сто, които твърдят, че доходите им дори са се увеличили в последните месеци. Има и малък дял колебаещи се. Това пък са симптоми, които може би показват, че икономическата картина у нас не се възприема чак толкова зле на фона на перспективите, които се очертаваха през пролетта например, отбелязват анализаторите.

76,5 на сто споделят мнението, че системата е можело да се подготви по-добре в летните месеци. Това мнение натежава, макар че сериозно е и мнозинството (65,5 на сто), което оценява факта, че здравните власти полагат сериозни усилия и загриженост.

76,2 на сто споделят страх, че евентуално няма да могат да разчитат на здравната система при нужда – няма положителна промяна спрямо сондажа от преди две седмици. Че има недостиг на лекарства, са съгласни 54,3 процента.

76,9 на сто намират, че медиите създават и излишна паника. Този резултат се затвърждава спрямо предходната вълна на изследване. 62,5 процента и днес виждат вината за паниката основно у институциите.

Изследването на „Галъп интернешънъл“ е проведено чрез бърз телефонен сондаж между 12 и 15 ноември сред 810 души и финансиран със собствени средства на агенцията.

БСП вече е първа политическа сила

Posted on: септември 17th, 2020 by МИГ No Comments

БСП повежда пред ГЕРБ в нагласите на избирателите, показва последното проучване на „Галъп Интернешънъл“. Все още разочарованието от партиите като цяло е доста голямо и солидна група от обществото – над 29% – няма да гласуват на следващите избори, защото не припознават нито една политическа сила. Други 6,8% се ориентират към опцията „не подкрепям никого“.

Реално и двете основни партии търпят ерозия и са с почти изравнени сили, коментират социолозите.

Новото обстоятелство е, че БСП (13,5% от имащите право на глас) като че ли изглежда малко по-мобилизирана от ГЕРБ (13,2%) . В социологически план двете числа на практика значат едно и също, но проверка сред най-твърдо решилите да гласуват показва по-ниска увереност при ГЕРБ. Това се дължи вероятно на факта, че теренът на изследването улавя ефектите на големия протест от 2 септември, който носи щети на ГЕРБ. Вероятно има и известен ефект на непрестижност. Изследването няма как да улови ефектите на вътрешнопартийния избор в БСП, уточняват от „Галъп“.

ДПС традиционно се мобилизира в месеци преди избори (7,6%), а Обединени Патриоти (2,7%) частично са преодолели шока от пика на протестите преди месец и половина и остават на ръба за влизане в следващо НС. ДБ (5,2%) и формацията на Мая Манолова (2,2%) остават на високите нива, постигнати в пика преди месец, но засега не продължават „нагоре“. Влизането на мрежата на Манолова ще зависи от работата до изборите, докато ДБ изглежда сигурен участник в НС. Така изгледи да бъдат в следващо Народно събрание отново имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни. Разбира се, данните не могат да бъдат прогноза за изборен резултат, а и са представени сред всички, имащи право на глас, а не само сред гласуващите (както биха били представени в същинска предизборна кампания).

„Воля“ (1,8%) е близо до основния пакет. С чувствителни резултати, макар и под 1%, са и формации като „Движение 21“, „Атака“, „Възраждане“ и др. Анонсът за влизането на някои малки формации при Манолова може да се окаже важен фактор за „Изправи се.БГ“. Ще трябва да мине още време обаче преди общественото мнение да почне да свързва Мая Манолова, например, с Татяна Дончева и др. С десети от процента се ползват проекти като тази на Цветан Цветанов, но там е възможно да има т.нар. „скрит вот“, допълват от „Галъп“.

Като цяло данните свидетелстват за продължаваща ерозия на образа на властта. Последното личи в това, че над две трети подкрепят протестите. Конкретното искане за оставка на правителството и бързи избори се споделя от 59% от пълнолетните българи. Създаването на втори кабинет в този мандат по-скоро обърква хората – 36% подкрепят, а 43% не подкрепят.

