Posts Tagged ‘КФН’

УПФ „Топлина“ отново c най-висока доходност на годишна база

Posted on: април 21st, 2021 by МИГ No Comments

На свое заседание на 15 април 2021 г. Комисията за финансов надзор (КФН) определи минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 29.03.2019 г. до 31.03.2021 г. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд. Данните показват, че универсалните пенсионни фондове (УПФ) приключват 24-месечния период с положителна минимална доходност от 0.11%, за разлика от професионалните пенсионни фондове (ППФ). Те завършват с отрицателна (-0,04%).

Универсален пенсионен фонд „Топлина“ е с най-висока доходност от 4.02% за периода от 29.03.2019 г. до 31.03.2021 г. На второ и трето място се нареждат УПФ „ДСК-Родина“ с 3.83% и „УПФ – Бъдеще“ с 3.34%. УПФ „Съгласие“ е постигнал доходност от 3,32%. Два универсални пенсионни фондове завършват същия период с еднаква доходност от 3.23%. Това са „Eн Ен УПФ“ и УПФ „ЦКБ-Сила“. Доходността на „ЗУПФ Алианц България“ е 2.83%, следвана от УПФ „Доверие“ с 2.41% и УПФ „ПОИ“ – 1.29%.

От публикуваните данни на Комисията за финансов надзор се вижда, че и при професионалните пенсионни фондове, също деветте приключват 24-месечния период на годишна база с положителна доходност. Първите три позиции се заемат съответно от ППФ „ДСК-Родина“ с 4.00%, ППФ „Топлина“ с 3.52% и „Ен Ен ППФ“ с 3.40%, следвани от „ЗППФ Алианц България“ (2.92%), ППФ „ЦКБ-Сила“ (2.84%), ППФ „Доверие“ (2.64%), „ППФ – Бъдеще“ (2.50%), ППФ „Съгласие“ (2.19%) и ППФ „ПОИ“ (1.75%).

Доходността е важен показател и тя зависи от вида активи, в които са инвестирани акумулираните средства и тенденциите на съответните пазари. За да определи задължителната минимална доходност, КФН разглежда отчетите на фондовете и постигнатата от тях доходност за последните 24 месеца. Пълният текст на Решения № 211 – УПФ от 15.04.2021 г. и № 212 – ППФ от 15.04.2021 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Пазари“, “Осигурителен пазар“, „Статистика”, ”Статистика и анализи”.

КФН проверява всички борсови сделки на Владислав Панев

Posted on: април 15th, 2021 by МИГ No Comments

Комисията за финансов надзор е изискала информация за всички сделки на Владислав Панев, който тази сутрин положи клетва като депутат от „Демократична България“, съобщава БНР.

От Комисията за финансов надзор са категорични, че проверката има регулярен характер.

Владислав Панев е дългогодишен борсов инвеститор и е председател на дружеството „Скай управление активи“.

„Извършването на дистанционен надзор над в никакъв случай не е свързано с наличието на извършено нарушение, а с текущ рутинен и непрекъснат надзор върху дейността на поднадзорните лица и лица, притежаващи квалифицирано дялово участие“, се казва в позицията на небанковия регулатор.

„Нямам абсолютно никакви притеснения от проверката на сделките ми с ценни книжа от 90-те години насам. През цялото време съм бил абсолютно прозрачен на капиталовия пазар“, коментира Панев.

В КФН си раздадоха 1, 2 млн. лв. премии

Posted on: януари 19th, 2021 by МИГ 1 Comment

В Комисията за финансов надзор са си раздали 1 206 516 лв. като бонуси и ДМС за 2020 г., става ясно от отчета на институцията. Тези тлъсти бонуси идват на фона на факта, че миналата година, посред първата вълна на пандемията, членовете на комисията си вдигнаха и заплатите.

Служителите на КФН са сред най-добре платените в държавната администрация и в никакъв случай не са изложени на първа линия в борбата с COVID-19, но са сред тези, намазали най-много от кризата.

Възнаграждението на председателя на регулатора скочи на 13 148 лв., а на заместниците – на 12 000 лв. Директори на дирекции се сдобиха със заплати от 5133 лв., актюерите – с 4500 лв., главните експерти – с 2893 лв., старшите експерти – с 1989 лв., а младшите – с 1472 лв.

В Държавния бюджет за 2021 г. текущата издръжка на Комисията се завишава с 1,321 млн. лв. По-голямата част от допълнителната сума – 1.198 млн. лв., отива по перото „възнаграждения на персонала“. С останалите 123 000 лв. се увеличава максималният размер на новите задължения за разходи, които комисията може да натрупа през 2021 г.

Допълнителните средства ще бъдат за сметка на парите, които комисията внася в държавния бюджет от глоби и санции. През последните години този трансфер е 3 млн. лв., но догодина ще бъде намален с въпросните 1,321 млн. лв.

От началото на 2018 г. КФН стана държавната институция с най-високите възнаграждения, наред с тези в БНБ, след като бе променен моделът ѝ на финансиране. Оттогава комисията, в която работят около 200 души, се издържа единствено от годишните такси на компании, които тя надзирава – застрахователни и пенсионни дружества и инвестиционни посредници. За целта тези такси бяха увеличени драстично – 3-4 пъти, като годишно формират бюджет от малко над 20 млн. лв.

Властта връща бонусите на чиновниците в бордове

Posted on: ноември 17th, 2020 by МИГ No Comments

ГЕРБ връща на чиновниците бонусите, които им отне след скандал през 2012 г. Държавните служители и наетите в администрацията по Кодекса на труда имат право да получават допълнително възнаграждение за участието си в управлението на държавни и общински фирми и други видове бордове. Предложението е внесено преди второто четене в пакета данъчни закони за догодина от депутати от ГЕРБ, начело с председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова.

В кризата дори и Комисията за финансов надзор (КФН) планира да вдигне заплатите на своите служители, въпреки че те са сред най-добре платените в държавната администрация и в никакъв случай не са изложени на първа линия в борбата с КОВИД-19. Преди второто четене на Закона за държавния бюджет за 2021 г. депутатите от ГЕРБ предлагат поправка в първоначалните разчети за КФН, с която текущата издръжка се завишава с 1,321 млн. лв. По-голямата част от допълнителната сума – 1,198 млн. лв., отива по перото „възнаграждения на персонала“.

