Преди 5 години и половина, тогавашните софиятехпаркаджии се заядоха с „Уолтопия“, като поискаха да ни глобят, задето сме се забавили да въведем сградата си в експлоатация.

Поискаха ни също така сума пари за разходи, които самите те са направили и продължават да правят на територията си и извън нея, за да поддържат ненужното си съществуване.

Тогава бях още млад, не си бях чупил гърба и реших да не се поддавам на гнусен рекет. Реших публично да изразя раздразнението си от таз шайка юзлеси, която намира смисъл в съществуването си, само за да пречи.

Мислех си, че разкривайки порочната същност на тази паразитна група, справедливостта ще се изсипе връз мен като манна небесна и животът ще продължи, по-добър от преди.

Написах едно писмо и го разпратих по вестниците.

Всички научиха, колко непотребни и злонамерени хора са тогавашните техпаркаджии.

Май ги уволниха малко по-късно.

Дойдоха следващите и ако правилно си спомням, точно по това време се смениха няколко групи за кратко време.

Все тая.

Някъде през 2019-а, поредният директор на техпарка реши да задейства заканите на безполезните си предшественици.

Така де! Онези никва работа не могат да свършат.

Тоя ще ни изрекетира както си трябва!

И както си се прави рекет – казаха ни – ей тука ше ви заведем дело за стотина хиляди – нямаме избор, ако не го заведем има риск главният прокурор нас да ни погне, не че нещо сме лоши, ама така е в България… Но, ако не се дърпате, може да ви направим отстъпка, да си плащате по-малко от това, дето сме поискали (ше се договорим), и няма да ви правим спънки, и ше сме приятели.

Това си беше мръсно, долнопробно, нагло, гнусно, безсрамно, престъпно изнудване.

Не приех предложението им, но и не занимавах обществеността с грижите, които имам.

Не занимах и прокуратурата.

Казаха ми, че техпаркът вече бил на Делян Пеевски, прокуратурата – и тя, така че нямало смисъл да се хабя.

А и предходния път, когато надигнах глас, нямаше някаква полза за нас.

Бях в ролята на полезен глупак, дал основание на една група по интереси някъде във властта да махне едно ръководство на техпарка и на негово място да сложи друго.

Също толкова безполезно.

Но пък по-агресивно.

Проактивно вредителско.

Докато аз пишех писма по вестниците, проактивните техпаркаджии заведоха две дела срещу „Уолтопия“ общо за близо шестстотин хиляди лева и блокираха сметките ни.

Беше декември 2020 г.

Ковидът вилнееше, клиентите ни затваряха навсякъде по света, поръчките секваха, съкращавахме стотици хора, бъдещето изглеждаше мрачно.

Всичките ни сметки стояха блокирани известно време, докато стане ясно, че е достатъчно да блокират само тази сума и само по една сметка.

Всъщност никога не е имало смисъл да блокират каквато и да било сума. Ако спечелят – да блокират тогава, но целта на тези дела всъщност винаги е била да ни създават проблеми, доколкото могат.

Нищо друго.

Беше също така времето, в което започвах да се гневя по-малко.

Осъзнавах все по-дълбоко, че хората сме слаби по природа. И всеки човек е движен понякога от гняв, понякога от любов, понякога от грижа, понякога от страх, понякога от жажда за мъст, понякога от завист..

И рядко хората са само лоши или само добри, само силни или само слаби.

И ако може самите ние да сме движени повече от любов и грижа, и по-малко от другото – ще е истинско постижение в личен план.

Допусках, че ако спечелим делата срещу техпарка, шефовете му ще кротнат, ще осъзнаят че са сбъркали или пък ще ги сменят за пореден път и не си струва да се занимавам повече с този казус.

Не и преди съдът да отсъди кой прав кой крив.

Междувременно решихме да построим ролглайдър около фасадата си.

Ролглайдърът е страшна работа – измислихме го преди няколко години и както очаквахме – оказа се суперпродукт.

Дава ти възможност да възпремеш света от птичи поглед, но без риск.

