Иван Сотиров, народен представител от 37-тото и 40-тото Народно събрание, бивш кмет на столичния район „Средец“ в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“.
Гражданска инициатива, събрала известни имена от десния спектър, предлага проф. Вили Лилков за кандидат-кмет на столицата. Кое предизвика разделението на десницата в София? Наш гост е Иван Сотиров – народен представител от 37-мото и 40-то Народно събрание, бивш кмет на столичния район „Средец“, сега е председател на гражданско сдружение „Достойнство, отговорност, морал“. Добре дошли в Аудиокаста на „Фокус“, г-н Сотиров.
Добър ден.
Къде се сформира гражданското сдружение, как започна? То сдружение ли е или инициативен комитет? Питам ви ненапразно – появиха се информации, че е сглобен този комитет на 17-тия етаж на „Проно“-то, а там е централата на ГЕРБ.
Добре, че сега от вас разбрах, къде е централата на ГЕРБ. Никога не съм се интересувал. И не съм поддържал, между другото, никога контакти с представители на ГЕРБ, включително с Бойко Борисов, за разлика от хора, които много обичат да лепят етикети и да разпространяват слухове кой на кой е човек. Тези, дето са му викали „шефе“, бяха му министри и сега негов зам.-министър са направили свой министър-председател. На тези хора не им прилича и възпроизводството на старите БКП и ДС практики да се лепят етикети, да се заклеймява всичко, което не им изнася политически. Истината е, че това е спонтанно движение. То тръгна дори от социалните мрежи, защото имаше много остра реакция заради този опит за легитимиране на най-висшата БКП и ДС номенклатура, която не само че носи отговорността за това, което се случваше по време на комунистическия режим, но тази номенклатура проведе и целия преход по начин, по който те бяха планирали. За съжаление, ние не успяхме да излезем от този сценарий и те искат сега с това, което предлагат, да влязат през парадния вход. Защото това си е за мен техен проект, което преля чашата и хората го усещат.
Говорите за кандидатурата на Васил Терзиев?
Да, за кандидатурата на г-н Терзиев. Тук не става въпрос дори персонално за човека Васил Терзиев, а за профила на кандидата. Тези хора с тази кандидатура искат да кажат следното: 45 години тероризирахме вашите предци, 35 години ви управлявахме чрез подставените си лица и сега вече ще ви управляваме оттук нататък чрез синовете и внуците си. Това е очевидната заявка. За този човек е видно още от първите му изяви, че той изобщо не е подготвен за това, за което се кандидатира.
Странно е, че не са го подготвили, при такова амбициозно намерение?
Да. Те говорят, че от два-три месеца обсъждат тази кандидатура, планират. Аз знам тези кръгове, среди, зад тези партии кой стои, защото самите партии, които го издигат, до голяма степен те са също създадени по този начин. И техните лидери, и те самите са вкарани от определени олигархични кръгове, което много пъти с вас сме коментирали. Аз нямам проблем да назова имената на хората, които участват в този инженеринг. Знам, защото те дълго време се опитваха и в СДС да управляват процесите. Те участваха в създаването на ГЕРБ, в създаването на НДСВ и т.н. Те в общи линии гравитират около всички управления и са най-яркото изражение на това, как се реализира олигархичният модел на управление в страната. Така че те имат екипи да готвят политици, имат огромен ресурс, финансов и медиен, за да могат да хванат един човек от улицата и да го направят национален герой.
И след това, когато лъснат нещата, го сменят по същия начин, по който са го издигнали, и изкарват следващия. Това е и моделът на олигархично управление и контрол в страната и на т.нар. задкулисие, въпреки че всички ги знаем, кои са тези олигарси, тези бизнесмени. Те са публични, видими са и т.н., и то през целия преход, но това е тяхната схема. Играта беше да не се допусне изграждането на нормален политически елит в България, на хора, които са развили цялата си обществена и политическа дейност пред очите на обществото, които са израснали нормално пред очите на всички, както е в развитите западни демокрации. Един политик се изгражда по 20-30 години.
Това да си добър политик е дарба, но това е и нещо, което се култивира като всяка дейност. Както има талантливи художници, музиканти, така има и талантливи политици, но освен таланта, ти трябва да имаш и едно дълго изграждане, защото може пък да си много талантлив, да си гениален, но все пак ако ти не полагаш усилия и не развиваш таланта си, не може да дадеш резултати. Това е огромна обществена инвестиция и не може да се експериментира в такива сфери. Този модел е престъпен и безотговорен – да се хващат хора за ръка от една сфера и да се правят министри, да се правят кметове на София, премиери и т.н. Ние това го виждаме непрекъснато, това е процес от години тук. Но става въпрос, че вече се премина една граница на търпимост, това преля чашата, това възмути хората. И затова гражданското движение възникна спонтанно. Ние нито сме правили някакви сбирки, съвещания – да, виждали сме се по няколко души, които сме съмишленици, които се познаваме, но голяма част от тези хора се обаждаха по телефони, в социалните мрежи дадоха подкрепата. Тази инициатива е отворена, много хора се присъединяват. Това не е инициативен комитет – това също трябва да е ясно, който ще регистрира, както е по закон кандидат за участие в изборите.
