Основни храни в България са по-скъпи отколкото в Германия и Франция, където доходите на хората са значително по-високи. Цените на млякото, сиренето и яйцата в България са с 23,1% по-високи от средното ниво за страните от ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Това нарежда страната ни на едно от първите места сред държавите от ЕС по най-високи цени на тези храни.
Млякото, сиренето и яйцата в Германия са само с 2,1% по-скъпи от средното ниво за ЕС, а във Франция дори са с близо 10% по-евтини от средното ниво.
Оказва се, че в България тези основни храни са с над 20 на сто по-скъпи отколкото в Германия и с 36% по-скъпи отколкото във Франция. Същевременно средната нетна заплата в България е 701 евро при 2870 евро в Германия и 2504 евро във Франция, показват последните данни на Евростат.
Млякото, сиренето и яйцата при нас са с близо 26% по-висока цена отколкото в Австрия и Нидерландия и са по-скъпи дори от Люксембург, където доходите на хората са няколко пъти по-високи от нашите. Тези храни са по-скъпи отколкото при нас само в Гърция, Кипър, Дания, Литва и Малта.
По отношение на маслото и олиото България също е сред най-скъпите страни от ЕС, показват данните на Евростат за 2022 г., които бяха обявени в четвъртък. При нас цените на маслото и олиото са с 34% по-високи от средното ниво за страните от ЕС. Само в Малта маслото и олиото са минимално по-скъпи отколкото при нас – цените им са с 34,1% по-високи от средното ниво. Маслото и олиото в България са с над 30% по-скъпи отколкото в Германия, с 35% над нивото във Франция и с 26% по-скъпи отколкото в Люксембург, където заплатите са много по-високи от нашите.
България е с най-ниските доходи сред страните от ЕС. А храната като цяло в България е с над 15% по-евтина от средното ниво за страните от ЕС. Но в Румъния и Полша храната е още по-евтина. Храната в България е с над 18% по-скъпа отколкото в Румъния и Полша. Близо до нас по цени на храните е Малта, където нетната средна заплата е 1553 евро.
Цените на алкохола в България са само с 3,5% по-ниски от средните за страните от ЕС. Алкохолът в България е по-скъп отколкото в Германия, Италия, Унгария, Австрия, Полша и Румъния. Но цигарите ни са най-евтините в ЕС. Дрехите и обувките при нас също са най-евтините в ЕС.
Стандартът на живот в България остава най-ниският спрямо другите държави от ЕС. Действителното индивидуално потребление в България е с 31% под средното за ЕС. Като тук влиза не само потреблението на храни, а и покупката на коли, жилища, екскурзии, здравни услуги, посещения на кино и театър и т. н. Най-близо до нас е Унгария, където реалното потребление е с 29% под средното за ЕС. След това са Хърватия и Латвия (и двете с 24% под средното ниво) и Словакия (23%). Румъния вече е далеч пред нас, като по жизнен стандарт изпреварва и Естония, Чехия, Гърция и Малта, а индивидуалното потребление там е точно колкото в Испания.
Приятел в момента е в Украйна, ето и цените, които той е видял в местния супер:
Морков-0.39 лв.за кг
Зеле-0.49 лв.за кг
Картофи- 0.49 лв за кг
Домат- 1.95 лв за кг.
За консерви 1.46 лв за кг
Краставици к 1.46 лв за кг.
Воден лук-3.17 лв за кг.
Бял лук -2.29 лв. За кг
Обикновен лук – 0.44 лв за кг
Ябълки 0.88 лв за кф
Олио 5лт-2.82 за литър
Цяло пиле-3.90 за кг
Заек-12.88 за кг
Прилагам към снимките и копие от касовата бележка, което доказва, че цените са от Украйна и в гривни, а не в рубли!
Кой е във война – украинците или ние?
Спекула е името на проблема и корупция, безхаберие от страна на управляващите!
Представете си дистопия, в която на България ѝ се налага да се изхранва единствено с това, което произвежда. Резултатът ще е катастрофален, защото единственото, което българското селско стопанство произвежда в повече, е зърно. Така че ще ядем само хляб. Причината е, че производството на жито и други зърнени култури надхвърля шесткратно това на плодове и зеленчуци – и е над три пъти повече от необходимото за вътрешно потребление. А почти 80% от плодовете и зеленчуците, консумирани в България, са вносни, както и близо 50% от месото.
Слонът в стаята
Силното оскъпяване на храните в държава с голям дял бедни и работещи бедни изкара на дневен ред различни проблеми – ценообразуване в зоната на здрача, твърде ниски законови санкции, неефективни регулатори. А властта си намери виновници в лицето на търговските вериги. Но за слона в стаята – селско стопанство, което не е в състояние да изхрани 6,5-те милиона граждани, нито дума.
В края на м.г. пред Агри.бг Цветан Цеков от Браншова камара „Плодове и зеленчуци” предупреди, че “ако форсмажорно не предприемем мерки с поставени цели, за няколко години ще загубим сектор „Плодове и зеленчуци“ – отказват се много производители”. В медийни изяви наскоро Цеков съобщи и това, че българското оранжерийно производство “почти го няма” заради високите цени на топлоносителите. Но и да го има, не е конкурентно на евтиния внос от Турция с нейното силно развито земеделие и на силно субсидираното производство от Европейския съюз (EС).
Тревожни тенденции
Вече стана ясно, че първите български домати се очакват да излязат в края на март и ще минат 5 лева/кг. на едро, което означава, че в магазините ще са още по-скъпи. Мнозинството българи най-вероятно ще изчакат още месец-два преди да почнат да купуват. Заради силно поскъпналите храни от първа необходимост от трапезата отпадат плодовете и зеленчуците, по чиято консумация българите бездруго са предпоследни в ЕС по данни на Евростат.
Но статистиката е тревожна не само за българите. Последните оценки от Freshfel Europe Consumption Monitor показват, че средната дневна консумация на пресни продукти сред европейците през 2022 година е спаднала с 10% – до 364 грама на глава от населението – и е под препоръката на СЗО за минимум 400 грама. Това се дължи както на хранителните навици на милениалите, така и на пониженото потребление от хората с ниски доходи. Преди дни Българската стопанска камара показа тъжната статистика на българския износ на зеленчуци за ЕС и съответно внос за последните 15 години – салдото в търговията е отрицателно. Наред с това, констатира БСК, България е безспорен лидер в ЕС по съотношението домати/банани – внасяме повече домати, отколкото банани. Българският домат се превръща в мит поради липсата на смислена държавна политика за производството на зеленчуци, и не само.
Политици със скръстени ръце
Затова пък последователната политика на поредица правителства отгледа кастата на “зърнарите” и на големите земеделски стопанства, които получават най-големите директни плащания, чийто таван е 300 000 евро. Чрез свързани фирми едни и същи собственици получават десетки милиони, а властта, все едно коя, не контролира процеса. (Коалиционното споразумение на правителството на “Промяната” предвиждаше таванът да стане 100 000 евро, а след като БСП получи земеделското министерство, министър Иван Иванов реши, че това “трябва да стане плавно, без да се нарушават рязко интересите…” и такива важни въпроси да се решават от парламента. В крайна сметка всичко си остана по старому.)
Тази практика доведе дотам големите да стават още по-големи, а малките да се смаляват и изчезват – “за 10 години броят на стопанствата е намалял с почти 75%”, съобщи преди време “Капитал”. Благодарение на субсидиите големите успяват да модернизират своите стопанства, но не и малките.
Обещания и резулати
Предизборните програми са пълни с обещания за земеделие, което да изхранва България, подкрепа за производителите на плодове и зеленчуци, подкрепа за животновъдите, програми за българските продукти, предприятия за първична преработка, насърчаване на биопроизводство и какво ли още не. Но резултатите са видими чрез фактите.
Например, по оценки на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САПА), производството на свинско месо тази година може да намалее до 72 000 тона заради броя на свинете, свил се с 26% на годишна база до 511,6 хиляди в края на 2022 година. В предвоенната 1939 г. България е произвела почти два пъти повече свинско месо – 173 хиляди тона (при над 740 хиляди свине). През 1939 г. в България живеят над 6,3 милиона души, почти колкото и сега, но тогава населението е било младо и активно, а сега е застаряващо и с отрицателен демографски прираст.
С изключение на зърното, в останалите сектори на българското селско стопанство сривът е голям, традиционни земеделски райони обезлюдяват, а работници не достигат поради лоши условия на труд, липса на достатъчно механизация и ниско заплащане. Към момента тази промяна изглежда необратима.
Всеки човек трябва да се грижи за стомаха си, за да избегне здравословни проблеми!
Възрастните хора често казват, че е добре да закусваме обилно. Но храната трябва да е полезна за стомаха. Ето някои полезни съвети за поддържане на здрав стомашно-чревен тракт.
Не правете интензивни упражнения веднага след хранене
Много хора се чувстват виновни, след като ядат много, така че усърдно спортуват, за да отслабнат. Но усилените упражнения след хранене са много вредни за здравето на стомашно-чревния тракт.
Ако искате да тренирате, трябва да изчакате, докато храната в стомаха ви се усвои, преди да тренирате. Упражненията непосредствено след хранене силно стимулират стомаха и причиняват много неприятни симптоми.
Не смесвайте топло и студено
Когато ядат топла храна, много хора имат навика първо да пият студена напитка и след това да ядат топла храна. Всъщност, това е много лош навик.
