Политиците са ни слугите, те трябва да ни пеят песен. Така бъдещият премиер и настоящ финансов министър в оставка Асен Василев преди повече от година определи каква е работата на „народните слуги”. Един от тях в момента и на път да стане премиер на страната след падането на кабинета „Петков” – хасковския хоров певец и в последствие възпитаник на „Харвард” продължава да е един от най-обсъжданите членове на властта. Защото за него няма особено какво за обсъждане, а нацията обича да наднича не само в личния живот на онези, които я управляват, но й харесва да им рови ту в чаршафите, ту в чекмеджетата, ту да им брои и кюлчетата.
В това отношение бъдещият управник на страната признава пред одиторите, че има само един апартамент от скромните 54 квадрата в столицата, който си купил през 2016 г. за малко над 58 000 лева и къта влог от 66 060 лева. Това е най-скромният министър на „Продължаваме промяната”, но декларацията му отново разбуни духовете, тъй като за Асен Василев се заговори, че някак е успял да вдигне доста луксозна къща в сърцето на София – на столичната ул. „Чаталджа”, а нито е декларирал доходи за строежа на такъв имот, нито пък го е описал в декларацията си. Василев не е по описанията, твърдят пред „Уикенд” малцината, които го помнят от младежките му години в Хасково. И до днес „народният слуга” е регистриран в родния си град с постоянен адрес, там гласува и за собствената си партия.
„Само че това бе единственият път, в който хората тук го видяха. Мнозина дори от телевизора не си спомниха да е имало в града такава личност, въпреки че оттук има министри, депутати, хора, които в годините се занимават с политика. Никой не си спомня за личността Асен Василев, може би някои от съучениците му, но не и тийнейджърските му години или някакви случаи покрай него и семейството му. Тук като изпуснеш монета, на следващия ден целият град знае – а за Василев – нищо”, разказаха за „Уикенд” бивши депутати-хасковлии, също проучили Василев като съгражданин от телевизионния екран. Спомените за вицепремиера и бъдещ министър-председател действително датират в града от времето, в което Василев е бил невръстно учениче и е пял редом до Делян Добрев от ГЕРБ в хора на школото си „Лира” в гимназия „Проф. Асен Златаров”. „Ако има някакви приятели, връзки или любови, то те не са тук, те са в столицата или в чужбина”, отсичат хасковлии, които помнят Василев само като амбициозен и особено емоционален ученик. И то единствено от това, което пиарите на „Продължаваме промяната”, самият Василев и съветниците му са решили да издадат като „детски спомени на министъра” пред медиите.
Така например министърът сам прокламира снимката си как вие трели в хор „Лира” заедно с Делян Добрев, както и част от ученическата си книжка в прогимназията, където е още голобрад тийнейджър. Приятели в Хасково? „Не, няма”, отсичат още местните велможи. Василев обаче има далеч по-подробни спомени за годините в училище, но отново те са само негови.
„От 2 до 9-годишна възраст живях в Димитровград, след това обратно в Хасково се върнах. В „Иван Рилски“ ми беше началното училище, в езиковата гимназия, като средно училище. Където, между другото, този период беше страшно, в хасковската езикова гимназия, много добри учители. И това, което обичам да казвам, е, че без нито един частен урок успях да замина от езиковата гимназия в Харвард, с пълна стипендия. Там следвах бакалавър. Като това не беше изключение. Четири години по-рано имаше друг ученик от нашата гимназия – Пламен Йорданов, който замина за Харвард, от моя випуск още двама човека заминаха за престижни американски университети, след това – следващите випуски. В един момент от нашата гимназия мисля, че през Харвард бяха минали шест или седем човека, отделно през другите университети още 20-30”, разказва той.
Хорът на Василев отдавна е закрит, но вицепремиерът в оставка и бъдещ министър-председател продължава да пее където свари. Пя дори по време на предизборно интервю, изпълнявайки „Хубава си, моя горо”, а доста от речите му и алюзиите, които влага в тях са свързани с песни. „Аз пея за хората, не за политиците”, отсича хасковско-харвардското производство.