А как ще участва г-н Лилков?
Това вече ще се види във времето. Въпросът е, че имаше много голямо очакване и трябваше, дето се казва, някой да си сложи главата и да тръгне в тази битка. Г-н Лилков е човек с опит, с политическа биография, с обществена биография, с много качества. Той е един от изследователите, познава София не само като проблеми и като визия, защото той веднъж беше кандидат за кмет и но и от дългогодишния му опит и като общински съветник. Той освен че има визията за бъдещото развитие на града, той има нещо много ценно, което малко хора имат – много добро познание на историята на града, на културата, на духа на града. Той е изследовател не само на проблемите с комунистическите престъпления, с паметта за всичко това, което е много важно. Не може да имаш бъдеще без памет и това е нещо, което всички цивилизовани народи го знаят.
Мнозина биха ви репликирали, особено от поддръжниците на г-н Терзиев, че той е сбъднал в България своята американска мечта, доказал се е като IT специалист и дори неговите призиви са да гледаме в бъдещето, а не в миналото. Това няма ли по някакъв начин да хвърли сянка върху проф. Лилков, че той предпочита да говори за миналото?
Първо, г-н Лилков от самото начало, във всичките му участия, които има досега, той говори за решаване на проблемите на София, той има визия, за разлика от г-н Терзиев, който очевидно няма никаква подготовка и говори едни общи клишета и лозунги. Той по всяка вероятност ще продължи така до края на кампанията. Аз съм работил в и за София, през последните 30 години съм имал отношения към ставащото тук. Освен че съм бил районен кмет, преди това секретар на район, заместник-кмет на София, аз съм бил два пъти и в Комисията по местно самоуправление и регионална политика.
На парламента?
На парламента, да. Имам законопроекти. Аз съм живял през цялото време, не само защото това е свързано и с моя произход, моето родословие е свързано с историята на града, с този период на изграждането на София, на довоенна България, когато София е изглеждала по един друг начин и е вървяла към своето изграждане. И дай Боже сега да се тръгне пак в тази посока на такова изграждане, не хаотично да се строи, не да следва развитието на града интересите на определени строителни групировки, а те да се съобразяват с концепцията, с развитието на града в интерес на гражданите и на бизнеса, но по един друг начин.
Защото тук нещата, независимо от параметрите на устройствения план, който залага концепцията за развитието на града, един от големите проблеми, че и по целесъобразност много пъти се прилага в закона, е, че има в нашето законодателство и в тази сфера, както във всички други, много отворени врати за заобикаляне на закона. И ние виждаме, че развитието на града следва икономическите интереси. Да, хубаво е да се развива един град, но нещата трябва да са подредени по друг начин. Това създава и корупционната среда. Има много рестрикции. Аз съм вкарвал в 40-то Народно събрание предложение за специфичните правила на застрояване на София.
Допуснаха това презастрояване – примерно „Солни пазар“ в центъра, където се построи този билдинг, който противоречи на всички идеи за зелен, чист град, за решаване на въпроса и с паркирането. Ти, когато построиш едно вертикално село в центъра на София, това е огромен поток на хора, коли. Това, освен чисто естетическият проблем, който създава, не решава и социално-битовите проблеми на хората.
И г-н Терзиев с тези проблеми не е запознат, според вашите впечатления и вашата компетентност?
Те, дори да го запознаят в движение, ако ти не си водил тази битка, ако ти не си изследвал проблемите, ако дори нямаш опита на грешките и добрите решения през годините, нищо няма да постигнеш. През целия ми смислен живот съм се занимавал с тези проблеми и още не мога да кажа категорично, че познавам всичко. Разбира се, човек трябва, ако иска да бъде кмет или главен архитект на София, той да има общия поглед. Но тук е и другият голям проблем, който г-н Лилков поставя, нещо, което напоследък престанаха да говорят много от политиците – че ние имаме няколко проблема.
Първо, няма реална децентрализация на управлението на София. Общините са много зависими все още от държавата и финансово, и като управленски правомощия. И ако в началото на 90-те години имаше една вълна на децентрализация, след това в последните 20 години се върви в обратната посока – засилване на централизацията и във финансово, и в управленско отношение. Държавата иззе много функции от общините и те са поставени в много зависимо положение. Вторият голям проблем е вътрешен: в рамките на самата Столична община има много силна централизация. Не можеш да избираш един районен кмет, да го избират и „Люлин“, и „Младост“ – те са по-големи от големи окръжни градове на България, да избираш пряко един кмет и той да е по същество с правомощия на един териториален чиновник. Той има дори по-малко власт от един шеф на дирекция в Столична община.