От началото на 2018 г. КФН стана държавната институция с най-високите възнаграждения наред с тези в БНБ, след като бе променен моделът й на финансиране. Оттогава комисията, в която работят около 200 души, се издържа единствено от годишните такси на компании, които тя надзирава – застрахователни и пенсионни дружества и инвестиционни посредници. За целта тези такси бяха увеличени драстично – близо 3-4 пъти, като годишно формират бюджет от малко над 20 млн. лв. В резултат на новия модел на финансиране от такси, събирани от частния бизнес, възнаграждението на председателя на регулатора скочи на 13 148 лв., а на заместниците – на 12 000 лв. Директори на дирекции се сдобиха със заплати от 5133 лв., актюерите – 4500 лв., главните експерти – 2893 лв., старшите експерти – 1989 лв., а младшите – 1472 лв.

В края на третия си управленски мандат ГЕРБ смята да върне на чиновниците благина, която им отне със скандал през 2012 г. Държавните служители и наетите в администрацията по Кодекса на труда отново ще имат право да получават допълнително възнаграждение за участието си в управлението на държавни и общински фирми и други видове бордове, става ясно от предложения на група депутати от ГЕРБ, начело с Менда Стоянова, за второто четене на пакета данъчни закони за 2021 г.

През 2012 г., след като установи, че редица чиновници взимат по-висока от неговата заплата, премиерът Бойко Борисов разпореди на подчинените си спешно да върнат бонусите си от участие в бордове от 2009 г. насам. Тогава Борисов обяви например, че като зам.-министър Кирил Ананиев, сегашният министър на финансите, е взел 540 000 лв. бонуси. Впоследствие Ананиев се защити, че изцяло е дарил сумата още преди избухването на скандала. В крайна сметка Борисов събра 603 хиляди лева от върнати бонуси, които раздаде като дарения, а после забрани със законови промени на висшите и редовите служители в администрацията да получават допълнителни пари за подобна дейност.

УПФ „Топлина“ за четвърто поредно тримесечие е с най-висока доходност

Posted on: октомври 30th, 2020 by МИГ No Comments

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува данни относно доходността на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване за периода 28.09.2018 г. – 30.09.2020 г. на годишна база. Данните от заседание на Регулатора, провело се на 29.10.2020 г., показват, че универсалните (УПФ) и професионалните (ППФ) пенсионни фондове приключват 24-месечния период с отрицателна минимална доходност. При УПФ тя е -2.15%, а при ППФ е -1.92%.

За този период седем универсални пенсионни фонда са постигнали положителна доходност. Отново, за четвърто поредно тримесечие, УПФ „Топлина“ е с най-високата доходност от 3.06%. За периода 28.09.2018 г. – 30.09.2020 г. на годишна база на второ и трето място се нареждат УПФ „Съгласие“ с 2.24% и УПФ „ЦКБ-Сила“ с 2.19%. Останалите УПФ, постигнали положителна доходност, са УПФ „ДСК-Родина“ с 1.34%, „УПФ – Бъдеще“ с 0.90%, „Eн Ен УПФ“ с 0.16% и УПФ „Доверие“ с 0.11%. Двата пенсионни фонда, приключващи 24-месечния период с отрицателна доходност, са „ЗУПФ Алианц България“ (-0.09%) и УПФ „ПОИ“ (-0.56%.)

От публикуваните данни на Комисията за финансов надзор се вижда, че и при професионалните пенсионни фондове, също седем от тях приключват 24-месечния период с положителна доходност. Първите три позиции се заемат съответно от ППФ „ЦКБ-Сила“ с 3.17%, ППФ „Топлина“ с 2.53% и ППФ „Съгласие“ с 2.15%., следвани от ППФ „ДСК-Родина“ (1.43%), „ППФ – Бъдеще“ (0.81%), „Ен Ен ППФ“ (0.19%), ППФ „Доверие“ (0.01%). Останалите ППФ приключват с отрицателна доходност, съответно ППФ „ПОИ“ (-0.18%) и „ЗППФ Алианц България“ (-0.25%).

Доходността е важен показател и тя зависи от вида активи, в които са инвестирани акумулираните средства и тенденциите на съответните пазари. За да определи задължителната минимална доходност, КФН разглежда отчетите на фондовете и постигнатата от тях доходност за последните 24 месеца. Данни за доходността за периода 28.09.2018 г. – 30.09.2020 г. на годишна база и определената минимална доходност може да намерите на сайта на КФН, в раздел „Статистика“, „Статистика и анализи на осигурителния пазар“.

„Топлина“ отново отчита най-висока положителна доходност сред универсалните пенсионни фондове

Posted on: юли 17th, 2020 by МИГ No Comments

 

На 16 юли 2020 г на свое заседание Комисията за финансов надзор определи минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 29.06.2018 г. до 30.06.2020 г. Минимална доходност от управлението на активите на универсалните пенсионни фондове за този период е в размер на -2,57%, а минималната доходност от управлението на активите на професионалните пенсионни фондове възлиза на -2,50%.

Пет компании регистрират положителна доходност за посочения период, а четири са с отрицателна. „Топлина“ приключва периода с най-висока положителна доходност сред универсалните пенсионни фондове. За периода 29.06.2018 г. до 30.06.2020 г. пенсионният фонд е постигнал положителна доходност от 2.32%. Останалите УПФ, които са постигнали положителна доходност за посочения 24-месечен период са, съответно УПФ „Съгласие“ с 2.00%, УПФ „ЦКБ-Сила“ с 1.64%, УПФ „ДСК-Родина“ с 0.77% и „УПФ – Бъдеще“ с 0.69% Четирите компании, които регистрират отрицателна доходност за посочения период, са УПФ „Доверие“ с -0.09%, „Eн Ен УПФ“ с – 0.35%, „ЗУПФ Алианц България“ с – 0.58% и УПФ „ПОИ“* с -1.18%.

За професионалните фондове Регулаторът определи минимална доходност от – 2,50%. При тях четири компании отчитат положителна доходност и пет компании – отрицателна. За 24-месечния период с положителна доходност завършват, съответно ППФ „ЦКБ-Сила“ с 2.37%, ППФ „Топлина“ с 1.64%, ППФ „Съгласие“ с 1.56% и ППФ „ДСК-Родина“ с 0.82%. Останалите ППФ приключват годината с отрицателна доходност, съответно „Ен Ен ППФ“ с -0.23%, ППФ „Доверие“ с – 0.38%, „ППФ – Бъдеще“ с -0.47%, „ЗППФ Алианц България“ с -0.73% и ППФ „ПОИ“* с -0.81%

На сайта на КФН, в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар” може да намерите данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност.

КФН отказа проспекта за увеличение на капитала на ПИБ

Posted on: февруари 21st, 2020 by МИГ 1 Comment

Комисията за финансов надзор е отказала да потвърди проспекта за увеличение на капитала на Първа инвестиционна банка. Това става ясно от публикуваните днешни решения на държания регулатор, цитирани от investor.bg.

