Posts Tagged ‘„Медиана“’

Балонът на промяната се спихна, когато Христо Иванов нахлу в стаята на ДПС да иска подкрепа от Пеевски

Posted on: август 2nd, 2023 by МИГ No Comments

Кольо Колев, собственик и директор на социологическа агенция „Медиана“, в интервю за Аудиокаста на „Фокус“ „Това е България“

Ако социологията е огледалото на политико-обществения живот, какво „Медиана“ вижда в него?

Навлизането в нова политическа криза. Това е според мен основното, което виждаме в това изследване. Ако предишната политическа криза, която беше основана на това, че партиите не могат да намерят елементарен консенсус помежду си да съставят правителство, то сега те намериха този консенсус, съставиха правителство, но този консенсус влиза пък в остро противоречие с желанията на обществото. Както по отношение да кажем на Украйна, така и по отношение например на референдума за еврото, а и по отношение на приемането на самото евро.

Ако щете дори и други неща, като атаките срещу президента, който е най-популярната фигура от всички политици – всичко това нещо влиза, както казах, и се получава остър дисонанс между това, което хората искат и смятат, че е правилно, и това, което политически управляващият елит им предлага. Хората казват, огромната маса:  „Трябва референдум за еврото“, политическият елит казва: „Вие сте глупаци! Гледайте си работата, не ги разбирате тия работи, няма да има референдум“. Хората казват: „Не щем евро“, другите казват: „Еее, сега така го направихме тоя бюджет, че всичко ще цъфне и ще върже и сме готови за еврото“. Хората казват: „Добре де, ама ние не щем, бе!“, но това като че ли някак си отскача като гумена топка от бетонна стена. По отношение да кажем също на Украйна, оръжията и всички тези неща – хората казват: „Чакайте, трябва да седим максимално дистанционно от всичко това, не да подкрепяме Украйна, не да подкрепяме Русия, а да бъдем максимално дистанцирани в този конфликт“. Вместо това, управляващият елит казва: „Ето тук трябва да се наредим от правилната страна на историята и колкото се може, даже и това, което не можем, да го дадем в името на войната“. Всичко това нещо, както казах, създава огромно напрежение между управляващото политическо мнозинство и масовите настроения в обществото. Това е, което основно се случва. Разбира се, всичко това – на фона на нарастващите притеснения за това къде върви светът и къде върви Европа.

Определено само за три месеца процентът на хората, които се страхуват, че светът все повече и повече се приближава до нова световна война, до глобален конфликт, се е увеличил с 16% и в момента това е половината от населението на страната, хора, които казват: „А бе, ей, не отиват нещата на добре“. Това е основното, което се вижда, а пък другото, с което започнахме – дали конфигурацията е същата, ако изборите бяха днес – не бих казал. Не бих казал, че нещата изглеждат точно по този начин, че ще бъде същото. Примерно, да кажем, виждаме рязък спад при коалицията „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“. Тяхното правителство се оценява изключително негативно, още повече, имайте предвид, че това е едно ново правителство. Обикновено всяко ново правителство започва с много по-висок процент на доверие и надежда някаква, въплътена в него. В случая само 20% от хората декларират такава надежда, а останалите, голямата част, 40 и няколко процента казват „А бе, не, не е това нашето  правителство, да си ходи“. В това число, между другото, и значителна част от избирателите на ГЕРБ, за които се предполага, че са младши некоалиционно-коалиционни партньори в това управление. Така че както казах, имаме драстичен спад при „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, които вече се намират само на 2,5% пред дишащите им във врата „Възраждане“, които ясно печелят от своята опозиционност. Виждаме очевидна реанимация на „Има такъв народ“, също вероятно на базата на острата им опозиционност. Така че картината не бих казал, че е същата. И още повече, тази картина не показва нещо трайно замръзнало, а показва тенденция, а тенденцията е очевидно към вече описаното от мен.

Г-н Колев, казахте, че се наблюдава сериозен дисонанс между елит и народ. Този дисонанс докога ще продължава? Хората докога ще издържат?

Това може да продължи дълго. Разбира се, ако това напрежение бива потискано по един или друг начин, да кажем, като не се допуска това обществено мнение до медиите. Между другото, това изследване – за първи път ми се случва, то не беше публикувано, не беше излъчено в централните телевизионни медии. Това е единият начин, по който този дисонанс, това напрежение да бъде потискано. Значи не се допуска общественото мнение до медиите, като по тоя начин едва ли не всеки да бъде оставен сам със себе си, без да има усещането, че сме много и че сме недоволни. Това обаче е временно състояние на нещата. В крайна сметка  това напрежение се трупа, докато избие в един момент. Кога ще стане това…

И накъде ще избие?

Във всяко положение ще избие според мен срещу управляващите, за които хората казват: „А бе тези не ни водят там, където искаме да бъдем“. Както вече казах, негативизмът в това отношение е много силен. Над 50-56% от хората в момента заявяват: „А бе, няма никакво значение кой как гласува, кой как гласува няма никакво значение, а кой как управлява“. Те не виждат в това управление даже елементарна форма на демокрация, на израз на своя глас. При това положение както казах, това напрежение може да избухне при всяка криза. Те ще бъдат няколко. Първо сега имаме, разбира се, местните избори, които ясно ще покажат, малко или много, разположението на политическите сили, сривът в едни, покачването при други, от една страна. Разбира се, след това следва традиционната зима вече, когато – сега още слънце грее, птички пеят, обаче все повече и повече ще възникват въпросите за оцеляването, за цените, за енергоносителите, всичко това, което също предстои. И разбира се, следва т.нар. ротация, която също според мен ще бъде съпроводена с напрежение. Още повече, че това ще бъде следствие до голяма степен и от резултатите от местните избори, където разбира се, нормално е да се повиши напрежението, в това число и между управляващата тройна коалиция ГЕРБ, ДПС и „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“.

