Posts Tagged ‘население’

Връщаме се 100 години назад по население

Posted on: март 2nd, 2024 by МИГ No Comments

Населението на страната ни ще се върне на нивото от преди 100 години, показва прогноза на Националния статистически институт. Така нарастването ни като народ през годините, когато доближихме 9 млн. души, ще бъде заличено. В началото на 1924 г. населението на България е било 4,986 млн. души показват архивите на НСИ. За началото на настоящата 2024 г. от националната статистика още не са публикували официални данни за броя на населението. Но на база на последните налични данни може да се каже, че в момента населението на България е около 6,4 млн. души.

От НСИ са направили прогноза за промяната на населението в страната ни на база данните от последното преброяване. Очакванията са, че през 2070 г. хората, живеещи в България, ще намалеят до 5 млн. души. А след 50 години, през 2074 г. ще достигнем 4,98 млн. души, точно колкото сме били преди 100 години.

Прогнозата е разработена на база реалистичен сценария за промяна на населението на страната, съобразен с изискванията на Европейския съюз. От НСИ са направили и още два сценария за променя на населението – оптимистичен и песимистичен. Но дори и при оптимистичния вариант, който предполага демографското развитие в България да протича при благоприятни социално-икономически процеси в страната, населението ще намалее, но просто ще изчезваме по-бавно. При този оптимистичен сценарий през следващите 50 години хората в страната ще намалеят с малко над 1 млн. души и ще достигнат 5,2 милиона.

При песимистичния вариант за развитие на страната, тоест при неблагоприятни социално-икономически процеси, през следващите 50 години населението на България ще се стопи до 4,8 млн. души.

Данните от последното преброяване показват, че през последните 10 години населението на страната ни е намаляло повече от първоначалните прогнози. За това допринесоха ковид кризата, високата смъртност в страната и преди пандемията, ниската раждаемост и това, че много млади хора напуснаха родината си. За да бъде променена тенденцията и да се сбъдне оптимистичният сценарий на НСИ, трябва да има съществени промени в страната ни. Но дори и в този вариант, населението ще намалява, но това ще става по-бавно.

Намаляването на населението ще се отрази негативно на икономическото развитие на страната ни. От години има тенденция за обезлюдяване на малките селища. Работодатели заявяват, че на пазара на труда има дефицит на 200 хил. работници, а основният двигател на икономиката през миналата година не са инвестициите и износа, а потреблението в страната. Всички тези проблеми ще се задълбочават с намаляването на населението.

Само за последните 10 години хората в страната ни са намалели с 845 хил. души, показват данните на НСИ. В края на 2013 г. населението в страната е било 7,245 млн. души, а сега е намаляло до 6,4 милиона. Това е причината бизнесът да се оплаква от недостиг на кадри.

През годините икономиката на страната ни расте, потреблението в страната и износът също нарастват. Но общият брой на работещите хора в България преди 10 години е 2,9 млн. души, точно колкото са работещите хора и в момента. Въпреки, че възрастта на пенсиониране нараства, все повече пенсионери работят, за да изкарат допълнително пари към пенсията си, все повече млади хора излизат на пазара на труда преди да са завършили висше образование, общият брой на работещите в страната не нараства. Това ограничава възможностите за ръст на икономиката ни. Прогнозите на НСИ показват, че тези проблеми ще се задълбочават през следващите години.

Двойно нарастват хората над 80 години. Младежите намаляват с 15%

Хората над 80-годишна възраст в страната ще нараснат над два пъти през следващите 50 години, показва прогнозата на Националния статистически институт. Според последните официални данни, 220 хил. души в България са на възраст над 80 години. През 2075 г. хората в тази възрастова група ще бъдат над 478 хил., гласи официалната прогноза.

Близо два пъти ще нараснат и столетниците. По последни данни хората в България, които могат да се похвалят, че са на възраст над 100 години, са 353. А след 50 години броят на тези хора ще бъде 640, показва прогнозата на националната статистика. Тенденцията за удължаване на живота е характерна за страните от ЕС.

Но България остава на дъното на страните от ЕС по продължителност на живота. Средната продължителност на живота в България е 74,3 години, като за мъжете е 70,8 години, а за жените е 78,1 години, показват данните на Евростат. Това е значително по-малко от средното ниво за страните от ЕС. В държавите от Общността средната продължителност на живота е 80,7 години, като за мъжете е 78 години, а за жените е 83,4 години.

През следващите години дълголетниците в България ще нарастват, но броят на младите ще намалява, показва прогнозата на НСИ. Според последните данни хората в страната на възраст под 20 години са 1,215 млн. души, а след 50 години техният брой ще бъде малко над 1 млн. Това представляват спад на най-младите с над 15 на сто.

Новородените са над три пъти по-малко спрямо 100 г. назад. Първи сме по смъртност

В България за година са родени 56,6 хил. деца, показват последните данни на НСИ за 2022 г. Това е над три пъти по-малко от ражданите деца преди 100 години. През 1920 г. в страната са родени над 190 хил. деца.

България е сред страните от ЕС с най-ниска раждаемост. У нас раждаемостта, тоест броят на родените деца за година на 1000 души от населението, 8,8 промила, при средно 9,1 на хиляда за страните от ЕС. По-ниска раждаемост, отколкото при нас, има само в Гърция, Испания, Италия, Литва и Португалия, показват данните на Евростат.

Наред с това страната ни е на първо място сред страните-членки на ЕС по смъртност. У нас умиранията за година са 18,4 на 1000 души от населението, при средно ниво за страните от ЕС от едва 11,9 на хиляда. С най-ниска смъртност са Ирландия – 6,8‰, Люксембург – 7‰, и Малта и Кипър – по 8‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС е стойността на този показател само в Латвия – 18,4‰, Румъния – 17,5‰, и Литва – 17‰.

Проблем има и в развитите страни от ЕС. Швеция е добър пример

Заради сериозните демографски проблеми в Европа очакванията са за задълбочаване на недостига на квалифицирана работна ръка в почти всички държави в ЕС, като до 2050 г. средно населението между 20 и 64 години ще намалее с 20%, пише в анализ на компанията Allianz Trade.

Експертите разглеждат няколко възможни сценария за противодействие на негативните процеси в четирите най-големи икономики от ЕС – Германия, Франция, Италия и Испания, с използване на различни комбинации от инструменти – промени на политиките на пазара на труда, повишаване на продуктивността и привличане на мигранти.

Анализът показва, че нито една от четирите държави не може да намери устойчиво решение, ако разчита само на приток на работна ръка отвън. При такъв сценарий те ще се нуждаят от между 100 хил. и 500 хил. мигранти на година. Конкретно в Германия биха били необходими по около 482 хил. души, в Италия – 414 хил., в Испания – 338 хил., а във Франция – 115 хил.

Ситуацията изглежда най-сложна в Германия, където дори при увеличаване на пенсионната възраст на 68 години и целенасочени усилия за разширяване на участието на жените и пенсионерите в трудовия пазар, изчисленията показват, че ще търсят 200 хил. мигранти годишно. Испания и Италия имат по-голям резерв от население, което към момента не е заето в трудовия пазар. При успешното му привличане и активиране там биха били нужни допълнително съответно около 89 хил. и 131 хил. мигранти годишно. Най-благоприятни са перспективите във Франция, където подобни мерки биха били достатъчни за разрешаване на проблема дори без нужда от допълнителна работна сила отвън.

