Отговорът на въпроса кой контролира медиите в България е тясно свързан с американските санкции от 2021 година.

Две сделки – едната имотна, а другата медийна – вписани три дни една след друга в Търговския регистър в края на месец март 2021 г., повдигат въпроса доколко процедурата по закона „Магнитски“ за България е била адекватна.

Смяната на собствеността на две компании, свързвани с Делян Пеевски и контролирани от него дружества, е вписана съответно на 22 и 25 март. Това е само около месец преди Секцията за човешки права и борба срещу корупцията на американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) да одобри вътрешно на 29 април доказателствения меморандум за депутата от ДПС, показват документи от делото „Пеевски срещу Йелън“.

На 2 и 16 март – в рамките на три месеца преди обявяването на санкциите – двама дългогодишни управители на дружества, свързвани с Пеевски, продават огромна част от имотите, които до 2020 г. са били контролирани от депутата, и цялата му медийна собственост в страната.

От сделките не става напълно ясно дали парламентарният лидер на ДПС действително се е разделил с части от империята си или става въпрос за преструктуриране на активи преди санкциите. Както и дали той не е бил предупреден предварително за предстоящите мерки на правителството на САЩ.

Изтекла ли е информация за санкциите?

Американското Министерство на финансите не пожела да коментира дали е възможно да е имало изтичане на информация за санкциите по „Магнитски“. Депутатът от ДПС отрече чрез пресцентъра на партията си да има нещо общо с фирмата, на която са били продадени имотите. Сделката за медиите няма нищо общо със санкциите, заявиха от ДПС, като подчертаха, че „всяка друга интерпретация е неуместна и манипулативна“. Делян Пеевски не отговори дали е знаел предварително за санкциите.

След два неуспешни опита за сделки с ирландска и американска компания, съответно през 2014 г. и 2018 г., продажбата на вестниците на Пеевски през 2021 г. породи надежди за подобряване на медийната ситуация в страната. Тя бе промотирана от почти всички големи издания и телевизии в България и с твърдението, че инвеститорът – „Юнайтед груп“ – е свързан с американския фонд ККР. Още тогава обаче два официални източника, отделно един от друг, категорично отрекоха да знаят каквото и да е за участие на капитали от САЩ в сделките в България.

Представител на ККР, пожелал анонимност, изрази учудване, че от „Юнайтед груп“ са съобщили през февруари 2021 г., че американският фонд „все още държи значителен миноритарен дял“ в структурата ѝ. Американската фирма, която до 2019 г. е била мажоритарен собственик на основаното в Сърбия дружество, заяви тогава, че е продала и последните си акции в него именно през февруари 2021 година. От ККР не пожелаха да коментират дали някой в България се опитва да се възползва от името им.

България спря да пита #Кой

Продажбата на медиите на Пеевски на „Юнайтед груп“ несъмнено постигна една цел. Българското общество спря да поставя въпроса за собствеността на медиите #Кой задаван в продължение на цяло едно десетилетие. Журналистката, медийна експертка и преподавателка в УНСС Весислава Антонова, коментира промяната така:

„С годините българските граждани все повече започнаха да губят доверие в медиите. Социологическите проучвания показват, че поне 50 % от обществото има много занижено доверие към тях. След това те спряха и да питат.“

Весислава Антонова смята, че хората просто са се уморили:

„Когато много често питаш #Кой, #Кой, #Кой, в един момент се отегчаваш, ако не получаваш отговор. И спираш да питаш. Същият феномен съществува и при журналистите. Властта постъпва доста безцеремонно и жестоко с медиите. Каквито и разкрития и разследвания да се правят, когато няма никаква реакция и липсва самосезиране, и журналистическата работа се обезмисля. Имаме пасивно общество и пасивна политическа класа.“ 

Високопоставен източник с вътрешен поглед към вземането на решения за българските медии на „Юнайтед груп“ обясни следното:

„Редакционната политика на групата се определя от България, включително и на телевизията. Но не в редакциите на медиите.“

Според източника водещият принцип за съдържанието е „битовото ниво над политиката“, повече криминални, човешки и социални теми. Стремежът е да има „по-малко политически новини, колкото е възможно по-малко политика“, посочи той.

От „Юнайтед груп“ заявиха, че българското им медийно дружество „Нова“, като част от „Юнайтед медия“, оперира отделно и напълно независимо от останалите бизнеси на компанията по най-високите журналистически и редакционни стандарти.

Източникът твърди, че от медийната компания са си тръгнали опитни журналисти, които са разбирали  от политическа и криминална тематика. Протекла е „замяна с млади и приятни лица“, каза още той.