И какво трябва да се направи?
Значи трябва да има децентрализация, трябва да има прерайониране. Включително и главният архитект на София трябва да дава общата визия. Стигна се до положение, при което НАГ издават разрешение за преместваеми съоръжения. Тези неща във всички развити столици се извършват по райони. Трябва да има районни кметове с районни съвети, но да има по-малко райони и хората, когато избират някой, да знаят, че действително избират кмет и районен съвет, а не някакви хора, които просто се избират така, за да се каже „Ето, има голяма демокрация“. Аз съм бил секретар, когато имаше териториални общински администрации. Кметовете дори ги водеха кметски наместници, еднолично ги назначаваше проф. Янчулев. И тогава аз, като секретар в такава структура, съм имал много повече ресурси да правя политика и да се прави нещо. Кметските наместници тогава, защото аз една година замествах и кметския наместник, тогава имахме много по-голяма власт, много повече ресурси и финансови, и всякакви, да правим някаква политика. Сега, когато са пряко избирани районните кметове, не са еднолично назначени, те имат много по-малко власт, особено в централните райони, в които поради спецификата има някаква възможност нещо да се прави повече.
Казахте, че предимствата на проф. Лилков са в познанието за София, в познанието на проблемите, в изстрадването на проблемите. Той е работил в тези насоки. Доколко и как обаче той ще може да се справи с решаването им, при положение примерно че Общинският съвет не го подкрепя?
Той има опита не само като познание за проблемите, той има и опита как да ги решава, защото той дълго време е работил в Общинския съвет. Той е бил на ключови позиции в Общинския съвет и зам.-председател, той знае как може да се прокарват решения, как да се постигат мнозинства. Още повече искам да ви кажа, че от моя опит, аз дори като районен кмет съм вкарвал предложения и са минавали през Общинския съвет, и са ги подкрепяли всички съветници.
Не трябва да се надценява с това плашене на хората с Общинския съвет – да, той има голямата власт, но не е вярно, че кметът е заложник на Общинския съвет. Зависи от кмета. Ако кметът има добрите решения за града, ако предлагаш нещо, което не е свързано да прокарваш определени икономически интереси, а да дадеш едно добро решение за града, няма кой съветник от която и да е политическа фракция в Общинския съвет да застане против. Аз и като заместник-кмет на София, и като районен кмет никога не съм имал проблем, когато предложа нещо добро, всичките са го подкрепяли, дори и съветниците от БСП. Сега, като стане въпрос за Паметника на Съветската армия, естествено, там влизаме в много тежка война. Или по някакъв друг такъв въпрос.
Но за 90% от въпросите, които се решават, драмите и битките стават, когато кметът на общината или мнозинството се опитва да си прокарва определени лобистки интереси. Тогава вече започва битката, защото другите искат или да участват, или да провалят далаверата на другия. Там стават битките. Ако ти играеш почтено, няма кой съветник да застане срещу теб. Примерно, да дадеш пълна прозрачност за дейността на общината, да качиш информацията на сайта й. Те и сега обществените поръчки се наблюдават, но да въведеш един регламент, при който да не може още с критериите за обявяване на обществената поръчка ти да предупредиш кой ще спечели. Защото каква е ползата, че има прозрачност, след като ти правиш прозрачна процедура, но тя е предопределена, кой ще спечели. Пак ви казвам, не съм имал случай, когато да предложа нещо добро, хем дори от позицията на районен кмет, която е доста ограничена, което да бъде отхвърлено.
Добрите решения, никой не може да застане срещу тях, защото в крайна сметка всяка партия си гледа интереса и си пази името пред избирателите. Така че това не трябва да се надценява. Кметът има ключова роля, ако има волята и не е партийно зависим. Аз много отдавна съм мислил и съм бил радетел за това в София да се разбие тоя партийно-корпоративен модел, клиентелен, който вреди. Искам да ви кажа, че големият проблем на кметовете на София, защото аз съм работил и с г-жа Фандъкова, и със Софиянски преди това, и с Янчулев – големят проблем е, че те са рамкирани. Дори и там, където има добри намерения, има добри идеи, те са силно зависими. И няма как да не бъдеш зависим от партията, която те е направила кмет.
Няма безплатен обяд. Това, че те са работили за теб, че те са те подкрепяли, след това те ти се стоварват с цялата тази клиентелна мрежа не само от бизнеси, които ги подкрепят, ами виждаме, че много от партиите се превърнаха в нещо като бюра за трудоустрояване. И то много стар проблем е това. Ние не сме се излекували от комунистическия манталитет. Уж партии, които се заявят като демократични, те са много по-тоталитарни дори от сегашните остатъци от БСП. Голяма част от хората, които останаха в партиите, се превърнаха в клиентела на ръководството и участват в политическия живот, само ако тяхната партия дойде на власт, да бъдат назначени някъде, да осребрят нещо самите те, роднините им и т.н. И големите партии, тези двата големи блока – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, те го показват и във властта, едните по-дълго време, другите по-кратко, но сега това се вижда и в управлението.