Мнозинство от 57% не подкрепя блокадите, докато 34% ги подкрепят.

Контрапротестите намират подкрепа сред 28% от пълнолетните българи, а 53% не ги подкрепят.

Няма съществена промяна в доверието към институциите спрямо изследването от предходния месец. Спадът при правителство и парламент не е продължил, макар те да остават на достигнатите в миналия месец ниски нива на доверие – този месец съответно 21% и 15%.

Президентската институция донякъде възстановява нивата си на доверие от предходни периоди, след като изглеждаше застрашена преди месец, и сега е с доверие от 52%. Толкова е и личното доверие в Румен Радев, с което той остава най-одобряваната политическа фигура у нас.

Бойко Борисов остава с доверие под 20% и така е на традиционните нива на Корнелия Нинова и двамата вече имат еднакво одобрение сред обществото. Слави Трифонов има 30% доверие. Хората от „Отровното трио“ все още имат сравнително ниска разпознаваемост, макар че тя расте. На ниската разпознаваемост се дължат и наглед не толкова високите нива на лично доверие за тримата – в диапазона между 11 и 16%.

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма. Изследването е проведено между 3 и 11 септември 2020 г. сред 807 души по метода „лице в лице“. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.

„Галъп“: Рейтингът на Борисов падна рекордно

Posted on: август 17th, 2020 by МИГ No Comments

Рекорден спад в личния рейтинг на Бойко Борисов от години отчита последното проучване на „Галъп интернешънъл“. Премиерът е с едва 20% доверие, а недоверието е близо 68 на сто. В същото време се увеличава делът на хоата, които подкрепят протестите, БСП пък почти догонва ГЕРБ в проучването за електоралните нагласи.

Рязък е спадът и в доверието към цялото правителство – едва 19 на сто от запитаните имат доверие в кабинета. Доскоро тези проценти се доближава до 30. Недоверието също е рекордно високо – над 70 процента.

И при парламента има шокова падане на доверието – сега е около 15%, при обичайни за последните месеци около 20%. Недоверието е 77%.

Проучването на „Галъп“ е проведено от 30 юли до 7 август сред 811 пълнолетни български граждани.

Само преди два месеца доверието към Борисов е движеше около 25%, а недоверието – около 60%.

Непосредствено до Борисов е Корнелия Нинова със 17% доверие.

Остава висок рейтингът на президента Румен Радев. При него се запазва тенденцията доверието да е повече от недоверието. 47% са положителните нагласи към държавния глава срещу 35% отрицателни. Доверието в президентската институция като цяло изглежда малко по-застрашено от сегашната ситуация – то се движеше около 55%, а недоверието – близо над 30%. Сега обаче „ножицата“ тук като че ли се затваря и доверието вече е 47% а недоверието е 39%. Въпреки това институцията остава с положителен баланс, коментират социолозите.

Протестите се подкрепят от все повече българи. 62 процента казват, че подкрепят исканията на протестиращите. 23,7 на сто не ги подкрепят, останалите се колебаят.

58,9% искат оставка, едва 26,5% са на противоположното мнение. Вече всеки втори смята, че предсрочни избори са необходими. Близо 34 на сто са на обратното мнение. От „Галъп“ коментират, че преди няколко седмици идеята за предсрочен вот не събираше толкова съмишленици, но явно нагласите се променят.

Въпреки това няма ясно очертана алтернатива, всички основни политически формации, освен ДПС, губят от ситуацията. В същото време доверие вдигат по-малките партии. Социлозите коментират, че в тази ситуация „малките стават големи“. Изгледи да бъдат в следващо Народно събрание имат 7 формации, като пет от тях на този етап изглеждат сигурни.

38,1% казват, че в момента има партия или коалиция, която да може по-добре да управлява страната, но почти толкова – 35,7% – казват, че няма такава. Останалите се колебаят.

И ГЕРБ, и БСП губят позиции и сега са с почти изравнени нива на електорална готовност сред хората с избирателни права.