Като погледнем обаче към балона на управляващите, какъв политически сезон изпратихме? Покриват ли се техните оценки с това реално, което ние виждаме?

Хубава дума намерихте – балон. Да, един балон, който до голяма степен според мен се спука. Значи големият балон беше промяната. Той започна да се надува още през 2020 г. с протестите, когато леви, десни, неутрални казаха: „Дайте промяна, трябва промяна“, и балонът нарастна, нарастна, докато в един момент се стигна до много странната колаборация, където Христо Иванов, който ще атакува „Росенец“, изведнъж атакува парламентарната стая на ДПС, където търси подкрепа от Делян Пеевски в името на конституционните реформи, след като са реализирали коалиция, но не коалиция, а „сглобка“, с основния си политически противник в лицето на ГЕРБ. И балонът, т.нар. „балон на промяната“ изведнъж се спихна. Това е, което се случва. И разбира се, всичко това – съпроводено с нещата, за които вече казах: засилването на страховете за това, че светът се тресе, че Европа се тресе, че може би не сме далече от световен военен конфликт и че трябва България много внимателно да стъпва на тези нови геополитически реалности, и да се грижи не толкова да се долепи до една или друга политическа сила, а да мисли преди всичко за собствените си национални интереси.

Каква е равносметката досега на 49-ия парламент и каква – на кабината „Денков“?

Както казах, оценката на кабинета „Денков“ е безпрецедентно ниска.

То, ако трябва да сме честни, те реално нещо конкретно свършиха ли?

Все пак можем да приемем за реално свършено примерно приемането на бюджета, което наистина е важно. Все пак, независимо всичките условности в този бюджет за това, че той е примерно за 4 месеца, все пак е може би едно добро решение. Извън това се създава повече напрежение, отколкото се решават проблеми. Още повече че като че ли се търси допълнителна конфронтация както по отношение да кажем с президента, така и идеята примерно за ликвидиране на институцията на служебни правителства на президента, така и по отношение да кажем на новата „гениална“ концепция за смяната на националния празник. И заради всичко това не стигат другите проблеми, ами допълнително се създават още проблеми. Но честно казано, аз виждам тези говорения и дитирамбите по отношение на свръхнеобходимостта от конституционна реформа просто като поредния балон. Спомнете си, когато правителството на Борисов се клатеше, със сетни сили се задържа, лансирайки идеята: „Ами дайте ще свикаме Велико народно събрание, ще направим конституционни реформи“, всички тези неща, които едва ли не да послужат малко за отвличане на вниманието. Сега по същия начин дитирамбите колко са важни конституционните реформи, в които започва да се пъха всичко, което ни хрумне, в това число и националния празник, служат до голяма степен, за да прикрият фактическата тройна коалиция, неестествената до голяма степен тройна коалиция между ДПС, „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ и ГЕРБ. В името на голямата цел, която голяма част от избирателите въобще не са наясно, какво точно се цели – нали, ето тук затова сме се гушнали и сме се прегърнали, а всъщност до голям степен са се гушнали в името на запазването на властта.

Само те, вносителите, ли не виждат, че с техните предложения срещат остър отпор, че хората не ги приемат, не ги разбират, не ги одобряват, не ги харесват? Ами идват избори, те все пак на някого трябва да бъдат и симпатични. Или смятат, че с „ала-бала“ нещата ще се уредят?

Надеждата, че ще се уредят само с „ала-бала“ и с подкрепата на „посолството/посолствата“ е меко казано безумна. Но едновременно с това, това е много характерно за жълтоповетната десница, която намира своето младо попълнение в лицето на „Продължаваме промяната“ – идеята, че те са носители на висшата истина и те разбират, а останалите са тъпанари, които просто няма какво да говориш с тях. По същата логика казват:  „Еврото! Еврото е чудесно. Тук въобще няма нужда да питаш тъпанарите за това“. Както виждате, нещо, което едно време се наричаше партийно високомерие, сега е височайша глупост според мен – идеята, че няма да се съобразяваш с мнението, желанията, вижданията на хората. Освен това, също нещо много характерно за жълтопаветната десница е решителната и безкомпромисна битка с миналото. Те имат много малко идеи и предложения за настоящето и бъдещето, но решително се бият с миналото на всички фронтове. Значи каква Русия, какви 5 лева?! Ама тука Паметникът на Съветската… Каква Съветска армия, те са поробители. Всякакви такива неща.

Е да, но извинете, както викаха „Каква „Държавна сигурност“, какви 5 лева?“ и ето ти сега един „червен принц“ на „Държавна сигурност“ се запътва към местния вот.