Експертите обаче подчертават, че привличането на мигранти ще бъде все по-труден процес заради задълбочаващата се демографската криза във все повече държави в Европа, както и появата на същите проблеми и в големи икономики в Азия и Латинска Америка. Предвид факта, че единствено в Африка населението на възраст между 20 и 39 години не намалява, борбата за квалифицирана работна ръка навсякъде по света ще става все по-конкурентна. В този неблагоприятен контекст сред възможните мерки и решения, които се посочват в доклада, са и увеличаване на реалните работни часове в някои европейски държави и подобряване на интеграцията и квалификацията на мигрантите, включително постигане на по-висока степен на ангажираност на жените сред тях. Добрият пример за това е Швеция, където перспективите за запазване на работната сила и съответно стабилността на икономиката, към момента изглеждат най-оптимистични.

Страната ни е “донор” на работници

Населението на България в трудоспособна възраст между 20 и 64 години ще се стопи с една трета до 2050 г. По този показател страната ни е с най-лошата прогноза в целия Европейски съюз според последния доклад на компанията за застраховане на търговски кредити Allianz Trade. Основните причини за това са демографската криза и миграцията, тъй като България е един от основните “донори” на работна ръка към други държави от ЕС.

Според данните в доклада около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС от началото на 21 век са дошли от България, Румъния и Полша. Затова прогнозата за свиване на населението в трудоспособна възраст в Полша е за 26% до 2050 г., а за Румъния – с 22%. Но в България хората в трудоспособна възраст ще намалеят още повече.

Драстично се очаква да бъде намалението и в държави като Литва и Латвия. Сред основните възможности за подобряване на перспективите в България и останалите държави от групата, анализаторите очаквано посочват подобряване на условията на труд и увеличаване на трудовите възнаграждения, което би намалило мигрантския поток навън.

„Труд“

ЦРУ: България изчезва, към 2050 година населението ще е едва 4,5 милиона

Posted on: януари 27th, 2024 by МИГ No Comments

Доклад на ЦРУ за световните тенденции определят България като 11-ата най-бързо изчезваща нация в света. Според анализаторите живеем в 25-ата най-застаряваща страна. Данните от изминалата година анализират и от ООН, проследявайки общия коефициент на плодовитост или средния брой деца, родени от една жена. Те достигат до заключението, че Старият континент е под заплаха.

Средно този показател за Европа е 1,5 при необходими стойности от 2,1 пункта, за да не се стопява дадено население. България е една стъпка по-високо от средното за Европа. Преди две години в семейството на Невена и нейния съпруг Иван се появява чудо номер едно – Симеон взел първата буква от името на единия си дядо. Още тогава са категорични. Семейството им трябва да продължи да расте. Така се появява тяхното чудо номер две – Валери, кръстена на другия си дядо. Семейства като това подреждат България на ниво над средното за Европа, що се касае до коефициента на плодовитост.

„Той достига най-ниски стойности през 1997 г. в отговор на тежката икономическа криза, в която изпада страната. Тогава този коефициент пада до 1,1. След това вече постепенно се покачва“, казва проф. Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

Но прогнозата е, че населението у нас ще намалее с около 30% в следващите 20 години. Експертът добавя, че към 2050 година България ще бъде около 4,5 милиона. Според специалистите, проблемът у нас не е толкова с раждаемостта, колкото с застаряването на населението и високата смъртност. Въпреки това, с надежда да са част от промяната на тези тенденции, но и с отговорност да осигурят достойно бъдеще на децата си, Невена и съпругът ти за втори път си тръгват от майчин дом с бебе на ръце.

Новородените в „Майчин дом“ от началото на годината са повече от 200. Д-р Юрий Хранов казва, че все повече жени предпочитат нормалното раждане. По негови думи през миналата година е имало по 8 раждания на ден, а сега са по 10.

Ако тенденцията се запази, тази година „Майчин дом“ може да надмине рекорда, който постави през 2023-та. Рекорд, който за акушер-гинеколога доктор Юрий Хранов е резултат от ежедневни чудеса, предаде Нова.

До 2090 г. населението на България ще наброява малко под 5 млн. души

Posted on: ноември 15th, 2023 by МИГ No Comments

Населението на България до 2090 г. ще наброява малко над 4,915 милиона души, от които близо 2,455 милиона мъже и над 2,460 милиона жени. Това показва реалистичният вариант на Националния статистически институт от демографските му прогнози – формални пресмятания, които се извършват при условие, че са възприети определени предположения за бъдещото развитие на раждаемостта, смъртността и миграцията. Прогнозата е разработена до 2090 г., като са ползвани данни за броя на населението, броя на живородените и умрелите, броя на заселените и изселените, уточняват от НСИ.

За най-близкия срок – 2030 година, населението на България според реалистичния вариант ще е над 6,263 млн. души.

Първият вариант в прогнозите – реалистичният, е съобразен с нормативните изисквания на Европейския съюз за демографското и социално-икономическото развитие на страните членки. При този вариант до 2075 г. населението на страната ще намалее до 4,972 млн., спадайки под 5 милиона души. Населението на 65 и повече навършени години ще бъде 25,5% от общото, а коефициентът на възрастова зависимост – 69,1, или на 100 лица от населението в активна възраст ще се падат 69 лица в зависимите възрасти – под 15 и над 64 години.

Другите два сценария са разработени при хипотезите, че демографското развитие ще протича при благоприятни и съответно при неблагоприятни социално-икономически процеси в страната.

Според втория вариант (относително ускоряване) се предполага, че населението в края на 2090 г. българите ще са близо 5,101 милиона, като от тях над 2,567 млн. са мъже и близо 2,534 млн. са жени.

При третия вариант (относително забавяне) на развитието на населението НСИ прогнозират, че вследствие на неблагоприятни социално-икономически процеси в страната българите ще намалеят до малко над 4,790 милиона, като мъжете наброяват 2,380 млн., а жените – 2,409 млн.

От националната статистика уточняват, че населението е разпределено по пол и възраст за всяка година от периода. Използват се три различни сценария за проекциите на населението в зависимост от очакваното социално-икономическо развитие на страната, които дават представа за възможното бъдещо развитие през прогнозирания период.

 

Измираме! Населението на България колкото през 1940 г.!

Posted on: октомври 21st, 2023 by МИГ 1 Comment

През последните близо 35 години населението на България намалява и в края на миналата година е 6,447 млн. души, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Приблизително такова е било населението на страната през 1940 г.

Намаляването на населението вече се превърна и в проблем на работодателите, тъй като те не могат да намерят хора, както за квалифициран, така и за неквалифициран труд. Причините за намалението на населението са малката раждаемост и високата смъртност в България.

Докато за високата смъртност причините са състоянието на здравната ни система, качеството на храната и стресът в ежедневието, ниската раждаемост се дължи предимно на решенията, които взимат хората. Данните на НСИ показват интересна зависимост между раждаемостта и икономическото състояние на страната. След хиперинфлацията през 1996-1997 г., когато инфлацията достигна 2020%, следват две години на изключително ниска раждаемост.

След като през 1996 г. са се родили близо 72,2 хил. деца, през следващите две години са родени съответно 64,1 хил. и 65,4 хил. деца.

След това идват няколко години на добро икономическо развитие и ръст на раждаемостта, докато не идва световната финансова криза от 2008 г., която застигна България през 2009 г. След като през 2009 г. в България са родени 80,9 хил. деца, през следващата година ражданията рязко намаляват на 75,5 хил. От тогава насам продължава стабилна тенденция за намаление на ражданията.

През 2022 г. в страната са родени 56 596 деца. Това е намаление с 2082 деца, или с 3,5% спрямо предходната година. Тепърва ще видим какъв е ефектът от рекордно високата инфлация през миналата година върху раждаемостта през тази и следващата година. Но картината едва ли ще бъде много обнадеждаваща. В България през миналата година са родени 8,8 деца на 1000 души от населението, което е под средното ниво за страните от ЕС – 9,1 на хиляда. Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия – 12‰, следват Кипър – 11,4‰, Франция и Швеция – по 11‰. С най-ниска раждаемост в Европейския съюз е Италия – 6,8‰. Докато при раждаемостта не сме последни в ЕС, при смъртността категорично сме на първо място. През миналата година са умрели 118,8 хил. души, което е 18,4 на хиляда души от населението. Общо за страните от ЕС смъртността е средно 11,9 на хиляда. А равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки.