Редуването на топло и студено причинява внезапни стомашни спазми поради дискомфорт и коремна болка или диария. Препоръчително е да се отървете от този вреден навик. Преди да ядете топла храна, можете да изпиете чаша топла вода.
Не яжте късно вечер
Яденето късно вечер е лош навик. Много хора обаче го практикуват, защото ако не похапват късно вечерта, ще се почувстват некомфортно и ще им е трудно да заспят. Ако си легнете, след като сте яли много храна през нощта, стомахът ви ще бъде зает с храносмилането и функциите му ще се влошат.
Ако искате да имате здрав стомашно-чревен тракт, трябва да спрете да ядете късно вечерта.
Пиене на твърд алкохол
Честата употреба на алкохол дразни стените на стомаха. Алкохолът не само намалява функцията на черния дроб след поглъщане, но също така уврежда лигавицата на стомаха. Пиенето на големи количества силен алкохол ще доведе до стомашни язви и хроничен гастрит.
Ето защо, за да подобрите функционирането на храносмилателния тракт, трябва да знаете как да контролирате диетата си, както и да намалите увреждането на стомашната лигавица чрез намаляване на приема на алкохол.
Пикантна храна
Някои хора са развили дългогодишен навик да ядат храни с подобрители на вкуса. След известно време това може да доведе до увреждане на хранопровода и стомаха.
В някои случаи такова хранене причинява възпаление или ерозия на стомашната лигавица.
7 вида храни, полезни за стомаха
Тиква
Тиквата е добър продукт за стомаха. Полезно е да ядете тиквена каша или тиква, изпечена на пара.
Каша от просо
Кашата от просо се счита за вид „стомашна каша“, а се приготвя много лесно.
Филмовият слой върху повърхността на кашата от просо се нарича още овесено масло. Това вещество може да образува защитен филм върху стените на стомаха.
Овесени ядки
Можем да кажем, че овесената каша често се яде от тези, които трябва да отслабнат. И има защо, защото е с ниско съдържание на калории и мазнини, а също така съдържа много диетични фибри, които спомагат за ускоряване на стомашната подвижност.
Освен това, овесът е грубо зърно, богато на хранителни вещества и съдържа ненаситени мастни киселини, лизолова киселина, протеини, калций, фосфор, желязо и други минерали.
Яденето на овесена каша за закуска може да помогне на червата и цялото тяло да допълни храненето и да насърчи здравето на стомаха.
Юфка
Юфката е сравнително често срещана храна, която е идеална за хора със стомашни проблеми.
Юфката помага за синтезирането на стомашна киселина и предотвратява увреждането на стомашната лигавица от прекомерна секреция на стомашна киселина. По този начин може да се предотврати обострянето на стомашни заболявания.
Млечни продукти
Млякото е богато на калций и може да неутрализира киселината по стените на стомаха, образувайки защитен филм. Следователно, млякото е полезно за хора, които искат да се отърват от подуване на корема.
Все пак трябва да се отбележи, че пациентите с непоносимост към лактоза трябва да избягват да пият мляко, за да предотвратят навлизането на несмляна и абсорбирана лактоза в дебелото черво и ферментирането й от чревни бактерии за образуване на газове, които причиняват подуване и коремна болка.
Сладък картоф
Проучванията показват, че сладките картофи са с високо съдържание на диетични фибри, които стимулират стомашно-чревната подвижност и секрецията на храносмилателни сокове и предпазват стомаха.
Освен това съдържат голямо количество хранителни вещества като каротин, калиеви йони, железни йони и витамин В6.
Бял боб
Ако искате да имате здрав стомах, яжте повече бял боб, който укрепва далака и стомаха и подобрява храносмилането.
В разгара на пътуванията цените на горивата отново стремглаво тръгнаха нагоре. От Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива обаче предупреждават, че следва още един удар по джоба на шофьорите този месец. Пред Нова телевизия нейният председател Иван Кашилски каза, че цените на едро всеки ден са повишени с около 2 стотинки на литър. Той прогнозира, че пикът в цената на бензина ще е до 2,75 лева.
Преди дни вече беше регистрирано едно поскъпване с близо 10 стотинки за литър, като най-осезаемо скочи цената на газа.
„Държавата върна акциза на газа, който беше премахнат по време на COVID пандемията. Това е една от основните причини за поскъпването на пропан бутанът. Другата е свързана с това, че цената на суровия петрол на световните борси расте“, обясни Кашилски.
„За бензина и дизела имаме поскъпване с около 15 долара за суров петрол на барел, а в същото време се увеличава потреблението в Китай и в САЩ. Освен това Русия и страните от ОПЕК (б.а. Организацията на страните износителки на петрол) намалиха дневните добиви с около 1 млн. барела на ден“, добави той.
„Потреблението няма как да се намали, тъй като сме в сезона на отпуските. Жътвата приключи, но започва прибирането на слънчогледа, а после ще се оре земята. От следващият месец ще започнат да се вдигат цените на някои хранителни стоки“, каза още шефът на петролната асоциация.
Има храни, които ние погрешно смятаме за полезни, а те не са. Понякога дори и най-безобидните продукти, които си купуваме всеки ден, могат да се окажат вредни за здравето ни. Важно е да осъзнаваме какво наистина си купуваме, когато отидем в магазина.
Ето храните, от които трябва да стоите далеч в магазина:
Рулца от раци
Рулцата от раци са популярна и евтина добавка към много видове салати, но в тези рулца има всичко друго, но не и месо от раци. Те съдържат намачкано филе от бяла риба, което понякога се замества с глутен, нишесте или белтъци. Също така в тях има голямо количество захар, овкусители и оцветители.
Вредни са не само заради всички изкуствени добавки в тях, а и защото крият опасност от хранително натравяне.
Грозде
Гроздето е храна, която има изключително кратък срок на годност. То трябва да бъде консумирано веднага, след като е набрано, но това няма как да се случи, когато го купуваме от супермаркета. В магазините подобряват вида на гроздето с различни химически продукти. Ето защо трябва да знаете, че ако си купите грозде и то стои в идеален вид с дни, то със сигурност е преминало през сериозна обработка с химикали.
Риба в пластмасови кутии
Срокът на годност на тази риба е изключително кратък. Ето защо рибите в пластмасови кутии стоят в зехтин или някакво друго олио, което ги държи годни. Ако рибата е оставена в саламура, то има голям шанс към нея да е добавен и хексаметилентетрамин. Това химично вещество е забранено в много страни.
Червен боб
Ястията с червен боб имат както множество ползи, така и вреди. Червеният боб може да ни навреди, ако не е приготвен правилно. Ако не варите боба достатъчно дълго, той може да стане отровен, защото в него се съдържат много естествени токсини. Хубаво е преди варене бобът да се накисне във вода за няколко часа и след това да се вари.
Маргарин
Дълги години се смяташе, че маслото е вредно за здравето. Лекарите обикновено препоръчваха да го замените с маргарин. Но в светлината на съвременните познания ние много добре знаем, че е точно обратното!
Маргаринът е богат на индустриално втвърдени растителни масла, които съдържат трансмазнини, които са вредни за здравето. Консумирането на маргарин може да доведе до повишен риск от развитие на сърдечни заболявания и рак. Избягвайте на всяка цена маргарина и дайте предпочитание на качественото масло!
Газирани напитки с добавена захар
Популярните газирани напитки всъщност са опасни отрови в красива опаковка. Тези напитки днес са истински бич, особено сред младите хора, които не се замислят за дългосрочните последици от употребата им.
Поради съдържанието на огромни количества рафинирана захар (има около 10 кубчета бяла захар в кен кола) или канцерогенни подсладители и други токсични добавки, пиенето на газирани напитки може да доведе до влошаване на здравето. Списъкът с основните рискове от газираните напитки включва рак, сърдечни заболявания, диабет, остеопороза, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, епилепсия и тежки емоционални разстройства.
Преработени меса
Резултатите от изследванията на Световната здравна организация (СЗО) ясно показват, че консумацията на преработени меса повишава риска от развитие на рак. Преработеното месо официално е включено в групата на най-канцерогенните вредни храни. Същата група (група 1) включва също тютюна и азбеста, така че в тази група са вещества и продукти, чиято канцерогенност за хората е ясно научно доказана и добре документирана.
Вижте кои специфични продукти са включени в групата на преработеното месо:
Колбаси
Шунка и други подобни, колбаси
Наденица (всички нейни разновидности)
Телешко или сушено говеждо месо
Консерви с месо
Всички индустриално обработени месни продукти (месни сосове, месни консерви, пастети и др.)
Работната група на IARC заключава недвусмислено, че консумацията на преработено месо причинява рак на дебелото черво.
Популярните зърнени закуски
Въпреки факта, че рекламите в медиите постоянно ни съобщават, че зърнената закуска има благоприятен ефект върху здравето ни, си струва да знаем, че в повечето случаи това е една голяма лъжа!
Първо, тези вредни храни обикновено са пълни с огромни количества захар, и второ, те съдържат опасни количества добавени витамини (например витамин А), които лесно могат да бъдат предозирани.
Третият неоспорим и добре документиран факт е наличието на опасни нива на токсични и канцерогенни пестициди в повечето от тези продукти!
Официалните доклади на Международната агенция за изследване на рака (IARC) показват, че глифозатът може да увеличи риска от рак. За съжаление, като ядем само 60-грама храна с концентрация на глифозат от 160 ppb (части на милиард), ние вече представляваме потенциална заплаха за нашето здраве!