Значи има граници на битката с миналото. Когато миналото е добро за нас, изгодно за нас няма да се бием с него, но в другите случаи сме категорично против, за да демонстрираме своята борбеността и сила, и мощ. Безумни, безумни ходове. Вие ме питахте, дали това е продукт едва ли не на някаква дълбоко замислена концепция или е просто глупост – според мен е глупост основно.

А как тази „глупост“ ще рефлектира върху местните избори, върху резултатите от тях, нагласите на хората, и то особено в големите градове?

Ако примерно „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ издигнат собствени кандидати, без да търсят под една или друга форма коалиция с други партии, те ще бъдат много силно набити. Както показват и данните от изследването, тяхната популярност драстично пада, а пък и с последните ходове, които предприемат във връзка с Конституцията, националния празник, нещата ще бъдат още по-драстични. Така че подозирам, че те ще се опитат по някакъв начин да правят една или друга форма на по-широки коалиции. А там, където ще се явят самостоятелно, ще бъдат според мен силно набити, от една страна, а от друга страна, ще се крият зад опити за съставяне на широки коалиции, зад някои по-полярни фигури, примерно. Горе-долу това виждаме и в София с този кандидат, който беше издигнат. Беше привлечена „Спаси София“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, но като цяло нищо добро не ги чака, защото местните избори в крайна сметка ще покажат политическата тежест на отделните партии и разбира се, ще създадат допълнително напрежение както в рамките на управляващата коалиция, така и в рамките на сглобката, както се казва, поради простата причина, че „Продължаваме промяната“ няма структури, няма местно представителство. Това малко или много е виртуално образувание на приятелско-роднински принцип. И едновременно с това, те са твърде амбициозни и ще искат да наложат своите кандидати върху собствените си коалиционни партньори – нещо, което ще създаде огромно напрежение по места, и това ще бъде една от причините за разклащането на управляващото мнозинство.

Дали няма да се стигне до предсрочни парламентарни избори след местния вот?

Не бих казал, че ще бъде толкова скоро. След местния вот все пак следва един период на Коледа, новогодишни празници, малко или много политиката пак ще остане на заден план, както и в момента, все пак е лято. Очаквам по-скоро кризата да настъпи някъде февруари-март, още повече, че ще съвпадне и с времето за ротация на кабинета.

Тоест, според вашия анализ, тази ротация е мисия невъзможна, така ли?

Не е невъзможна, ако предположим, че има достатъчно политическа грамотност, нещо, което обаче към момента не забелязваме. Към момента забелязваме по-скоро смешния напор “млади сме, силни сме, тук вие си налягайте парцалите“ и въобще нищо не ги интересува, какво говорят и какво казват. Така че да, вероятно тогава ще настъпи кризата.

Странно е, че никой досега не е формулирал, не е обяснил по някакъв начин, с идването на ротацията и смяната на ротационните премиери какво се случва с министрите, заместник-министрите, изобщо с всички назначения, които в момента вървят от “Продължаваме промяната“ с пълна пара. Те запазват ли се и само се слага един човек, просто си разменят местата премиерите или този човек като дойде, започва да си играе на “Не се сърди човече“.

Тук подигравката с Конституцията, вече като че ли става национален спорт. Няма такава опция, при която се сменя министър-председателя и на негово място идва друг. Смяната на министър-председателя е свързана с оставката на цялото правителство, което след това трябва да бъде, отново се стига до парламентарната процедура, където президента ще даде на най-голямата политическа партия мандат за съставяне на правителство, и тя съответно ще трябва да предложи правителство, цялата процедура се върти по този начин. В този смисъл няма гаранция и няма запазени места за министрите при тази ротация. Затова казах, че това също ще създаде напрежение, защото естествено, че представете си ситуация, при която след местните избори се вижда, че ПП малко или много е слабо представена в страната. И след което, те претендират за същите позиции в изпълнителната власт, сменяйки просто министър-председателя. Не е много сериозно да приемем, че ще бъде прието, независимо от натиска на външни фактори, посолства и т.н.

Тези 70%, които не гласуват и за които вие предполагате увеличаващ се брой, те какво лидерство очакват и има ли готовност за такова и от кого?

Не случайно авторитетът на  Румен Радев е толкова висок, той се явява, в крайна сметка изразител точно на тези хора, за които управляващото мнозинство в парламента не желае да чуе. Той има една много по-балансирана позиция, както по отношение на войната, така и по отношение на оръжията, така и въобще взаимоотношенията между управляващия елит и хората, обществото. Именно, поради тази причина неговият личен авторитет е изключително висок, независимо от дитирамбите, как сега ще го импийчнем, ако той не си наляга парцалите, как ще го набием, и всички тези глупости.  Без да си дават сметка, че в крайна сметка, по този начин те наистина работят за него. Какво управление биха искали хората? Точно такова, за каквото стана дума, много по-балансирано, много по, ако щете, да, ние сме членове на НАТО, на ЕС, но това съвсем не означава, че нямаме национални интереси и че не трябва да се държим малко или много дистанцирано, точно в този турболентен свят, където светът се тресе, опасността от световна война нараства, икономиката на еврозоната става все по-съмнителна. И при това положение, те ни казват: “Ама не, трябва тук да се долепим и до ЕС и до НАТО, до всички тези неща. Хората казват: „Не не, не му е сега времето“. По-скоро такава политика търсят хората, отколкото идеята да развеем всички знамена и да застанем от едната страна на историята.

Президентът ще направи ли партия и кога?

