Проф. Николай Радулов, заместник-председател на парламентарните комисии по вътрешна сигурност и обществен ред и за контрол на специалните служби и специалните разузнавателни средства, народен представител от ПП „Има такъв народ“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
Водещ: Бивш полицейски началник беше убит в близост до столичен мол. Любомир Иванов е бивш ръководител на криминалния сектор на 2-ро Районно полицейско управление, уволняван и възстановяван няколко пъти в системата на МВР. През 2018 година е обявен за издирване от Интерпол, след като е посочен за член на организирана престъпна група, занимавала се с нелегални цехове за цигари. Не е ясно докъде е стигнало това досъдебно производство. Въпросът, който обаче предизвиква това поредно убийство, е: връща ли се гангстерската война? Задавам го на проф. Николай Радулов – зам.-председател на Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, който е и народен представител от политическа партия „Има такъв народ“. Проф. Радулов, можем ли да говорим за завръщане на мутренското правосъдие?
Николай Радулов: Имаше такъв период наистина в нашата история, когато следваха доста зачестели така да се каже поръчкови убийства, общо взето бяха свързани с хора от престъпния свят. Спомняме си, като че ли основно бяха по времето на главния секретар на МВР Бойко Борисов. Те тогава бяха над 160. По-нататък нещата обаче започнаха да се решават по един друг начин. Стана една трансформация на организираната престъпност и постепенно няколкото трибуквени големи структури започнаха да се претопяват, да изчезват, въпреки че от време навреме се обезпокояваме от тяхното появяване в държавната или общинската администрация. Аз се сещам за книгата на един канадски професор с италиански произход и един съдия от Италия, които бяха написали книга за Ндрангета, в която се казваше, че организираната престъпност в България се е доста преориентирала, и всъщност се чувства доста добре в държавната администрация и в общинската администрация. Ставаше дума, тази книга беше промотирана преди 4-5 години в България, и касаеше времето на предишните управляващи. Така че може да се каже, че ако има някакви остатъци от организираната престъпност, то те се намират някъде в държавния механизъм. Всъщност, днес управляващите, и ние, които сме експерти по сигурността си даваме ясна представа, че има такива хора, че те съществуват, и те действат – има много примери, в които това си личи, като там историите със завода на Запрянов, с охранителни фирми, в които присъстват лица с много присъди, известни в този свят. Така че това не ни учудва. Това са остатъци от едно друго време, с което доста дълго ще се борим, тъй като тези хора не са изчезнали, просто са се маскирали и са се превърнали в едни благолетни държавни служители. Този обаче, за който става дума, служител е така да се каже от тези, които откровено се занимават с престъпна дейност. Това, което се появява като информация, е, че е един от лейтенантите на Къро, известен с наркоразпространението в България и в София. Той пък е свързван с Таки, който не е в България, но той е неговият представител тук.
Водещ: И за който се говори, че се укрива в Дубай?
Николай Радулов: В Дубай. Не е много точно, къде точно се укрива, защото ту го виждат в Латинска Америка, ту го виждат в Дубай, а някои твърдят, че са го виждали и тук, в България. Така че точното му местонахождение мисля, че не ни е много ясно в момента. Но става дума за организирани престъпни групи, които се занимават с наркотрафик, наркоразпространение, така че не е учудващо, че лицето е било убито. Има основания да се смята, че през последните месеци между него и ръководството на други разпространители, включая Къро, е имало сериозни междуособици, спорове за пари. И това вероятно е довело до убийството му. Сега, това се знае, това е включено във версиите, по които се работи, и аз не мисля, че това е някакъв сигнал, че се връщат мутренските времена. Напротив, мутренските времена завършиха и остатъците от тях вярвам, че при това управление ще бъдат отстранени и оттам, където се укриват.
Водещ: Проф. Радулов, известно е, че сектор „Сигурност“ не е дофинансиран, известно е, че там има все още проблеми в работата му, но какво ще се предприеме? Защото ето, този случай, ако може би разузнаването работеше по-добре, службите работиха по-добре, можеше да бъде избегнат.