С най-ниска смъртност са Ирландия – 6,8‰, Люксембург – 7‰, и Малта и Кипър – 8‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС е смъртността в Латвия – 18,4‰, Румъния – 17,5‰, и Литва – 17‰. В резултат на ражданията и умиранията през 2022 г. населението на страната е намаляло с 62 218 души, показват данните на НСИ. Разликата между броя на живородените и броя на умрелите на 1000 души от населението представлява естественият прираст на населението. За миналата година в България той е минус 9,6‰ – в градовете е минус 7,2‰, а в селата е минус 16,4‰.

За сравнение естественият прираст общо за страните от ЕС е минус 2,7‰, показват последните налични данни на Евростат. От страните от ЕС населението в България (без да отчитаме мигрантите) намалява най-бързо.

След нас в топ три на страните по най-голям отрицателен естествен прираст са Латвия – минус 9,1‰, и Литва – минус 87‰. Девет страни от ЕС имат положителен естествен прираст, като най-висок той е в Ирландия (5,2‰), Кипър (3,5‰) и Люксембург (3,4‰).

Много българи бягат на Запад, но в България има и голям приток на хора. През миналата година броят на заселилите се в страната е с 27 444 души по-голям от тези, които са я напуснали. Това е помогнало спадът на населението на страната да не е още по-голям.

През миналата година 13 175 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, показват данни на НСИ, цитирани от „Труд“. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (24,1% от напусналите страната), Турция (20%) и Обединеното кралство (9,3%).

Хората, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2022 г. 40 619 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Най-голям е делът на имигрантите от Турция (23,1%), Германия (12,1%) и Сирия (9%).

Над 700 хил. българи има в 17 държави от Европа

В 17 страни от Европа има общо над 700 хил. българи, показват данни, с които разполага НСИ. Тези 17 държави са Австрия, Германия, Дания, Испания, Италия, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Чехия, Швейцария и Швеция. В данните не влизат българите в страни като Великобритания, Франция, Турция и САЩ.

От наличните данни най-много българи има в Германия – над 390 хил. души. През последните повече от 15 години българите в Германия постоянно нарастват. Не е такава ситуацията в други страни, където има много българи. От 17-те страни, за които има данни, на второ място с най-много българи е Испания, където има над 116,8 хил. наши сънародници. След като влязохме в ЕС и беше разрешено свободното движение в страните от Общността броят на българите в Испания рязко нарасна и през 2008 г. надминава 154,8 хил. души. След това българите в Испания намаляват, но все още са значителен брой.

На трето място е Италия, където има 49,2 хил. българи. Но ситуацията там е различна от тази в Германия и Испания. След влизането ни в ЕС българите в Италия също рязко нарастват и през 2008 г. с над 33 хил. След това всяка година българите в Италия се увеличават, докато през 2019 г. надминават 60 хил. Но с идването на пандемията от Covid-19 ситуацията рязко се променя и вече три поредни години българите в Италия намаляват.

Много българи има и в Нидерландия. Както и в Германия, през последните повече от 15 години българите в Нидерландия постоянно нарастват. В резултат през миналата година достигат 47,7 хил. души. Ако тази тенденция продължи, в края на тази година българите в Нидерландия вече ще бъдат повече отколкото в Италия.

Топ пет на страните с най-много българи (от наличните данни) се допълва от Австрия. И там през последните години българите постоянно нарастват и вече надминават 35,8 хил. души. Българите в Дания също постоянно се увеличават и вече са над 12,4 хиляди.

Всяка трета бременност у нас завършва с аборт, като повече от половината са извършени по собствено желание. Броят им за изминалата година е близо 19 хил. при почти 57 хил. родени за годината деца. И въпреки че абортите намаляват, по този показател сме на първо място в Европейския съюз. След нас са Франция и Швеция, където годишно се извършват с между 20 и 30 аборта по-малко на 1000 бременности. Единствените, които остават под чертата 80 на 1000, са Полша, Хърватска и Ирландия.

Данните на Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) и тези на Националната статистика леко се разминават, но тенденцията всяка година да се раждат все по-малко деца у нас се запазва. Повече от половината идват на бял свят при родители, които нямат брак. През миналата година такива са били 60% от всички новородени, а в 80% от случаите има данни за бащата, което най-често означава, че бебетата са се родили в семейства на родители, живеещи в съжителство, но без брак.

Най-много деца са се родили в столицата – 16-те хиляди новородени там показват, че всяко трето бебе е софиянче. 7000 са децата, родени в област Пловдив – единственото друго място, където броят им надвишава 5000. В края на класацията се нареждат областите Ямбол и Видин, който пък е и един от най-бързо топящите се български градове. Според Националния център по обществено здраве и анализи през миналата година там са родени едва 161 бебета.

На този фон за цялата 2022 г. регистрираните аборти са 18 800. Повече от половината от тях са направени по собствено желание на жената. В около една трета от случаите абортът е бил спонтанен, а най-малко са направените по медицинско предписание.

На аборт по собствено желание най-често се решават жени над 30-годишна възраст, показват НЦОЗА. Половината от тях са извършени именно от жени на тези години. След столицата, където случаите за миналата година са над 1100, се нареждат област Бургас и Пазарджик с над 900 прекъснати бременности. Най-малко регистрирани аборти има в Монтана – едва два.

Всеки четвърти е в пенсионна възраст, близо 38 хил. са над 90-годишни

В България има все повече дълголетници, показват данните на НСИ. Близо 38 хил. души са на възраст над 90 години. От тях близо 5300 са над 95-годишни, а 353-ма души са над 100 години.

Всеки четвърти гражданин на страната е достигнал пенсионна възраст. В края на миналата година 1,695 млн. души са били достигнали възраст за пенсия, които представляват 26,3% от населението. За миналата година възрастта за пенсиониране на мъжете беше 64 години и 5 месеца, а за жените 61 години и 10 месеца. Същевременно 15,2% от населението на страната още нямат 16 години.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на средната възраст на хората в страната, която от 40,4 години през 2001 г. нараства до 45,2 години в края на 2022 г. Средната възраст на населението в градовете е 44,3 години, а в селата – 47,5 години.

Прогнозите на НСИ показват, че през следващите години населението на страната ще намалява, а средната възраст ще продължи да се покачва. Всичко това трябва да се има предвид от работодателите. Преди няколко дни от Европейската комисия обявиха мерки, които страните членки на ЕС трябва да предприемат, за да се справят с демографските проблеми и липсата на работна ръка. Сред тези мерки е поддържане на благосъстоянието на по-възрастните поколения чрез въвеждане на подходящи политики на пазара на труда и на работното място.

Българите намаляха с 11% за 10 г., населението на ЕС спада с 6% до 2100 г.

Posted on: април 1st, 2023 by МИГ No Comments

Броят на българите намалява най-много сред страните от ЕС. У нас е най-сериозен спадът на населението  през 2021 г. спрямо 2011 г. – 11%. След нас се нареждат Хърватия с намаление от 10 на сто, Латвия – 9% и Литва – 8%.

Според последните прогнози за населението, публикувани от Евростат, населението на ЕС ще намалее с 6% между 1 януари 2022 г. и 1 януари 2100 г., което се равнява на 27,3 милиона души по-малко. След спад през 2020 г. и 2021 г. поради въздействието на пандемията от COVID-19, населението на ЕС започна да се възстановява през 2022 г.

Като следствие от масовия приток на бежанци от Украйна в ЕС, населението на Общността се оценява на 451 милиона души на 1 януари 2023 г.