Ако му организират нещо и направят опит с импийчмънт, много бързо може да я направи и то ще бъде партия, която ще помете безжалостно основните политически елити в момента. Но към момента не виждам индикации за това, президентът да прави някакви стъпки в посока правене на партия. По-скоро неговият авторитет расте на базата на това, че той говори това, което хората искат да чуят, без да виждаме реални стъпки за някакво партийно строителство.

Три партии се борят за първото място

Posted on: юли 6th, 2021 by МИГ No Comments

Три партии се борят за първото място на парламентарните избори в неделя. Към момента ГЕРБ, „Има такъв народ“ и БСП са с почти изравнени позиции – съответно с подкрепа от 22,5%, 21,7% и 20,6%. Следват ДПС и „Демократична България“ с 11,1% и 10%. В следващия парламент вероятно ще влязат 7 партии, сред които „Изправи се! Мутри вън!“ с 5,1% и „Българските патриоти“ – с 4,8 на сто. Това показва собствено социологическо проучване на „Медиана“, проведено от 26 юни до 2 юли.

Доминира желанието за политическа промяна с ново управление без участието на ГЕРБ, констатират анализаторите. Проблемът е доколко това желание ще се изрази в реално политическо действие. Избирателите на ГЕРБ, макар и намалели, са изключително мотивирани да гласуват, докато много от симпатизантите на останалите партии още се колебаят дали и за кого ще гласуват, а на други им е все едно кой ще управлява, стига да не е партията на Бойко Борисов. При това положение изборите и битката за първото място далеч не са предрешени, посочва „Медиана“.

Прогнозата е, че ще бъде невъзможно сформирането на управляващо мнозинство – коалиция около която и да е от трите водещи формации, независимо коя ще бъде първа, втора или трета. Вероятният изход от тази ситуация е правителство на малцинството, което разчита на ситуативна подкрепа от „неприемливите партии на статуквото“ или нови избори. Според социолозите в оставащата седмица до вота избирателите могат да променят картината. Засега изборната активност се очертава близка или малко по-ниска от тази на 4 април – около 3,1-3,3 милиона гласоподаватели, смятат от „Медиана“.

Проучване на „Маркет линкс“, което отрежда на ГЕРБ 19,7%, на ИТН – 18,8%, а на БСП – 16,9%, възмути зам.-председателя на БСП Кристиян Вигенин. Според него това е поредното допитване, целящо да внуши, че „битката“ за първото място е между ГЕРБ и ИТН, а БСП просто между другото е спомената, за малко даже да я пропуснат. „Нека си го кажем – когато трите партии системно се вместват в рамките на 3-3,5% даже в изследвания, които нарочно свиват резултата на БСП, битката за първото място е между три, а не между две партии. Няма да се изхвърлям, но схемичката им май няма да излезе. Призовавам всеки от нас да вложи всичко от себе си в оставащите 5-6 дни, пък процентите ще ги броим в неделя вечерта“, написа Вигенин във фейсбук.

Предсмъртната агония на „Атака“. Като удавник за сламка, Волен се хвана за съмнително проучване на „Медиана“

Posted on: октомври 22nd, 2019 by МИГ No Comments

Предсмъртната политическа агония на партия „Атака“ достигна  нови висоти. От погрома на партията на евроизборите през май, председателят на партията полага неистови усилия да вдигне рейтинга си. А това означава да прави това, което винаги е правил в такива случаи от 2005 г. насам – скандали, циркови изпълнения в тв студиа, забъркване в улични сблъсъци, пияни шествия из нощна София, панаири в самолети и прочие.

Причината за сегашната истерия на Волен Сидеров обаче е от малко по-различно естество – той твърдо е убеден, че бившите му коалиционни партньори от ВМРО са отмъкнали националистическия електорат, който атакистът от 2005 г. смята за свой. Свикналият на охолен живот шеф на „Атака“ е на път да остане извън борда на българската политика, защото сама партията му няма никакви шансове да влезе в следващия парламент. Заради скандалното си поведение, очевидно инспирирано от господарите му в „Боянските сараи“, едва ли някой би се престрашил да се коалира с „Атака“. Това изнервя Волен Сидеров, това е причината му всекидневно да клевети ВМРО, представители на партията, и най-вече на евродепутата Ангел Джамбазки, който е и кандидат за кмет на София.

След като вчера гръмко обяви, че напуска Народното събрание, но само ако Ангел Джамбазки си тръгне от Европарламента, днес Волен Сидеров се хвана като удавник за сламка за очевидно платено социологическо проучване на „Медиана“. Излишно е да обясняваме, че агенцията работи за пари, и че при солидно финансово стимулиране би натъкмила данните така, че всеки неин клиент би „имал шансове“ ако не за кмет на София, то поне за съветник в СОС. Съмненията за работата на „Медиана“ (със собственик Кольо Колев, известен доскоро и като „червен Кольо“ заради близостта си до БСП) се засилват още повече предвид факта, че гръмките й изводи се базират на сондаж с едва 551 души при над половин милион избиратели в София. Дали наистина е взето мнението на тези 551 софиянци също е повече от съмнително, защото не са малко случаите в България, когато пишман социолози направо пишат процентите в платените си проучвания.