ПИБ е една от двете банки, заедно с Инвестбанк, при които Европейската централна банка откри капиталов негостиг при извършения стрес-тест на българските кредитни институции. Влизането в изискванията беше едно и от основните изисквания за България, за да може да стане част от т.нар. чакалня на еврозоната.

Днес КФН пише, че „отказва да издаде потвърждение за първично публично предлагане на акции, които да бъдат издадени от „Първа Инвестиционна Банка“ АД, гр. София“. Причини за това решение обаче не са посочени.

Направени са съответните препоръки към банката, която съобщи, че ще отрази желанията на регулатора и ще внесе проспекта отново скоро.

„Първа инвестиционна банка продължава да изпълнява своя план за увеличение на капитала“, съобщава ПИБ в официално съобщение.

Припомняме, че банката обяви още в края на миналата година, че планира да набере 200 млн. лв. от софийската фондова борса под формата на увеличение на капитала, за да изпълни изискванията на ЕЦБ. Дупката, която централната европейска банка откри беше в размер на 263 млрд. евро.

На ПИБ се наложи и да продаде голям пакет от лоши кредити за 540 млн. лв. през миналата година.

Износ на „административен капацитет“ за Казахстан

Posted on: февруари 6th, 2020 by МИГ 1 Comment

В Комисията по финансов надзор подобно нещо не се беше случвало – топ надзорник да си подаде оставката преди изтичането на мандата му. Обикновено надзорниците си траят и понякога остават на тлъстата си заплата с месеци и години. А Владимир Савов по официални данни получаваше 11432 лв. месечно бруто, но с бонусите не е падал под 15 000 лв. чисто.

Точно затова Савов изненада всички.

Hapoднoтo cъбpaниe пpиe ocтaвĸaтa нa члeнa нa Koмиcиятa зa финaнcoв нaдзop Bлaдимиp Caвoв на 22 януари тази година. Toвa cтaвa двa дни пpeди мaндaтът нa Caвoв пo зaĸoн дa изтeчe. Малко след това той се озова на ключов пост в Надзора на Казахстан.

B caйтa нa Koмиcиятa зa финaнcoв нaдзop мoжe дa ce види, чe Caвoв e избpaн oт Hapoднoтo cъбpaниe зa члeн нa Koмиcиятa нa 24 янyapи 2014г. c шecтгoдишeн мaндaт. Kaтo члeн нa KФH тoй oтгoвapя ca cтaтиcтиĸaтa и aнaлитичнaтa дeйнocт в нeя и бe дeжypният зaмecтвaщ пo oтдeлнитe pecopи, ĸoгaтo cъoтвeтнитe зaмecтниĸ пpeдceдaтeли излизaxa в oтпycĸa или в ocтaвĸa. Haй-чecтo Caвoв зaмecтвaшe Paлицa Aгaйн ĸaтo изпълнявaщ длъжнocттa зaмecтниĸ пpeдceдaтeл, oтгoвapящ зa зacтpaxoвaнeтo.

Кой е всъщност Владимир Савов и какво свърши за 6 години в КФН?

Той притежава магистърска степен по бизнес администрация от London Business School, магистърска степен по международни икономически отношения от УНСС и има дългогодишен професионален опит в сферата на банковото дело и капиталовите пазари, натрупан в различни международни финансови институции – „Уникредит Булбанк”, The Bank of New York, Brunswick UBS, банка Уралсиб Капитал, инвестиционната банка Credit Suisse и финансова корпорация „Откритие”.

Точно в тази корпорация той работи през последните 4 години, преди да се върне в България и да стане част от КФН. В нея е работил като директор на аналитичния отдел на руската финансова корпорация “Откритие”. Преглед на руската икономическа преса показва, че тази корпорация се свързва с кремълската банка ВТБ, както и с рейдърски скандали.

Руската икономическа преса следи внимателно развитието на корпорацията “Откритие”, която през последните години успешно се разраства и придобива нови банки и активи. На финансовия пазар виждат корените на успеха в това, че в самия разгар на кризата през 2009 г. ВТБ купува 19,9% от акциите на “Откритие” за 5 млрд рубли ($ 166 млн). Това става в момент, когато пари няма практически у никого и позволява на “Откритие” да започне агресивно да увеличава своите активи – пише руският седмичник “Русский репортер“.

Българският аналог на този неприкрит държавен фаворитизъм (основен акционер във ВТБ с 60,9% е руската държава) е подкрепяната с държавни пари Корпоративна търговска банка. При управлението на ГЕРБ в КТБ бяха концентрирани до 70% от влоговете на големите държавни предприятия. Това позволи на банката да увеличи агресивно своите активи, а чрез партньорството си с руската ВТБ да закупи стратегически предприятия като Виваком и Булгартабак.

Името на “Откритие” е замесено в мащабен рейдърски скандал в края на миналото десетилетие. През 2008 г. фирма от корпорацията става партньор-инвеститор в Дома на културата “Киров” в Санкт Петербург, който принадлежи на профсъюзите. Идеята е да се ремонтира сградата на дома на културата, а на прилежащата земя инвеститорите да построят елитен жилищен квартал и бизнес център.

За целта е създадено общо дружество, в което профсъюзите апортират 20% под формата на недвижимо имущество – сградата на “Киров” Вместо свежи инвестиции за останалите 80% от уставния капитал, “Откритие” внася в съвместната компания съмнителни дългови книжа. През април 2009 г. директорът на новото дружеството продава зданието за 2 млн. долара на кипърска офшорка. Година след продажбата Ленинградската федерация на профсъюзите с потрес установява, че домът на културата вече не и принадлежи. Започват съдебни дела, които приключват с доказване на злоупотребата и разтрогване на договора. Образувано е и наказателно производство срещу директора на компанията, продал недвижимостта на офшорката, но впоследствие е прекратено.

Подобни неща са се вършели в „Откритие“ по времето на Савов там.

Колкото до свършеното от Савов в КФН приличието изисква лаконичност. Като шеф на надзора над инвестиционната дейност той завари само 2 фирми в черния списък на посредниците, които работят без лиценз в България. Сега, когато напусна списъкът клони към 200. Паралелно с това лицензираните дружества намаляват от малко над 60 до под 23. Данните говорят за излизане на много фирми в сивия сектор и криминализиране на цялата небанкова финансова институция. Поне знаем какво го чака Казахстан – корупция и провал в регулацията.

Като шеф на застрахователния надзор пък Савов е сочен като един от виновниците системата, работеща от десетилентия в „белия свят“ – „Бонус-малус“, да се препъне три пъти и след повече от 10 години обсъждания да не може да се стартира и до момента.

КФН отне лиценза на застрахователна компания „Юроамерикан“

Posted on: декември 17th, 2019 by МИГ No Comments

Комисията за финансов надзор съобщи, че е взела днес решение за отнемане лиценза за извършване на застраховане на ЗК „Юроамерикан“ АД.