Един месец не могат да се разберат за областните управители и всичко е кой на кой какво ще даде, къде да си вкара клиентелата. И те са като термити. Като дойдат тия партии големи с членските си маси, с всички там шуробаджанашки схеми, става страшно. И това го плащаме всички ние. Една гражданска кандидатура, каквато е кандидатурата на г-н Лилков, независимо че той е с обществен и политически опит… Плюс това, виждаме, че зад него застават основно фигури, които са реализирани, за тях не е драма това да се изхранват като някакви неудачници, които влизат в партиите, само и само защото по друг начин не могат да си осигурят препитанието. Това също е гаранция, че може да се разбие този модел, защото той вече ще се чувства в много по-голяма степен зависим от гражданите или от авторитетните фигури, които са го подкрепили, отколкото от партийния апарат, който го е направил.
Така че това е много важно да се заложи за този граждански вариант, за да се разбие този модел на партийни зависимости. А сега естествено, че ще има атаки и по тази линия, ще има атаки и от двете мощни в София партийно-корпоративни групи, които ще се бият за властта. Защото БСП, очевидно е, че те потъват. Ако имат 5-7 съветника, за тях ще трябва да викат „Ура!“, те сигурно ще бъдат бити в София от „Възраждане“. Но за двата партийни мастодонта една такава кандидатура, която да е представител на демократично мислещите, на десните хора в София, доказана, ще бъде голям проблем. Защото и едните, и другите разчитат на следното: голяма част от гласоподавателите и на тези две коалиции са хора, които те ги използват по принципа „Гласувайте за нас, за да не е другият“. Затова и подръжниците им не са ентусиазирани в гласуването си. Едните гласуват за ПП-ДБ, защото те ги плашат с Борисов. Там има някаква фиксация на тази тема. Докато в действителност двете коалиции живеят в добра симбиоза. Те неслучайно постигнаха ротационно измерение на тая симбиоза. Те са си взаимно необходими да се плашат един друг. Много хора гласуват за ГЕРБ, защото не искат да виждат повече там Христо Иванов…
Кирил Петков?
Кирил Петков, Асен Василев, ген. Атанасов и т.н. Има хора, които са готови да гласуват за всеки, само и само да не ги виждат тях, и обратното. Но това е гласуване „против“.
Кои ще подкрепят проф. Лилков?
Голяма част от хората, които гласуват против, бяха хората, които гласуваха през годините за СДС, за демократичните партии, гласуваха за една друга България. И тези хора са омерзени от това, че са излъгани. И в момента, в който те видят някакъв шанс да могат да гласуват по съвест, положително, „за“, алтернативно, те ще го направят. И затова и от двете страни ще има война.
Едните – естествено, че ПП-ДБ, ще се опитат по всякакъв начин да опаковат кандидатурата на г-н Лилков като някаква проекция на ГЕРБ, защото за тях това работи. Те така направиха и Радев президент, за една бройка и Мая Манолова щяха да направят кмет на София. С тази схема сега мога да пробутат и внука на генералите от ДС, и то по всички линии. Има хора в България, които по едната линия – репресирани от режима, по другата линия са били по някакъв начин свързани с него. Докато при г-н Терзиев няма празно, както казва един приятел.
Всичките му роднини са БКП, ДС, и то от най-висшата номенклатура. Защото имаше 1 милион хора, които членуваха в Комунистическата партия и много от тях го правеха, знаем, 90% го правеха от кариеризъм, просто защото тогава нямаше как по друг начин човек да се реализира. Но те също в една или друга степен се чувстват изиграни от всичко това, което се случи по време на прехода. Те неслучайно ги плашиха със СДС през първите години, че ще бъдат комунистите бесени едва ли не по дърветата, ще се постъпи с тях, както те са постъпили след 9 септември с хората. Видя се, че в демократичната общност нямат техния манталитет и тяхната склонност, но поне идеята беше да не ни управляват тези, които са ни управлявали преди това.
Г-н Лилков или проф. Лилков – все едно, дали ще успее да убеди и вие съответно като гражданско сдружение зад него ще успеете ли да убедите софиянци в необходимостта да го подкрепят, именно за да се разрушат олигархично-партийните модели?