Едва ли някой би взел насериозно стъкмистиките на „Медиана“, ако те не бяха разпространявани от ефира на Нова тв. Самият Кольо Колев се е похвалил на сайта на агенцията си, че има договорни отношения с телевизията. А дали кешът се делка солидарно е въпрос, чийто отговор ще стане известен след втория тур на местния вот.

Именно с проучване на „Медиана“ се похвали днес Волен Сидеров, който гордо обяви във „Фейсбук“, че бил изпреварвал „Джамбазки в София“. „Прикриваната от известно време социология все пак излезе и показа спад при Джамбазки и покачване при мен“, хвали си Сидеров и се заканва да го изпревари. Как точно ще стане това той не посочва, но не е трудно да се досетим – с публични скандали и купуване на роми.

След което атакистът заема любимата си поза на „жертва“, оплаквайки се от „цензура“. Сидеров, предизборна кампания е – телевизията канят този, който се е платил. В кабеларката „Алфа“ на „Атака“ също има зверска цензура, защото там той и кохортата му забавляват малкото зрители от сутрин до вечер.

Колкото до платените стъкмистики на „Медиана“ – истината ще лъсне на 27 октомври вечерта, когато излязат данните от екзит половете. Тогава Кольо Колев вероятно ще оправдае настоящото си комерсиално проучване с традиционното – „статистическа грешка“, „моментна картина на нагласите на избирателите“, „радикални промени в нагласите в последните дни на кампанията“, „малка фокус груп“ и прочие. Така, както е правил през последните 15 години.

Медиана: Спартански може да бие ГЕРБ в Плевен за втори път

Posted on: октомври 2nd, 2019 by МИГ No Comments

Настоящият кмет на Плевен Георг Спартански има шансове да остане на поста си за още един мандат, въпреки критиките за работата му и развитието на общината, сочат данните на социолозите от „Медиана“.

Сондажът е направен от агенция „Медиана“ по поръчка на „Институт за модерна политика“. Проведен е на терен 27 септември – 1 октомври 2019 г. с 470 човека 18+ години, жители на община Плевен и е представителен за общината.

Според данните 28% от гласоподавателите заявяват подкрепата си за Спартански. Леко преобладават нагласите за смяна на кмета, но те се разпръскват в различни посоки – към различни кандидати. От друга страна, Спартански има значителна маса симпатизанти, удовлетворени от неговата работа (или най-малкото приемащи, че той е по-добрият избор.)

Основните конкуренти са кандидата на ГЕРБ Мирослав Петров и Илиян Йончев от БСП – съответно с около 22% и 19% от гласоподавателите в Плевен. Следват д-р Калин Поповски (ВМРО) и Цветан Антов (АБВ).

Към момента, най-вероятно е кметските избори в Плевен да се решат на балотаж между настоящия кмет Георг Спартански и кандидата на ГЕРБ или БСП. Прави впечатление, че към момента Спартански привлича немалко симпатизанти именно сред привържениците на ГЕРБ и БСП. Това засилва неговите позиции, но може да се окаже и слабост, ако в последния момент хората с партийни пристрастия се подчинят на партийната дисциплина и гласуват за „своя“ кандидат, въпреки симпатиите си.

При балотаж, шансовете са отново на страната на Георг Спартански, показва изследването.

Към момента данните очертават висока изборна активност – над 60% от гласоподавателите заявяват готовност да гласуват на предстоящите местни избори.

Медиана: ГЕРБ води пред БСП с 1,3%, но всеки трети иска смяна на правителството

Posted on: май 23rd, 2019 by МИГ No Comments

Да се прогнозира кой ще бъде победител в битката между БСП и ГЕРБ на предстоящите Евроизбори е невъзможно с методите на социологията. Разликата между двете противостоящи си партии е 1,3 % в полза на ГЕРБ – или в границите на т.нар. стохастична грешка.

Това показват данните на агенция Медиана от проучване, проведено от 17 до 21 май.*

Освен малката разлика, изследването регистрира пълно включване на всички „тайни“ механизми за въздействие върху избирателите – купуване на гласове, принуден, корпоративен вот. Около една четвърт от избирателите (22 %) съобщават, че в тяхното населено място функционират системи за купуване на гласове или принуда върху избирателите. Всеки осми избирател (12 %) споделя, че той лично е бил обект на такова въздействие (предложение за пари или принуда).

Значителна част от избирателите (14 %) са склонни да откликнат на „пазарното“ търсене и да продадат своя глас за 50 лв. 

В резултат от всичко това се оформя група от 20 % (една пета от решилите да гласуват), които заявяват, че ще гласуват, но все още се колебаят за кого. Дали това са хора, които наистина се колебаят или просто желаят да скрият своя вот от механизмите за принуда – това можем да видим само на изборите, но не и в предизборните изследвания, коментират от Медиана.

Може да се прогнозира значително по-висока от традиционната за евроизбори избирателна активност. И двете основни политически сили ясно заявиха, че въпросът не е кой ще изпратим в Брюксел. Въпросът е за властта – промяната на властта и възмездието. По този начин тези донякъде символични избори се превърнаха в особено важни както за опасяващите се от промяна и възмездие, така и за желаещите същото.

Можем да очакваме около 2,5 – 2,7 млн. избиратели пред изборните урни. 