Николай Радулов: Сега, да ви кажа, проблемът е много по-обширен и по-сериозен от регионалния поглед върху него, тоест, от гледна точка на това какво става в България, защото има един много сериозен процес на депрофесионализация на специалните служби. Между другото, такова нещо се забелязва и по отношение на военните организации на много от държавите, включая на тези от Европейския съюз. След падане на Желязната завеса се счете, че не е особено смислено да се харчат големи бюджети за специалните служби, и вие виждате какво се случи няколко пъти. Първият сериозен сигнал беше по времето на атентатите във Франция с „Шарли Ебдо“ – говоря за най-новата история, защото още 2000 година с кулите-близнаци се даде сигнал, че има проблем с борбата с тероризма, но всъщност се оказа още тогава, че службите нямат достатъчно средства с борба с тероризма. Е, по отношение на борбата с тероризма се извършиха операции по бързо финансиране, но явно е, че останалите такива подразделения на специалните служби също останаха недофинансирани. И сега, това, което се случи с прогнози на нашите разузнавателни служби и на разузнавателните служби в Европейския съюз за войната в Украйна, показва, че има един и същи проблем, и той беше най-ясно изразен от ръководителя на британската разузнавателна служба, който каза, че нашият сектор „Сигурност“ страда от хроническо недофинансиране. И забележете, това го казва човек, на който организацията има 6 млрд. паунда бюджет годишен. Какво остава за нашето разузнаване – цивилното с 45.5 млн. лева, военното с 49.5 млн. лева, тоест, това са смешни цифри за едни сериозни разузнавателни служби. По подобен начин изглеждат нещата и за службите за обществен ред и сигурност, въпреки големият на външен вид бюджет на МВР, всъщност целият бюджет не му дава възможност да се разгърне като съвременна структура, тоест, около 80% отиват за заплати, и всъщност, няма възможност не само за съвременно технологично обновяване, за цифровизация, за съвременни технологии, използване в противодействие на престъпността, но няма дори възможност за поддържане на материалните фондове. Така че недофинансирането е налице, ние това нещо го отчетохме. По принцип като концепция за развитието на специалните служби и службите за обществен ред едно от важните направление е цифровизация и използване на високи технологии. Но тук, каза министърът на финансите, който е и вицепремиер, това ще стане след като видим реални промени в специалните служби. Тоест, специалните служби трябва да се отърват от тежкото наследство на назначени, некомпетентни, неработещи ръководители, да попълнят щатните дупки, които съществуват и се поддържат неясно поради какви причини, и след това с проектите, които имат, ще бъде направено такова финансиране, което да ги направи ако не най-модерни на Балканите, поне съответстващи на съвременното ниво на технологично обновление в съответните специални служби.
Водещ: Вие казахте, че трябва да има кадрова промяна в специалните служби. Но не се ли извършиха по времето на служебните правителства промени на ръководствата, които съответно да започнат надолу последващи промени?
Николай Радулов: О, не. Няма такова нещо. Вие се заблуждавате, защото бяха сменени ръководителите на няколко служби. Това, всъщност, не е промяна на ръководния състав. Промяната на ръководния състав засяга цялата командна верига. Защото ако е сменен ръководителят на една структура, например такава, като Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), под него почти няма промени. Един от неговите заместници е сменен, останалите са същите.
Водещ: А той защо не ги е сменил?
Николай Радулов: Е, това е друг въпрос. Аз предполагам, че всичко е свързано с необходимостта смените да не са смени заради смени, а да се направят проверки задълбочени, да се види кой какво е работил или какво не е работил, както например в случая с „Турски поток“. Според мен, ДАНС трябва да направи едно проучване: кой е бил длъжен да уведоми, че това е пробив в националната сигурност, и не го направил, и къде са всички тези хора в момента. Така че най-вероятно в момента в тази служба се извършва анализ, който ще бъде последван от персонални промени. Защото промяна структурна, технологична, няма как да се извърши без тя да е поддържана от ръководния състав на тези структури. Затова по целия свят когато е необходимо да се извърши кардинална промяна, първо се проучва състоянието на управленския състав на всички нива, променя се така, че да отговаря на съвременните изисквания, чак тогава се започват сериозни промени по отношение на щат, на комплектация, на високотехнологични устройства, на обучение на хората да работят с тях, в крайна сметка на създаване на съвременни модерни служби.
Водещ: Какво означава тестът за интегритет, за който напоследък доста се говори?