Комисията посочва следните основания:

От периодично представяните в КФН от ЗК „Юроамерикан“ АД финансови справки и отчети е видно, че през периода януари – август 2018 г. застрахователят не отчита сключени застрахователни договори. В периода септември – декември 2018 г. дружеството е сключило общо 9 застрахователни договора.

От извършената проверка е видно, че в периода от януари до август 2019 г., ЗК „Юроамерикан“ АД отново не е сключвало застрахователни договори, нито е завеждало претенции по действащи застраховки, съответно не е изплащало и застрахователни обезщетения.

На 01.09.2019 г. застрахователят е сключил три броя застрахователни договори, които обаче са сключени с лица, които са акционери на ЗК „Юроамерикан“ АД, като две от застрахованите лица са и служители на застрахователната компания. Видно от представените в КФН от ЗК „Юроамерикан“ АД данни, дружеството не е извършвало застрахователна дейност за период от осем месеца (от януари до август) в рамките на последните две години – 2018 г. и 2019 г.

Освен това ЗК „Юроамерикан“ АД не разполагала с налична система на управление с адекватна, ефективна и прозрачна организационна структура, която да осигурява надеждно и разумно управление на дейността на дружеството. Назначавани са лица, които изпълняват ключови функции в дружеството, без КФН да е уведомена и без да е получено одобрение от страна на надзорния орган. Не са представяни документи, доказващи, че лицето, определено за ръководител на функцията по управление на риска, отговаря на изискванията за професионална квалификация и надеждност. Липсвали актуални вътрешни правила и политики.

Комисията назначава Стефан Петров Стефанов за квестор на ЗК „Юроамерикан“ АД до назначаването от съда на синдик или до вписването на ликвидатор на дружеството.

Стоян Мавродиев получава 36 000 лв. на месец

Posted on: юли 20th, 2019 by МИГ 1 Comment

Шефът на Българската банка за развитие се оказа най-скъпо платеният служител на държавна работа според данните от имуществените декларации на властта, публикувани от КПКОНПИ.

Оказва се, че месечното възнаграждение на г-н Мавродиев засенчва дори това на премиера Бойко Борисов. Трудът на банкера е оценен на 36 211 лв. месечно. Министър-председателят е получавал чисто 6954 лева през 2018 г., което е 5 пъти по-малко от изкарваното от шефа на ББР.

Заплатата на Мавродиев надхвърля дори тази на един от най-богатите директори на държавни болници – шефа на „Св. Екатерина“ – Генчо Начев. Чистото трудово възнаграждение на втория възлиза на 34 012 лева на месец.

Дори в областта на правосъдието заплатите са доста по-ниски от тази на Мавродиев. Главният прокурор Сотир Цацаров получава възнаграждение в размер на 9000 лв., а повечето съдии получават горе-долу същата сума. Председателят на Конституционния съд Борис Велчев е декларирал 154 519 лв. доходи за година.

За сравнение президентът Радев получава около 10 000 лв. месечно. Министрите пък взимат около 5000 чисто.

КФН изземва функции на БНБ

Posted on: юли 16th, 2019 by МИГ No Comments

Въпреки усилията на ексфинансовия министър Симеон Дянков за обединяване на банковия и финансовия надзор, това лелеяно събитие не се случи. Двата надзора – в Българска народна банка и Комисията за финансов надзор останаха самостоятелни. Което значи, че не могат да се месят в работата един на друг.

Въпреки това, КФН прави пореден опит да изземва функции на Централната банка. Преди дни Комисията предупреди, че на електронна страница на дружество с наименование Alternativa Finance BG е публикувана информация, че „дружеството предоставя услуги и извършва дейности по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти“. Посочено е също така, че тези услуги и дейности се извършват въз основа на издаден лиценз.

Във връзка с публикуваната информация на посочената електронна страница Комисията за финансов надзор информира инвеститорите, че „дружеството с наименование Alternativa Finance BG, както и със сходно на това наименование, няма право да предоставя инвестиционни услуги и да извършва инвестиционни дейности по чл. 6 от ЗПФИ“.

Това вече е изтъркана плоча. КФН преди около половин година предупреди за същото. Защо при възцарилото се мъртвило в дейността на Комисията някаква фирма боде постоянно очите й?

Защото през тази странна фирма всъщност се атакува друга (както КФН пише – „дружество със сходно наименование“), а тя е „Алтернатива файненшъл“.

Веднага трябва да се уточни, че „опасното“ за инвеститорите дружество „Алтернатива Файненшъл“ е абсолютно легален, регистриран и лицензиран играч. Всеки може да види това на страницата на БНБ в списъка с лицензираните финансови къщи.

„Алтернатива файненшъл“ има лицензи за небанкова финансова институция от БНБ с номер 27228 от 10.05.2017 г. (№168 по ред), както и от Министерството на финансите с номер 6592 от 13.12.2018 г. Вторият лиценз, издаден от Министерство на финансите, дава право на дружеството да взема клиентски средства и да търгува с инвестиционно злато и други благородни метали. В компанията работят над 250 души в 5 държави. През целия период на своята дейност – над 8 години, дружеството се е стремяло да предлага инвестиционни варианти „по поръчка“ за всеки отделен клиент. То оправдава своето име, търсейки винаги спецификата, а не конфекцията при инвестиционния избор. Компанията е издържала всички проверки от лицензиращите органи, няма актове, нито наказателни постановления, както за компанията, така и за физическите лица, които я управляват и работят в нея.

На второ място, с това си писание КФН нарушава основни процедури, вменени й за изпълнание от закона за самата нея. „Алтернатива“ не е проверявана, не са писани актове, не са влизали в сила наказателни постановления. По каква логика тогава топ надзорници заключават, че ако се казваш „Алтернатива“ си нарушител? Конкуренцията ли им го нашепва, приятелските кръгове ли около ръководителите й с отдавна пробит имидж или политици, които я използват за маша за вмешателство в техни си сфери на влияние?

„Аlternativa Financial“ е работодател №1 за миналата година. Това показват данните от форума на един от най-големите сайтове за намиране на работа у нас – bgrabotodatel.com.

Когато става дума за успеха на тази компания, не може да се подмине и фактът, че неин управител е съветникът към Президентството на Република България – икономистът Румен Гълъбинов.

„Гордеем се с този факт“, коментира Гълъбинов. „Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи има няколко компетентни държавни органа, които осъществяват регулациите на лицензионните дружества. Комисията за финансов надзор осъществява надзора над пенсионните фондове и над целия небанков финансов сектор. Другото важно регулаторно дружество е Българска народна банка, която регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на доставчиците на платежни услуги и на издателите на електрони пари в страната. Също така, все по-често много небанкови дружества търсят подкрепата от регулатора БНБ като едно алтернативно и по-добро решение за техния бизнес, обясни той.