Освен това броят на жителите на ЕС се очаква да достигне своя връх от 453 милиона души през 2026 г., преди да намалее до прогнозираното ниво от 420 милиона през 2100 г. Предвижда се делът на децата и младите хора (на възраст от 0 до 19 години) в общото население да намалее от 20% в началото на 2022 г. до 18% до 2100 г.

По същия начин делът на хората в трудоспособна възраст (на възраст 20-64 г. години) се очаква да намалее от 59% през 2022 г. на 50% през 2100 г. Обратно, делът на по-възрастните възрастови групи (65 или повече години) в общото население на ЕС се очаква да нарасне. Прогнозата е, че делът на хората на възраст между 65-79 години да нарасне с 2 процентни пункта от 15% в началото на 2022 г. до 17% през 2100 г., докато делът на хората на възраст 80 или повече години се очаква да се удвои – от 6% на 15%.

През 2022 г. пирамидата на населението на ЕС вече показва формата, свързана с дълга продължителност на живота, ниска смъртност и ниска раждаемост: най-високите дялове от населението се състоят от хора в трудоспособна възраст над 50 години, докато дяловете на младите хора под 20 години са забележимо по-малки.

Пирамидата от 2100 г. ясно показва развитие към свиващо се и застаряващо общество: намаляването на дяловете на децата и младите хора под 20 години и тези в трудоспособна възраст се компенсират само частично от увеличенията на дяловете на хората на възраст 65 или повече години.

За разлика от 2022 г., пирамидата не започва да се свива след 55-годишна възраст, но остава относително стабилна до около 85 години. В горната част на прогнозираната пирамида за 2100 г. възрастовата група 100 или повече години става по-широка, като жените на 100 или повече години се очаква да представляват 0,3% от общото население през 2100 г. срещу 0,02% през 2022 г. За улеснение при измерването на населението на ЕС Евростат е разделил цялата територия на Общността на 4,4 милиона единици с площ от по 1 кв. км. Данните сочат, че 1,8 милиона от тях са обитаеми.

Най-голям брой необитаеми единици има в Швеция и Испания – 426 000 и 362 000 съответно. Според предварителни данни към 2021 г. най-многолюдната страна в ЕС е била Германия с население от 83,2 милиона души, следвана от Франция (67,9 милиона), Италия (59 милиона), Испания (47,4 милиона) и Полша (37 милиона). Сред страните със средноголямо население Швеция расте до 10,5 милиона, изпреварвайки Португалия, чиито жители са 10,3 милиона. Най-малко са жителите на Малта (500 000), Люксембург (600 000) и Кипър (900 000).

Сред големите региони в ЕС най-многолюдни са регионите на Мадрид (6,7 милиона души), Барселона (5,7 милиона) и Рим (4,2 милиона). Най-слабо населени са регионът Ел Йеро в Испания (11 290 души), гръцкият регион Евритания (17 428 души) и регион Лунгау в Австрия (20 164 души). През 2021 г. жителите на 16 страни членки на ЕС се увеличават спрямо 2011 г. Най-голям е ръстът в Люксембург (+26 на сто), Maлта (+24 на сто) и Швеция (+10 на сто).

По региони най-сериозен е растежът на населението в западните и северните части на ЕС, докато в южните и източните броят на жителите намалява. В периода 2011-2021 г. най-сериозно са се увеличили жителите на румънския регион Илфов (+40 на сто), германския регион Вартбургкрайс (+27 на сто), Люксембург (+26 на сто), малтийските региони Гозо и Комино и френския регион Гвиана (по 25 на сто) и Малта (+24 на сто).

Гарантирано от ГЕРБ! България се е стопила с 844 781 души за 10 години

Posted on: октомври 5th, 2022 by МИГ No Comments

За последните 10 години населението на България  се е стопило с 844 781 души. Това е най-големият срив в броя на живеещите у нас, откакто се прави национално преброяване на населението. Катастрофата съвпада с управлението на ГЕРБ€

Данните бяха изнесени от Националния статистически институт, който обяви окончателните резултати от последното преброяване. То бе извършено миналата година от 7 септември до 10 октомври.

Според НСИ населението на страната към 7 септември 2021 г. е 6 519 789 души. Така средногодишният темп на намаление се увеличава от 0,7 през периода 2001-2011 г. на 1,2 през периода 2011-2021 г. Намалението на населението идва от отрицателния естествен прираст и от външната миграция. Прирастът е минус 501 000 души – това е разликата между ражданията и умиранията. За последните 10 години пък страната са напуснали 344 000 души. Най-голямо е намалението на населението през 2021 г. – минус 90 317 души.

С население над 100 000 души са шест града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора. В тях живее всеки трети българин. Населените места без жители са 199. Най-много са те в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил.

В същото време всички области регистрират отлив на хора за периода между двете последни преброявания. Най-голямо намаление има в областите Видин (-25,4%), Смолян (-20,9%) и Добрич (-20,8%). София обаче също бележи спад, макар и минимален – минус 1,3 на сто. След нея с най-малка загуба на жители се нарежда София-област.

Продължават да се задълбочават и негативните тенденции в изменението на възрастовата структура на населението. Продължава процесът на демографско остаряване. Той се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години, сочат още данните. Всеки четвърти жител е над 65 години, което е увеличение с 12,6% от предходното преброяване. В същото време хората от 15 до 65 години намаляват с близо 20 на сто.

„Броят на преброените българи е по-малко от броя на избирателите по списъците, които разпространи за последните избори ЦИК. В тях обаче са включени и българите зад граница, които не се обхващат от преброяването, проведено през есента на миналата година“, обясни за ДУМА Емил Войнов от ЦИК, който е и председател на Общопартийната контролна комисия на БСП. Той коментира, че в преброените 6 519 789 души има и чужди граждани, които или са с постоянно пребиваване в страната, или са били временно у нас към датата на преброяването.

Населението на България се стопило с цял град за една година

Posted on: май 1st, 2022 by МИГ No Comments

Само за година населението на България е намаляло с един средно голям град, сочи справка в Националния статистически институт. Според данните за демографска статистика, населението на страната в края на 2021 г. е 6 838 937 души. В сравнение с предходната година населението намалява със 77 611 души.

Броят и структурите на населението към края на всяка година се изчисляват на база данните от предходната година и данните за естественото и механичното движение на населението през текущата година. През 2021 г. се проведе 18-о преброяване на населението и жилищния фонд в страната.

По предварителна оценка от Преброяване 2021, очакваният брой на населението, пребиваващо постоянно на територията на страната към 7 септември 2021 г. е 6 520 314 души. Разликата между данните за броя и структурите на населението от текущата демографска статистика и преброяванията се дължи основно на нерегистрираната външна миграция през десетгодишния период между преброяванията.

Една от основните задачи на преброяванията на населението е да се установи реалният брой на лицата пребиваващи на територията на страната. Ето защо в годините след преброяванията се правят преизчисления на населението въз основа на резултатите от проведеното преброяване и данните за естествения и механичния прираст, получени от текущата демографска статистика за съответните години.

След окончателното въвеждане и обработка на данните от Преброяване 2021 броят на населението ще бъде преизчислен на базата на преброеното население. Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-27 през 2020 г. е 9.1‰ по данни на Евростат.

Най-високо равнище на раждаемост сред европейските страни има Ирландия – 11.2‰, следват Кипър – 11.1‰, Франция и Швеция – по 10.9‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия – 6.8‰. Броят на починалите през 2021 г. е 148 995, а коефициентът на обща смъртност4 – 21.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 24 260, или с 19.4%.

Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо, отчитат от НСИ. Средната продължителноса общо за населението на страната, изчислена за периода 2019 – 2021 г., е 73.6 години и спрямо предходния период (2018 – 2020 г.) намалява с 1 година.