Николай Радулов: Вижте, тестът за интегритет предполага, че ще бъде извършено изследване на всеки един от ръководните кадри, а защо не и на някои от изпълнителните кадри по отношение на лоялност, компетентност, знания, навици, умения, съответствие на работното място, тоест, нещо, което касае комплексно изпълнява ли или може да изпълнява функциите си на конкретното място един служител. Това не е проста работа, защото изисква доста усилия, специални познания, групи, които да работят по това направление, и всъщност, изисква и известен времеви интервал.
Водещ: В Парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, на която сте зам.-председател, какво работите по въпросите, за които сега говорим?
Николай Радулов: Ние, всъщност, тази група, тази комисия се занимава само с МВР, а другата комисия, на която съм също зам.-председател, за специалните служби и специалните разузнавателни средства, извършва същото с ръководителите на специалните служби – викаме ги на разговори, разговаряме по отношение на готовността им, какво извършват, какви са отношенията към процесите, които сега се развиват, имат ли компетенции да работят. По време на подготовката на бюджета ги бяхме извикали и разговаряхме с тях по отношение на това смятат ли бюджета за достатъчен, къде биха имали желание да бъде променен бюджетът чрез увеличение и т.н. Тоест, всичко това и в двете комисии се работеше паралелно, макар че аз съм и в двете комисии, а има и други членове, които участват и в двете комисии, това ни позволява да имаме пълен поглед и да въздействаме, разбира се, чрез призоваване и разговори със съответните ръководители. Това са нашите правомощия, които са ни дадени – да ги извикваме, да ги съветваме, да проверяваме дали изпълняват това, което са поели като обезателства пред нас. Не е кой знае какъв апарат, но това е начинът, по който се контролират специалните служби от хората, опосредствано от нас.
Водещ: Разбрахме, че нашето разузнаване няма ресурса да изпрати хора в чужбина с оглед на това да улови навреме тенденциите за война в Украйна. Но периодично у нас се гонят руски дипломати. Трябваше ли да стане война в Украйна, за да се изгони една цяла порция от 10 човека?
Николай Радулов: Вижте сега, това е политически ход и ще ви кажа защо. Защото контраразузнаването когато е разпознало сред дипломатическия корпус чужди разузнавачи, това, което ние наричаме „шпиони“, то избягва да ги гони. Тоест, познатият враг, на който знаем навиците и връзките, ни е полезен. Чрез него може да се подава дезинформация, връзките му се изясняват, той е по-лесен за наблюдение.
Водещ: И научаваме, кои нашенци пък са се поставили в услуга, така ли?
Николай Радулов: Сега ще ви кажа и за нашенците. Така че такива групи обикновено по тях се е работило, знае се точно, че са свързани с разузнаването, и когато има политическо събитие, което го изисква, се предприема тази мярка, която сега се предприе. Знаете, че такива мерки се предприеха в много държави от Европейския съюз. А що се отнася до нашенските групи, аз имам известни подозрения, че това не са сериозни шпионски групи, а най-вероятно спомагателни, които руските разузнавачи са вербували и ползвали за отвличане на вниманието. Всъщност, най-вероятно има по-сериозни оперативни групи със секретни сътрудници, агенти, агенти за влияние, защото не е възможно да се извърши такъв гигантски строеж от 3 милиарда в полза на Путин, от които страната почти няма никаква полза в момента – целият тръбопровод е направен и в нарушение на нашите закони, без ДАНС да представи нито един материал по отношение на проблеми, свързани със сигурността на страната, стратегически проблеми, без да се вземат мерки към хората, които тогава са работили, и сега все още си седят на тези места. Така че според мен, има шпионски мрежи, които в момента са под прожектора на нашите специални служби, и те трябва да се концентрират върху тях. Това нещо мисля, че съм го казвал и в комисиите, и в медии, защото то не е тайна, то не може да е тайна.
Водещ: Проф. Радулов, но бившият президент Росен Плевнелиев и бившият министър-председател Бойко Борисов твърдят, че този „Южен поток“ на практика като тръбопровод е български, с което те не са ощетили българския интерес. Тоест, сега по него тече руски газ, утре може да минава азерски и т.н.
Николай Радулов: Но този български тръбопровод аз не виждам как задоволява нашата необходимост от газ, то в него няма нито едно разклонение. Български е, защото ние сме го платили. А да видим сега като е български, можем ли да го спрем. Тоест, той предава енергия, тоест, газ, на Сърбия, която е поддръжник на политиката на Путин и на Русия на Путин. Така че той може да е български, но изпълнява задачи на Русия, на Русия на Путин. Тоест, тук определено аз виждам заплахи за националната сигурност.