Че въпросът е именно за властта се вижда ясно и от данните – желаещите правителството да си отиде предсрочно вече надвишават тези, които искат то да изкара целия си мандат (34 % срещу 32 %). Една победа за ГЕРБ би могла да тушира този процес, а загуба със сигурност ще създаде среда за скорошни предсрочни избори.

Засега три партии могат да бъдат сигурни, че ще излъчат представители в Европарламента – БСП, ГЕРБ и ДПС. Още две партии са близо до изборната бариера (5,89 %) – ВМРО и Воля. Следват ги „Коалиция за България“ (3,6%); Атака (3,5%); „Патриоти за Валери Симеонов“ и „Демократична България (с по 2,6%).

––––––––––––––––––––––

*БРОЙ ИЗСЛЕДВАНИ ЛИЦА 1008 човека 18+ години

МЕТОД Facе-to-face интервю

ИЗВАДКА Двустепенна гнездова извадка

ПРЕДСТАВИТЕЛНОСТ Представително за пълнолетното население на страната

ПЕРИОД НА ПРОВЕЖДАНЕ 17– 21 май 2019 година

ИЗПЪЛНИТЕЛ: АГЕНЦИЯ „МЕДИАНА”

Изследването е представително за страната и е реализирано със собствени средства. Използвана е двустепенна гнездова извадка с квота по пол и възраст. Информацията е набрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на респондентите.

„Медиана“: Дистанцията между ГЕРБ и БСП се увеличава, партията на Борисов спря спада след “Апартаментгейт”

Posted on: май 10th, 2019 by МИГ No Comments

Две седмици преди евроизборите ГЕРБ и БСП се изправят една срещу друга с изравнени позиции и силно мотивирани избиратели. Дистанцията се е увеличила с 1,5 % спрямо месец април и към 8 май вече е 2% в полза на БСП. Това сочат данните от проучване на агенция „Медиана”.

Не се наблюдава значимо увеличаване на електоралната тежест на БСП, а отлив на избиратели от ГЕРБ.

Същевременно твърдото ядро на ГЕРБ е силно мотивирано да защити своята партия и да участва на изборите. Сега мобилизацията и в двете групи е еднаква. ГЕРБ частично е възстановил доверието към себе си, което беше ударено от „Апартамент гейт“, отбелязват социолозите.

Третата партия, която може да премине изборната бариера, е ДПС с 5,89%. Влиянието на ДОСТ е видимо преодоляно. Доколкото има напрежение, то е в подреждането на лицата в листата на партията и голяма вероятност за използване на преференции.

Две партии се намират близо до изборната бариера – ВМРО (4,7%) и „Воля“ (4,9%). Следват ги НФСБ (3,9%), „Коалиция за България (3,8%), „Демократична България (3,4%) и „Атака“ (2,6%). Нито една от тези партии не може да бъде изключена от шансовете за преминаване на бариерата.

Към момента близо 1 милион избиратели заявяват, че ще гласуват, но все още се колебаят за кого. С напредването на кампанията изглежда намалява и желанието да се гласува. Само за един месец хората, определящи тези избори като важни за България, са намалели с 13% – от 51% на 38%.

Декларираната изборна активност продължава да е висока – около 70%, но посоченото по-горе поставя съмнения дали тя ще се реализира. Вероятно пред изборните урни ще отидат около 2,5 млн. избиратели. Данните показват още слабо желание за използването на преференциите.

Проучването на агенция „Медиана” е проведено в периода 2-7 май сред 1018 души чрез пряко стандартизирано интервю по домовете. Изследването е представително за страната и е реализирано със собствени средства.

„Маркет линкс”: Ако изборите бяха днес, ГЕРБ печели с 3% преднина пред БСП

Posted on: юли 10th, 2018 by МИГ No Comments

Ако парламентарните избори бяха днес, ГЕРБ щяха да спечелят с 20,3% подкрепа, което е с 3% преднина пред БСП, които щяха да вземат 16,9%. Това показва национално-представително проучване финансирано и проведено от „Маркет линкс” в периода от 23 до 28 юни 2018 г.

Отношението към политическия елит в страната остава силно негативно. След Българското председателство на Съвета на Европа обаче има лек положителен ефект по отношение към ГЕРБ, които прибавят около 3% одобрение.

БСП запазва нивата си на одобрение от около 30%, докато противоположните нагласи се споделят от около 60%. Резултатите на Обединените патриоти са сходни – около 30% одобрение и неодобрение 58%.

Все още младата и по-слабо разпознаваема коалиция Демократична България получава одобрение от около 8% от избирателите, докато 57% са негативно настроени.

Институционалното доверие продължава да е критично – Народното събрание е в дъното на класацията с 60% недоверие, докато първото място е заето от Президентската институция, която има близо 60% одобрение.

Неудовлетвореността на българските граждани по отношение на развитието на страната се запазва през първите шест месеца то година. Почти две трети от имащите право на глас споделят това мнение, докато около 30% са удовлетворени от развитието на страната.

Що се отнася до очакванията за бъдещо развитие – процентът на оптимистите и песимистите е почти изравнен.

Медиана: ГЕРБ 24.8%, БСП 20.5%, ако изборите бяха днес

Posted on: юли 9th, 2018 by МИГ No Comments

ГЕРБ би получила 24,8 на сто, а БСП – 20,5 процента, ако изборите бяха сега, показва проучване на „Медиана“, представително за пълнолетното население на страната и проведено сред 1008 души между 1 и 6 юли.