Как стига до Харвард – университета-блян за всеки завършващ гимназист? Тук дългата ръка на Държавна сигурност не е намесена, както се съмняват мнозина от враговете на младия Василев. Нито баща му Васко, нито майка му Йорданка са „към службите”, а Василев до ден-днешен се гордее, че не само е нямал гръб за успеха в Харвард, но и нито един частен урок не е взел, за да успее да получи стипендия. Само така семейството му успява да го прати отвъд океана, за да може Асен да се изучи в Меката на американската просвета. Там срещу таксата от 32 000 долара, платена от получена стипендия, Василев се развихря – икономика, бизнес-администрация, право – бъдещият министър на България вършее из всевъзможни профили на образованието. Но не се връща в Хасково през годините на обучението си, разказват още местните. „Иначе ще запомним такова чудо на гениалността. Вероятно родителите му са го посещавали там”, казват още хасковлии.
А родителите му – майката Йорданка и бащата Васко, имали утеха у дома. Малката сестра на Василев – Кристина, 4-години по-невръстна от брат си, останала при семейството, но също за малко. Младото момиче като батко Асен заминава да се обучава в чужбина, а днес движи проекти за милиони евро в Германия, където е архитект. Висшето си образование завършва в немски университет със специалност, далечна от тази на икономиста Асен – архитектура. След дипломирането си в Технологичен институт в Карлсруе, тя остава да живее и работи в същия град и до днес. Кристина рядко се вижда със семейството си, а също като брат си няма половинка в живота или пък наследници.
„Имал съм няколко жени до себе си, в момента нямам“, казва лаконично 45-годишният ерген на настойчивите и неособено любезни въпроси на репортери. Дали ще има? „Не обичам да обещавам неща, които няма как да изпълня”, казва още министърът в оставка и отклонява бързо темата.
Вероятно, защото мнозина твърдят, че Василев не е заинтригуван от нежния пол.
Причините? Много. Любовните разочарования отблъсквали министъра на финансите в оставка, твърдят едни, а други – че бъдещият премиер имал различни уклони от обичайните за производство на поколение. Преди време се мълвеше, че с шефа на НАП Румен Спецов го свързва изключително близко приятелство. Сега двамата са отдалечени, но на хоризонта се появи нов слух – за дружбата му с министъра на културата Атанас Атанасов, който е лично протеже на Асен Василев. Той отминава клюките с високомерие.
Сплетните по темата за ориентацията на вицепремиера стигнаха дори музикалните среди, след като травеститът Елза Парини обяви, че певецът Крум с прякора Флейтата и министъра на финансите се „видели и харесали”. Флейтата дори обяви публично, че баща му го разпитвал „какво става с Асен Василев” и му станало страшно неудобно от вицепремиера да дава обяснения за личния си живот. По темата Асен Василев обаче мълчи или пък нехае. „Не се притеснявам, че ще се пише и за моята сексуална ориентация. Вече се публикуваха няколко лъжи”, заяви тогава министърът на финансите.
А откъде-накъде пък отношения с певци? Министърът не крие, че след хор „Лира” мечтаел да стане оперен певец. Дори взимал уроци при маестро от „Ла Скала”, за които пръснал маса пари, но уви, заложбите му да е на сцената се оказали недостатъчни. Затова се впуска в бизнеса, зарязвайки и опера, и личен живот. Въпреки че и днес смята, че в САЩ, където си опитва късмета с операта, човек зависи само от себе си.
„Истината е, че в Америка, особено ако имаш добро образование, това дали ще си успял и как ще си успял, е в твоите ръце. Зависи от теб. Системата е така направена, че ако работиш, искаш да успееш и имаш късмет – в живота късметът винаги е много важен, няма как да се избяга от него”, твърди и днес министърът в оставка.
Родителите му уж го натискали да ги дари с наследници, но видели, че „бизнесът е неговото дете” и когато погледнали успехите му, израстването в кариерата и банковата му сметка – мирясали. За жени Асен Василев изобщо не говори. „Ако имах жена нямаше да вляза в политиката”, оправдава се още вицепремиерът.