Водещ: Много важен въпрос, за да ви върна от началото на нашия разговор – нашите служби, ДАНС, в МВР съответните структури, те следят ли криминалния контингент, бандитските структури в страната държат ли ги под наблюдение?
Николай Радулов: Вижте, аз мисля, че те имат ресурса да го правят, тъй като проблемът с ресурса на МВР специално е по отношение на битовата престъпност в малките населени места. Но те имат достатъчно формирования, които имат достатъчна подготовка да държат под око организираните престъпни групи. Няколко главни секретаря в предишните години отбелязаха, че те са около 400 групи, които не са кой знае колко големи по територия, обхват, авторитет и брой на членовете, и твърдят, че те поне последният главен секретар, който след това стана и министър на вътрешните работи, твърдеше, че те не са структуроопределящи за престъпността. Така че се надявам да ги следят. Въпреки че едно такова убийство, което стана в центъра на София, показва, че най-вероятно и там има нещо, което не е досвършено или някой се е изплъзнал от наблюдението.
Водещ: Понеже споменахте за „Южен поток“, какви са рисковете за националната сигурност? Как ги формулирате сега?
Николай Радулов: Рисковете за националната сигурност, те вече са реализирани – 3 милиарда вместо да отидат за каквото и да е друго, ако щете за подготовка на специалните служби, така че да са адекватни на обстановката и да не бъркат прогнозите си за войната в Украйна дали ще започне или не, и кога, те са дадени за нещо, което се полза от този, който сега ни създава най-много проблеми. Тоест, задоволяват се ресурсните изисквания на агресора в момента. И ние това нещо сме го направили доброволно, без никой да ни принуждава, както виждаме. Личи си, че е имало и съответното отношение от строителите, тъй като знаете историята за джиповете, които са дадени за ползване, кой знае защо – те приличат на онези джипове, които Горското беше дало на НСО. И тези подробности, които ние научихме от странични източници, затова, че е имало специални служби, руски военни формирования около изграждането на самия тръбопровод, ме кара да считам, че от гледна точка на националната сигурност щетите са нанесени вече. Трите милиарда няма кой да ни ги върне. Е, приказват, че след еди колко си години ще има възвръщаемост. Но ние днес даваме възможност на Путин да захранва своите така да се каже приятели с ресурс, докато цяла Европа има проблем с газта.
Водещ: Имате предвид Сърбия и Унгария?
Николай Радулов: Да, имам предвид тях, имам предвид също така, че ние също страдаме от липса на газ и би могло този тръбопровод, щом наистина е български, да имаше отклонение и да служи и за български нужди. Най-малкото да пълни капацитета на находището в Чирен. Но такова нещо, както виждате, няма. Нещо повече, сега се разкрива, че при самото изграждане има безкрайно много правни нарушения – извършени строежи без планове или плановете са били пренебрегнати, по един начин е планирано да се извърши построяването, по друг начин е извършено незаконно и т.н. Тоест, освен от гледна точка на националната сигурност имаме и безкрайно много правни нарушения, които се наричат в друг език „престъпления“. И това при всички положения е оказало влияние по отношение на нивото на сигурност сега, в момента, на България.
Водещ: Ще има ли последици от това, за което говорите – след разкритието на нарушенията?
Николай Радулов: Надявам се. Аз виждам, че и министър-председателят вече е наясно с тази ситуация. Доколкото разбирам от разговорите с нашите американски колеги в посолство, и те са наясно и имат информация за това. И финансовият министър вече говори за това. Така че мисля, че са наясно, и че ще бъдат взети необходимите мерки.
Водещ: И на финала, законодателните промени: работите ли по тях както във вашата партия „Има такъв народ“, така и в комисиите, на които сте зам.-председател?
Николай Радулов: Да, работи се непрекъснато. През комисиите минават редица закони, които по един или друг начин се свързани с националната сигурност, така че се работи. Иначе, и ние работим и по проекти както на закони за промяна на други закони, така и по сериозни промени. Бих казал, че най-вероятно ще има и нов закон за специалните разузнавателни средства, и по него се работи, тъй като сегашният, освен че несъвършен, според мен, и противоконституционен. Работим, да, непрекъснато работим, доста сме претоварени. Ако някой следи програмата, ще види, че работим и извънредно, понякога работим до среднощ. Доста е напрегната работата.