Картофен чипс
Без много да се мислим, много от нас ядат чипс всеки ден! За съжаление те са истинска токсична бомба за тялото ни. Те не само съдържат големи количества натрий и нездравословни трансмазнини, но и канцерогенен акриламид, който се образува в чипса в резултат на тяхната специфична термична обработка!
Редовната консумация на картофен чипс увеличава риска от развитие не само на високо кръвно налягане и сърдечни заболявания, но и на нелечими ракови заболявания.
Обезмаслени млечни продукти
Хранителни магазини и супермаркети гъмжат от обезмаслени млечни продукти като чисто мляко, кисело мляко, сирене и напитки с приказни имена.
Но знаете ли, че в тези храни мазнините се заменят с ужасяващи количества захар, канцерогенни подсладители или глюкозни и фруктозни сиропи? Не купувате тези продукти, защото ви казват, че са диетични! Не забравяйте, че излишната захар е много по-голям проблем за вашето здраве от естествените мазнини в млечните продукти!
Ако не планирате да развивате сериозни заболявания като диабет, рак и сърдечно-съдови заболявания, никога повече не посягайте към нискомаслени млечни продукти!
Предварително опаковани сладкарски изделия
Растителните масла като цяло са полезни за хората, но тяхното индустриално втвърдяване ги прави изключително вредни храни за нашето здраве.
Учените успяха да докажат, че хидрогенираните растителни масла влияят неблагоприятно на човешката кръвоносна система, главно като повишават концентрацията на лошия холестерол в кръвта (LDL) и в същото време намаляват нивото на полезния холестерол (HDL).
Освен това трансмазнините значително повишават нивото на опасните триглицериди. Взети заедно, хидрогенираните растителни масла увеличават риска от внезапна сърдечна смърт, както и смърт от исхемична болест на сърцето.
Предварително опакованите сладкарски продукти като бисквити, вафли, мъфини и други подобни съдържат огромни количества хидрогенирани растителни масла, които са източник на трансмазнини. Поради тази причина си струва да ги избягвате като огън!
Бял хляб
Редовното хранене с бял хляб е едно от най-лошите неща, които можете да направите за собственото си здраве. Такъв хляб е индустриално лишен от полезните вещества, които се срещат естествено в суровините, и следователно от най-ценните им хранителни стойности и благоприятно въздействие върху нашето тяло на диетичните фибри.
Това, което остава, по принцип не се различава много от самото нишесте. Това са чисти калории, без никакви ценни хранителни вещества. Поради индустриалната си обработка, белият хляб може да се класифицира като бързо усвоими захари с висок гликемичен индекс, консумацията на които е свързана с бързо изхвърляне на инсулин в кръвта и с реактивна хипогликемия.
Всъщност яденето на бял хляб е по-лошо от яденето на кубчета захар.
Той бързо повишава концентрацията на глюкоза в кръвта, като нарушава сериозно работата на панкреаса. С течение на времето това може да доведе до инсулинова резистентност, диабет, затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания!
Пържени храни
Пържените продукти трябва да се ядат възможно най-малко. Независимо дали става дума за пържени картофи или пържено месо, всичко, приготвено в нездравословно масло, със сигурност се смятат за вредни храни.
В едно проучване, публикувано в списанието Nutrition, Metabolism and Cardiovascular Diseases, учените успяха да покажат, че като ядете пържени храни повече от четири пъти седмично, значително увеличавате риска от затлъстяване и здравословни усложнения. По-важното е, че ако ядете шест пържени ястия седмично, увеличавате риска от инсулт с 41 процента.
Сладки неща
Учените отдавна успяха да докажат, че захарта действа на мозъка ни буквално като лекарство. Доказано е, че предизвиква силно пристрастяване, защото повече от кокаина стимулира така наречения механизъм за възнаграждение в човешкия мозък!
Страничните ефекти от пристрастяването към захарта са подобни на тези при наркозависимите. Най-често забелязваните са опасни промени в настроението, силно главоболие, депресия, хронична умора и разбира се, постепенно разрушаване на целия организъм.
Топено сирене
Продукт, който също се предлага в големи количества по магазините и по вкус и състав би трябвало да наподобява обикновеното сирене. За съжаление няма нищо общо с обикновеното истинско сирене.
Топените сирена се приготвят от съставки за пълнеж, така че да изглеждат и да имат вкус на сирене. Важно е да запомните, колкото повече запълващи съставки са на етикета, толкова по-лошо е за вашето здраве. Всички те се смятат за вредни храни.
Струва си да изключите топеното сирене от диетата и да го замените с истинско натурално сирене, напр. козе сирене, но не забравяйте за правилната консумация на наситени мастни киселини.
Покупките на ежедневни стоки, които правят европейските граждани, са се свили със средно 7,1% през 2022 г., независимо че заради инфлацията оборотите всъщност се увеличават. Това се твърди в годишния доклад на EuroCommerce – организацията, в която членуват търговските вериги на континента.
Според авторите на доклада, независимо че през последните месеци се наблюдава успокояване на цените на суровините за хранителната индустрия, на земеделската продукция и на енергийните цени, хранителните стоки продължават да поскъпват.
“Според нашия анализ на историческите данни търговските цени на храните се адаптират към тези на суровините със 6-12 месеца закъснение.
Съответно очакваме инфлацията при храните да се забави значително през втората половина и по-точно през последното тримесечие на 2023 г.“, пишат авторите на доклада.
Реакцията на потребителите към настоящото поскъпване е очаквана – те са свили покупките и все повече хора възнамеряват дори да пестят от ежедневните харчове.
В предходното годишно проучване на EuroCommerce 44% от анкетираните европейски потребители са заявили, че се въздържат от някои покупки на храни, докато в сегашното така са отговорили 53% от анкетираните.
Според доклада 36% от потребителите загърбват преди всичко марковите стоки, здравословните и устойчиви храни като например биопродуктите за сметка на собствените марки на веригите.
Самите изпълнителни директори на големите търговски вериги не са особено големи оптимисти за 2023 г. Само 23% от тях смятат, че пазарните условия през тази година ще са по-добри, отколкото през миналата. 44% от тях очакват нещата да се влошат и 33% прогнозират бизнесът да е също толкова труден колкото през 2022 г.
Сред най-големите тревоги на ръководителите на веригите е спадът на търговските надценки. Според доклада между 2019 и 2022 г. средният марж е паднал от 7,3 на 6,3%, т.е. на всеки 100 евро от оборота за търговеца остават вече само 6,30 евро.
Според доклада заради трудностите през тази година в света на големите търговски вериги в Европа се очакват значителни размествания предимно по посока на поглъщане на по-малките от по-големите вериги.
Някои от процесите са започнали още м.г., например немската REWE, която е собственик на “Лидл”, “Кауфланд” и “Алди”, обяви, че инвестира 5 млрд. евро до 2025 г., за да разшири присъствието си в Европа. Това ще става предимно като купува вече разработени по-малки вериги, и то в Източна Европа, и в същото време напуска някои западноевропейски пазари. “Алди” например напусна в края на м.г. датския пазар.
Други търговски вериги се обединяват помежду си, за да посрещнат предизвикателствата. Например скандинавската Navian се обединява с френската “Карфур”, за да произвежда на място в скандинавските страни традиционни френски, италиански и испански хранителни продукти.
„Структурата в българската магазинна мрежа не прилича на никоя друга. Тоест тук има аномалии по цялата система, в която като че ли този път много от играчите на пазара прекалиха и не разбраха, че прекалиха“. Това коментира земеделският министър Явор Гечев след анализите на служебната власт, които установиха надценки в магазини и търговски вериги, достигащи 100%.
В четвъртък Министерският съвет отчете, че са направени над 1000 проверки на различни институции, които засекли стотици нарушения и нелоялни практики и заговори за съмнения за „необосновано високи печалби при храните“.
Гечев призова да има спад в цените до 30%.
Мисля че спокойно цените в магазините мрежи могат да бъдат свалени с 20, дори 30% на някои от продуктите, но не за сметка на производителя. Може да се качват цените при доставчици с 5 до 10% на определени продукти, защото в момента вече реагират цените. В деня, който направихме пресконференцията, в каталозите на редица от магазините те бяха с 25% отстъпка. Обаче бяха отправени молби така да кажем от различни вериги на доставки, към производителите да сложат цените с 15% по-ниски. Накъде още да ги свалят, коментира земеделският министър.
„Млякото се изкупува около 1 лв. Обработва се, събира се от мандрите някаква добавена стойност, защото има опаковка, пастьоризация, транспорт. Доставя се до магазинната мрежа на цени под 2 лв., на щанда е 3,63 лв. А сиренето например – 400 грама, вакуумирано, няма добавена стойност – 50 до 100% разлика в магазинната мрежа и цената нагоре“, обясни Гечев.
Той обясни, че у нас няма механизми и се подготвят наредби, с които да се следят нелоялни търговски практики.
Инфлацията у нас е напълно съпоставима с тази в Чехия, Словакия, Румъния и Полша. Инфлацията в България при храните е била 25% през изминалата година, а в Германия – 20%. Тази статистика приведе като аргумент в защита на големите вериги Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия.
„Средната потребителска кошница в България е по-евтина с около 30% от средната за ЕС. Българинът, полякът и румънецът се хранят най-евтино от магазините“, заяви той.
„Най-много поскъпват оранжерийните зеленчуци. В Европа има огромна криза с тяхното производство. В Англия щандовете са празни“, каза Николай Вълканов.