Трябва да направим всичко възможно. Това е… През София може да се обърне целият национален политически модел, защото тук са най-политически гласуващите хора, независимо че това е избор за кмет на София, за решаване на общинските проблеми, но изборите в София винаги съдържат двата елемента – и националния политически, и разбира се, приоритетите и вижданията за града. Г-н Лилков притежава параметрите и хората, които го подкрепят, да развият и двете неща заедно, защото те са свързани. В крайна сметка, в България и по закон, и по традиция изборът на кмет е и политически въпрос, особено кмет на столицата, той е национален политически въпрос, не само защото тук са всички национални и културни, и други институции, национални символи, паметници и ключови инфраструктурни проблеми, но в крайна сметка тука са две неща: едното – за развитието на града, но и ценностният политически дебат и за това дали накрая, след изборите ще може да се направи пробив. Кандидатурата на Терзиев е опит да се узакони олигархичното управление, олигархичното възпроизводство, династично, съсловно на старата БКП, ДС номенклатура. Те искат на този избор вече да влязат през парадния вход, през София, през Меката на дясното, на демократичното и да кажат „Ние победихме завинаги. Ние пак сме тук“, както Стефан Продев тръгна в началото. „Пак сме тук и завинаги.“
И пак сме същите.
Това, дето се казва, е последният бой за което сме се борили през тези години. И пак искам да кажа. Те ще се опитат да профанизират дебата, да банализират, както имаше опити да се банализира злото и т.н. Така, сега вие какво се занимавате тука – бабата, дядо, чичото, лелята. Действително, ако това беше едно изключение, ако този човек беше едно изключение като произход и реализация, да кажем – да, нормално е, много добре. Но истината е, че всички олигарси са БКП и ДС обвързани.
В 40-то Народно събрание комунистите все нападаха СДС, приватизацията и т.н. Да, допуснаха се много грешки, но голямата грешка на СДС и на ОДС тогава беше, че не се извърши лустрация и се допусна всичките БКП, ДС, ДКМС номенклатури да завземат всички ресурси на държавата. И аз затова съм ги питал комунистите: кажете един голям едър бизнесмен в България, от която и да е сфера или на ключова позиция, който да не от вашите БКП, ДС, ДКМС среди.
Хилят се нахално, никой не стана да даде един пример, някой човек, който не от тия среди. Затова тук става въпрос, че се използва изключение – да приемем, че това е едно прекрасно изключение, сбъднатата американска мечта, че този човек по никакъв начин не се е възползвал, че просто е имал късмет – както казва Наполеон, и късметът е качество, нали – направил е големия бизнес, но тук в случая, дори да приемем, че това е едно прекрасно изключение, то всъщност се използва, за да се узакони правилото, а правилото е ужасно. Каква беше цялата схема? БСП винаги е била династична партия. Сега вече Корнелия Нинова съвсем ги разнебити, но аз си ги спомням по времето на Виденов – те вътрешно са кастово разделени като партия комунистите. Там не е било, както СДС – примерно, няма председател, няма редови депутати, с всеки може да се седне на масата да се говори. Те не си общуваха от висшата каста. Боков няма да го видите да говори дори с Александър Маринов, който беше шеф на градската на БСП. Това е тяхното мислене.
И те какво направиха? 45 години избиха, защото те знаеха, че произходът има значение. Да, хора не трябва да се преследват за произход, но произходът има значение и това е цялата човешка история. Дори ако погледнете всяка енциклопедия, в интернет – винаги се пише за известните лица, какъв му е произходът, коя е майка му, кой е баща му. Тези неща са важни. Един ден могат да забранят, както са тръгнали тенденциите, за човек да е забранено да пишат какъв пол е, дали е мъж или жена, но за майка му и баща му кои са, от какво семейство е, ще пишат. Комунистите много добре знаеха, че произходът има значение, и с тяхното извратено и престъпно съзнание ликвидираха целия елит на България, до трето поколение искаха да унищожат всичко. Защо? За да може да бъдат само те, техните деца и внуци, а ние да бъдем хората, както един от техните пропагандатори или там защитници се изказа – „кварталните алкохолици“. Значи за тях бившите хора – те така наричаха техните потомци, те трябва да бъдат една нисша каста, маргинали. И това е ужасното – погледнете… ПП-ДБ дължат отговор на техните привърженици. Толкова ли не можаха – десетки хиляди хора гласуват за тях в София, да намерят един човек, който да не е от тоя БКП-ДС-каста, който все пак да има някаква способност и качества да бъде кмет на София?
Дали тук не става въпрос и за зависимости?