Стопихме се до 6.5 млн. души

Posted on: януари 6th, 2022 by МИГ 1 Comment

Населението на България вече е 6.5 млн. души, сочат експресните данни от преброяването, проведено миналата година. Окончателните резултати ще станат ясни най-рано през март. Електронното преброяване се е провалило – едва 34% от българите са се преброили по този начин, а очакванията са били за много по-висока стойност.

Всичко това съобщи на пресконференция днес шефът на НСИ Сергей Цветарски. В момента продължава въвеждането на данните от хартиените анкети.

На преброяването през 2011 г. българите бяха 7.3 млн. Намалението от около 80 000 души е равно приблизително на 11%.

7.8 млрд. са жителите на Земята към 1 януари 2022 г.

Posted on: януари 3rd, 2022 by МИГ No Comments

От 1 януари 2022 г. на Земята живеят 7.8 милиарда души, което е увеличение на населението на планетата със 74 милиона или 0.9 процента в сравнение с 1 януари миналата година. Това се посочва в прогноза, публикувана от Бюрото за преброяване на населението на САЩ и цитирана от БГНЕС.

През следващата година се очаква да има 4.3 раждания и 2 смъртни случая всяка секунда.

Населението на САЩ се е увеличило с почти 707 000 души тази година, така че 332,4 милиона души са в тази страна от 1 януари.

От Нова година се очаква едно бебе да се ражда в Съединените щати на всеки девет секунди, един човек да умира на всеки 11 секунди, а едно бебе от международното мигрантско население да се ражда на всеки 130 секунди.

Населението на София се увеличи с 80 000 души за 10 години

Posted on: февруари 9th, 2021 by МИГ No Comments

Само две области на юг от Стара планина са увеличили населението си през последните десет години –  София и Кърджали. Това показва анализ на Института за пазарна икономика за икономическото и социалното развитие на Южна България.

Всички останали области губят хора, като положението е особено драматично в Пазарджик и Стара Загора, които са на минус с по 38 000 души.  Промените за двете области, чието население се е нараснало, не се дължат на увеличена раждаемост и ниска смъртност, а на механичен прираст –  „откраднали“ са работна ръка от други райони.

Притокът към София е едно от обясненията за оживения жилищен пазар и бързо покачващите се цени, за острия недостиг на места в детските градини, за проблемите в инфраструктурата, която особено в по-новите квартали, не може да навакса на този бърз ръст на населението, коментира Адриян Николов от ИПИ при представянето на анализа.

При механичното движение става видимо кои областите са „магнит“ за работна сила и за по-млади хората. Кърджали стои като очевиден победител с висок механичен прираст през 2019 г., но там върху миграционните процеси има влияние на изборния цикъл, поясни експертът. Той открои Пловдив като много привлекателен център за миграция, тъй като местната индустрия изпитва глад за кадри и предлага много възможности за добра работа.

Прави впечатление, че през 2009-2019 г. има леко повишаване на дела на населението, което е под линията на бедността – единствени изключения са Ямболска област, където промяна няма, и  Кърджали, където процентът на най-застрашението от немотия население се свива.

Най-видим проблем има в Благоевград, където има влошаване на ситуацията на пазара на труда, закриване на няколко големи предприятия и свиване в туризма през последната година, което вероятно ще  „изстреля“ бедността още по-нагоре, смятат от ИПИ.

 

Населението на Турция вече е почти 84 млн. души

Posted on: февруари 4th, 2021 by МИГ No Comments

Населението на Турция е надхвърлило 83.6 милиона души през 2020 г., отбелязвайки увеличение с 0.55 процента спрямо предходната година, съобщава Анадолската агенция.

Според данните населението на страната през миналата година се е увеличило с 459 365 души спрямо 2019 г. и е достигнало 83 614 362 души.

Делът на мъжете от общото население на страната е бил 50.1 процента, а този на жените – 49,9 процента. Темпът на годишен прираст на населението е бил 0.55 процента през 2020 г. на фона на 1.39 процента през 2019 г.

Броят на чужденците, живеещи в Турция, е намалял с 197 770 души и е бил 1.33 милиона души. Средната възраст на населението е била 32.7 години спрямо 32.4 през 2019 г.

Според данните близо 93 процента от населението на Турция живее в окръжните и областни градове, а 7 процента – в малки градчета и села.

Гъстотата на населението е била 109 души на квадратен километър. Населението на мегаполиса Истанбул е намаляло през миналата година с 56 815 души спрямо предходната година и е било 15.46 милиона души. Населението на Истанбул представлява 18.49 процента от цялото население на Турция.

Населението на столицата Анкара е 5.66 милиона души, а на Измир – 4.39 милиона души, според данни на Турския статистически институт, цитирани от БТА.

Преброяването на населението ще е от 7 септември до 3 октомври

Posted on: януари 20th, 2021 by МИГ No Comments

В периода 7 септември – 3 октомври тази година ще се извърши преброяването на населението и жилищния фонд, реши правителството.

Електронна преброителна карта ще може да се попълва по интернет от 0:00 часа на 7 септември до полунощ на 17 септември.

Преброяването чрез посещение на домакинствата, сградите и жилищата от преброител ще се извърши от 8:00 часа на 18 септември до 20:00 часа на 3 октомври.

В края на миналата година преброяването, което трябваше да се проведе в началото на тази, бе отложено заради влошената пандемична обстановка.

България се стопи с 48 557 души за година

Posted on: април 13th, 2020 by МИГ 1 Comment

Населението в България продължава да намалява и застарява, раждат се по-малко деца, общата смъртност нараства, все повече население се съсредоточава в големите центрове, все повече малките селища се обезлюдяват. Това са част от данните за демографска ситуация в България през 2019 г. на Националния статистически институт, който ги обяви днес. Все пак има и добри новини: намалява детската смъртност, увеличават се браковете (но, уви, и разводите), увеличава се средната продължителност на живота.

Брой и структури на населението

Към 31 декември 2019 г. населението на България е 6 951 482 души (1.4% от населението на ЕС). В сравнение с 2018 г. то намалява с 48 557 души, или с 0.7%.

Мъжете са 3 369 646 (48.5%), а жените – 3 581 836 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 063 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 г. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.

Продължава процесът на застаряване на населението. В края на 2019 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21.6% от населението на страната. В сравнение с 2018 г. делът им нараства с 0.3 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силнизразен сред жените отколкото сред мъжете.

Относителният дял на жените на възраст над 65 г. е 25.1%, а на мъжете – 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея – на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (29.9%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над средния за страната. Най-„млади“ са областите София (столица) – делът на хората в тези възрастова група там е съответно 17.7% и 19.2%.

Общо за ЕС (+Великобритания) относителният дял на населението на 65+ навършени години е 20.0%. Най-висок е той в Италия (22.8%), Гърция (22.0%), Португалия и Финландия (по 21.8%). Общо в 9 страни, вкл. България, делът на възрастното население е над 20.0%.

Към 31.12.2019 г. децата до 15 г. в страната са 1 002 258, или 14.4% от общия брой на населението, като спрямо 2018 г. този дял остава непроменен. Най-голям е относителният им дял в областите Сливен – 18.5%, и Бургас – 15.6%. В 17 области този дял е под общия за страната. Най-нисък е в областите Смолян – 11.5%, и Габрово – 11.7%.

Делът на най-младото население в ЕС 28 (+Великобритания) в началото на 2019 г. е 15.5%. Най-ниският е в Италия (13.2%) и Германия (13.6%), а най-висок е в Ирландия (20.5%) и Франция (18.0%).