Според него една от причините за по-ниските цени на хранителните продукти в чужбина може да е в намалените ставки на ДДС. В България ДДС-то за тях е 20%.
Той коментира цените на италианското сирене Грана Падано у нас и в Швейцария, след като анализ показва, че в България то е с около лев по-скъпо. Николай Вълканов смята, че това може да се дължи на факта, че Италия и Швейцария са по-близко разположени.
„Винаги ще има отделни стоки, които към даден момент в различни държави могат да бъдат намерени на съпоставими цени или на по-евтини отколкото тук. Това не означава, че потребителската кошница у нас е по-скъпа“, посочи още Вълканов.
Има спекула при цените на хранителните продукти у нас. Заключението е на земеделският министър и идва седмица след като държавата започна проверка в магазините. До този момент са направени 200 проверки. Почти във всеки търговски обект са установени нарушения, посочват от Комисията за защита на потребителите. Проверяващите са установили 90 вида нелоялни търговски практики, съобщава БНТ.
Проверките в търговските обекти се извършват от Комисията за защита на потребителите, Българска агенция по безопасност на храните и Националната агенция за приходите. Най-честите нарушения са: фиктивните промоции, недостатъчните количества при промоции, разминаване между цената на щанда и тази, която реално се плаща на касата, промоциите, от типа купуваш две – получаваш едно безплатно, а се оказва, че всъщност се заплащат и трите артикула, несъответствия при грамажа, не на последно място и продукти, които са обявени като био или еко или произведено в България, но всъщност не са органик или не са произведени у нас.
Има пазарни аномалии и спекула при търговията на дребно. Това обяви служебния земеделски министър дни след като държавата започна кампания за справяне с високите цени и нелоялните търговски практики.
Явор Гечев, служебен министър на земеделието: „Няма точно определение на спекула, но мога да ви кажа аномалии всякакви – най-много се наблюдават при млечните продукти“.
Проверките на институциите показват, че във всеки втори проверен търговски обекти сa установени нарушения.
Ангел Джалев, член на Комисията за защита на потребителите: „Почти няма проверяван обект, в който да не е констатирано нарушение. От всички тези проверки забележете нелоялните търговски практики, които ние сме установили да се прилагат от търговците са близо 90 на брой“.
От комисията обясняват, че нелоялна търговска практика е всяка, която кара клиентите да купуват стоки, които не биха купили, ако знаеха реалната им стойност и качества . По-краткият срок на годност при хранителни продукти води и до друга тенденция.
Ангел Джалев, член на Комисията за защита на потребителите: „На всеки се е случвало да прекоси голямо разстояние до конкретен търговски обект в търсене на конкретна стока, която е видял на много изгодна цена, но като не я установи, купува всичко останало независимо от цената“.
Гечев посочва, че все пак има и известна тенденция за намаляване на някои цени.
Явор Гечев, служебен министър на земеделието: „Дори имаме индикации за редица цени, които плахо започват да се съобразяват с общественото мнение. От малките и от някои от големите магазини започнаха да се повлияват от политиките, които водим“.
Синдикатите посочват, че мерките са закъснели, тъй като поскъпването на стоките е започнало още през октомври 2021 г.
Виолета Иванова, зам.-директор в Института за социални и синдикални изследвания, КНСБ: „Последното тримесечие на 2022 на световните пазари се наблюдава намаление на цените, на земеделските култури, на основни метали, които реално се отразиха в цените на производителите“.
Това обаче не се е усетило от потребителите. От КНСБ подкрепят идеята за публично обявяване на ценообразоването от магазините, за да има повече прозрачност и намаляване на спекулата и дават за пример млякото. Виолета Иванова, зам.-директор в Института за социални и синдикални изследвания, КНСБ: „Това, което се предлага на българския потребител, нараства от фермата до търговския обект с 340% – то означава, че по веригата има спекула“.
Държавата продължава с проверките за изсветляване на нелоялните търговски практики и призовава гражданите да продължават да сигнализират за нередности.
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се повиши тази седмица с 1,58 на сто до 2,383 пункта. От началото на годината равнището му се вдига с 2,89 на сто (от 2,316 пункта).
Базовото ниво на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 г. Оранжерийните домати поскъпват с 3,3 на сто до 3,44 лева за килограм. Оранжерийните краставици скачат с 11,6 процента и се купуват за 4,90 лева за килограм. Червените чушки добавят към цената си 5,5 на сто до 4,00 лева за килограм в края на седмицата.
Картофите се продават по 1,24 лева за килограм, а морковите скачат с 1,7 процента и се търгуват по 1,17 лева за килограм. Зелето пада с 8,0 на сто до 0,80 лева за килограм.
Ябълките поскъпват с 5,3 на сто и се купуват по 1,39 лева за килограм. Цената на лимоните пада с 4 стотинки до 2,46 лева за килограм. Портокалите се търгуват по 1,76 лева за килограм, мандарините се купуват по 2,27 лева за килограм. Бананите поевтиняват с 0,3 на сто и се продават по 3,15 лева за килограм, предава dnes.bg.
Кравето сирене поскъпва с 0,9 на сто и се търгува по 11,35 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ се продава по 18,08 лева за килограм.
Олиото поевтинява с 1,4 на сто и се продава по 4,20 лева за литър.
Пакетче краве масло от 125 грама поевтинява с 5,0 на сто и се търгува по 2,64 лева. Пилешкото месо пада с 2,7 на сто до 6,09 лева за килограм. Захарта поскъпва с 1,6 на сто и се продава по 2,55 лева за килограм в края на седмицата.
Брашно тип „500“ поевтинява с 0,7 на сто и се търгува по 1,35 лева за килограм.
Оризът поскъпва с 5,1 на сто и се купува по 3,09 лева за килограм. Яйцата се продават по 0,38 лева за брой на едро в края на седмицата.
Пет водещи вериги супермаркети са глобени с общо 382 497 евро за надценяване на техните продукти, съобщава електронното издание на в. Kathimerini, като се позовава на информация от Министерството на развитието.
Най-голямата глоба, която е и втората най-голяма регистрирана в Гърция, е на холандската верига AB Vassilopoulos, която е изправена пред сметка от 319 900.
Lidl Hellas, дъщерно дружество на германската бюджетна верига, беше глобено с 26 880. Въпреки че това е под срамния праг от 50 000 евро, властите обявиха името му, защото е рецидивист.
Другите рецидивисти Галаксиас и Критикос също трябва да платят съответно 21 387 и 9 330 евро, докато друга верига, която остава неназована, беше глобена с 5 000 за първото си нарушение.
Две седмици откакто служебното правителство обяви, че започва да работи по мерки срещу високите цени на храните, Комисията за защита на конкуренцията изведнъж видя проблема и най-сетне се включва в инициативата. До момента бездействието на антимонополната комисия повдигаше периодично въпроси, а от правителството обясняваха, че това е независим орган, на който не могат да влияят.
„С оглед на зачестилите съобщения в медиите и сигнали на потребители за повишени цени на основни хранителни продукти през последните месеци, КЗК стартира предварително проучване във връзка с евентуално извършени нарушения по глава Седма (Забрана за нелоялна конкуренция) и глава Седма “б” от ЗЗК (Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти) при предлагането, ценообразуването и етикетирането на хранителни продукти за крайните потребители“, съобщиха в четвъртък от комисията.
Оттам добавят, че предвид обхвата на проучването, КЗК изисква информация и доказателства, както от държавни органи като Комисията за защита на потребителите, така и от производители и доставчици на храни. Специално се уточнява, че се има предвид и производителите на мляко и млечни продукти и техни сдружения.
След постъпване на изисканите доказателства, КЗК ще прецени имали и на кои търговци на дребно (включтелно търговски вериги) са налице основания за образуване на производство заради погазване на конкуренцията на пазара или за увреда на интересите на доставчиците на селскостопански и хранителни продукти, което пряко се отразява на крайните потребители и тяхната покупателна способност.
Подобни инициативи на КЗК по отношение на конкретни продукти се оказаха безрезултатни с месеци. Така, например вече 9 месеца след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се усъмни за картелни съглашения на пазара на олио и брашно, се оказа, че ведомството все още не е започнало същински анализ. Комисията все още събира информация от потенциалните нарушители. Самите дружества се затруднявали с предоставянето ѝ, защото трябвало да приложат много документи.
Насекомите, които наскоро бяха разрешени за влагане в храни, задължително трябва да се изписват на български и на латински език на етикета, дори да се съдържат в минимално количество. Това заяви в „Денят започва“ д-р Иван Генчев, директор на Дирекция „Контрол на фуражните и страничните животински продукти“, БАБХ.
Той уточни, че има стриктен европейски регламент, който контролира това.
„Без наше знание няма как да консумираме насекоми, тъй като европейското законодателство ясно посочва какво трябва да се упоменава на етикета и как трябва да се обозначават насекомите. Без знанието на потребителя и неговия информиран избор, той не може да закупи храна, в която са вложени насекоми, а той не желае да ги консумира. Всеки избор за консумация на храна, в която са вложени насекоми, е избор на потребителя. И ако реши да пробва, може да го направи, без да се притеснява за здравето си – те ще са безопасни.
Не е вярно, че вложено брашно от насекоми под 5% няма да е обявено, тъй като брашното от насекоми е алерген и то трябва да е упоменато на етикета. Задължително се изписва вида на насекомото, латинското наименование, в скоби се изписва на български. И то трябва да е с цвят или шрифт, различен от останалите, така че потребителят да го види“, посочи д-р Генчев.