Собственици на медии vs. мениджъри на чужди активи

В статиите на западни медии за „Юнайтед груп“ основният фокус обикновено попада върху дългогодишния конфликт на компанията със сръбското правителство и държавния „Телеком“. Президентът на страната Александър Вучич не се слави като особено голям привърженик на свободното слово. Затова и изводът на журналистите често е, че „Юнайтед груп“ се застъпва за свободата на медиите и има прозападна ориентация, за разлика от властите в Сърбия. Присъствието на дружеството в България разкрива доста по-сложна и нюансирана картина.

В контраст с периода, в който Делян Пеевски контролираше официално огромна част от медиите в страната, „Юнайтед груп“ сложи край на противопоставянето с други групи и на медийния рекет срещу хора и компании. Преди сделката с парламентарния лидер на ДПС, компанията придоби през 2020 г. и най-големия български телеком, както и най-голямата телевизионна и интернет група в страната.

В Сърбия „Юнайтед груп“ е обвинявано от медии и политици, че служи като параван за управление на активи на бившия кмет на Белград Драган Джилас. От компанията категорично отрекоха тези твърдения:

„Драган Джилас не е „клиент“ на „Юнайтед груп“. „Юнайтед груп“ често e атакувано от подкрепяни от държавата медии в Сърбия за това, че има връзки с Джилас. Но тези атаки са напълно безпочвени и мотивирани от специални интереси (на сръбското правителство). Дори и бегъл поглед към медиите, които пишат за това, биха го показали“, заявиха от дружеството.

От “Юнайтед груп” не отговориха дали бизнес дейността им включва управление на активи от името на други клиенти.

През 2013 г. българският бизнесмен Красимир Гергов придоби фирмата на Драган Джилас „Дайрект медия“, а през 2018 г. „Юнайтед груп“ я закупи от Гергов. Така, след 5-годишна пауза и междинен български собственик, рекламната компания отново стана частично сръбска. Красимир Гергов има и имотни взаимоотношения с основателя на „Юнайтед груп“ Драган Шолак.

Продавали ли са или са купували българските играчи?

Но сделките на „Юнайтед груп“ в България са още по-нестандартни. Първоначалният стремеж на компанията да се представи пред обществото като свързана с американски акционери и придобиването на медиите на Пеевски два месеца и половина преди санкционирането му, повдигат въпроси.

Закупуването на вестниците тогава беше коментирано от представители на инвеститора като „360-градусово преживяване“ за рекламодателите и добавяне на „липсващото парче към пъзела“. Точно година по-късно вестник „Монитор“ бе закрит. Вестник „Телеграф“ така и не беше ребрандиран, въпреки репутацията и наследството му като медия от групата на Пеевски.

Източникът твърди още, че е имало финансово саниране на дружеството-издател на Пеевски „Вестник Телеграф“ ЕООД преди продажбата му. Целта, според него, била „да може то да се оцени на по-висока цена при дю дилиджънса“. Според източника в компанията са постъпвали по-големи парични потоци от рекламни приходи от „приятелски фирми“, плащани били и по-пълни осигуровки върху заплатите на журналистите.

Финансовият отчет на дружеството за 2021 г. показва ръст от над 100 % на разноските за персонал и сериозен скок на общите разходи. В началото на 2021 г., около месец и половина преди да бъде продадена, фирмата-издател на вестниците на Пеевски, която избегна американските санкции заради продажбата ѝ на нов собственик, е сключила и 5-годишен договор за наем на друг, по-добър офис.

Руски връзки

Още по-интересна е покупката на „Юнайтед груп“ през 2020 г. на „Виваком“. Продавачи тогава са вече санкционираната руска инвестиционна банка „Ви Ти Би Кепитъл“ и българските ѝ партньори. Контролираната от Кремъл институция финансира през 2015-2016 г. придобиването на телекома. „Виваком“ е и най-ценният актив от масата на несъстоятелността на Корпоративно-търговска банка. През годините дружества, свързвани с Делян Пеевски, са демонстрирали сериозен интерес към тези активи.

През 2011 г. при първото правителство на Бойко Борисов „Ви Ти Би Кепитъл“ приватизира по скандален начин „Булгартабак“. На следващата година руската инвестиционна банка го препродаде на компании, свързвани от медиите със семейството на Делян Пеевски. Куриозно, десетилетие по-късно, „Ви Ти Би Кепитъл“ и депутатът от ДПС се появяват отново, този път като продавачи на „Юнайтед груп“.