Румен Гълъбинов е бащата на българския застрахователен надзор – през 2002 г. става първият председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. – зам.-председател на новоучредената Комисия по финансов надзор (КФН).

Според наблюдетели атаката на КФН може индиректно да има и по-голяма цел – през Румен Гълъбинов – към президента и неговата кадрова политика.

Дали е така?

Източник: „Банкер“

Делян Пеевски овладява КФН през експертки на диети, чанти и аксесоари

Posted on: април 1st, 2019 by МИГ No Comments
Пеевски овладява и Комисията за финансов надзор? Горанов благодари за опънатия над него и любимия му кръстник ”чадър”. На 27.03.2019 г. председателят на Комисията за финансов надзор Бойко Атанасов, приеман за близък на Владислав Горанов и Делян Пеевски, внесе в Народното събрание предложения за избор на двама свои заместници – Илиана Христова и Мария Филипова.

По закон КФН е независима от изпълнителната власт. При встъпване в длъжност членовете на комисията полагат пред Народното събрание следната клетва: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната, да работя за осъществяването на целите на Комисията за финансов надзор, като се ръководя от принципите на независимост, обективност и добросъвестност при изпълнението на задълженията, възложени ми от закона. Заклех се.“.

Колко независими, обективни и добросъвестни ще са новите попълнения на КФН, които не притежават експертен опит на пазарите, които ще трябва да надзирават? Къде и кому са се доказали Христова и Филипова, предложени да ръководят управление „Застрахователен надзор“ и управление „Надзор на инвестиционната дейност“? С какво ли са заслужили уреждането им да получават по над 12 000 лева месечно – минималната месечна пенсия на 57 пенсионери. Предстоят ли сътресения в държавата, които да налагат заемането на постове от двете „експертки“ от които само Народно събрание може да ги освободи?

Коя е Мария Филипова, която ще поеме управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН?

Звездната кариера на Филипова се дължи на работата й в министерството на правосъдието, когато заместник-министър е известният вече като „Карлсон, който живее на покрива“, председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев (27.12.2011 г. – 24.01.2013 г.).  Топлите отношения на Филипова и Георгиев са все още сред най-обсъжданите теми в министерството. Публикуваната на сайта на Народното събрание биография на Филипова до назначаването й от финансовия министър Горанов за председател на Държавната комисия по хазарта, не разкрива някакви значими постижения – юрист, завършил УНСС, длъжностно лице по регистрация в Агенцията по вписванията, младши юрисконсулт в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, старши експерт в Министерството на правосъдието,  главен експерт в Министерството на финансите и старши юрисконсулт в Българската банка за развитие. Заеманата от Филипова длъжност в ББР, случайно или не, е избягвана да се споменава.

Малко вероятно е работата като юрист на Филипова да е причината, която е мотивирала Горанов да назначи един главен експерт в дирекция „Правна“ на МФ за ръководител на ДКХ няколко месеца след като Филипова напуска МФ и постъпва на работа в ББР.

Напомняме, че държавната ББР, първоначално създадена да подпомага малкия и средния бизнес, се превърна в банка-кредитор за едрия капитал с връзки с управляващата партия ГЕРБ. В средата на 2017 г. банката отпуска над 160 млн. лева кредити на фирми, свързвани с депутата от ДПС Делян Пеевски. И си спечели името „банката на Пеевски“.

Случайно или не, номинацията на Филипова за член на КФН се прави малко след извършената от КПКОНПИ проверка на финансовия министър, която проверка по нищо не се различи от проверката, която „Карлсон, който живее на покрива“ направи на Пеевски и го изкара чист като сълза.

Коя е Илиана Христова която ще поеме управление управление „Застрахователен надзор“ на КФН?

За предложената от Бойко Атанасов Илиана Христова е публична тайна, че е близка на … самия  Бойко Атанасов. Звездната й кариера следва звездната кариера на Атанасов в НАП. Двамата споделят и трудните моменти – данъчните ревизии на Цветан Цветанов за шестте апартамента, получени от тъста му, от които той излезе чист, колкото Пеевски и Горанов след това. Христова е известна и с размера на депозитите си във фалираната КТБ. През юли 2013 г. влогът на Христова в КТБ е 105 205 евро, който е нараснал до 113 095 евро към датата на затваряне на банката. Към настоящия момент Христова е директор на териториалната дирекция на НАП –София, а НАП продължава да пази в тайна дали и какви данъчни ревизии е извършила на фирмите на кръстника на Горанов. Затова пък преследва „като изпериалисти“ всички неудобни на кръга Пеевски-Доган и главния прокурор Сотир Цацаров.

Двете не-експертни за ресорите, за които се предлагат, номинации за заместник-председатели на КФН поставят под сериозен въпрос независимостта на КФН от изпълнителната власт и от тези, от които изпълнителната власт е зависима. За сметка на това, според техни колеги, предлаганите за заместник-председатели на КФН Христова и Филипова са експертки по маркови дрехи, аксесоари, козметични процедури и диети. Поне като такива са известни сред колегите им. С назначаването им съставът на КФН ще бъде окомплектован. Припомняме, че третият заместник-председател на Бойко Атанасов е небезизвестната депутатка от ГЕРБ Диана Йорданова, прославила се с прочитането на глава VII от проектозакона за независимия финансов одит като „Ви Ай Ай“. Диана Йорданова бе избрана от Народното събрание за заместник-председател на КФН няколко месеца след назначението й като председател на парламентарната комисия, която трябваше да разследва нередностите при обществените поръчки, възлагани от Мирослав Боршош, като директор на НДК.  Йорданова също се е доказала като лоялна по вертикалата Горанов – Пеевски.

Фрог

ГЕРБ превзе напълно Комисията за финансов надзор

Posted on: март 27th, 2019 by МИГ No Comments

ГЕРБ е на път да политизира Комисията за финансов надзор и тотално да обезличи нейния експертен характер. Назначеният преди близо две седмици нов председател на КФН Бойко Атанасов вече е готов с предложения за свои заместници.

Според неофициална информация надзорът върху деликатен и взривоопасен сектор като застраховането ще бъде поверен на досегашния директор на ТД на НАП в София Илиана Христова. Тя е близка на Атанасов от годините му, когато са работили заедно, а той оглавяваше приходната администрация. За отговорник за инвестиционния надзор пък ще бъде посочена Мария Филипова, която от около година е председател на Държавната комисия по хазарта.