За момента одобрени за консумация са видовете: брашнен червей, ларвата на брашнения бръмбар, домашен щурец, прелетен скакалец и малък брашнен бръмбар. Разрешена е консумацията им под формата на брашно, замразени или изсушени.
„Всеки един вид насекомо се одобрява индивидуално и в последствие се вписва в европейски регистър. За всяка храна, за която е определено, че може да се влага, е определено и нивото на продукт от насекоми, който може да се влага под формата на грам на 100 грама. Всеки производител е задължен за де съобрази с това изискване и не виждам какво би притеснило потребителите, тъй като процеса е контролиран от самото начало“, изтъкна той.
Към момента на българския пазар не се предлагат подобни продукти, но се очаква те да навлязат в най-скоро време, тъй като има световен глад за протеини и много хора са отворени към нетрадиционните хранителни продукти, коментира още д-р Генчев.
Спад в цените на храните като резултат от мерките срещу спекулата у нас очаква министърът на икономиката Никола Стоянов. Ресорните институции започнаха от вчера съвместни проверки за нелоялни търговски практики в цялата страна, съобщава БНТ. Разработва се и онлайн платформа, която да показва стойностите на продуктите от момента на производството или вноса у нас до щанда в търговските обекти.
„Горивата са спаднали с 15% – 20% от лятото, има компенсации за електроенергия, транспортната услуга пада, цената на газа пада“, заяви Никола Стоянов в „Денят започва“.
„Истината е, че много разчитаме на информираността на клиентите, защото веригите държат на името си и аз искам с тях да сме заедно в тази борба – да покажем лоялните и етични търговци, да изкараме и нелоялните търговски практики, за които ще има много контрол и по този начин да балансираме пазара. Сигурен съм че на база на тези фактори спад в цените на храните ще има“, добави той.
В момента Министерство на икономиката разработва закон за търговията с храни. Според Никола Стоянов повишаване на глобите и въвеждането на таван на цените не са работещи механизми. Той очаква КЗК да проверява случаите на едновременно повишаване на цените, какъвто е този с телекомите у нас.
„Нямаме против пазара – конкуренция е и ако хората са съгласни да купуват на определени цени, не е проблем. Интересно е, обаче, че изведнъж всички започват да вдигат цени, което се надявам да попадне под вниманието на Комисията за защита на конкуренцията.
Проверките на пазара ще са съвместни – ще проверяваме това, което можем, спрямо закона, но трябват и законодателни промени, които да дадат още правомощия. За всеки търговец най-важно е неговото име, и когато излезе, че при него има нелоялни практики, това е много по-ефективно от високата глоба“, заяви Никола Стоянов.
Служебният министър на икономиката очаква цените на горивата у нас да се задържат на сегашните си нива, а инфлацията да намалява с по-голям темп през този и следващите месеци. През март се очаква ново плащане към бюджета от страна на „Лукойл“. Парите от свръхпечалбите на рафинерията се преразпределят за по-евтин обществен транспорт като мярка срещу високите цени на горивата.
„България се движи по най-позитивния сценарий, а в началото на есента нагласите бяха доста по-лоши. Надявам се от февруари да има по-голям спад на инфлацията, заради по-ниската цена на газа. Надявам се цените на храните също да паднат“, заяви той.
В „Денят започва“ Никола Стоянов каза още, че към момента няма информация украинска военна техника да се ремонтира у нас. По думите му служебното правителство е изпълнило стриктно решението на Народното събрание за предоставяне на военна помощ за Украйна.
Той коментира и че е невъзможно премиер, който и да е той, да прави сделки с оръжие за Украйна без знанието на неговия министър на икономиката.
Големите вериги не смятат да намалят цените на основните стоки и услуги, става ясно от тяхна декларация, която бе разпространена днес до медиите. От Сдружението за модерна търговия, в което влизат 13 водещи ритейлъри в България – „Билла България“, „Фантастико груп“, „Дайхман търговия с обувки“, „ДМ България“, „Доверие – Брико“ („Мосю Бриколаж“), „ИКЕА – България“, „Кауфланд България“ , „Лидл България“, „Максима България“ („Т MARKET“), „ПЕПКО България“, „ПроМаркет“ , „Хиполенд“ и SOpharmacy, се противопоставят на идеята на държавата да ги контролира и обясняват, че нямало как да намалят цените.
През последните седмици стана ясно, че много от стоките им се продават двойно и дори тройно по-скъпо в сравнение със Западна Европа.
Според търговците имало съществени фактори в ценообразуване, довели до настоящите високи цени и инфлация – глобален недостиг на суровини, по-дълги транспортни пътища за българския пазар в сравнение с Централна и Западна Европа, последици в световен мащаб от военния конфликт.
Последното потвърждава, че 2/3 от продуктите по щандовете са внос, а колкото и да се хвалят, че подпомагат българската продукция, хипермаркетите почти не допускат родни стоки до обектите си.
„Редица икономисти предупредиха, че всяко прилагане на непазарни подходи (таван на цени и други) би влошило конкуренцията, а това би довело до допълнително повишение на цените. Самите търговци имат съвпадащ интерес с този на гражданите и на правителството да не се допуска ръст на цените“, твърдят от Сдружението за модерна търговия.
Според тях се настройвало обществото към цял един сектор, а това не било „отговорно“. Атаката била осъществявана „във време на предстоящи съдбоносни решения за страната ни като членството на България в еврозоната, при които е особено важно партньорството между бизнеса и институциите и търсене на работещи решения, а не внасяне на допълнителни разделения, базирани на популистки тези“.
Те изтъкват, че били големи данъкоплатци. Добавената стойност в сектора била 1,6 млрд.лева.
„Внушението, направено в различни медийни изяви, че сектор „търговия“ не създава добавена стойност в икономиката, издава дълбоко неразбиране на базови икономически процеси“, се подчертава становището.
В сектора са концентрирани чуждестранни инвестиции на стойност 789 млн. евро или 2.8% от всички чужди капитали в страната до 2021 г. и се осигурява работа на над 80 000 души в цялата страна, допълват от големите вериги.
Големите търговски компании апелират също „да не се неглижират дългогодишни пропуски в управлението на целия агросектор (включително разпределение на субсидии), довели до недостатъчно местно производство, и така лековато да се посочва един удобен виновник – търговските вериги“. Ако има конкретни съмнения по отношение дейността на отделни бизнес оператори в страната, нека това бъде установено от съответните държавни контролни органи и да бъде оповестено. Но „обезличаването и дамгосването на търговията на дребно с храни не е партньорско отношение“, категорични са членовете на Сдружението за модерна търговия.
С 20-30 и дори повече процента се вдигат цените на хранителните продукти от склада на едро до щандовете в магазините. За нас това е необосновано поскъпване по веригата и държавата ще бъде безкомпромисна към всякакви нелоялни търговски практики.
Това обяви премиерът Гълъб Донев след днешното заседание, на което бяха обсъдени анализ за ценообразуването на хранителните стоки и възможни решения за намаляване на инфлацията. На срещата присъстваха освен икономическите министри и ръководствата на Комисията за защита на потребителите, Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, Агенция „Митници“, Националната агенция по приходите и Българската агенция по безопасност на храните.
Премиерът обяви, че служебният кабинет ще въведе ежедневен механизъм за наблюдение и контрол на хранителните стоки по цялата верига от производителя или вносителя до щандовете, макар и да не стана ясно какво точно ще представлява този механизъм.
Първо, Донев посочи, че ще бъдат предприети мерки, които „да вкарат в правни норми търговията с храни в България“, а след това, че ще направят сайт, в който всеки ден да се публикуват цени на дребно.
„Ние нямаме закон за търговията с храни, нещо, което в другите държави съществува отдавна. Ще дадем определение за нелоялната търговска практика – това, което го има в другите държави. Така че когато се прави анализ на цените и се осъществява контрола, да установим дали има нелоялна търговска практика и да имаме основание да прилагаме санкции“, обясни служебният премиер.
Вероятно Донев има предвид въвеждане на законово определение какво е „спекула“ със съответните глоби, въпреки че в изявлението си нито веднъж не използва тази дума. Без Народно събрание обаче никакви законови промени не може да бъдат предприети.
Премиерът на няколко пъти увери, че държавата няма да се намесва в свободния пазар и конкуренция, но ще покаже на обществото нелоялните търговски практики и къде има изкривяване на цените.
Той припомни, че правителството е направило всичко необходимо да спре ръста на цените на електроенергията, горивата и транспортните услуги, „за да може бизнесът да оперира сравнително спокойно“, но това не се случва с цените на основните хранителни продукти.
На заседанието е бил представен анализ на 27 основни храни от Държавната комисия за стоковите борси и тържищата, който показвал, че при цените от вносител до търговец на едро, т.е. до складовете на едро, има нормално нарастване. След това обаче рязко се наблюдавал скок на цените в магазините на дребно.
Този процес отново щял да бъде анализиран и правителството ще излезе с конкретни мерки.
„Ежедневно ще следим нарастването на цените на хранителните стоки от първа необходимост. Ще вкараме и потребителя в целия този контролен механизъм и механизъм на наблюдение“, каза още Донев, но не стана ясно откога започва този мониторинг.
Обмисляло се и пускането на постоянен сайт, от който гражданите да се информират за цените на хранителните продукти, като в него ще се подават и данни и търговските вериги. Отделно правителството смята да разработи заедно с търговските вериги етичен кодекс за поведение, каквито имало в други европейски държави.