Журналистът Спас Спасов разказва за друго съвпадение между руски интереси и тези на ДПС. Негово разследване на удълбочаването на Варненското езеро разкрива, че част от 435 млн. лв., платени за поръчката, са изтекли към руски подизпълнител. Според източници на Спасов въпросните средства са отишли, за да погасят задължения на политик от ДПС за периода, в който на пристанище „Варна“ са били складирани тръбите за „Южен поток“.

„Тези тръби стояха много дълго в пристанището и след това изчезнаха в неизвестна посока. Вероятно с тях беше изграден „Турски поток“, казва Спасов.

Имотният пъзел преди санкциите

При другата сделка от месец март 2021 г., с която Делян Пеевски отрича да има нещо общо, огромна част от имотите, контролирани до 2020 г. от дружества, свързвани с него, са били прехвърлени на фирма без директна юридическа обвързаност с парламентарния лидер на ДПС. По темата пръв писа журналистът от „Капитал“ Николай Стоянов. Продадените недвижимости са били на стойност от десетки, „а потенциално и на стотици милиони левове“, по оценка на изданието.

Справката в Имотния регистър за компанията „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“, която 9 месеца преди санкциите започва ударно да придобива въпросните недвижими имоти, поставя въпроса дали не е съществувала вероятна стратегия за въпросните транзакции.

Така например, сградата на част от бившите медии на Пеевски и още по-бивша редакция на вестник „Труд“ от периода, в който той беше управляван от ВАЦ и бe най-четеният български всекидневник, не попада сред санкционираните активи, макар че 10 месеца преди обявяването им е била част от санкционираното „Интръст“.

Въпреки това редакционната сграда на столичната улица „Екзарх Йосиф“ 119 е посочена в меморандума за мерките на американското финансово министерство като един от двата адреса на всички шест санкционирани компании на парламентарния лидер на ДПС. Всъщност адресът на управление на повечето от тях официално е променен още през декември 2020 година.     

Още на 15 май 2019 г. „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ става собственик на фирмата „СФ-БТ“ и имотите ѝ, които са били част от структурата на „Булгартабак Трейд ФЗЕ“, регистрирано в ОАЕ, а преди това – и на „София-Булгартабак“. Два дни по-рано тя е придобила и компанията „БЛ-Б“, дотогава собственост на акционерното дружество „Благоевград-БТ“. На 23 май същата година „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ придобива и „Ди Ар Си Инвест“. Първият собственик на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ през 2017 г. също е „Благоевград БТ“. А първи управител на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ за кратко е и настоящият представител на „Булгартабак-Холдинг“ АД.

По-назад в годините, „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ е бил длъжник и съдлъжник на заеми, обезпечени с ипотеки върху имоти на свързвания с Пеевски „Техномаркет“ в Пловдив, Русе, Благоевград и Севлиево.

Как са били идентифицирани активите на Делян Пеевски?

Съдебни документи от делото „Пеевски срещу Йелън“, което депутатът заведе в окръг Колумбия срещу правителството на САЩ през 2022 г., потвърждават, че американските власти не са идентифицирали като негова собственост многобройните дружества, водещи началото си от „Булгартабак“. Според некласифицираните документи от делото „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ също не е била сред разглежданите от американското Министерство на финансите компании към ноември 2020 година.

През август 2020 г. санкционираното по-късно „Интръст“ прехвърля на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ дружеството „Автотранс-Средец“, което Делян Пеевски придобива предишната година. Бившата редакция на медиите на Пеевски и на вестник „Труд“ е сред активите му. По-късно през същия месец имотните придобивки на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ се възобновяват с особена интензивност. Те идват от свързаните „Автотранс-Средец“ и „Ди Ар Си Инвест“. В продължение на 4 месеца, до края на декември 2020 г., на дружеството са били прехвърлени повече от сто имотни единици в София и още няколко градове.

Неясна собственост и привидни сделки

Адвокат Вилис Генчев разказва, че т.нар. привидните сделки са били регламентирани още в римското право. След Освобождението българското законодателство се е базирало върху германското и френското право, обяснява столичният юрист.

Така и в него се появяват т.нар. обратен документ или обратно писмо. То се използва, за да постанови, че дадена сделка – например за покупка на фирма или имот – е симулативна. При подобна транзакция реален собственик остава продавачът, при все че купувачът е регистриран официално като такъв и става собственик пред обществото, пояснява адвокат Генчев. Обикновено тези документи са в единствен екземпляр, който се съхранява от реалния собственик.