Към 31.12.2019 г. общият коефициент на възрастова зависимост в България е 56.4%, или на всеки човек в зависимите възрасти (под 15 и над 65 г) се падат по-малко от двама в активна възраст. През 2018 г. този коефициент е бил 55.5%. Това съотношение е по-благоприятно в градовете – 52.8%, отколкото в селата – 67.5%. Във всички области на страната този показател е над 50.0% с изключение на София (столица) – 48.1%. Най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин – 72.4%, Габрово – 68.8%, и Ловеч – 68.1%.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 г. през 2001 г. нараства до 43.9 г. в края на 2019 г. Процесът на застаряване на населението се проявява както в селата, така и в градовете. В градовете средната възраст на населението е 43.0 г, а в селата – 46.5 г.

Тенденцията на застаряване на населението води до промени и в неговата основна възрастова структура – под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране. За 2019 г. тези граници за населението в трудоспособна възраст са до навършването на 61 г. и 4 месеца за жените и 64 г. и 2 месеца за мъжете.

Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2019 г. е 4 156 хил. души (59.8%). Мъжете са 2.180 млн., а жените – 1.976 млн. През 2019 г. трудоспособното население намалява с почти 45 хил. души, или с 1.1%, спрямо предходната година. Към края на 2019 г. над трудоспособна възраст са 1.729 млн. души (24.9%), а под нея – 1.067 млн., или 15.3% от населението на страната.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 – 64 г.). Към 31.12.2019 г. това съотношение е 66 и остава непроменено спрямо 2018 г. За сравнение, през 2001 г. 100 излизащи от трудоспособна възраст са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен – 88, Варна и София (столица) – по 74 души. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 42, Перник – 48, и Кърджали, където 100 излизащи от трудоспособна възраст се заместват от 49 влизащи в трудоспособна възраст.

Териториално разпределение на населението

Към 31.12.2019 г. в градовете живеят 5 125 407 души, или 73.7%, а в селата – 1 826 075 души, или 26.3% от населението на страната.

Населените места в България са 5 257, от които 257 са градове и 5 000 – села. Без население са 171 от тях. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали – съответно 63, 58 и 11.

В 1 192 (22.7% от населените места) живеят от 1 до 49 души вкл. Над 100 хил. жители имат шест града в страната. Там живее 34.6% от населението на страната.

Страната е разделена на 6 статистически района, 28 области и 265 общини.

Статистически райони

Половината от населението на страната (50.4%) живее в Югозападния и Южния централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район – 728 хил. души, или 10.5%.

През 2019 г. и в шестте статистически района населението намалява спрямо 2018 г., като найголямо е намалението в Северозападния – с 1.9%, а най-малко – в Югозападния район – с 0.3%.

Области

Най-малка по население е област Видин, в която живеят 82 835 души, или 1.2% от населението, а най-голяма е София (столица) – 1 328 790 души (19.1%). Шест са областите с над 300 хил. жители. В първите три от тях – София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (35.5%).

Само областите София (столица) и Кърджали увеличават населението си през 2019 г. спрямо 2018 г. – съответно с 0.1 и 3.5%. При всички останали има намаление. Най-голямо е то за областите Видин – с 2.4%, и Монтана – с 2.0%.

Общини

Неравномерно е разпределението на населението и по общини. В 76 общини с население под 6 000 души живеят едва 4.2% от населението на страната. В същото време в 9-те общини с над 100 хил. жители живеят 41.5%. Най-голяма по население е Столична община (1 328 790), следвана от общините Пловдив (347 851) и Варна (345 151). Наймалката община е Трекляно – 815 души.

Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси – раждаемост, смъртност и миграция.

Раждаемост

През 2019 г. в страната са регистрирани 61 882 родени деца, като от тях 61 538 (99.4%) са живородени. За година броят на живородените намалява с 659, или с 1.06%.

Коефициентът на обща раждаемост през 2019 г. е 8.8‰, а през 2018 г. – 8.9‰. Живородените момчета са 31 515 – с 1 492 повече от живородените момичета (30 023), или на 1 000 живородени момчета се падат 953 момичета.

В градовете и селата живородени са съответно 45 991 и 15 547 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.5‰ в селата. В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен – 12.4‰, и София (столица) – 9.8‰. В 17 области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като найниски стойности се наблюдават в областите Смолян – 6.2‰, и Видин – 6.5‰.

Коефициентът на раждаемост общо за ЕС-28 (+Великобритания) през 2018 г. е 9.7‰ по данни на Евростат. Най-високото сред европейските страни е в Ирландия – 12.5‰, следвана от Швеция с 11.4‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в ЕС е Италия – 7.3‰.

Жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени години) в страната оказва съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определя характера на възпроизводството на населението, отбелязва НСИ. Към 31.12.2019 г. броят им е 1 464 хил., като спрямо предходната година намалява с 27 хил., а спрямо 2011 г. – със 186 хиляди.

През 2019 г. броят на децата, родени от майки под 18 г., е 2 948. Запазва се тенденцията на увеличаване на броя на децата, родени от жени на възраст 40 и повече навършени години – от 2 154 през 2018 г. на 2 284 през 2019 г. Половината (50.5%) от ражданията през 2019 г. са първи за майката, 36.6% – втори, а 12.6% – трети и от по-висока поредност.

През 2019 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.58 и спрямо 2018 г. се увеличава с 0.02.

Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.2 години през 2018 г. на 27.3 години през 2019 година. В регионален аспект средната възраст при раждане на първо дете варира от 30.3 години за област София (столица) до 22.9 години за област Сливен.

През 2019 г. са регистрирани 1 164 многоплодни раждания, с 47 случая повече от 2018 г. При 1 153 от тях са родени близнаци, а при 11- тризнаци.

Извънбрачните раждания са 36 199, или 58.5% от всички раждания. За 79.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което означава, че тези деца най-вероятно се отглеждат в семейна среда от родители, живеещи в съжителство без брак – коментират от НСИ.

В регионален аспект най-висок е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Враца (76.6%) и Ловеч (74.8%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната с изключение на Разград (47.8%), Благоевград (47.1%) и Кърджали (32.5%).

Смъртност

Броят на починалите през 2019 г. е 108 083, а коефициентът на обща смъртност – 15.5‰. Спрямо предходната година броят на починалите намалява с 443, или с 0.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е твърде високо.

Смъртността сред мъжете (16.6‰) е по-висока, отколкото при жените (14.5‰). През 2019 г. на 1 000 жени умират 1 080 мъже.

Продължават и силно изразените различия в смъртността сред градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.6‰) отколкото в градовете (13.3‰).

Общо за ЕС-28 коефициентът на смъртност през 2018 г. е 10.3‰. Равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки. С най-ниска смъртност са Ирландия – 6.4‰, Кипър – 6.6‰, и Люксембург – 7.1‰. Освен в България значително по-висока от средната за ЕС-28 е стойността на този показател само в Латвия – 15.0‰, и Литва – 14.1‰.

С най-висока смъртност в страната са областите Видин – 22.9‰, Монтана – 21.8‰, и Ловеч – 20.9‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) – 11.8‰.

Показателят за преждевременна смъртност през 2019 г. (20.5%) намалява спрямо 2018 г. (21.0%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени разлики при мъжете и жените. Починалите жени на възраст под 65 г. са 13.1% от всички починали жени, а стойността на този показател при мъжете е 27.4%.

През 2019 г. в страната са починали 342 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.6‰. За сравнение, през 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2018 г. – 5.8‰.

В регионален аспект през 2019 г. в общо 12 области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от средния за страната, като най-нисък е в областите Габрово – 0.0‰, и Смолян – 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е регистрирана в областите Сливен (14.4‰) и Стара Загора (10.4‰).

Различните равнища на смъртност сред мъжете и жените, както и сред населението в градовете и селата, определят и разликата в очакваната средна продължителност на предстоящия живот на различните групи население. Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2017 – 2019 г., е 74.9 г. и спрямо предходния период (2016 – 2018 г.) се
увеличава с 0.1 година.