Накрая Донев призова гражданите да бъдат по-активни в подаване на сигнали към Комисията за защита на потребителите за нелоялна търговска практика.
Хитинът в насекомите не е пригоден за храна на млекопитаещите. Той е вид полизахарид, който е отличен канцероген и храна на раковите клетки. Това е причина за множество заболявания, обявиха диетолози в социалните мрежи. Те коментират вестта за включването на прах от хвъркатите в хляба, тестените продукти и дори в алкохола, което породи оживени дискусии в социалните мрежи.
Хитинът, който ще бъде набутван в храната на хората е бавна и подла отрова, която ще доведе до нови, неизвестни и неочаквани заболявания, и в това, няма никакво съмнение, предупреждават запознати.
Спорната разпоредба на евробюрократите от Брюксел отприщи вълна от гняв.
„Въпреки че има твърде малко публикувани данни относно алергиите и възможните анафилактични реакции, Комисията на ЕС смята, че не е необходимо да се записват специфични изисквания за етикетиране относно възможните алергични реакции. Съществува обаче голяма вероятност тези, които имат алергии към ракообразни, мекотели и прахови акари, също да получат алергични реакции при консумация на продукти с добавени домашни щурци“, коментират радетелите за здравословно хранене.
Според тях решението да ядем щурци е взето от брюкселски бандити.
Диетологът проф. Донка Байкова също коментира включването на насекомите в хранителните продукти, като изтъкна, че те съдържат хетин. „Това е съставка на тяхната структура, но е трудно смилаем и намалява усвоямостта на личните хранителни вещества. Има си някакви метаболитни стероиди, които също са рискови за здравето“, заяви тя пред Нова телевизия.
„Често тези насекоми, които са свободно живеещи, консумират червеи, имащи пестицидни остатъци. Това се очаква да бъде внесено в човешкото тяло“, добави тя.
„Наистина насекоми се използват много отдавна за храна. Има много държави, над 100, които традиционно ги консумират и сега се търси и в Европа подобно приложение на този вид храни“, заяви известната диетоложка.
„Да. Насекомите се полезни, те имат много добър химически състав и хранителна стойност. Има и насекоми, които не са ядливи, а са токсични. Белтъкът е подобен на този на месата, на млечните продукти. Насекомите имат много витамини и минерали. Те са добър източник на макро и микроелементи, на калций, на желязо и на селен. Има витамин Б12. Може да се използва от веганите. Растителният свят е беден”, допълни Донка Байкова.
Предполага се обаче, че насекомите могат да причинят алергии и автоимунни заболявания, подчерта тя.
„От 20 години се търсят нови храни – източници и на белтъци, и на добри алтернативи на традиционните продукти, защото населението на Земята се увеличава прогресивно, а обработваемата земя и водните площи остават същите. Очаква се до 2050 г. броят на хората още да нарасне – близо 10 млрд. души, т.е. с още 2 млрд. да се увеличат човешките същества“, заяви проф. Байкова.
„Сега има компютърни програми и едно хапче да ни засища, но няма да влезе в употреба, защото кухинния орган – стомаха има обем 1,5 литра, а червата 7,5 л. С едно хапче едва ли те ще могат дълго да изтраят“, коментира тя.
Борислав Ананиев от Асоциацията на производителите и преработвателите на насекоми пък сподели, че е далече от мисълта да напомпва салами с насекоми. „Аз не ги ям и няма причина да карам някой друг да се храни с тях, но тези хора съществуват. Те се хранят с насекоми. Не одобряват убиването на животни и с отглеждането им. Минали са към този протеин“, добави той.
Експертът разкри, че от един килограм фураж се получава около 400 грама продукт – живо тегло насекоми.
„Ние нямаме право да произвеждаме за хора, а за екзотични животни. Само три фирми търгуват на европейския пазар“, уточни той.
Съгласно европейските изисквания всеки алерген, каквато е и тази съставка, трябва да е подчертана в удебелен шрифт, подчертана и/или в курсив, подобно на млякото, пшеницата, яйцата, соята и други.
Не било вярно и твърдението, че Европейският съюз „без изследвания и буквално силово“ налага на потребителите да ядат насекоми. Европейската комисия е разрешила използването на прах от домашен щурец, произвеждан от конкретна фирма, пише Флагман.
Това, че българинът плаща прекомерно скъпи храни, не е измислица на противниците на свободния пазар, нито изкривено усещане на вечно мрънкащия български потребител, а безспорен статистически факт. Няколко групи хранителни стоки у нас са значително по-скъпи в абсолютна сума дори от пазарите на далеч по-богати общества като тези в Германия, Франция, Швеция и Естония. Става дума за маслото, олиото, сиренето, млякото и яйцата. В същото време хлябът и месото са на сравнително приемливи нива, а плодовете и зеленчуците нито са много евтини, нито много скъпи. Това излиза от данните на Евростат за ценовото равнище в държавите членки през 2021 г.
И всичко това са данни за годината преди голямото поскъпване. Започвайки от този своеобразен трамплин, изминалата 2022 г. докара невиждани цени в българските магазини. Там вече „новото нормално“ е сирене по 25-30 лв. за килограм и кашкавал между 30 и 40 лв. Да не говорим за олиото, чиято цена полетя още през пролетта и на места удари и над 7 лева за литър, преди да започни да пада в последните месеци на 2022-а.
Проверка на установи, че най-голямото поскъпване на храните идва от надценката на търговците. В някои случаи тя удря сензационните 100%. Най-фрапиращото обаче е, че държавният орган, който единствен може да направи нещо смислено за цените – Комисията за защита на конкуренцията, не може да направи почти нищо.
Смущаващи данни
Най-шокиращото в статистиката е, че олиото и маслото у нас са чувствително по-скъпи като крайна цена дори в сравнение с най-скъпата и съответно – най-богата държава в ЕС – Люксембург. И това се случва не само в най-бедната държава в общността, но и в тази, която по стечение на обстоятелствата е №3 по най-голям износ на слънчогледово олио и №2 – на слънчоглед в целия свят през 2021 г. – България.
Според обичайната логика в България като цяло би трябвало да се пазарува евтино, при положение, че тя е втора в ЕС по най-ниско ценово равнище. През 2021 -ва, година преди цените и инфлацията да дръпнат нагоре, цените в страната са били 55.6% от средноевропейските, съобщава Евростат.
Когато обаче се вземе ценовото равнище специално на храните, България изведнъж скача до 77.9% от средноевропейското. На всичкото отгоре отделни хранителни стоки са невероятно скъпи и далеч надминават 100-те процента.
Таблица: Ценово равнище на 4 категории храни при цени в ЕС=100
Източник: Евростат
Рекордьори са маслото и олиото, които се продават у нас на нива 131.6% от средноевропейските цени за същите стоки. Това означава, че със значително по-ниска заплата или пенсия, средностатистическият български потребител купува с 30% по-скъпо масло, отколкото средният европеец. С това България надминава по скъпотия дори най-богатата държава в ЕС – Люксембург (118.4% от средноевропейската цена на масло и олио), но също така Исландия, Дания, Ирландия, Швеция, Финландия, Германия, Франция, Кипър, Австрия и др.
Таблица: Ценово равнище на други категории храни при цени в ЕС=100
Източник: Евростат
Положението с цената на млякото, сиренето и яйцата е не по-малко смущаващо. Ценовото равнище на тези три стоки у нас е 111.2% от средноевропейското. Те могат да се купят значително по-евтино в Германия, Австрия, Франция, Швеция, Белгия, Естония Холандия и др., сочат данните на Евростат.
Плодовете и зеленчуците у нас също не са особено евтини – 71.4% от цените на същите стоки в ЕС.
Месото е сравнително достъпно – продава се на нива 63.6% от средната цена в ЕС към 2021 г., а хлябът и хлебните продукти – на 66.7%.
Кое колко поскъпна според НСИ през 2022 г.?
За една година млякото, млечните продукти и яйцата са поскъпнали с 40.2%, става ясно от данните на НСИ към декември 2022 г.
Маслото и олиото са се повишили с 29.5%. Цените на месото и месните продукти пък са се вдигнали с 27.5%.
Захарта и захарните изделия също са по-скъпи – с 27.7%, докато хлябът се е повишил с 20% въпреки свалянето на ставката на ДДС.
Зеленчуците са се вдигнали с 21.5%, а плодовете – доста по-умерено, с 9.6%.
*Numbeo е най-голямата в света база данни за стандарта на живот, финансирана по метода краудфъндинг. Тя съдържа данни за цени на храни, ресторантьорски и хотелиерски услуги, жилища, здравеопазване, транспорт и други за над 11 000 града в целия свят, въведени от над 720 000 потребители. Уебсайтът е основан през 2009 г. от софтуерен инженер на Google, базиран в Сърбия. Данните в сайта не са повлияни от нито една правителствена организация. Уебсайтът се ползва като източник на информация от множество авторитетни медии по целия свят като Би Би Си, Форбс, Икономист, Ню Йорк Таймс, Чайна Дейли, Вашингтон пост и др.
Производителите: Търговците на дребно слагат 100% надценка
Допитване на Mediapool до производителите обаче показа и друг шокиращ факт. Оказва се, че след напускане на фабриките, където са произведени, сиренето, кашкавалът и маслото поскъпват със 100% по пътя си към потребителите.
„Проблемът в България е, че големите и регионалните търговски вериги са оставени без никаква регулация в тяхната дейност. Веригите работят, според нас, на една ненормална печалба. Например, средната цена, на която излиза от предприятие кашкавалът, е от 16 до 18 лв., в същото време на пазара кашкавал под 30 лв. няма“, коментира пред Mediapool Владислав Михайлов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите.