Друг източник, който пожела анонимност, разказва за модела, по който в недалечното минало се е прикривала собствеността на големи български медии:

„Използваха се фирми АД-та с акции на приносител“, обяснява той. „Акциите се джиросват бланково, (върху тях се оставя свободна дата и име – бел. ред.). А алонжът стои в касата на реалния собственик.“

„Ние ти осигуряваме приходите, ти ни предоставяш редакционната политика“

След 2019 г., когато акциите стават поименни, тази възможност отпада. Проблемите с издръжката на медиите в България обаче остават същите.

„Финансовите резултати на медиите са плачевни и никой не се интересува от тяхната собственост“, казва още източникът. „Акциите им се използват само в краен случай при продажба или при разпределение на печалбата, ако изобщо има такава.“ И допълва: „За медиите важи джентълменско споразумение: ние ти осигуряваме приходите, ти ни предоставяш редакционната политика за България.“

Друг сравнително стандартен метод за прикриване на крайните притежатели, който може да бъде прилаган и за медии, и за по-мащабни активи, е тръстовото споразумение, обяснява източникът.

Купувачите са напълно зависими от българските институции  

Общото между купувачите на имотната и медийната фирма от март 2021 г. е, че бизнесът им е изцяло зависим от решенията на регулаторите и останалите български институции. ГЕРБ и ДПС имат решаващото влияние върху тях. Това поставя санкционирания по „Магнитски“ депутат от ДПС с властта му върху държавните органи в уникална ситуация.

Медиите свързаха купувача на „БЛ-Ритейл Риъл Естейт“ с Георги Самуилов, който има петролен бизнес и чието дружество „Инса ойл“ финансира през 2018 г. покупката на Общинска банка. Самуилов е излязъл официално от фирмата, закупила компанията, в която са били съсредоточени имотите, година преди последната ѝ продажба на 2 март 2021 година. Основният бизнес на „Юнайтед груп“ е телекомуникационният, който също е силно зависим от регулаторите в България.

„Законът е много ясен. Той казва, че тези органи трябва да са независими“, коментира Весислава Антонова. „Но всяка една власт, дори либерално-демократичните партии в България, се изкушават често да звънят по телефона на членовете на регулаторите, за да ги питат защо мислят така, защо гласуват така и въобще какво правят.“

На въпрос дали член на регулатор някога ѝ е споделял неофициално, като на журналистка, че са му са се обаждали от партия, за да го инструктират какво трябва да се прави и как да гласува, Антонова отговаря:

„Нееднократно.“ 

Не е изключено процесът, придобил популярност в българското общество като „изпирането на Пеевски“, да е повече от метафора. Вероятно е и той да е започнал доста преди обявяването на имената на първите трима българи, санкционирани по „Магнитски“. Журналистката Венелина Попова, която през 2021 г. е разпитвана от полицията защо пише за депутата от ДПС, коментира темата дали Делян Пеевски все още разполага с медийна власт в страната така:

„Разбира се, че разполага с медийна власт. Просто той, както виждаме от последните му изяви от последната една година, излезе силно напред на политическата сцена и започна да си изгражда друг образ. С идеята, че може би така ще изчисти предишния си образ. И че това ще му даде шансове да излезе от списъка „Магнитски“. Според мен това е твърде наивно. Но когато говорим за ДПС и за хората, представляващи движението, винаги трябва да имаме предвид, че там задкулисието е много силно. И много тъмно. И ние не знаем какво става.“

Венелина Попова посочва още, че ДПС все повече губи позиции след младите мюсюлмани в България и „затова партията все повече обръща поглед към ромските гета и махали.“

Въпреки санкциите: сделки и погасявания на задължения за милиони

Въпреки мерките на американското правителство, Делян Пеевски безпроблемно продаде имоти за милиони на санкционираните си компании „Интръст“ и „Инт“ в края на 2021 година. През януари 2023 г. са били заличени и банкови ипотеки, отново на стойност милиони, на „Интръст“ в София и Пловдив „поради пълно погасяване на кредитното задължение“.

Не е ясно по какъв начин санкциите на Великобритания срещу парламентарния лидер на ДПС, обявени на 10 февруари 2023 г., влияят върху активите, които той контролира.

Американското Министерство на финансите не пожела да коментира дали българските власти са потърсили съдействието му за „адресирането на реформи, свързани с прането на пари“, за които институцията посочва в мотивите за санкциите си от 2021 г., че „остава ангажирана“ да работи със София.

Димитър Ганев

Материалът е създаден с подкрепата на Journalismfund.eu.