При мъжете тя е 71.5 г., докато при жените е със 7.0 години по-висока – 78.5 г. Средната продължителност на предстоящия живот е с 3 години повисока за населението в градовете (75.8 години) отколкото за населението в селата (72.8 години).

Бракове и бракоразводи

През 2019 г. са регистрирани 29 198 юридически брака – с 237 повече от 2018 г., а коефициентът на брачност е 4.2‰. Близо 3/4 от всички регистрирани бракове (21 460) са сред населението в градовете.

Средната възраст при сключване на първи брак за мъжете и жените е съответно 32.0 и 29.1 г. Спрямо 2018 г. средната възраст се увеличава съответно с 0.3 години за мъжете и с 0.4 за жените.

За 86.3% от жените и 85.8% от мъжете, сключили граждански брак през 2019 г., той е бил първи.

Областта с най-много бракове на 1 000 души от населението е Разград – 5.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Кюстендил и Враца – по 2.8‰.

Броят на разводите през 2019 г. е 10 859, или с 263 повече от регистрираните през 2018 г. 79.6% от тях са в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекратени по „взаимно съгласие“ (66.7%), следват „несходство в характерите“ (22.8%) и „фактическа раздяла“ (9.1%).

Разводът не е бил първи за 9.9% от жените и 10.9% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2019 г.

Средната продължителност на брака до неговото прекратяване е 15.9 г.

Вътрешна миграция

128 179 души са променили обичайното си местоживеене, но са останали в страната. 45.6% са мъже и 54.4% – жени. С най-голям относителен дял е възрастовата група 20 – 39 г. (30.9%), следвана от тази под 20 г. – 24.9%.

Най-голямо е териториалното движение по направлението „град – град“ (38.0%), направлението „град – село“ е с 27.4% и „село – град“ – 24.1%. Значително по-малък по брой и относителен дял е миграционният поток по направлението „село – село“ – 10.5%.

Най-много от преселващите се в страната са избрали столицата – 19 969. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София – 11.1%, Благоевград – 7.2%, и Пловдив – 5.5%. Най-малко преселили се в столицата са от областите Силистра и Разград – по 0.8%.

Външна миграция

През 2019 г. 39 941 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 51.4% от тях са мъже. Всеки втори емигрант (49.1%) е на възраст 20 – 39 г. Най-младите емигранти (под 20 г.) са 15.9%, а тези на 60 и повече навършени години – 9.5%.

Най-предпочитани дестинации са Германия (20.3%), Обединеното кралство (17.7%) и Италия (13.5%).

Хората, сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната. През 2019 г. 37 929 души са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 50.3%, а на жените – 49.7%.

Сред дошлите да живеят в страната 30.0% са във възрастовата група 20 – 39 г., а 30.2% – от 40 до 59 г. Под 20 г. са 15.9% от имигрантите, а най-възрастните (на 60 и повече години) – 23.9%.

Най-висок е делът на имигрантите от Турция (38.6%), Руската федерация (9.1%) и Германия (6.6%).

Естествен и механичен прираст на населението

Естественият прираст представлява разликата между живородените и починалите. След 1990 г. у нас прирастът е отрицателен и през 2019 г. в резултат на това населението на страната е намаляло с 46 545 души. Намалението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 6.7‰.

Коефициентът в градовете е минус 4.4‰, а в селата – минус 13.1‰.

През 2019 г. всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София (столица) (-2.0‰) и Сливен (-2.9‰). С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин – минус 16.4‰, следвана от областите Монтана – минус 14.5‰, и Кюстендил – минус 13.2‰. В 10 области населението намалява с над 10 на 1 000 души през 2019 г.

Коефициентът на естествения прираст общо за ЕС-28 през 2018 г. е минус 0.6‰. 13 страни имат положителен естествен прираст. Най-висок е този показател в Ирландия (6.2‰), Кипър (4.1‰) и Люксембург (3.2‰). Освен нашата страна с високи стойности на отрицателен естествен прираст на населението са Латвия – минус 4.9‰, и Литва – минус 4.1‰.

Съществено влияние върху броя и структурите на населението в страната оказва и механичният прираст (нетното салдо от външната миграция), който също е отрицателен – минус 2 012 души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се от страната.

Намалението на населението в резултат на външната миграция, измерено чрез коефициента на нетна миграция, е -0.3‰.

През 2019 г. 7 области имат положителен механичен прираст: Кърджали (37.9‰), Шумен (6.9‰), Пловдив (3.0‰), Търговище (2.7‰), София (столица) (2.4‰), Бургас (2.1‰) и Варна (0.7‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Сливен (-9.9‰), Смолян (-8.3‰) и Видин – минус 7.8.

ООН алармира: Населението на България изчезва

Posted on: октомври 22nd, 2019 by МИГ No Comments

Дo 2050 гoдинa Бългaрия щe зaгуби eднa чeтвърт oт нaceлeниeтo cи, coчи дoклaд нa OOН, цитирaн oт „Рoйтeрc“.

Мacoвaтa eмигрaция нa млaдитe oт Югoизтoчнa Eврoпa пocтaвя държaвитe в рeгиoнa в мнoгo тeжкa cитуaция. Oт 10-тe cтрaни c нaй-бързo нaмaлявaщи пoпулaции в cвeтa, дeвeт ca в Югoизтoчнa Eврoпa. Причинaтa e кoмбинaция oт пo-гoлям брoй eмигрирaщи, oткoлкoтo идвaщи в тeзи cтрaни, кaктo и ниcкaтa рaждaeмocт, прeдaдe Би Ти Ви.

„Зa рaзликa oт Зaпaднa Eврoпa cтрaнитe в тoзи рeгиoн нe изпoлзвaт имигрaциятa, зa дa пoпълнят прaзнинитe. Нaceлeниятa в Югoизтoчнa Eврoпa cтaвaт пo-мaлoбрoйни и пo-възрacтни“, кaзвa Aлaнa Aрмитaж, рeгиoнaлeн дирeктoр зa Изтoчнa Eврoпa и Цeнтрaлнa Aзия нa Фoндa нa OOН зa нaceлeниeтo. Мeжду 1995 и 2035 г. брoят нa нaceлeниeтo нaд 65-гoдишнa възрacт щe ce удвoи в пoвeчeтo oт cтрaнитe в рeгиoнa, ce пocoчвa oщe в дoклaдa.

Кaтo ce имa прeдвид нaмaлявaщия брoй нa хoрaтa в рaбoтocпocoбнa възрacт, cъщecтвувa рeaлeн риcк зa бъдeщeтo нa ocнoвни coциaлни уcлуги кaтo изплaщaнeтo нa пeнcии. Пoвeчeтo cтрaни в Югoизтoчнa Eврoпa вeчe изпитвaт знaчитeлeн нeдocтиг нa рaбoтнa ръкa, кoeтo зaтруднявa икoнoмичecкия ръcт и шaнca дa ce нaмaли изocтaвaнeтo oт Зaпaднa Eврoпa. Прoблeмът ce oбуcлaвя oт ниcкoтo зaплaщaнe, лoшoтo oбрaзoвaниe и прoфecиoнaлнo oбучeниe, кaктo и пoлитичecкaтa нecигурнocт в тeзи cтрaни, къдeтo държaвaтa прoдължaвa дa дoминирa в икoнoмичecкия ceктoр. Тoвa кaрa млaдитe дa прeдпoчeтaт пo-дoбрe плaтeнaтa и пo-удoвлeтвoрявaщa рaбoтa нa Зaпaд.