С очакваните назначения се засилва тенденцията финансовият надзор да се поверява на политически лоялни хора, а не на експерти в съответните ресори. Кой ще бъде новият зам.-председател по застраховането се следи особено внимателно заради поредицата скандали в сектора през последната година – фалита на ЗД „Олимпик“, проблемите около системата „бонус-малус“ и „Зелена карта“. Това вероятно е основната причина да се заложи на особено доверен човек.

За номинираната Илиана Христова може да се каже, че със сигурност е такъв за Бойко Атанасов. Нейното кариерно издигане в НАП буквално следва неговото. Другото ново лице в КФН се очаква да бъде 33-годишната Мария Филипова, прекарала кариерата си предимно в държавната администрация – Агенция за приватизация, Министерство на правосъдието и Министерство на финансите. Именно началникът й от последното място Владислав Горанов я назначава в подчинената му Държавна комисия по хазарта през февруари 2018 г.

Ако бъдат приети новите назначения, ГЕРБ напълно ще бетонира доминацията си в КФН – регулаторът на целия небанков сектор, в който се управляват над 25 млрд. лв. активи. И двете кандидатури произлизат от структури на подчинение на финансовото министерство. Ако към тях се добави и Бойко Атанасов, който при последните два кабинета на Борисов продължаваше да се ползва с доверие, партията вече има мнозинство в комисията. Освен това и третият зам.-председател, който отговаря за пенсионните фондове, Диана Йорданова е бивш депутат от ГЕРБ.

„Атака“ пробутва човек на ДПС за шеф на КФН

Posted on: март 1st, 2019 by МИГ No Comments
„Атака“ предлага човек на Делян Пеевски да оглави КФН. Става дума за Бойко Атанасов, който от октомври 2017 г. е зам.-председател на финансовия регулатор.

Атанасов оглавяваше Националната агенция за приходите в кабинета “Борисов 2”. Именно тогава медийни публикации разкриха за връзката между него и депутата от ДПС.

По време на “Борисов 3” бе зам. -финансов министър. Не е тайна, че хора на Пеевски бяха поставени на възлови места по предложение на „Атака“.  Сега оттам изтъкват, че Бойко Атанасов  има 20-годишно професионално развитие и придобит изключително ценен управленски опит. Както и, че при управлението на Атанасов, НАП повишава доброволното изпълнение на задълженията до 83,5% и постига ежегоден ръст от над 12% събираемост.

Зелена карта е пред гръмване, КФН доказано ЛЪЖЕ

Posted on: август 23rd, 2018 by migadmino No Comments

Скандалът с фалиралия кипърски застраховател „Олимпик“ не само не заглъхва, но и продължава да вади наяве нови тревожни щрихи – както за проблемите на застрахователния пазар, така и за работата на независимите контролни органи, пише Сега. От разменени задочно обвинения между Комисията за финансов надзор (КФН) и доскорошния й зам.-председател Ралица Агайн става ясно, че в институцията не си говорят за проблемните подназорни дружества. В същото време се оказа, че и други застрахователи се нуждаят от повишено внимание. А „Зелена карта“ е следващата бомба в застраховането, която ще избухне съвсем скоро.

В деня, в който Ралица Агайн подаде оставка и парламентът я прие, тя намекна, че председателката на КФН Карина Караиванова също носи отговорност по случая. Вчера в интервю по Би Ти Ви тя разказа притеснителни неща за работния климат във финансовия регулатор. „Не е било в правомощията ми да ходя при премиера и финансовия министър и да информирам за подобни проблеми. КФН е колективен орган, има си и председател”, каза вчера Агайн, подсказвайки, че Караиванова е била длъжна да докладва на правителството. Тя посочи, че е предала всички необходими доклади на колегите си, въз основа на които КФН е взимала и решения. Агайн призна, че е пропуск липсата на достатъчно публична информация по случая „Олимпик“, но поясни, че това е „проблем на комуникационната политика“ на КФН. „Нямам право да давам изявления по медиите. За мен в такава ситуация трябва да се предостави информация и тя да стигне до най-много хора“, обясни тя.

С нетипична бързина КФН реагира на думите на довчерашната зам.-председателка с „изявление“, в което се твърди, че Агайн мълчала за рисковете от казуса „Олимпик“, а председателката Карина Караиванова била получила първия й доклад едва на 17 август. „Ралица Агайн-Гури никога и по никакъв начин не е предупреждавала останалите членове на КФН или председателя на комисията за евентуални рискове относно фалита на ЗК „Олимпик“, се посочва в изявлението. Караиванова получила вариант с фактологията относно „Олимпик“ едва преди дни и тогава управлението „Застрахователен надзор“ се захванало да прави детайлен анализ на рисковете в сектора.

Твърдението, че председателката на КФН е разбрала за рисковете миналия петък, е смехотворно, при положение че още на 10 май 2018 г.  комисията прие решение, с което забранява на кипърския застраховател, поел към фалит, да сключва нови застраховки у нас, а вече половин месец медиите се занимават със скандала.

Трусовете около „Олимпик“ и работата на КФН създават още притеснения за това как се осъществява надзорът върху небанковия финансов сектор у нас – застраховане, пенсионно осигуряване, капиталов пазар. Неслучайно в последните години Еврокомисията във всички свои доклади отправя забележки към качеството на този надзор. Въпреки това от началото на годината КФН е администрацията с най-високи заплати в държавата.

Опозицията вчера отново повдигна въпроса за оставка на цялата комисия. „Не може скандалът да се размине само с оставката на зам.-председателката“, заяви Филип Попов, депутат от БСП. Според него обаче отговорност трябва да се търси и от службите, и от изпълнителната власт, които са проспали „пирамидата“ „Олимпик“. „Собственикът й, който е регистрирал фирмата в Кипър, е някакъв испанец Диего, на когото е забранено в родината му Испания да извършва каквато и да било финансова дейност. Но от 2009 до 2018 г. той безпроблемно работи в България и изкарва от българските граждани около 21 млн. евро годишно. Това е фрапиращо“, коментира пред БНР народният представител. Според него още 2009 г. е трябвало да се обърне внимание кой е той и защо в Кипър няма нито една полица, а всичко е насочено към България.

Доскорошният шеф на застрахователния надзор Ралица Агайн призна вчера, че има риск в сектора на застраховките „Гражданска отговорност“, които могат да доведат до нови сериозни проблеми. Те са свързани с факта, че събираните премии не покриват щетите.

„Зелена карта“ е следващата бомба в застраховането, която ще избухне, предупреждават експерти. „Извън България има много недобросъвестни кореспонденти, които сключват договори със съответните бюра „Зелена карта“ и застрахователи и които източват и крадат пари от застраховки чрез фиктивни щети и фиктивни плащания“, заяви преди дни в интервю за в. „Сега“ Борислав Богоев, бивш зам.-председател на КФН.