Ами става. Тук става въпрос и за препиране. И олигарсите, които стоят отзад, тези, които финансират тези кръгове, ако погледнете, и на олигарсите, и на самото ръководство на ПП-ДБ произходът им е такъв. Вярно, не са генерали, не са шефове на цели отдели в „Държавна сигурност“, но са всичките поне сътрудник, партиен секретар, туй-онуй. Няма празно. Ако бяха поне като в оня филм – роднина-милиционер, човек да каже „Хайде, демокрация, трябва да има представителност“, но те са само такива. Всичките – погледнете цялото им ръководство. Така че с тази кандидатура те искат ударно да изперат и своите биографии. Защото за хората от демократичната общност не е приятно така, винаги го е имало това, справедливо или не, и това винаги им е тежало – те произхождат от номенклатурата, те са привилегированите, те са висшата каста. СДС на VІ Национална конференция имаше дори вътрешни лустрационни разпоредби, за които включително и за произход хора не можеха да вземат водещи позиции. Смяташе се, че те по някакъв начин са ползвали привилегии и т.н.
Ами сега това момче Васил Терзиев, ако не беше дошла народната власт и не беше дете на генерали, нямаше да гледа Зоологическата градина от „Гурко“, може би щеше да гледа някаква тоалетна в двора някъде в страната. Това му е дало шанса. Когато баща му е бил в САЩ, сигурно не като приятел на САЩ по ония времена, той е имал възможност да учи на Запад, да научи езици. Такива хора имаха тези шансове, когато за нас, децата на враговете на народа, имаше проблем да вземем открит лист за границата. Лесно се забравят тези неща, че хората ги разстреляха като кучета, ако искат да напуснат така проспериращото комунистическо Отечество и ги водеха „врагове на народа“.
Виждаме, че сега и Радев използва същият речник – техният президент, защото Радев беше техен: „С вас сме, г-н президент“ и сега се учудват, когато поддържа руските тези. Той винаги е бил „С вас сме, г-н Путин“ – това му беше от още от първия мандат, той непрекъснато повтаряше опорните точки на Кремъл. И сега тези хора, които направиха Радев президент, издигат кандидат и му пишат там в партитурите, защото той очевидно е индиферентен към тези неща, но трябва да ги говори, срещу изказванията на Радев. Ами кой го направи Радев? Същите тези хора са в коалиция с ГЕРБ, в коалиция са с ГЕРБ за втори път. Бяха в коалиция с Мая Манолова. Сега, освен ГЕРБ, взеха като бонус и ДПС, защото мисля, че и преди сме говорили – тази измислица с големите конституционни реформи има само едно алиби: да вкарат и ДПС в играта.
А участието на ДПС за мен има само една логика с оглед на всичко, което говориха тези хора – тактическо примирие между Пеевски и Прокопиев, защото видяха, че тяхната битка на двата олигархични кръга създаде възможност Радев да управлява близо две години. Радев си вкарва олигархичен кръг и те разбраха, че ако водят тази война, накрая и едните, и другите ще увиснат и ще остане само Радев и неговите там ДС играчи. Не че при тях няма също ДС играчи Защото вижте произхода на Пеевски също. Той е един много успешен бизнесмен, той дори мисля, че е по-богат от Терзиев, млад. Вярно, дядо му е бил на окръжно ниво шеф на ДС, не е бил на национално, но ето, Пеевски дори е по-успешен в тоя смисъл бизнесмен, защото хем с по-малка протекция по линия на властта, а вижте какъв бизнес прави. Прокопиев – също, Домусчиев, който и да погледнете, всички. И затова ние се чудим, защо в политиката няма принципи, няма ценности, няма ляво, няма дясно. Ами, защото всички тези политически скрупули им пречат на бизнеса. За тези хора всичко е бизнес. Столична община е стартъп, държавата е стартъп, всичко е експеримент, бизнес, инвестираш, каквото можеш – взимаш. Аз съм го гледал това, включително и в СДС. Идва някой от бизнеса, един го бяха направили председател. Хората мислеха, че като дойде с милионите си, защото СДС не беше в добро състояние, ще помогне финансово. Напротив, разходите се бяха увеличили. Тези хора си гледат бизнеса. Всеки си има професионалната деформация, всеки гледа по този начин. Обществено-политическата дейност иска едни качества, бизнесът иска други. Аз съм управлявал и икономически структури, големи държавни холдингови компании и т.н. Там има друга логика. Дори някой път, когато си работил с хора, с избиратели, ти вече добиваш други навици. Това пък ти пречи в бизнеса, защото ти се отнасяш със служителите си като с избиратели, като с хора от СДС, които са ме избирали. Това съм усещал на моменти, че ти пречи.
Има една идея, почва да набира скорост: да се направят вътрешни избори в демократичната общност. Как гледате на тази идея? Навремето така Петър Стоянов успя да отстрани Желю Желев.
