Министърът на туризма Николина Ангелкова е била в Холивуд на годишната церемония за връчването на наградите „Оскар”. Тази новина предизвика очакван интерес и въпроси дали това посещение е било финансирано от българския данъкоплатец. Отговорът на министерството не закъсня и също беше очакван – пътуването е било лично и финансирано със собствени средства. Това, обаче, не е задължително добра новина за данъкоплатците.

Всъщност, оказва се, министър в Холивуд ни излиза много по-евтино от министър у дома. Да, ако закрием министерството на туризма и изпратим министър Ангелкова на бюджетна издръжка в Холивуд за вечни времена, то всички ние всъщност ще пестим пари. Нещо повече, дори основните дейности (съответно разходи) на министерството да се запазят – най-вече за туристическа реклама, но също така и за някои административни функции като категоризацията на туристическите обекти, а просто премахнем разхода за администрацията на министерството, то пак ще сме на плюс.

Ето и данните.

Средно на ден Министерство на туризма изразходва по около 52 хил. лв. Функциите му са сравнително прости – голяма програма за реклама на туризма, по-малка програма за регулациите и администрация. Водещата програма на министерството – „Развитие на националната туристическа реклама и международното сътрудничество в областта на туризма”, гълта по над 37 хил. лв. на ден. Тук са рекламните щандове, кампании, форуми и презентации, официалния туристически сайт, журналистически турове и т.н. При липсата на пазарен механизъм и на опит за каквато и да е оценка на въздействието, на практика е невъзможно да се каже кое от това е смислено и кое е прахосване. Разбира се, всичко това може да бъде рационализирано и финансирано от туристическия бизнес, но с народната пара винаги е по-лесно.

Втората основна програма на министерството, очевидно с известно чувство за хумор, е наименована „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма” – тук разходът за бюджета е около 8 хил. лв. на ден. Иронията в името на тази програма е в това, че всъщност министерството с всички сили се опитва да влоши средата в сектора, като си намери още нещо за регулиране.

Последните примери в тази посока са следните:

1.да се регулира споделената икономика, разбирай да се ударят дигиталните платформи и свободното предлагане на услуги;

2.да се въведат минимални цени в нощувките в хотелите, разбирай опит за ограничаване на конкуренцията.

И двете идеи са класически за обществения сектор – от една страна се търси по-голяма роля на министъра в сектора (мечта на всеки бюрократ), а от друга се работи за защитаване на установените играчи от новите и по-гъвкави такива (предложението за цените например идвало от „бранша”). На практика регулаторните идеи на министерството не просто гълтат пари за да бъдат изработени, но после ще струват скъпо и на потребителите през ограничения избор и по-високите цени. Въпросните 8 хил. лв. на ден за подобряване на политиките са нищо в сравнение с цената от това „подобряване”.