Летиш около красиви и впечатляващи места и неща, закачен за електрическа количка, която пък се движи по една тръба с шина.

Даваш газ, качваш баири, вземаш остри завои… абе – супер!

И продуктът си тръгна добре – построихме над осемдесет по света.

Осемдесет и пет.

Има един в подножието на планината Фуджи в Япония, един в Лас Вегас, няколко в Китай, в Дубай, Абу Даби, в зоологическата градина на Сингапур строим сега – летиш над лъвове и крокодили, в Ирак, Мексико, Тайланд, Индия, Украйна, Саудитска Арабия, Кувейт, Германия, Португалия, Израел, Испания… в 32 държави по света. И на последните кораби на двете най-големи круизни линии „Принцес круиз шипс“ и „Роял Карибиън“.

Като и двата им кораба са най-големите на света едновременно.

Как точно става това не знам, но е добре че сме и на двата най-големи кораба на света и преговаряме да сложим ролглайдъри и на останалите.

И още единайсет проекта са в процес.

Навсякъде може.

Само около нашта сграда в софиятехпарка не може!

Защото техпаркаджии ни спъват на всяка крачка.

Ако имаше класация за най-зловредна организация, пречеща най-ефективно на независимия частен бизнес, техпаркът щеше да е някъде по върховете, заедно с правителствата на Венецуела и Северна Корея.

Първо години не ни съгласуваха проекта. За жалост всичко, което се случва с нашата сграда, трябва да се съгласува с е*ания техпарк.

По едно време шефът им, не му помня името, дойде на среща и ми предложи да ни съгласува ролглайдъра, ако се откажем от делата, предадем се и започнем да си плащаме.

Добре че бях станал по-смирен вече и си викам – спокойно, спокойно, този човек не те рекетира, той не е злодей, той не е жалка отрепка, не е нещастна мижитурка с малко власт, това не е престъпен рекет. Спокойно!

Човекът просто е слаб.

Навярно така му е заповядал да постъпи шефът на борда на парка, не му помня и на него името, но беше много важен човек. Като ходи и зад него около 2-3 метра важност, и около него също се излъчва много важност, трябва с тъмни очила и петдесети фактор да се мажеш преди среща.

На него навярно Делян Пеевски така му е разпоредил, а на Делян Пеевски сигурно не му е било лесно детството, като четох там как не се разбирал с баща си, а и бидейки дебеличък, сигурно са му се подигравали разни деца, щото родителите им не са ги гушкали достатъчно и не са им казвали колко ги обичат и че няма значение как изглежда едно дете – дебеличко, слабичко, по-умничко или пък не, всичко това няма никакво, ама никакво значение – всички деца заслужават само да бъдат обичани и само това, и да ги гушкат родителите на лягане и на ставане и да им казват колко са прекрасни и колко ги обичат, иначе израстват тъжни, самотни, гневни и не-обичащи, и навярно Делян Пеевски е просто едно такова дете, което обаче е намерило достатъчно сила, да си отмъсти на тоз несправедлив свят…

Ей такива мисли.

Всъщност не съм спрял да мисля така и до днес.

Не се съгласих с предложението на човека, чието име не помня.

И потиснах гнева си.

Опитвах да обясня пасивното си поведение по-скоро с мъдрост и благородство, отколкото със слабост.

Тези безполезни хора ме побеждаваха.

А аз си бичех благородство и чил.

А!?…

Минаха години в очакване на справедливост.

Към 3 години.

На 27 февруари миналата година техпаркът загуби първото си дело на първа инстанция.

Плати ни разноските по делото.

Всъщност – платихме всички ние – данъкоплатците.

Техпаркът просто прахоса едни наши пари, за да вреди на „Уолтопия“.

На 19.06.2023 г. техпаркът загуби и второто дело на първа инстанция.

Там също техпаркът прахоса едни пари, за да вреди на „Уолтопия“.

После месеци техпаркаджиите се криха като мишоци, за да не получат уведомлението, че са загубили делото.

За да продължат да ни пречат протакайки.