Но пък не е самотен. В дома си в София, където живее сам, Асен Василев не издържал и решил да покани майка си Йорданка. Възрастната жена, която е пенсиониран инженер веднага решила да отскочи до жълтите павета при отрочето си и столичани често виждат министъра под ръка по улиците на центъра с майка му, която настанил в дома си. Баба Йорданка се забавлявала от сърце на описанията на сина си къде работи (двамата често обикаляли около финансовото министерство и хапвали в заведенията край сградата), радвала се на властта, която имал сина й, но и на факта, че наследникът й никога не се големеел. Василев пък винаги се държал с нея като с дама – под ръка и грижовен, вицепремиерът в оставка разхождал майка си по улиците като по царско време на Стъргалото. Мама Йорданка познава всичките му близки хора от властта. А те се броят на пръсти.
„Той няма и много приятели тук в столицата. Прикрит човек е”, казват за него в коридорите на Министерски съвет. Най-близки са му семейство Петкови – Кирил, Линда и децата, както и семейство Лорер. Асен Василев често е в неловко положение, тъй като е гост на Петков в дома му, на почивки или на обиколки в планината, но винаги е сам. „Като част от мебелировката е, но те много го обичат. Ако Кирил държи на някого наистина силно, то това е на Асен – близки са като братя, вече 20 години дружбата им е нерушима”, казват приближените пък до премиера в оставка Петков. Василев дори стиска палци под прожекторите на „Мастър шеф” за приятелката си Линда Петкова заедно с останалите семейни познати на фамилията – Калина Константинова, любимият й мъж и приятелите им.
Министърът на финансите в оставка и бъдещ премиер не пропуска да участва и в техните семейни забавления, като дори се маскира за Хелоуин като граф Дракула, а с Даниел Лорер и съпругата му Виолета си ходят често на гости. Именно в странно придобитата къща на улица „Чаталджа” семейство Лорер са често забелязвани да носят класни вина, а домакин е самият Асен. „Той наистина обича хубавото вино – винаги ще избере най-доброто и най-скъпото”, казва за сомелиерските наклонностти на приятеля си Кирил Петков.
Издава, че другарят му от Харвард обича и да спи до късно. Досущ като вампира Дракула, с когото се оприличава Василев на Хелоуин. Освен вино и „кръв”, зли езици твърдят, че министърът обичал да пие и от финансови потоци. Василев е създател на компанията „Everbread”, която преди години приключва с фалит и дългове от почти 9 млн. британски паунда. Това показва публикация от 2013 г., появила се няколко месеца след като Асен Василев е назначен от Росен Плевнелиев за служебен министър на икономиката в правителството на Марин Райков. Сайтът на фалиралата му фирма днес е обявен за продан.
„Това е след като вече бях излязъл от дружеството, те решиха едно от подразделенията на дружеството, което беше английското търговско подразделение, да го закрият. И той имаше съответно дължими суми към дружеството-майка”, обяснява лаконично Асен Василев. Отрича и обвиненията на други свои колеги – съдружници от Дания, които твърдят, че той ги е измамил, като продал без тяхно знание софтуерен код на китайска компания. Те дори дават изявления с доста интересни квалификации в българските медии по адрес на Василев. Гениален измамник, наричат го те. „Той е измамник, но е много, много умен. Изключително умен. Инвестирахме 15-20 милиона евро, за да разработим софтуера, имахме между 30 и 50 програмисти в България. Не измами само мен, а и свои приятели. Аз бях глупав и наивен, и му повярвах. Той заедно с няколко програмисти взеха кода и заминаха за Китай и го продаде на китайското правителство, след като аз намерих тези клиенти. Софтуерът беше собственост на компанията, а той просто го взе и го продаде сам“, казва Мортен Лунд, един от опарените съдружници. Василев пак изкарва пеенето на преден план по тази тема. Този път плочата се върти с „няма нищо незаконно”.
„Бяхме съдружници в „Евърбред“. Компанията беше затворена. Имахме неразбирателство с г-н Лунд и другите съдружници как трябва да се движи компанията напред. Вие мислите ли, че една от най-големите фирми в света ще купи код, който е без чиста интелектуална собственост?”, възмущава се финансистът.
Асен Василев не се впечатлява особено от атаките на бившите си съдружници по негов адрес, подклаждани от враговете му в политиката. Смята, че всеки е отговорен сам за успеха си, а рецепта за такъв – няма.