Виждам, че има такива неща, но това първо се прави от политически партии. Предварителните избори се организират от политически партии, които са се договорили да имат общ кандидат за кмет, обща листа за съветници, като говорим конкретно за местните избори. Такива избори са правени, но това се организира от партиите, за да решат въпроса помежду си. Ако не могат да се разберат да се договорят, защото звучи неприлично, някой път го разиграват като ритуал пред публиката – правят предварително избори. Но това означава, че ти имаш споразумение за обща листа. Няма как, ако се търси кандидат в общността, първо трябва всички партии, които се заявяват като десни и десноцентристки, да подпишат споразумение, че ще имат общо явяване, че ще има някаква ротационна или някаква сглобка в София. Това има смисъл за ПП и ДБ – след като са се прегърнали национално, да си направят едни предварителни избори, да си определят кмет, да имат обща листа. Нали е ясно, че това няма как да стане. А да направиш предварителен избор само за кмет – никоя партия няма да участва в това, защото ако спечели кандидатът на другата партия, той ще си води листата на своята партия. И какво ще решат? Че той трябва да участва като някакъв общ кандидат, пък всеки да си се явява поотделно. Няма как да стане. Това са хора, които са чули за предварителни избори. Друго е като правиш предварителни избори само за мажоритарен вот, както беше с между Петър Стоянов и Желю Желев. Тогава беше само за президент.
За президент.
Тогава беше само за президент. Тука трябва да направиш избори за мажоритарни кандидати, ако правиш нещо сериозно, защото в София дори сме правили вътрешни избори 1999 година, когато Стефан Софиянски, дори първия път Софиянски се яви на вътрешни избор само между партийните членове тогава с Валентин Василев и още двама конкуренти имаше, игра за кмет.
След това бе правено вътре в СДС, само че беше за районни кметове, защото евентуалният кандидат на Софиянски за кмет се оттегли. Те бяха отворени, можеха да участват хора, които са гласували примерно преди на други избори. Но това винаги се прави за районни кметове и за селски кметове, не може ти да изведеш само през избор за кмет, пък за листата – тези неща са свързани. Това е, много е сложен изборът в София – той се прави за няколко нива. Кога ще се прави – идва август месец. За да е пълноценен един предварителен избор, първо трябва да има това условие, той трябва да е представителен, трябва да се предложи да участват много хора, трябва да имаш една по-продължителна кампания, за да може да се направи пълноценно предварителния избор, не просто да се отбие номера.
Ние сега влизаме в август месец, септември започва активната кампания – кога ще правиш реална кампания, кога ще правиш предварителната. Ако някой е имал такава идея, сега това е понеже за ПП-ДБ се говори, че ще правят предварителни избори преди няколко месеца, пък не са ги направили, изкараха човек дето вътре още не могат да се разберат, кой го е посочил. Защото една от версиите е дори, че бил на Мирчев протеже, че го бил предлагал преди от ДБ, а че не е на ПП кандидатура. Те още не знаят, как се е получило. Най-малкото дори да има такива предварителни избори, нужни са правила, има все пак и някакви критерии, какви хора могат да участват. Аз примерно не бих приел по някакъв начин човек, който е с профил да бъде кандидат на БСП, да бъде кандидат на демократичната общност. А и там печелят хората с партийната структура, с многото пари, ако участват. Много пъти между партиите не се е получавало, защото винаги по-голямата партия с по-големият апарат на предварителни избори има преимущество. Примерно когато Софиянски предложи на Надежда Михайлова предварителни избори, аз бях за това, защото Надежда Михайлова щеше да го бие на предварителния избор, но това не се възприе от колегите в СДС, но се видя, че той пък на реалните избори, аз ви казах, той е по-разпознаваем, има си ресурса, бил е кмет, на реалните избори има по-голям шанс. Така че аз съм убеден, че ако тогава бяха станали предварителни избори, ние щяхме да го победим и на вътрешните, защото той няма зад гърба си организации, структури, СДС все още имаше ресурс и възможност да го победи. Така че по този въпрос мисля, че най-малкото е несериозно.
Ако обаче партия реши да подкрепи кандидатурата на проф. Лилков, примерно Борисов както заяви, че бил готов да се включи той и ГЕРБ в един дясноцентристки блок, ако партия реши да подкрепи, то подкрепа не се отказва, тогава?
Това е все едно да разсъждаваме, ако Борисов реши да подкрепи Терзиев, той може да подкрепи всеки, Борисова го е показал. Той може в рамките на един ден сутринта да каже, че е готов да подкрепили Лилков, следобед Терзиев, още повече, че там си имат коалиция, може да измислят дори и някакво ротационна форма за кмет на София, сега ако тръгвам в посока на такива спекулации, шеги и закачки. Според мен Борисов няма алтернатива да не си издигне собствен кандидат, пак по същите съображения.