И премиерът Бойко Борисов се оказа запознат с темата. Службите го информирали, че български застрахователи плащали огромни суми за обезщетения на катастрофи в чужбина по линия на „Зелена карта“. „Не може 42% от катастрофите в Румъния да са с автомобили с българска регистрация и да има хора в чужбина с по 300-400 автомобила с българска регистрация“, възмути се Борисов в парламента. И обяви, че е поискал полицейските аташета в посолствата на България в страните, които участват в мрежата  „Зелена карта“, да проучат случая.

Въпреки целия хаос в КФН, засега Ралица Агайн се оказва единствен „изгорял бушон“ при скандала  „Олимпик“, който удари 270 000 български шофьори. Но и тя подаде оставка по емоционални причини, а не защото се чувства отговорна за скандала. Шефът на КФН Карина Караиванова не е отронила нито дума. Премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов категорично отхвърлиха възможността те да имат вина.

Ще има ли оставки за шефове на КФН и Ралица Агайн?

Posted on: август 19th, 2018 by МИГ No Comments
При 275 000 ужилени български шофьори какво трябва да стане!? Най-нормалното е шефката на КФН Карина Караиванова, заместник-председателят и шеф на управление ”Застрахователен надзор” Ралица Агайн да подадат оставки и си тръгнат час по-скоро. Но като че ли и те са недосегаеми, както и някои министри на Борисов. А премиерът мълчи!

Но точно от устата на Агайн излязоха думите, че Комисията за финансов надзор не смята, че носи вина за фалита на застрахователна компания „Олимпик“. Каза го заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, която отговаря за застрахователния пазар. И още по- страшно – на този етап комисията не разполагала  с информация как ще бъдат обезщетявани клиентите на „Олимпик“.

По данни от Гаранционния фонд към днешна дата действащите полици по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към „Олимпик“ са 197 551, от тях 96 658 полици са сключени на разсрочено плащане на 3-месечни вноски, а други – на 6-месечни вноски, тоест не по всички полици предстои връщане на пари. Всички бяха прекратени автоматично тази нощ. Не е необходимо клиентите да подават искания за връщане на част от премията, тъй като застрахователят служебно разполага с необходимата информация. По същия начин ще бъдат изплатени и обезщетенията.

Собственик на „Олимпик“ е Диего Гонзалес Алонсо, испански гражданин, съобщи Ралица Агайн. По думите й до началото на май не е имало данни, че „Олимпик“ има финансови проблеми.

Засега не е ясно как клиентите на фалиралата компания ще се обезщетяват, каза Агайн: „Допълнително по този въпрос ще предоставим информация веднага щом я получим от окончателния назначен ликвидатор, ако и когато той бъде назначен. В момента тази информация няма как да бъде предоставена от Кипър, тъй като все още няма постоянен ликвидатор. Има временен такъв, на който задълженията включват да опази имуществото до момента на произнасяне на съда“.

Специалистите на материята подложиха на недоверие капацитета на управляващите КФН да отговорят на съвременните изисквания на пазара. Борислав Богоев, предшественик на поста на Агайн, разкритикува действията на Комисията за финансов надзор: „Г-жа Ралица Агайн на секундата трябва да си подаде оставката, включително и председателят на комисията трябва да си подаде оставката. 15 години не е имало фалит на нито един застраховател. За осем месеца – фалит на две застрахователни компании“, посочи той.

Скандал! Заплатата на шефа на КФН е 13 бона, на заместниците му – 12 бона

Posted on: февруари 14th, 2018 by МИГ No Comments

От Комисията по финансов надзор (КФН) оповестиха новите възнаграждения на ръководството и служителите на комисията. Това се прави след промяната в закона и в модела на финансиране на КФН, осигурявано изцяло от събираните от бизнеса такси, уточниха оттам.

Председателят на комисията Карина Караиванова ще получава основно месечно възнаграждение в размер на 13 146 лева. Основното възнаграждение на зам. -председателите ще  е 12 003 лв.

Редови член на комисията ще получава 11 432 лв. В специализираната администрация средното възнаграждение на директориите на дирекции ще е 5133 лв. Актюерите, на които ще се разчита да вдигнат ефективността на застрахователния надзор, ще получават средно по 4 500 лв.  Средното основно възнаграждение на главните експерти е 2 893 лв., на старши експерти – 1989 лв., а на младши експерти – 1472 лв.

Чиновничка се вози в служебно Порше, Мерцедес и Хюндай

Posted on: септември 28th, 2017 by МИГ 1 Comment

Една-единствена държавна чиновничка, началничката на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова, ползва три автомобила. Макар да е предназначена само за зима и тежки условия, Карина Караиванова и в момента се вози на любимата си служебна кола – Порше Кайен с „полицейски номер” четири единици, доказа и със в. Банкеръ.

„Госпожата от Гоце Делчев, чиято майка е учителка на Росен Плевнелиев, в чийто мандат звездата на землячката му блясва, демонстрира шикозен автовкус и с другите си „играчки“. Специализираният седмичник допълва, че това далеч не е единственият автомобил, в който возят дамата. За лятото тя използва за наша – на данъкоплатците, сметка луксозен Мерцедес CLS – любима кола на столичните мутреси от висока категория, както и на активни бизнесдами. Сигурно за уикенда, понеже няма друго време, тя вероятно стига и до новичкия Хюндай, който трябва да играе роля на деловото возило в шефския й гараж“.

От хазната, т.е. от джоба на данъкоплатците, всяка година се изливат 4 млн. лв. за издръжка на Комисията за финансов надзор, която вече се нарича във финансовия бранш: КаФеНето. Вестникът изнася стресираща статистика: дамата с три хайклас служебни автомобила за десет месеца е намерила 10 минути за среща с 230-та си подчинени, които е използвала да ги нахока, че нищо не работят. Ще рече – не се развива усилена дейност в тъй щедро финансираното от нас и тъй луксозно за поддръжка ведомство.

Понеже явно това не е достатъчно, чрез законови мерки органът се опитва да удвои бюджета си, който в момента е общо 9 млн.лв. и да го докара поне до 16 – 17 млн.лв. Това трябва да стане чрез нови, в пъти по-високи такси за бизнеса.

Това засяга пряко всеки, защото по-високи такси за застрахователите, пенсионните и осигурителните дружества, които са подопечни на управлявания от автодамата орган, означава по-високи цени и по-малко пари за всички нас – данъкоплатците като техни клиенти. Т.е., ако сега плащаме 4 млн. за кефа на КФН директно чрез данъците си, ни предстои да се изръсим с още два пъти по толкова индиректно през по-високи задължителни застраховки и по-високи такси по задължителното и доброволното осигуряване. Колите обаче са малкият проблем на Караиванова. Големият е наемането на старата сграда на Комисията в конфликт на интереси – от подконтролно й дружество, при това за 6-цифрена сума повече пари, отколкото бе наета същата сграда досега.