„Не мисля, че има рецепта. Много е важно, като говорим за България, примерно, спрямо САЩ, тук, едва ли не, ако се провалиш, си се провалил за цял живот. Малко като клише звучи, но Хенри Форд е фалирал пет пъти, преди да стане Хенри Форд. Но това да пробваш и да успееш. Аз силно вярвам, че ако има достатъчно голям проблем, който решавате, независимо какъв е, и намерите решение, което е по-добро или по-евтино от другите решения на пазара, парите неминуемо ще дойдат при вас. Може да не стане от първия път. Може да не стане от втория път. И всъщност това е много важно”, издава формулата Василев. Той смята себе си за достатъчно богат. Не издава има ли други авоари освен декларираните пред антикорупционната комисия – горепосочените няколко десетки хиляди лева, въпреки уж успешните си многомилионни инвестиции.
„Имам достатъчно пари, за да не се чувствам по никакъв начин притеснен. Богатството винаги е въпрос на това каква е нуждата на човека. Един човек е богат, ако има 100 хиляди, един човек е богат, ако има 1 милион, на един човек и 20 милиарда може да не му стигнат – и такива случаи познава светът”, казва бъдещият премиер.
Нацията обаче у нас не е на подобно мнение. Репликата на Василев „да го духат бедните”, адресирана към политиката на ГЕРБ бе извадена от контекста и му бе приписана като лична негова позиция на надут харвардски милионер. После иди, обяснявай, че нямаш сестра, е казал народът, но скандалното изказване от трибуната на парламента не направи добра услуга на вицепремиера. По това си приличат с Кирил Петков – и двамата са избухливи, емоционални и дръзки в думите си. Трудно се контролират, когато има проблем или провокация около тях. Въпреки че за пред хората Василев твърди, че в политиката маската е необходимост. Не и за него.
„Любовта е моментът, в който сваляш всички маски и се доверяваш напълно на човека до теб. Политиката е точно обратното. Аз обаче маски не слагам”, категоричен е кандидат-премиерът. Дразни се на привидно загрижените си за народа колеги във властта и опозицията. „В една голяма криза, ако не се подходи отговорно, а просто се каже – олеле, мале, тука има една огромна криза, знаете ли какви лоши неща ще станат – но те лошите неща ще станат, само защото някой политик или някой с медийно присъствие ги е казал по този начин. Ако се подходи отговорно, вземат се мерки, овладее се ситуацията, вече по съвсем различен начин това може да се изкомуникира. Но това са маски. За съжаление, това са маски”, възмущава се още хасковлията.
И веднага си противоречи. Маската на Василев се казва Лидия – дългогодишен пиар в министерство на финансите, през която бъдещият управник на България държи да минават като през сито всички, които искат да говорят с него. Крие личния си мобилен телефон, който е американски. „Аз не приемам телефонни обаждания”, казва Василев, сякаш се бои, че инцидентен разговор може да свали маската на харвардското лустро.
Под което прозира опит не само да се „оправи държавата и тя да започне да печели”, както твърди министърът в оставка, но и се прокрадват идеи за терор чрез опитите да се създаде български закон „Магнитски” уж в услуга на Америка. „Ние сме суверенна държава, която си има свое собствено мнение и трябва да защитава своя собствен интерес – независимо дали срещу САЩ, срещу Русия или срещу Германия. И това за мен е било най-добрата политика! В международните отношения има зададени реалности – икономически, политически, военни. И ние като държава трябва да отстояваме своята позиция, отчитайки какви са тези реалности. Иначе това малко като да се каже – тази скала не ми харесва и аз с голи ръце ще я преместя. Ами не, трябва ви кран, трябва ви лост, трябва ви нещо друго. Ако искате да отместите скала, трябва да намерите или технически средства, или други хора, с които да я отместите, съмишленици. Или трябва да я заобиколите, да се съобразите, че тя е там”, аргументира се тогава по темата вицепремиерът.
Казват, че с гласа си оперните певци могат да чупят чаши. Когато оперните певци пеят, молекулите на въздуха вибрират, но изпълнителят трябва да уцели тона, с който вибрира чашата и тя действително може да се пръсне на късчета. Василев не успява да стане оперен певец, но пък има достатъчно съмишленици, да премести или счупи скалата, която му пречи да превърне държавата в каквато си я представя. Нацията чака да види дали ще успее поне в това начинание.
Източник: Уикенд