Той обясни, че за производството на 1 килограм кашкавал са необходими 10 литра сурово краве мляко. Литърът тази зима е поскъпнал от 80 ст. до 1.35 лв. заради скъпите фуражи, с които се изхранват животните. Така разходите само за суровината излизали 13.50 лв. за направата на килограм кашкавал.
„А със заплати, ток, газ и т.н. и се стига до още 2.50 – 3 лв. и така общата цена отива на 16 лева – 16.50 лв., а плюс 20% ДДС достига 18-19 лева. Колегите се борят да спечелят 1-2 лв., пък на регал (т.е. при търговците по веригата) остават 18-19 лв., което не е нормално. В Германия има регулация, при която принадената стойност на търговците не трябва да надвишава 25%“, твърди още Михайлов.
Михайлов посочва, че цената на сиренето през декември на едро е била 13-14 лева. По думите му килограм качествено сирене се прави от 7 литра мляко, като само разходите за суровината са 10 лв. В същото време в магазините килограмът се предлага по 25-26 лв. за килограм.
„Ако се говори за една свръхпечалба от маслото, тя не е при производителя, а е при търговеца“, добавя Михайлов. Данните на ДКСБТ показват, че цената на едро на този продукт е била 2.89 лв. за пакетче от 125 грама, в същото време в магазините цената му е над 4 лева. Любопитен детайл, е че доста често в хипермаркетите се продава немско масло от 250 грама на цена за 5 лв. на промоция, при нормална цена над 7 лв. Браншът обяснява тази цена с по-високите субсидии за животновъдите в Германия, взети навреме мерки от страна на правителствата там, и със срока на годност, който скоро ще започне да изтича и затова продуктът е с промоционална цена.
Скъпите фуражи повишиха цените на млякото
Mediapool върна лентата година назад и установи, че и цените на едро на млечните стоки са се повишили значително. Сиренето в края на ноември 2021 г. е струвало 7.38 лв. за килограм, година по-късно на едро е 11.34 лв., т.е. ръстът е 56.3%. При кашкавала тази цена се е променила от 12.07 лв. на 17.39 лв., т.е. ръст от 44%. При кравето масло промяната е от 2.04 на 2.83 лв. за 125 грама, т.е. увеличението е с 39%, по данни на ДКСБТ.
Преработвателите оправдават по-високите производствени цени с по-скъпото краве мляко.
„Суровото краве мляко поскъпна от 70-75 ст. на 1.35 лева за литър. До септември цените се движеха около 90-95 ст. и левче. През октомври се наблюдава рязко повишаване – първо 1.10 лв. за литър, после 1.20 лв. И през ноември станаха 1.30 – 1.35 лв. за литър. Тогава рязко и в Европа скочиха цените и наши колеги, които успяваха да си намерят суровина внос от Унгария, от Полша, от Германия, нямаше как да намерят достатъчни количества на разумни цени“, коментира Михайлов.
Основната причина за поскъпването на суровото краве мляко са поскъпналите фуражи за изхранване на животните. Цената им е нараснала от 350 – 400 лв. на 800 лв., т.е. двойно във времето от 2021 година до 2022 година. Наскоро в интервю за MediapoolБожидар Иванов от Института по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанска академия поясни, че зърнопроизводителите предварително са повишили цените на суровината си, за да посрещнат по-високите цени на торовете, които поскъпнаха покрай войната на Русия в Украйна.
Отворен остава въпросът защо зърнопроизводителите у нас, а и в ЕС, не посрещнаха по-високите разходи с европейските субсидии, които получават за земя, а предварително си гарантираха добри печалби през пазара?
Проблемът с цената на тока и газа
Друг значителен разход за мандрите се оказват енергоносителите.
„Средно за 2021 г. токът беше 110-120 лв. за мегават, в момента плащаме до 250 лв. Преди да влязат в сила държавните компенсации, плащахме сметки за 400 лв. за мегават. Миналата година едва през май бяха въведени компенсациите и цената над 250 лв. за мегават започна да се покрива от държавата. Т.е. горе-долу 5 месеца през миналата година сме плащали 4-5 пъти по-скъп ток спрямо същия период на 2021 г., а в останалите месеци сме плащали около 2.5 пъти по-скъп ток“, обяснява Михайлов.
Газът обаче е основен проблем за бизнеса, защото там няма и компенсации. „През 2021 г. цените се движеха между 30 и 60 лв. за мегаватчас. През септември 2022 г. цената му достигна 354 лв., т.е. тук имаме 8 пъти увеличение на разходите за природен газ“, разясни Михайлов.
Бой за олио още през март 2022
Интересен е фактът, че още през 2021 г. в България олиото струва с 31% над средната цена в ЕС. От Сдружението на производителите на растителни масла в България коментираха пред Mediapool, че това е невъзможно и отбелязаха, че няма как износител №3 на олио в ЕС да продава на други държави от общността и там цените да са по-ниски отколкото в България.
„Най-вероятно данните на Евростат включват и рапичното олио и други растителни мазнини, защото при тях общо се говори за растителни мазнини, а не за слънчогледово олио“, предположиха от сдружението. В същото време в България се консумира почти изцяло слънчогледово, а не рапично олио.
Браншът смята, че войната на Русия в Украйна е основна причина за скока на цената на олиото през март 2022 г. Военният конфликт е създал страхове и паника от потенциален недостиг, защото Украйна е най-големият производител на слънчоглед (около 17-17.5 млн. тона), като осигурява около 30% от световното производство. Тя е и най-големият износител (около 50%) от световния износ на слънчогледово олио. А Русия и Украйна общо държат 70% от световния износ на слънчоглед.
Отделно цените на олиото започнаха да се надигат още през 2021 г. заради слабата реколта на слънчоглед от 2020 г.
„При слънчогледа се получи едно съвпадение. Първо, 2020 г. бе неблагоприятна, имаше сериозна суша, по-ниски добиви и оттам цената на слънчогледа се повиши, но следващата година инфлацията и конфликтът в Русия и Украйна повлияха значително“, коментира пред Mediapool Яни Янев, председател на сдружението.
Непосредствено след старта на войната цените на слънчогледа са стигнали 2000 лева за тон, а преди 2 години са били 550-600 лв. Сега се нормализират и цената на слънчогледа в България е около 1000 лева на тон.
„Олиото е дълготрайна стока. Много от магазините закупиха от скъпото олио и вероятно сега по-трудно ще свалят цените, въпреки че на световните пазари цените падат“ добавиха от сдружението.
В свой анализ за олиото от ДКСБТ посочват, че в началото на март 2022 г. започва рязко покачване на олиото и през последната седмица на май цената достига до 5.25 лв./л. Поскъпването за този кратък период е 51%. През следващите два месеца стойностите се стабилизират, но на високите нива от месец май, като през първата седмица на юли е отчетена цена от 5.27 лв./л.
След достигането на тази пикова стойност, кривата тръгва надолу и в края на ноември стъпва на ниво от 4.46 лв./л. На годишна база ръстът в цената на олиото е 56%.
През септември КЗК реагира на тези събития и наложи глоби на две търговски вериги за липсващото олио на промоционални цени. Това за момента са единствените мерки, предприети от регулатора по отношение на ценовата вихрушка. Но пък мандатът на същата тази комисия бе удължен в края на третия мандат на Бойко Борисов, буквално в „12 без 5“, а неин председател продължава да е Юлия Ненкова, майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков.
От КЗК започнаха и проверка за потенциално картелно съглашение при производителите на олио и брашно. Mediapool попита КЗК по Закона за достъп до обществена информация какво се случва с проверката и оттам отговориха, че фирмите все още попълват анкети, които тепърва ще се анализират.
„Спецификата на изисканата информация и необходимият за предоставяне обем затрудниха значително запитаните дружества и компетентните органи в определените от КЗК срокове“, уточниха от ведомството.
Подобно на маслото, сиренето и кашкавала, и при олиото се появиха данни за 100% надценка в търговската мрежа. Тогавашният министър на икономиката Корнелия Нинова обяви, че Комисията за защита на потребителите е направила изненадващи проверки и е установила спекула на пазара.
„Има олио, доставено в магазина на 2.97 лв., а се продава за 5.99 лева. Разликата е 3.02 лева. Т.е. 100% над доставната в магазина. Какво е това, ако не е спекула“, възмути се тогава Нинова. Тя даде и друг пример – доставна цена до магазина с ДДС – 3.21 лева, продава се за 6.49 лева. С 3.28 лева отгоре. Отново над 100% надценка.
„Търговецът товари цената и с паниката, която се създаде и със свръхтърсенето им даваме основание още да вдигат цената“, каза през март 2022 г. Нинова.
Реално цените в България започнаха да падат, след като евтин слънчоглед от Украйна стигна до българския пазар.
100% надценка на яйцата
Проверката на Mediapool показа, че и цена на яйцата скача със 100% от птицефермите до магазините
„Голяма, почти двойна е надценката по веригата. Почти двойна е разликата в цената на яйцето от производителя до крайния потребител. Производствената цена е около 32 ст., а в магазините вече стигна 60 ст. за яйце“, коментира пред Mediapool Даниел Божанков, председател на Асоциацията на промишленото птицевъдство.
От думите му става ясно, че и производствената цена на яйцата се увеличила със 100% – от 15 ст. за брой до 30 ст.