Обединените патриоти биха събрали 9,7 на сто, а ДПС – 8,3 процента. „Воля“ биха получили 2,1 на сто, АБВ – 1,9 на сто. 22,3 на сто заявяват, че не биха гласували.

Според социолозите краят на Европредседателството на България носи по-скоро разочарование и засилване на скептицизма. Политическите трусове в Германия и видимият разнобой в позициите на европейските страни засилват евроскептицизма в страната, коментират от „Медиана“. Според данните 37 на сто от анкетираните смятат, че ЕС ще успее да се съхрани в този си вид в рамките на следващите 10 години.

На сериозен удар е подложена идеята за общност, солидарност, заедност. Едва 16 на сто смятат, че нещо подобно на „евроатлантическа солидарност“ реално съществува. Това очертава картината на засилена тревожност от един турбулентен свят и нестабилна Европа, в които всеки играе за себе си, а малка България е просто зрител (и възможен потърпевш), обобщават социолозите.

Съвсем естествено, всичко това удря върху имиджа на управлението, което в последните месеци се легитимираше като деен участник в европейските процеси, ако по време на европредседателството наблюдавахме нараснал оптимизъм и доверие във властта, сега наблюдаваме обратния процес, отбелязват от „Медиана“.

Леко се увеличава песимизмът, разочарованието от властта, намалява оценката за нея, леко се увеличава желанието за предсрочна смяна на властта, коментират социолозите. Според данните 43 на сто биха искали правителството да изкара пълния си мандат, 29 на сто – да си ходи, а на 19 процента им е безразлично.

Всичко това слабо се отразява на електоралните нагласи на избирателите. ГЕРБ губи един процент, но и БСП пада с два. Разликата се запазва в рамките на 4 на сто. Патриотите запазват стабилни позиции. ДПС е в нормалната си кондиция и няма данни за ерозия в резултат на ДОСТ и Лютви Местан. Воля, АБВ и различните „десни“ гравитират около 2 на сто и засега са под линията за попадане в един бъдещ парламент, констатират от „Медиана“.

Устойчивостта на тази картина се дължи не толкова на стабилност, а преди всичко на липсата на ярка политическа алтернатива пред избирателите, коментират от „Медиана“ и допълват, че е показателно, че над 55 на сто от всички избиратели заявяват, че е възможно да гласуват за една от двете несъществуващи политически партии („партия на Слави Трифонов“ и „партия на Румен Радев“).

Медиана: 30% за партия на Слави Трифонов, почти 37% за формация на президента Радев

Posted on: май 16th, 2018 by МИГ No Comments

На въпроса „Трябва ли да построим АЕЦ Белене“ 54% от респондентите отговарят утвърдително, 14% са против, а 32 на сто не могат преценят. Това са резултатите от социологическо проучване на агенция „Медиана“, проведено в периода от 9 до 14 май. В него са участвали 1001 респондетни над 18-годишна възраст, като използваният метод е Face-to-face интервю.

В изводите на изследването се посочва, че управлението е успяло да укрепи своите позиции през последните два месеца. Песимизмът по отношение на бъдещето на страната, както и разочарованието от правителството продължават да са доминиращите обществени нагласи. Но за два месеца те са намалели с 4%. Причината е преди всичко в европредседателството и надеждата, че страната ни би могла да извлече практически ползи от него.

Проучването сочи още, че средната оценка на правителството също леко се е покачила – от 3.35 през март до 3.44 през май. Вероятно, за това допринася и умерената позиция на страната ни по случая с отровения бивш разузнавач Скрипал. Само 5% смятат, че България е трябвало да изгони руски дипломати.

Въпреки песимизма и недоверието към властта – няма желание за смяна на управлението. Предсрочни избори искат 26%, а 46 на сто биха искали правителството да изкара пълен мандат.

На въпроса „Ако парламентарните избори бяха сега, за кого бихте гласували” 25.8% от запитаните посочват ГЕРБ. БСП се нарежда на второ място с 22.6%, следвана от ДПС с 8.1%. „Обединени патриоти“ биха спечелили 6.7%.

При евентуални предсрочни избори „Воля“ на Марешки остава извън парламента с 2.8%. АБВ би получила 1.8% от гласовете на избирателите. Реформаторският блок и Демократична България ще имат резултати съответно 1.3% и 1.2%. С под 1% от вота са класирани „Движение 21“ на Татяна Дончева, ДОСТ и „България на гражданите“.

Проучването сочи, че ако президентът Румен Радев оглави партия, тя би получила 36.7%. 30.4 на сто отговарят, че биха гласували за политическия проект на Слави Трифонов. Политикът с най-висок рейтинг остава държавният глава Румен Радев. Той получава 67% одобрение, което е ръст с 3% в сравнение с март месец.

След него се нарежда столичният кмет Йорданка Фандъкова с 55%. Нейният рейтинг също се е повишил с 3%. С 14% по-ниско одобрение се класира премиерът Бойко Борисов – той получава 41%.

5%, или най-голям ръст в рейтинга си в сравнение с март 2018 г., бележи вицепремиерът Красимир Каракачанов. Той се радва на 37% одобрение. Най-малко подкрепа от респондентите получава лидерът на ДСБ Атанас Атанасов. През март той е получил 6%, а към днешна дата едва 5% го одобряват.