След този ход, който може би и стратегически за пръв път Борисов прави нещо по-дългосрочно, стратегически подкрепи ПП-ДБ с много големи жертви, защото за неговата партия това да имаш само един министър, независимо че очевидно по места там комисии, по областни администрация, но все пак това за неговата партия е доста голям шок, той сигурно е разчел, че в дългосрочен план ще го осребри, но това е голямо изпитание за партизаните на ГЕРБ. Сега, ако направи такъв вход в София, някакъв импас, защото очевидно той не е в добра кондиция, това означава, че той трябва да си жертва кампанията на районните кметове и на листата. Сега, тук не става въпрос за някакъв така кандидат, който е тръгнал мажоритарно, а тук ще се даде политическа алтернатива, поне това сме го говорили, във времето ще се види, но ще спекулира.
Значи, за Борисов има интерес да се възползва от тази ситуация, защото той вижда, че това е голям шок за неговите конкуренти ПП-ДБ, той ще се опитва поне 1-2 месеца да опакова кандидатурата на Лилков, защото той го прави, и го е правил досега успешно всяка алтернатива да е в неговото поле, защото това играе в негова полза, той не е като ПП-ДБ, той има друг стил на игра. Те пък ще се опитват, от ПП-ДБ, да опаковат Лилков, защото това за тях се оказа успешен вариант. Те така провалиха кандидатурата на Герджиков, която според мен във всички случаи беше по-добрата от Радев, не по-добрата, беше коренно различно, а те с Радев участваха в едно национално предателство – да излъчиш една заявена проруска кандидатура. Герджиков нито беше толкова зависим от Борисов, колкото го изкарваха, той сигурно щеше да бъде лоялен към партията, която го е подкрепила, но в никакъв случай повече, той си е един реализиран човек, с биография, със самочувствие. Провалиха просто един кандидат ей така с техните партийни агиткаджийски изпълнения. За една бройка щяха Мая Манолова да направят кмет на София. Виждаме нейното отношение към войната и по геополитически, и по всички въпроси, но аз съм работил и с Фандъкова, и с Мая Манолова, просто няма база за сравнение.
А как ще опакова Борисов Вили Лилков?
Е, не, той Борисов както винаги, въпреки че това веднъж му изигра лоша шега, той винаги изчаква в последния момент да сложи картите на масата. Така, разбира се, с това изчакване загуби президентските избори, защото с Цецка Цачева беше така – всички социологии му показваха категоричен превес, той видя, че една доста безлична фигура, като Румен Радев, Трайчо Трайков и той не стоеше кой знае колко добре на терена, и Борисов каза: „Аз мога сега да си вдигна и Цецка Цачева и ще я направя президент, защото имам партийна машина за правене на избори, добре организирана партия, финансов, медиен ресурс“ и всички социологии му даваха категорична победа.
В момента, в който обаче той вдигна Цецка Цачева, той още при първите засечки видя, че вече е пресолил манджата и че хората не обичат по тоя начин да ги рекетират и някой да се чувства сигурният победител, „Ей така ще ви кажа кой да бъде, ще ви хвана Цецка Цачева и ще ви я направя президент“, и плати за това цената. Между другото сега ПП-ДБ също на база резултатите от предишните избори и олигарсите, които стоят отзад, решиха, че могат да си направят каквото искат, и те според мене сега ще получат същия шамар, който получи Борисов с Цецка Цачева. Защото това издигане на тази кандидатура и начина дори, по който го направиха, е изключително арогантен, и те ще платят цената. А те разчитат на много по-критично избирателно тяло, отколкото другите партии. И има още нещо, което може да се каже: тези хора понеже цялото им ръководство, те са с такъв генезис, като Терзиев, може би от по-ниските нива, те нямат чувствителността, задушевността, това няма как да му го обясниш, ако той не го е усетил, за хората, които са пострадали…
Те не ги разбират.
И няма как да ги разбират.
„Сит на гладния вяра не хваща“, както казва…
Те няма как това да го усетят. Тук става въпрос за едно благоприличие. Г-н Терзиев няма как да има усещането за тия неща, те в някаква степен него ще го употребят, защото той през цялата кампания, а и каквото и да стане той ще бъде принуден да се отрича – нещо, което дори по Наказателен кодекс ти нямаш право да свидетелстваш срещу родителите си, никой не може да иска това от теб. Павлик Морозовци не ни трябват. Но той сега през цялото време ще трябва да го прави, ще не ще, защото в София той ще трябва сега да руши паметниците, да се изказва за Паметника на Съветската армия, за всички тия символи, които са издигнати в памет на такива като дядовците му или на тези, които ги докараха на власт, защото те дойдоха благодарение на Съветската армия. И той ще трябва през цялото време да се подлага на това унижение, тази екзекуция, да воюва с корените си, с родословието си.
Това ще му е драма.
Това ще му е драма. Аз не знам защо този човек се вкара в това, той надали има такива прегрешения да го заслужава това. А то ще бъде неизбежно, защото той ще трябва да се бори срещу родовата си памет. Ще го прави, защото то е свързано с много неща, които трябва да се свършат София, които тая общност ще ги очаква от него.