КФН вдига драстично таксите, имала нужда от нови автомобили и по-високи заплати

Posted on: септември 13th, 2017 by МИГ No Comments

Комисията за финансов надзор предлага драстично повишаване на таксите, които събира от поднадзорните й лица – пенсионни дружества, борсови посредници, застрахователи и други.

С промяна на Закона за КФН се предлага и промяна на възнаграждението на председателя на институцията и другите членове на комисията, както и въвеждането на бонуси “за постигнати резултати”.

Досега председателят на КФН получаваше основно месечно възнаграждение в размер до 90% от заплатата на председателя на Народното събрание. Занапред, председателят на КФН и останалите членове на комисията, искат да получават възнаграждение не по-ниско от средното възнаграждение на членовете на управителните органи в инвестиционните посредници, управляващите дружества, застрахователите, презастрахователите и пенсионноосигурителните дружества, определено на базата на последната отчетна година.

Приемането на промяната в Закона за КФН ще доведе до поскъпване на услугите, които гражданите заплащат при управление на пенсионно-осигурителните си сметки, сключването на застраховки, участие в борсови операции и други, става ясно от частичната предварителна оценка за въздействието. Според КФН, обаче, ще има и сериозни ползи, ако измененията бъдат приети.

“Законопроектът има за цел решаване на три основни групи въпроси: осигуряване на бюджетна обезпеченост на Комисията за финансов надзор; предприемане на мерки за изпълнение на други препоръки на Програмата за оценка на финансовия сектор на МВФ и Световна банка, които се отнасят за небанковия финансов сектор в България, както и произтича от въвеждането в националното законодателство на промени, произтичащи от ангажиментите на България по въвеждането в националното право на законодателството на Европейския съюз. И докато по отношение на надзора над кредитните институции (БНБ – бел.ред.) е осигурена пълна бюджетна самостоятелност, позволяваща осъществяването на надзорната дейност, която отчита европейското измерение и работата на комитетите на надзорните органи на Европейския съюз, то по отношение на надзора на небанковия финансов сектор това не е така”, гласят част от мотивите на предложенията. “Хроничният недостиг на средства по бюджета на КФН поставя под риск изпълнението на задачите й по осъществяване на ефективен финансов надзор в съответствие с европейските изисквания към надзорните органи с регулаторни функции на единния европейски пазар на финансови услуги. Изготвените разчети показват необходимост от удвояване на определения към момента бюджет на КФН, за решаване на проблемите във връзка със създаване, актуализиране и поддържане на информационни системи за обработка на все по-нарастващия по обем и сложност информационен поток, привличане на висококвалифицирани специалисти, плащане на задължителен членски внос към европейските надзорни органи, осигуряване на необходимата степен на конвергенция в надзорните практики на КФН спрямо компетентните органи от останалите държави-членки, както и правилно и качествено прилагане на европейските регулации”, поясняват от Министерството на финансите, които се явяват вносители на поправките, които правителството трябва да гласува в средата на октомври, а след това крайното решение ще има Народното събрание.

От мотивите се разбира още, че КФН има неотложна нужда от сериозни инвестиции в компютърно осигуряване, както и от нов автомобилен парк, тъй като липсата на достатъчно служебни превозни средства препятствало работата при осъществяване на проверки на място. “Належаща е нуждата от осигуряване на допълнително работно пространство, като в момента не е възможно дори правилното от гледна точка нормативните изисквания съхраняване на учрежденския архив”, пише още в мотивите.

Ето и част от новите такси, които КФН ще събира от поднадзорните си лица, ако поправката в ЗКФН бъдат приети:

За издаване на лицензии и разрешения по Закона за пазарите на финансови инструменти, досега са събирани такси – за регулиран пазар – 26 000 лв., като се предлага таксата да скочи на 50 000 лв.

За издаване на лицензия и разрешение за извършване на дейност по Кодекса на застраховането, досега е събирана такса – от застраховател, включително негов клон – 45 000 лв. + 3000 лв. за всеки вид застраховка, като се предлага таксата да скочи на 135 000 лв. + 10 000 лв. за всеки клас застраховка.

Отказът да се приемат новите такси, ще доведе до риск от разклащане на доверието на участниците във финансовите пазари в страната, както и на чуждите инвеститори поради допускане на извършване на неефективен надзор на финансовите пазари в резултат на използване на остарял и неадекватен на нормативните изисквания хардуер и софтуер, недостатъчна материална база за извършване на дистанционни проверки и такива на място, недостатъчно квалифициран персонал на КФН, чийто ръководител Карина Караиванова бе избрана през юли 2016 г. Преди месец и половина, обаче, Народното събрание бламира Караиванова и не гласува предложените от нея двама нови заместник-председатели на КФН.

Съдът с решение срещу КФН в полза на бизнесмен

Posted on: юли 4th, 2017 by МИГ No Comments

Административният съд в София постанови Комисията за финансов надзор (КФН) да махне от сайта си доклада за проверката на компанията „Окшънайз“ на Ивайло Пенчев. Това съобщи във Фейсбук самият бизнесмен, който неотдавна влезе в конфликт с комисията заради неговата платформата Auxionize („Окшънайз“), даваща възможност на застрахователи и брокери да избират най-изгодни цени при прозрачни условия.

Пенчев обвини КФН, че тормози негови клиенти, ползващи платформата. От комисията отвърнаха, че има съмнение, че платформата изпълнява функцията на застрахователно посредничество, а тази дейност подлежи на специален лиценз. Проверката на регулатора завърши с доклад от 30 страници, който беше оповестен публично, което не практика. Пенчев възрази публично, като обяви, че така се разкрива търговска информация.

С решение от 30 юни, качено на сайта на съда, обаче се  постановява незабавно и безусловно прекратяване на действията на КФН, изразяващи се в публикуване на интернет страницата на доклада.

Магистратите не са приели аргументите на Комисията, че при оповестяването на документа са спазени всички законодателни изисквания – за неразпространяване на лични и търговски данни. Съдът обаче е приел доводите на бизнесмена, че докладът на практика е анонимен, тъй като не съдържа изходящ номер и дата, както се твърди в становището на председателя на КФН.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 3-дневен срок от съобщаването му. Ивайло Пенчев призова в социалната мрежа регулаторът веднага да спази съдебното решение въпреки че може да бъде обжалвано. Преди няколко месеца Ивайло Пенчев, който е собственик и на „Уолтопия“, влезе в конфликт с държавата и заради „София тех парк“.