В открит въпрос ГЕРБ има 14,5%, БСП е с 13,9%, което значи малко под 800 хиляди гласа. ГЕРБ остават с преднина сред твърдо решилите да гласуват.

Партията на Слави Трифонов действително е основен бенефициент от случващото се в страната – с растяща подкрепа, достигаща сега до 7,9% от избирателите у нас. ДПС остава в традиционния диапазон от близо 7%, което е близо под 400 хиляди гласа.

С 5,7% „Да,България“ отбелязва между два и три пъти по-добър резултат от обичайните си нива. Новата формация на Мая Манолова се е развила и вече е с 2,4% или условно около 130 хиляди гласа. С 2,3% са и ОП (с най-видимо присъствие на ВМРО). Това е около потенциалната бариера за влизане в Народното събрание. На последните парламентарни избори тя беше над 130 хиляди гласа. Така формулата за влизане в следващо НС – към този момент – е 5+2. „Воля“ пък е близо до основния „пакет“ с 1,6%.

Сред останалите формации правят впечатление АБВ – с 0,6%, „Глас народен“ – с 0,4% и т.н. „Атака“, „Възраждане“, проектът на Цветан Цветанов и проектът на Васил Божков засега са с по 0,2%. Около 4% просто заявяват, че биха подкрепили независим кандидат (разбира се, това е по-скоро декларативна позиция). Още процент казват, че не биха подкрепили нито една от познатите партии и т.н.

Впечатляващ е делът на хора, които твърдят, че ще отидат да гласуват, но ще отбележат „не подкрепям никого“ – съответно около 6,6% . Това е още едно свидетелство за делегитимация на политическата прослойка. Разбира се, по-вероятно е в реална изборна ситуация огромната част от тези хора по-скоро да не гласуват. 27,4% директно заявяват, че не биха гласували.

От 40 до над 50% не могат да разпознаят представителите на Отровното трио.

Представителят на другото крило на протеста Христо Иванов значително подобри доверието си и ако преди положителните оценки за него не бяха повече от 6%, сега са вече около 9%. Числата обаче като цяло не показват протестът да е произвел нови политически „звезди“ до този момент, коментират още от „Галъп“.

53% от българите не искат извънредно положение след 13 май

Posted on: април 24th, 2020 by МИГ No Comments

Обществената тревога от епидемията от коронавирус у нас остава висока, но намалява, което личи в реакциите на хората. А те са в три групи – паническа от 24%, тревожна – 57%, със 7 на сто по-малко отпреди месец, и спокойната, която вече се е увеличила до 18%.

Това показва проучване на Галъп интернешенъл, проведено чрез телефонни интервюта с 915 души в периода 21-23 април.

Българите остават реалисти: 35% казват, че лично те се страхуват от вируса. Преди месец бяха пак толкова и дори малко повече – 37%. Една трета пък намират за напълно реална възможността да умрат от тази болест, 55% смятат, че същото се отнася за близките им.

46% се надяват скоро да бъде открито лекарство срещу COVID-19, 42% не споделят тази надежда. Останалите се затрудняват да отговорят.

Оценка за действията на властта 

Одобрението на оперативната власт остава високо. Доверието в различните звена на правителството, Щаба, премиера Борисов и т.н. е в диапазона между 60 и 80%, а неодобрението – от една пета до една трета.

Белезите на успокояването личат и в отговорите на въпроса как се оценяват мерките на властта срещу епидемията: 62% казват, че са достатъчни, при 66% в края на март и 66% в средата на март; 28% твърдят, че са прекалени, при 20% в края на март и 17% в средата на март; 8% смятат, че са недостатъчни, при 12% в края на март и 15% в средата на март; 2% e делът на онези, които не успяват да

Мнението, че мерките са адекватни, продължава да преобладава решително, но за последните седмици има осезаем ръст в дела на отговора „прекалени“, респ. спад в дяловете на другите отговори. Очевидно, заради успешните мерки досега и някои положителни сигнали от Европа, настъпва и желание за облекчаване на мерките – подсилено и от все по-хубавото време, коментират от социолозите.