„Трябва да се има предвид, че цената на яйцата тръгна от много ниска база от 12-13 ст. до 15 ст. Себестойността на производителя бе 4-5 ст. отгоре. Браншът не бе подпомогнат по време на Covid пандемията, а заради войната на Русия в Украйна фуражите за изхранване на животните поскъпнаха двойно – от 600 на 1250 лв. на тон“, каза той.
Фермите се отопляват основно на пелети, чиято цена през 2022 г. също подскочи. В същото време в Европа има редица огнища на „птичи грип“ и затова около 30% от яйцата се изнасят за Гърция, Англия, Румъния и Унгария, което създава проблем с предлагането.
Търговските вериги: Продаваме възможно най-евтино
От Сдружението за модерна търговия, което обединява водещите търговски вериги на пазара, коментираха отправените упреци от производителите. Търговските вериги са в конкурентна среда и благодарение на големите количества, които могат да закупят от производители и преработватели, осигуряват ниски цени за своите клиенти и гарантирано качество, казаха от сдружението. Това можело да се види от всеки потребител, който пазарува в супермаркет и направи сравнение с цените на същите продукти в квартално магазинче.
От сдружението обясниха, че не може машинално да се сравняват цените на храните в различните страни от ЕС, защото размерите на пазарите са различни, прилаганият ДДС в различните страни е различен, нивото на местните суровини също е различно. Това важи и за разходите за съхранение и цените на енергоносителите.
КЗК: Таван на надценката не е решение
Въвеждането на таван на надценката за основните храни, което на пръв поглед изглежда логично, не е решение на проблема със скъпите храни. В такъв дух е становище на Комисията за защита на конкуренцията от 2019 г. по повод предложение за промяна в закона на „Обединени патриоти“ от 2018 г.
Определянето на максимална надценка на стоките от първа необходимост носи риска всички да сложат надценка, която е равна или много близка до максималната, с което би се получил ефект като този на забранено споразумение, заявява КЗК.
Комисията дава пример, че за първи път максимална надценка на цените на едро и на дребно върху плодовете и зеленчуците е наложена в Гърция след края на Втората световна война и е била премахната през юни 2011 г. Оказало се, че след премахването на регулацията е регистриран спад от 6% при цените на дребно, което е спестило на потребителите 256 млн. евро годишно. Тоест фиксираната надценка може не просто да не намали цените, а дори да ги увеличи.
КЗК смята, че фиксираната надценка може да доведе и до други проблеми като дефицит на стоки или продажба на по-евтини, но и по-некачествени продукти, които в крайна сметка могат да бъдат вредни за здравето на хората.
Друг сценарий е търговците на дребно да прибегнат до увеличение на цените на останалите продукти, за да компенсират загубите.
Риск е също некоректни търговци на дребно да отчетат по-високи покупни цени и така да компенсират наложеното им ограничение на максималната надценка. По този начин регулацията би се отразила единствено на добросъвестните продавачи, които спазват законите.
Според КЗК има далеч по-ефективни начини да се помогне на най-уязвимите групи потребители – чрез осигуряване на индивидуални пакети храна, топъл обяд и т. н.
КЗК: Проблемът не е в търговците
КЗК публикува интересна графика за движението на цените на дребно на основни храни у нас за цяло десетилетие – от 2006 г. до 2017 г. Тя е изготвена по данни от публикацията „Средни цени и купени количества основни хранителни и нехранителни стоки от домакинствата за периода 2006 – 2017 година“, издадена от Националния статистически институт.
Таблица: Движение на цените на дребно от 2006 г. до 2017 г.
Източник: КЗК, по данни на НСИ
Графиката показва, че хранителните стоки се характеризират с различна степен на увеличение, различна степен на променливост и различни периоди на най-висока стойност. Цената на свинското месо остава почти непроменена през целия период, цената на пилешкото и олиото се е увеличила с около 30% през 2017 г. спрямо 2006 г. Увеличението на повечето продукти за този период се движи между 52.9% (кисело мляко) и 85.3% (сирене).
Най-големият скок се наблюдава в цената на маслото, която се покачва повече от двойно (със 126.9%).
При някои стоки не се наблюдават резки покачвания в цените като свинско месо, хляб, кисело мляко, прясно мляко, кашкавал и сирене, докато при други има резки скокове в цените като олио и брашно (през 2008 г. и 2011 г.), пилешко месо (2011 г.), яйца (2012 г.), масло (2017 г.).
Това многообразие в данните за различните стоки показва, че причините за увеличението са свързани с производството на конкретните продукти, а не с продажбата им на дребно.
Ако увеличението на цените се дължеше на търговците на дребно, които продават всички тези продукти, а не само един или част от тях, то тогава би трябвало да се наблюдава сходство в динамиката на цените на отделните продукти, изтъква КЗК.
Въпросът с ДДС
Разликата между България и много от държавите в ЕС е, че много от тях прилагат намалена ставка на ДДС за храните.
До 2020 г. България прилагаше стандартната ставка от 20% ДДС върху храните, следвайки твърдото убеждение на фискалните власти, че намаляването на ставката на данъка за една или друга стока създава далеч повече проблеми, отколкото решава такива. Първо, в повечето случаи то не води до ефективно намаление на цените. Второ, създава много повече трудности при администрирането и възможности за измами. И трето, подобна мярка води до огромни загуби за бюджета, които се разпределят между всички потребители вместо средствата да са насочени към най-уязвимите.
Последното правителство на ГЕРБ обаче допусна пробив в тази политика, като първо с намалена на 9% ставка се оказаха услугите в ресторантите и баровете, а впоследствие изключенията се разраснаха, а някои от тях останаха за постоянно.
С намалена на 9% ставка в момента се облагат книгите, вестниците, списанията, ресторантьорските и кетъринг услугите, бебешките храни, памперсите, екскурзиите, туристическите автобусни превози, фитнесите и други спортни дейности.
През 2022 г. 0% ставка на данъка бе гласувана също за парното, природния газ и хляба и брашното като антиинфлационна мярка.
Единственото връщане обратно на ставката – от 9% на 20%, се случи по отношение на бирата и виното в ресторантите и баровете.
В парламентарен въпрос депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров попита доколко намалената данъчна ставка е свалила цените на съответните стоки и услуги. Служебният финансов министър Росица Велкова му отговори, че по изчисления на МФ за 2021 г. общият негативен ефект за бюджета от намалената ставка за книги, ресторантьорски и кетъринг услуги, детски храни, екскурзии и туристически автобусни превози, фитнеси и памперси се оценява на 218.5 млн. лв., а данните за средните цени на съответните стоки се обработват от Националния статистически институт.
От тях се вижда, че ставката на ДДС върху хляба и брашното, която бе намалена от 20% на 0% от 1 юли 2022 г., е довела до това, че през юли 2022 г. цената на хляба и зърнените храни действително е намалена на месечна база, но с 4.3%. През август има ново намаление с 0.5%, но през септември е регистрирано месечно повишение от 1.1%, през октомври – с 2%, през ноември – с 1.5%, а през декември няма промяна. За цялата 2022 г. хлябът е поскъпнал средно с 20%.
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се е покачил за две седмици с 0,61% до поредния си рекорд от 2,316 пункта, съобщава БТА. Увеличението отчита и поскъпването на хранителните стоки за коледните празници.
В средата на ноември 2022 г. ИТЦ надмина най-високото си историческо ниво от 2,222 пункта, постигнато през май 2022 г., а преди две седмици – в средата на декември, бе поставен нов рекорд от 2,294 пункта.
Статистиката сочи, че за един месец индексът се е увеличил с 1,62 %, за три месеца – с 9%, а на годишна база – с 51,8%, след като ИТЦ бе 1,533 по същото време преди 12 месеца (базовото ниво на индекса от 1,000 пункта е установено през 2005 г.).
Оранжерийните домати да увеличили цената си с 5,6 на сто и се търгуват по 3,37 лв. за кг. Краставиците се купуват 3,58 лв./кг, а червените чушки поевтиняват с 2,1 на сто до 3,26 лв./кг в края на седмицата.
Картофите добавят 41% към цената и се продават по 1,28 лв./кг, морковите са по по 1 лв./кг, а зелето е по-евтино с 2,2 % и се продава по 0,88 лв./кг.
Ябълките също поевтиняват – с 9,1 на сто до 1,20 лв./кг. Цената на лимоните остава 2,50 лв./кг., портокалите са по-евтини с 1,1 на сто до 1,74 лв./кг, мандарините поскъпват с 2,0% до 2,06 лв./кг, ацената на бананите се вдига със 7,5% и е 3 лв./кг.
Кравето сирене поевтинява с 0,9 на сто и се търгува по 11,15 лв./кг, а кашкавалът тип „Витоша“ поскъпва с 0,2 на сто до 18,24 лв./кг.
Олиото вдига цената си с 1,4% до 4,47 лв. за литър, но пък на Софийската стокова борса лиото и тази седмица се предлага на цена 3,50 лева за бутилка от 1 л.
Пакетче краве масло от 125 гр. поскъпва с 0,7 на сто до 2,90 лв. Пилешкото месо също е с 0,7% нагоре – до 6,06 лв./кг.
Захарта поевтинява с 2% и се търгува по 2,47 лв./кг в края на седмицата. Брашно тип „500“ поскъпва с 0,7% до 1,41 лв./кг, а оризът е с 4,9% по-скъп – 3,02 лв./кг. На едро яйцата се продават по 0,40 лв. за брой.
