„Ндрангета“ действа активно в Източна Европа от 20 години насам. Тя е в състояние да оказва влияние и върху избори“, твърди прокурорът-антимафиот Никола Гратери от Калабрия в обширна статия на вестник „Ди Велт“. Според германското издание, той е най-важният съдебен експерт по въпроса за международните контакти на мощната калабрийска мафия.

Още през 2008 година председателят на Комисията за борба с мафията в римския парламент Франческо Форджоне представя подробен доклад за международната експанзия на „Ндрангета“. Калабриецът Форджоне дълго време е бил под полицейска закрила заради разкритията си и добре познава опасностите, свързани с тази навярно най-могъща престъпна организация в света. Той е и автор на книгата „Износ на мафия“.

„Организациите на италианската мафия отдавна са се настанали във всички страни на Източна Европа – преди всичко в България и Румъния“, казва Форджоне, цитиран от „Ди Велт“. Интересите на мафията са „едни и същи навсякъде по света“, допълва експертът: „Мафията иска да печели от всевъзможни финансови транзакции, пране на пари, инвестиции и нелегална търговия от всякакъв характер“. Гигантските парични суми от международната търговия с наркотици, оръжия и опасни отпадъци се влагали в сделки с недвижими имоти или на борсата – това е най-простият начин за пране на пари“, твърди Франческо Форджоне и допълва:
„От нашите разследвания знаем, че мафията е замесена в скандалите за отровните отпадъци в Румъния и че е разпростряла пипалата си чак до Газпром“. Факт е например, че кланът „Казалези“ – една от най-успешните бандитски групировки на Камората – има консолидирани интереси в Румъния, а кланът на „Корлеоне“ беше замесен в скандали с нелегални отровни отпадъци.“

В последно време апетитите на мафията са насочени и към структурните фондове на ЕС, средствата от които бавно се пренасочват от южния фланг на Европа към източноевропейските членки на ЕС. За Ндрангета, която разполага с огромни средства, е като детска игра да си купи и политическо влияние в тези страни, обяснява Форджоне.

„Това е познатият механизъм на корупцията – мафията подкупва политици, за да си осигури безнаказаност. А за политиците в региона парите на мафията са добре дошли, защото с тях обслужват своята клиентела и финансират предизборни кампании“, казва италианският експерт.

Предполага се, че мафията направлява своя източноевропейски бизнес от територията на Германия, където нейните престъпни структури са пуснали корени от десетилетия насам. „Мафията навлезе едно време в Германия заедно с гастарбайтерите и дълго време остана незабелязана, защото властите в страната имаха достатъчно проблеми с други организации – например с могъщата руска мафия“, казва Форджоне и добавя: Едва след кървавата баня в Дуисбург през 2007 година, когато посред бял ден бяха застреляни шестима души пред едно заведение, германските власти започнаха да се вглеждат в структурите на италианската мафия.
„Ндрангета“ направлява износа на наркотици през стратегическите холандски пристанища Ротердам и Антверпен и контролира своите подразделения в страните от Бенелюкс.

Двама членове на клана „Странджо“ от Сан Лука в Калабрия, които бяха замесени в убийствата в Дуисбург, бяха арестувани в Ротердам и Брюксел.  Франческо Форджоне предполага, че експанзията на италианската мафия към Източна Европа започва веднага след падането на Берлинската стена. Показателни в това отношение са думите на един бос на мафията, казани от него на съдбоносната дата 9 ноември 1989 година: „Стената падна. Тръгвайте веднага към Берлин и купувайте на Изток всичко, което се продава“, заповядва той в подслушан от полицията разговор.

Форджоне твърди, че голяма част от любимите на германците италиански ресторанти са обвързани с босовете на калабрийската мафия. Вестник „Ди Велт“ отбелязва, че при специализираната акция на полицията през януари в Германия са били арестувани 11 членове на „Ндрангета.

Фактът, че мафията разширява своя бизнес в Източна Европа, си личи и по това, че търговията на наркотици и оръжия се завръщат в България, Румъния, Албания и Черна гора. Страните от Източна Европа, включително и членуващите в ЕС, често предлагали „сигурен терен“ за нелегални сделки, защото законодателството, методите на издирване, както и сътрудничеството в борбата срещу организираната престъпност са далеч по-слабо развити, отколкото в Италия и страните от Западна Европа“, заключава Франческо Форджоне, цитиран от Дойче веле