Медиана: Коалиция от 4 партии на власт след изборите

Posted on: март 21st, 2017 by МИГ No Comments

Пет дни преди изборите БСП води пред ГЕРБ с един процент. В следващото народно събрание ще влязат и ДПС, „Обединени патриоти“ и „Воля“. Това показват данните от изследване на Медиана, собственост на Кольо Колев.

Между 3,3 – 3,5 милиона избиратели ще отидат до урните. Изборната активност ще е сравнима с тази на изборите през 2014 г. и значително по-ниска от тази на президентските избори. И ДПС, и „Обединени патриоти“, и „Воля“ имат реални шансове да се окажат трета политическа сила. Разликата помежду им е също около един процент – в рамките на статистическата грешка.

Две коалиции имат реален шанс също да преминат 4%-ната бариера – „Реформаторски блок-Глас народен“ и „АБВ-Движение 21“. И двете формации, обаче, са твърде близо до бариерата и не могат да бъдат сигурни за попадането си в парламента до последния момент. Ако не настъпят значими промени (на основата на извънредни събития) в изборните нагласи, ще бъде много трудно съставянето на мнозинство и излъчване на правителство. И двете водещи партии – БСП и ГЕРБ (една от които първа ще получи мандат за съставяне на правителство) ще трябва да се опитат да съставят четири-партийна коалиция, за да формират мнозинство.

Към момента няма индикации, че ДОСТ са нанесли значителни щети на ДПС в България. Настоящето изследване не отчита гласуването в чужбина. Вероятно може да се очаква значително компактно гласуване (в рамките на 40-50 хиляди гласа) за ДОСТ в съседна Турция.

Настоящото изследване е част от регулярното проследяване на общественото мнение, което се провежда от Агенция „Медиана”. Изследването е национално представително, проведено е с 1002 пълнолетни граждани в периода 14-20 март 2017г. Проучването е реализирано със собствени средства.

Ако изборите са днес – ГЕРБ-23.3%, БСП-18.7%, ДПС-8.9%, ПФ-5.0%

Posted on: юни 17th, 2015 by МИГ No Comments

Ако парламентарните избори бяха днес, ГЕРБ би спечелила 23,3% от гласовете, за БСП биха пуснали бюлетина 18.7% от гласоподавателите, за ДПС – 8.9%, за Патриотичния фронт – 5.0%, за Атака – 4.3%, за Реформаторския блок – 4.0%, за АБВ – 2.8%. 30.7% не биха гласували, а 1% ще гласуват за друга партия. Под 1% събират формациите на Светльо Витков, на Татяна Дончева и България без цензура. Това са резултатите от изследването на Агенция „Медиана“ на обществените и политическите нагласи.

Изследването е национално представително, проведено е с 1004 пълнолетни граждани в периода 12 – 15 юни 2015 г.

Основните изводи от изследването са, че двете основни противостоящи си политически формации (ГЕРБ и БСП) не бележат значим ръст или срив на потенциални избиратели. Двете партии се намират на приблизителна дистанция от 5%, като в последното тримесечие и двете леко са увеличили избирателите си.

Отношението към кабинета на Бойко Борисов продължава да е силно скептично. Половината от избирателите са по-скоро разочаровани от него срещу 25%, които смятат, че то вдъхва доверие. В основата на този скептицизъм е усещането, че нищо няма да се промени към по-добро, а е възможно и влошаване. Средната оценка (по шестобалната система) на управлението досега леко се покачва до „Среден“ 3.42, но продължава да бъде ниска ( 3.32 през март). Този скептицизъм се пренася и върху основния аргумент на управляващите – „Реформи“. Едва 22% от хората смятат, че възможните реформи – в правосъдието, пенсионна, здравна, в енергетиката, ще доведат до позитивни промени за хората. Близо 60% са на мнение, че реформите ще бъдат или във вреда на хората или просто нищо няма да променят. Този скептицизъм и дори негативизъм по отношение на „Реформи“ дава своето отражение и върху потенциала на „Реформаторски блок“. Те продължават да са след Патриотичен фронт и Атака като изборен потенциал.

Външната политика на страната продължава да е обект на сериозни критики от страна на избирателите. Две трети от тях (66%) я определят като „подчиняване на страната на чужди икономически и политически интереси“.

Очакванията, че възможен референдум – заедно с местните избори, ще повиши чувствително изборната активност, не намират потвърждение. Една четвърт (24%) дори не са чували за референдум, а 57% не знаят за какво ще бъде той. На практика, към момента референдумът е безразличен за близо половината от избирателите. Логично и заявеното желание да се участва в него е значително по-ниско от това на местните избори, показва изследването на „Медиана“.

Очертава се по-скоро обратната зависимост между местни избори и референдум. Не референдумът ще повиши избирателната активност на местните избори, а референдумът е възможно да се проведе именно благодарение на местните избори. Ако подобен референдум се проведе, резултатите от него, вероятно ще са твърде противоречиви, което ще даде широко поле за политически спекулации. Засега, най вероятният резултат ще е: „За“ част от депутатите да се избират мажоритарно; „Против“ задължителното гласуване“; Липса на категоричност по въпроса за електронното дистанционно гласуване. Както вече беше казано, темите на референдума засега са вън от вниманието и интереса на голяма част от избирателите. Съответно те са и много далече от възможността да направят информиран избор.