Населението на България вече е под 7 милиона

Posted on: юли 12th, 2019 by МИГ No Comments

По последни данни на Евростат на 1 януари 2019 г. населението на България е наброявало 7 млн. души, което означава, че според тенденцията от последните години към настоящия момент вече сме под 7 милиона. Според данните, изнесени от статистическата служба на ЕС от 1 януари 2018 г. до началото на настоящата година, населението на България е намаляло с 50 хиляди души.

За същия период обединена Европа пък е нараснала с над 1 милион и от 512.4 милиона вече наброява 513.5 милиона, като ние сме 1.4% от населението на съюза. За последната една година регистрираната у нас смъртност е най-високата в ЕС – 15.4 промила, а раждаемостта е едва 8.9 промила. Най-добри са показателите на Ирландия – при смъртност 6.4 промила, раждаемостта е 12.5 промила. Най-ниска е раждаемостта на Италия – 7.3 промила, но пък страната разчита на засилено емигрантско присъствие.

Малта е водеща по прираст на населението си със своите + 36.8 промила, следват я Люксембург с 19.6 промила и Ирландия с 15.2 промила. Със своите минус 7.1 промила спад България е на демографското дъно на ЕС заедно с Хърватия. По-зле от нас е единствено Латвия с – 7.5 промила. Ние сме най-силно топящата се нация и на Балканите. За последната една година населението на Гърция се е свило с 1.8 промила, на Сърбия – с 5.4 промила, на Румъния – с 6.6 промила, а на Албания – с 2.8 промила. В същото време Турция е увеличила населението си с 1 193 000 души и от 80 810 500 души към 1 януари 2018 г. вече наброява 82 003 900, което е нарастване от 14.7 промила. Макар и в доста по-скромни размери Северна Македония също отбелязва прираст от 0.9 промила.

Населението на България ще е 2 млн. души към края на века

Posted on: юни 19th, 2019 by МИГ No Comments

Населението на България най-вероятно няма да бъде повече от сегашните малко под 7 млн. души, сочи най-новата прогноза на ООН, цитирана от агенциите  Но данните за ускорено спрямо прогнозите на Евростат намаляване на населението изглежда увеличават вероятността да се сбъдне най-лошият сценарий. Според него през 2100 г. в цяла България ще има 2.18 млн. души.

Водещата прогноза на ООН все пак е малко по-оптимистична – според средния вариант за демографско развитие българите ще намалеят с 1 млн. до 2038 – 5.977 млн. души. След още две десетилетия – към 2059 г., ще бъде преминат следващият символичен праг и ще се слезе на 4.969 млн. жители. Малко по-бързо – към 2085 г., ще останат под 4 млн. души, а в края на века населението няма да надхвърля 3.6 млн.

От Департамента на ООН по икономически и социални въпроси са включили в прогнозата и вариант за т.нар. нулева миграция, т.е. ако броят на установяващите се в България е равен на тези, които я напускат. В този сценарий в края на века ще има 4.242 млн. жители на страната. Спрямо водещия сценарий това само ще отложи с няколко години преминаването на милионните прагове. Прогнозата за всички останали съседи на България е населението им да намалява.

Всичко това ще се случва в контекста на увеличаване на човечеството до почти 11 млрд. души в края на този век. Темпото на растеж се забавя и жителите са по-възрастни от обичайното. И все пак сегашните 7.7 млрд. души ще станат 9.7 млрд. в средата на века. Африка ще бъде безспорният лидер по раждаемост десетилетия наред, а Индия относително скоро може да надмине по население Китай като №1 в света. Европа (вкл. Русия, но и Турция, която е включена в Западна Африка) непрекъснато ще намалява – от 747.636 млн. през 2020 г. на 710.486 млн. в средата на века и 629.562 млн. в края му според водещия вариант.

Населението на Турция се е увеличило с 1,2 милиона само през 2018

Posted on: февруари 1st, 2019 by МИГ No Comments

82 003 882 души живеят на територията на Република Турция, това сочи официалната статистика. Данните на националния статистически институт са към 31 декември 2018 година.

Спрямо 2017-та населението в южната съседка се увеличило с 1 193 357 души, предават турските осведомителни агенции.

Мъжете наброяват 41 139 980 души, жените са 40 863 902. Най-многолюден е Истанбул.

Край Босфора живеят 15 067 724 души, в столицата Анкара са 5 503 985 души, следва Измир – 4 320 519 души.

„Столицата на изселниците“ Бурса е на 4-та позиция с 2 994 521 души.

Според организациите на нашенците, броят на изселилите се от България в различни периоди и на техните деца надхвърля 1,5 млн. души.

За първи път от 70 години: Спад в населението на Китай

Posted on: януари 5th, 2019 by МИГ No Comments

За първи път от 70 години е отбелязан спад в населението на Китай, което е най-многобройното в света, пише АФП.

Според специалиста И Фусян, преподавател в американския Университет на Уисконсин-Мадисън, миналата година китайското население е намаляло с 1,27 млн. души въпреки отмяната на политиката за едно дете. Това е нищожен спад в сравнение с общото население от 1,39 милиарда, но въпреки това е безпрецедентно в историята на основаната през 1949 г. Китайска народна република.

Китайската политика на едно дете, често критикувана заради жестокостта си, беше въведена през 70-те години. Сблъсквайки се със застаряване на населението, от 2016 г. Пекин разрешава на всички семейства да имат по две деца. Проблемът е, че заради цената на образованието, здравеопазването и жилищата много двойки решават все пак да останат с едно дете.

В резултат броят на ражданията е намалял с 2,5 милиона за миналата година, казва И Фусян, а централните власти са очаквали 790 000 новородени повече. Според експерта общо за 2018 г. са родени около 10,31 милиона деца.
Китайското население в работоспособна възраст (16-59 години) е намаляло с близо 5,5 милиона души през 2017-а. Това означава, че е досстигнало около 902 милиона души, което е 65% от населението.
По оценки на правителството броят на хората на 60 и повече години е бил 17,3 на сто от населението в края на 2017 година. Но се очаква до 2050 г. броят им да достигне 35 процента.

БАН: Топим се с 50 000 души годишно

Posted on: януари 3rd, 2019 by МИГ 1 Comment

Населението на България намалява с 50 000 души годишно, а 110 000 души умират годишно, посочи в предаването „Тази сутрин” по bTV доц. Елица Димитрова, демограф към Института за изследването към БАН.

„Трябва да измине годината, за да може добавят данните в НСИ и след това да се добавят и децата, родени в чужбина. Така че е въпрос на техническо време, което е необходимо, за да може да се обработят тези данни“, коментира доц. Елица Димитрова по повод това, че регистърът на ражданията не работи. Тя добави, че средно годишно с около 1 000 са по-малко са децата, които се раждат у нас.

Елица Димитрова отбеляза, че в България съжителстват различни модели на възпроизводство. Според нея България е една от страните в Европа с най-високите показатели за тийнейджърска раждаемост. Тя добави, че през 2017 г. около 3 000 са децата, родени от майки под 18 г. Според нея се увеличава делът на майките над 40 г. Димитрова припомни, че от 90-те години в България има процес по отлагане на второто раждане.

„Големият въпрос е кога й се ражда на българката при какви условия и къде. Много млади хора избират избират съвсем целенасочено да отидат да живеят в чужбина и да родят там, както и да отложат. Сред характеристиките общества, към които ние очевидно се числим според тези развития, са да родиш дете тогава, когато можеш да се грижиш за него, то да е материално осигурено и да си постигнал определен икономически и професионален статус“, каза социалният антрополог Харалан Александров.

Според него това е добра новина, но ако продължава със същия темп, това ще изкриви в дългосрочен план структурата на населението в България.

Харалан Александров е на мнение, че в държавата трябва да има социални и икономически местни политики, с които да бъде стимулирано раждането.

Истината за България в числа

Posted on: октомври 30th, 2018 by МИГ No Comments