Въпреки всичко, българите остават съзнателни: „Вече съм доста изнервен от ограниченията“ казват 31%, но 69% твърдят „приемам ограниченията, без да се изнервям“. И попитани дали е време ограниченията да започнат да намаляват, 52% казват „рано е“.

Има обаче и 44%, които смятат, че е време, тоест обществото ни вече е реално разделено по този въпрос. Нетърпеливостта още не преобладава, но явно не е за подценяване. Може би и затова мнозинство от 53% намира, че извънредното положение не трябва да бъде удължавано и след 13 май. 30% все пак са на обратното мнение, а останалите се колебаят.

93% приемат, че България се справя добре на фона на останалите европейски страни. Това е много висок атестат за изминатия до този момент път и се регистрира дори ръст – преди месец този дял бе 87%.

Конкретните мерки – за/против

На практика, различните досегашни мерки продължават да се оценяват високо, но като че ли мобилизацията и по този показател спада спрямо предходния месец. Например, забраната на публични събирания като кино, ресторанти, фитнес-зали и т.н. се подкрепя сега от 86% (при 94% преди месец). Спирането на достъпа на чужденци събира 81% подкрепа днес, при 90% преди месец. Забраната за пътуване на българи в чужбина: 75% подкрепа сега при 88% преди месец.

Забраната за пътуване между градовете обаче вече не получава подкрепа сред мнозинство – преди месец я подкрепяха 56%, 40% не я подкрепяха, а останалите се колебаеха. Сега картината е обратната: 53% казват, че затварянето на движението между градове не е правилно, а 40% смятат, че е правилно. Останалите се затрудняват да отговорят. Вечерният час, например, преди месец събираше подкрепа от 59%, а 39% бяха на обратното мнение. Сега структурата на мненията е коренно различна: 69% са против, а 27% са за. Останалите се колебаят. Разбира се, тук влияние оказва и фактът, че властите сами се отказаха от някои подобни мерки.

Сериозна критика среща затварянето на парковете: 59% са „против“, а 39% са „за“. Останалите се затрудняват да отговорят. На другия полюс пък са мненията по отношение на ограниченията за Великден: 77% ги одобряват, при 21% не ги одобряват. Може би картината щеше да е по-различна, ако великденските мерки още бяха в сила в пълния си вариант. Явно българското общество изработва вече познание за ситуацията и може да отсее и оцени различните типове мерки по-хладнокръвно от преди.

Икономиката

Доходите ми намаляха, казват 47% сега, при 36% преди месец; Работя от вкъщи – 25% сега, при 22% преди месец; загубих си работа: 9% сега, при 3% преди месец; 14% казват, че им предстои да загубят работа, при 12% преди месец; намалиха ми работния ден, казват сега 16%, при 14% преди месец.

Всичко това показва ръст, макар и още не драстичен, на безпокойството за работното място. Явно в някои случаи това безпокойство вече започва да надделява над безпокойството от заразата. 7% са вече хората, които по свое решение не ходят на работа, при 11% преди месец. 28% пък са сега самокарантиниралите се, при 36% преди месец. Хората са давали повече от един отговор – станали са потърпевши от различни проблеми и са предприемали различни мерки.

Преди месец, 29% се опасяваха, че няма да могат да си плащат кредите. Сега 9% твърдят, че вече са спрели да ги плащат. 5% казват същото за лизингите.

56% още не са усетили ясен план или въобще не са доловили план на държавата за преодоляване на икономическите последици след края на пандемията. 38% вярват много или малко в обратното, а останалите не могат да преценят. Явно обществото действително одобрява работата на държавата за спиране на заразата, но започва все по-ясно да изисква подобна работа и за овладяване на икономическата криза.

–––––––––––––––

Методика: CATI (Computer Assisted Telephone Interview), 915 интервюта, национална извадка – населението на възраст 18+ г. 21-23.04.2020 г. Абсолютна максимална грешка ± 3.3 при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.