Месеци наред не можаха да намерят жив техпаркаджия, че да му кажат че са загубили.

Писах им тук във фейсбука, барем прочетат.

Прочетоха и… обжалваха.

Днес научих че са изгубили и на втора инстанция и съдът е присъдил да ни платят разноските.

До момента техпаркът е осъден да плати към 44 000 лв. на „Уолтопия“ като разноски по загубените дела.

Това – без да сме предявявали иск за вреди и пропуснати ползи.

Точно по същия начин техпаркът ще изгуби и на трета инстанция, ако отново обжалва.

Ще прахоса още пари на данъкоплатците.

И ще минат сигурно още 2 години.

Междувременно, докато губеше делата срещу нас, техпаркът заведе нов рекетьорски иск за 353 815 лева и 6 стотинки.

Тези дни.

Пак на същото основание – да им плащаме за още разходи, които са направили, след като са завели първите дела.

Щото то времето си тече, техпаркът си прахосва парà и иска ние да поемем част от това прахосничество.

Пак запорира всичките ни сметки и пак ни беше нужно време да ограничим запора само до сумата от триста петдесет и три хиляди осемстотин и петнадесет лева и шест стотинки. И само до една сметка.

Злодейството на техпаркаджии няма край.

Ще поставя злодейството на тази мрачна институция в контекста на кардиналната ѝ безполезност.

Ето малко данни:

Капитал, събран от българските данъкоплатци, без някой да ги пита:

101 049 824 лв.

С думи: сто и един милиона четиридесет и девет хиляди осемстотин двадесет и четири лева

Натрупана загуба до 2022 г. – десет милиона деветстотин двайсет и една хиляди лева.

Почти ЕДИНАДЕСЕТ МИЛИОНА ЗАГУБА!

За 2023 не знам колко още са загубили.

Мисля, че субсидиите и унищожаването на стойност в тази фенси дупка ще продължат вечно.

Но и още се сещам:

След като главния архитект най-сетне ни издаде разрешително за проектиране на ролглайдъра около сградата, техпаркаджии зеха, че го атакуваха и него в съда!

Няма край туй долно вредителство…

Ето това представлява софиятехпарк.

Организация, която до момента е взела от данъкоплатците над сто милиона лева, вече е изгубила единайсет от тях, но пък е накупила всякакви скъпи играчки, с които се показва.

Нещо като тъжно момиче с напомпани устни и скули, чипиран нос, облечено в лъскави дрехи с големи лога на гучита и шанели, на ски в Куршавел, обаче не на пистите, ами в Багател с вдигнати ръце, леко присвити в лактите, едната държи някво скъпо шампанско, другата – просто с нокти и момичето се поклаща леко насам натам и си вика: колко съм хубава! колко скъпи дрехи имам! колко много мъже искат да се оженят за мен и колко много жени ми завиждат!

Е*аси кефа!

И както тъжното момиче е обект на възхита от страна на много млади девойки, така и техпаркът си е купил всякакви фенове – учени или пък кандидат такива, на които дава да си играят с играчките му, че им и плаща даже.

Без да очаква някаква работа да се свърши някога.

Важното е да се поклащат насам-натам с чашка в ръка и да се показват редом до скъпите играчки в техпарка.

Купени с парите на не дотам готини работници, дето чинно си плащат данъците.

И други фенове са си купили.

Стартъпаджии и всякакви деятели, настанени на непазарно нисък наем с достъп до играчки и дребни благинки…

Тъжната истина е, че когато някой открадне много пари, той може да си купи симпатиите на много хора.

И не са криви техпаркаджиите, че харчат народна парà и стават все по-зловредни.

Виновни сме си ние, че търпим данъците ни да бъдат прахосвани така безхаберно.

А това е само един нищо и никакъв техпарк с някви мижави сто милиона за прахосване.

Държавата ни е пълна с подобни схеми.

Докато пиша тези редове, техпаркът държи блокирани едни около осемстотин хиляди лева фирмени пари.

И продължава да вреди.